Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Тази вечер ходих на „С любовта шега не бива“ в Народния. Бях се потрудил предварително за билети и имахме най-добрите места - на първите редове, централно.

Защо обичам да ходя в Народния театър? Защото си мисля, че постановките там са най-близо до автора, с най-малко импровизации и творчески доработки от тукашните екипи. Много обичам директния контакт с класиците. Ако се търси оригинална преработка - ей го театър София, който иска да заповяда там. За съжаление, тази постановка е доста експериментална и много „ненародна“.

Историята е за един барон, синът му и племенницата му, които баронът желае да омъжи взаимно и така да си осигури старините.

Всичко е модернизирано - костюмите, аксесоарите, репликите, жестовете, походките. Целта е била, очевидно, да се излезе извън контекста на епохата и въобще извън конкретното време. Сериозният текст на Мюсе няма нужда от маймунджулъци по сцената, които имаше в изобилие. И така си е добър. Но може би просто одъртявам.

Спектакълът тежи на раменете на Владо Карамазов и Александра Василева, които правят отлични, отлични роли!

Аз Владо Карамазов не го долюбвам много, но нямаше за какво да се заям, а Александра Василева няма никакви колебания на сцената. Личи си, че актьорите се забавляват и това доста вдига качеството на продукта.

Пиесата разглежда темите за егоизма, за възпитанието на децата, за честността и естествено, за любовната игра и надлъгване. (Французи! Кой друг би сложил любовта в заглавие, като че ли не е ясно). Текстът е и остро антиклерикален (демек, против католическата църква), което ме накара да си помисля, че е писан по времето на Дидро и Волтер, но не, авторът е роден чак през 1820-та, когато Просвещението, Революцията и Наполеон са само спомен.

Наблюдава се известно родство с „Хамлет“, защото разглежда бунта на младите срещу определените за тях роли. Комичното е, че ролите са точно тези, за които младите мечтаят, но те не могат просто така да ги приемат и да не се бунтуват.

Нарочно или не, темата на Сарабандата на Хендел беше водеща в спектакъла, и то точно във варианта и от саундтрака на „Бари Линдън“ на Кубрик. Искаше ли нещо да ни каже режисьора с паралела към Бари Линдън или просто е гепил идеята за озвучаването, идея си нямам.

И задължителното за българските театрали фадо, което трябва да демонстрира бушуващите на момента емоции. Щото ние зрителите, няма да се сетим...

Юлиян Вергов е на познатата ни висота, макар и съвсем да изпростява на моменти. Тия от костюмите са го барнали с едно плътно прилепнало бяло клинче, което със сигурност събира очите на фенките, щом го гониха по сцената да го целуват и да му дават букети накрая.

Захари Бахаров и Йосиф Шамли бяха натоварени със задачата да покажат користолюбието, лакомията и пълната липса на духовност у Католическата църква. И се справят. Чудя се само, дали беше необходимо да гледаме на Захари Бахаров голите кълки и чорапките с жартиери за да се убедим в тезата, още малко и щеше да ни покаже и снежнобелия си задник. Пак да си помрънкам, че не беше необходимо да е толкова буквално фарсово всичко.

И беше ли необходимо Розет да е толкоз безнадеждна?

Сценографията е базирана върху „Тайната вечеря“ на Леонардо и Светия Граал. Непоклатимостта на вечното, около което се върти дребното и всекидневното. И виното, божията кръв, която се излива разточително. Дори сипват истинско вино, което мирише в залата.

Излязох от театъра с глава, пълна с бръмчащи мисли. Очевидно си е заслужавало.

Неведнъж съм споменавал името на Jamison Harvey a.k.a DJ Prestige в този блог. Това е човекът, когото с чисто сърце мога да посоча като най-голямото си вдъхновение. Неуморен дигър, запленен от всяка музика, в която може да се усетят фънки вибрации, Prestige изследва световното фънк наследство откакто се помни. Той е причината да обикна 7-инчовия формат на грамофонните плочи, чрез него се докоснах и до огромно количество фънк музика, която разкри пред мен неподозирани музикални пространства. С две думи DJ Prestige, макар и без да подозира, ме въведе в необятния свят на фънк музиката.

Преди няколко дни той публикува кратък пост в култовия си блог Flea Market Funk за мен, за блога ми и за радио предаването ми, което още веднъж потвърждава старата максима (всъщност максимата не е стара – преди малко си я измислих), че за фънка няма граници. Всички сме заедно в тази игра и трябва заедно да се изправим в подкрепа на музиката, която промени света, но това едва не й коства живота.

DJ Prestige е от Ню Джърси и колекционира плочи още от гимназията. Още като малко момче е впечатлен от колекцията на баща си, която включва албуми на артисти като Beatles, Otis Redding, Booker T. and the MG’s, Marvin Gaye и Stevie Wonder. В тойнейджърските си години чува парчето Rockit на Herbie Hancock и това запалва искрата на желанието да стане диджей. Повлиян от стилове като рап, реге, пънк, ска, ню уейв и класически рок, той постепенно намира пътя към мечтата си. Минава през различни радиостанции, клубове и фестивали, за да оформи стила си в рамките на фънк, соул, джаз и реге и да стане една от най-значимите фигури на фънк сцената в Ню Джърси. Много скоро очкавайте DJ Prestige в рубриката на Funky Bites Funky 16 Questions.

Блогът Flea Market Funk е един изключително богат източник на знания за корените на любимата ни музика и може би тук е мястото да призная, че Funky Bites до голяма степен е инспириран от този блог. Наскоро с обновена визия, Flea Market Funk продължава да образова изкушените от музиката, която промени света.

DJ Prestige в мрежата:
Официалният сайт на DJ Prestige
DJ Prestige във Facebook
DJ Prestige в Myspace
Flea Market Funk
Flea Market Funk във Facebook

Peace & Funk

P.S. А ето и едно видео, в което Prestige представя част от 7-инчовите си бижута на покрива на Ashbury Park. Парчето, което звучи, е Funky L.A. на Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists.

Едно от нещата, които ме впечатлиха тези дни, бе изказването на ГДБОП, че България губи над 150 милиона от данъци, върху хазарт извършван онлайн, сиреч лошо и безконтролно. Загубените данъци предполагат залагана сума онлайн от около 1.5 милиарда лева, но в зависимост от интерпретациите парите се движат от 1.2 милиарда (интервюто на Явор Колев в дневник) до 2 милиарда (изказана сума по новините на БТВ).

Спомням си какъв натиск има от доста време, подклаждан нескрито и от Васил Божков, онлайн залаганията да бъдат сложени под контрол.

Едно време финансовият министър Орешарски, мине се не мине 6 месеца предлагаше, в безспорно чия полза, хазартните игри да се освободят от данък. Новото правителство също имаше за идеи една или друга такава схема, та това чак предизвика (според някой медии) войната на Костов срещу Божков (последният дори с остри изказвания по медиите срещу първия) по темата. В един момент уж данъка се увеличи, после пък основата му се намали, та вече не е ясно крайният ефект дали беше увеличаване или пък намаляване на данъчната тежест за хазарта, но поне показа, че и двата лагера си имат силни поддръжници. На едната страна може би стои общественото мнение. А на другата силни лобисти.

Една от видимите борби на Божков бе да се забрани (или „проконтролира“) онлайн хазарта, тъй като той му е „силен конкурент“, срещу това той да не роптае да има висок или въобще данък за хазарта.

Откакто той предложи тази идея преди време, сега, мине се не мине някакъв период и финансовото министерство, досущ като един Орешарски, на всеки 6 месеца седи и мисли как да вземе, че да обложи с данък онлайн хазарта и да го „проконтролира“. Както на времето имаше една реклама на Слави Трифонов - „надушвам че сме от една порода“.

Тия дни обаче, идеята получи неочаквана подкрепа, и то не от кой да е, а от Явор Колев, началник на сектор компютърни престъпления в ГДБОП.

Доколкото онлайн хазарта още не е забранен у нас, той все още не е престъпление (може да е сив, но не е черен - незаконен), така че каквато и да е форма на класификация от човек, който трябва да се занимава с престъпници, за нещо, което е на практика законно, е леко непрофесионално. Няма как да не ми погъделичка любопитството, каква е причината господин Колев да се заинтересува от темата.

Но първо това, което ме изненада разбира се, е предположеното колосално количество пари залагани от Българи в онлайн хазартни игри, което може да заинтересува дори и един прекалено стиснат финансов министър да си развърше кесията за оборудване за подслушване и блокиране на трафик, както и дори да предложи законови промени облечени в уж морална цел (да спрем хазарта), които да позволят употребата му, в ползата на предимно възвишената цел (в няколко закона).

Според Европейската Комисия общото количество оборот от онлайн хазарт в ЕС се оценява на малко под 10 милиарда евро (според статия на Капитал по въпроса от преди време) годишно. Наистина се впечатлявам, когато прочитам, че според ГДБОП – България държи между 6 и 10% от този оборот, при условие, че брутният вътрешен продукт на държавата представлява по принцип около 0.289% от брутният вътрешен продукт на ЕС. Или казано с други думи, средният български онлайн играч залага между 30 и 35 пъти повече пари от средният европейски играч.

Но това не е всичко, предположената от ГДБОП сума се равнява на 2.8% от брутният вътрешен продукт на България. Пари съизмерими с парите донасяни в държавата от гастърбайтерите или чуждестранните инвестиции.

Според някакви социолози обаче, написано тук http://news.ibox.bg/news/id_333767987 Българите залагат значително по-малко пари от масово прокламираните из медиите от ГДБОП.

У нас според различни статистики на КРС около 4 милиона души въобще използват Интернет (не задължително редовно). От отговорите на запитваните знаем че около 2 на 1000 души залагат онлайн. Числото лесно се засича да е реално, защото хората разполагащи с разплащателен механизъм, употребим онлайн (определени форми на кредитни карти) за такива залози, са според статистиката на банките горе долу толкова (пресечно множество на кредитните карти с определен кредитен лимит и потребителите ползващи интернет).

Тоест хората залагащи редовно в Интернет трябва да са максимум 8000 (крайна спекулация – 16000). Ако ГДБОП са прави, следва, че всеки един от тях залага по около 150000 лева годишно, или 12500лв на месец, което предполага златни кредитни карти. Замислих се дали всички притежатели на златни кредитни карти залагат онлайн и то целият (или почти целият) си кредитен лимит всеки месец?

Мисля, че е очевидно, че няма как числото на ГДБОП да е вярно. Реалната сума, вероятно отново с доста завишавания трябва да е поне 10 пъти по малка, тъй като едно такова число би се засякло с много други индиректни индикатори. Това обаче би означавало загубена сума от данъци да е далеч под 15 милиона лева годишно, което вече не е толкова интересно за законодателни промени и предлаганите методи за контрол и филтрация, които всички интернет доставчици да трябва да реализират, и които да изискват една евентуална промяна на ЗЕС и НПК (тъй като според сега действащите закони, това би било незаконно).

Някой би казал, че аз вероятно не отчитам прословутото черно тото, където се залагат милиони. Но дори то не може да набере цифрата на ГДБОП (предполагайки пари с десетки пъти повече, отколкото се въртят въобще в Българският футбол). Дори и да си изкривим душата и да кажем, че е вярно, то е очевидно че тези залагания се извършват от не повече от 100-200 души свързани с вътрешна информация и контрол върху ръководствата на Българските клубове, и на държавата би и излязло значително по евтино и ефективно просто да назначи по 3-ма полицаи (сборно до 600) от и без това 62000, на всеки един от тези хора, които на смени да са с него денонощно и да дебнат какво правят тези мръсни капиталисти. Няма да има инвестиции, няма да има нужда от законови промени, ефекта върху тотото ще бъде по бърз и по директен. Макар че както разбрахме, тотото и уреждането на мачове, май не са незаконни у нас, а изказванията на чужденците подаващи сигналите, някак си не обвиняват точно Интернет за основната причина, а хората стоящи зад футболните клубове и федерацията.

Поради тези си разсъждения приемам че включването на тотото би било остра спекулация, отново изпълнена с невярна оценка, но и намесена да оправдава нещо, с което реално няма нищо общо.

Ако бе едно друго време, вероятно бих пропуснал изказването на ГДБОП по медиите, като прекомерно оптимистично и непремерено, нещо което се е случвало и преди, плод на работнически ентусиазъм, не задължително възможно за обосноваване.

Но сега е Ноември и една параноя ме тресе. В последните 4 години, в този интервал от време се сякаш активират определени групи, предлагащи промени в ЗЕС и НПК в полза на (като краен ефект):

• Задължителната безусловна филтрация на избран от служби и частни лица трафик да бъде извършвана от Интернет доставчиците

• Задължително проксиране на телекомуникационният трафик през определени централно контролирани системи „за проследяване и контрол“

• Задължително подслушване, щото само подслушваният може да спи спокойно, че не е престъпник (тъй като чухме изказвания, че само престъпниците ги е страх да ги подслушват)

В последните 4-5 години, мотивите за горните, бяха различни и все добронамерени – несъществуващи изисквания на ЕС (между впрочем махалото се завъртя на обратно, и е възможно значително ограничение и намаление на приложението на директивата на ЕС, която бе в основата на прокараните промени у нас за събирането на трафични и локализационни данни), борбата с тероризма, бомбите, детската порнография, борбата с телефонните измами, престъпленията като цяло, борбата с пиратството.

Но ние знаем, че извършване на злодеяние не може да се оправдава с добронамерени мотиви. Престъпление не оправдава престъпление. Пътят към ада е постлан с добри намерения.

От известно време този списък с добри намерения целящи се намеси и борбата със сивото онлайн залагане и черното тото.

От друга страна, след обществените отстъпки за повече права на полицията, в нарушаване на гражданските свободи, ние имаме повишаване на битовата престъпност (тъй като тя не зависи от подслушването а от общата икономическа обстановка) в ситуация на по свободен достъп до трафични данни. Все още имаме бомби. Тероризъм. Телефонни измами. Порно.

Един умен човек ми беше казал – проблема не е никога в закона, а в този, който извършва престъплението, и този който му дава. Дори да дадем СС-овски права на някой, престъпност пак ще има, както е имало и в Нацистка Германия. Защото инстриментите които имаш трябва да използваш активно и правилно. Ако не можеш, вината не е задължително да е на инструмента, тя може да е и на този, който го употребява.

И както казват римляните, може би трябва да се замислим кому точно е изгодна една такава промяна, и за сметка на кого?

„Още в 5 сутринта се беше събрала опашка пред Lidl…“,

разказва ми таксиметровия шофьор,

докато по радиото говореха именно за

отварянето на Lidl и станалото там.

Докато всеки един протест в България е обречен на забвение и ниска посещаемост, то веригите магазини не могат да се оплачат, че не събират достатъчно клиенти. Само днес, на отварянето на Lidl в София, няколко хиляди души напираха да влязат в магазина, за да купят от безценните евтини банани. Стигна се дотам, че кметицата на столицата трябваше да викне десетина патрулки (Vesti) полиция, за да удържи вампирясалото множество.

При всички положения това не е първият път, при който магията на евтините домати, банани, портокали и праз омагьосват жителите на столицата дотолкова, че да настане истинска анархия, много често с ранени. Спомнете си откриването на Carrefour-беше същото. Представете си – да раниш човек, защото не искаш да изпуснеш плодовете по 0,70 лв.

Ситуацията е ясна. Пенсионерите не могат да си купуват киви, банани и прочие продукти на нормална цена, защото тя е всичко друго, но не и много нормална, а за пенсиите да не говорим. Днес един таксиметров шофьор ми сподели, че още в 5 без нещо сутринта е имало опашка, заредила се да купува пред Lidl. За пенсионерите, хайде- свикнали сме- но какво прави цялото останало множество, сякаш си няма друга работа, а седи пред магазина да си купува банани. Това не го разбирам- тези хора на работа не ходят ли, или са си взели почивни дни, за да се бият с колички в Lidl?

Още снимки- от Георги Димитров.

Тази сутрин при Витомир Саръиванов беседвахме за циганите и има ли наистина демографски проблеми, свързани с тях. Опитаха се да ме убедят, че:

1. Циганите са българи;

2. Българската култура е по-близка до циганската, отколкото до английската;

3. На избори циганите не си продават гласовете.

Tweet

Добре познатата ни картина на блъскащи се купувачи за предимство в достъпа на намалени стоки днес се пренесе у нас по повод на откриването на нова германска верига магазини – общо 14 на брой. И понеже са в цялата страна , жертвите на блъсканицата също са в разнообразни градове в България. На пръв поглед – [...]

Според медиите, МВР, започва новата си кампания за хващане на всички хакери. Като отговорен гражданин на РБ си признавам най-чистосърдечно, че съм хакер от години и даже ми плащат за това да хаквам програми, сайтове и процеси.

Ела ме хвани сега.

Още по темата:

1. Цветанов: „Търсим най-достойния“ … За какво?

След като се оказа, че 90% от сайтовете регистрирани за БГСайт 2010 не са валидни като стандарт и само 3(4) имат мобилна версия, бях леко обезсърчен, но си казах, „какво толкова, има време“, макар, че това едва ли е извинение.(**)

Абсурдът
Като видях, че сайт, който не съществува (*) – bacb.bg спечели първото място в категорията за сайт на банкова институция, останах безмълвен. Видях и оценките на журито (много добри до „кърти мифки“).

Реакция
Много мислих как да реагирам, Аз все пак съм част от този конкурс по някакъв начин и съм заложил името си – не че то има някаква тежест, ама както казва един велик човек -“Аз само него си имам“.

Миналата година дори спечелих, награда за „принос към българския уеб“, което ме кара да се замисля, че съм допринесъл и аз за това, което ме кара да се срамувам, а аз не считам, че с действията си или с бездействията си, съм причинил това на Уеб-а :)

Извод
Официално се отказвам от наградата и от участието си в експертното жури, докато нещо не се промени. За да стане това, обаче всички трябва да се опитват да го направят, а не само да изкарват пари, като продават статични HTML файлове на клиентите или като копират западни сайтове, което няма да стане скоро, уви.

Може да ви се струва дребен проблем, но всъщност съвсем не е така. Ще се радвам и журито да сподели, как така не са се сетили да видят този проблем или дали въобще са го гледали, защото процедурата за гласуване не изисква това.

Лоши чувства
Това е позиция против принципи, а не против хора. Ако някой се чувства обиден, това си е негово лично мнение и не е мое. Аз не мога да мразя хората, обичам дори Бил Гейтс !

Не ми е лесно, защото аз бях един от малцината, които бяха убедени, че всичко това (конкурса, идеята за промотиране на уеб в България и т.н) си заслужава.

* – към момента на писане на материала и към момента на гласуването и обявяването на победителите.
** – Стандарта е за уеб-сайтове.

Още по темата:

1. БГСайт 2010: Моите номинации
2. Моите номинации за специалната награда на БГСайт 2010
3. Помогнете да върнем „Дунав Русе” в елита на българския футбол

Ура, блогът ми е вече валиден HTML 5.

Знам, че за HTML 5 все още е рано и е в експериментална фаза, но стандартите са създадени за това, за да се въвеждат.

Ако не ви пука, така или иначе, няма да видите разликата и все още ще може да четете блога ми, без да видите как работи „от долу“ :)

Първата стъка е направена, използвайки темата на DG, която трябваше да бутна леко, за да стане валидна и да оправя 1 разширение, което връща много странен изходен код.

Е, да живеят стандартите – ето така се създава Българския уеб, а не с измислени сайтове и конкурси.

Още по темата:

1. Нов начин за обучение с HTML 5
2. Уеб -абсурди

Днес цял ден ще слушаме интересни неща за дигитален маркетинг и успешните онлайн стратегии. Digital Marketing Seminar, който се организира от Интер Контакт България (благодаря за поканата!). Обещах си да не слагам такъв пост, ако не чувам интригуващи фрази, но Герман  (Херман?) Сакристан е доста увличащ.

Ако сте в Twitter, можете да следите отзиви и цитати с хаштага #digimark. Ако пък не, четете по-долу. След семинара ще разкажа и нещата, които са ми били най-интересни.

PS Специално благодаря на Боян Юруков, че показа тази стрийминг-функционалност на HootSuite

Още по темата:

1. Digital Marketing World – добра идея
2. Marketing Simulation Workshop
3. Guerilla marketing: 73 000 долара ви е сметката

Научих как се казва тази прическа. Прическа “Табуретка”.

Продукти за тесто:
500г брашно
1 1/2ч.ч. топла вода
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1с.л. олио
3.5г суха мая /1/2 пакет от 7г суха мая/

Продукти за плънка:
3 глави кромид лук
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
щипка сушена чубрица
2с.л. олио

Приготвяне:
Маята се слага във водна чаша. Добавят се 1ч.л. захар. Налива се топла вода. Закваската се обърква с лъжица. Оставя се на топло да шупне. Брашното се пресява над кухненски плот. В средата се прави кладенче. Налива се закваската. Добавя се 1ч.л. сол и 1с.л. олио. Водата се добавя постепенно. Трябва да е топла. Тестото се събира на топка. Оставя се за 30 минути да втаса. Покрива се с кърпа. Лукът се бели, измива и реже на филийки. В тиган се наливат 1- 2с.л. олио. Съдът се поставя на включен котлон. Поръсва се 1/2ч.л. сол, 1/2ч.л. червен пипер. Лукът се запържва за 5- 7 минути. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула, за да не загори. Когато е готов, съдът се оттегля от котлона. Добавят се ореховите стърготини и щипка суха, стрита чубрица. Обърква се наново за да се получи равномерно овкусена плънка. Тестото се разделя на 2 части. Взема се тавичка. Дъното се маже с олио. Едната топка се разстила на дъното. Леко краищата се качват по околния ръб. Отгоре се разпределя лучената, ароматна плънка. Втората част тесто се реазточва леко на плота. С нея се покрива плънката. По краищата се притиска. Вземат се 2 вилици. Обръщат се с гръб една към друга. Правят се шарки на ромбчета, като се прищипва тесто между вилиците. Маже се с мазнинна. Пече се на умерена фурна 40 минути. Когато се извади се покрива се покрива с памучни кърпи. Реже се на парчета. Всеки си сервира по парче лучник.

Ако сте чакали последния момент, за да се регистрирате на Форум Храна, лошата новина е, че залата и този път се оказа малка за всички желаещи да дойдат. Всички седалки са вече заети.

Много сме благодарни за подкрепата ви за това, което правим. Благодарим и на всичките медии, лектори и партньори. Това ни дава много кураж да продължим.

Следващото ни събитие е Форум Дом и ще се случи през февруари.

Изключително интересен филм за Стив Джобс – ко-създателя на Apple, изгонен от компанията, която е създал, преминал през Next и Pixar и извършил едно от най-изумителните корпоративни съживявания в историята. До момента, в който Apple e на път да стане публичната компания с най-голяма пазарна капитализация в света.

Филмът на Bloomberg е строго исторически, изграден върху интервюта, макар и без неговото лично участие. От ранния успех в Apple, през пазарния неуспех на Macintosh, изгонването му от Apple, провалът на Next и успеха на Pixar, връщането в Apple като iCEO (от interim CEO), който казва „What’s wrong with this company? The products suck!“, взимането на пари от Microsoft до новите продукти, които прокарват новите пазарни ниши – iMac, iPod и iTunes и разбира се iPhone. Следват ли iPad и AppleTV?

48 минути – нa BloombergTV

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, за последно минахме през Париж, и Лил във Фрнация, а днес отиваме към прекрасната Виена, за да завършим нашите железопътни приключения из Европа.

Приятно четене:

10.01.2010 г. - до-14.01.2010 г.

Тези дни прекарах във Виена.

Бях много изтощен след толкова дни пътуване и физически, но главно психически. За това го карах малко по леко. Интересно е да се отбележи, че пътят от Лил до Виена беше цял ден. Първите два влака с които бях както следва: Лил-Париж и Париж-Щутгарт. Френските железници си свършиха работата безпогрешно и нямах никакво закъснение и при двата въпреки дългото разстояние при втория. След това за пореден път се сблъсках със закъсненията на германските влакове- причинени къде от лошото време, къде по други причини. И тъй като разстоянието от Лил до Виена си е огромно, когато пристигнах в Щутгарт имах една много удобна връзка с влак до Мюнхен и от там до Австрия. Лошото е че влака който ми трябваше закъсняваше с над час и си изпусках и следващия. Другия вариант да стигна до Виена беше през Брюксел и с доста повече пътуване. С този вариант стигах към 23.30. Естествено и този влак закъсня с около 25 минути, което доста ме озадачи поради факта че от Нюрнберг имаше само един влак до Виена до края на деня, който можех и да не хвана. Е в крайна сметка и другия влак закъсня и нямах проблеми. Единствено че до границата с Австрия беше малко претъпкан с всякакви хора. Но все пак около 23.30 след близо 16 часа път стигнах успешно до крайната си точка.

Другите дни от този ми престой във Виена както споменах го карах малко по-лежерно. Разходих се до Пратер-а с баш Виенското колело.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Зимата беше много приятно из неработещите атракциони и при липсата на хора. Поразходих се и до замъците в града, а също така и Хундертвасерхаус.

Една къща с уникална архитектура напомняща много стила на Гауди, доста шарена и разчупена :) .

Така на 14 вечерта си хванах влака до София. Най-накрая след толкова дни из Европа-та се прибирах в Югоизточната ѝ част изтощен, но и много доволен. Е, на гарата се качих на единствения вагон на БДЖ - спален при това с купе само за мен :) Така моята „одисея“ из някои от красивите и по-големи или по-малки градове в Европа премина. Специални благодарности на цялото семейство, които ме подкрепиха и на всички приятели, които не казаха: Офффффф ти не си добре. Още специални благодарности на БДЖ без които нямаше как да стане това пътуване :) , всички други железници на страните през които минах и които ми съдаваха повече или по-малко проблеми :) . Благодарности на всички които ме приютиха и то много големи :) и това е общо взето. Не знам кой вятър ме отвя на това пътуване, но се радвам че го хванах. Човекът е човек, когато е на път :) Край Автор: Крум Божиков Снимки: авторът Други разкази свързани с Австрия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Използвали сме съвсем обикновени цветни листове за принтет, които след като се украсят с блестящи глитери, започват да изглеждат много по-различно и празнично.

А самите звезди станаха много красиви и на живо:)

След като направите две четиривърхи звезди, ги залепяте една към друга с лепило.

Когато изсъхнат, ги украсете празнично.

Вижте още:

• Да сложиш лъжица мед в кацата с лайната, като очакваш съдържанието да се подслади и кацата да заухае на амброзия, няма как да стане, обратното е напълно възможно, но това – не  

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Пълна липса на изненади настана в любимата ни република през последните няколко дни, граждани, и това малко ме изненадва – съвсем малко, но достатъчно неприятно.

Въпреки предупреждението на премиера Бойко Борисов към желаещите да се бъзикат с министър Цветан Цветанов, че това е все едно да мачкаш с голо дупе таралеж, бившият вътрешен министър и водещ политик от БСП Румен Петков седна върху таралежа и си завъртя ханша като кючекчийка.

Силно подозирам обаче, че дупето му все пак не е било съвсем голо като е сядал, а си е сложил някакви долни гащи под килта. Нали се сещате – килт е онази традиционна шотландска поличка, която традиционно се носи без бельо с цел по-добро охлаждане на “гордия хайлендър”, както някои си го величаят. Напоследък в самата Шотландия има кампания за осъвременяване на традицията и според мен Румен Петков се е съобразил не само с естетиката на модния повей, но и с практическата нужда да се предпази от таралежа. Даже май не обикновени, а тенекиени гащи е обул за по-сигурно…..  

“Още днес ще си дам имунитета без никой да ми го иска” – изтъпани се той най-героично пред публиката. Направи го с явното убеждение, че съдът няма да го осъди заради някаква си там намеса като помирител в бандитските дела на бившите барети, свързани с разпределение на наркопазара в България и запазване на добрия тон между нашите момчета. А защо поведението на бившия министър не е никаква изненада – отговорът има много страни.

Първо – в чисто психологически план не е изненада, че Румен Петков намери начин да излъже дори в момент, когато няма никаква нужда да се лъже. Защото всъщност Волен Сидеров вече поиска имунитета му или поне поиска от главния прокурор да го поиска, нищо, че Велчев отказа. На подобно лъжливо поведение някои му викат характеропатия, други – условен рефлекс. Тези диагнози означават горе-долу е едно и също, само че са инструменти на различни науки, а Петков явно е интересен обект за научно изследване и според биологията на низшите организми, и според психологията на висшите. 

Второ – не е изненада казаното от него, защото си има аналог в исторически план. Под малко по-различна форма, но същият героизъм прояви преди много години самият Тодор Живков, който, както е известно, като партизанин се криеше от “фашистката” полиция, въпреки че тя пък изобщо не го търсеше. Ето защо казват, че ако човек не научи уроците на историята, тя обикновено се повтаря като фарс.

Трето – от юридическа гледна точка жестът на бившия министър също не сюрпризира никого. Той знае, че като се раздели доброволно с имунитета си, нищо реално не го заплашва, само може да изкяри политически червени точки. Просто няма как да бъде осъден, защото, както пък потвърди не само Ваньо Танов, но и Татяна Дончева, СРС-та и каквито и да било документи за братската среща на басейна “Спартак” наистина не съществуват – независимо дали са липсвали изначално или са унищожени впоследствие. А известно е, че българският съд се доверява изключително на надлежно прошнуровани и прономеровани документи. Той и Осама бин Ладен трудно би вкарал в затвора, освен ако човекът доброволно не подпише нотариално заверено пълномощно в уверение на това, че е издирван международен терорист и моли за правосъдие. Макар че и тогава не се знае – щом моли…..

Е, понякога съдът вярва не само на документи, а и на подбрани свидетели. Но в нашия случай Румен Петков си е вързал тенекиените гащи и откъм тази страна. Нали се сещате – ако опре работата дотам, той ще доведе като свидетел не някой друг, а самия Трактор. Който пък ще предизвика сълзи на умиление сред съответния съдебен състав, като го осветли в детайли колко важна за националната сигурност е била срещата с братя Галеви и в този смисъл – как непреходно е делото на Румен Петков.

Наистина е непреходно, граждани, от тоя чутовен херой няма отърване през доста голяма част от прехода. Ние и не очакваме да се скрие в ъгъла и да се срамува, де, но поне като ще се перчи и занапред публично – да разнообразява реално живота ни, да го прави наистина по-интересен, а не да се придържа към стандартни практики.

За съжаление обаче точно в момента не мога изсред българската действителност да ви посоча светъл пример за обратното. Някои смятат, че такъв светъл пример може да се търси в пресконференцията онзи ден на вътрешния министър и главния прокурор. На нея първият ни осведоми, че за по-малко от две години МВР е “поставило в известност” цели 1 269 лица от активния криминален контингент, между които 223 “лидери на престъпни групи”. А вторият си посипа главата с пепел, че вината за това на свобода да се разхождат бандити с между две и двадесет висящи дела е най-вече на разследващите органи и на прокуратурата, които не са си свършили както трябва работата.

Ако тук има нещо интересно обаче, то е само, че не чухме нищо за вината на самия български съд, както ставаше досега. Макар оценката за неговата дейност милостиво и доста двусмислено да беше прехвърлена към европейците – които пък се не наситиха с техния мониторинг вече толкова години да тормозят спокойния сън на хората във властта, независимо от политическия им цвят и въпреки имунитета им…..Иначе нищо интересно от пресконференцията, граждани.

Е, има някои малки въпросчета, които ме занимават. Например какво точно означава изразът, че споменатите криминално проявени лица са “поставени в известност”? В смисъл – всички полицаи вече трябва наизуст да ги знаят по снимка и да им козируват като минават край тях с кортежите си ли? Или да не им се бъркат в работата, щом ги видят, че усилено работят върху нещо тяхно си, криминално?

Точно онзи ден ми разправяха за тежкия живот на един от тези, поставените вече в известност от полицията. Ами то направо жив да го оплачеш, човекът – почти си легализирал вече бизнеса, пък няма как да се наслади пълноценно на парите си, спечелени с честна контрабанда и други дела, защото в България завистници много. Напоследък спрял даже “Майбах”-а от движение и върти геврека на обикновен “Мерцедес”. Ама да не си помислите, че това е заради страх от полицията и данъчните? Съвсем не, аргументацията му е друга – веднъж за да не се набива в очите на останалите бандити, та да вземат нещо да го изнудват, втори път – не си го измислям, така ми го поднесоха – в израз на солидарност със засегнатите от икономическата криза хора в страната. Евалла, машалла, ашколсун и всевъзможни други одобрителни възгласи за момчето!

Но друго въпросче, свързано с подхванатата от Цветанов и Велчев тема е няма ли текст в НК, според който самото създаване на криминална престъпна група да подлежи на законова санкция. Не знам, питам по аналогия. Защото в политическия живот ако създадеш организирана група, например такава, която мирно да протестира срещу посещението на Путин в София, службите направо вадят всички сили за борба с нея, включително бронетранспортьори. Ама виж, по отношение на криминалния живот полицията явно няма такова законово задължение, иначе `що да не го приложат момчетата…..

Един съвет към вътрешния министър и главния прокурор, който давам не само аз, а и меродавният немски вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Ако искат наистина да си оправят къщичката  и да постигнат реални успехи в борбата с организираната престъпност, да прочетат всички документи на бившата комунистическа Държавна сигурност. Те и без това са им в ръцете, не мога да се начудя защо четат всякаква друга художествена литература, само не и това, което ще им свърши работа. От досиетата ще научат много за генезиса на българския престъпен свят, за участието на полицаи, прокурори, съдии и политици в него, за това защо Системата е в такова насипно състояние, че дори смяната на поколенията не може да я изкара от батака вече 20 години.

Защото сигурен съм, че в МВР наистина има доста млади хора, които са свестни, искат да спазват закона и да си вършат работата, като накарат и всички останали граждани, включително тези на високите постове, да спазват закона. Само че да сложиш лъжица мед в кацата с лайната, като очакваш съдържанието да се подслади и кацата да заухае на амброзия, няма как да стане. Виж, обратното, както знаем, е напълно възможно, но това – не.

Но и аз едни скучни съвети давам – да били четяли…..О т друга страна, четенето може да не е чак толкова интересно, колкото пряката битка с престъпността, но все пак е полезно човек да почете малко. Поне като пряка битка с невежеството. Ето, почти сигурен съм например, че премиерът Борисов е чел класика на българската народо-психология Иван Хаджийски и неговото изследване “Бит и душевност на българския народ”. Ако не го е чел лично, то поне някой му го е разказал тезисно. Защото няма как само от поговорката, че “преклонена главица остра сабя я не сече”, Борисов да направи пълноценния извод, че “българите имат здраво чувство за съхранение, чувството им за оцеляване е голямо“. И с тези думи прости, но истинни, да се противопостави на цяло едно научно изследване, проведено от неправителствения Център за демографска политика, според което след 2050 година българите в България ще бъдат само “екзотично малцинство”.

Прав е премиерът ни да се противопоставя веднага на цифрите в такива катастрофични прогнози, граждани. Помня, че още от 60-те години на миналия век разни пишман специалисти по демография пълнеха ушите на Живков с подобни смешни страшки. А той? Ами съмнявам се дали реално се уплаши, хитрецът, но поне ги използва по предназначение, като наплаши с тях всички останали и донякъде обоснова публично необходимостта от тъй наречения “възродителен процес”. Е, видяхме, че нацията оцеля дори въпреки възродителния процес, ще оцелее и сега, въпреки същите демографски прокоби. Та това е, що се отнася до цифрите – че след 90 години при 10 милиона население българите ще са едва 300 хиляди, ромите 8 милиона, а турците – милион и половина. Може да стане, може и да не стане – няма да доживеем, та да видим.

По отношение на установената от Центъра за демографско развитие духовна тенденция обаче човек няма как да не се съгласи с резултата от изследването. А то казва, че “българите все повече загубват културната си идентичност – кръщават децата си с чужди имена, чалгата все повече се разпространява, а в политиката навлиза циганският манталитет – тарикатство, кражби, безчестие”.

Дори Бойко Борисов обаче срещу това не е възразил. И правилно, то не е никаква изненада – нали всички знаем добрата стара  философия, според която никой не може да те обърне на маймуна, ако сам не виснеш на клона и не започнеш да се чешеш неприлично под килта.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Какъв беше резултатът след десетилетия комунизъм?

• Източна Европа стана по-богата от Западна Европа
  
• Източна Европа относително обедня и изостана спрямо Западна Европа
  
• Друго
  

Гласувайте в страницата за анкети на Блога за икономика.

Блогът за икономика 2010