МИРИЗЛИВОТО НИ ЧЕНГЕДЖИЙСКО СИРЕНЕ

• Не ми е за друго, ами как ще се весели по празниците народът с тази воня, която не само го обгръща, но и сякаш от самите му недра блика – защото уж умрелите деца на ДС нали са си хора, въздигнати изсред самите нас, не са ни ги внесли руснаците, те само малко ни ги дооформиха 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Последните информации за участието на уж бившата българска Държавна сигурност в цялата, включително текущата, българска уж дипломация за мнозина очевидно звучат потресаващо. И правилно, оказа се, че външният ни дипломатически фронт така се е смесил с вътрешния ни фронт на сигурността, че трябва да се чувстваме напълно защитени по азимутите на всички изконни български територии – от Хараре до Пекин, и от Тирана до Улан Батор, като се мине през Ню Йорк, Лондон и почти целия останал свят.

`Ма к`во иначе да ги пра`йш момчетата от ДС? След като дълги години най-дипломатично, рамо до рамо с КГБ, те се бореха за въвеждането на руския комунистически империализъм вътре в България и почти успяха, остава единствено възможността да бъдат изпратени някъде там, навън, откъдето заплахите за вече демократична България валят като из ведро и трябва да се държат под специализирано око. И където, освен това, може да се свърши истинска работа на дипломатическия фронт в подкрепа на попълзновенията на руския, вече съвсем не комунистически, а путиновски, империализъм към страната ни, иначе сме загазили.

Пък за реализация на тези сакрални цели обикновените дипломати са слаба ракия,  граждани. Те не са научени да поркат достатъчно и да не им личи, което в дипломатическите среди е особено ценно качество, а в школите на КГБ се преподава като основен предмет. Те една прилична транс-митническа далавера с оръжие, дрога или проститутки не могат да ти спретнат като хората, а за българската ДС това е наизустено  като “Отче наш” през годините на комунизма и творчески доразвито после в новите демократични условия. Да не говорим пък, че те, обикновените дипломати, със сигурност и на малки подкупи и кражби не могат да устоят в очакване на по-големи, след като не са обучавани от железните чекисти за железни чекисти. Докато момчетата от ДС всичкото това го могат, идва им съвсем отръки. Пък и още колко други поразии са способни да сътворят – виждали сме някои от тях, та знаем…..

“Това е лош ден за нова демократична България” – каза по повод разкритията, че близо 50 процента от водещите ни дипломати са ченгета от най-лошия вид, Стефан Тафров, бивш посланик в Лондон, Рим и изобщо – сведущ човек в дебрите на външната политика. Според него лошият ни ден идва най-вече поради факта, че ДС не е работила за интересите на България, а за интересите на бившия Съветски съюз. И според мен е така до голяма степен, но ето, че според други хора не е. “Не сме имали избор след Втората световна война” – достойно контрира думите на Тафров самият Бригадир Аспарухов, бившият шеф на българското разузнаване, назначен на този пост в служба на демокрацията от президента-демократ Желю Желев. Забележете, назначен не непосредствено след 44-45-та година, а през 91-ва, когато не само Втората, но и Студената война уж вече са зад гърба на народите.

От тези думи на Аспарухов веднага стана ясно защо някои родоизменници, избрали да живеят на свобода извън България, вместо да им се трудят тук в нивата на общите ченгеджийски интереси, и досега твърдят, че каквито са ни ченгетата, такава ни е и дипломацията. Защото, първо, всички са наясно, че дори приказките за липсата на избор след Втората световна са празни приказки, доколкото един уважаващ себе си народ тогава поне би могъл да се надигне в защита на собственото си достойнство, както направиха някои други народи. И второ – още по-всички, което включва дори Бригадир Аспарухов и нему подобните троглодити, би трябвало да са наясно, че поне от 20 години насам България не живее вече като окупирана от руснаците следвоенна страна, а като страна, която се стреми към демокрация. Даже от четири години насам живее като напълно и официално призната европейска държава, което би трябвало да е жив контрапункт на съветската.

На тази бригадирска контра според мен обаче зяпна не само българският народ извън страната, но и този вътре, с други думи – целокупният български народ. Така де, поне аз и всички хора, които познавам, продължаваме и досега да си стоим с отворена от изумление уста. Защото това не ти е някаква простата контра от типа “къде го чукаш, къде се пука”. Тук има нещо повече, граждани, има някакво дълбокомислие, което ние с вас, тъпите и несведущи по въпросите на националната сигурност хайвани, няма как да схванем, дори цял живот да го мислим. Нерде Втората световна, нерде демократична България през 21 век…..Но очевидно твърде дълбоко е изорана браздата в мозъка на бригадира и затова много подобни простотии могат да се пръкнат от нея в момент, когато е необходимо народонаселението да бъде поставено в недоумение заради реализацията на поредната висока патриотична цел – в случая, за защита на незащитимото.

Но и на Тафров му се удивлявам на удивлението, честно. Пък и на всички останали коментатори, които сега сякаш за първи път разбират за какво става въпрос в стройните редици на родната ни дипломация. Дори самият министър на външните работи Николай Младенов изглежда попада в категорията на въпросните лапнишарани с изявлението си: “В мен се заражда гняв и решителността ми става непоклатима!”

Гняв за какво, бе, г-н министре, гняв, че изобщо е такова положението в подопечното ви от година и половина министерство? Гняв, че са ви преметнали да назначавате за дипломати от кариерата дипломати от една друга кариера, които всъщност би трябвало да се трудят на една трета кариера, или поне в някоя мина, както се случи в бившата ГДР? Гняв, защото досега не знаехте нищичко по темата ли? Или гняв, че като не бяха приети съответните лустрационни закони когато им беше времето, включително и от вашето правителство, сега непоклатимата ви решителност не само силно ще се разклати, а и ще отиде направо в свирката на влака? Защото я се опитайте да уволните на куп 50 процента от персонала си, който си има редовни трудови договори, та да видите тогава ние, данъкоплатците, какви пари ще трябва да им платим като компенсации, след като ви осъдят чрез независимия български съд…..Гняв, `айде, бе! И непоклатима решителност – отгоре на всичко!

Но ето че и самият премиер Бойко Борисов неочаквано за мнозина се оказа в групичката на изненаданите. “Няма логика – каза той – в една държава да изпратиш човек, за който хората там да знаят, че е от Държавна сигурност.” Правилно, няма логика, макар на мен да не ми се вижда много логично и да им изпратиш човек, за който хората там да не знаят, че е от Държавна сигурност. Това, както е известно, е не само трудно, но и наистина е нелогично, особено когато говорим за дипломати поне в нашите съюзнически страни от НАТО и ЕС. Но в случая още по-важно е друго, а именно следното прозрение на премиера: “Не случайно, когато сме казвали, че бившата Държавна сигурност е навсякъде и всъщност, половината от посланиците ни щом излиза, че са агенти, представяте ли си вътре в страната какво е? Тази яростна съпротива срещу ГЕРБ на всички нива, всички институции и проекти показва, че ние действително сме подценили тежките поражения, които бившата Държавна сигурност е нанесла на държавата.”

Не знам дали просто сте ги подценили, г-н премиер, или сложно, но да приемем, че просто сте ги подценили. Тогава да ви питам аз вас защо ги подценихте, след като в тази страна има редица журналисти, политически коментатори, пък и някои политици, които вече 20 години предупреждават, че октоподът на комунистическата държавна сигурност изобщо не бива да се подценява. По какъвто и да било начин. Има хора, които отдавна са описали и теоретично дори обосновали “вътре в страната какво е”, но просто май няма кой да чете. И дори ако чете – няма кой да вземе акъл, а не да кара по собствения си, който просто не достига.

Или защото чак сега работата най-после опря точно до “яростна съпротива срещу ГЕРБ на всички нива”, та затова започнахте да забелязвате какво се вихри и къдри наоколо? Когато тази яростна съпротива сваляше демократични правителства и настаняваше на тяхно място удобни за специалистите от ДС и руските им приятелчета, когато претворяваше целия български преход в най-карикатурно и абсурдно подобие на преход и работеше против интересите на българското общество като цяло, просто никой нищо не виждаше, а и да виждаше, просто не му пукаше. Сега изведнъж осъзнахме, че точно срещу свещения тотем ГЕРБ имало съпротива, та затова оревахме орталъка. Ами борете се, де, борете се срещу съпротивата! Да видим как ще се преборите с ченгетата в Конституционния съд, с ченгето-президент, с ченгетата-депутати от собствените си редици, с ченгетата от мафията и ченгетата от честния частен бизнес…..

На мен лично, граждани, цялата тази история с дипломатите-ченгета ми напомни не за друго, а за онази история с миризливото сирене, твърде колоритно разказана преди над сто години от английския писател Джером Джером. Един човек си купил в Ливърпул две кутии добре узряло миризливо сирене – както го описва авторът, “с миризма от двеста конски сили, гарантирана да се разнася до три мили околвръст, а от двеста ярда дори да събори човек на земята”. Помолил той приятеля си, който щял да се връща в Лондон по-рано, да го отнесе на жена му и той се съгласил. Но  когато въпросното хубаво сирене, гушнато от приятеля, се озовало в претъпкания влак, купето бързо-бързо се изпразнило. Преди да напусне, една пълничка госпожа  заявила, че е срамно да се отнасят по този начин с почтените и омъжени жени, а мрачен господин с вид на погребален агент дал своя принос с коментара, че нещо неволно му напомня миризмата на умряло детенце.

Не знам, не знам! На мен вонята, която се носи от нашенските дипломатически кутии, пълни с миризливи агенти, изровени от гробовете на миналото в името на светлото бъдеще, ми напомня нещо доста по-силно – може би вонята от някой плаж, масово гробище на китове. Или от някоя дупка, масово гробище на слонове. Но пък може умрялото детенце да мирише още по-лошо, не споря. И не ми е за друго, ами се кахъря как сега ще се весели по празниците народът с тази воня, дето не само го обгръща, но и сякаш от самите му недра блика. Защото те нали уж умрелите деца на ДС са си хора, въздигнати изсред самите нас, граждани, не са ни ги внесли руснаците, те само малко ни ги дооформиха.

Не знам какви реално ще са последствията оттук нататък за българската външна политика като цяло и за българския дипломатически корпус в частност. Но ако и след този случай българското общество не вземе мерки за озаптяване на смрадливото ченгеджийско влияние по света и у нас, а продължи, отчасти дори с гордост, да си размята миризливите срамотии навсякъде, ще трябва светът да дойде и да ни озапти. За целта вероятно първо ще ни бъде припомнено с искрено възмутен тон, че никой не може да се отнася по този начин с останалите почтени хора и народи, а дори и със самия себе си. А ако не разберем вече и от тази дума, нищо чудно светът да ни изолира, както се прави със стадо побеснели маймуни.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: