С eBook Reader в ръка – Prestigio Libretto SiPix

Книгите заобичах някъде тогава, когато четенето им спря да бъде задължително. А най-много книги изчитах покрай сесиите. И тъй като сесии вече няма, си намирам други поводи да чета. Така преди няколко седмици Purple cow на Seth Godin ме закара в Kindle секцията на Amazon. Не, нямам Kindle, имам Kindle for Mac. В нея в момента съм заредил The hitchhiker’s guide to the galaxy, No logo и Full dark, no stars и през Whispersync синхронизирам на два компютъра докъде съм стигнал. Не е същото като на хартия, но четенето си е четене.

Пък и малко разнообразие никога не е излишно.

Е, това е едно от елегантните решенията на Prestigio.

Идва в удобен калъф и създава впечатление на леко и наистина малко устройство. Има няколко бутона, с които навигацията е лесна и почти интуитивна – след няколко грешки става ясно кое за какво служи. Прехвърлянето на страниците става с два бутона в долния десен край на корпуса, което прави четеца неудобен за левичарите. Прелистването става и с плъзване на пръст по екрана в желаната посока, което също открих случайно.

Екранът е сензорен и така спестява необходимостта от клавиатура. А за да качиш книги, не ти трябва нищо повече от кабел и малко свободно време. Няма нужда от допълнителен софтуер – влачиш любимите в epub, fb2, txt, html, pdf или doc към съответната папка и четенето започва, без това да те обвързва с доставчик и цени. Интернет е голям, електронни книги дебнат отвсякъде, не само на amazon.com.

Иначе има и други приложения – разглеждане на картинки, слушане на музика, ровене из интернет. Все неща, които, честно казано, ни най-малко не ме вълнуват, докато чета. Но пък четенето е удоволствие. Забавянето при прелистване и опресняването на екрана е почти толкова, колкото отнема преминаването към следващата хартиена страница. Единственият недостатък е, че натискаш бутон, а не докосваш лист. За сметка на това, електронната Full dark, no stars на Stephen King се побира без проблем във вътрешния джоб на палтото ми. Същото се отнася и за Fountainhead на Ayn Rand. Сега си ме представи как отивам на работа или на разходка в парка с две книги и общо 1300 страници в джоба.

Снимката вдясно е точно на една от страниците на Full dark, no stars. Пробвах се да я чета, докато крачех нагоре към офиса. Единия ден беше облачно, на другия блестеше ярко слънце. Няма проблем! Това е и едно от предимствата на екраните, пресъздаващи електронно изписания с мастило лист хартия. Стига да не ми се развързваха обувките…

Харесва ми. Внася нужното разнообразие и удобство, с него се борави лесно и си има всичко, което може да му потрябва на човек – екран и копчета. Можеш да четеш в два режима – портрет и пейзаж. Дори си има G-сензор, който се грижи за автоматичното им превключване. Аз го изключих. Можеш да оставяш бележки, да отбелязваш в любими, да маркираш. Размерът на буквите се регулира лесно и преминава през шест степени с помощта на два бутона на екрана. Някъде по средата е най-удобно – не е нито твърде дребен, нито твърде едър. С друг бутон лесно преминаваш в режим, при който текстът заема целия екран.

С приятел, който е и директорът нови медии в Thalia.de, най-голямата верига немски книжарници, а имат и филиали в Австрия и Швейцария, си говорехме за четците преди няколко дни. Те наскоро пуснаха своето устройство за четене на електронни книги – OYO, а аз получих писмо с линк и един-единствен ред: „Ще ти хареса!“. Идва на доста приятна цена – €139, като техническите му характеристики наподобяват тези на този eBook Reader на Prestigio – SiPix екран, безжичен модул, поддръжка на най-разпостранените формати електронни книги, музика, снимки, интернет браузър…

За тези няколко дни, които прекарах с Prestigio Libretto в джоба, идеята да разхождам със себе си поне малка част от домашната библиотека започна да ми харесва все повече. Нищо чудно, че още с пускането му на пазара Prestigio са успели да отбележат обнадеждаващи продажби. Малък е и сравнително пъргав. Четенето от екрана е лесно, не напряга очите и не се влияе от яркостта на светлината. Разбира се, стига да има светлина. На държане последният Kindle ми се стори пластмасов и лесен за счупване. Този също е пластмасов, но не издава заплашителни звуци, когато го хванеш здраво с ръка.

Някои от подобренията, които бих очаквал при следващото обновление, са малко по-висока скорост и по-самоуверен екран – този понякога поема инициативата в свои ръце и премигва, без да се налага опресняване. Донякъде ми се струва, че сензорният екран не винаги е най-доброто решение, въпреки че е удобен, признавам.

Другото нещо е… поддръжката на pdf и doc. На устройството имаше заредени фабрично няколко документа с разширение doc. За да прочета цялата страница, трябваше или да намаля максимално фактора на приближение, или със стрелките по екрана да местя наляво-надясно. Четенето не беше удоволствие. При pdf-документите ситуацията беше по-добра. Последната брошура на SAAB се четеше лесно, въпреки неприятното пресъздаване на цветните картинки с 16-те нюанса на сивото. LinkedIn – Social contacts in favour of business на Алекс Кръстев също стоеше добре на SiPix екрана. И двата pdf-документа, сравнително тежки за обема си, зареждаха доволно бързо.

Сещам се и за още един недостатък. Цената – 400-450 лв. Вярно е, в момента няма голяма конкуренция сред електронните четци в България. За стратегиите за навлизане на нови и неразработени пазари знам толкова, колкото пише в учебниците. И все пак, струва ми се, че подходът „обиране на каймака“ не винаги обещава добри перспективи.

Въпреки всичко Prestigio Libretto PER5062B радва. Само името му е малко сложно за запомняне… :-(

Благодарности на Prestigio България за удоволствието.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: