• Между метро станции "Опълченска" и "К.Величков" има ли проблем?Постоянно спира влака,забавя… #
• Аз съм в Mamma Mia и ЯМ:) http://vivo.bg/place/6ba9865d #
• “Social” is something you are, not something you do. http://is.gd/iQu3G #
• WordPress for Windows Phone 7: http://t.co/Gq3KYvs #
• Стигаща до сърцето песен слушам по Derti Athens Radio #
• През последните дни в стария блог посещенията не падат под 1000,а вчера са над 1100.Дълго време ще мине,за да се прехвърли всичко:( #
• Today: Google+Jane Austen http://is.gd/iQcQK #
• Думи,с които е намерен блога: "arabi s mnogo pari" =D #
• Приятели,нужна ми е помощта ви.Смятате ли,че тази книга http://is.gd/iQ5WG е интересна за аудиторията тук?Познавам автора,беше и в блога ми #
• RT @biservalov Съхрани в .wwf формат, спаси дърво! http://bit.ly/dJUwqD #
• RT @vasvalch За блоговете и работата в Signcafe http://bit.ly/fwE8M4 #
• Някой колега PR? Нужни са ми съвети за следването и не само #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @ynetnews @mondoweiss #
• Гледа ми се "Алф" Или…"Кро"! #
• Can G.I. Joey Tribbiani Take Down Osama Bin Laden? http://huff.to/ih0lDG via @huffingtonpost #
• Правя една анкета за Палестина и конфликта.Тъй като ще е да българското общество,ще се радвам да подадете ръка,като е готова:) #
• В jobs.bg има доста обяви,но все пак-ако се сещате още сайтове,които си струват за търсене на работа-споделете с мен. #
• The secret Wall Street bailout http://is.gd/iO7RG #
• Return to the Valley of Jews http://is.gd/iO70O #
• Clashes erupt amid Greek protest http://is.gd/iO6Pa #
• Suicide attack hits Iran mosque http://is.gd/iO6lj #
• Museum of modern art opens in Qatar http://is.gd/iO5LS #
• Слави се чуди кой да гони от Претендента- аз бих изгонил всички. #
• Пробвайте да победите в WikiLeaks: The Game http://t.co/gO15oDl #
• Read: #WikiLeaks The Game http://goo.gl/fb/P5J0X #cartoon #comments #lifestyleandtv #thesociety #worldnews #
• Latest WikiLeaks Cables Reveal Italian Legal Bias in Favor of Mediaset Over Sky-Italia http://is.gd/iNVCD #
• Виждам се как ще чистя тоалетните един ден. #
• Potential reasons for some darker areas:Russia: vkontakte.ruBrazil: Orkut.comChina: renren.com #
• Facebook Use: Access, Filtering, and Languages http://is.gd/iNTj2 #
• Ползваш дете за жив щит? Получаваш три месеца условно.Ега ти справедливата система http://t.co/8CZ1NYi #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-15 http://goo.gl/fb/fHrVF #microblog #

Още:

• March 24, 2009 -- Боливудски вечери (0)
• June 1, 2009 -- Участие в БНР в предаване за арабския свят ??? ?? ????? ??????? (0)
• December 31, 2008 -- Няколко лъжи за т.нар. "мирен процес" (103)
• November 22, 2009 -- В България само Красьо може да се намери,новата търсачка "Krasyo" го доказва! (0)
• October 27, 2010 -- Гид за големите израелски вестници (0)

Това не е реклама, а изпреварващо съобщение за нещо, което може да бъде разбрано по различен начин от различни хора. Дадох интервю за списание “Плейбой”. Доколкото разбрах, ще съм “лице на броя”. Знам, че по този повод ще се намерят желаещи да коментират други части на тялото (и не непременно моите), в комбинация с името [...]

Подзаглавие от интервю в Mediapool:

Както предишни правителства нямат заслуга за високите вложения, така и това няма вина за ниските, казва Борислав Стефанов, шеф на Агенцията за инвестиции

Да се чуди човек тогава, защо е дошло на власт това правителство след като нищо не зависи от него? 

Логични следствия:

Можеш да доведеш една страна до фалит, или да поддържаш бюджетна дисциплина – това не оказва влияние върху инвестициите. Можеш да правиш реформи, или да правиш популизъм – инвеститорите не се интересуват. Можеш да имаш добра среда за бизнес или тотална корупция – няма да привлече или отблъсне никакви инвеститори. Въобще, всичко е безсмислено.

Има само един проблем с тези приказки – категорично са опровергани.

И в добрите времена, и в лошите времена, икономическата политика има решаващо значение за чуждите инвестиции. Лошата икономическа политика гони инвеститорите, а реформите, дисциплината и добрата бизнес среда привлича инвестиции.

Един прост факт – при една и съща външна среда вече в някои страни от нашия регион чуждите инвестиции се възстановиха до нивата от преди кризата, а в други продължават да намаляват (вкл. в България). И още един, исторически – при една и съща външна среда никой не искаше да инвестира в България през 90-те години на ХХ век, въпреки че се надпреварваха да инвестират в други страни от региона. Разликата, обясняваща поведението на инвестициите, е вътрешната икономическа политика.

Блогът за икономика 2010

Вече започна третият месец от срещата ми с Трайчо Траков, провела се на 14 октомври 2010 г. От МИЕТ продължават упорито, нагло и безнаказано да не изпълняват поисканите от тях самите и предсотавени им от мен стъпки. Вече няма никакво съм...

Tarsier (дългопет) - животни със странни очи



Дългопетът е малък нощен примат с размерите на катерица и е открит в тропическите гори на Югоизточна Азия. Малкият му размер го прави трудно забележим за околните. Той е единственият изцяло хищен примат в света хранещ се с гущери, насекоми, паяци и малки птици. Най-забележителното в него са огромните му очи, като те са най-големи от всички бозайници в сравнение с тялото им. За пример ако вашите очи са с размери като на дългопетът то те трябва да бъдат с големината на грейпфрут. Очите му са фиксирани и за да се компенсира това неудобство шията му е много гъвкава и позволява да завърти главата си на 180 градуса, като бухала, за да вижда по-добре във всяка посока. Всяко око тежи повече от мозъка му, като дългопетът има изключително остро зрение и през нощта.

Опашката му е плешива и тънка и е около два пъти дължината на тялото, като в края и има кичур козина и служи най-вече за упора. Безпроблемно прави до около три метра скокове, като така се придвижва от дърво на дърво и често стават жертва на сови и малки хищници заради нощния си лов. През деня те обикновено спят, а през нощта активно търсят храна. Бременността при женските продължава шест месеца, а чифтосването им е от месец април до месец май. Малките се раждат с къса козина и отворени очи.

През последните 45 милиона години Tarsier обитават тропическите гори по света, но днес те се срещат само във Филипините, Борнео и Индонезия. Намаляването на филипинските гори, заради превръщането им в земеделски земи заплашва съществуването му и унищожаването на естествените му горски местообитания.

Интервюта, открити писма, назначения, откази за назначения… На пръв поглед отношенията между президента Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов са си скандал като всеки друг. Но само на пръв поглед.

Досиета, доклади, посланици, оставки, гняв, срам… На пръв поглед и историята с посланиците, които са били агенти на бившата Държавна сигурност, си е скандал като всеки друг. Но само на пръв поглед.

В тези два скандала има една добра новина. Дори много добра новина - виждаме кой каква позиция заема, т. е. приближаваме се до отговора на въпроса “кой кой е”.

Необичайното е, че тази добра новина беше формулирана от един военен - министъра на отбраната Аню Ангелов. В епистоларно-вестникарската размяна на реплики с президента той написа следното: “От изложените тези в интервюто на президента Георги Първанов съм съгласен само с едно, в което той е напълно прав: ние не просто спорим, но и се оказва, че имаме фундаментални различия относно концепцията за развитие на Българската армия.” За това става въпрос - има фундаментални различия. По тях се говори публично и гражданите наистина научават повече. Когато дойдат избори, всеки ще реши кое фундаментално различие е неговото. Така работи демокрацията. И затова имаме добра новина.

Скандалът с посланиците агенти е още по-стимулиращ за нормалната политическа среда. Министърът на външните работи Николай Младенов написа: “В мен се заражда един голям гняв и решителността ми става непоклатима.” Премиерът Бойко Борисов каза: “С тези хора трябва да се разделим”. Синята коалиция призова за отзоваване на всички. Изключително здравословно е да разбираме какво казват политиците. В този случай няма увъртане и разбираме ясно. Много ясно.

От другата страна застана президентът Георги Първанов: “Категорично бих се противопоставил на лустрацията, на чистката по политически причини.” Псевдонимът Гоце прави подобна реакция много лесна за прогнозиране, но освен това реакцията е ясна и категорична. Точно като реакцията на БСП и ВМРО, които призоваха “българските дипломати да бъдат защитени”.

Фундаментални различия. По фундаментални въпроси. Присъствието им в обществото е наистина е добра новина, защото мълчанието и привидното съгласие са най-краткият път до диктатурата.

Е, има и място за намигване. Като например репликата на президента по адрес на премиера: “Ако Тодор Живков е бил добър държавен ръководител, защо дипломатите от този период насам да са лоши.” Въпреки, че от устата на президента тази реплика звучи цинично, тя е вярна. Така де, новините не може да са само добри.

Сподели във Facebook

По-рано тази година посетих Косово и събрах впечатления от първа ръка.

Косово в момента е на кръстопът - може да се превърне в европейския Сингапур (по-желан, но по-малковероятен сценарий) и в европейската Палестина (обратното).

Всичко в Косово изглежда като декор. Местна индустрия не се забелязва. Дори в супермаркета не можах да открия нищо местно производство.

В Косово няма истинска пазарна икономика — парите влизат отвън и са от донори (ЕС, САЩ, международни организации, фондации), контрабанда, организирана престъпност, преводи на роднини и т.н.

Ако човек или държава живее на помощи, то се получава „лумпенизация“ — високо самочувствие, гняв, разруха и искания за още пари. Нещо като гетата в големите български градове.

Хашим Тачи беше обвинен, че е участвал в трафика на наркотици и в нелегална търговия с човешки органи от Съвета на Европа, Подобни съмнения имаше от самото начало.

Западът прилага философията Our son of a b*tch като резервен вариант, защото няма общество, на което да се опре. Въпреки че подкрепяйки лидери, които нямат много общо с ценностите на западния свят, те си вкарват неизбежен автогол.

Така като гледам единствените, които имат интерес такава държава да не се превръща в гето са самите ѝ граждани.

Снимката е от блога на Комитата

Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.

Снимката е от блога на Комитата

Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.

Снимката е от блога на Комитата

Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.

Снимката е от блога на Комитата

Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.

Тази книга съм я чела отдавна. Сетих се за нея,защото днес  ще бъде излъчено последното шоу на легендарния тв водещ Лари Кинг по CNN. Момчето, което децата наричат „Лапацалото”. А медиите пишат днес за него "Кралят слиза от трона си". Неговото ТВ шоу, което е с 25-годишна история, влезе в Книгата на рекордите Гинес. А в книгата е скрита тайната на този феноменален успех.

И така, с празнично настроение и Щолен в ръка се запътих към „7-мо Авеню“. Там, с Камелия Воче си побъбрихме за традиционния коледен сладкиш и празничния дух, който той носи. Но за да го усетиш така, както го чувствам аз, приготви си ароматен Щолен у дома и сложи в него от любимите ти сушени плодове, ядки и подправки.

А за тези, който не са успели да гледат предаването, „7-мо Авеню“ предостави запис на моето гостуване.

И преди да ти пожелая весела Коледа, ще те успокоя, че следващата седмица, „Кулинарно – в кухнята с Йоана“ ще се посвети изцяло на предложения за коледни десерти. И този път ще оставя класиката да диктува, но ще вложа и по нещо от себе си. Предстои да видиш Шоколадовата Коледа на Йоана.

Как мина разходката по 7-мо Авеню + видео от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Българският евродепутат Илиана Иванова твърдо подкрепи запазването на данъчната конкуренция в Европа. На пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург днес беше прието предложение за резолюция за създаване на постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната.

Наближава нашата и общоприета в света Нова година. Днес, обаче ще присъстваме, заедно с Ан Фам, на виетнамската Нова година. Ето малка част: „Новата година е символ на ново начало, на нов шанс. На прошки, равносметки и обещания. Във Виет Нам има традиция да си върнеш всички дългове от годината до полунощ на новогодишната вечер, та дори да е на съседката купичката захар, която не ти е достигнала миналата седмица.“ Приятно четене:

Нова година във Виетнам

Кацнах в предпоследния ден на старата година. Според Лунния календар, тази Нова година се падна в средата на февруари. По традиция (поне в нашата фамилия) в деня преди Новогодишната вечер (все едно 30 декември) цялата рода се събира в къщата на Първия син да хапнат, пийнат и се веселят. Предвид все още големите фамилии (за пример в нашата се достига до 40 души на всяко събиране, с все синовете, дъщерите, снахите, зетьовете, внуците, а вече и правнуците), които се събират сравнително често по различни поводи – Нова година, сватби, раждания, погребения, помени, по удивителен и доста изобретателен начин се е развил бизнесът с кетъринга по домовете и отдаването под наем на прибори и съдове за хранене.

Освен яденето и пиенето (върху което не се набляга толкова),

по някое време се дава думата на всеки поотделно – да изпее песничка, да изрецитира стихче, да докладва какви ги е вършил през годината, получил ли е грамота или са го повишили в работата или е предложил брак на дългогодишната си приятелка. Всеки е длъжен да вземе микрофона. И аз, като дългоотсъстваща и някак чужда, трябваше да обясня не само за изминалата година, но и четирите години назад, в които не бях с тях. Всички очи се бяха забили в мен, а аз успях само да изломотя, че много съжалявам, че не съм се обаждала и не съм писала, помолих баба и дядо за прошка и обещах да се обаждам по-често. Откакто се върнах, вече 5 месеца, не съм се обадила нито веднъж.

После се разиграва томбола – на всички деца, та дори и 30-годишни

или иначе казано на всички внуци на дядо ми и баба ми, големите раздават по една банкнота и ако сборът на всички числа от серийния номер (на принципа на нумерологията) прави 9, дават по още една банкнота на същата стойност. Всички се напънахме, заскърцахме и зажужахме в тежки мисловни процеси, накрая извадихме телефоните да смятаме, а дядо ни се скара как всеки от нас е с поне едно висше образование, а сме толкова затъпели. И беше абсолютно прав. По негово време образованието е било привилегия за малцина.

Новата година е символ на ново начало, на нов шанс.

На прошки, равносметки и обещания. Във Виет Нам има традиция да си върнеш всички дългове от годината до полунощ на новогодишната вечер, та дори да е на съседката купичката захар, която не ти е достигнала миналата седмица. Също и да си изчистиш къщата и да изхвърлиш всички боклуци и излишни неща. Аз следвам принципа периодично да разкарвам всички вещи, които не съм погледнала една година – доста е стряскащо, но и полезно. Научаваш се на дисциплина и оценяваш всяка придобита вещ.

Новата година във Виетнам

и вероятно по тези ширини поради климата, е и началото на пролетта. Всяка къща се снабдява с мандаринено или цъфнало в красиви розови цветчета прасковено дръвче, или поне клонка, ако няма възможност да си купи цяло дръвче. Нещо като Коледните елхи тук, само дето не се украсяват, защото така или иначе са толкова красиви. За разлика от традициите в България и по света (който познавам),

във Виетнам самата новогодишна вечер се празнува в тесен семеен кръг

Както Бъдни вечер или Великден в християнските страни. Ма съвсем тесен, че дори огромна фамилия като нашата се разцепва на отделни семейства, които посрещат Новата година по домовете си. За отделно семейство се считате вие със съпруга или съпругата, и децата, ако има такива и те не са си направили семейства – без родители, баби и други роднини. За пример брат ми и неговата от скоро съпруга тази година за първи път посрещнаха заедно и сами Нова година. Аз, като изключение гостенка, се присъединих към тях. Баба ми и дядо ми също я посрещнаха сами.

Както повелява традицията и религията, всяко семейство приготвя ястия за два олтара.

Единият стои високо, близо до тавана – той е за почитане на предците, на истински хора, които са живяли преди теб и са починали, но благодарение на които съществуваш. Ако имаш голяма къща и можеш да си позволиш, отделяш цяло помещение на последния етаж за храм. Другият олтар се слага ниско на земята, срещу входната врата. Някои семейства поддържат още един олтар на земята, по възможност на открито, но двата последни олтара могат да се съчетаят.  Не си спомням подробностите, но единият беше за почитане на Буда и други божества, а другият – за предишните обитатели на къщата или земята, на която живееш. Прието е, че си за малко на тази земя и дори да имаш нотариален акт за собственост, не си собственик, а временен ползвател. От морална гледна точка. На всички олтари се поставят свежи цветя, плодове, прясна вода, сварено цяло пиле, един десерт от соева паста и ориз, оцветен в естествено оранжево от костилката на едно растение, друго ястие, специфично за Нова година, наречено banh chung, което представлява ориз с плънка от свинско месо, сланина, соева паста, всичко това увито, завързано и сварено в бананови листа – звучи странно, но всъщност е вкусно. Слагат се и прибори, чаши, купички, понякога бира и цигари. Останалите неща са според желанието и възможностите.

Друга интересна традиция е горенето на фалшиви банкноти.

Според разбиранията, това е виетнамският Western Union за изпращане на пари на мъртъвците. :) Слушала съм истории как също горят разни предмети от хартия, специално направени за тази цел – джапанки, дрехи, телевизори, DVD плейъри, цели мотоциклети, коли и други неща, които мъртвият е обичал и от които евентуално би имал нужда на онзи свят. Няма как отново да не се възхитя на предприемчивостта на тамошните машини за бизнес! Сещам се за един забавен случай, при който мой познат, работещ за някакви сложни служби, ми се обажда с молба спешно да се видим, за да ми покаже нещо. Идва той, очевидно объркан, и вади една такава фалшива 100-доларова банкнота. А тя е очевадно фалшива, защото е от много тънка, лесна за горене хартия, при това е напечатана само от едната страна. Настояваше да му кажа според мен какво е това. Разказах му за традицията при погребение, помен или Нова година да се изгарят такива банкноти, а също и други имитации на стари парични знаци във Виет Нам и чак тогава той ми обясни каква била историята – някакъв виетнамец, който пристигнал на аерогарата с 10 дебели пачки от такива банкноти, хвърлил митничарите в потрес. Те не могли да разберат защо ги носи, а той една думичка българска не знаел, но обяснявал ли, обяснявал. И до ден днешен се смея на тази история. … След като всички богове и предци са се нахранили с предоставеното им на олтарите (приема се, че са успели да го сторят, докато запалените ароматни клечици изтлеят съвсем), идва ред на простосмъртните да хапнат и пийнат.

После младите излизат и се събират в центъра на града, на езеро Ho Hoang Kiem

или още познато като Ho Guom, за да посрещнат Новата година. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Е, няма Дунавско хоро, но все пак обещаха заря, така че нямаше как да не се бутна и аз в калабалъка. Само дето тази година от мъглата и ситния дъжд зарята само се чуваше и съвсем загатващо проблясваше в небето. Затова пък за уличните търговци беше жив берекет – веднага наизвадиха дъждобрани, предлагаха нарязани пресни плодове в пластмасови чашки или пък изпечен сушен калмар и бира, като тази мома от снимката долу вдясно. Леко разочарована от вялата заря, тълпата се разотиде по домовете за следващия важен ритуал – поверието гласи, че какъвто човек пръв за Новата година стъпи в твоя дом, такава ще е и цялата година. Гледаше се, освен нрава му, и неговата зодия. Хората, които са се интересували повечко от Китайската астрология, знаят, че фаталната четворка е Тигър-Маймуна-Змия-Глиган. Аз съм зодия Глиган, брат ми – Маймуна, а годината е на Тигъра – нямаше как един от нас да влезе пръв. За щастие братовчедът беше с нас заедно с приятелката си, която е зодия Тигър, та я натирихме да отговаря за всичко предстоящо през тази година.

Интересно е колко са суеверни хората там.

На първия ден от годината цялата фамилия (поне нашата фамилия) заминава за родното място на дядо ми и баба ми. Селцето La Khe се намира на 15-ина км от Ха Ной и е известно с рисуваните си копринени изделия. Целта на посещението на цялата тази делегация е всеки да запали по една ароматна пръчица (която тук неправилно се нарича тамян), да почете паметта на предците в храма на фамилията и да обиколи всички близки и далечни роднини. Храм „Д-р Нго Зуи Виен (1744 – 1813)“ исторически и културен паметник, категоризиран (това последното не знам какво значи) Следва за децата най-хубавата част от веселието – всяко дете получава от всички възрастни (разбирайте всеки работещ и докарващ някакви доходи) дребни пари. При това без да им се налага да суровакат и да пеят песнички. При толкова народ, всяко дете си тръгва с доволна сума личен капитал за годината. :) Интересен за посещение е и фамилният музей, в който на каменни плочи са гравирани имената на загиналите във войните, на онези, които, финансово или с други средства, са спомогнали за изграждането на фамилните храм, гробище и музей, а също и на получилите заслуги, награди и докторски или по-високи степени на образование. Надух се, като видях името на майка си в списъка с доктори. Та в общи линии така се празнува Новата година във Виет Нам. С по-малко (да не кажа никакво) преяждане и препиване и повече семейни и религиозни традиции. Хората – дали заради същите тези традиции или заради пролетта, напъпила по клоните на дръвчетата, сякаш повече вярват в новото начало и започват годината с по-искрена надежда. И, вероятно защото имах нужда, всичко това ми дойде тамън. Автор: Ан Фам Снимки: авторът Нова година, разказана от наши читатели (автори :) - на Картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Спечелих покана за предпремиера на Tron: Legacy и му се израдвах много. Филмът е страховито потресаващ. Никога не съм гледал нещо подобно. Не е прекалено интересен, но е много красив. Не съм гледал подобна феерия от последния Стар Трек. Аватар пасти да яде.

Цялата работа с поканите беше част от кампанията на Първа Инвестиционна Банка да си наложат нов хай-тек продукт – дебитна карта с NFC RFID чип, която може да плаща сметки буквално от портфейла. Отивате в Събуей или OMW, доближавате картата до апарата и сте готови – няма 2 минути чакане и въвеждане на пин код.

За всички гъзари с paypass карта обаче е задължителна употребата на екраниран портфейл. Това ще ви предпази от разминаване по улицата с хакер, който си е изработил устройство за четене на данните в RFID. Също така ще предпази останалите ви дебитни карти, лични документи, карти за достъп и т.н., част от които също са с RFID.

Това е една от онези истории, които започват с “Когато бях (по-)млада и зелена, все разглеждах списанието с интерес…” Но наистина е така. Signcafe – българското списание за реклама и маркетинг – беше една от първите ми крупни срещи със световни вдъхновяващи идеи и до днес продължавам всеки месец неистово да го търся по вестникарските будки (знам, знам, абонамент)

През този месец обаче имах удоволствието дори да покажа лицето и мислите си на неговите страници, благодарение на Лилия Костова. С нея си поговорихме за блоговете. “Хоби и професия” е много добро обобщение, под което тя публикува материала с мен и Бисер. По-долу ще видите текста, в който става дума за зараждането, аудиторията и темите на блоговете ни, за промените, които социалните медии им нанесоха (а и на блогосферата като цяло) и за бъдещето на корпоративните блогове и присъствието на компаниите в социалните медии. Дано ви е интересно!

Вижте интервюто тук [PDF].

Още по темата:

1. Когато работата те затрупа
2. Blog Meme: Коя съм аз извън работата?
3. Бизнесът и новите медии – статистика

Продукти за 4 порции:
500г обезкостен свински бут
200г гъби
1-2 глави лук
1ч.л. мащерка
100г царевично нишесте
сол на вкус
2ч.ч. вино
1/2ч.ч. прясно мляко
100г краве масло

Приготвяне:
Месото се почиства добре от сланините. Реже се на малки пържолки с дебелина половин сантиметър. Подрежда се в тавичка. Полива се със 1ч.ч. вино и 1/2ч.ч. прясно мляко. Оставя се на хладно за едно денонощие. Маслото се разтопява в дълбок тиган. Пържолките се оцеждат от маринатата.  Поръсва от двете страни със сол и царевично нишесте. Слагат се в тигана да се позапържат от двете страни (около 10 минути). Пържолките се изваждат в чиния. В същия тиган се слагат измитите гъби и нарязаният  лук на филийки. Добавя се 1ч.ч. вино и мащерката. Зеленчуците се запържват за около 2 минути, след което се добавя месото. Долива се маринатата от киснатите мръвки. Задушава се под капак и на кротък огън, 20- 30 минути. Медальончетата се поднасят топлички, гарнирани със задушените гъбки и лук.

 

   Напоследък съм станала голям активист, знаете. Не защото си нямам друга работа. Не защото обичам да ми се поподиграват тайничко, а и не толкова. Не защото ми харесва да съм център на нечие (нелюбезно) внимание.

   А защото установих, че наистина, наистина - по глупашки наивно, почти идеалистично - ми пука в каква страна ще живеят внуците ми. Това е, по-силно е от мен. И се чувствам едва ли не като бяла врана, че се боря за нормален живот, за достойно отношение към мен и близките ми и въобще всички от страна на институции, извършители на държавни и частни услуги и т.н. Какъв парадокс, а? За изискване на нещо толкова обичайно да се чувствам така неразбрано!? / Както го беше казал много добре Калин Руменов тук: "Понеже в логиката трябва да има рационалност и защото правилата са единственият възможен балкански пънк. Там, където пънкарията е начин на живот, а не бунт срещу начина на живот – протестът и различността са в спазването на законите. Малко е объркано, но на Балканите включително и пънкът е малко объркан." Много яко, а?/

  Та, написах тази отбранително-агресивна интерлюдия всъщност само за да оповестя, че  днес изпратих на:

- Министерство на правосъдието;

С копие до:

- Министерски съвет; Президента; Омбудсмана; Уницеф и много медии

едно писмо във връзка с посещението на сенатор Бадентер в България през м. Ноември т.г. и поетите от Министерство на правосъдието ангажименти във връзка с осъвременяване законодателството ни за деца и подрастващи. /За повече информация вижте тук и тук/. Пак е имало изтъкване пред чужденците, даване на гръмки обещания и поставяне на тотално нереалистични за Бълхария срокове.

   Както им писах: "Като член на Български активистки алианс Ви обръщам внимание, че ние се интересуваме от правата на децата и следим случая. Използвам възможността да се позова на Закона за достъп до обществената информация и да изисквам да ме/ни държите в течение на съвместната работа на институциите. Моля за отговор (по и-мейл) в рамките на зададения от ЗДОИ срок на следните въпроси:" и бла-бла. Не си правя много илюзии, разбира се. Просто ми се иска да усетят някакъв граждански контрол.  

 Не, не защото... - виж по-горе. А защото наистина, наистина... - виж по-горе. И главно защото утре моите деца/племенници/техни приятели  - не дай, Боже! - могат да се озоват на някое лошо, тъмно и влажно място, оплетени в безумни законови процедури от типа на Параграф 22, /актуални от 1958г./ без особена надежда за нормално отношение. Еех, еех, родино мила...

 

 

 

• Не ми е за друго, ами как ще се весели по празниците народът с тази воня, която не само го обгръща, но и сякаш от самите му недра блика – защото уж умрелите деца на ДС нали са си хора, въздигнати изсред самите нас, не са ни ги внесли руснаците, те само малко ни ги дооформиха 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Последните информации за участието на уж бившата българска Държавна сигурност в цялата, включително текущата, българска уж дипломация за мнозина очевидно звучат потресаващо. И правилно, оказа се, че външният ни дипломатически фронт така се е смесил с вътрешния ни фронт на сигурността, че трябва да се чувстваме напълно защитени по азимутите на всички изконни български територии – от Хараре до Пекин, и от Тирана до Улан Батор, като се мине през Ню Йорк, Лондон и почти целия останал свят.

`Ма к`во иначе да ги пра`йш момчетата от ДС? След като дълги години най-дипломатично, рамо до рамо с КГБ, те се бореха за въвеждането на руския комунистически империализъм вътре в България и почти успяха, остава единствено възможността да бъдат изпратени някъде там, навън, откъдето заплахите за вече демократична България валят като из ведро и трябва да се държат под специализирано око. И където, освен това, може да се свърши истинска работа на дипломатическия фронт в подкрепа на попълзновенията на руския, вече съвсем не комунистически, а путиновски, империализъм към страната ни, иначе сме загазили.

Пък за реализация на тези сакрални цели обикновените дипломати са слаба ракия,  граждани. Те не са научени да поркат достатъчно и да не им личи, което в дипломатическите среди е особено ценно качество, а в школите на КГБ се преподава като основен предмет. Те една прилична транс-митническа далавера с оръжие, дрога или проститутки не могат да ти спретнат като хората, а за българската ДС това е наизустено  като “Отче наш” през годините на комунизма и творчески доразвито после в новите демократични условия. Да не говорим пък, че те, обикновените дипломати, със сигурност и на малки подкупи и кражби не могат да устоят в очакване на по-големи, след като не са обучавани от железните чекисти за железни чекисти. Докато момчетата от ДС всичкото това го могат, идва им съвсем отръки. Пък и още колко други поразии са способни да сътворят – виждали сме някои от тях, та знаем…..

“Това е лош ден за нова демократична България” – каза по повод разкритията, че близо 50 процента от водещите ни дипломати са ченгета от най-лошия вид, Стефан Тафров, бивш посланик в Лондон, Рим и изобщо – сведущ човек в дебрите на външната политика. Според него лошият ни ден идва най-вече поради факта, че ДС не е работила за интересите на България, а за интересите на бившия Съветски съюз. И според мен е така до голяма степен, но ето, че според други хора не е. “Не сме имали избор след Втората световна война” – достойно контрира думите на Тафров самият Бригадир Аспарухов, бившият шеф на българското разузнаване, назначен на този пост в служба на демокрацията от президента-демократ Желю Желев. Забележете, назначен не непосредствено след 44-45-та година, а през 91-ва, когато не само Втората, но и Студената война уж вече са зад гърба на народите.

От тези думи на Аспарухов веднага стана ясно защо някои родоизменници, избрали да живеят на свобода извън България, вместо да им се трудят тук в нивата на общите ченгеджийски интереси, и досега твърдят, че каквито са ни ченгетата, такава ни е и дипломацията. Защото, първо, всички са наясно, че дори приказките за липсата на избор след Втората световна са празни приказки, доколкото един уважаващ себе си народ тогава поне би могъл да се надигне в защита на собственото си достойнство, както направиха някои други народи. И второ – още по-всички, което включва дори Бригадир Аспарухов и нему подобните троглодити, би трябвало да са наясно, че поне от 20 години насам България не живее вече като окупирана от руснаците следвоенна страна, а като страна, която се стреми към демокрация. Даже от четири години насам живее като напълно и официално призната европейска държава, което би трябвало да е жив контрапункт на съветската.

На тази бригадирска контра според мен обаче зяпна не само българският народ извън страната, но и този вътре, с други думи – целокупният български народ. Така де, поне аз и всички хора, които познавам, продължаваме и досега да си стоим с отворена от изумление уста. Защото това не ти е някаква простата контра от типа “къде го чукаш, къде се пука”. Тук има нещо повече, граждани, има някакво дълбокомислие, което ние с вас, тъпите и несведущи по въпросите на националната сигурност хайвани, няма как да схванем, дори цял живот да го мислим. Нерде Втората световна, нерде демократична България през 21 век…..Но очевидно твърде дълбоко е изорана браздата в мозъка на бригадира и затова много подобни простотии могат да се пръкнат от нея в момент, когато е необходимо народонаселението да бъде поставено в недоумение заради реализацията на поредната висока патриотична цел – в случая, за защита на незащитимото.

Но и на Тафров му се удивлявам на удивлението, честно. Пък и на всички останали коментатори, които сега сякаш за първи път разбират за какво става въпрос в стройните редици на родната ни дипломация. Дори самият министър на външните работи Николай Младенов изглежда попада в категорията на въпросните лапнишарани с изявлението си: “В мен се заражда гняв и решителността ми става непоклатима!”

Гняв за какво, бе, г-н министре, гняв, че изобщо е такова положението в подопечното ви от година и половина министерство? Гняв, че са ви преметнали да назначавате за дипломати от кариерата дипломати от една друга кариера, които всъщност би трябвало да се трудят на една трета кариера, или поне в някоя мина, както се случи в бившата ГДР? Гняв, защото досега не знаехте нищичко по темата ли? Или гняв, че като не бяха приети съответните лустрационни закони когато им беше времето, включително и от вашето правителство, сега непоклатимата ви решителност не само силно ще се разклати, а и ще отиде направо в свирката на влака? Защото я се опитайте да уволните на куп 50 процента от персонала си, който си има редовни трудови договори, та да видите тогава ние, данъкоплатците, какви пари ще трябва да им платим като компенсации, след като ви осъдят чрез независимия български съд…..Гняв, `айде, бе! И непоклатима решителност – отгоре на всичко!

Но ето че и самият премиер Бойко Борисов неочаквано за мнозина се оказа в групичката на изненаданите. “Няма логика – каза той – в една държава да изпратиш човек, за който хората там да знаят, че е от Държавна сигурност.” Правилно, няма логика, макар на мен да не ми се вижда много логично и да им изпратиш човек, за който хората там да не знаят, че е от Държавна сигурност. Това, както е известно, е не само трудно, но и наистина е нелогично, особено когато говорим за дипломати поне в нашите съюзнически страни от НАТО и ЕС. Но в случая още по-важно е друго, а именно следното прозрение на премиера: “Не случайно, когато сме казвали, че бившата Държавна сигурност е навсякъде и всъщност, половината от посланиците ни щом излиза, че са агенти, представяте ли си вътре в страната какво е? Тази яростна съпротива срещу ГЕРБ на всички нива, всички институции и проекти показва, че ние действително сме подценили тежките поражения, които бившата Държавна сигурност е нанесла на държавата.”

Не знам дали просто сте ги подценили, г-н премиер, или сложно, но да приемем, че просто сте ги подценили. Тогава да ви питам аз вас защо ги подценихте, след като в тази страна има редица журналисти, политически коментатори, пък и някои политици, които вече 20 години предупреждават, че октоподът на комунистическата държавна сигурност изобщо не бива да се подценява. По какъвто и да било начин. Има хора, които отдавна са описали и теоретично дори обосновали “вътре в страната какво е”, но просто май няма кой да чете. И дори ако чете – няма кой да вземе акъл, а не да кара по собствения си, който просто не достига.

Или защото чак сега работата най-после опря точно до “яростна съпротива срещу ГЕРБ на всички нива”, та затова започнахте да забелязвате какво се вихри и къдри наоколо? Когато тази яростна съпротива сваляше демократични правителства и настаняваше на тяхно място удобни за специалистите от ДС и руските им приятелчета, когато претворяваше целия български преход в най-карикатурно и абсурдно подобие на преход и работеше против интересите на българското общество като цяло, просто никой нищо не виждаше, а и да виждаше, просто не му пукаше. Сега изведнъж осъзнахме, че точно срещу свещения тотем ГЕРБ имало съпротива, та затова оревахме орталъка. Ами борете се, де, борете се срещу съпротивата! Да видим как ще се преборите с ченгетата в Конституционния съд, с ченгето-президент, с ченгетата-депутати от собствените си редици, с ченгетата от мафията и ченгетата от честния частен бизнес…..

На мен лично, граждани, цялата тази история с дипломатите-ченгета ми напомни не за друго, а за онази история с миризливото сирене, твърде колоритно разказана преди над сто години от английския писател Джером Джером. Един човек си купил в Ливърпул две кутии добре узряло миризливо сирене – както го описва авторът, “с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околвръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята”. Помолил той приятеля си, който щял да се връща в Лондон по-рано, да го отнесе на жена му и той се съгласил. Но  когато въпросното хубаво сирене, гушнато от приятеля, се озовало в претъпкания влак, купето бързо-бързо се изпразнило. Преди да напусне, една пълничка госпожа  заявила, че е срамно да се отнасят по този начин с почтените и омъжени жени, а мрачен господин с вид на погребален агент дал своя принос с коментара, че нещо неволно му напомня миризмата на умряло детенце.

Не знам, не знам! На мен вонята, която се носи от нашенските дипломатически кутии, пълни с миризливи агенти, изровени от гробовете на миналото в името на светлото бъдеще, ми напомня нещо доста по-силно – може би вонята от някой плаж, масово гробище на китове. Или от някоя дупка, масово гробище на слонове. Но пък може умрялото детенце да мирише още по-лошо, не споря. И не ми е за друго, ами се кахъря как сега ще се весели по празниците народът с тази воня, дето не само го обгръща, но и сякаш от самите му недра блика. Защото те нали уж умрелите деца на ДС са си хора, въздигнати изсред самите нас, граждани, не са ни ги внесли руснаците, те само малко ни ги дооформиха.

Не знам какви реално ще са последствията оттук нататък за българската външна политика като цяло и за българския дипломатически корпус в частност. Но ако и след този случай българското общество не вземе мерки за озаптяване на смрадливото ченгеджийско влияние по света и у нас, а продължи, отчасти дори с гордост, да си размята миризливите срамотии навсякъде, ще трябва светът да дойде и да ни озапти. За целта вероятно първо ще ни бъде припомнено с искрено възмутен тон, че никой не може да се отнася по този начин с останалите почтени хора и народи, а дори и със самия себе си. А ако не разберем вече и от тази дума, нищо чудно светът да ни изолира, както се прави със стадо побеснели маймуни.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

(детска притча)

Магаренцето много искало да намери щастието. Но най-напред трябвало да узнае, какво е това. И се отправило при своя съсед - Овнето.
-Здравей, при теб има ли щастие?
-Сега ще погледна, влизай!
Магаренцето влязло. А Овнето погледнало в килера ... под кревата ... в хладилника ... И свило рамене:
-Нещо не намирам ...
-Значи няма. Много жалко.
И Магаренцето се наканило да си ходи.
-Слушай, Магаренце, - спряло го Овнето - а може би това е щастие? - и разстлало пред Магаренцето дебела вълнена наметка.
-Не, не мисля - казало Магаренцето и се отправило към вратата. - Ще ида при Козичката. Може при нея да има щастие.
-Козичке, здравей! Кажи, моля те, случайно да имаш щастие? - с надежда попитало Магаренцето.
-Щастие?! - Козичката оставила на масата шарената купа и се замислила. - Навярно имам..., но не си спомням къде съм го сложила ...
-Така-а ... - казало Магаренцето. - У Овнето няма щастие, при теб също ...
-Да, но имам мляко! - възкликнала Козичката. - То е толкова вкусно! И полезно! И въобще!..
-Щастието не е "въобще"! - мъдро отбелязало Магаренцето и се отправило при Патока.
Патокът седял във водата зад голямо листо от водна лилия и закусвал. Хапвал от любимото си блюдо - "салата от водорасли с водни бръмбари" и крякал от удоволствие.
-Здрасти, Паток! Аз търся щастие - казало Магаренцето. - Случайно да имаш?
-Как да нямам?! - изкрякал Патокът.
Магаренцето подскочило.
-А може ли да го видя?
Патокът смъкнал капака на голямо ведро и гордо изпъчвайки гърди, казал:
-Ето! Гледай!
Магаренцето мушнало главата си във ведрото:
-Ти какво, подиграваш ли ми се? Това са попови лъжички!
-Да, но са цяло ведро! Това е щастие! - възкликнал Патокът.
-На мен не ми трябва такова щастие! Прощавай!
Продължило Магаренцето нататък и навлязло в гората.
-Магаренце-е! - тихо го повикал някой.
Магаренцето се скрило зад едно дърво и се ослушало. Храстите се размърдали и на пътечката излезли ... Овнето и Козичката.
-Е? - попитали те. - Намери ли щастието?
Магаренцето тъжно въздъхнало и поклатило глава ...
-Слушайте ме внимателно! - изгракала на дървото старата Врана:
При елхата, където гората
клони опира в небесата,
където ручеят в клисурата бълбука,
където мечката в бърлогата лежи,
там щастието ви ви чака,
Магаренце, недей тъжи!
Дълго вървели Магаренцето, Овнето и Козичката. Накрая видели пред себе си елха - висока, превисока! Тая същата!
А щастието? То къде е? Нима ги излъгала старата Врана?
Магаренцето обиколило дървото и видяло малко Момиченце. То стискало в ръцете си синя кофичка и треперело от студ.
-Не бой се! - ласкаво му казала Козичката.
-Нищо лошо няма да ти направим! - успокоило го Овнето.
А Магаренцето го попитало:
-Ти ли си щастието?
-Аз съм Маша! - казало Момиченцето. - Искам да ям! Студено ми е! Искам вкъщи!
-Аз ей сега! - казала Козичката. Грабнала кофичката и се скрила зад храста.
Скоро се върнала и поставила кофичката, напълнена догоре с мляко, пред Момиченцето.
-Изпий млекцето, топло е!
Маша изпила млякото до капка.
-Сега ще ти стане съвсем топло - казало Овнето и загърнало раменете на Момиченцето с дебелата вълнена наметка, която носело навсякъде със себе си.
Маша се стоплила и спряла да трепери.
-А сега към къщи! - казало Магаренцето.
Маша седнала на Магаренцето и всички тръгнали. Пътят към къщи винаги е по-кратък и весел!
-Вижте! Вижте! Това е моят дом! - Маша скочила от Магаренцето и запляскала с ръце.
И наистина, Магаренцето, Овнето и Козичката видели две брезички, а до тях се мъдрела спретната къщурка с керемиден покрив.
Момиченцето разцелувало новите си приятели.
-Благодаря! Вие ми помогнахте! А това е такова щастие!
Така Магаренцето и приятелите му намерили щастието.

Екатерина Карганова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Както обещах, веднага щом правителството обяви официалните празници, ви давам идеи как да използвате годишния си отпуск рационално и без накъсвания. Тази година самото правителство се е постарало (къде успешно, къде не чак толкова) да свърже празниците и ето какво се получава като краен резултат:

• Ден на освобождението – 3, 4, 5 и 6 март (19 март е работен)
• Великден – 22, 23, 24, 25 април
• Гергьовден – 6, 7, 8 май
• Ден на българската просвета и култура – 21, 22, 23, 24 май (28 май е работен)
• Ден на Съединението – 4, 5, 6 септември (3 септември е работен)
• Ден на Независимостта – 22, 23, 24, 25 септември (17 септември е работен)
• Бъдни вечер и Рождество Христово – 24, 25, 26 декември

По този начин половината от датите 23-те през 2011 г. ще са почивни. Защо правителството е взело решение да се отработват съботите на 3 и особено на 17 септември (Вяра, Надежда, Любов) остава пълна загадка за мен. Лично аз бих предпочел 27 август и 1 октомври. Но това е положението.

А при това положение, бих ви препоръчал да се възползвате по следния начин, според отпуска и (не)желанието ви да ходите на море през юли и август. Ето ги и възможностите:

• Добра оферта! Мартенски отпуск (9 дни почивка на цената на 3 дни отпуск) – взимате 28.02, 01.03, 02.03 и почивате от 26.02 до 06.03 включително;
• Добра оферта! Огромен Великденски отпуск (17 дни почивка на цената на 8 дни отпуск) – взимате 26.04, 27.04, 28.04, 29.04, 02.05, 03.05, 04.05 и 05.05 и  почивате от 22.04 до 08.05 включително;
• Кратък отпуск за 24 май (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск) – не е чак такава далавера, препоръчва се само ако няма как да вземете огромния Великденски отпуск – взимате 25.05, 26.05, 27.05 и 28.05 и почивате от 21.05 до 29.05 включително;
• Ранен или късен септемврийски отпуск (8 дни почивка на цената на 3 дни отпуск) – бих си взел само една от следните две възможности  – взимате 07.09, 08.09 и 09.09 и почивате от 04.09 до 11.09 включително ИЛИ взимате  19.09, 20.09 и 21.09 и почивате от 18.09 до 25.09 включително;
• Добра оферта! Коледно-новогодишен отпуск (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск). Взимате 27.12, 28.12, 29.12 и 30.12 и почивате от 24.12 до 01.01.2012 включително. Не че като брой дни е толкова добра оферта, но друго си е да си починеш покрай Коледа и Нова година.

Ако се възползвате от всички предложения, маркирани с „добра оферта“, ще ви остане и една седмица (5 дни) за лятна почивка при 20-дневен полагаем годишен отпуск. Весели празници!

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 01.01.2010 -- Официални празници 2010 (36)
• 01.12.2009 -- Два повода за празнуване (1)
• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (2)
• 09.11.2010 -- Имагинерна петилетка (3)
• 10.10.2010 -- 10 неща, които да направиш на 10/10/10 в 10:10:10 (7)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 28.09.2010 -- Цената на… нуждата! (14)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (1)
• 19.08.2010 -- Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (13)
• 05.01.2010 -- Накратко за снегопочистването (5)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (3)
• 01.05.2006 -- Честит Международен ден на труда! (0)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (16)
• 24.10.2010 -- WC публикация (9)
• 12.10.2010 -- 13 октомври – International Suit Up Day (1)
• 01.09.2010 -- Публикация No. 1000 (13)
• 15.05.2010 -- G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 09.05.2010 -- Бисквити „Анелия“ (13)
• 20.04.2010 -- Безплатен Интернет в софийското метро (13)