Колко точно пари се залагат онлайн у нас?

Едно от нещата, които ме впечатлиха тези дни, бе изказването на ГДБОП, че България губи над 150 милиона от данъци, върху хазарт извършван онлайн, сиреч лошо и безконтролно. Загубените данъци предполагат залагана сума онлайн от около 1.5 милиарда лева, но в зависимост от интерпретациите парите се движат от 1.2 милиарда (интервюто на Явор Колев в дневник) до 2 милиарда (изказана сума по новините на БТВ).

Спомням си какъв натиск има от доста време, подклаждан нескрито и от Васил Божков, онлайн залаганията да бъдат сложени под контрол.

Едно време финансовият министър Орешарски, мине се не мине 6 месеца предлагаше, в безспорно чия полза, хазартните игри да се освободят от данък. Новото правителство също имаше за идеи една или друга такава схема, та това чак предизвика (според някой медии) войната на Костов срещу Божков (последният дори с остри изказвания по медиите срещу първия) по темата. В един момент уж данъка се увеличи, после пък основата му се намали, та вече не е ясно крайният ефект дали беше увеличаване или пък намаляване на данъчната тежест за хазарта, но поне показа, че и двата лагера си имат силни поддръжници. На едната страна може би стои общественото мнение. А на другата силни лобисти.

Една от видимите борби на Божков бе да се забрани (или „проконтролира“) онлайн хазарта, тъй като той му е „силен конкурент“, срещу това той да не роптае да има висок или въобще данък за хазарта.

Откакто той предложи тази идея преди време, сега, мине се не мине някакъв период и финансовото министерство, досущ като един Орешарски, на всеки 6 месеца седи и мисли как да вземе, че да обложи с данък онлайн хазарта и да го „проконтролира“. Както на времето имаше една реклама на Слави Трифонов - „надушвам че сме от една порода“.

Тия дни обаче, идеята получи неочаквана подкрепа, и то не от кой да е, а от Явор Колев, началник на сектор компютърни престъпления в ГДБОП.

Доколкото онлайн хазарта още не е забранен у нас, той все още не е престъпление (може да е сив, но не е черен - незаконен), така че каквато и да е форма на класификация от човек, който трябва да се занимава с престъпници, за нещо, което е на практика законно, е леко непрофесионално. Няма как да не ми погъделичка любопитството, каква е причината господин Колев да се заинтересува от темата.

Но първо това, което ме изненада разбира се, е предположеното колосално количество пари залагани от Българи в онлайн хазартни игри, което може да заинтересува дори и един прекалено стиснат финансов министър да си развърше кесията за оборудване за подслушване и блокиране на трафик, както и дори да предложи законови промени облечени в уж морална цел (да спрем хазарта), които да позволят употребата му, в ползата на предимно възвишената цел (в няколко закона).

Според Европейската Комисия общото количество оборот от онлайн хазарт в ЕС се оценява на малко под 10 милиарда евро (според статия на Капитал по въпроса от преди време) годишно. Наистина се впечатлявам, когато прочитам, че според ГДБОП – България държи между 6 и 10% от този оборот, при условие, че брутният вътрешен продукт на държавата представлява по принцип около 0.289% от брутният вътрешен продукт на ЕС. Или казано с други думи, средният български онлайн играч залага между 30 и 35 пъти повече пари от средният европейски играч.

Но това не е всичко, предположената от ГДБОП сума се равнява на 2.8% от брутният вътрешен продукт на България. Пари съизмерими с парите донасяни в държавата от гастърбайтерите или чуждестранните инвестиции.

Според някакви социолози обаче, написано тук http://news.ibox.bg/news/id_333767987 Българите залагат значително по-малко пари от масово прокламираните из медиите от ГДБОП.

У нас според различни статистики на КРС около 4 милиона души въобще използват Интернет (не задължително редовно). От отговорите на запитваните знаем че около 2 на 1000 души залагат онлайн. Числото лесно се засича да е реално, защото хората разполагащи с разплащателен механизъм, употребим онлайн (определени форми на кредитни карти) за такива залози, са според статистиката на банките горе долу толкова (пресечно множество на кредитните карти с определен кредитен лимит и потребителите ползващи интернет).

Тоест хората залагащи редовно в Интернет трябва да са максимум 8000 (крайна спекулация – 16000). Ако ГДБОП са прави, следва, че всеки един от тях залага по около 150000 лева годишно, или 12500лв на месец, което предполага златни кредитни карти. Замислих се дали всички притежатели на златни кредитни карти залагат онлайн и то целият (или почти целият) си кредитен лимит всеки месец?

Мисля, че е очевидно, че няма как числото на ГДБОП да е вярно. Реалната сума, вероятно отново с доста завишавания трябва да е поне 10 пъти по малка, тъй като едно такова число би се засякло с много други индиректни индикатори. Това обаче би означавало загубена сума от данъци да е далеч под 15 милиона лева годишно, което вече не е толкова интересно за законодателни промени и предлаганите методи за контрол и филтрация, които всички интернет доставчици да трябва да реализират, и които да изискват една евентуална промяна на ЗЕС и НПК (тъй като според сега действащите закони, това би било незаконно).

Някой би казал, че аз вероятно не отчитам прословутото черно тото, където се залагат милиони. Но дори то не може да набере цифрата на ГДБОП (предполагайки пари с десетки пъти повече, отколкото се въртят въобще в Българският футбол). Дори и да си изкривим душата и да кажем, че е вярно, то е очевидно че тези залагания се извършват от не повече от 100-200 души свързани с вътрешна информация и контрол върху ръководствата на Българските клубове, и на държавата би и излязло значително по евтино и ефективно просто да назначи по 3-ма полицаи (сборно до 600) от и без това 62000, на всеки един от тези хора, които на смени да са с него денонощно и да дебнат какво правят тези мръсни капиталисти. Няма да има инвестиции, няма да има нужда от законови промени, ефекта върху тотото ще бъде по бърз и по директен. Макар че както разбрахме, тотото и уреждането на мачове, май не са незаконни у нас, а изказванията на чужденците подаващи сигналите, някак си не обвиняват точно Интернет за основната причина, а хората стоящи зад футболните клубове и федерацията.

Поради тези си разсъждения приемам че включването на тотото би било остра спекулация, отново изпълнена с невярна оценка, но и намесена да оправдава нещо, с което реално няма нищо общо.

Ако бе едно друго време, вероятно бих пропуснал изказването на ГДБОП по медиите, като прекомерно оптимистично и непремерено, нещо което се е случвало и преди, плод на работнически ентусиазъм, не задължително възможно за обосноваване.

Но сега е Ноември и една параноя ме тресе. В последните 4 години, в този интервал от време се сякаш активират определени групи, предлагащи промени в ЗЕС и НПК в полза на (като краен ефект):

• Задължителната безусловна филтрация на избран от служби и частни лица трафик да бъде извършвана от Интернет доставчиците

• Задължително проксиране на телекомуникационният трафик през определени централно контролирани системи „за проследяване и контрол“

• Задължително подслушване, щото само подслушваният може да спи спокойно, че не е престъпник (тъй като чухме изказвания, че само престъпниците ги е страх да ги подслушват)

В последните 4-5 години, мотивите за горните, бяха различни и все добронамерени – несъществуващи изисквания на ЕС (между впрочем махалото се завъртя на обратно, и е възможно значително ограничение и намаление на приложението на директивата на ЕС, която бе в основата на прокараните промени у нас за събирането на трафични и локализационни данни), борбата с тероризма, бомбите, детската порнография, борбата с телефонните измами, престъпленията като цяло, борбата с пиратството.

Но ние знаем, че извършване на злодеяние не може да се оправдава с добронамерени мотиви. Престъпление не оправдава престъпление. Пътят към ада е постлан с добри намерения.

От известно време този списък с добри намерения целящи се намеси и борбата със сивото онлайн залагане и черното тото.

От друга страна, след обществените отстъпки за повече права на полицията, в нарушаване на гражданските свободи, ние имаме повишаване на битовата престъпност (тъй като тя не зависи от подслушването а от общата икономическа обстановка) в ситуация на по свободен достъп до трафични данни. Все още имаме бомби. Тероризъм. Телефонни измами. Порно.

Един умен човек ми беше казал – проблема не е никога в закона, а в този, който извършва престъплението, и този който му дава. Дори да дадем СС-овски права на някой, престъпност пак ще има, както е имало и в Нацистка Германия. Защото инстриментите които имаш трябва да използваш активно и правилно. Ако не можеш, вината не е задължително да е на инструмента, тя може да е и на този, който го употребява.

И както казват римляните, може би трябва да се замислим кому точно е изгодна една такава промяна, и за сметка на кого?

Прочети цялата новина

Свързани новини: