често хората се карат - делят наследство. броят кой какво получил, на кого какво му завещали - апартамент, къща, магазин, завод ... или само кола, или само котка и чизми. едните завиждат много, другите се страхуват много, че първите им завиждат. мисля си, че най-голямото наследство, което получава всеки от нас ...

Станах на 32 и повечето ми приятели, които не са сингъл, са разведени. В пресaта и в Държавен вестник пише, че бракът умира – творят се сериозни материали и се гласуват сериозни закони по въпроса – който иска да чете.

Защо бракът умира?

Защото мъжете абдикираха от него! А жените, които умеят да се приспособяват, ги последваха…

Феминизмът тръби, че бракът е система за патриархална експлоатация и заробване на жената. Превръщал я в частна собственост. И е прав. Но да погледнем нещата от друг ъгъл: някои жени просто ги устройва да са домакни и майки. Мисълта да бухат наравно с мъжете по-скоро ги разстройва.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него, уважаеми!

Той няма нищо общо със семейството, нека сме наясно – хората ще живеят по двойки и ще си правят деца по двойки до края на света, независимо какво мисли законодателството на страните им или съветът на старейшините им по въпроса, ако живеят в племена.

Говорим за институцията на брака. Тя умира.

Хубавото е, че няма да вземе нито любовта със себе си, нито свободата. Ако си представим брака като озъбена муцуна на давещ се хищник, подал глава над водата, с цел да си поеме въздух, грайферът на ботуша ми е този, който ще върне муцуната там, където й е мястото – под водата, в миналото, при удавените тъпи, злобни идеи.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него.

А те абдикираха, защото той вече НИЩО не им носи. Абсолютно нищо.

Патриархален или не, бракът гарантираше сигурност в миналото. Както на мъжете, така и на жените гарантираше сигурност. Предпазваше ги от вродения им страх от несигурността.

Мъжете предпазваше от вродения им страх от несигурността на женската природа – гарантираше им, че ще увековечат гените си и, че правото върху собственото им поколение ще принадлежи единствено на тях.

Жените предпазваше от вродения им страх от несигурността на Фортуна – гарантираше им, че в студ и пек, в сняг и дъжд, все някой ще е длъжен да се грижи за тях и за техните деца.

Днес подписът в гражданското не гарантира вече нищо. На никого.

Днес мъжете виждат в жените си бъдещи самотни майки, които гледат собствените им деца и монополизират правата върху тях, а жените, не без основание, виждат в мъжете си бъдещи самотни пияници, които, също не без основание, отказват да плащат издръжка.

Защото „прайдът” нещо се развали. Мъжът е повече от щастлив да плаща издържка, но не на промискуитетната си бивша жена, а на децата, които продължават рода му. Да, обаче, брачните закони в „цивилизованите” страни му предлагат 10% от времето с „лъвчетата” срещу 90% от издръжката. И, понеже „цивилизованите” страни дават на жена му същите права да опъва на полето, той, не без основание, смята „сделката” за нечестна. И е прав. И абдикира от брака. И вижда капани в него. И не можем да му се сърдим.

Жените, които са раждали, раждат и ще продължават да раждат неговите деца, те също еволюират. Приспособяват се. Те нямат друг избор. И те абдикират от брака, за да оцелеят. Като вид. Благодарение на тях оцеляваме всички…

Бракът е сделка, която урежда властови, имуществени, законови и наследствени права в човешкото стадо. Той няма нищо общо с любовта. Той вкарва старите хора с техните вмирисани схеми в чудесното начало на една нова двойка. Той я прави зависима от тях. Той задължава, но не прощава, той забавя, но не забравя. Той е нечестен, алчен, злобен и пресметлив. Освен това е крайно неустойчив. Още преди глобализацията да му „разклати краката” половината бракове завършваха с развод. Ето защо мисля, че мястото му е там – под водата, при удавените стари идеи, които нямат място в новия свят.

Мисля, че е крайно време да си поемем глътка въздух и да дишаме с пълни гърди. Да станем служители да собственото си щастие, ако ще служим на нещо.

Да благодарим на Съдбата, че ни е отредила живот в такова интересно време.

Да се обичаме и да не бъдем такива, каквито не сме. Лебедите са моногамни. Човеците не са. Те са всеядни бозайници, които винаги са в разплод, могат да образуват всякакви двойки по всяко време и практически се размножават безкрайно. От тази гледна точка бракът ограничава дори раждаемостта. Забранява удоволствието. Наказва страстта.

Бракът умира. Опитвайте се да го спасявате колкото си искате. Аз ще продължавам да натискам главата му там, където й е мястото – под водата, при озъбените, стари, хищни, злобни идеи, които нямат нищо общо с новия свят.

Аз ще ви дам глътка въздух.

Вие, ако искате, се задушавайте!

Нямам нищо против.

Само да не чувам оплакванията ви после.

Да не чувам, че сте нещастни с този или онзи човек, но ПРОДЪЛЖАВАТЕ да сте заедно, защото ТАКА ТРЯБВА.

Всеки е отговорен сам за собствената си съдба!

Аз ще ви подаря глътка въздух.

Вие, ако искате, дишайте!

Тихомир Димитров

Петър Ганев представя Гарет Гарет

Estonian Students Europe's 2nd in Science, Math Waning

Quis custodiet ipsos custodes? – Съдебната система най-корумпирана, полицаите получават най-много подкупи

Every proper Estonian knows…

Кризата и пенсиите: Уроци от международния финансов колапс

Чешкият премиер: Никой не може да ни вкара насила в еврозоната

ЕЦБ предупреди правителствата за опасността от дългова спирала

Video: The Daily Show: Printing Money

Георги Ангелов - ‎[video] БНТ: Референдум за науката и висшето образование

Блогът за икономика 2010

Заваля сняг, сложих коледните лампички и украса у дома, приготвих един голям Щолен и то взе, че ми дойде празничното настроение. Настроение с аромат на портокалови корички и печени бадеми, настроение в червено и зелено, настроение за Коледа.

С това настроение ще се разходя по „7-мо Авеню“, ще ти покажа моя Щолен и ще си говорим за него. 

Гледай предаването „7-мо Авеню“ по TV7 на 15 декември от 10 часа сутринта.

Разходка по 7-мо Авеню от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

"Сърцето и мозъкът са без пол. Както и поведението. Ако бъдеш човек сърцат и умен, помни това, аз безспорно няма да бъда между ония, които ще ти наложат да се държиш по един или друг начин, независимо мъж ли си или жнеа. От теб ще искам само добре да използуваш чудото, че си се родил, и никога да не отстъпваш пред низостта. Низостта е звяр, който винаги дебне. Той хапе всекиго от нас, всеки ден. И малко са ония, които не се оставят да бъдат разкъсани: в името на предпазливостта, в името на благополучието, понякога – на мъдростта. Подли, докато рискът ги заплашва, хората стават безстрашни, след като рискът е отминал. Никога да не отбягваш риска, никога, дори когато страхът те възпира. Да се родиш е вече риск."

Ориана Фалачи „Писмо до едно неродено дете”

Това не е книга за майки.

Това не е книга за бременността.

Това не е книга за аборта.

• ____________________ така се движи гласът на Елена Петрова в "Стъклен дом". #
• Do you know how Americans called Israel? 51 US state #
• С този сняг в Сирия,все повече си мисля,че братовчедите ми там са отвлекли Дядо Мраз и нямат намерение да искат откуп =D #
• Намират блога ми с "аню" =D #
• Yeah има канал God TV #
• От 25 години не е падал такъв сняг в Сирия. #
• Метър и половина стигна снежната покривка в Сирия и никой не ходи на работа, за да се радва на снега:)) #
• We,all people with Arab origin,must condemn terrorist acts because they cast a blight upon good face of Arabs and Muslims. #
• Now We Know. America Really Doesn't Care about Injustice in the Middle East. http://is.gd/iGfPF #
• The Liberation of Erotic Literature http://is.gd/iGeP2 #
• Новото лого на MySpace все още предзвиква леко чудене у мен.Явно много съм свикнал със стария вариант. #
• Снегът ПАК изненада всички без обикновените хора.Въпреки предупрежденията за лошо време-пак неуредици,катастрофи и лоша подръжка. #
• All routes in Syria are closed because of bad weather. #
• Абе,как може да имам ТОЛКОВА много акаунти в социални мрежи и подобни!? #
• Damascus Snow 12-12-2010 ???? ???? http://fb.me/OoU1xZpT #
• Read: Радост от снега в Дамаск http://goo.gl/fb/n3HM1 #comments #syria #videos #
• Истински празник за хората в Дамаск е падането на сняг:)) http://fb.me/vro9EAmD #
• Когато критикуваш Израел,не си антисемит.Както и когато критикуваш арабски режим,не си ислямофоб.Неразбирането на термините е опасно. #
• Read: Banned from group in Flickr http://goo.gl/fb/M0QEW #comments #myworld #thesociety #
• I have been banned from the U.S. Politics and the World; Political Debate & Blog Group in Flickr. Why!? #
• Read: Кувейт затваря офисите на Al Jazeera http://goo.gl/fb/ywOdj #arabs #comments #press #worldnews #
• http://is.gd/iFeyR ?????? ???? ???? ???? ??????? #
• Barack and Dmitry's Special Relationship http://is.gd/iFczO #
• Casualties in Iraq http://is.gd/iFcm4 #
• Turkmenistan’s new Muslims, part 2: sewing the threads (the warp) http://is.gd/iFcio #
• Retired #CIA Officer Defends Julian Assange: http://t.co/iPqlq1n #WikiLeaks #
• Israeli apartheid in Lod (original Palestinian name Lydd): http://t.co/lgiY3t0 #
• #WikiLeaks Conjures Litvinenko’s Ghost http://is.gd/iFbOy #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @peacenowisrael @imemcnews @mfatta7 #
• RT @ibnezra British Parliament debates Israeli military tribunals http://bit.ly/iaFmpE #
• От 1900 сега съм на 980 в @topbloglog йе:) Надявам се,че скоро ще си върна позициите. #
• Къде е границата между освободителните борби, борбата за власт и тероризма http://t.co/ZqhOWZz #
• Съдбата на една българска църква http://t.co/VIPZ38v #
• Поглед към турския национализъм http://t.co/42hXgs5 #
• "Еxodus 2010" http://t.co/TY1sSMn #
• Сватба на ливанското крайбрежие http://t.co/zD9aZ7h #
• Отмъщение по афгански и прошка по иракски http://t.co/gDWAi6B #
• Read: Ако пътувате в Близкия изток,вземете си дъждобран http://goo.gl/fb/mBZ5U #comments #press #syria #worldnews #
• Победителите в “Най-добрите презентации в света 2010? http://is.gd/iDedS #
• Tilt your laptop to the drive the Audi! http://is.gd/iDdiJ #
• What the Attack on Charles and Camilla Means http://is.gd/iD7sy #
• Seeing REDD on Climate Change by George Soros – Project Syndicate http://t.co/zpJ7tu3 via @ProSyn #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-12 http://goo.gl/fb/EhS6w #microblog #

Още:

• February 28, 2010 -- Despite opposition, court affirms controversial exports of natural gas to Israel (0)
• June 22, 2009 -- Отново за Иран с ъпдейт (via Internet) (4)
• August 7, 2009 -- Squeezer: правете кратки url адреси за вашия iPhone и ги споделяйте лесно! (0)
• June 21, 2009 -- Fail: Bulgarienview (3)
• January 7, 2009 -- Аврам Бърг: Еврейският народ използва Холокоста за оправдание (0)

От няколко дни съм въоръжил браузера си с нова екстра наречена Ghostery. Нещото блокира достъпа до една торба подли типажи (разбирай рекламисти и подобни), които следят хората из сайтовете чрез уеб бъгове, правят им профили, след което разбира се опитват да им продават какви ли не глупости. Ghostery е добро решение за нормални потребители, за които комбинацията от AdBlock + NoScript е твърде много. Лично аз слагам AdBlock навсякъде, но с NoScript нещата не са толкова прости особено в режим "бял списък", където за всеки сайт трябва да се взема решение дали да се пуска JavaScript или не. За мен става, но не и за нормални потребители, а в случая Ghostery е добро решение, защото съдържа списък на тези, които трябва да се блокират и го прави бързо и безболезнено. Силно препоръчвам да си го инсталирате и да включите блокирането на всичко, за което знае.

Получих одобрителни отзиви за предната публикация относно новото предаване с Беър Грилс – „В най-лошия случай“. Е, може да са относително рядко случаите на отказ на спирачките при спускане. Но следващата тема е особено актуална за българската действителност. Почти всяко предприятие си „отглежда“ по няколко кучета пазачи на собствеността. Тези животинки се умилкват около хората, които им дават храна, но се превръщат [...]

Някои компании по света затварят офисите си малко след средата на декември и отварят отново чак след първата седмица на януари. Разбира се, това не могат да си го позволят търговците, банкерите или транспортните фирми. Но някои мениджъри преценяват, че в този разкъсан от празнични и почивни дни период постигнатите резултати не може да компенсират дори офис разходите. Просто не си струва да се работи. И затварят.

Подобен подход, разбира се, не е приложим в политиката. Но все пак мъничко от този подход би помогнало. Народното събрание на Република България работи извънредно и приема закони. И в събота, и днес, и утре… Кипи извънреден труд. Ако оценим резултатите обаче, излиза, че кипи безсмислен труд.

По време на извънредното заседание на парламента в събота мнозинството на ГЕРБ и “Атака” окончателно превърна в закон това, което дълго време плашеше разумните хора - национализацията. Разбира се, изобщо не може да има сравнение между “онази” национализация от 1947 г. и “тази” национализация от 2010 г. Прехвърлянето на осигуровките на определена категория работници от частните професионални пенсионни фондове към държавния Национален осигурителен институт е несравнимо по-невинно действие на фона на “онази” национализация. На фона на “онази” “тази” национализация изглежда като национализацийка. Но все пак е едностранно отнемане на частна собственост от страна на държавата без съгласието на засегнатия. Както няма малко бременни жени, така няма и малка национализация. Едно гражданско право е засегнато.

Контекстът на тази история също е важен. С това действие държавата цели да разреши остър социален проблем - т.нар. категорийни работници се оказват почти без пенсии. Държавата твърди, че така разрешава този проблем, други твърдят, че така проблемът още повече ще бъде задълбочен. Този спор обаче е на заден план. Когато има нарушение на основно гражданско право, нищо друго няма място в разговора. Защото целта не оправдава средствата. Поне в демократичните държави.

Това беше в събота, а днес и утре парламентът ще приема новия Изборен кодекс. Проектът не променя нищо съществено. Чавките стават хиксчета или плюсчета, или каквото и да е. Няма да гласуваме по интернет, но пък и няма да избираме районни кметове. Правото на политическо представителство ще бъде ограничено. И тогава разумните граждани имат пълното право да попитат: Защо изобщо работите извънредно?! Ако резултатите ще бъдат такива, по-добре парламентът да не работи извънредно. Поне ще спести разходи от осветление и отопление. Затова не им завиждайте за голямата ваканция. Голямата ваканция на депутатите съвпада с обществения интерес. Нека почиват повече.

коментар от в.Пари

Сподели във Facebook

Истински празник за всички жители на Дамаск е падането на снега. Толкова, че всички излизат навън, за да му се порадват.

Още:

• October 9, 2009 -- Този път американският поглед е насочен към Al Jazeera (2)
• August 25, 2010 -- Бутони за споделяне под всеки постинг (0)
• February 12, 2010 -- Посещение на палестинския посланик в 18 СОУ “Уилям Гладстон” (3)
• September 26, 2010 -- Назад към Средновековието (0)
• June 11, 2010 -- Пентагонът издирва основателя на WikiLeaks за да предотврати публикуването на неудобни документи (3)

“На церемонията бе обявен и носителят на „Наградата на публиката” – събралият най-много гласове при онлайн гласуването на сайта humanoftheyear.org. Това е журналистът Иво Инджев. Той беше номиниран от четирима, със следните мотиви: „Иво Инджев е смел, защото да пишеш за грозното в България днес се иска смелост. Още по-голяма смелост се иска да стърчиш [...]

Какви са на цвят герберите? Питам, защото Бойко Борисов възражда говоренето срещу синьото и червеното като източник на злото в българската политика с внушението, че да си син е същото като да си червен. Направо е чудно, че Жорж Ганчев, най-видният представител на това приказване, още не си е потърсил авторските права за израза “синьо [...]

Ако има нещо трактористко в мен, то е, че (почти) като “октопода” Алексей Петров съм един лоялен гражданин. Той донесе на премиера Бойко Борисов папки, уличаващи нелоялния му предшественик и бивш негов началник Сергей Станишев в мърляво отношение към съхраняването на държавната тайна. В резултат на това на бившия премиер, вместо да му разкриват истинските [...]

Какво си говорят министрите по време на заседание на Министерски съвет огласиха медиите миналата седмица като се опитаха от това да стане сензация. Който се интересува от такова четиво може сам да си отвори стенограмите и да открие в тях много бисери. Сигурно има смисъл и това да се направи, но то няма да ни покаже нищо ново, което вече не знаем ча членовете на министерски съвет.
Така и репликите от заседанието миналата седмица не ни разкриват нищо ново. Част от медиите насочиха вниманието си към заръката на премиера министрите да ловят снежинки във въздуха, но друга част бяха извадили само този откъс, който се отнася до отношението на премиера Бойко Борисов и на министъра без портфейл и с отговорност към Дирекция „Вероизповедания” в министерски съвет Божидар Димитров.

Диалогът не се нуждае от коментар:

Откъс от стенограмата от заседанието на правителството на 8 декември, когато бе гласувано отпускането на близо 400 хиляди лева за ремонт на десет православни храма в страната.

Точка 22: Проект на Постановление за предоставяне на допълнителни средства за спешни и неотложни ремонтни и строителни дейности на
православни храмове

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Предлага се допълнителен бюджетен кредит за десет църкви, които трябва да зазимят, за да не се повреди това, което е построено досега. Десет църкви от 300-та, които се строят сега, между
тях са храмът „Света София”, гр. София, храмът „Свети Николай” в град Бургас, кв. Меден рудник.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари общо са?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Триста и осемдесет хиляди лева са, съгласувано е с министерството.

БОЙКО БОРИСОВ: Включен ли е тук този манастирът в Гигинци?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Там си изплатихме всичко, което искаха.

БОЙКО БОРИСОВ: Там има още 70 хиляди лева.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Напротив, последния път той вдигна мизата на 140 хиляди. Колкото поиска, за да завърши манастира, ние му го дадохме. Няма да го издържаме до края на света този манастир!

БОЙКО БОРИСОВ: Искам да се чуеш за последно с него.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: За последно искаше 140 хиляди, имам и свидетел,министър Дянков.

БОЙКО БОРИСОВ: Дадохме ги тези пари?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Искаше 150 хиляди, дадохме му ги.

БОЙКО БОРИСОВ: Разплатили ли сме му ги?

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Да. Открихме манастира.

БОЙКО БОРИСОВ: Последното, което беше – за камбанарията и тази част за
парапетите и т. н. трябвали още малко пари.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Трябват. Той ги увеличава непрекъснато.

БОЙКО БОРИСОВ: Ходихме с Дянков. Това, което е направено, е прекрасно. Хиляди хора ходят там.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: И то стана основно с наши пари, на държавата. Супер лукс е.

БОЙКО БОРИСОВ: ВИНАГИ СЪМ ВИ КАЗВАЛ: ПРАВИТЕ ЛИ НЕЩО ЗА НАЧАЛНИКА, НИКОГА НЯМА ДА СЕ СВИДИТЕ. Така че, днес искам да се чуеш с него и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Министър Дянков да му мисли.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако трябва, ще отидеш на място там, да ти покажат точно какво още трябва да се направи, да го остойностим и да го приключим. Не знаете, че от парите, от държавната дотация, които се полагат на
политическите партии, ние за няколко църкви вече направихме покривите с партийни пари, а не от бюджета на държавата, така че също помагаме.

Приемаме точка 22.

В православния сайт „Двери” беше добавена следната бележка: В речника на министър-председателя Бойко Борисов думата "началник" често се употребява за Бог, затова си позволихме да я напишем с голяма буква, макар в стенограмата на МС да е записана с малка.

По повод публикациите в различни електронни медии на стенограмата в този й вид и коментарите под нея на анонимни читатели игуменът на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над село Гигинци разпространи свое официално изявление. В него се казва:

От свое име и от името на монастирското братство изказвам най-сърдечна благодарност на българския премиер за топлите му думи и грижата, която той положи за поверената ни обител. Независимо какво говорят злите
езици, един ден ние всички ще сме мъртви, но направеното ще остане да радва поколенията и да свидетелства за нашата вяра. Уважаваме позицията на проф.Димитров и му благодарим за всичко, което той прави на ползу роду и Отечеству на ползу.

Що се отнася до финансовата част, държим да бъде известно, че през 2010г. ктиторът на монастира г-н Цветан Василев е дарил над 500 000 лв. От Дирекция Вероизповедания" до 10.12.2010г. са постъпили 110 000 лв. Още 100 000 лв. са дарени от частна фондация.

Ако на някого това се струват много пари на фона на всичко онова,което се построи в градовете, по морето и в планините през последните години, нека си остане при своето мнение. Ако предците ни мислеха така, не бихме имали нито Рилски манастир, нито Баковски, нищо! Знае се преданието, че когато е строен Троянския манастир, в цялата околия хората в продължение на три години дори и на Великден не са хапвали
яйце, а мило и драго са давали за построяването на манастира. И с такава вяра устояха на двойното робство, възкресиха българската държавност и водиха неравни, но славни битки за обединение на отечеството. Накрая имаха сили да построят и един комунизъм. Такива ли сме ние днес?

Напълно се солидаризираме с премиера, че за Църквата и за Слава Божия трябва да се дава най-доброто и приканваме всички, които имат възможност, да посетят съседна Гърция и да видят как трябва да изглежда една църква в православна държава.

Архимандрит Евгений


В неформален разговор и йеромонахът Никанор, познат като финансов анализатор от предишната си битност, сподели следното:

Разпределянето на бюджетни пари, които винаги са ограничени, е въпрос на разчети, но защо трябва да се скъпят пари за църквата или за образование и наука. Ако си послужим с примера на министър Дянков за пицата, то нека се попитаме яде ли някой от пицата само тестото, или кашкавала и не се ли слага на нея и месо и зеленчуци и подправки. Нали слагаме и подправки, за да е завършена пицата.
Прите за храмово строителство не се отделят от тези за ученици, пенсионери и болни. Това е един жалък милион за вероизповезданията, който на фона на милиардния бюджет на държавата е незначителен, а и се вижда за какво е изразходван. Без подправките пицата няма да е вкусна. Без вяра, надежда и любов животът би бил блудкавеж, който не става за нищо.


Това което има да се каже по адрес на министъра Божидар Димитров, по-добре е да го гледа Господ, а ние да си го премълчим, за да не си туряме допълнитолно грях на душата. От човек, който откровено признава, че не вярва в Господ и разбира под откриване на храм да се пререже лента – толкова: МИНИСТЪР ДА ЗАВИДИ ЗА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ НА МАНАСТИР!?!

Вчера писах за това, как Борисов нарежда едни 150 хиляди лева да бъдат отпуснати за ремонт на манастира в Гигинци. Основен адвокат на предложението, разбира се, е Божидар Димитров.

БОЙКО БОРИСОВ: Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него [Дянков] и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

От медиите разбирам обаче, че има голяма вероятност Борисов да говори за друг "Началник". Не оня, дето е на небето, а този, в Русия.

Защо мисля така? Съдете сами:

В-к "Стандарт" от 12 декември т.г.: "Москва праща зографи в Гигинския манастир"
В-к "Стандарт" от 13 декември т.г.: "Путин праща дар за Гигинския манастир"

По думите на Божидар Димитров пък, ремонтът е станат "супер-лукс":

БОЙКО БОРИСОВ: Ходихме с Дянков. Това, което е направено, е прекрасно. Хиляди хора ходят там.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ: И то стана основно с наши пари, на държавата. Супер лукс е. 

Предвид на тези обстоятелства, питам се, за кой "Началник" говори Борисов пред министрите, дето не трябва да се свидят за него?

Това е нова рекламна мрежа, може би?

Даниел Стийл?!

Обичам времето да ме изненадва. Както беше притъмняло, в облаците се отвори пролука и слънцето обагри със златна светлина скалите.

какво правим в студените декемврийски вечери ли ...

коментар от дете тук в блога днес: "мили дядо коледа аз сам на 9 години и от теб искам за лаптопа ми хардиск и преса за коса и едно много хубаво костиум4е моляте донесими тия подараци дядо коледа моляте :d :d" --- не, този пост няма връзка с предните за децата като наше ...

BMW наистина са намерили интересен начин да влязат под кожата на зрителите като използват една от най-тънките й области – клепачите Немската компания използва иновативна технология, която доста се доближава до така осъждания 25-ти кадър – ако обаче оставим моралните въпроси настрана, подходът определено конструира интересен brand experience и се запечатва в съзнанието на публиката.

Действието се развива в киносалон. Докато аудиторията гледа поредната реклама преди филма, този път на BMW мотоциклет, умните рекламисти използват светлинна проекция, за да “гравират” логото в очите на публиката. Получава се нещо сходно на слънчевите петна, които виждате, ако гледате в небесното светило известно време и затворите очи. Но сега вместо безформено петно виждате ясно трите заветни букви: BMW. Във видеото по-долу може да видите повече за технологията на рекламата и няколко мнения от зрители:

За мен идеята е нова и доста впечатляваща. Ясно е, че с призива “Затворете очи” BMW показват, че “25-тият кадър” е тяхно дело и нямат намерение да го крият. Надали хората биха останали с впечатлението, че логото се появява магически в главите им, затова и не бих имала морален проблем да използвам такава технология за рекламни цели. А вие какво мислите по въпроса? Дали технологиите стигат твърде далеч?

Още по темата:

1. Google с най-обичливата реклама на Super Bowl
2. Нова година – нов късмет?
3. Драма-реклама

Тази държава отива все повече към кофата за буклук.

Цецко
След като стана ясно, че нищо не се е променило в последните години, а все още определени личности свързани с ДС дърпат конците на държавата, Министъра на вътрешните работи си позволи да „сподели“ от трубината на Народното събрание данни получени от СРС. ОТ червените кхмери скочиха веднага и гракнаха колко е лошо това,забравяйки, че те пък изнесоха информация за това с кого си е говорил Красьо Черничкия и така оцапаха живота на доста хора, които този човек е имал в телефона си. Тази информация отново беше добита, чрез СРС и беше (за няколко секунди) следствена тайна.

Като махнем на страна политическите заяждания, виждаме, че властимащите редовно използват информация добита от подслушване (СРС) и я споделят с кого ли не, което е изрично забранено от законите и от върховния закон.

Какво разбирам аз от изказването на Цветанов:

1. Той е министър и МОЖЕ да споделя тази информация – тоест счита се, че е над закона;
2. Той бил споделил това, за да се знае ИСТИНАТА – тоест, той може да определя кое е истина и кое не е, а не съдът;
3. Вместо да му се иска оставката, всички се занимават с него, което е поредното доказателство за слабостта на нашата политическа система.

Пенсиите

Балерините можели да е песионират на 45 години, цирковите артисти искали и те, военните и те се пенсионират млади, миньорите и те, милиционерите и те се пенсионират млади, политиците и те… Абе кой ще ви издържа вас бе?

Абсурда с пенсионирането продължава ли, продължава. Всеки иска да се пенсинира млад и се оплаква колко му е тежък живота. Балерините били одъртявали на сцената и се били презорвали горките за 200 лева заплата – някой да ви е карал да ставате балерини?

Човек прави избор, ако не ти харесва нещо – напускаш и се хващаш да правиш нещо друго, а не да се оплакваш колко било тежко да си … артист.

И за какво ти е да си пенсионер на 45 години с 250 лева пенсия?

Тази държава отива все повече към кофата за буклук.

Цецко
След като стана ясно, че нищо не се е променило в последните години, а все още определени личности свързани с ДС дърпат конците на държавата, Министъра на вътрешните работи си позволи да „сподели“ от трубината на Народното събрание данни получени от СРС. ОТ червените кхмери скочиха веднага и гракнаха колко е лошо това,забравяйки, че те пък изнесоха информация за това с кого си е говорил Красьо Черничкия и така оцапаха живота на доста хора, които този човек е имал в телефона си. Тази информация отново беше добита, чрез СРС и беше (за няколко секунди) следствена тайна.

Като махнем на страна политическите заяждания, виждаме, че властимащите редовно използват информация добита от подслушване (СРС) и я споделят с кого ли не, което е изрично забранено от законите и от върховния закон.

Какво разбирам аз от изказването на Цветанов:

1. Той е министър и МОЖЕ да споделя тази информация – тоест счита се, че е над закона;
2. Той бил споделил това, за да се знае ИСТИНАТА – тоест, той може да определя кое е истина и кое не е, а не съдът;
3. Вместо да му се иска оставката, всички се занимават с него, което е поредното доказателство за слабостта на нашата политическа система.

Пенсиите

Балерините можели да е песионират на 45 години, цирковите артисти искали и те, военните и те се пенсионират млади, миньорите и те, милиционерите и те се пенсионират млади, политиците и те… Абе кой ще ви издържа вас бе?

Абсурда с пенсионирането продължава ли, продължава. Всеки иска да се пенсинира млад и се оплаква колко му е тежък живота. Балерините били одъртявали на сцената и се били презорвали горките за 200 лева заплата – някой да ви е карал да ставате балерини?

Човек прави избор, ако не ти харесва нещо – напускаш и се хващаш да правиш нещо друго, а не да се оплакваш колко било тежко да си … артист.

И за какво ти е да си пенсионер на 45 години с 250 лева пенсия?

Още по темата:

1. Уеб -абсурди
2. За мама

Продукти:
300г тиква
3 ябълки
3- 4с.л. захар
250г прошуто

Приготвяне:
Тиквата се реже на кубчета. Взема се тенджера. В нея се слагат тиквените парчета. Налива се вода колкото да ги покрие. Вари се на кротък огън 40 минути. Ябълките се белят, почистват и режат на ладии. Взема се тавичка. В нея се подреждат кубчетата тиква и ладиите ябълки. Поръсват се със захар. Налива се 1/2ч.ч. вода. Пекат се на умерена фурна 30 минути. Прошутото се реже на фини плочки. Забождат се във форма на s на клечки за зъби. Печените плодови хапки се подреждат в плато. Върху всеки се забожда по клечка с прошуто.

1. Какво е постигнал Тодор Живков?

2. БВП, трето тримесечие 2010

3. Промяна в политиката

4. Твърде много субсидии за земеделие

5. Путин няма значение

6. Няма никакъв смисъл

7. Ирландия: Всяко зло за добро?

8. “Лесното” решение струва скъпо

Блогът за икономика 2010

Нямам навика да слагам два последователни дена разкази от една и съща страна (в случая България), но т.к. имах късмета да бъда един от последните, минали през Кресненското дефиле преди да го затворят и един от първите, минали по пътя Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев, то ми се стори че приключенията ми от миналата седмица могат да бъдат полезни на всички, пътуващи към Сандански и Мелник от вътрешността на страната. Имам и снимки, които ще кача в размките на деня, а сега - приятно четене:

Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев – Пловдив

и обратно :)

Пътни наблюдения с елементи на разсъждение ;)

Наближаваше Никулден и дойде време да изпълня едно обещание към роднини  – трябваше да заведа един племенник от Сандански до Пловдив. То теоретично и с такси може, ама друго си е да те вози чичо ти :) Съботата беше съпроводена с домашни ангажименти (пак свързани с носене – ама не ме жалете, не съм за оплакване :) ) и по тоя повод от София тръгнах малко преди залез и много след като проливния дъжд(о-сняг) беше започнал и чистак-бърсак новата южна дъга на Околовръстното да бъде затворена заради пороя (да си спомняте старото околоврсътно кога е заливано? Аз – не се сещам. Права е Юлия Латинина, когато казва, че няма природни – всички катастрофи са техногенни! Най-скъпият пътен участък в Европейския съюз очевидно е с порочен проект, който не предвижда факта, че на нашите географски ширини вали дъжд) Как и да е – по радиото предупредиха за затвореното Околовръстно и започнах да споменават Перник и Струма.

Подминавах Перник,

когато по радиото казаха за блокираните спелеолози в пернишката пещера Духлата. Вече започна да вали гнусен мокър сняг, но аз бях доволен, защото сравнитекно бързо подминах Драгичево и Перник. Така и не разбрах дали между Перник и Долна Диканя пътят е отворен в посока Кулата – знаците за Кулата водеха към Радомир и тръгнах натам. На Радомир изпуснах отклонението за Долна Диканя – светофарът не работеше, беше тъмно и изобщо не го видях, но се усетих навреме – обърнах на 3-400 метра по-надолу, и се върнах в правия път ;-) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Дъждът се превръщаше в сняг, радиото вече споменаваше залетия край Дупница път, но че Е79 все още не е затворен , въпреки,  че Струма стига до ръба на бреговете си. Дупница минах успешно, въпреки реките течащи по шосето – на няколко места, там където са автокъщите преди града, имаше участъци, заливани от съседните склонове – но с внимателно каране можеше да се мине (интересно какви ли са били щетите на автоджамбазите – нали знаете, че колите в авто-къщите не са застраховани обикновено). Някъде около Симитли – преди Кресненското дефиле –  има един дълъг прав участък, където всички изпреварват, а Струма тече плътно вдясно от пътя. Е, там моя милост има навика да спира да погледа реката (мога да изпреварвам не само на този участък, а реката си заслужава да се погледа) И този път не изневерох на традицията и спрях да я видя. Е, ВИДЯХ Я! Не сте виждали подоно нещо – мощен, ама МОЩЕН речен поток отнасяше пернишкия дъжд към Бяло море – водата стигаше буквално на метър от бетонния ръб на пътя. Тогава разбрах и значението на думата БУЧЕНЕ – вярвайте ми, вие не знаете, освен ако не сте били вероятно на Ниагара. Точно това БУЧЕНЕ няколко часа по-късно завлече цял самосвал с шофьора му и 3 дена камионът не можа да бъде намерен, а към момента, в който пиша това, шофьорът все още е в неизвестност. Всъщност

минах през  Кресненското дефиле около 6 часа преди реката да разруши пътя  за Гърция и да завлече камиона...

(Господи, благодаря Ти! Можеше да съм аз... )Всъщност към оня момент и не предполагах (то, кой ли?), че през нощта пътят ще пропадне. Все пак трябва да отбележа, че още по това време  (вечерта), по пътя и покрай реката имаше коли и хора на Гражданска защита и очевидно наблюдаваха ситуацията (полиция нямаше, но Гражданската защита беше там). Предполагам, че точно заради това и са успели да затворят на време пътя през дефилето – видели са свличането достатъчно рано, за да спрат движението и да пратят камиони да запушват дупката – не че това помогна на завлечения шофьор и камиона му, но поне нямаше „цивилни“ жертви. Но шофьорът на камиона заслужава, ако не друго, поне  една улица да бъде наречена на негово име. И така –

стигнах до Сандански жив и здрав,

пийнах си, че и отдавна не го бях правил, та спах като къпан. На другия ден, сравнително късно, тръгнахме натоварени към Пловдив, а познати бяха звънели по телефона да слушам радиото, че пътят бил затворен. Малко отклонение: Между Сандански и Пловдив има няколко варианта за минаване, като ако сте с такси ще ви прекарат през Дупница, Самоков и Костенец (или даже и Ихтиман, ако не внимавате!), но за мен разумният маршрут е през Симитли, Предела, Якоруда, Юндола, Белово, Пазарджик или евентуално след Юндола към Велинград и после Пазарджик. Вече бях минавал преди месец, но в обратната посока през Белово, Юндола, Предела и не бях разочарован – участъкът между Юндола и Якоруда беше в ремонт, но кърпежен и може да се минава спокойно, ако не ти се налага да минаваш всеки ден оттам. Та и днешният план беше да минем  Сандански-Кресна-Симитли–Предела–Якоруда–Юндола–Белово–Пазарджик–Пловдив, но дядо Боже беше решил друго. Както казах, познати звъннаха да слушаме радиото, но докато излезем от Сандански по радиото нямаше никакви новини и, ако познавате района – на т.н.Мамин Кольо (буквално на половин километър от изхода на града) – стоп, полиция, едни рейсове правят обратни завои, какво става – дефилето е затворено, каза полицаят, трябва да минете по пътя за Гоце Делчев! Ееееееееееегахси... Обръщаме обратно и тогава и радиото каза, че пътят през Кресненското дефиле е затворен заради придошлата река (мисля, че още не споменаваха за изчезналия шофщор на камион, но може и да бъркам – беше ми достатъчно притеснено и без друго, та може и да се бъркам).

Малко отклонение и малък урок по география:)

Всички завършили немската гимназия при Грегъри знаят интересният факт, че границата между България и Гърция НЕ МИНАВА по планината Пирин, а по планината Славянка. Други пък знаят, че планината Славянка е известна и с името Али ботуш и е гранична за България и Гърция, а Пирин изцяло се намира на българска територия. Пътят от Гоце Делчев към долината на Струма преминава между двете планини, „успоредно“ и в непосредствена близост до гръцката граница. Освен това там някъде трябва да бъде и мястото, където е убит Яне Сандански. Още малко отклонение, специално за нео-носталигиците: т.к. пътят минава на няколко километра от границата, преди 1989г влизаше в граничната зона и практически беше недостъпен без специално разрешение (интересно, защо Викилийкс не казва нищо по въпроса?). Мои колеги от казармата бяха ходили на едно занятие в района на този път между Места и Струма и се върнаха от там с лафа „Свързочници? Неуспели танкисти“ по адрес на свързочниците от други поделения участвали в същото занятие  (това беше военна тайна, но т.к.са минали повече от десет години от случката, вече не нося наказателна отговорност ;) Всъщност точно техните разкази бяха събудили желанието ми да мина някой ден и от там, а все нямаш повод, пък и за този път никога нищо не се казва по радиото или телевизията – истинска Terra incognita, за която знаеш, че съществува, но не познаваш  човек, който е бил там Вече имаше повод  да мина оттам, така че всички останали факти можех да установя експериментално ;)

За да тръгнете към прохода Попови ливади

(или Папаз чаир, както се опитаха да го лансират по телевизията в следващите дни)  от долината на Струма има две отклонения – едното е при Марикостиново , а другото е малко по-близо до Сандански, на около километър по-на юг от отклонението за Петрич и Мелник. На това отклонение има табела за Гоце Делчев, въпросът е да го забележите ;) Но нали се движа с GPS  – никакви незабелязани табели не могат да ме уплашат. Ако идвате откъм Кулата – по-добре свийте при Марикостиново. Ние идвахме от север (от Сандански)  и, както казах, на километър след табелите за Петрич и Мелник, на главния Е79 има табела за Гоце Делчев. Пътят минава през някои известни за енолозите и любителите на виното села – Хърсово, Катунци, има една и Враня. Точно в тази Враня се събират и двата пътя идващи от Е79 (нашия и този от Марикостиново). Самото кръстовище си е най-обикновено селско кръстовище и при първото ми минаване от там, ако не беше ГПС-а щях да се забия в неправилния завой (два дена по-късно отново минах на два пъти оттам – вече имаше табела СОФИЯ, сочеща към Гоце Делчев, а и имаше патрулиращи гранични полицаи, които насочваха при нужда към правилната посока). Катунци, а и всичките останали села изглеждат сравнително пусто – изглежда цялата им слава, крепяща се на виното, не се крепи върху налично население. Въпреки, че самото Катунци не е малко селище, но и то и всички в района изглеждат леко запустели. Но за сметка на това, на всяко кьоше се продава наливно вино :D Пътят се вие наляво-надяно и нагоре-надолу – пейзажът е красив, но нямах време да спирам, за да снимам, подминаваме ВЕЦ-а на Горно Спанчевци и започна същинското изкачване. Е, оттам си е истинско катерене – пътят е нормално широк и в първите километри даже е с нов асфалт. Вече по високото севижда, че пътят се реновира сериозно, но основният му участък е в ремонтно състояние, без да е проблем за карането – достатъчно стръмен е, за да могат тировете да карат много бавно, но има и достатъчно честно прави участъци, така че да могат да бъдат изпреварвани. Проблем беше само ако се съберат 3-4 тира и два автобуса, но и тогава могат да бъдат изпреварени. Иначе пътят не е като за главен, още повече че в този първи ден на затварянето на Кресна, целия трафик от Кулата за София му се наложи да мине по този път и имаше наистина доста коли.

Гледките на места са зашеметяващи!

Проблемът беше, както казах, че пътниците ми изпитваха див ужас от предложението да спрем и да снимаме, пък и гонехме час, дет се вика. Всъщност при този трафик наистина не беше разумно да се спира – то и нямаше кой знае колко уширения на пътя, за да стане това безопасно, но си обещавам, когато отворят Е79 отново, да си направя специални екскурзия по пътя между Сандански и Гоце Делчев – заслужават си гледките :) Най-високата част на прохода се казва Попови ливади и има някакви хижи или нещо като почивни станции и лагери. Височината е малко над 1400 м.н.в. Точно преди „върха“ има табелка сочеща, към лобното място на Яне Сандански, и не съм сигурен, дали мястото не е на отсрещния склон – а отсреща означава, острещната планина , която се намира на 150-200 метра, а вие продължавате да се движите по почти вертикалния склон на Пирин. Та „отсреща“ значи, че вие се движите по склона на Пирин, под вас има една цепнатина, на която не ѝ се вижда дъното, а на 100-200 метра остреща е вертикалнат почти стена на планината Славянка (Али Ботуш). Е, те такова е :)

Горе на Попови ливади

има и паметник на Гоце Делчев, като е изобразен както си трябва с пушка в ръка и мустаци, а не както е по новите постановки в Скопие – на кон (вие как си ги представяте войводите на планински чети на кон???) Оттам започва също толкова стръмното слизане – деца, не натискайте спирачките, а карайте на първа, ако на втора ви е бързо! Сериозно говоря – стръмно е и взимайте пример от тираджиите: те не натискат спирачки по такива спускания, а пъплят бавно на включена скорост. Което все пак дава шанс да бъдат изпреварвани. Както казах вече – пътят е толкова стръмен, че тировете не са проблем за изпреварване – но имайте пред вид, че и вашите спирачки са подложени на топлинен тормоз – така че – умната! Пътят като че ли прилича на южния склон на Шипка, като може би е по-тесен все пак. Въпреки всичко – тук изпреварвам по-лесно тировете, отколкото на Шипка. (сигурно е по-стръмно или тировете карат по-внимателно заради непознатия път – не знам?) Страната откъм Гоце Делчев се минава доста по-бързо отколкото склона от към Сандански, и даже се чудех дали не се заблуждавам, но при повторните ми премниванаия оттам през следващите два-три дена разбрах защо ми се струва така: Гоце Делчев е на 560 м.н.в, Попови ливади („върха“ на прохода) е на 1400 (или малко повече), а Горно Спанчевци (от санданската страна) е на около 350 м.н.в. Първите километри и от двата склона са добре асфалтирани, като нагоре си личи, че е в процес на оправяне.

Стигнахме Гоце Делчев

и спряхме за почивка, чакаше ни пътят за Пловдив. Тук вече се подвоумих: и GPS-ът и табелата на кръговото сочеха посока Пловдив през Доспат, здравият разум говореше в полза на Разлог и Юндола – реших все пак да послушам табелата и GPS-а, още повече, че в тази посока не съм пътувал никога (между Гоце Делчев и Доспат), а алтернативата към Разлог и Юндола съм я минавал и друг път– кой не  се е връщал от Гърция или Банско по долината на Места? Затова – смело напред към Сатовча и Доспат. [caption id="" align="aligncenter" width="551" caption="Долината на Места – гледка от Родопите (Гоце Делчев - Сатовча)"][/caption]

Пътят започна обещаващо – широк, нов асфалт и вече доста по-лекото изкачване на Родопите. Не ме разбирайте погрешно, но помашките райони на България изглеждат ... много добре. Селата, през които минавахме, кипяха от живот, по улиците имаше хора, джамиите бяха нови, а даже и по най-старите къщи имаше проснато пране. Сравнението с няколко часа по-рано минатиоте села на Пиринска Македония определено не беше в полза на последните. [caption id="" align="aligncenter" width="552" caption="Родопите – между Гоце Делчев и Сатовча"][/caption]

Сатовча

пък си изглежда като доста добре поддържан областен център – улиците и тротоарите са в перфектно за български град състояние, пълно е с реклами на заведения или авто-сервизи, аптеки, по улиците е пълно с хора. Е, жените са със забрадки, но в балкана, на тази надморска височина си е разбираемо. Между другото – няма ни един надпис на турски и изобщо не мога да разбера доводите на нашите пишман-патриоти, когато се надпреварват да  се обаждат където не им е работа. Край пътя често се срещат каменоломни и „ магазини“ за продажба на облицовъчен камък. А чешми с места за почивка се срещат буквално през километър. Точно преди Доспат спряхме на едно подобно място – спомоществователят (спонсорът) беше оставил табела с името си, а около чешмата беше чисто. [caption id="" align="aligncenter" width="551" caption="Чешма по пътя"][/caption]

[singlepic id=7254 w=320 h=240 float=center]

Доспат е разположен точно под стената на едноименния язовир,

улиците са му дооооста стръмни. Градът изглежда също добре поддържан, а точно на изхода към Пловдив се открива прекрасна панорама към язовира. Оттук нататък пътят обаче стана кофти – много завои, и пътят чак до язовир Батак беше в лошо състояние (отдавна не бях карал по такъв – даже и по ниските критерии на България, пътят беше лош). Имаше толкова много завои, и се минаваше покрай толкова много язовири (Доспат, Широка поляна, Антонивановци, Батак), че моите пътници мислеха, че през цялото време се въртим около един и същ безкраен язовир. Както казах – пътят е з много завои и с кофти асфалт, чааак до язовир Батак. Там вече започва новия асфалт. Интересно, че хубав път е направен между Гоце Делчев и Доспат, но не и между Пловдив (Пазарджик) и Доспат ;) Посоката към Пазарджик и Пловдив ни прекара покрай почти целия язовир Батак, като градчето остава встрани (не се минава през него). Минава се и през един курорт – Свети Константин, което предизвика коментар „а ако беше и Елена, щеше да има море“ ;-) След това пътят стръмно слиза към Пазарджик, като в града се влиза през Главиница – там имах клиент, така че пътят ми беше повече от познат, бързо стигнахме до кръговото при река Марица и от там по стария път

благополучно стигнахме Пловдив.

Харесвам Пловдив, но си личи че е провинция (барабар с Варна и Бургас): как може да направиш непробиваемо задръстване с  ПЕТ автомобила??? Никой на никого не пуска гювеч и изобщо ... карат като софиянци в началото на 90те години на XX век! Колеги, не мой така! Градското каране трябва да се основава на „етиката на претъпкания автобус“ – не сте сами! (Петър Събев добре е описал как трябва да се кара в София и който начин на каране препоръчвам на по-големите, ако не на всички, областни градове в страната – стига с тая селяния по пътищата) А вечерта в София ходих на концерта на Крис Норман :)

Няколко дена по-късно правих същото пътуване, но в обратната посока: от Пловдив към Сандански.

Кресненското дефиле още не беше отворено и пак сеналагаше д амина през прохода Попви ливади. Този път реших да мина по „по-царския път“ – през Пазарджик, Белово, Юндола, Якоруда и към Гоце Делчев и Сандански. Между Белово и Юндола е едиснтавения дейтвително планински участък и той по-малко от 30 км (май точно 26км са между Белово и Юндола), а от там в посока Разлог пътят е доста оправен в сравнение с от преди месец – напълно прилично състояние. Времето отново беше топло (което си беше страхотен късмет и полза от глобалното затопляне – хич не ми се мисли какво щях да правя, ако към затворената Кресна се добавят и преспи по Юндола, Родопите или на Попови ливади...

Спряхме на Юндола,

купихме си мед и сладко от жените – този път се прибирахме и пътниците бяха по-спокойни, така че спряхме и на Аврамови ливади (най-високата ж.п.гара на Балканите), срещнахме теснолинейката някъд епо пътя. Забавното беше, че пътят към Гоце Делчев изобщо не минава през Разлог, Банско или Добринище. Някъде след  Якоруда има отклонение към Гоце Делчев и този път се включва в главния път към Драма някъде около село Места, като заобикаля горе-изброените Банско, Разлог и Добринище Отново спряхме на кръговото на Гоце Делчев, пихме по кафе и сок и леви-десни тругнахме да катерим вече описания проход  Попови ливади. Трафикът вече беше по-организиран, имаше доста регулиращи полицаи по пътя, даже на един закъсал камион му помагаха по стръмното, изобщо мога да похваля държавните институции в цялата тази ситуация – сигурно може и по-добре, но аз съм човек с опит и в тази ситуация реакцията им беше доста по-добра от тази, която обилновено очакваме от тях.

