Точно година след като с референдум забраниха изграждането на нови минарета на територията на старната, швейцарските граждани отново ще се съберат пред урните, за да решат казаус касаещ "различния друг". Чужденецът, гостенин на малката алпийска република, съставлява около 1/5 от населението и. Понякога "гостенинът" просто е роден другаде, но живее с десетилетия в Швейцария. Чужденците обаче заемат над 70% от местата в швейцарските затвори.
Значителен процент идват от земите на бивша Югославия - косовари, бошняци, сърби. Спомням си парадоксалната картина, стотици коли с швейцарска регистрация, струпани на хърватската граница със Сърбия. Миналата година, 3-4 дни преди Коледа. Швейцарци с гъсти мустаци и швейцарки със забрадки на коледна разхода из заснежените Балкани. Преспи, смут и претоварени с багаж автомобили. Не бяха турци, защото ги загубихме по пътя към България. А и самият факт, че ги задържаха на границата подсказваше, че са косовари или македонски шиптъри. Нали под Алпите почиват по Коледа, та бяха тръгнали и те по родните места
Швейцарската народна партия внася предложение за плебисцит въз основа на събрани от гражданите подписи, чужденците извършили престъпление да бъдат депортирани след като излежат поне година от присъдата си. Последните сондажи сочат одобрение над необходимата 1/2 от населението и кантоните. Обществено мнение се обърна преди 2 г. след жестокото убийство на 22-годишен студент в Локарно, извършено от негови връстници с хърватски произход.
Големият въпрос отвъд конкретиката е въпросът за имиграцията по същество. Има ли право една общност да подбира своите "други", като отхвърли маргиналите престъпили закона? Длъжен ли е домакинът да съжителства с гостенин, който не желае или не умее да се интегрира успешно в новата среда? Не би трябвало, не и на всяка цена. Особено когато швейцарската държава е изхарчила планини от франкове по интеграционни програми, а в същото време 3/4 от затворниците и са чужденци. Какво е това, ако не тотален провал на една погрешна политика.
Зад големият въпрос обаче се крие и голямо подозрение. Швейцарците са готови да се отърват от мръсните ръце, но не е и от мръсните пари. В списъка от престпления, чиито извършител подлежи на депортация фигурират грабеж, изнасилване и убийство, но ги няма финансовата имама или прането на пари, например. Имайки предвид спецификата на швейцарската банкова система, този пропуск не може да остане незабелязан. Протестантска рационалност в най-чист вид. Крадецът и насилникът застрашават нашата сигурност , мултимилонерът живее спокойно в голямата си къща оградена с жив плет и езерце с лебеди пред нея. Той не създава проблеми, нещо повече, неговите пари са в нашите банки! Дори и тези пари да са плод на престъпна дейност. Не изглежда твърде морално, но пък е пределно рационално. А Швейцария е такава каквато е, за доборо и лошо, именно защото гражданите и са свикнали да действат рационално. И никой няма право да иска от тях да се променят