фондация Екообщност прави интерсен конкурс "Дърво с корени", за най-красиво, голямо, забележително, уникално и всичко друго най-дърво у нас. лично съм виждала уникалното дърво на около 500 години в с. Скравена, дори съм писала тук и гласувах за него няма значение кое дърво ще изберем в този конкурс или в друг. важно ...

По принцип не обръщам внимание на коментарите, които са насочени към личността ми, а не към това, което казвам, но този не е такъв и мисля, че въпросите са важни (макар да усещам лошо отношение към Костов най-паче, също към мен, но това не променя важността на въпросите).

Лили,

Автор: Христо Дата: 20-11-2010 09:32

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов.Госпожо Гюрова,след като знаете толкова много неща за прехода,бихте ли ни обяснили кой и защо уби/или убиха/ Луканов.

Госпожо Гюрова,след като знаете толкова много неща за прехода,бихте ли ни обяснили кой и защо уби/или убиха/ Луканов.

Източник: afera bg

Костов направи от постсоциалистическа България действаща пазарна икономика - което бе съответно международно признато. Как - като приватизира огромна част от държавната собственост. За това именно го обвиняват с абсурдните доказателства, че разпродал активи за 30-40 милиарда за няколко.

Това е откровено невежество или долна лъжа. Въпросните 30-40 милиарда са по балансова стойност, а как се правеха социалистическите баланси и имаха ли отношение към реалната икономическа стойност на обектите - какво да кажа? Например, че оценената по балансова стойност на милиарди авиокомпания "Балкан" трупаше огромни загуби и правителството на Жан Виденов я сложи в списъка за изолация (т.е., забрана за продължаване на кредитирането й), и евентуално ликвидация. С прословутия "Кремиковци" бе същата история - но Костов не посмя да го ликвидира, защото го заплашваха подстрекаваните от синдикатите 15 000 работници - което можеше сериозно да дестабилизира кабинета. Рафинерията "Плама" бе фактически фалирала и завлекла с несъбираеми кредити сума банки. Масата предприятия, които Костов продаде според обвинителите му за "жълти стотинки", бяха включени преди това в списъците за изолация и ликвидация от правителството на Виденов. Освен загуби, т.е. лоши кредити за банките, те друго не правеха.

Реалната стойност на една фирма/предприятие е в крайна сметка тази, която се определя от пазара. А пазарът за български предприятия след кризата в края на 1996 - началото на 1997 никакъв го нямаше. Кой идиот би инвестирал в държава без каквато и да е политическа, икономическа, юридическа стабилност; без ясни правила за бизнес, адекватни ако не на европейските, поне на тези на азиатските тигри?

При тази ситуация изборът беше прост, тоест нямаше избор. Принципно има два модела на приватизация - бързо и доста нечестно; и честно, но доста бавно. Чехите си позволиха втория вариант - но те нямаха политическите, дългови, финансови и икономически проблеми като нас. Поляците приватизираха сравнително по-бързо, защото бяха затиснати от дългови проблеми, поради което и до днес упрекват онези приватизатори в нечестност. Унгарците приватизираха твърде бързо - което от мнозина се смята за съвършено нечестно спрямо унгарските граждани - защото умишлено продадоха големите и ценни предприятия на чужди фирми. Те нямаха друг избор - външният им дълг бе убийствен и чрез приватизацията на чужденци го намалиха значимо. Руснаците приватизираха изключително бързо и съответно изключително нечестно - но при абсурдното безредие и дивашки хаос, царящ буквално навсякъде, това може би бе единственият реален вариант.

Да се върнем на нашия Костов. След горните примери какво смятате, че имаше възможност да направи - с огромен външен дълг, на границата на втори дефолт (у нас е приет не съвсем точният термин мораториум) , с фактически банкрутирала банкова система, с нулево международно доверие - както политическо, така и инвестиционно. Единственият ход бе светкавична приватизация - по всякакъв начин, на всякаква цена. Така се появиха и РМД-тата, и Гад Зееви, и Вальо кой беше с единия лев за "Кремиковци". За държавата, както и за банките бе жизнено важно да се отърват от воденичния камък, наречен "социалистическа собственост", генериращ само лоши кредити.

За банките пък нямаше никаква друга възможност - и то за тези, които със сравнително неголеми щети успяха да се отърват от лошите кредити на соцпредприятията - освен да бъдат продадени на мощни и авторитетни чужди банкови групи. Така нареченият български национален капитал, освен че бе нищожен като размер, се оказа и изключително безотговорен, и освен да допринесе значимо за фалита на държавата, друго не стори.

И като засегнах темата за модела на бърза, но сравнително нечестна приватизация, е важно да отбележа, че законите на икономиката са малко нещо като природните - калпавият собственик ще стигне до банкрут и друг, по-кадърен ще вземе предприятието. Трябват два-три, понякога и повече цикъла докато собствеността си намери истинския собственик. След 50 години общонародна, сиреч ничия собственост това е неизбежно.

Толкоз за икономическите факти за хубавото, сторено от Костов.

За социалната политика и за външната - уважаемата Лили (или Христо) ще чете в следващ постинг. Аз не съм великият Костов и не мога в един постинг да обхвана дори мимоходом всичко, което той стори за 4 години. Все едно в един постинг да разкажа какво е направил Стамболов за България. Съзнавам, че с това сравнение ще предизвикам подигравки, дори обиди - но действително смятам, че ролята на Иван Костов за България е сравнима с тази на Стефан Стамболов.

А за Луканов - също отделно. Ей Богу, ако можех да напиша историята на прехода в един постинг, щях и от КТостов да съм по-велика ;-)

Имат арменците дума една - "Цавт тамен, цавт тамен"
Не на всеки я казваме! - Цавт тамен, цавт тамен!
А само на тези, които обичаме - цавт тамен, цавт тамен!
От чието измъчено сърце болката гоним ...
Ние им казваме цавт тамен, цавт тамен! ...

Няма да подарим мантия на врага! Нека врагът си отиде
(Без нищо) в свойта обител! ...
Цавт тамен, цавт тамен!
Ние "топла дума" ще кажем на приятелите,
Майките, мъжете и синовете! ...
С това вземам болката, разделям твоята -
(Ето какво означават такива думи)
Ес ку цавт тамен, ес ку цавт тамен! ...

Тази дума не е възпял ни цигулар, ни поет,
Но фразата пази народа много години,
Предавайки Словото от уста на уста!
В него е отразена арменската душа!

Галина Айрапетова

Имат арменците дума една - "Цавт тамен, цавт тамен"
Не на всеки я казваме! - Цавт тамен, цавт тамен!
А само на тези, които обичаме - цавт тамен, цавт тамен!
От чието измъчено сърце болката гоним ...
Ние им казваме цавт тамен, цавт тамен! ...

Няма да подарим мантия на врага! Нека врагът си отиде
(Без нищо) в свойта обител! ...
Цавт тамен, цавт тамен!
Ние "топла дума" ще кажем на приятелите,
Майките, мъжете и синовете! ...
С това вземам болката, разделям твоята -
(Ето какво означават такива думи)
Ес ку цавт тамен, ес ку цавт тамен! ...

Тази дума не е възпял ни цигулар, ни поет,
Но фразата пази народа много години,
Предавайки Словото от уста на уста!
В него е отразена арменската душа!

Галина Айрапетова

България е толкова чудна страна, че тук всичко е възможно. Ако си позволим да използваме един израз на нашите добри приятели, България е страна на неограничените невъзможности.

Точно за няколко минути станахме от бедни на богати. За пет минути от хрупащи лук със сирене, отидохме в проспериращите икономики, че даже от това и Белгия ни завидя. Оказа се, че много българи живеят с по 35 лв. на месец, а за един такъв случай разказват репортерите на bTV.

 

Малко след този репортаж, телевизията пусна друг, който с големи букви ни съобщава, че България вървяла във вярната посока. Трайчо Трайков дори не изчака, нямайки търпение да се докаже пред кабинета и заяви гръмогласно: „Икономиката е в растеж“.

 

Затова пък управляващите си признаха, че данък „колиба“ няма да донесе много печалба. Чудесата продължават с това, че таксиметров шофьор взе на клиент 100 лв. за 2 км. разстояние (bTV). И това си е напълно законно, защото все още няма таван на цените. Промени могат да се очакват едва след Нова година, а дотогава трябва да се внимава с разни „ОК суперлукс“, „ОК супер-преебан“ и т.н.

Само за 30 минути се нагледах на достатъчно парадокси. А уж било скучно?

Блогът за икономика 2010

И отново по повод на падането на стандартите в журналистиката.

Миналата седмица, както блажено си композирах някакво парче за групата, телефонът започна да дрънчи. Десетки медии ми се обадиха и проведох десетки пъти следния диалог:

Те: „Вие, като автор на закона за закриване на БАН...”
Аз: „Какво?”
Те: „Еми Вие, след като сте написали закона за закриване на БАН...“
Аз: „Това пък откъде го взехте?”
Те: „Нали сте написали закона за ликвидиране на БАН?”
Аз: „Изобщо нямам представа, за какво говорите. Откъде взехте, че съм писал някакъв закон, и то – за ликвидиране на БАН?”
Те: „Ама така пише...”
Аз: „Къде?”
Те: „Ами в един вестник...”

Една жена ми каза на пазара....

Снимка: sodahead.com

Джун Йошида е завършил Гимназията за древни езици и култура в София. Започва да учи “История на изкуството” в НБУ, но тръгва със студентска програма за САЩ, където започва работа в ресторант. След края на бригадата завършва курс в кулинарната академия Le Cordon Bleu. В Щатите започва работа първо в “Case” - ресторант за съвременна американска кухня, а след това - в “Ritz”, Орландо, където работи със световно известния Норман Ман Ейтън. В София е работил с ресторанти, като Пасторант, Brasserie, Cru. В момента работи по нов свой проект.

..

На форум Храна ще представи идеята си за здравословен фаст фууд.

..

Какво е хубавата храна?

Тази приготвена с внимание, любов и качествени продукти и споделена с прители, семейство и любим човек.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?

Предполагам че са много: например, че здравословната храна е задължително “невкусна”. Също така, че продукти като боб са типично български.

Какво е здравословно хранене за вас?

За всеки е строго индивидуално, но като цяло трябва да се ползват качествени продукти и да се яде умерено. Да не се яде месо, особено червено, всеки ден. Да се консумират пресни морски продукти, много плодове и зеленчуци, ориз, хляб (не бял!), пастата също не е вредна, по-скоро сосовете към нея могат да бъдат.

Трудно ли е да бъдеш готвач?

Да. Изисква много себеотдаване, дисциплина, дълги часове извън дома, работа, когато всички други почиват. Това не е работа за всеки.

Коя книга/блог за хранене бихте препоръчали?

Книги има много: “On food and cooking” - Harold Mcgee; “On search for perfection” - Heston Blumental; “Formulas for flavor” - Heston Blumental; “The French Laundry” - Thomas Keller.
Блогове и сайтове:
www.starchefs.com;
butterloveandhardwork.typepad.com;
eatdrinknbmerry.blogspot.com;
ramen-otaku.blogspot.com.

..

Форум Храна е в събота. Регистрирай се.

Вече изминаха над 4 (четири) седмици, откакто изпратих по електронната поща поисканите от министър Трайков стъпки, чието "извървяване" да сложи точка на спора за далаверата с подмененото ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй"...

Година и половина по-късно:

Моите авери от джунглата не са си платили хостинга и сайтът им е заминал. Сигурно шефът им ги е помислил за превратаджии и си е нахранил с тях лъвовете

Преди време пуснах жалба за спам, както си му е реда, към комисията за защита на потребителите, защото получих такова съобщение на регистриран в регистъра email адрес.

Мина много време, разследвания и какво ли oще не. Днес дойде решението, което говори ясно, следното:

- Съобщенията били изпратени от сървър в САЩ и това оневинява фирмата, която е облагодетелствана; Те не са го пращали бе, някой там в Америка го е направил, те нищо не знаят.

- Няма значение, че спама е на български език и че предлага информация за фирма от България и ще вероятно те са наели въпросния сървър (фирма) в САЩ да им изпрати мейлинга, чийто адреси са взети от „публичния регистър“.

Веднага направих аналогия, че по същия начин, ако си купя автомат от Куба и изтрепя сума ти народ в България, по същата логика аз няма да съм виновен, защото автомата не е български.

Уви закона не работи ! Това обезмисля всичко. Та така, спамъри – ще ви борим по друг начин. Ръкавицата е свалена.

No related posts.

Няма да крия, че съм фен на маркетинга на Coca-Cola, затова не се учудвам от добрите им кампании, а директно преминавам към възхищението. В момента интересът ми е насочен към Испания, където марката направи най-големият билборд на Coca-Cola Light в света. И то не просто билборд, а билборд от бутилки. И то не просто бутилки, а бутилки, които можете да нарисувате виртуално и да спечелите награда.

За отпразнуването на 25-тата годишнина на Coca-Cola Light в Испания е поставен огромен билборд, направен само от бутилки на леката напитка. На екипа са били необходими 15 000 бутилки, за да покрият огромната фасада в центъра на Мадрид – това е начин да се представи новата алуминиева бутилка на Light. И въпреки че инсталацията сама по себе си е много интересна, криейтивът не спира дотук. Възможностите преминават в ръцете на потребителите с интерактивна игра. Всеки може да разгледа билборда отблизо през специална интернет-страница, да си избере една от бутилките и да създаде дизайн по свой вкус. Всяка бутилка може да бъде “изрисувана” само веднъж. Заниманието е забавно и позволява на феновете да покажат любовта си към марката и да изразят себе си. А зад 25 бутилки се крият страхотни награди – почивки в Ню Йорк, Маями и Буенос Айрес са само част от тях.

Кампанията е не просто иновативна и интересна, но показва как цялата маркетингова кампания може и трябва да се върти около продукта. Тук бутилката Coca-Cola Light е и юбилейна опаковка, и рекламен канал, и промоционален канал, който носи награди. Така цялата маркетингова комуникация е директно обвързана с продукта и създава усещане за цялост. Вижте и кратко видео-обобщение на кампанията:

Още по темата:

1. Don’t go changing – уточнение
2. Служим на клиента
3. Интегриран маркетинг за Coca-Cola

Продукти за 4 порции:
800г пилешко бон филе
2с.л.  соев сос
3/4ч.ч. бяло вино (бира)
1к.ч. прясно мляко
мазнина – 50мл
щипка сол, червен пипер и майорана

Приготвяне:
Пилешкото бон филе се измива добре и се нарязва на порции. Слага се в купа с капак и се залива със соевия сос, бялото вино и прясното мляко. Оставя се да преседи така 4- 5 часа. После маринатата се отлива. Пилешкото се поръсва се със сол, червен пипер и майорана. Взема се оребрен тиган. Дъното се намазва със зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее добре се слагат първите две филета. Пекат се и от двете страни. Достатъчно е от 7 до 10 минути на страна. Изпеченото пилешко се слага в съд от йенско стъкло. Похлупват се за да се запазят сочнички. Сервират се гарнирани с картофено- ябълково пюре.

Никой нормален българин няма интерес страната да се провали на последния “изпит” за приемането на България в Шенген и с това да се нареди сред народите с право да бъдат …пълноправни, а не второстепенни пътници по пътищата на Европа. А този изпит предстои и с наближаването му под формата на мониторингов доклад на ЕК за [...]

Днес ще завършим общия пътепис на Неделчо и Мария за пътуването им до Италия. Започнахме с Венеция, после Мария продължи разказа с Тоскана, а днес отново Неделчо ще ни покаже Флоренция. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част трета

Firenze

Първият пътепис, който изпратих на Стойчо преди 2 години беше за Флоренция. Ето , че отново съм седнал да пиша за града , който харесвам най-много и който предстоеше да посетя за трети път. Въпреки, че не ни се тръгваше от Монтекатини , заради чудесните условия в хотела и прекараните хубави мигове, все пак около 9 и 30 потегляме , чакаше ни Firenze!!! [caption id="" align="aligncenter" width="529" caption="Флоренция"][/caption]

Ех Флоренция, защо ли само при мисълта за нея едно радостно чувство обземаше душата ми.

Километрите не бяха много и ето ни в града. Хубаво е да знаете , че централната част е затворена за автомобили. Е, ние уж знаехме, уж навигацията ни водеше , но централно разположения хотел ни принуди да нарушим правилата. Ще видим дали ще отървем глобата или не , но за това друг път.

[singlepic id=7048 w=600 h=450 float=center]

Хотел Сила

И така препоръчвам ви

хотел Сила

– централно разположен, точно до Арно, на пет минути пеша до Понте Векио, а от там и до всички забележителности. Координатите му от booking .com обаче не са съвсем точни и водят на около 50 метра от него. Иначи цените са прилични, условията и обслужването чудесни. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Време за губене няма. Хвърляме багажа и заедно с Десито, Тихомир , Алек и Райчо / това са нашите приятели/ тръгваме да видим колкото се може повече. Зная ,че много се е изписало и не само в този сайт за красотите на Флоренция , но нали това беше НАШАТА екскурзия и затова не мога да не ви разкажа за местата , които посетихме. Началото беше в

Санта Кроче – тази църква–пантеон,

в която са погребани Микеланджело, Галилео Галилей, Макиавели и Росини. От там потока от хора те води на Палацо Векио, до него е галерия Уфици , отново и отново се захласвам по Персей на Бенвенуто Челини, Похищението на сабинянките на Джамболони , паметника на Нептун. Опитвам се да не мисля за нищо и се оставям на безвремието, не искам да си тръгвам, но може би така е по-добре... Дъщеря ми ме подсеща , че

имаме традиция да се снимаме пред Уфици.

Как ли се променяме с времето? Ами ето как!!!

[singlepic id=7043 w=320 h=240 float=left]

Следваща спирка –

сандвичите с агнешко шкембе – трипа лампредото

Надявах се да са си там, където ги оставих предния път и те си бяха, все така вкусни и хубави, този път с бира Peroni , но отново 660ml. Е, сега ни чакаше

Санта Мария дел Фиоре с купола на Брунелески, кулата на Джото, Райската врата на Гиберти

При толкова много красоти и култура човек се чуди как може всичко това да е събрано на едно място. [caption id="" align="alignnone" width="617" caption="Санта Мария дел Фиоре"][/caption] И все пак изреждам толкова имена да напиша нещо за

Брунелески

През 1419 г. Печели конкурса за изгрждането на купола на църквата , а следващата година започва строителството, което продължава 16 години. Интересното е ,че куполът е построен без поддържащо скеле.Изградени са два купола един в друг, като единият подържа другия , а тухлите на вътрешния се подреждат зигзагообразно при зидането за да се застъпят и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на ранния Ренесанс. За строителството са използвани 4 милиона тухли , тежащи около 1500тона!? Продължаваме покрай двореца на Медичите и от там към галерията на Академията. Докато чакаме на опашката хапваме и по един сладолед с фрути ди бошко / горски плодове/ и влизаме.

Безпорната атракция е статуята Давид на Микеланджело.

Високата 5.18 м. статуя изобразява героя от стария завет, който е убил могъщия гигант и вожд Голиат само с един камък от прашката си.През 1504г. когато е завършена статуята е поставена пред Палацо дел Синьория, където е било седалището на местното правителство.Тя започва да символизира смелостта на Флорентинската република и непримиримият поглед на Давид е насочен към Рим. Излизаме от галерията и този път сме раз троени в исканията си. Жена ми и дъщеря ми се отправят към Санта Мария Новела. Десито и Райчо се качват на купола на Брунелески , а аз, Тихчо и Алек ще мързелуваме в отсрещното кафене. След час всеки е изпълнил мисията си. Всички щастливи се отправяме към хотела за малко почивка ,защото денят все още не е приключил . Според мен всеки град трябва да се види по възможност както през деня , така и вечер или през нощта. Спомням си как изглеждаше Виена осветена вечерта преди Коледа, нещо подобно бях замислил и сега , но не предполагах , че ще е толкова хубаво и красиво. И така, изкачете се на площад Микеланджело, намира се на хълм от страната на двореца Пити , усилията си заслужават , защото гледките са наистина невероятни.

[singlepic id=7051 w=600 h=450 float=center]

Така и не усетихме, че близо час и половина сме правили снимки и сме се любували на нощна Флоренция...

[singlepic id=7050 w=550 h=413 float=center]

[singlepic id=7052 w=550 h=413 float=center]

А знаете ли как завърши този ден , ами на тарасата на ресторанта на хотела , на чашка нашенска биричка!!! Посрещам утрото гледайки Арно. Закуска и бързаме, защото предстои напрегнат ден. Започваме в 8 и 30 от

Капела Медичи,

виждаме гробниците на Лоренцо и Джулиано Медичи и скулптурните шедьоври на Микеланджело „ Утро и Здрач” и „ Ден и Нощ”. В 10 без 5 сме пред

Уфици

Имаме среща с нашия екскурзовод Славомир. Не искам да правя реклама , а само да благодаря на Руал травел, че ни дадоха негови координати,останалото свършихме сами. Благодаря и на Славомир за увлекателния разказ и чудесните моменти в галерията. Щом децата не се откъснаха от него, а искаха да чуят всичко ,което им казваше... За творбите вътре не искам да се повтарям, а само да пожелая на всеки , който има въжможност да ги види!!! Естественият завършек на срещата ни с него беше обяд в една пицария на чаша просеко и вкусна пица! Не се разминахме и този ден с изкачването на една куличка . Този път това беше

кулата на Джото

Прословутата камбанария е построена по планове на Джото през 1334г. Самият той е погребан в Църквата Санта Мария дел Фиоре. [caption id="" align="aligncenter" width="635" caption="Гледка от кулата"][/caption]

Оставаше ни време и за

двореца Питти

Нямаше как да го разминем, защото в момента имаше изложба на Караваджо един от основоположниците на барока в живописта с въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон. След тъмните краски от картините на Караваджо ни оставаше да се полюбуваме и на

градините Боболи

[caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Градините Боболи"][/caption]

Не бяха минали и пет минути от нашата разходка и с ужас остановихме рояците комари , които ни подгониха. Е , не сме всеки ден тук и издържахме атаките, но господа флорентинци за другия път да си напръскате... [caption id="" align="aligncenter" width="617" caption="Градините Боболи"][/caption]

Вечерта премина в наслада от разходките по малките и големите улички, влизахме тук и там, бяхме до къщата на Данте, до малката църквичка ,където е погребана Беатриче Портинари и къде ли още не... На никой не му се искаше да свършва тази приказка , но нали пък може би ще дойде и нова, да сме живи и здрави!! За обратния път през Падуа и Загреб ще напиша , някой друг път . След Флоренция просто всичко бледнее. А ето и нашата равносметка. За 11 дни изминахме 4010км.Изпълнихме програмата си на 100% и сбъднахме много от нашите мечти. Изводите които си направих от това първо организирано самостоятелно пътуване са следните.

1. Изисква се много добра подготовка за избиране и запознаване с маршрутите.
2. Навигацията е 99% задължителна.
3. Пътуването с добри приятели и винаги за предпочитане.
4. Резервирането на хотели през booking.com е 100% сигурно и носи доста предимства.
5. Когато се върнеш , ако не споделиш или не напишеш за твоето пътуване значи не ти е било кеф , а на всички нас ни беше много , много хубаво!

НЕДЕЛЧО Нещо като послепис към Стойчо: Не е ли време да отчетем тази „пътеписна” година по на чаша бира?* Край Автор: Неделчо Чешмеджиев Снимки: авторът *Крайно време е :) – бел.Ст. Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="432"]– на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="432" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="432"]

Един славей седял в люляковите храсти и гледал примигващите високо в небето звезди. Той бил още много млад и даже не знаел, откъде се вземат песните, но душата му преливала от любов към света. И славеят запял. Но не било съдено на песента му да разцъфне истински, защото гръмко го прерязал гласът на мъдрия, обигран в музикалното изкуство маестро:
-Веднага да престанеш, момко! Ти позориш славеевото племе. Гласът ти не звучи така, както трябва. В кратката фраза изфалшиви три пъти!
-Но, мъдрейши, аз пеех от цялата си душа. Исках да разкажа за това, колко прекрасен е светът ...
-Ето ти новина! На всички е известно, че светът е прекрасен. А твоята, ще си позволя да я нарека, песен е безобразна. Следва да млъкнеш и внимателно да слушаш тези, които пеят добре. Учи се, младежо!
Младият славей се вслушал в съвета на по-възрастния си брат, концентрирал се в трелите на майсторите, без да си отваря човката. И колкото повече слушал, толкова повече се убеждавал в това, че самият той никога няма да може да пее.
Така загинала неродената песен, която би могла да стане една от най-прекрасните в света. Въпреки че подобно предположение едва ли заслужава внимание. Старият славей поне твърди, че не всекиму е дадено да пее. Навярно е прав ...

Надежда Иволга

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Един славей седял в люляковите храсти и гледал примигващите високо в небето звезди. Той бил още много млад и даже не знаел, откъде се вземат песните, но душата му преливала от любов към света. И славеят запял. Но не било съдено на песента му да разцъфне истински, защото гръмко го прерязал гласът на мъдрия, обигран в музикалното изкуство маестро:
-Веднага да престанеш, момко! Ти позориш славеевото племе. Гласът ти не звучи така, както трябва. В кратката фраза изфалшиви три пъти!
-Но, мъдрейши, аз пеех от цялата си душа. Исках да разкажа за това, колко прекрасен е светът ...
-Ето ти новина! На всички е известно, че светът е прекрасен. А твоята, ще си позволя да я нарека, песен е безобразна. Следва да млъкнеш и внимателно да слушаш тези, които пеят добре. Учи се, младежо!
Младият славей се вслушал в съвета на по-възрастния си брат, концентрирал се в трелите на майсторите, без да си отваря човката. И колкото повече слушал, толкова повече се убеждавал в това, че самият той никога няма да може да пее.
Така загинала неродената песен, която би могла да стане една от най-прекрасните в света. Въпреки че подобно предположение едва ли заслужава внимание. Старият славей поне твърди, че не всекиму е дадено да пее. Навярно е прав ...

Надежда Иволга

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Повдигане и изчерпване на темата около миналия Четвъртък

Между старите и новите медии зее сериозна пропаст. Един човек се смята за “един от най-продаваните съвремени автори”, а следващото поколение го определя като плешив досаден чичка, който се е хванал за кофти работодател.  Сблъсъкът на личности, екипи и нива на когнитивни способности е неизбежен.