Nokia 1616 за втори телефон

Търсех вариант за втори телефон с едно единствено условие – да може да държи на интензивно говорене, т.е. здрава батерия, малък разход без нужда от екстри.

Спрях се на Nokia 1616, която ми излезе 11 лв. платени в кеш и точки на стойност 40-45 лв. Никога нямаше да седна да пиша тук за това, но…

- трети ден карам с фабричния заряд на батерията

- последните 3 часа телефона пищи със съобщение, че батерията е долу, но работи

- последните 2 часа слушам нон стоп радио (да, има и хендсфри  комплекта 3.5mm аудио жак)

- използвал съм фенерчето поне 10-20 мин.

Всичко това може да те накара да се замислиш как производителите на мобилни телефони и устройства тотално преобърнаха представата ни за тяхното предназначение.

Обединени с уеб (безумието) бълващо поредни и все по-идиотски услуги (80% са идиотски, сложи ръка на сърцето си) те са в постоянна надпревара как да изкарат повече пари на твоя и моя гръб, на гърба на потребителя.

Всъщност това са две напълно различни теми, но типично в моя стил ще ги смеся.

А) Преди време не ти е трябвало достъп до специализиран уеб сайт, за да се разбереш с приятелите си за по бира

Б) Преди време мобилният телефон е бил за устройство за водене на разговори.

Давам си сметка, че това може да прозвучи ретроградно, но не искам да го възприемаш така. Ще проводя и съответната аргументация, за да не останеш само с лошия вкус в устата, като от парчето на U2.

A) Брилянтно, е че има страхотни изобретения – социални мрежи и услуги, които улесняват общуването.

При мен това не работи на 100% и веднага давам пример.

Случвало ли ти се е приятел да ти се обади, за да те пита дали си видял еди-коя-си покана във фейсбук?

На мен – често. Следват обяснения, размяна на глас и данни до окончателно изясняване на ситуацията.

Какво обаче означава това?

Още повече печалба за някой джоб, което е прекрасно всъщност.

Б) Направо е гениално, че имаме Интернет на телефоните си, email, facebook, twitter, opera mobile, навигация, камера с поносимо качество за снимки и видео.

Не беше толкова гениално, когато след къмпинга ми в Гърция разбрах, че ще трябва да платя 180 лв. за 10-те ми нещастни мегабайта, които бях свалил за престоя си в роуминг.

Нали знаеш, google location услуга, времето се ъпдейтва, туитъра си свирука, проверка на новините и всичко е на шест…

Много съм доволен въпреки това. Сега съм си създал супер готин навик, точно когато самолета закове, основния ми телефон HTC HD2 tmous edition се пуска, спират се синхронизация на времето, twitter, facebook, спирам google location услугата и още 3-4 неща.

Е, с Nokia 1616 това не може да стане. Това е идеално затворения телефон, няма data кабел за него, няма никаква свързаност. Ако си маниак разбира се, може да си купиш разните му там box-ове за връзка, но аз все пак не поддържам скромен GSM сервиз, така че не се налага.

Всичките контакти са върху SIM картата, нищо не остава в телефона. Всичко е концентрирано в услугата, т.е. SIM картата, телефона е просто концепция позволяваща достъп до услугата.

Услугата, която е размяна на глас.

За сметка на това, с него може да се говори. Може да се говори много.

Струва 60-65 лв. Цена, която е приемлива. Всъщност един нов модел на iPhone или на HTC струва колкото 20 такива телефона.

Всъщност, знаеш ли, кога мобилното безумие ни връхлетя със страшна сила?

Кога компаниите производители станаха толкова алчни, че предизвикаха в мен едно горчиво усещане?

Отговорът е много прост и кратък, а горното твърдение не е съвсем точно.

1. Когато цените на мобилните телефони станаха съизмерими с тези на мобилните преносими компютри.

2. Компаниите никога не са спирали да бъдат алчни – нормално е, хранят служители, директори и собственици.

Представи си какво ни чака в бъдещето.

Само хубави неща!

Но, наистина трябва да се замислим за какво си даваме парите.

Нека пак да припомня. Ако приемем, че един модерен умен телефон струва около 1300 лв, а един по-обикновен като Nokia 1616 струва 65 лв, значи това прави 20 обикновени телефона на цената на един. И понеже една картинка понякога значи много повече от всичките числа на света, нека ти покажа как изглеждат 20 такива телефона.

Сега хвани ултра модерния си телефон и си помисли какво използваш и за какво плащаш.

Аз съм също в кюпа и ще отговоря веднага.

С HTC HD2 телефона използвам най-вече:

- гласови услуги

- текстови услуги (изпращане на кратки текстови съобщения)

- достъп до Twitter

- достъп до Facebook

- камерата за снимки/видео

- GPS

- достъп до уеб

- четене на книги (много, много рядко)

Като се замисля, това е само 1/3 от нещата, които бих могъл да правя с HD2, но не правя (слушане на музика, гледане на филми, офис пакет и т.н.).

Предимството – супер е, когато всичко ти е в едно.

Но нека да отидем към края на темата.

Концепцията за два телефона, един основен и един втори.

Досега бях на мнение, че и двата телефона трябва да имат скромен пакет от екстри като синхронизация на контакти, добра свързаност, основни мултимедийни функции и т.н.

Сега съм на мнение, че в двутелефонната концепция единия телефон трябва да е с минимални екстри, но издръжлив, лесен и прост за употреба.

Виж само стрес теста на Nokia 1616 – работи дори след известен престои във вода и/или бира, пада от високо без да се чупи, работи на топло и студено. Много ми хареса едно изречение от ревю на телефона в cnet – The 1616′s menu system is painfully basic.

И на последно място – спомни си, че едно от най-силните човешки качества е общуването.

Всичко останало просто го фасилитира. Но, ако ти не можеш да общуваш на живо с живи хора, тогава не разчитай на facebook, twitter и прочие – те няма да ти помогнат. Дори повече – те ще дадат повече на добрия комуникатор, но ще вземат и малкото що няма лошия.

Просто и кратко.

Прочети цялата новина

Свързани новини: