Нещо първично усещам
[видео]
[край на видеото]
Очакваше се, че ще си отиде. Основната му диагноза я изнесоха в Actualno.com . Не смятам да я коментирам, както и не смятам за редно за лекар от ранга на шефа на клиниката по реанимация във ВМА доц. Николай Петров да я коментира пред медии. Заболяването и смъртта са толкова лична работа, че в белите държави (умишлено употребявам това понятие, защото ние сме дивашка такава) право на информация за болестта, хода й и причините на смъртта имат само юридическите близки на пациента. Като за чичо от село да го кажа - може да имаш възпаление на капачката на коляното, лекарят няма право да съобщава това на друг освен на роднините ти. Междудругото, това е една от съществените причини за борбата за легализация на гей браковете или поне на официализираните гей партньорства - правото да се информираш за здравето на най-близкия си, ако по случайност сте гейове. С две думи - намирам подробното обяснение на заболяването и хода му от страна на въпросния доцент за жива свинщина.
В случая свинщината е още по-голяма, защото иде реч за своего рода социално укоримо заболяване (която укоримост е резултат на същата диващина) - цироза на черния дроб. Най-често свързано с дългогодишна сериозна употреба на алкохол, за която пък медиите раздуват откак Баташов влезе в болница. Ясно е, че журналистите са свине (в най-конкретен, не обиден смисъл - свинята е всеядно животно, яде практически всичко, което й сложат в копанята), но въпросният доцент би следвало да има някакво понятие за юридически права, лекарска етика..., абе за Хипократ да е чувал някак.
Аз ако бях роднина на Баташов, щях да го съдя - защото само така това смятащо се за някакво привилегировано съсловние ще разбере, че и болните, дори умиращите, както и техните близки, имат права. И едно от тях е правото на privacy.
В нашия език нямаме дори приблизителна дума, която да съответства на английската - право на личен живот, лично пространство, частен живот... Вероятно защото още сме си някакво колективно стадо - не от комунизма, а открай време - и не сме сe издигнали до идеята за ценност и права на всеки отделен човек. Тук опирам пак до любимия ми пример с английската морава: Как се прави такава прекрасна морава? Ами много просто - косиш, поливаш, косиш, поливаш - и така 500 години.
И друго имаq свързано с моравата, по-скоро с липсата й: Колко медии пишеха или показваха Баташов, когато играеше големите си роли? "Това не е интересно на чичо от село" - е нормалната реплика на главния редактор, когато някой все още наивник журналист предложи подобна тема. Не помня чие е авторството на тоя шедьовър на съвременната българска журсалистика - на Валери Найденов или на Тошо Тошев, но урокът /е усвоен и се възпроизвежда от всички всеядни животни (във втория абзац обясних за всеядните).
Всеядните консумираха повече Баташов, когато стана депутат - отколкото когато правеше големите си роли. Сега се сетиха - покрай смъртта му, че бил голям актьор. С Христо Мутафчиев - същата история. След инсулта му взеха да пишат какъв актьор е и какъв свестен шеф на Съюза на актьорите.
А най-гадното за мен бе, когато един от всеядните тръгна да прави политика от тези две човешки трагедии: Защо Бойко Борисов пратил правителствения самолет за Мутафчиев, а не осигурил чернодробна трансплантация на Баташов? Риторичен въпрос, на който "тъпият чичо от село" (нали не сте забравили, че това е мнението на медийните величия за читателите им) веднага получава отговор: Защото Мутафчиев симпатизира на ГЕРБ, а Баташов бе депутат от НДСВ.
Свинщина - кво повече! Абе, кво се правя и аз на деликатна - написа я Кристина Патрашкова, главен редактор на в."Галерия". А божем е докторска щерка, и освен да рекламира непрекъснато във вестника си непретенциозната книжка на баща си за простатните заболявания, би могла да го запита за мултиорганната недостатъчност (за която всеядните ни осведомиха още при хоспитализацията на Баташов) и доколко е възможна в такъв случай чернодробна трансплантация. И да запита татко си професор дали проблемът е в парите - за които в статията си не намеква, а натвърдва, че се свидят на Бойко; или е тежък, практически нерешим медицински проблем. А аз допреди време я уважавах като един от малкото журналисти, пишещи с разбиране в областта на културата. Явно или аз нещо съм се бъркала, или тя се е променила.
Но не една Патрашкова ме и ядосва, и натъжава, а цялата гилдия на всеядните. Пет пари не дават за хората, които правят висока култура, освен ако не изпаднат в клюкарска и пикантна, а най-добре - в тежка ситуация. Еле пък ако са на прага на смъртта - всеядните заравят муцуна в копанята и грухтят ли, грухтят.
Но преди погнусата - която все пак е преходна и неважна - има други думи в душата ми:
Светла ти памет, Андрей, почивай в мир, тези, които те обичаха на сцената, ще те помнят.
------
* RIP = Rest in Peace (Почивай в мир). А ние в какво почиваме?
разбирам, че форум Храна на Горичка е минал супер, както се и очакваше. не бях там, но пък темата ме съпровождаше. ето какво открих в едно списание - предложение да сменим класическата "хранителна пирамида" с тази: Могенсен, Кнюдсен и Хермасен са написали доклад през 2009-та до Датското Министерство на храната, земеделието ...
Темата за разкритията на сайта Уикилийкс има толкова подточки, че няма как да бъдат изчерпани с прочита им в една отделна статия. Ето ви още една. Провокират заглавията, в които ( с основание) се твърди, че е показано истинското лице на американската дипломация. Но тук нещо дълбоко познато от миналото ме кара да добавя малко [...]
Светът се тресе от поредната информационния бомба на сайта Уикилийкс, но ние – не. Направо сме си остров на стабилността сред това информационно глобално земетресение. Разкритията на сайта за грами на американската дипломация, повечето секретни, казва в частта си за България, следното: В телеграма до посолството си в София Вашингтон искал подробности за „отношенията между [...]
Какво са имали предвид древните, когато са казвали „здрав дух в здраво тяло”? Без всякакво съмнение са имали предвид, че когато сутрин отиваме на тенис, където каляваме тялото си, в автомобилите си слушаме радио, което пък калява духа ни.
Днес, на връщане от каляване на тялото, по програма „Хоризонт” думата взе един човек от Зелената партия, чието име моят не достатъчно закален дух не успя да запомни. С мрачен и обречен глас, по-драматичен дори от гласа на Левитан по съветското радио, когато през 1941 уведомява руснаците, че Вермахтът е стъпил на тяхна територия, човекът от Зелената партия ни предупреди, че ако продължаваме да я караме така, скоро в България няма да има нито гори, нито почва, нито вода.
Спрях на аварийни и започнах да дишам дълбоко.
Представих си бъдещето, когато гладни и жадни ще седим направо върху земната мантия, защото почвата ще е изчезнала, а когато изчезне и мантията, ще се скупчим върху оголеното ядро и ще проклинаме безгрижието си, което ни е довело до този кошмар. Разбира се, ако сега похарчим малко пари, които ще са нищо в сравнение с разходите, които ще имаме, когато се озовем върху обелената планета, всичко ще се размине по живо – по здраво.
Освен това човекът от Зелената партия даде ценни данни за мястото на България в глобалното затопляне. На този етап в България глобалното затопляне било 1 градус, но в никакъв случай не трябвало да нахвърля 2. Извън вица, в който една баба влязла в книжарницата и попитала за химикалка за втори клас и глобус на България, не се бях замислял, че глобалното затопляне може да се измерва и контролира от отделните държави, независимо една от друга. Махнете я Гърция или пък Румъния! Там глобалното затопляне може да е колкото си иска. Ние да си гледаме нашата къщичка, където то е 1 градус и ние трябва да се стегнем, за да не стане 2.
Защо в България е налице такова тревожно глобално затопляне? Според мен причината не е като в Индия, където 1 милиард души пърпорят с моторетки. България е една от рядко населените страни. Очевидно причината не е в пренаселението, а някъде другаде. Според мен причина за глобалното затопляне у нас е индустрията. Огромни фабрики и заводи денонощно бълват продукция, която с километрични влакове и тежки кораби изнасят по всички точки на света. Нощите над Странджа-Сакар се раздират от заревото на доменните пещи и жужат на вятъра далекопроводите, които се кръстосват на равна Тракия и Добруджа. Петролни рафинерии, циментови заводи и химически комбинати забиват в небесата гордите си комини, а до тях високи кранове строят нови и нови!
Ще плащаме. Няма как да не плащаме. Индустриалният прогрес си има цена. Но аз си мисля друго. След като можем да поемем отговорността си като нация, не е ли редно да я поеме и всеки от нас като човек? След като България може да поеме ангажимента глобалното затопляне в нея да не надхвърли 2 градуса, то не е ли редно и всеки от нас да поеме някакъв ангажимент в лично качество? Ето, аз например имам къща в Банкя. Най-тържествено обещавам, че през следващото лято няма на допусна температурни рекорди на двора и ще опазя озоновия слой над имота непокътнат. Няма да развивам никаква индустрия, освен някое друго барбекю в летните вечери, и няма да излъчвам никакви емисии, които задълбочават парниковия ефект. В моята къща зимата ще започва две седмици по-рано и ще свършва две седмици по-късно, отколкото при съседите и така ще допринеса за намаляване на затоплянето. Ако всеки от нас постъпи така, то ще спрем глобалното затопляне още на Калотина или на Капитан Андреево.
Изключих аварийните, потеглих и след десетина минути се прибрах вкъщи пречистен.
Мое интервю с Ралица Тодорова, заместник областен управител на Шумен, партия ГЕРБ. Интервюто е част от изследването на СУ "Митовете на прехода", за което писах.
Ралица Тодорова е на 35 години, притежава магистърска степен по „Социални дейности“ от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, завършила е и семестриално специалността „Право“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е като директор на дирекция „Социално подпомагане“ в община Каспичан. В периода 2003 г.-2007 г. е била заместник-кмет на община Каспичан.
П.Д.: Като се замислите за последните 20 години, кои са най-важните неща за вас, които са се случили през този период?
Р. Т.: В личен план мога да кажа, че завърших второто си висше образование, което е право. В професионален план през последните 20 години минах през три длъжности, една от които беше директор на дирекция Социално подпомагане. Много лично и отговорно съм се отнасяла към тази дейност, тъй като сферата на социалното подпомагане ми е слабост. Първото ми висше образование е социални дейности и хората, с които съм работила там са били нуждаещи се. В този смисъл област Шумен е район с много високо ниво на безработица, което за съжаление през моя поглед през тия години, някъде 15, за съжаление все още се запазва.
Вие кога точно се занимавахте със социални дейности?
От 96 г. започнах, отначало социален работник, после главен специалист и накрая директор. Работила съм около 7 години и половина в тази сфера, но честно казано съм била в една община, които има цели села, където безработните са над 90 процента. Говоря ви за малки населени места, където освен кметство, детска градина и магазин, хората няма къде другаде да се препитават. За съжаление все още има такива населени места в нашия регион. Никакви условия не са създадени, няма и как работодатели да инвестират в такъв район. Това е голям проблем. Дори земеделието не е алтернатива, защото има окрупняване, арендаторите работят с по 10 хил. декара и с машини – не им трябват повече от десетина човека работници.Точно насоката в момента и на областния управител и на неговия екип е да търсим други алтернативи за това население, примерно туризъм. Знате в нашия район е Плиска, първата българска столица, Преслав е при нас, имаме дадености, които се стремим да използваме. Два месеца след като напуснах станах заместник-кмет на общината. Това е сфера на местното самоуправление. Там възможностите са много големи, защото оперираш със законов и финансов ресурс, за да направиш това, което смяташ, че е най-добре за общината. Работих четири години като заместник-кмет, без определен ресор.
[+/-] ...виж целия текст
От коя политическа сила бяхте издигната?
Нямах политическа сила. Моят кмет беше независим и до членството ми в ГЕРБ не съм членувала в политическа партия. Малко се различаваха вижданията ни за начина на управление, което ме провокира да се кандидатирам за кмет на следващите избори. Той беше издигнат от БСП, аз от ГЕРБ и загубих със сто гласа. Това беше много трудна ситуация, но после станах заместник областен управител. Тук е доста различно, осъществяваме държавната политика на местно ниво, нещата са на различна плоскост на законодателството и на правомощията, които имаме. През тези длъжности ми е погледа и това, което е било важно за мен през годините. По-голямата част от живота на човека минава през деня, когато е персонално ангажиран.
По тази причина вероятно сте виждали много неща, които иначе остават встрани от медийното внимание.
Да, виждала съм. Била съм за кратко и общински съветник, около година и половина, след заместник-кметското място. Нямаше после как законово да остана и общински съветник и заместник-областен управител и напуснах общинския съвет. Голяма част от проблемите, които съществуват в една страна, съм ги виждала в различни периода и по различни начини съм се сблъсквала с тях. За област Шумен голям проблем винаги е била безработицата. Инфраструктурата също така не е на нивото, на което трябва да бъде. Последната година и половина се забелязва голяма развитие в тази насока. Не знам откога сте в Шумен, но виждате какво е по улиците. Често ни обвиняват, че сме едва ли не като Бейрут, но всичко се случва за благосъстоянието на гражданите.
Ако направите една съпоставка с времето преди 1989 г., тогава тези основни проблеми имаше ли ги отново?
Даже и да ги е имало, може би не са били така остро виждани от хората. Или хората са били свикнали със статуквото. Аз тогава бях девети или осми клас и по никакъв начин не съм се интересувала. Смея да кажа, че сегашните ученици са по-бързо развиващи се от едно време и по-добре усещат нещата. Моето лично мнение е, че хората бяха свикнали на тоя начин на живот, особено в по-малките общини и по-малките населени места. Това, което се е виждало реално, може би се е виждало в София. За това сега се замислям, че е важно това, което правите в момента, да чуете гласа и на по-малките хора.
Да, не можем да пишем историята само по София.
Просто за съжаление на годините, на които съм, не мога да направя истинска съпоставка. Мога само да предполагам как са се чувствали хората тогава.
Да, разбира се, но все пак някои неща вероятно са ви правили впечатление. Точно в края на социалистическия режим се знае, че в областта е имало напрежение и поради преименуването. Спомняте ли си нещо от тогава?
Да, имам брат, който тогава служи на границата в Малко Търново. Това ми е много силен спомен от тия години. Когато ходихме на свиждане, ние виждахме колоните, които се извиваха с изселници за Турция. Това ми е много силен спомен. Тогава задавах въпроси, чудех се. Аз съм израснала в едно малко село – Каспичан, в община Каспичан. От едната ни страна живееха турци, от другата – хора от ромски произход, ние по средата. Баща ми е фелдшер, майка ми - медицинска сестра и обслужваха цялото население на селото. Аз съм израснала в тази среда и се чудех как хората си оставят къщите тука, буквално си подаряваха покъщнина и имоти и отиваха някъде, където ги чака нещо неизвестно. Това в нашия район се усети много силно. Все още имам в Турция приятели и съученици, те са си устроени там. Връщат се всяка година, виждаме се и можеш да видиш в очите им, че те живеят там, но част от сърцето им е останало тука в България. Поне за мене е така. Колеги на майка ми и баща ми също заминаха и се реализираха. Доста голяма част после се и върнаха, други останаха.
Как ви обясняваха тогава това изселване?
Аз за себе си не можех да си го обясня. Баща ми поглеждаше философски, че политическата обстановка ги е принудила. Тогава не го разбирах. Сега си мисля, че не е трябвало да се случва. Нито смяната на имената, нито изселването. Така мисля. Това са хора, които въпреки етническия им произход, мястото им е било тук и ние в малките населени места наистина живеехме с тях и се разбирахме. Мисля, че на голяма част от тях, това е лично мнение, им беше наложено да се изселят.Връщате ме наистина за неща, които не съм замисляла много отдавна.
Има наистина такава теза, че е имало натиск от тогавашната държава.
Да, да.
А какво беше усещането в училище, изведнъж много от децата са заминали?
Може би на някаква загуба. Аз имах приятелка, Нурджан се казва. Помня как плачеше, че трябва да се махне. Не знам, странно е усещането, не можеш да си го обясниш. Бяхме и на такава възраст, обяснявахме си нещата по житейски начин без да разбираме истинските причини. Сега от гледна точка на годините мисля, че това не е било нещо нормално. Нурджан и досега всяка година се връща и се виждаме. Но никога не сме подигали тази тема, никога не съм я питала как се е чувствала тя тогава. Този наш разговор ще ме провокира следващия път да го направя.
Ако направим паралел, може ли сега да има подобни държавни политики?
Не, мисля, че сега хората не могат да бъдат манипулирани толкова лесно. Въпреки че все още тука в нашия Делиорман, както му викат, сигурно сте я чували тази дума, има страх у хората и все още част от населението е манипулирано. Но част от тях вече не позволява. Това са наблюдения от контактите, които имам. Голяма част от тези хора вече живеят в големите градове, в Шумен, Търговище. Отстояват позициите си, имат различно мнение от това, което им е било налагано. Голяма част от тях излязоха от електората на ДПС и се вляха в други партии, вие знаете, има и представители в ГЕРБ. Това показва, че има хора с различно мислене. Но все още има една част, която е потисната, поне за мен.
Спомена от тогава ли влияе за това?
Не само, и сега ги е страх.
Дали това има обективни причини, може би отношението към тях отново не е нормално?
И аз съм се замисляла върху този въпрос и не мога сама за себе си да дам отговор. В срещи с обикновени хора им обясняваме, че нещата вече не са така, не може кмета на едно населено място да има такова влияние по даден въпрос, че законодателството е различно, но те казват, че ги е страх, че той така им е казал. Не можеш, особено с по възрастните.
Имат страх от властта?
Да, при тях се чувстват тия неща. Те се чувстват зависими и заради това, с което почнах разговора – високият процент на безработицата. При тях алтернатива за работа са програмите за заетост, от социални помощи към заетост. Единственият работодател по тези програми е общината. А в Делиормана е ясно, че всички кметове са от ДПС, там няма друга политическа сила. Аз съм била на заседания на общински съвети, където всички общински съветници са от ДПС, няма друга алтернатива там. И за това има страх, че ако не си един от тях или не си с тях, утре няма да си на работа и няма да има какво да ядеш. Така мисля, без да съм го чувала така формулирано, но то се усеща. Даже да е казано, то е в неформален разговор, никой открито не говори.
Вие споменахте обаче, че все пак има тенденции за излизане от малките общности, за влизане в други партии.
Да, при по-младите, при тези, които участ тука в Шуменския университет, които са завършили нещо, които виждат другата страна на нещата. Според мен има тенденция да променят начина си на мислене, но те очакват реална промяна в живота си. Искат нещо да се случва различно при тях. Но не съм се задълбочавала в тази тема, просто сега съвсем свободен разговор водим.
А от българска страна има ли желание за повече комуникация с турската общност?
Мисля, че да. Поне хората, с които работя и контактувам. За мен няма значение какъв е човека, в смисъл каква му е националността, за мен е важен човекът като човек. Хората, с които аз контактувам, разсъждават като мене. Няма такова деление – той е такъв, онзи е такъв. По отношение на работата, която върша, аз я върша еднакво добре и с институции, и с кметове, и с представители на обществеността, независимо от коя партия са. Ние сме все пак изпълнители на държавната политика и сме тук, за да сме коректни към всички. Така е редно.
Мислите ли, че по подобен начин са раздъждавали и управниците преди 89 г., макар тогава да нямате преки впечатления?
Не знам. Може би наистина някои неща са били налагани от горе. Местния човек и да не е бил съгласен, така му е било казвано. Това пак ви го казвам във връзка с изселването, защото съм чувала истории как са ходили по къщите и са ги карали да си стягат багажа. Говоря за длъжности лица, че са го правили. Знам го от човек, който е имал приятел турчин и е плакал, когато е трябвало да отиде да му каже. Не го е направил по собствено желание.
Малко по-късно Тодор Живков пада и става ясно, че ще се променят нещата. Какво си спомняте от тези моменти?
Да ви кажа честно, до момента, в който станах студентка през 92 г. изобщо не се вълнувах от тези неща. Студентството ме провокира и тогава започнах да се интересувам и да се вълнувам. Учих в Търново и двете си образования.
Вероятно и там е имало политическо напрежение, митинги.
Да, но аз не мога да кажа, че съм се включвала точно в такива протести. Никога не съм била активна от тая гледна точка. Но се интересувахме, искахме да знаем какво се случва. Моята мечта винаги е била да завършва право, макар че успях вече като второ висше. Но си спомням, когато се говореше за проекта за конституцията, как се вълнувах в какъв вид ще бъде приета, как ще бъде формирано Великото народно събрание, такива неща ми бяха много интересни и такива неща следях. Исках да проследя какво ще се промени. Интересуваше ме какви текстове ще има в конституцията. Знаете реда на приемането на една конституция и ревизиите, с които може да бъде променяна. Интересуваше ме какво е разписано в отделните глави – съдебна власт, изпълнителна власт. Дебатите ми бяха интересени, но считах, че са прекалени някакси. Едва ли не се преекспонираха нещата. Някъде си водех и записки. Ако знаех, че ще водим такъв разговор, щях да ги намеря. Вече след това – до 96 г. имаше постоянни законови промени. Постоянно се отменяха стари закони и всички този процес ми беше интересен да го следя, но повече като нормативни документи, не толкова за начина, по който се приемат.
Ако погледнем само документите, положителна ли беше тенденцията да се приемат толкова нови закони?
Да, но тогава считам, че много набързо се изготвиха някои документи. Не можа да се обърне достатъчно внимание, което после наложи голяма част от тях да бъдат пренаписвани или променяни безкрайно. Отворете някой закон да видите, за да видите в началото колко промени има. Смятам, че това не е добре – да приемаш нещо и после да го подменяш и заменяш. Тук разсъждавам като юрист. Можеше по-спокойно да се движат нещата, но тогава се бързаше. Ние изоставахме със законодателните промени, които нямаше как да не се наложат предвид всички промени, които се случваха в България.
Говорейки за този период, 1997 г. има мнение, че промените са блокирани от правителството на Жан Виденов.
Да, не знам каква е била причината. Колкото и да е, нямаше как да не се случи свалянето му. Тогава тъкмо завършвах и започвах работа като социален работник. Много трудно беше. Имахме на подпомагене 1300-1400 семейства. За сравнение, след четири години станаха 700.
През тези години противопоставянето е ясно: червени срещу сини. Вие накъде се насочвахте?
Никога не съм била червена, по-скоро синята идея винаги е била в мене. Вярвах, силно вярвах, че ще е добре за България промяната, която се случва.
С течение на времето убедихте ли се, че това е така?
Аз наистина не мога да направя точен паралел с преди, защото едно дете живее спокойно независимо от режима, но мисля, че е било за добре да се случат тези неща.
А усещате ли разлика в стандарта на живот?
Има разлика и аз не мисля, че средния човек в момента живее много добре. Тогава живеехме по-равно, ако аз носех престилка в училище, всичките ми съученици носеха престилка в училище. Аз нямам мои деца, но имам двама племеници и виждам, че има разлика. Аз не живея в Шумен, а в Каспичан, в много по-малка община и тая разлика се усеща именно при нас. В София и в големите градове трудно можеш да я забележиш, докато при нас аз специално я забелязвам. Преди по не я усещах. Каквото имаше у нас на масата, го имаше другаде, където ние ходехме на почивка, ходеха и другите. Сега знаете как е. Всеки може да си позволи различни неща. Не мисля, че това е лошо, в никакъв случай. Интересно е като направиш паралел с чужбина. За мен беше голямо впечатление, когато бях в Италия преди три години. Беше за две седмици, служебно посещение, дотогава не бях излизала в чужбина. Върнах се в България, стоях четири дена и заминах за Украйна, пак служебно. Беше просто...различни светове. И трите. В рамките на месец и то. Италия – България – Украйна. Може би в Украйна се върнах към това, което беше преди България. Аз там не бях в голям град, бях и до Одеса, но иначе в едно село от пет хиляди жители, където имах чувството, че времето е спряло. Сега като си говорим за тези преходи се сещам каква беше за мен тогава разликата. Ако съм била по-голяма, може би наистина щях да виждам разликата между преди и сега за България, но сега ми е по-размазана.
А ако погледнем този един месец, къде ви хареса най-много?
В Италия. В Украйна хората бяха страшно възпитани и вярващи. Това ми направи силно впечатление. Много спокоен живот водеха. Семейството, в което бях настанена, имаха дъщери, едната десети, другата девети клас. Родителите им след 7 часа не ги пускаха да излизат. В България знаете как е. Просто тия неща, които бяха при нас, там още има места, където съществуват. Запазили са се по някакъв начин. Тогава се бях замислила дали мога да възпитавам и да живея по този начин. Но не мисля, че и това е най-доброто. Може би в България има някакъв баланс все още. Не сме като по-развитите страни, но сме и каквото сме били преди 1989 г. Мисля, че се учим успешно да вървим напред. Замислих се и за нещо друго, вие просто ме върнахте... бях в листата на партия ГЕРБ за депутат на трето място. Първите двама влязоха и до мен се стигна. Имаше едно представяне и мен ме попитаха, ако стана депутат, в каква посока ще работя за област Шумен. Моят отговор беше абсолютно инстинктивен, че ще бъде в посока намаляване на безработицата. Сега се усещам, че пак много ви говорих за безработица, макар това не ми е ресор в областна администрация.
Сега какъв ви е ресорът?
Държавна собственост, транспорт, бедствия, аварии, гражданска защита, полиция, ВиК, инфраструктура. Не съм изобщо в социалната сфера, но то явно си ми е вътре.
Има ли финансиране за тези неща, с които сега се занимавате? Успяват ли хората да си вършат нормално работата?
Трудно е, особено на фона на цялостната криза, която е в България. Винаги съм казвала, и като кандидат за депутат, какво ще се промени, ако ние сме на власт. Сега чувам упреци, че това не се е случило, че друго не се е случило. Но аз мисля, че на фона на цялата икономическа криза трябва да го преживеем този период. Без този период в момента, с тия всички приказки за бюджети, с тия стачки, няма как. Трябва да стиснем зъби и да вървим напред. Никой не вижда, че магистралите ни се строят, че там правим нещо. Една откровена жена ми каза: „мен какво ме интересува, че вие правите магистрала“. Не може българинът да има такова мислене. Това е начинът ни да вървим напред и да се впишем в останалите европейски страни. Ама тя не можела да яде пет пъти месо и трябвало три пъти, това за мен е грешно мислене. Всички трябва да се мобилизираме и да извървим периода, който е в момента. Наистина е трудно. Аз искрено се надявам, че има хора, които го разбират.
Това ли е най-тежкият период, с който вие се сблъсквате като човек от политиката?
Да, за момента. Болниците стачкуват, лекарите са недоволни. От друга страна днеска се коментираше, че и полицаите почват протестни действия. Но аз мисля, че има воля да се променят нещата.
А вашият бюджет специално, орязан ли е в сравнение с предни години?
За областна администрация орязан е силна дума. Да, намален е, но ние не правим разходи, които в миналото са правели хората преди нас, които са неоправдани, според мене. Аз виждам свиването като нормално. Щом сме сложени тук, трябва да помагаме, не да разхищаваме.
А по какъв друг начин кризата удря Шумен?
Аз го чувам от мои приятели, които имат бизнес. Те казват, че в определени сфери има застой, има по-малка покупателна възможност, по-малко търсене. Не на хранителни продукти, но на техника, на мебели. По-малко се купува от предходни години. Други пък казват, че не им се е отразила кризата. Трудно е да се определи.
Подобни оплаквания не е ли имало и преди?
Винаги е имало, според мен. Хората винаги споделят какво им е в момента състоянието. И на моменти мисля, че се преекспонира за някои неща.
Всички неща, за които си говорихме до момента, често се обобщават като „преход“. Дали според вас това е валидно наименование?
Да, аз мисля, че нямаше как България да не мине през всички тези неща. След като бях в Италия и в Украйна, мисля, че това наистина беше един преход за България. Преход от Украйна към Италия. Всеки народ има нужда от време, за да премине през някакви етапи от развитието си. Не може до вчера да си бил нещо, а на другия ден да си нещо друго. Има си някакъв такъв период.
Дали този период завърши за нас?
Мисля, че има още малко.
Ден, след като Wikileaks пуснаха над 250 000 документа от кореспонденцията между американски посолства по света, от които става ясно, че Иран трябва да бъде спрян, бомба уби важен ядрен физик в Иран.
Вестник Guardian съобщава, че бомбени атаки убиват Маджид Шахриари и раняват друг в Техеран. Шахриари е част от ядрената програма, разработвана в Университета Шахид Бехещи в Техеран. Вторият взрив ранява сериозно физика Феридун Абаси, преподавател в същия университет, съобщава пък иранската държавна телевизия. Press TV съобщава за мотоциклисти, които са заложили бомбите, но не е установена самоличността им.
Атентатите идват ден след пускането на секретните 250 000 документа на американското правителство. Според Иран това е атака срещу ядрената му програма, още повече след разкритията на документите.
Защо да избираме, след като можем да имаме и двете?
В ноемврийската среща на клуб „Спри и помисли” изнесох лекция на тема: „Книга срещу е-книга. Защо да избираме? Можем да имаме двете!” Мисля, че темата е интересна, затова ще споделя малко опит / знания / идеи тук, с вас.
Mожете да гледате видео запис от презентацията на клубния сайт.
Хартията или електронния вариант? Пред този избор са изправени читателите, авторите и издателите, които работят за тях, литературните агенти, критиците, търговците, маркетолозите, разпространителите и куп други хора.
Е-книгата безспорно има своите предимства. Кои са те?
Първо, издава се изключително лесно. Нужна е съвсем обща компютърна грамотност и някой приятел, който да ти помогне с форматирането, ако не можеш да се справиш сам. Така всеки автор може да се превърне в издател и то – практически безплатно.
Е-книгата се разпространява изключително бързо. Няма кашони, доставки, консигнации, зареждане, поръчки, транспорт. Има само attach и send. Или направо: publish. Къде? В блогове, социални мрежи, форуми, онлайн книжарници и библиотеки, сайтове за споделено съдържание. Едно добро място е Scribd, ако искате споделяте с целия свят. Ъплоудът отнема по-малко от 30 секунди и съдържанието се индексира чудесно в гугъл. Има и други интересни места, разбира се. „Който търси – намира”.
Е-книгата носи приходи. В страни, където авторското право и буквата на закона се спазват фанатично, търговията с е-книги процъфтява. Тук едва ли ще успеете да събирате пари за достъп до файл. Някой веднага ще го разпространи безплатно, защото потребителите са свикнали всичко в нета да е безплатно. Но вие работите за тях – потребителите, така че: длъжни сте да им осигурите безплатен достъп. Хич да не ви се свиди! Изцяло във ваша полза е. Ако творбата ви е добра, тя за кратко време ще стигне до стотици, хиляди, че защо не и десетки хиляди души. Кажете ми, кой автор не обича книгите му да се четат? Не е ли това целта, в крайна сметка? Хонорарите отиват в канала. Книгите остават.
Е-книгата гарантира пряка връзка с читателя. Когато си купувате книга от книжарницата, вие рядко можете да наругаете или да похвалите автора й директно в очите. При е-книгите е достатъчно само да цъкнете върху някакъв линк.
Е-книгата не тежи и не заема място. Във всеки елементарен четец ще съберете толкова книги, колкото не можете да прочетете до края на живота си. На това му викам удобство. Да живеят технологиите!
Е-книгата е с интерактивно съдържание и динамичен дизайн. Можете да я променяте колкото си искате. Аз, например, няколко пъти коригирах дребни печатни грешки, забелязани от читатели. Накрая се отказах, защото видях, че тая работа няма изглед да свърши скоро. Тогава от читанката удариха мощно технологично рамо и сега най-добре редактираната версия на „33 любовни истории” е именно там, при това – в txt, fb2, epub и sfb формат.
Е-книгата е лесно достъпна. Не се нуждаете от никакви посредници, за да могат читателите да стигнат до вас. Достатъчно е само да имате сайт, блог или профил в социалните мрежи. Най-добре и трите, взети заедно.
Е-книгите са традиционно по-евтини от хартиените, дори безплатни, какъвто е масовият случай в БГ. Нормално е – в производството им се влагат по-малко средства. Което не значи, че трябва да подходите немарливо към корицата, съдържанието или графичното оформление на вашата е-книга. Напротив, постарайте се да е на нивото на хартиените книги. Аз не успях да се справя с тази задача сам, но добри хора се притекоха на помощ. Поетесата Биляна Карадалиева и дизайнерът Пенко Скумов са само двама от тях. Скоро ще пиша допълнително по въпроса.
А какво стана с добрата стара хартиена книга? Способни ли са новите технологии да я погребат изцяло в миналото?
Успяха ли да погребат радиото, телевизията и вестниците, както се твърдеше? Не. Дори напротив, появиха се е-радио, е-вестници и е-тв. Умножиха се хартиените издания, заради технологичните иновации в печата. Изчезна ли хартията от офисите заради дигитализацията, както се твърдеше? Не. Започнахме да рециклираме по-добре и сега отпечатваме дори имейлите си на хартия. Технологиите са само средство, уважаеми, не цел.
Книги ще продължава да има, докато хората продължават да имат нужда от тях.
Книгата е достъпен, но престижен подарък. Тя има лична, сантиментална, бутикова и колекционерска стойност. Удобна е за четене в леглото, на плажа, в тоалетната и на други в(л)ажни места. Самият аромат на хартия и печатарско мастило е приятен, опияняващ за мнозина.
Просто технологиите ще си кажат думата и в книгоиздаването. Тук те водят до по-добри възнаграждения за авторите, по-висока печалба за издателите и по-ниска крайна цена за читателите. При същото или по-високо качество на печата. Копнея за деня, в който пърата принт-он-демнад печатница с достъпно онлайн разпространение ще заработи в България. Копнея да видя Espresso Бook Мachine в Българската народна библиотека. Очаквам да видя кои ще са българските Lulu Publishing с нетърпение.
Ще поживеем и ще видим.
Кратка презентация на темата: тук.
Моите е-книги: тук, тук и тук.
Тихомир Димитров
Всеки който ползва няколко устройства е стигал до проблема който аз имах : не си помня паролите. Регистрирам се на десетки места в web-а и ме карат да измислям какви ли не пароли. И те се натрупват. Някои хора ги пишат по листчета дето ги държат на компютъра. Да де, ама това някакси обезсмисля използването [...]
Ден, след като Wikileaks пуснаха над 250 000 документа от кореспонденцията между американски посолства по света, от които става ясно, че Иран трябва да бъде спрян, бомба уби важен ядрен физик в Иран.
Вестник Guardian съобщава, че бомбени атаки убиват Маджид Шахриари и раняват друг в Техеран. Шахриари е част от ядрената програма, разработвана в Университета Шахид Бехещи в Техеран. Вторият взрив ранява сериозно физика Феридун Абаси, преподавател в същия университет, съобщава пък иранската държавна телевизия. Press TV съобщава за мотоциклисти, които са заложили бомбите, но не е установена самоличността им.
Атентатите идват ден след пускането на секретните 250 000 документа на американското правителство. Според Иран това е атака срещу ядрената му програма, още повече след разкритията на документите.
Ден, след като Wikileaks пуснаха над 250 000 документа от кореспонденцията между американски посолства по света, от които става ясно, че Иран трябва да бъде спрян, бомба уби важен ядрен физик в Иран.
Вестник Guardian съобщава, че бомбени атаки убиват Маджид Шахриари и раняват друг в Техеран. Шахриари е част от ядрената програма, разработвана в Университета Шахид Бехещи в Техеран. Вторият взрив ранява сериозно физика Феридун Абаси, преподавател в същия университет, съобщава пък иранската държавна телевизия. Press TV съобщава за мотоциклисти, които са заложили бомбите, но не е установена самоличността им.
Атентатите идват ден след пускането на секретните 250 000 документа на американското правителство. Според Иран това е атака срещу ядрената му програма, още повече след разкритията на документите.
От няколко години разликата между хаус и поп-фолк е няколко семпъла. Галена прави много новаторски ход, като издава денс-аванжимента на песента си като отделен “хит” с различен текст и отделен клип. Не е ясно кое е кокошката и кое е яйцето, но това е един и същ запис с два подхода за две аудитории.
Галена – За пари (фолк)
Галена – Запали (4х4)
Продукти за 4 порции:
1 шаран- 1.5- 2кг
150г бекон
1 пакет макарони
3- 4 червени домата
1/2ч.л. сол
1 лимон
1с.л. стафиди
1ч.л. сушен тарос
50мл зехтин
Приготвяне:
Макароните се варят според указанието на опаковката. Когато са готови се прецеждат. Объркват се заедно с 1ч.л. краве масло. Шаранът се почиства и иазмива. Реже се главата на рибата. Останалата част се реже напречно на колети с дебелина един пръст. Котлетите се поръсва със сол и стрит тарос. Беконът се реже на тънки филийки. Всеки рибен колет се увива в бекон. Рибните пакети се мажат със зехтин. Увиват се в алуминиево домакинско фолио. Подреждат се в тавичка. Пекат се във фурна 30- 40 минути. Доматите се измива и стържат на ренде. Взема се плоска чиния. В единия край се сервират 4- 5 лъжици макарони. До тях се слага по 2 печени рибни котлетчета. Добавя се четвъртинка лимон. Макароните се поливат с пресен, доматен сос. По същия начин се оформят останалите 3 порции.
Пламен Асенов
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
След като си тръгнаха доволни от София с каракачанска овчарка на ръце и договор за “Южен поток” в джоба, без поне от приличие да изчакат 40-те траурни дни, през които ние да си дадем сметка каква антиевропейска глупост сътворихме с парафа за газовия поток, руснаците побързаха пак да ни покажат зъби – този път относно строителството на АЕЦ “Белене”. Ето, така се прави международна политика, граждани, настояваш на своите интереси безогледно, особено в случаите, когато очакваш друг да плати за реализацията на тези твои интереси. Тогава просто не трябва да му оставиш време да се освести. Нали си спомняте класическия пример за наглост, научен още в детството – да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива! Та горе-долу същото е…..
Но какво всъщност стана? Онзи ден генералният директор на “Росатом” Сергей Кириенко каза няколко важни неща. Първо – че Русия не харесва искането на българското правителство за фиксирана цена на АЕЦ “Белене”, но е намерила начин да го изпълни. Според него цената е 6.4 милиарда евро и нито цент повече. По този повод премиерът Борисов веднага реагира, че това не е вярно, защото въпросните 6.4 милиарда са всъщност онези 3.9 милиарда, за които говореше Станишев като цена, но преизчислени инфлационно. Според премиера ако към тази сума се добавят вече направените от българска страна разходи, парите за консултанти и т.н., тя ще набъбне на 8.5 – 9 милиарда.
И е прав, граждани, ще набъбне. А ще набъбне дори още повече от прогнозата и на Борисов, защото не е ясно къде и дали изобщо в споменатите досега суми са включени парите за инфраструктурата, свързана с централата, както и за съхранение на отработеното ядрено гориво. Защото в момента всички се правят на умрели лисици и забравят, че вече има изискване на ЕС отработеното гориво да се съхранява на територията на страната, която го потребява. Но ако за “Козлодуй” ще се отървем с оправданието, че пращаме горивото в Русия по отколешни договори, то за “Белене” от това изискване няма как да се отървем, ще трябва да строим хранилище. Което не само струва майка си и баща си, но повдига и ред въпроси, свързани с екологията на страната, здравето на народа и прочие. Е, енергийната мафия отсега потрива доволно ръце, но тя затова си е създадена – да печели на наш гръб. А повярвайте, практиката е доказала, че от скъпи проекти се печели повече, отколкото от евтини.
Второто важно нещо, което каза другарят Кириенко, е свързано с идеята, защитавана главно от министър Дянков, България да не похарчи и стотинка от държавния бюджет за строителството на централата. Освен онова похарчено, което вече е заровено в гьола, де, да не забравяме. Но той Кириенко него не го брои, защото то си е наистина заровено в гьол, но от самите нас, а на руснаците к`во им е от това. Та според шефа на “Росатом” българското изискване бюджетът да не плаща за “Белене” е разумно. Само дето….. противоречи на условията на търга. Ето, виждате ли сега, граждани, защо ви припомних за баба ви по стълбите – руснаците се позовават на условията на търг, които комунистическото правителство на Станишев измисли и заложи от по такъв начин, че единствено руснаците да могат да го спечелят. Защо досега тук не е започнало разследване по законността на този търг, както и на онези споразумения, според които ще трябва да платим близо милиард за вече изработено оборудване, дори ако централата не се строи, е отделен въпрос. Важно е да се запомни поуката – че когато организираш състезание за един кон, най-вероятно е после победителят в него да те яхне и да те бие с камшика, докато се усетиш, че си магаре.
И третото важно изявление на Кириенко е подхвърленият от него ултиматум, че ако до пролетта на следващата година работата по проекта не започне реално, “ние ще го изоставим”, а България ще трябва да плати споменатия вече близо милиард за изработеното оборудване. Тоягата на ултиматума, разбира се, е по навик увита в моркова на уверенията, че централата е рентабилна, евтина и те, руснаците, едва ли не ще работят на загуба, само за да ни я построят, от добро сърце, дето се вика. От което става ясно, че много го искат, хайваните, това “Белене”, толкова много, та очевидно не им пука за парите, които ще похарчат, само и само да пробият европейския енергиен пазар с първата руска ядрена централа в него.
На пръв поглед реакцията на премиера Борисов по повод изявленията на Кириенко беше правилна. “Колкото повече ме притискат, толкова повече се втвърдявам” – каза той. Само че подобни реакции вече сме ги чували и знаем, че те нищо не означават. Не само от науката за българската политика през епохата на Бойко Борисов, но и от по-общочовешки дисциплини като сексологията е известно, че втвърдяването обикновено е последвано от омекване. Даже се отчита съществуването и на една особена корелация – колкото по-силно се втвърдяваш отначало, толкова по-бързо омекваш после……
Така че – не знам какво ще стане! Ами, глупости, направо си знам. Още повече, самата Цецка Цачева веднага побърза да намали стремежа на премиера към втвърдяване, като излезе иззад него и заяви категорично – “Белене” ще се строи. Пък аз на Цецка Цачева много и вярвам, досега каквото е казала, винаги става, в известен смисъл дори по-твърда ми изглежда от самия си партиен началник Борисов.
В случая обаче за нея очевидно фактите, свързани с реалния български интерес от изграждането на новата АЕЦ, нямат никакво значение. Или може пък да не е била надлежно информирана за тези факти жената, кой знае. Ако е така, виновните, разбира се, трябва да бъдат наказани, тъй като са оставили голямото началство да говори публично големи глупости. Защото по една случайност в същия ден, когато Цачева внесе успокоение в необятните руски души на Путин и Кириенко относно бъдещето на “Белене”, НЕК огласи своите разчети за нуждата от допълнителни енергийни мощности в България.
Както се оказа, граждани, тази нужда е нулева, ако не и отрицателна. Според НЕК, през 2020 година страната ще потребява 40 милиарда мегавата електроенергия, а ще произвежда 52-53 милиарда. Излишъкът трябва да продава, пък не е съвсем ясно на кого. `Айде, да речем, Първанов вече ни светна, че ще продаваме на Сирия. Но на Първанов му е широко около врата, той е такъв енергиен специалист, че и на Абу Даби може да продаде малко нефт, стига да реши. С други думи, има опасност след десет години да се наложи българският народ да си тъпче по джобовете около 25 процента от произведения български ток, дори без да строи “Белене”. Добрата новина е, че до тогава поне имаме десет години, за да измисли нашенският самороден гений съответната технология за тъпчене, та да не изпаднем в загуба.
Знам, че в много случаи ние, българите, не вярваме на НЕК – и с право. Що се отнася до тези разчети обаче, няма как да не им повярваме. Първо, защото те влизат в противоречие с очевидните интереси на управляващата НЕК енергийна мафия централата да бъде построена. И второ, защото посочените сметки не са откритие, а вече бяха направени и огласени от независими експерти. Все пак обаче и в този случай по традиция НЕК нещичко ни спести. Или на Цачева спести, не знам. Става дума за предстоящата реализация на идеята за създаване на общ европейски енергиен пръстен, който ще се управлява от единен команден център. Като европейска страна България няма как да не се включи в него, но доколко ще е конкурентноспособна и дали по този начин нуждите ни да произвеждаме нови мощности, пълни с непродаваеми количества ток, няма да намалеят още повече – това засега се премълчава и то не само от НЕК, а и от най-високо ниво. Такъв ни е условният рефлекс като държава, за европейските изисквания и норми да се сещаме само в два случая – винаги, когато са ни изгодни за крадене чрез тях и никога, когато са неизгодни за руснаците.
Но от друга страна, граждани, малко ми е неудобно от казаното до тук, защото си давам сметка, че за някой задълбаването с примери в типичната руска наглост по отношение на България, както и на типичното ответно българско депудавство, звучи като типично българско мрънкане и жалване от несправедливата съдба. А всъщност, ще каже този някой, онзи ден самият Путин доказа пред света, че наглостта засяга не само България, засяга всички, които изобщо си помислят да имат някакви нормални икономически или други отношения с Русия.
Има се предвид сценката, при която Владимир Владимирович, поканен като гост на инвестиционен форум в Германия, пресътвори в условията на новия световен ред милия жест на предшественика си Хрушчов, който на времето си свали чепика и назидателно затропа с него по катедрата на ООН. „Германската общественост по някакви си причини не харесва атомната енергетика. Но аз въобще не разбирам, с какво ще се отоплявате. Газ не искате, атомна енергетика не развивате“ – скара се Путин на бизнесмените, някои от които вероятно управляват капитали с размер на целия руски брутен вътрешен продукт и добави: „С дърва ли ще се отоплявате? Но и за дърва трябва да ходите в Сибир“.
Мен лично лозунгът “Немците – в Сибир” ме върна по-назад дори и от Хрушчов, пряко към параноята на предшественика му Сталин. Вярно, неговият лозунг беше по-широко скроен и гласеше – “Всички в Сибир”, като немците бяха само малка част от всички, а най-голямата част бяха самите руснаци. Но и лозунгът на Путин не е лош, доколкото точно отразява налегналата го и него параноя, че утре Русия няма да има къде да продава природните си ресурси.
Като благовъзпитани хора немските бизнесмени не му отвърнаха, че именно за да не им се налага утре да ходят до Сибир за дърва, въоръжени подходящо, днес влагат много пари за изследване и развитие на алтернативните енергийни технологии. Пък и защо да му пълнят ушите – дори в истерията си да ги чуе, той няма да разбере за какво му говорят. Пък дори да разбере, ще се прави, че не разбира, доколкото за него е важна политическата цел да се задържи на власт още някакви си 10-20 години, а единственият му реален икономически инструмент за това е да точи и продава енергийните ресурси на страната си. Какво ще стане после с нея и как ще се оправя следващият Путин, – ами да му мисли следващият Путин.
Но въпреки факта, че сегашното руско управление се държи нагло с всички, не само с България, мен, граждани, а предполагам и вас, ме интересува най-вече България. Затова съветът, който бих дал на премиера Борисов по отношение на руските интереси тук е да не им се втвърдява много на думи, а да им омеква на дела, както става обикновено. Истински правилната политика би била точно обратната.
А, и още нещо – ако при предстоящото подписване на договора за изграждане на “Белене” Путин му подари някакъв руски шченок, да не занимава цяла България с великия проблем за неговото име, ами направо да го кръсти на себе си, много ще му отива. Пък и така символичният смисъл на нещата напълно ще съвпадне с реалната им стойност и сред народа няма да настава объркване – особено като види баба си да търчи надолу по стълбите.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
БМА: Конкурс за студентско есе 2011
Георги Ганев, Денят на благодарността и икономиката
Балцерович: Бавиш реформа, губиш подкрепа
Диплома от Оксфорд? Не се брои!
[video] Nassim Taleb – Hyperinflation , Bernanke, the Fed & QE2
Георги Ангелов:
- [видео] bTV: Спадът на безработицата е изцяло сезонен ефект
- в. 24 часа: Мръсно богатите не се плашат от свръхданъци
- [видео] БНТ: Референдум за бюджет 2011
Мали и красиви коледни елхички, направени от нагъната на хармоника цветна хартия. Те са идеални за коледни картички и малки подаръчета. С перфоратор направете дупки, през които може да прекарате панделка или няколко бамбукови пръчици.
А ако искате да направите поставка за тази елхичка, просто навийте малко амбалажна хартия на рило и залепете с лепило Ц200.
Вижте още:
Едно ранно утро кралица Ре и император Ю се разхождали боси по брега на морето. Слънцето било изгряло току-що и ярката пътека от светлина, блестяща по вълните, се спускала от самия хоризонт право до краката им.
"Каква красива пътека, - помислила си кралицата - сякаш води до самото слънце. А в същото време знам, че пътят води от никъде за никъде."
"Впрочем - помислил си император Ю - същото може да се каже и за всички пътища, които сме изминали досега."
Те спрели, вгледали се взаимно в очите си и като се хванали за ръка, с лека стъпка тръгнали по вълните към възходящото слънце.
Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Едно ранно утро кралица Ре и император Ю се разхождали боси по брега на морето. Слънцето било изгряло току-що и ярката пътека от светлина, блестяща по вълните, се спускала от самия хоризонт право до краката им.
"Каква красива пътека, - помислила си кралицата - сякаш води до самото слънце. А в същото време знам, че пътят води от никъде за никъде."
"Впрочем - помислил си император Ю - същото може да се каже и за всички пътища, които сме изминали досега."
Те спрели, вгледали се взаимно в очите си и като се хванали за ръка, с лека стъпка тръгнали по вълните към възходящото слънце.
Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Guardian пусна документи на американското правителство, които предизвикаха глобален дипломатически скандал. От документ 062392 става ясно, че на 16 юни 2009 г. е излязло разпореждане на американските служби да се следи за определена информация в България, както писа по-рано колегата Максим Проданов.
Документите са свободни за четене, достъпни в сайтовете на Guardian,NY Times,Al Jazeera,Spiegel,El Pais и Le Monde. Тук пускаме документа, който се отнася за България, публикуван от вестник Guardian. Сигурен съм,че US посланикът Джеймс Уорлик има добро обяснение за секретните документи, касаещи България.
Tuesday, 16 June 2009, 21:39
S E C R E T STATE 062392
NOFORN
EO 12958 DECL: 06/16/2034
TAGS PINR, KSPR, ECON, BU
SUBJECT: (S) REPORTING AND COLLECTION NEEDS: BULGARIA
REF: STATE 18756
Classified By: SUZANNE MCCORMICK, DIRECTOR, INR/OPS. REASON: 1.4(C).1. (S/NF) This cable provides the full text of the new National HUMINT Collection Directive (NHCD) on Bulgaria (paragraph 3-end) as well as a request for continued DOS reporting of biographic information relating to Bulgaria (paragraph 2).
A. (S/NF) The NHCD below supercedes the NHCD contained in Ref C and reflects the results of a recent Washington review of reporting and collection needs focused on Bulgaria. The NHCD sets forth a list of priorities (paragraph 3) and reporting and collection needs (paragraph 4) intended to guide participating USG agencies as they allocate resources and update plans to collect information on Bulgaria. The priorities may also serve as a useful tool to help the Embassy manage reporting and collection, including formulation of Mission Strategic Plans (MSPs).
B. (S/NF) This NHCD is compliant with the National Intelligence Priorities Framework (NIPF), which was established in response to NSPD-26 of February 24, 2003. If needed, GRPO can provide further background on the NIPF and the use of NIPF abbreviations (shown in parentheses following each sub-issue below) in NHCDs.
C. (S/NF) Important information responsive to the NHCD often is available to non-State members of the Country Team whose agencies participated in the review leading the the NHCD,s issuance. COMs, DCMs, and State reporting officers can assist by coordinating with other Country Team members to encourage relevant reporting through their own or State Department channels.
2. (S/NF) State biographic reporting ) including on Bulgarians:
A. (S/NF) The intelligence community relies on State reporting officers for much of the biographical information collected worldwide. Informal biographic reporting via email and other means is vital to the community’s collection efforts and can be sent to the INR/B (Biographic) office for dissemination to the IC. State reporting officers are encouraged to report on noteworthy Palestinians as information becomes available.
B. (S/NF) Reporting officers should include as much of the following information as possible when they have information relating to persons linked to Bulgaria: office and organizational titles; names, position titles and other information on business cards; numbers of telephones, cell phones, pagers and faxes; compendia of contact information, such as telephone directories (in compact disc or electronic format if available) and e-mail listings; internet and intranet „handles“, internet e-mail addresses, web site identification-URLs; credit card account numbers; frequent flyer account numbers; work schedules, and other relevant biographical information.
3. (S/NF) Bulgarian NHCD outline – priority issues:
A. National Leadership and Governance 1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4) 2) National Leadership (LEAD-3H) 3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H) B. Energy Security and Foreign Relations 1) Energy Security (ESEC-3H) 2) Russia (FPOL-4H) 3) European Union (FPOL-4H) 4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors (FPOL-4H) 5) The United States (FPOL-4H) 6) International Organizations and Other Foreign Relations (FPOL-4H) C. Financial Stability, Economic Development, and Societal Challenges 1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5) 2) Money Laundering (MONY-4) 3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H) D. National Security 1) GRPO can provide text of this issue. 2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H) 3) Force Structure, Modernization, and Readiness (FMCC-4H) 4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3) 5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H) 6) Information to Support US Military Operational Planning (INFR-5H) E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems (INFR-5H)
4. (S/NF) Reporting and collection needs:
A. National Leadership and Governance
1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4). Policies, plans, and efforts to develop, protect, and strengthen independent and effective judiciary, including advocates, opponents, obstacles, and progress. Government, non-public and public views about, and indications of, impact of corruption and crime on governance, internal development, financial stability, intelligence and security services, weapons security, military readiness, and foreign investment. Details about organized crime groups, including leadership, links to government and foreign entities, drug and human trafficking, credit card fraud, and computer-related crimes, including child pornography. Details about cyber crime. Government plans and efforts to combat cyber crime. Details about drug trafficking, including trends, types of drugs, production, identification of trafficking groups and individuals, money laundering, and smuggling methods and routes. Government counter-drug control and enforcement plans, organizations, capabilities, and activities. Government efforts to cooperate with international partners to control illicit drug trade. Illegal acquisition of government documents, such as passports and driver licenses. Links between terrorists, organized crime groups, and cyber criminals. Details about law enforcement organizations and capabilities, including procedures, capabilities, challenges, and plans to remedy obstacles to swift and equal justice. Plans and efforts of law enforcement organizations to use biometric systems.
2) National Leadership (LEAD-3H). Objectives, strategies, efforts, authorities, and responsibilities of national leaders. Philosophies and motives behind leadership objectives, strategies, and efforts. Identities, motives, influence, and relations among principal advisors, supporters, and opponents. Decisionmaking procedures, including differences under varying circumstances. Relations among national government entities, including president, premier, ministers, national security and defense council, intelligence and security services, legislature, prosecutor general, and judiciary.Corruption among senior officials, including off-budget financial flows in support of senior leaders. Sources of funding for political candidates, and government plans and efforts to ensure funding transparency. Public support for or opposition to administration, as well as government strategies and tactics to increase, maintain, and exercise authority. Assessment, vulnerability, personality, financial, health, and biometric information about current and emerging leaders and advisors.
3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H). Government and public commitment to, and plans and efforts to protect and strengthen, representative government, rule of law, freedom of press, religious freedom, private ownership, and individual liberties. Policies and efforts regarding political, judicial, economic, social, and educational reform. Plans and programs to manage perceptions, including through media manipulation. Popular attitudes about Bulgaria,s evolving political, philosophical, and regional identity. Identification, roles, goals, and composition of significant societal groups, such as nongovernmental organizations (NGOs). Developments within political parties and blocs. Details about internal workings of major political parties. Strength and vitality of political parties. Information about opposition and extremist groups, including domestic and foreign support.
B. Energy Security and Foreign Relations
1) Energy Security (ESEC-3H). Policies, plans, and efforts to diversify energy sources and develop, rehabilitate, or expand energy infrastructure, including investment in capacity, efficiency, storage, nuclear power, flex-fuel, or other sources of alternative energy. Details about financing strategies, and openness to foreign investment. Willingness, plans, and efforts to develop and implement unified Europe energy security strategy. Declared and secret energy agreements with Russia, Iran, other Caspian basin countries, and others. Details about national energy policymakers, key commercial figures in the sector, and their relations with other national leaders. Views about and responses to Russian plans and efforts regarding Bulgarian dependence on Russian energy. Factors, including corruption and foreign influence, affecting government decisionmaking on key energy issues. Energy imports, including sufficiency, impact on economy, and influence on bilateral relations. Organized crime involvement in energy sector.
2) Russia (FPOL-4H). Policies, plans, and efforts regarding relations with Russia, especially on strategic issues, such as energy, security, transportation, and trade. Details about personal relations between Bulgarian leaders and Russian officials or businessmen. Senior leadership, intelligence officials, and ministerial-level vulnerabilities to Russian influence. Efforts to cooperate with or oppose Russia in support of, or opposition to, US policies. Leadership and public views about relations with Russia. Government and public attitudes about Russia,s strategic objectives in the region, and Bulgaria,s vulnerability to Russian coercion and influence. Views about Russian attempts to exploit historic and current ties in order to influence internal developments and advance Russia’s interests in Bulgaria and throughout the region.
3) European Union (FPOL-4H). Philosophies and motives behind leadership objectives, strategies, and efforts regarding the European Union (EU). Leadership and public views about levels of influence among European states, including relations between states and EU institutions as well as emergence of a preeminent state or a core alliance in Europe. Evidence of Bulgarian mismanagement of EU funding, and government efforts to ensure transparent management of financial aid. Details about formal and informal alliances between Bulgaria and other EU states, including plans and efforts to cooperate on issues of mutual concern. Plans and efforts to cooperate with regional neighbors, EU members, and non-state actors to influence EU policies. Response to Russian efforts to influence EU policies through Bulgaria. Plans and efforts, including investment strategies, regarding European Security and Defense Policy (ESDP). Plans and efforts regarding EU expansion. Plans and efforts regarding specific EU policies and decisions.
4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors (FPOL-4H). Plans and efforts regarding relations with Black Sea and other regional neighbors. Plans and efforts to jointly respond to challenges regarding counterterrorism, counterproliferation, counternarcotics, and illegal migration. Plans and efforts regarding cooperative agreements, especially Black Sea FOR, Harmony, Enhanced Black Sea Security Proposal, and Black Sea Economic Cooperation Zone. Bulgarian participation in US-sponsored programs designed to promote regional security cooperation, healthy civil-military relations, and effective management of military resources. Plans and efforts regarding Russian influence in the region, especially on politics, energy, and other domestic issues. Plans and efforts to cooperate with regional neighbors on energy security. Details about disputes with neighbors. Relations with, and military deployments in, the Balkans. Plans and efforts to promote democracy in Eastern Europe and the Balkans. Plans and efforts regarding Macedonia and Kosovo. Policies, plans, and efforts regarding Ballistic Missile Defense.
5) The United States (FPOL-4H). Policies, strategies, and efforts concerning relations with the US. Expectations regarding diplomatic, security, and economic relations with the US. Leadership and public perceptions about US regional policies, presence, and activities. Plans and efforts to support or oppose US positions in international fora.
6) International Organizations and Other Foreign Relations (FPOL-4H). Plans and efforts to pursue national objectives in international fora, such as the United Nations and the Organization for Security and Cooperation in Europe. Plans and efforts regarding leadership opportunities in international organizations. Details about relations with China and nations that are hostile to US interests.
C. Financial Stability, Economic Development, and Societal Challenges
1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5). Plans and efforts to respond to global financial crisis. Public response to financial challenges. Plans and efforts regarding economic cooperation with the US, EU, Group of Eight, and international financial institutions, including World Bank, International Monetary Fund (IMF), European Bank for Reconstruction and Development, and Paris Club. Opposition, extremist, and fringe group plans and efforts to exploit financial crisis to achieve objectives. Plans and efforts to pursue economic reform, including among monetary and fiscal policies. Plans and efforts to develop national infrastructure, and private sector and market institutions, including financial system. Plans and efforts to adopt international investment norms, protect intellectual property, and support entrepreneurs, especially in small and medium businesses. Plans and efforts to attract foreign investment. Plans and efforts to protect foreign investors from government corruption and inefficiencies. National and regional economic conditions, including real output, domestic and foreign investment, foreign trade, capital flight, monetization, and gray economy. Role and attitudes of Currency Board regarding fiscal and monetary policy. Plans and efforts to limit capital flight and barter. Economic policy decisionmaker identities, philosophies, roles, interrelations, and decisionmaking processes. Role of private businessmen in economic planning. Published and non-published national budget, including oversight and associated banks and financial institutions. Details about major financial institutions. Plans and efforts to comply with IMF agreements.
2) Money Laundering (MONY-4). Government plans and efforts to implement anti-money laundering legislation, enforcement, and prosecution. Money laundering, including methods, techniques, transactions, locations, and associated individuals, organizations, and institutions. Use of shell corporations and non-financial intermediaries, such as lawyers, accountants, and casinos, as well as related bank accounts to launder criminal proceeds. Links between money laundering groups and terrorists. Drug traffic involvement in money laundering. Use of money laundering as an influence-gaining measure.
3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H). Information about, and government policies and efforts regarding, religious and ethnic minorities, especially Roma and Turks. Public attitudes toward minorities. Indications of human rights abuses. Details about demography, including birth rate, fertility rate, mortality rate, incidence of infectious diseases, and migration. Plans and efforts to respond to declining birth rates, including through promotion of immigration.
D. National Security
1) GRPO can provide text of this issue and related requirements.
2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H). Plans, efforts, and ability to maintain defense spending for force modernization, North Atlantic Treaty Organization (NATO) interoperability, meeting NATO-required spending levels and force goals, and defense capability initiative implementation. Strategy and efforts to win public support for such spending. Plans and efforts to fulfill commitments to NATO, including manpower and equipment for out-of-area operations. Actions to accommodate NATO procedures and methods. Government and public confidence in NATO Article 5 security guarantees. Attitudes toward stationing or long-term deployment of NATO or US forces on Bulgarian soil, NATO commands in Bulgaria, and out-of-country deployments of Bulgarian forces. Plans and efforts regarding NATO enlargement, including strategic concepts and future roles of the alliance. Government, including military, intelligence, and security service willingness, ability, and efforts to protect US and NATO classified information. Awareness of and concern about foreign penetration. Implementation and strengthening of personnel-vetting procedures. Policies, plans, and efforts regarding EU defense and security cooperation, including ESDP; views and intentions regarding any conflict between ESDP and NATO obligations.
3) Force Structure, Modernization, and Readiness (FMCC-4H). Details about threat assessment, including agreement and disagreement among civilian and military leaders. Perceptions about, and response to, cyber warfare threat. Plans and efforts to support or oppose US objectives in Afghanistan, Iraq, and elsewhere. Willingness and capability to participate in NATO, EU, and other multilateral relationships, including out-of-area operations, multinational peacekeeping force in Southeast Europe, and humanitarian and peacekeeping operations. Policies and efforts regarding access, overflight, and transit of US military forces and equipment. Disposition, readiness, and mission of military forces. Plans and efforts regarding force structure, military reform, and modernization, including future roles, strengths, and compositions of military services. Details about military cooperation with other nations. Details about defense industry, including plans and efforts to cooperate with foreign nations and actors. Weapon system development programs, firms, and facilities. Types, production rates, and factory markings of major weapon systems. Decisionmaking regarding acquisition of US or other nation weapon systems. Military and paramilitary manpower, structure, budget and expenditure by service and function, mission, doctrine, tactics, order of battle, command and control, equipment, maintenance, training, exercise participation, support for international peacekeeping operations, professionalism, non-commissioned officer development, health care, pay, housing, loyalty, and morale. Civil-military relations. Offensive and defensive cyber warfare policies, plans, efforts, and capabilities. Indications of national-level denial and deception program, including doctrine, targets, goals, organizations, and activities. Location, mission, organization, associated personnel, funding, development, and use of underground facilities and other hardened structures, including for protection of command and control networks, civil and military leaders, and critical resources. Details about, and transfer of, advanced engineering techniques to harden key facilities, including by use of specialty concretes. Details about dual use of underground civil infrastructure. Plans and efforts to help other states develop underground facilities and other hardened structures.
4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3). Commitment, plans, efforts, and ability to manage a secure military export regime, including details about monitoring end user activities and imposing penalties for violations. Organizational readiness and capability of border police and customs officials to control borders. Plans and efforts to adhere to international control regimes. Plans and efforts to implement legislation and enforce effective export licensing regimes. Willingness and efforts to cooperate with the US to prevent proliferation. Foreign use of Bulgaria as weapons transshipment point. Details about weapons transportation, including associated firms, agents, modes, methods, routes, nodes, schedules, and communications. Details about organizations, groups, and individuals engaged in sales of weapons or technologies, especially to states that are hostile to US interests or non-state entities. Plans and efforts to circumvent antiproliferation treaties and arrangements.
5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H). Government counterterrorism policies, plans, capabilities, and efforts. Government and public support for or opposition to US efforts, including military operations, in the war on international terrorism. Government willingness, capability, and effort to establish and protect legislative framework to combat terrorists; control borders; detain terrorists; seize terrorist-associated bank accounts; share intelligence; and protect weapons, associated facilities, and energy and other critical infrastructure against terrorist attack and intrusion. Terrorist plans to attack US and other persons, facilities, or interests. Terrorist plans and efforts to acquire or transship chemical, biological, radiological, or nuclear weapons. Terrorist identities, motives, objectives, strategies, locations, facilities, command structures, links to other groups or states, associations with humanitarian or medical groups, use of forged and/or modified travel documents, telecommunication methods and modes, transportation, funding, finance and business operations, money laundering, security, recruitment, and training. Indications of foreign entity, public, or local support for terrorists. Details about terrorist involvement in illicit drug and other criminal trade.
6) Information to Support US Military Operational Planning (INFR-5H). Information to support US contingency planning, including for noncombatant evacuation, and humanitarian and medical relief operations. Current status, vulnerability of, and plans to modify, critical infrastructures, especially transportation, energy, and communications. Civilian and military medical and life science capabilities and infrastructures. Military medical research and development, including new vaccines, therapeutics, and chemical, biological, radiological, and nuclear medical defense. Information, including statistics, about infectious diseases, such as avian influenza, tuberculosis, human immunodeficiency virus/acquired immune deficiency syndrome, hepatitis A, and tickborne encephalitis. Locations and levels of chemical and radiological contamination of food, water, air, and soil. Locations and types of industrial facilities with chemicals stored onsite. Descriptions and locations of potential evacuation sites, police and fire stations, hospitals, hotels, and diplomatic facilities. Plans and capabilities of government and NGOs to support, including provision of security for, relief operations. Policies, plans, and efforts regarding detained, captured, and arrested US persons, including prisoners of war and missing in action.
E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems (INFR-5H). Current specifications, vulnerabilities, and capabilities of, and planned upgrades to, national telecommunications infrastructure and information systems, networks, and technologies used by civilian and military government authorities, including intelligence and security services. Details about command and control systems and facilities. National leadership use of, and dependencies on, dedicated telecommunications infrastructures and information systems. Details about national and regional telecommunications policies, programs, regulations, and training. Information about current, and planned upgrades to, public sector communications systems and technologies, including cellular phone networks, mobile satellite phones, very small aperture terminals, trunked and mobile radios, pagers, prepaid calling cards, firewalls, encryption, international connectivity, use of electronic data interchange, and cable and fiber networks. Information about wireless infrastructure, cellular communications capabilities and makes and models of cellular phones and their operating systems, to include second generation and third generation systems. Details about the use of satellites for telecommunication purposes, including planned system upgrades. Details about Internet and Intranet use and infrastructure, including government oversight. Details about foreign and domestic telecommunications service providers and vendors. Plans and efforts to acquire US export-controlled telecommunications equipment and technology. Plans and efforts to export or transfer state-of-the art telecommunications equipment and technology. Details about information repositories associated with radio frequency identification enabled systems used for passports, government badges, and transportation systems. Official and personal phone numbers, fax numbers, and e-mail addresses of principal civilian and military leaders.
CLINTON
2004 - 2018 Gramophon.com