Малко статистика:

София – Пловдив – Юндола/или Доспат/ – Гоце Делчев – Сандански – Гоце Делчев – Симитли – София е около 670 км, като няма принципна разлика като време или като разстояние дали ще минете през Доспат или през Юндола. Разликата е че през Юндола пътят е по-добър отколкото между Доспат и язовир Батак. т.е. през Доспат има смисъл да минете само ако искат да преживеете и видите и друг вид красоти. Взима се за около 5 часа. Иначе Пловдив – Юндола – Предела – Симитли – Кресна – Сандански е около 3 часа и половина или това е най-лесния път между Пловдив и Сандански, но както казахме, този път Кресна бече затворена. София – Кресна – Сандански е около 160 км, докато ако минете през  Гоце Делчев е с около 110 км в повече. От там пътят е към 5 часа, докато през Кресна е на половина. Отделно трябва да похваля ченгетата и Гражданска защита – ако не бяха по местата си по време на пороя, можеше да има повече жертви. Също така – при вече отклонен маршрут имаше пазещи (а не просещи)полицаи по пътя. Иначе шефът на фирмата, която прати шофьора си в дефилето в тази ситуация тярбва да бъде публично обезкосмен, а държавата (защото клиентът на фирмата е именно държавата) трябва да плати кръвнина на роднините на шофьора, а родния му град (или село) или пък самата Кресна трябва да кръстят улица на негово име. Извод за мен: ще мина специално през Попови ливади, за да мога да поснимам на спокойствие :)

• Не мога да имам доверие на човек, който продължава да има доверие на Бойко Борисов – и то не защото Борисов лъже, а защото всеки път казва различна истина за едно и също нещо 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Смятам да направя един коледен подарък на премиера Бойко Борисов, за да възрадвам душата му. Онзи ден той се оплака от царящата наоколо му хорска алчност. По повод искането на кинаджиите за повече пари от държавата Борисов заяви: „Всички в тази държава искат повече пари. Не съм чул нито един да дойде и да каже, че не иска повече пари“. Не знам на вас, но на мен премиерът ми прозвуча като изненадан от този факт. А може би и малко разочарован. Аз също съм изненадан, че той е изненадан, но тъй като виждам, че няма кой да стопли сърцето му в дългите зимни нощи, реших да се жертвам, като кажа: “Г-н премиер, аз съм вашият човек, онзи, дето не иска повече пари! Има един такъв в България, спете спокойно!”

Ето, този подарък съм му предвидил на Борисов. Е, наистина, строго погледнато, вече над 20 години не съм имал щастието да получавам каквито и да било пари от държавата /с изключение на данъците, които бях надплатил, та ми върнаха, но е спорно дали това са държавни пари или мои си/, така че сегашното ми желание да не получавам занапред повече от досегашната нула може да прозвучи някому като недостатъчно верноподаническо поведение. Само да отбележа, че като еталон за “достатъчно верноподаническо” по принцип възприемам светлия пример на Валерия Велева с баницата. Цялата работа с подаръка обаче може да се влоши допълнително и от факта, че заради липсата в джоба ми не на повече, а на каквито и да било пари в момента, няма как да отида до София и лично да зарадвам премиера. Но от друга страна – поне полагам усилия, правя каквото мога, нали, а никой друг не го прави. Пък и си мисля, че, независимо дали е съобщена дистанционно или лично, от това добрата вест в добрата вест не намалява.

Като споменах за самотата на премиера в дългите зимни нощи, както и – по неизбежност – за Валерия Велева, сетих се, че онзи ден в “Труд” тя публикува интервю с Цветелина Бориславова. Много важно интервю, ако питате мен, и то не толкова заради жълтия интерес към въпроса живеят ли все още заедно Бориславова и Борисов. Нито заради зелената завист по темата как тази крехка девойка успя да получи цели 140 милиона лева, само като продаде някакви си хартийки от “Сибанк” на белгийците и най-вече – какво ще прави с тези пари оттук нататък. Не че изобщо не се интересувам от тези въпроси, де, като всеки беден, но мъжествен българин, чувствам се дори длъжен да се кахъря за съдбата на красивите и богати моми в наше село.

Но по-важното е, че като истински бизнесмен, човек независим, човек, надвил на харча си, Цветелина Бориславова каза ясно онова нещо, което ужасява червения политически спектър и което напоследък Бойко Борисов изобщо не иска да чуе, въпреки че непременно трябва. “Не виждам логика в решението за АЕЦ “Белене” – заяви Бориславова и се обоснова на бърза ръка: „България и сега изнася електроенергия, имаме свръхпроизводство на ток, а след години, когато икономиката ни ще трябва да намали с 20% консумацията на ток, какво ще правим с огромните мощности на АЕЦ „Белене“? – попита тя и добави още: „Защо трябва да се изгражда такава огромна атомна мощност, за която по силата на европейско решение ще трябва да изграждаме на наша територия и хранилища за отработеното гориво? Освен от екологична, но и от финансова гледна точка това не е логично.”

Евалла на момата! Ако беше добавила и няколко думи за политическите опасности, които ни дебнат с изграждането на руската централа насред европейска България, щях да се замисля дали да не основа инициативен комитет, който да я издигне за кандидат-президент. Поне съвестта ми щеше да бъде напълно чиста, не като съвестта на онези, които основаха комитет за скоростното въздигане на Трактора изпод пепелта на домашния арест и материализирането му направо в президентското кресло на “Дондуков”.

И още нещо ме спира обаче да пристъпя към реализацията на тази си свежа идея – неяснотата, която цари по въпроса за отношенията Бориславова – Борисов. Пак повтарям, нямам предвид тези отношения като ровене в спалното им бельо, а в политическия смисъл. Защото ако между тях продължава да цари атмосфера на доверие и взаимност, в тази игра не искам да играя. Имам предвид, че не мога да имам доверие на човек, който продължава да има доверие на Бойко Борисов. И то не защото Борисов лъже, а защото всеки път казва различна истина за едно и също нещо.

Последният пример е бързият му преход от “няма пари за кино в бюджета” до “пари за киното ние с Дянков ще намерим”. Не искам да се връщам изобщо по-назад, цялата тази работа с противоречивите изявления на премиера ми омръзна. Покрай тях започвам да се чувствам като някой, който пътува от едно място до друго, вързан за голямата перка на шумен хеликоптер. Но си давам сметка, че дори ако наистина пътувах, вързан за перката, пак щях да се чувствам по-уютно, отколкото в момента, сред премиерските думи, които бързо отричат казаните от премиера думи.

`Айде сега, капризи! – ще каже някой. – Ами не можем всички да сме праволинейни като лехи! На което веднага отговарям, че ние с вас, граждани, може и да не можем, но министър-председателят трябва да може. Когато говори, той не просто си дрънка ей така, `щото са му тикнали микрофон пред устата, а всъщност извършва определени политически, икономически и други действия. Това са реалности, които той създава в обществото чрез думите си. И затова те не се махат толкова лесно, когато после се опита да ги изтрие с гъбата от черната дъска.

Повярвайте ми, ако Бойко Борисов беше някаква красива девица, щях да го разбера напълно и да не се дразня от противоречията в думите му. Ето, например онзи ден чета как нашумялата певица Риана от една страна горко се оплаква, че не може да води истински, нормален сексуален живот, а от друга – в същото интервю с гордост обяснява не просто, че не обича оралната любов, а че направо я мрази. Твърде силно вътрешно противоречие, граждани, виждам тук, и неправилно разбиране за любовта от страна на младото шоколадово момиче. Защото то си е всеизвестно, че нормален секс без орален секс не може. Но питайте ме дразня ли се от тези нейни силно противоречиви думи! Ами твърдо не се дразня. Даже изобщо не я слушам какво говори, само я гледам като статуетка, защото съм човек естет. Та и с бат` Бойко така – само и единствено от естетическа гледна точка щях да го възприемам, ако не ни беше премиер, от когото зависят толкова много неща в държавата.

То и в това отношение вината си е и наша, де – на тъй нареченото гражданско общество в България, на хората с идеи, на хората, които уж са лидери на мнение, които уж се занимават с чист бизнес, както и на всички останали, които имат вина, независимо дали го осъзнават, или не. Защото я си представете дали един англичанин зависи толкова пряко от думите и действията на своя министър-председател, колкото ние тук. Представете си колцина холандци вечер под завивките продължават да обсъждат с жена си последните изявления на техния премиер и не могат да заспят от вълнение поради забелязаните в тях противоречия. Или предпочитат да палнат един масур от разрешените там и да гледат циците на някоя срамежлива Риана по някоя от мръсните си телевизии. И това е така не защото хората на Запад са аполитични и не им пука кой ги управлява, заблудени от гадната капиталистическа пропаганда, както ни учеха комунистите по времето на Живков и изобщо комунистите. Това е защото самите общества в държавите от нормалния свят са успели да изградят такива механизми, по които да работи общественият организъм, да достигнат до такова ниво на отношения между хората и балансиране на техните, често противоречиви, интереси, да опазят толкова добре базисните си принципи, включително моралните, че ако утре премиерът им се гътне – просто друг ще го смени и толкоз. Но ще го смени лесно не защото людете, които заемат този пост, не са важни сами по себе си като личности, а защото колкото и да са важни като личности, спазват определени правила, макар често неписани, придържат се към традиционните, нормални политически практики, дори когато трябва да взимат нетрадиционни решения, управляват с ясното съзнание, че те служат на хората, не хората на тях.

А изключенията, които веднага могат да ми бъдат посочени, всъщност наистина само потвърждават това правило. Защото фактът, че дори ние в България знаем за тези изключения, показва едно единствено нещо – механизмите за функциониране на истинските демократични общества действат ефективно и те обикновено намират начин да се отърват от онзи, който пречи, а не подпомага развитието им. И обратно, там, където самите общества са заменили естествения порив към свобода, желанието да учиш и мислиш, за да се развиваш, с примирение в името на простото оцеляване, разни звани и незвани ездачи ги яхат и яздят.

Какво ще кажете например за Куба? Въпреки потресаващо дълбоките реформи там, при които Раул Кастро смени Фидел Кастро начело на държавата, очаква се още през следващата година Куба официално да обяви фалит. И то въпреки опита да възприеме китайския модел, при който партията уж споделя икономическата власт, но всъщност запазва цялата власт – само действа малко по-прикрито, за заблуда на наивниците. Много са хитри китайците, стара империя, знаят как стават нещата. Даже онзи ден за кодош принудиха Нобеловия комитет в Осло да връчи наградата за мир на някакъв си  съвършено празен стол, като не пуснаха от затвора лауреата-дисидент Лиу Сиаобо. Но нали се сещате, че това, което е добро за Китай, не е задължително добро и за Куба. И ето че кубинските реформатори се назлъндисват дори на китайския модел, защото им се струва прекалено мек и не достатъчно социалистически. Нали знаете – там от 58-ма година насам социализмът сам по себе си е далеч по-важен от хората и техните съдби сами по себе си.

За малко да забравя как и защо стигнах от Бойко Борисов до Куба, но навреме се сещам – стигнах заради факта, че много, различни на пръв поглед управляващи по света, са способни да провеждат практически една и съща политика на постоянно натрупване на противоречия, политика, която пречи на обществата им да държат и се развиват в нормалната посока на живота.

Вярно, България не е Куба, доста по-различно е положението тук – поне толкова, колкото е разликата между голямата и малката перка на хеликоптера. Но кой е казал, че нещата не подлежат на постоянна промяна, че промяната не е единственото им постоянно качество? Бойко Борисов със сигурност още не го е казал. Но и да беше, утре със сигурност ще каже друго. И пак ще бъде прав – със сигурност.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Честит Рожден Ден, Влади!
С обич и признателност! :)

Новороденото кротко спяло в люлката си. Три млади феи нервно се суетели около нея. Днес бил първия ден от стажантската им програма.
Вратата се отворила и тържествено влязла сбръчкана стара фея с демодирани очила на носа.
-Скъпи колежки! - патетично подела тя. - Днес е специален ден - денят, в който вие поемате по вашия професионален път! Да си орисница е велика отговорност! Но нашите възпитанички ...
Старата фея била прословута с многословието си и "възпитаничките" бързо се отегчили. Едната вперила отнесен поглед в тавана и отплувала в света на фантазиите си. Останалите две, полускрити за гърба и, си зашепнали тихо.
-... Да определяш човешките съдби е чест и призвание ... - ръководителката продължавала речта си и изглеждало, че никога няма да свърши.
Младите феи съвсем се отпуснали:
- ... и той ми каза, - шушукала едната - че познава декана на дриадите и ако искам, може да ми уреди втора магистратура там. Но аз му казах, че това е твърде далеч от основната ми специалност и не искам неприятности един ден. Не че е същото, но представяш ли си такъв срам, като Феята на зъбките, дето представила фалшива диплома. А и била злоупотребила с милиарди!
-Много компромати излизат напоследък! - също шепнешком и отвърнала другата. - Носят се слухове, че разследват кръстницата на Пепеляшка за превишаване на служебните правомощия. Била направила нарочно едната и стъклена пантофка с половин номер по-голяма, а останалото са само ПРИКАЗКИ!
Във възмущението си тя не само повишила тон, а неволно махнала с ръка. Пръчицата и чукнала по люлката. При това изскочила малка, светеща искра, която с весело свистене закръжила над люлката и накрая целунала бебето по челото.
-Колежке? - старата фея я гледала строго и въпросително над очилата.
Младата орисница гузно се присвила за миг, но бързо се овладяла, изпънала се и гордо пристъпила напред.
-Приказки! - уверено повторила тя и тържествено насочила пръчицата си към люлката. - Той ще стане разказвач на приказки! Чудесни, увлекателни истории, които ще карат хората да мислят и да чувстват, които ще забляват и поучават. Така ще прави света по-добър!
С чувство на достойно изпълнен дълг тя отстъпила назад и се обърнала към унесената фея:
-Колежке!
Повиканата стреснато подскочила. След като осъзнала къде се намира, пристъпила към люлката с лице, озарено от блажена усмивка:
-Градинар! - екзалтирано прошепнала тя и докоснала бебето с пръчицата си. - Той ще стане чудесен, грижовен и нежен градинар. Ще има прекрасна ливада с глухарчета ...
-Колежки! Колежки-и-и! - рязко заскърцал гласът на старата фея. - Вярно е, че орисничеството е творческа професия. Но не можем да си позволим да сме толкова абстрактни! Това са човешки съдби! Как ще се прехранва това бебе? О, небеса!
Възмущението и било толкова непристорено и дълбоко, че чак очилата и заподскачали на носа. Това накарало третата орисница да прихне:
-Хи ... хи ... - изплъзнало се от устата и, преди да успее да заглуши пристъпа на смях.
-Казахте ли нещо, колежке? - впил се в нея гневният поглед на старата фея.
-Химик! - ясно и отчетливо произнесла "колежката", като пристъпила гордо напред и внимателно докоснала главата на бебето с пръчицата си. После казала през рамо: - Искахте някоя по-съвременна професия, струва ми се?!
Трите феи разперили ефирните си крилца, елегантно закръжили над люлката и след като една по една целунали бебето нежно, се измъкнали през прозореца.
-Какъв материал! Какъв материал! - не стихвало възмущението на старата фея. - Толкова усилия, толкова усилия и накрая какво - никаква практичност, никакви умения за работа в екип!
После вперила тревожен поглед в професора-магьосник, който седял в широкото кресло в ъгъла и мълком наблюдавал ритуала:
-Какво ли ще излезе от това? Химик-разказвач на приказки, с ливада от глухарчета!
Той бръкнал в джоба на мантията си и извадил кристално кълбо. Взрял се изпитателно в него и проронил лаконично:
-Нямам идея!

Приказката е личен подарък

Снежен човек от хартия – разпечатайте, оцветете и залепете.

Навън тази сутрин заваля сняг.

Дано успеем преди Коледа да си направим истински снежен човек, а не само хартиен:)

Вижте още: