В Черната гора /Шварцвалд/

Много обичам такива разкази – предизвикани от пътеписи, четени в нашия сайт. Малко по-надолу ще прочетете как е станало това, а сега – приятна разходка из Шварцвалд :) Приятно четене:

В Черната гора /Шварцвалд/

Глобално затопляне ли! Бошлаф! Поне не и тази първа седмица на декември в Белгия. Рина си аз сняг, той противно на предсказанията на КМИ продължава най–нагличко да си вали и така... в почивките между неравната борба чета пътеписите публикувани напоследък. Ееее... ъъъ... ОК. Ще призная, че борбата засега не е толкова неравна. Поне не толкова, колкото миналата година. Тази година имаме гребло за сняг! И както преди няколко дни в Бриколажа забелязах явно 80 процента от населението вече може да се похвали със същото. Мдааа след миналата зима търсенето и продажбите на лопати за сняг, морска сол и зимни гуми в Белгия отбелязаха небивал растеж... дет’ се вика в тоз’ растеж ни е надеждата, че няма да последваме Гърция и Ирландия, както злите финансови спекуланти точат зъби. ;) Та чета си аз пътеписи и нещо почва да ме дерзае. Хм. Напоследък шефът е публикувал пътеписи за ... я да видим ... Сицилия... Флоренция... Венеция... абе, Италия... Мадрид... Мароко... брррр... Франция ... Да обобщим – основно за „долната земя” хихихихи. Е, има и един за Виена, но то както казват немците: „от там почват Балканите“ ;) така че не се брои. За един убеден франкофоб и фламандофил като мен, тази триумфираща ...мммм... средиземноморщина... идва в много... ;) Та няма как... ще се пише... Как яко се получи тази година - в началото на номври с мефрауто /госпожата/ ей така на майтап с няколко дни отпуска реализирахме десетдневна ваканцийка. Лошото на тези „неочаквани ваканции” е че нямаш ни най–малка идея какво ще се прави. Обръгналата на балканската стихийност душа едва ли може да си представи ужаса на западноевропееца, ако лятната му ваканция не е уредена, планирана, резервирана от предишното лято или в малки изключения /разбирай валонските лузъри ;)/ поне от Коледа. Камо ли пък в четвъртък да си без съвсем никаква наченка на идея за ваканцийка почваща в петък. Едно беше сигурно – десетдневно лежане вкъщи, цъкане на игрички на компютъра и наливане с Жупилер е вариант неприемлив за нашето семейство /их бе какъв съм убедителен лицемерник ;) /. Преизпълнени с оптимизъм и повтарящи си „ласт минит, ласт минит!” – мантрата за ценови туристически удар, решаваме да се обърнем към професионалистите. Впоследствие Мефрау ми изигра сценката как човекът от туристическата агенция щял да падне от стола като разбрал, че си търсим нещо за ...мммм .... утре. После извадил все пак две оферти. И двете за Тунис... Имам особено мнение за туризма в арабския свят... както и да е. Да не вкарваме Стойчо и сайта в полезрението на разни борци срещу ксенофобията, пък и нали се рабрахме – Без расизми! Неочакваното спасение дойде под формата на мнения в туристически форум за качеството на храната в предложения ни хотел. Ориенталското залитане беше покосено в зародиш. Така пак сме на изходна позиция. Вогезите, Нормандия, Бретан отпаднаха поради безумната акция на френските борци за социални правдини, които блокираха разпространението на горива във Франция. Е поне си го правят този път у дома, не както обикновено да си чукнат среща в Брюксел с испанските, италианските и валонските фермери, да паркират огромните си трактори по Тервюренското шосе и да тъпчат сирена и вино в Юбелпарк. Е и от кумова срама да отидат по един път до Берламона да повикат за повече субсидии. Но нищо де, можеше и по–зле да е. Ами ако Гърция беше по близо? А?! Те направо чупят и палят в справедливия си социален гняв. От наболелите европроблеми обратно към плановете за ваканцийката. Германия ще е. Винаги ни е спасявала в подобни случаи! Е не чак от днес за утре, но все пак понамяткахме няколко запитвания за фериенвонунги в Шварцвалд. Мефрау беше повече от скептична, че ще има нещо свободно, но за няколко часа се получиха четири потвърждения. Заради кризата е явно.

И така в събота рано сутринта тананикайки си Дойчланд убер алес

преминахме без задръствания по Брюкселския ринг и хванахме магистралата за Намен /Намюр/ и Люксембург. Като навлязохме във Валония отбелязахме изненадано, че осветлението на магистралата не е загасено. Хм. Обикновено си го спират. За икономии... или пък забравят вечер да го пуснат. Отпадна една от темите за омаскаряването на френскоговорящите . Нищо. Лафът, че като влезеш във Валония и чак асфалта се променя като консистенция /към лошо естествено/ винаги си върви. ;) След Намен мефрау започва да скучае. Лошо. Дет се вика още Люксембург не сме стигнали. Атласът подробни пътни карти на бундесрепубликата ще я отклони от екзистенциални разговори и ще разреди желанията за спиране по бензиностанции. Я!? Имало било общ немско – френски туристически маршрут. Хихихи сигурно нещо от рода на „По стъпките на 7-ма панцер дивизия” :) Докато се кискаме на остроумието ми, минаваме покрай космическия евро център. Отбелязвам си да проверя в нета какви неща предлага. / ето и резултата /. В шеги и закачки стигнахме

Великото херцогство (Люксембург).

Практичен съвет за пътуващите – сипвайте горива там. Явно имат много нисък акциз или нещо подобно, но нафтата и то готината е по–евтина от нормалната нафта в Белгия. Като гледам всички така правят :) Можели са съвсем спокойно да прокарат магистралата да минава през бензиностанцията, а не да има отбивка. Поради заблейване се натикахме в сектора за плащане в брой. Пълниш на колонка, после на излизане има кабинка с бариера. Е поне се насладихме на люксембургиша на касиерката.

С пълен догоре резервоар и бичеща Апокалиптика навлизаме в Германията.

Обсъдихме дали не е зле за подоби случаи да имаме и един диск на Рамщайн в колата. Джипиеса вече не показва да има ограничение на скоростта и респективно – „Гаааазиииим!!!”. Всъщност не обичам високите скорости, пък и е подтискащо докато си караш с 140 някой да те изпревари, все едно си седиш на място. Германия.

Преди Саарбрюкен

гласът на каката навигатор ни нареди да излезем от магистралата. Преминаваме някакво малко градче и след едно кръстовище на сред нивята, пътните знаци промениха дизайна си. Аха.

Във Франция сме.

Имената на селата по табелите обаче си остават исконно немски. Така ще е до Страсбург. Няколко пъти сме минавали по този път. В началото има безкрайни ниви с натъркаляни бали сено приличащи на балите софийски боклук. Идилично–френско–субсидийно... После релефът става по-неравен и горист. Има развъдници за пастърва. Обсъждаме какъв ли е поминъка в тази област. Не изглежда много туристическо, а изглежда страхотно за приятни разходки и лежерни гурме-следобеди. Във Филипсбург все пак видяхме една–две табели за къщи под наем. Населените места зачестиха, минаваме и покрай търговски зони. Зачестиха и кръговите кръстовища. Голяма страна – големи кръгови. Имам чувството, че типичното френско кръгово е с големината на околовръстно на люксембургско село. : ) Имали бол място, направили.

Стигнахме Страсбург. И се загубихме.

Както казва бай Стефан от офроуд форума – „няма да се губим без джипиес като някакви простаци я!”. Всъщност джипиеса не беше виновен. Пред това кръгово със светофари /!!!/ , което е сътворил френският пътностроителен гений, силициевата мощ е безсилна. След мощно псуване, каране по магистралата за Мец, отбивка за някакво предградие, псуване, търсене на кръстовище, на което е разрешен обратния завой, псуване, светофар за да се включиш в магистралата /!!!/, груби балкански престроявания на въпросното кръгово, бибипкания, обобщаващи псувания, Слава на Бога сме на правилния булевард водещ към Офенбург. Преди моста на Рейн има задръстване заради ремонт на платното и множеството френски коли отиващи да пазаруват в Кел. Докато чакаме доопсувахме факта, че Страсбург е станал френски и колко по- добре щеше да е за Елзас и Лотарингия да си останат в Райха. След тези греховни алтернативноисторически помисли насочихме вниманието си в прекрасните есенни пейзажи покрай пътя. Вятърът правеше такива вихрушки от листата, че чак ти се прищява да спреш, да слезеш и да се гмурнеш в тези златночервенокафяви листовъртежи. Естествено, обремененото от магребофобията ми съзнание не пропусна с леко злорадство да си представи вихрушките от гаден сахарски пясък, на които можеше да се „наслаждаваме”. ;) Пресякохме перпендикулярно магистралата за Фрайбург и Цюрих и след Оберкирх навлязохме в есенно обагрена долина, сгушена между невисоките склонове на северен

Шварцвалд.

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="наближаваме Опенау"][/caption]

Скоро стигнахме и заветната цел – Опенау.

Опа чакай! Целта не е Опенау, а негова махалица – Майзах. Ммммне. [geo_mashup_map] [geo_mashup_locatoion_info] По–скоро целта ни е една къщица в махалица на тази махалица. След няколко спирания по уширения за снимане на отсрещния склон, паркирахме пред фериенвонунга –Мюлербауернхоф. Чорбаджийката се оказа мммм мнооого приказлива и след кажи-речи два часа лафове за пътуването, за къщата, за внезапността на резервацията ни, животът в Белгия, животът в Германия, съвпадението на ваканциите в бундеслендерите, традиционните шварцвалдски храни и напитки, котките, кучетата и пр. и пр. се отдадохме на настаняване. После немците били студени и неприветливи хора. Глупости. А да! И ме успокоиха, че не сме единствените дето се губят в Страсбург. n: center;"> Поради излезлия пронизващ ветрец и умората от пътуването, решихме да не ходим да се моткаме някъде, а да покоизираме в къщата. Разглеждахме брошури с маршрути и поцъкахме из нета да видим какво има наблизо, за да имаме планове за следващите дни. Еххх това планиране бе. Имаше една тетрадка, нещо като книга за предложения и оплаквания, хахаха не - по–скоро е за похвали и благодарности от гостуващите. Предимно немци, чат-пат холандци, явно туризмът тук е предимно локален. Къщата е супер и вероятно и ние ще напишем благодарност. На кирилица. :) Ще ми се да включа думата „ябълчици”, защото съдържа само букви, които нямат аналог на латиница... хихихи има да се пулят ... как ли само ще я вкарам. Ще видим. Има сума ти дни пред нас. Все ще ми проблесне нещо... Автор: Ангел Богомилов Снимки: авторът Още разкази от Германия: КЛИКАЙТЕ на разказа :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: