На 17 ноември т.г. министър Николай Младенов заяви, че е крайно време да се вдигне нивото на някои наши мисии. В случая, пред “24 часа” той спомена за Сирия и Ирак. Тогава още повече се засими усещането, че България отправя поглед на Изток, където я чакат редица стари връзки за подновяване. В интервюто с Младенов от 17 ноември, бе изказано и официалната българска позиция, която аз подкрепям, що се отнася до арабските държави и обмена с тях.

- За много кратко време у нас се извървяха палестинският президент, държавните глави на Израел и Сирия, ливанският премиер, шефът на Мосад. Сега предстои да дойдат външните министри на Израел и Египет. Само за бизнес ли говорим с тези хора, или има и нещо друго?

- Говорим и за политика, но това, че всички тези хора идват в България, показва, че наистина имаме сериозно желание да се обърнем към региона. Но все пак на първо място трябва да идентифицираме ясно нашите икономически интереси. Затова логично е да говорим за газ, електричество и търговия. Оттам нататък развивайки отношенията си с тези страни, които от две десетилетия са приспани, вече и политическата полза за България в европейския дебат за Близкия изток ще е много сериозна.

Няма как да не се забележи и специалната тема в сайта на МВнР, посветена на България и Близкия изток.

Всичко това, което Младенов заяви пред “24 часа”, сега се видя и в посещението на Бойко Борисов в Ливан тези дни. Самото му посрещане бе отразено слабо в родните медии (това стана и при отразяването на визитата на Башар Асад) , но в Бейрут имаше две официални приветствия- едно в Гранд Сарай (парламентарната резиденция в Бейрут) и друго на летището.

Официалното посещение на българската правителствена делегация в Ливанс продължава и утре със среща на премиера и министрите с българската общност и членовете на Асоциацията на завършилите в България ливанци, която ще се проведе в сградата на посолството ни в Бейрут, а ако съдя по коментарите във Facebook профила ми, всички българи живеещи в Бейрут са поканени на срещата утре.

В българската делегация са включени министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, както и представители на бизнес средите у нас. Това е една добра крачка за България в контекста на затопляне на отношенията с арабските страни. Същият бизнес форум бе създаден и със Сирия, макар и по-неуспешно в София. Все пак, това са възможности, които Младенов вижда добре. Неслучайно ливанският президент Мишел Слейман даде висока оценка на работата на България по отношение на Близкия изток и конфликтът там.

Нещо, което не се каза тук (но се отрази от NNA и Now! Lebanon) е посещението на Николай Младенов в палестинския лагер “Шатила”, където министърът заяви, че “България е приятелска страна на палестинския народ.” Според NNA Николай Младенов е отвратен от ситуацията в лагера и ще информира премиера Борисов за това, което се случва там следствие на израелската агресия. Действително Младенов е видял това, което всеки един посетител на “Шатила” вижда – страдание и липса на политическа воля нещата да се оправят. Именно това, казва Младенов, е предизвикало възмущението му.

Какво се постигна в Бейрут?

“В рамките на посещението си в Република Ливан договорихме облекчена процедура за регистрация на български лекарства, чрез признаването в нормативната база на ливанското здравно министерство на нашата валута” (Бойко Борисов в разговор със Саад Харири)

“Ръководителят на българската правителствена делегация допълни още, че е постигнато съгласие за отпадането на „червения коридор” за българските стоки, с което ще се осигури по-бързият им достъп до ливанския пазар.” (Government.bg)

“България може да осигури инвестиции за реализацията на ливански хидроенергийни проекти, както и да подпомогне предпроектната подготовка като изпрати свои експерти и специалисти.” (Бойко Борисов в разговор със Саад Харири)

“Оценяваме подобряването на отношенията на България с арабските държави и специално с Ливан”, заяви президентът и допълни, че страната му има нужда от български специалисти в сферите на енергетиката и инфраструктурата.” (Бойко Борисов в разговор с Мишел Слейман)

“Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подписа допълнително споразумение, изменящо Договора между правителствата на България и Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, както и споразумение между страните за сътрудничество в областта на туризма.” (Government.bg)

Още:

• January 19, 2010 -- Покана за дискусия на тема „Войната в Ивицата Газа – една година по-късно” (0)
• June 9, 2009 -- Obama's Song and Dance in Cairo (6)
• August 23, 2009 -- With updates: Блокирани Twitter потребители от С.Арабия (0)
• January 12, 2009 -- Месец на близкоизточното кино (0)
• July 25, 2010 -- Писмо от Суейда (0)

Ако сте решили да си вземете (или да вземете диамантено бижу), внимавайте. Без значение дали го взимате от лъскав магазин на бул. Витоша, квартален бижутер или онлайн магазин, имайте предвид, че става въпрос за много пари и може лесно да ви измамят. Начините са много – цирконий, корунд, циркон, шпинел, топаз, оловно стъкло, кристали от татанов двуокис (тип „Сваровски“) и др. За синтетичните диаманти няма лесен начин да се определи, освен в лаборатория, тъй като те са химически идентични с природните такива. Но в останалите случаи има няколко сравнително достъпни метода за проверка. При всички положения ви съветвам да проверите кандидат-диаманта при независим бижутер, ако имате такава възможност. Давам ви и 12 начина да се оправите сами.

1. Цената на диаманта. Ориентировъчната и много груба цена на нормален диамант (дори при ниско качество) е не по-малко от 1500 лв./карат. Всичко под тази цена би следвало да буди съмнения относно качеството на продукта.

2. Цената на пръстена. Нали не очаквате, че скъп диамант ще е в евтин пръстен от обикновен хипоалергичен метал например? Вижте щампи с проби от вътрешната страна на пръстена. Ако видите символи като 10K, 14K, 18K, 585, 750, 900, 950, PT, Plat, нещата изглеждат наред. Видите ли гола вътрешност, нещата са съмнителни. Видите ли гравирано C.Z., става въпрос за цирконий, бягайте надалеч (C.Z. = Cubic Zirconia)

3. Отразяване на светлината. Добре шлифованият истински диамант разсейва светлината. Ако гледате през него, не би трябвало да можете да четете вестник. За по-сигурно, можете да отбележите малка точка върху бял лист хартия и да поставите диаманта точно върху нея. Никъде по диаманта не трябва да се вижда отражение на тази точка.

4. Блясък. Истинските диаманти блестят по особен начин, но техния блясък не е толкова цветен и силен, колкото на силициевия карбид например:

5. Топлопроводимост. Истинският диамант е изключително топлопроводим, около 8 пъти повече от златото и около 6 пъти повече от медта. Ето защо ако дъхнете върху диаманта, той не трябва да се запоти, ако е истински. Има ли изпотяване и въобще задържа ли се течност по него, значи е фалшив.

6. Реакция на ултравиолетова светлина. Истинските диаманти (но не всички) имат лека флуоресценция в синьо, когато са подложени под ултравиолетова светлина. Тоест, ако камъкът остане прозрачен или белезникаво синкав под ултравиолетова светлина, вероятно е диамант.

7. Реакция на топлина. Ако нагреете истински диамант за 30 секунди със запалка, той няма да се повреди по никакъв начин и цветът му няма да се промени. Може да пробвате и на котлон, нагрят до около 250 градуса. Ако не е истински диамант обаче, много е възможно камъкът да пострада, така че внимавайте.

8. Реакция на рентген. Истинските диаманти не се виждат на рентгенова снимка.

9. Реакция на удар и одраскване. Думата „диамант“ (както и другото му име „елмаз“) идва от гръцкото αδάμας – несломим, несъкрушим, неразрушим. Оттам идва и диамантения годежен пръстен – символ на неразрушимата връзка между двама души.  Диамантът е най-твърдият материал на планетата. Всъщност е най-твърдият материал, известен на човечеството. Може да бъде издраскан единствено от друг диамант (ето защо бижутата трябва да се съхраняват отделно). Ето защо, ако успеете да надраскате камъка с върха на топлийка, удар с метален чук или търкане с шкурка, значи не става въпрос за диамант. Само пазете пръстена, защото той не е толкова неподатлив на одраскване.

10. Тегло и плътност. Истинските диаманти са около 55% по-леки от циркония, като плътността на диаманта е 3,52 g/cm3. Ако имате точна бижутерска везна, бихте могли да си припомните уроците по физика.

11. Видимо дъно и захващане. Ако диамантът е поставен в пръстен, дъното му трябва да се вижда, т.е. да е открито. Очаква се диамантът да е захванат за пръстена с държачи, а не залепен с лепило.

12. Сертификат. Всеки диамант би следвало да е съпроводен с един или няколко международни сертификата, издадени от институции като AGL (American Gemological Laboratory), EGL (European Gemological Laboratories), AGS (American Gemological Society), GIA (Gemological Institute of America), IGI (International Gemological Institute) и PGL (Precision Geosynthetic Laboratories). Търсете водни знаци, холограмни стикери и се пазете от фалшификати. Можете да проверите някои от сертификатите за валидност онлайн, например тези на GIA могат да се проверят тук: http://www2.gia.edu/reportcheck/index.cfm. Не забравяйте, че става въпрос за много пари и не бива да се предоверявате на никого, защото понякога, както казва Кант „животът е нож за мечтите, както елмазът реже стъклото“…

И… просто не се сещам за по-подходящ поздрав от този:

Ако нямате достъп до VBOX7, пробвайте с YouTube.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 16.07.2009 -- Предложението ми за брак – история в два варианта (8)
• 11.07.2009 -- Сгоден! (22)
• 03.07.2009 -- Generic PWS!hv.aq Trojan (2)

От Италия се прехвърлям по на север, където някъде в централна Европа от католическите монаси за първи път се приготвя джинджърбред, който в първоначалната си форма бил просто консервиран джинджифил (най-вероятно сладко). По-късно се установява, че джинджифилът има свойството да запазва храните за по-дълго време (като консервант) и на някой му хрумва да го сложи в сладкиш, а рецептата първо обиколила Франция, Германия и Англия. Името джинджърбред се запазва за всички тестени печива, сладкиши и курабийки, които се приготвят с джинджифил, като в Германия, десертът е известен като Lebkuchen, а във Франция терминът е Pain d’épices. За подслаждане, освен захар се добавя и мед и/или меласа – характерна част от тези десерти. Сега по света има безброй рецепти и вариации, в които се използват захаросан, пресен или сушен джинджифил. Едни от най-често приготвяните за Коледа са джиндифиловите курабийки. Те пък, от своя страна могат да бъдат меки сладки или хрупкави бисквити.

Разбира се и моята Шоколадова Коледа не може да мине без ароматни курабийки. Меломакарона и портокаловите сладки с меласа са превъзходни, но сега реших да приготвя джинджифилови курабийки.  Това, което ти обещах да присъства във всички тазгодишни коледни предложения, а именно шоколад, тук той е под формата на високомаслено какао. Шоколад и джинджифил е интригуваща комбинация. Приготвих сладките и в двете им форми – меки, с ванилова кафява захар и хрупкави, декорирани с айсинг бисквити. Тестото е едно, температурата и времето за печене е едно, а от разликата във формата идва и различния резултат.

Като цяло, замесването на тестото и оформянето на сладките е лесно занимание. Дори децата могат да се включат. По-занимателната и изискваща концентрация част идва с декорирането на бисквитите, където трябва търпение и време. Подходящата глазура е така наречената кралска глазура. Приготвя се лесно, но като почти всяко сладкарско произведение си има тънкости. Ще ти ги обясня по-долу, в рецептата.

Лично мен това занимание ме отнася и може да се каже, че си почивам докато декорирам бисквитите. Струва ми се малко странно за моя характер, защото по принцип не мога да стоя дълго време на едно място или да правя нещо монотонно (просто ми се доспива), но от друга страна всяка декорирана бисквита е бутикова, няма повторения и машинални действия, обмислям стратегически с кой цвят да започна и си представям вече готовите сладки. Ммм да, занимателна работа, но най-добрата да се изолирам и да остана сама със себе си. Обаче в един момент ми доскуча и извиках Вальо да помага с креативност. Той също се включи в декорацията и като за първи път се справи много добре.

А тези, които нямат време и търпение могат да приготвят семплия вариант на сладките от същото тесто. Лесно – като детска игра.

Какаови джинджифилови сладки

По идея от от picturesandpancakes.blogspot.com

От дозите се получават 35-40 броя сладки.

Продукти:

• 150 гр. пълнозърнесто пшенично брашно
• 50 гр. бяло брашно + допълнително за омесване и разточване
• 30 гр. какао (3 супени лъжици)
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица прясно смляно индийско орехче
• щипка карамфил
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 150 гр. меко масло
• 100 гр. светла кафява захар
• 1 яйце
• 50 гр. меласа (1 препълнена супена лъжица)
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• ванилова захар за овалване на сладките (за I-ви вариант)
• 1/2 доза кралска глазура (рецептата по-долу), сладкарски бои, декоративни перли, конфети и фигурки (за II-ри вариант)

В купа се смесват двата вида брашно, какаото, подправките, солта и бакпулверът.

Маслото се разбива със захарта докато се получи пухкав крем. Добавят се яйцето, меласата и джинджифилът и разбиването продължава докато сместа стане еднородна. Към нея по малко се добавя брашнената смес. Замесва се меко тесто. Ако е необходимо се добавя още малко бяло брашно.

Тестото се увива в прозрачно фолио и се охлажда за 1 час.

I-ви вариант: От тестото се оформят топчета, големи колкото орех. Едната им страна се потапя във ванилова кафява захар. Топчетата се подреждат в тава върху хартия за печене, на разстояние едно от друго и със захарната декорация нагоре.

II-ри вариант: Тестото се разточва на дебелина 3-4 мм. Изрязват се различни форми и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Фурната се нагрява на 180°C. И двата вида сладки се пекат в предварително нагрятата фурна за 11-13 минути. При мен времето за печене отне точно 11 минути. След като се извадят от фурната, сладките са още меки. Оставят се в тавата за 8-10 минути докато изстинат и стегнат. Отстраняват се от тавата и се оставят да изстинат напълно.

При II-ри вариант бисквитите може да се декорират с кралска глазура. Необходимото количество за получените бисквити е 1/2 от дозата, която следва.

Кралска глазура

Продукти:

• 1 белтък, от яйце от свободно отглеждани кокошки
• 250 гр. пудра захар + допълнително ако се наложи
• 3-4 капки лимонов сок
• 1/2 чаена лъжица глицерин
• сладкарски бои

Пудрата захар се пресява.

В купа се разбиват леко с вилица белтъка и лимоновия сок. Към тях по малко се добавя от пресятата пудра захар, като добавянето става чрез повторно пресяване през цедка. Добавя се глицеринът и сместа се разбива добре докато стане лъскава. Ако глазурата е прекалено течна се добавя още пресята пудра захар. Добавянето става по малко, след разбъркване, като се преценява дали има необходимост от още пудра захар. Ако глазурата стане прекалено твърда се добавя лимонов сок по същия начин.

За да се боядиса, към глазурата се добавя по малко сладкарска боя, докато се получи желания цвят. Прахообразната боя е необходимо да се разтвори в малко вода, преди да се добави. Ако се използва прахообразна или течна боя, възможно е глазурата да има нужда от още малко пудра захар. Ако се използва гелообразна боя, това вероятно няма да бъде необходимо.

Глазурата се оставя покрита с мокра кърпа за около 15 минути да отлежи преди да се работи с нея. Преди да започне декорирането, глазурата се разбърква енергично. Докато се работи с глазурата, необходимо е да бъде покрита с мокра кърпа, за да не изсъхва.

Декорирането

За декорация на сладките най-общо използвай въображението си.

Но основното правило е, че първо се прави борд (контур), за който се използва  по-стегната глазура, която да не се разтича. Шприцова се с тънък, кръгъл накрайник около периферията на сладките.

За запълване на сладките се използва по-течна глазура, като разнасянето и става с клечка за зъби. Това е необходимо най-вече за трудно достъпните места и криви форми.

Докато глазурата не е стегнала, сладките се украсяват с декоративни елементи като перлени захарни топчета, захарни конфети или дребни бонбони.

Сладките се оставят непокрити докато глазурата изсъхне напълно. В зависимост от дебелината на глазурата, влажността и температурата в помещението, това може да варира от 2-3 часа до 6-8 часа.

След като глазурата стегне, сладките може да се съхраняват в плътно затворена кутия.

Забележка: Глицеринът, който се добавя към глазурата предотвратява бързото и изсъхване, докато се работи с нея, придава блясък и оказва значение за гладкостта и текстурата. Не е фатално ако се пропусне, но трябва да се работи бързо с глазурата и непременно да бъде покрита с мокра кърпа докато се работи върху сладките.

Какаови джинджифилови сладки от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Публикувано от “ГОНГ”, където можете да чуете и радио записа за Теодор Балов.

Старши треньорът на националния отбор по плуване на Сирия е българин. Казва се Теодор Балов. Вече два месеца родният специалист готви местните състезатели за големи първенства.

Работил е в Австрия, Германия и Саудитска Арабия. Сега е в Сирия и ще отпразнува първа си Нова година в Дамаск. Ето какво разказа той пред Гонг:

„Треньор съм от близо 20 години. Кариерата ми започна в Левски, тогава Левски Спартак. Тогава бяха най-тежките години в България. След това работих в Австрия и Саудитска Арабия, Германия. В момента съм старши треньор на националния отбор на Сирия. Тук много обръщат внимание на детските групи, занимаваме се и с тях, когато големите почиват. Нивото на плуването тук е малко по-слабо отколкото в Саудитска Арабия.”

„Тук в Дамаск има страхотен български културен център. На 1-ви ноември чествахме Деня на будителите и сме се разбрали на 24-и и 25-и декември да се съберем отново. Жените ще направят баничка, разни сладкиши. Ще си носим напитки и мисля, че ще си изкараме страхотно. Тук сме около 20-25 човека. Събираме се в четвъртък около 20 човека. Има двама много добри треньори тук от Пловдив – Димитър Стойков (вдигане на тежести) и Мартин Войводов, който вече пета година е тук наставник по триатлон.”

„Изпратих доста подаръци към България, единственото нещо, което ще ми липсва тук, са синът ми и дъщеря ми.”

Още:

• June 8, 2008 -- Арабска вечер в "Червената къща" ,12 юни от 18:00 (0)
• January 28, 2009 -- Соломон Паси кандидат за шеф на НАТО (5)
• October 15, 2008 -- Онлайн каталог с арабски сайтове (0)
• September 23, 2009 -- Rotana Dance Hits 2009 (1)
• June 24, 2009 -- Опозицията в Иран: "Към пазарите,другари!" (0)

• Read: Българин подготвя националния отбор на Сирия по… http://goo.gl/fb/LwZI9 #bulgaria #fromsites #interesting #
• Българин подготвя националния отбор на Сирия по плуване http://fb.me/MLS8xsG2 #
• Мисля си,че тази дни ще е най-добре да гледам "Дядо Прас" #
• Julian Assange – a Christmas story http://www.redress.cc/global/rstephens20101221 #
• Отново благодаря на @DidiGK и @cynicalspeech ,че ми помогнаха за блога, както и на @yurukov ,който в 2 сутринта ме съветваше в пощата:) #
• RT @yurukov: Политическата карта "българите в чужбина" http://bit.ly/egF9Ea #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @greg_palast @youthagnstnorm #
• Read: Страхът на един диктатор http://goo.gl/fb/cJCDE #comments #opendiscuss #press #worldnews #
• Inspired by you.Striving to create good.Nothing is perfect. * * Including this. [brilliant by Automattic and Matt Mullenweg!] #
• About.me and Wakemate — Matt Mullenweg: http://bit.ly/f3ThRl #
• 2010 Top Ten FAILS! http://t.co/LgdJpD5 via @FAILBlog #
• WordPress.com дали ще са добри хора и ще ми позволят да си сваля .sql файла от предишния блог )) #
• Блогът се скапа,сигурно съм направил нещо…сега ще си играя цяла нощ:) много съм тъп #
• Абе,стига с тия доносници,ДС,дипломати,агенти.Празници идват,хората психясаха вече от помията,изливаща се по телевизията.Празници са! #
• Абе,стига с тия доносници,ДС,дипломати,агенти.Празници идват,хората психясаха вече от помията,изливаща се по телевизията.Празница са! #
• Интересно защо по телевизиите не дадоха за посещението на Борисов в Ливан…Толкова ли е незначително? #
• По сирийската телевизия пуснаха коледни песни на арамейски език. Невероятно е… #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-20 http://goo.gl/fb/WBgI9 #microblog #

Още:

• March 16, 2009 -- Безумства на митниците в Израел (0)
• March 3, 2010 -- Честит 3 март! (0)
• December 28, 2009 -- Протести пред посолството на Израел в Лондон (0)
• September 5, 2009 -- Трагедия насред Охридското езеро(with update) (0)
• August 9, 2009 -- Нов брой на списание "Ориенталия" (0)

Веднага щом видях новината за разкритията на Уикилийкс, свързани с АЕЦ “Белене”, реших , че най-приляга да коментира темата на специалиста по ядрена енергетика Георги Котев, който се бори от години да докаже тезите си за далаверите в тази област. Така че се обърнах към него. Но ето най-напред какво се вижда от разсекретените документи: [...]

Искам да ви разкажа за една специална книжка – моята книга за Коледа, която чета всяка година и всяка година до последните страници сърцето ми се свива от мъка, радост и надежда.

Тази книга е „Хвърчащата класна стая” от Ерих Кестнер. Заедно с Валентина Маринова, прекрасната авторка на „Мария и децата на Ламски” водихме люти битки, тя да бъде книга на месеца за декември в литературния клуб „Аз чета”, но се разминахме на косъм.  Литературният клуб се забавлява с „Емил от Льонеберия”, а аз ще ви разкажа за любимата си коледна книга тук. 

В понеделник предиобяд в гранд-хотел София се проведе кръгла маса на тема “Да запазим Търговския регистър публичен” (обявена от Иван Бедров), организирана от вестник „Пари“.

Отново и отново, вече наистина не знам за кой път, парламентарната група на ГЕРБ нарушава закона, и по-специално Закона за нормативните актове, който регламентира как се приемат закони в България и поставя някои правила, като например изискването всеки законопроект да има мотиви (защо трябва да го ручаме жабчето) финансова обосновка (колко ще струва), и да бъде подлаган на обществено обсъждане (да бъде показан на кръчмаря) ПРЕДИ да влезе в пленарна зала за гласуване.

Две са промените в Закона за търговския регистър, които будят силно безпокойство — първата е, че заявителите (т.е. собствениците на фирми, които ги регистрират), сами решават кое от документите им представляват лични данни и кое не, и на практика сами решават какви данни да предоставят на регистъра, а втората е — че достъпът до досиетата на търговците ще става с електронен подпис или цифров сертификат.

Тъй като няма официално обявени мотиви за готвените промени, присъстващите на срещата чиновници от Агенцията по вписванията обясниха, че това се прави с цел да се ограничат кражбите на фирми (?!?) и други видове измами (като лъгането между съдружници в различни АД-та). На въпроси от залата, какви са всъщност размерите на тези явления, за да се налагат такива тежки ограничения на конституционното право на информация, хората от администрацията не можаха да дадат смислен отговор на въпроса.

Изказаха се хора от БТПП и БСК, които заемаха страната по-скоро на администрацията, адв. Кашъмов, на страната на гражданите от Програма достъп до информация (ето и тяхното становище по въпроса) и други хора с мнения, включително и с исторически преглед на проблематиката в България.

В самия край на дискусията се изказах и аз от името на „Електронна граница“, в приблизително следния дух —

В България имаме големи проблеми с бизнес климата, именно от гледна точка на това, че трудно се разбира кой прави бизнес в България.

Тук имаме в голямо количество —

• подставени лица — като човекът, притежаващ Марина Диневи;
• офшорни фирми с неизвестни собственици, развиващи гигантска стопанска дейност, понякога със стратегическо и структуроопределящо значение;
• тежки форми на лобизъм (корупция), маскиран като консултантски услуги.;
• консултанти, които са всъщност собственици (особено тези в медиите);

Голямото количество от горните явления правят бизнес климата в България несигурен и отблъскват инвеститорите. С готвените промени бизнес климатът се влошава още повече, и шансовете да привлечем качествени инвеститори намаляват допълнително.

С въвеждането на достъп чрез електронен подпис или цифров сертификат до Търговския регистър се създават пречки пред гражданската журналистика, която няма да може да прави своите разследвания, а тя имаше големи победи точно през последната година, заради отворения регистър, да не говорим за всички неприятности, свързани със създаването и поддържането на още една база с лични данни (данните за достъп до регистъра), за която въобще не се знае кой пълни, как пълни базата, кога данните се заличават и как ще бъдат защитени от посегателства.

Крайният ефект ще е в това, че ако някой е решил да открадне фирма (например), то никакъв електронен подпис или цифров сертификат не ще го спрат. Дори да има разследване, то ще опре вероятно до цифровия сертификат на някой адвокат, който спокойно може да се позове на адвокатската тайна и да преустанови разследването. Докато гражданите и собствениците на малки фирми ще загубят възможността да проучват партньорите и конкурентите си, защото ще бъдат ограничени от финансовата страна на въпроса, а и ще загубят анонимността си и могат да бъдат „респектирани“ със силови средства.

Припомних, че не за пръв път се злоупотребява със Закона за личните данни, като първата такава голяма злоупотреба беше с ограниченията върху отварянето на досиетата на Държавна сигурност.

Продължих с това, че ми е странно, че не присъстват вносителите на законопроекта, които трябва да обяснят политическата и стопанската логика зад тези промени.

За съжаление, очертава се още един фронт на борба, и то на място, където проблемите бяха почти решени.

Валутни резерви на БНБ, млн.евро

Валутните резерви през последните две години са на ниво около и над 12 милиарда евро без особено големи колебания. Спад имаше в края на 2008 (от 14 на 12 милиарда) основно заради харченето на фискалния резерв, както и в началото на 2010 по същата причина.

Натиск от платежния баланс върху резервите практически няма. За хората, които не разбират валутния борд и българската икономика, това е неочаквано и необяснимо (прогнозите им, разбира се, бяха тотално сгрешени). Интересно, дали ще си вземат поука или ще продължат с празнодумията?

Блогът за икономика 2010

Екскомандосът от Македония Здравко Здравески и неговата съпруга Добрила днес дадоха пресконференция в БТА. На нея нашите сънародници от Прилеп изнесоха потресаващи данни и факти за нечовешки репресии и дори убийства над тях и техни близки, заради проява на българско национално самосъзнание. Семейството на Здравески е било малтретирано в продължение на години. Убити са били брата на Здравко, а преди няколко месеца и брата на съпругата му Добрила – Кристиян. Той е бил също полицай в Македония и служител заедно със Здравко в специалните части – т.нар. “Лавове”, които изнесоха войната срещу албанските терористи през 2001 г.  Убийствата се водят като битови инциденти, но има доказателства, че са били специално поръчни от службите за сигурност. Заплахите за последващи физически саморазправи над семейството продължават и в момента. На пресконференцията присъстваха организационният секретар на ВМРО Юлиян Ангелов и журналисът Асен Йорданов, който лично се е ангажирал с помощ за македонските българи.

“В Македония можеш да се наречеш какъвто искаш – македонец, циганин, турчин, албанец, сърбин, грък, египтянин, хунза.. Всички националности имат право на медии, училища, език, партии. Само ако се наречеш българин обаче, ставаш автоматично мишена и подлежиш на унищожение”, изплака Здравески. “И аз съм човек, и аз искам да живея и да мога в Македония да се наричам свободно българин, децата ми да учат български език и българска история, каквато е нашата националност! Вместо това се опитваха да ме убият, затвориха ме в затвора с фалшиви обвинения, изтезаваха ме и ме караха да се откажа публично от българското си самосъзнание. Семейството ми едвам оцелява!”

Здравко е заливан с киселина, вадени са му здрави зъби без упойка с клещи в затвора. Палачите са го пребивали непрекъснато само и само да подпише документ, че се отказва от българското си определение. Полумъртъв е оставен да умре без лекарска помощ. Лекарката на затвора в Прилеп, която е алармирала, че е нужна спешна медицинска помощ и лечение на Здравески е била веднага уволнена от работа. По време на незаконната присъда са отказвани свиждания, консултации с адвокат и всякакви контакти. Някои от политическите затворници са умирали в ръцете на Здравко, разказва самият той. Здравески разполага със свидетелски показания и документи за всички случаи, които оповестява. Той е готов да съди македонската държава за геноцид и нарушение на всички норми за човешки права. За трагедията ще бъдат сезирани Европейските правозащитни институции, ООН, европейските мисии в България и Европарламента.

Добрила Здравеска информира, че тяхната драма не е инцидент, а е съдба на хиляди македонски българи, които не смеят, а и няма къде да се оплачат. За съжаление България няма държавна стратегия за защита на българите зад граница. Действията предприети по линия на Министерството на българите в чужбина са блокирани , заради оставката на Божидар Димитров. “Ние не се борим за себе си и заради някакво гражданство, защото можехме да си извадим такова и без много шум. Ние искаме да изразим гласа и болката на стотици хиляди българи в Македония, които са репресирани зверски, за да не смеят да изявят по съвест своята свяст и своя произход! В Македония не можем да говорим и никой няма да ни даде трибуна за това, затова търсим солидарност от българското общество, от българските институции! България като член на ЕС може и трябва да се застъпи за защита на европейските и световни норми за елементарни човешки права и премахването на антихуманните методи на терор над българите в Македония”, заяви Здравеска.

Зад случаят на Здравко Здравески се организира сериозна обществена подкрепа и в социалната мрежа Фейсбук в група “Да помогнем на Здравко” с над 1500 члена. Групата прие Обръщение до българските власти за съдействие и адекватна помощ за Здравески и 3-те им деца. На 22 декември Здравко трябва да напусне България заедно с две от децата си, поради изтичане на срока на престоя им и да се върнат в Македония. Това на практика означава смъртна присъда за бившия военен герой, опасяват се близките му. До момента никоя държавна институция не се е ангажирала да осигури убежище на заплашеното семейство. Българинът със шведско гражданство Петър Захаров от Западните покрайнини предложи да помогне на Здравески за политическо убежище според европейската конвенция за Човешките права в Швеция, ако България остане бездушна към тяхната съдба.

“Аз имах един брат, който беше убит – сега намерих много братя и сестри в България и съм благодарна на всички които ни помогнаха!”, сподели през сълзи Добрила Здравеска, внучка на големия войвода на ВМОРО Георги Стоянов.

“Каквото и да ми се случи оттук нататък, аз съм и ще остана горд и достоен българин! Да живеят Македония и България!” бяха заключителните думи на Здравко Здравески.

Покрай продължаващата олелия с посланиците агенти templar зададе логичния въпрос - кое е по-добре - посланик-милиционер или милиционер-посланик?

Въпросът обхваща цялата тъпота на ситуацията - Бойко харесва разузнавачите, но гони агентите и то само тези в чужбина, защото тези в страната "не пречат". На мястото на сменените вероятно ще дойдат хора без дипломи, но с много стаж като охранители/пожарникари/полицаи.

И все пак аз съм доволен от ставащото. Доскоро България беше в ситуация, в която агентите управляват и Путин им диктува по телефона. Сега поне няма да има агенти във Външно министерство, няма да има и агенти министри. По всичко изглежда, че това ще се превърне в историческа тенденция, която между другото може да повлече и други знакови фигури. Да, това е нещо, което трябваше да стане много отдавна и не така половинчато и идиотски. Но смятам, че в политиката е по-добре нещо да стане наполовина, отколкото изобщо да не стане. С оглед на сегашните български партии не е възможно да има пълно изчистване. Възможно е обаче частично и е добре, че поне то става.

А ако се върнем на тъжния въпрос на templar, то предлагам да сравните разказите на един типичен твърд кадър на БСП и на един представител на лансираните от ГЕРБ политици. В нормална ситуация не бих избрал нито един от двамата, но мисля че е ясно кой е по-опасен и вреден.

"Ей това е социологията – щом народът ти носи баница, баклава и вино, значи всичко е наред." Това каза Борисов в неделя, когато между откриването на пътен възел и решението да приеме оставките на двете ключови за управлението на ГЕРБ фигури се наложи да коментира и социологически данни за спада в доверието към правителството.

"И ти ли, Бойко - пет пари не давам дали наистина го вярваш, или верен на нрава си на лисик (не се сещам за названието на мъжка лисица) - а твоят нрав е точно такъв (никакъв лъв или друг истински директен хищник не си), играеш игрички с противника/жертвата, а пътьом и със зрителите (гласоподаватели - които в това си качество също се явяват своего рода жертви - косвени); та - и ти ли, Бойко?"

Първият коментар на постинга бе лингвистичен, за което благодаря - названието на мъжката лисица е "лисугер". Докато прави добро на народа (открива магистрали или нещо такова), междудругото споменава, че ей тъй на, махнал двама от кабинета. Не че е важно, ама да го каже. Т`ва ако не е лисугер...

"Справката на института [НОИ - б.авт.]показава, че работодателите осигуряват 16% от заетите около 2.8 млн. души върху месечен доход до 240 лв. Вноските на други 43% се правят върху заплата до 480 лв."Източник:

Може ли нормален човек да повярва, че 1/6 от работещите бачкат за минималната заплата от 240, от която след прихващането на данъци и осигуровки остават около 190???

А съвсем безумно е да се повярва, че на половината от останалите заплатите им са до 480 лв.

И на шибаната държава, и на шибаните управляващи им е ясно, че шибаните бизнесмени крият данъци, респ. счетоводството им е невярно, което логично води до предположението, че укриват счетоводно и други неща - печалби, приходи, обороти...

И нелепо се сещам за стар виц от времето на комунизма:

Седи си един човек в градинката и си мърмори: "Шибана държава!"

Минава милиционер, чува го, прибира го и го води при началника: "Другарю началник, тоя води публично вражеска пропаганда - говори, че държавата е шибана".

Началникът отпраща милиционера и започва разпит на заподозрения по Глава 1 от НК (тя бе много сериозна - за престъпления против държавата и обществения строй): "Наистина ли мислиш, че държавата е шибана?! Човекът обяснява: "Ами този Рейгън с неговата надпревара във въоръжаването, с нарушаването на гражданските права..." и ченгенарският шеф бесен крясва "Махай се! Да дойде идиотът, който те доведе".

Човекът се маха и сяда пред районното да изпуши цигара. След малко от районното излиза ченгето със скъсани пагони, вижда го и му казва "Копеле, заради тебе ме уволниха". А нашият човек отговаря "Аз казахт ли ти, че е шибана държава?"

Ква е връзката между осигуровките и тоя стар виц? Не знам. Връзката за мен е идиотската "шибана държава".

Днес отново ще стане дума за дервишите и техните танци. Гостува ни  Мария Пепелджийска, от блога Цветно…с Пепеляшка с един от нейните пътеписи – част от поредицата ѝ за Ориента. Приятно четене:

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър –

КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАШИТЕ ДЕРВИШИ

Кóния (на турски: Konya) е град, разположен в Централна Анадола. Градът е с население от близо 2 мил.души. Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света - обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха - 7 хиляди години преди новата ера. Историята  на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен  подем град Кония бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Но безспорно, днес Кония е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши. Заради тях е и моя отколешен интерес към този град. А хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми /1207-1273 г./. Той е основателят на   Ордена на танцуващите Дервиши –  Мевляна .

Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи.  Орденът Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява  на разбиране, прошка и просветление.  По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми, 2007 година бе обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. В словото си в Европейския парламент  проф. Марк Люк Гиси говори така: "Какво мога да кажа за Мевляна? Какво може да каже човек пред Тадж Махал? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако следвате Руми, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за Руми, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален." Кой знае, може би ако Руми беше наш съвременник, светът щеше да е едно малко по-добро, по-красиво и по-уютно място...

Но.....за какво иде реч? Общоприето е схващането, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две враждуващи помежду си направления - сунити и шиити . Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав, както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите. Такова течение е суфисткото течение, с което най-често се свързва и дервишкия орден, и което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят, с основател и духовен водач  Мевляна Джеляледдин Руми.

По време на своите  церемонии суфитите изпълняват специфична религиозна музика, като флейтата Ней е най-важният инструмент, тя е гласът на "голямата тайна", обгръщаща света, тя гори и изгаря и където и да се свири на нея, тя налага своята любов. Руми е вярвал, че музиката извисява душата и позволява да чуваме звуците, идващи от вратите на Рая. Заради ефектното изпълнение, носещо много послания и символика дори в облеклото, танцът наречен  СЕМА, е познат повече като  ТАНЦУВАЩИ ДЕРВИШИ. Те  и до днес са един от културните символи на Турция пред света.

Танцът на дервишите

се изучава с години и е много специфичен – участниците се подреждат в правилен кръг около своя  учител и започват да се въртят  около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене до изпадане в пълен екстаз, нещо като медитация. Този танц символизира вечния кръговрат на живота - земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен....Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото.Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост  към съвършенството. Танцьорите се въртят от дясно на ляво, като дясната ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Бог. А лявата ръка сочи надолу, с нея раздават приетото от Бог на хората. Изпълнителите на танца, наречени Семазен-и, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца - освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни. Цялостното послание на музикално-танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез  състояние на транс и екстаз,   достигане на Божественото. С огромно нетърпение и  интерес, наблюдавах този танц, но  в Кападокия, в  Дервишка къща. Публиката бе така притихнала, музиката - ведра, оптимистична, и някаква силна енергия витаеше наоколо... Като че ли  те възражда. И макар да звучи невероятно, ритуала по някакъв мистичен начин  изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда със спокойствие и топлина. Магия някаква... През цялото време, около час, бе забранено да се снима, но накрая дервишите направиха жест и излязоха отново само за снимки, като се завъртяха във вихъра на своя танц за малко - тогава и аз ги снимах на видео с моя фотоапарат - е , не е същото, а и музиката не е оригинала, а допълнителен мой избор, но все пак ще добиете една мъничка  представа... : Но-о-о,...да се върнем към музея на Руми.....Тук се намират  забележителни шедьоври на Селджукската дърворезба и мрамор: Невероятна пищност и лека натруфеност, типична за ориента, но.. трудно се разглежда от "калабалък "- все пак това е най-посещавания музей в Турция, след  двореца Топ-капъ в Истанбул.

Основната част на музея включва гробницата на Руми със саркофаг под зелен купол, покрит с брокат и бродирани в злато писания от Корана. Много лъскаво и красиво е всичко ...

В музея-мавзолей има  артефакти от живота на Руми  - музикални инструменти, дрехи, броеници, ръкописи..... Има и отделен музей с восъчни фигури за живота и обучението на дервишите. Тук се намира и седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед -  казват, че докосвайки го си намисляш силно едно желание...

Най- забележителния шедьовър на ислямската мистика и смятано за второ по важност след Корана е произведението на Руми - МАСНАВИ, състоящо се от 25 700 куплети, 6 тома мерена реч, писани 13 години. А всеки два полустиха на един стих се римуват помежду си. Всяка поема онагледява идеите на поета за морала, религията и са алхимия на любовта. Руми и мъдростта му от тези поеми са поели отвъд границите на своето време, защото той и неговите писания са все още актуални и свежи около 800 години след това. Това е един от ръкописите :

Ето и няколко реда от поемите на Руми: Видях много хора - нямаха дрехи. Видях много дрехи - в тях нямаше хора. --------------------------------------------------------- Този, който не знае и не знае, че не знае, е глупак - избягвай го! Този, който не знае и знае, че не знае, е дете - поучи го! Този, който знае и не знае, че знае, спи - събуди го! Но този, който знае и знае, че знае, той е мъдрец - последвай го. ---------------------------------------------------------------------- "Знание” означава непосредствен опит за огъня: ти самият да почувстваш огъня, а не да бърбориш за дима. ------------------------------------------------------------------ Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си. ------------------------------------------------------------- Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък. Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал. Танцувай насред апогея на борбата. Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц. Танцувай и когато си истински свободен. Не навеждай главата си до земята – вдигни я във екстаз. Като праскова стани, събудена от пролетта – целият усмивка, целият екстаз. Смея се с цялото си тяло, като роза, а не само с устните си. --------------------------------- Бъди жив, бъди жив в Любовта! Мъртвите не могат да направят нищо. Кой е жив във този свят на призраци? Този, чиято любов не спира да се ражда. ---------------------------------------------------- А иначе в град Кония има и много други туристически обекти:

Alaeddin джамия

тя датира от 12 век и се намира на най-високия, едноименен хълм в центъра на града, функциониращ като парк. А някога е бил имперски център на селджукските султани, състощ се от Дворец на селджукските турци, както и джамия. Комплексът е забележителен със своите:

- останки от римски колони в предверието:

- а вътре се намират оригинални Селджукски михраб /молитвена ниша/ с полихромна керамика и купол, и красиво издълбан абаносов дървен мимбер от 1155 г.

* Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре,

[singlepic id=7486 w=320 h=240 float=left]  [singlepic id=7487 w=320 h=240 float=right]

* Кервансараите

във вилаета и в цяла Анадола, които са построени също по времето на Селджуките на всеки 30 км с цел отмора на животните и хората от пътуващите кервани. Те са също внушителни  архитектурни паметници

Автор: Пепеляшка. Други пътеписи в Цветно…с Пепеляшка /блогче / Снимки: авторът Други разкази от Турция – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Когато осъзнаваш, че системата ти пропада и жалките ти опити да я спасиш остават безплодни, тогава започва репресията. Такъв е проблемът в Беларус, който още седи заключен в оковите на един определено болен човек. Той не изповядва никаква доктрина, няма политически виждания, освен своите лични. Всички биват гонени от властта, включително социалисти, които искат демократични промени в страната.

Страната е притискана от две страни- западна и руска- всяка, от които има своите лични причини. Западът вижда в Беларус врата към притискане на руските интереси в района, а Москва използва Лукашенко единствено като кукла на конци. Не от любов към някакви политически пристрастия, на Русия не й пука за Беларус или каква доктрина изповядва населението му. Важно е да има човек, който изпълнява и трябва да се разбере, че тук не става дума за комунизъм, КГБ или старите структури на властите в СССР. Беларус има лошата съдба да се намира на това място, където е и да е управлявана от човек, удобен за Запада и Русия. За САЩ Лукашенко е идеален образ, който дискредитира Руската федерация, а за Москва той служи, за да се балансират силите около Украйна, Полша и останалите страни в района.

В Беларус положението в момента е повече от критично, като властите затъмняват медийния поток и малко може да се разбере какво става в страната. След последните избори, вчера имаше сблъсъци с полицията в Минск, а след това започнаха арести на активисти, най-вече от Беларуската социалдемократическа партия, която е в опозиция на президента Лукашенко.

В момента мейл адресът на младежката организация на Беларуската Социалдемократическа партия, която плаща висока цена за опозиционната си позиция, очаквано не работи. В същото време, съобщение от Волга Исайкина, зам.-председател на секцията по международни отношения на БСДП, бе разпространено от групата във Facebook на активистите на Европейските социалисти и предизвика още по-мрачни прогнози за случващото се в Беларус.

Чудесно е да усетим, че не сме сами!

Бих искала да ви предоставя няколко пресни новини от това, което се случва днес в Беларус.

Днес голяма част от политическите активисти бяха арестувани в своите офиси или домове.

Лукашенко изнесе дълга реч (три часа) в ефир, като използва всички основни телевизионни и радио канали, включително и тези, които са обвинени в злоупотреби срещу властта и техните собственици са в затвора сега. Има слухове, че ще бъдат измъчвани, но не знаем дали това е истина или просто разпространявано мнение сред населението.

Не знам дали знаете този факт, но в Беларус има 0% опозиция в парламента. Тук имаше парламентарни избори преди няколко години и организацията ни работи при много тежки условия. Имаме огромна подкрепа от хората, които са недоволни от управлението на диктатора и искат демократични промени в Беларус. Но нашият кандидат има малък процент подкрепа в сравнение с подкрепяните от Лукашенко личности. Най-жалкото е, че последните честни избори бяха проведени през 1994 г…

Поздрави, Волга.

Още:

• September 25, 2010 -- Великолепна издънка по шест пъти (0)
• September 22, 2009 -- Върнете бригадите! (20)
• February 2, 2009 -- Проекти за справяне с водния дефицит в Близкия изток и Северна Африка (0)
• January 5, 2010 -- Letter to Catherine Ashton (0)
• January 10, 2009 -- Оръжието на ХАМАС-покажете го (0)

Продукти:
500г обезкостено свинско месо
1/2 стрък праз лук
1/2ч.л. сол
1с.л. доматено пюре
1/2ч.ч. вино
1ч.л. червен пипер
2- 3 червени домата
2- 3с.л. олио

Прготвяне:
Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се вода колкото да покрие порциите. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Месенцата се варят в продължение на 40 минути. После се изваждат в чиния, а бульонът се прецежда. В тиган се налива 2- 3с.л. олио. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. Празът се реже на тънки колелца. Когато започне да цвърти олиото се добавя лукът и варените мръвки. Бърка се с дървен лъжица, за да не загори. Добавя се 1с.л. доматено пюре, 1/2ч.ч. вино и прецеденият бульон. Оставя се да къри кротко ддокато течностите се изпарят и остане само на мазнина. Кавърмата се разпределя в плоски чинии. Отстрани се гарнира със задушен ориз. Доматите се измиват. Маха се ципата им. Режат се на кръгчета. Разпределят се за гарнитура в порциите кавърма.

Не, не съм чак толкова привързана към нивото на трафик тук, за да почна да пускам порно. Но за сметка на това винаги се радвам на кампании, които успяват да изговорят по интересен начин деликатна тема. А какво по-деликатно от това да накараш някой да стане баща, без да го знае? На практика, това е доста точно представяне на даряването на сперма в клиники за оплождане. Но една австрийска клиника се е справила много добре с тази трудна задача.

Кампанията в печата таргетира доста точно целевата група – какъв по-добър канал от списание като FHM? Там са избегнати сериозните апели, а се залага на хумора и любопитството. Две страници са залепени – досадно неудобство, което си готов да преодолееш, за да научиш какво все пак има там:

Рекламата с яка кака води към сайта на кампанията, който е също толкова интересен, лек и забавен. Тестът там (добре де, излъгах, че съм мъж, за да видя въпросите) няма нищо общо със сухите медицински въпросници. Няма да разказвам, а само ще ви дам пример с въпроса за възраст: традиционните групи 18-20, 21-30… завършват с “Over 70 (for any Hugh Hefners out there)”.

Целта на комуникационната кампания е ясна – през призмата на хумора да се привлече вниманието на публиката, по възможност без да ги плашим много. Моят резултат беше 85%, което е почти в рамките за дарител Ако искам, мога да го споделя резултата с приятели в Twitter, Facebook или по мейл, с което да привлека приятелчетата си към темата – все пак когато стигнем до секса, всичко е едно голямо мерене на… проценти, така че идеята има потенциал за вирусно разпространение.

Още по темата:

1. Big Brother Family с добра идея

Учудващо, някои мои приятели не знаят за легендарния автоголмайстор на Уевски, та се чувствам длъжен да обясня. Жоро Бекъма е образ на Димитър Рачков в “Пълна лудница” на Магърдич. Същият екип прави и “Господари на Ефира”. “Лудницата” я дават Сряда вечерта по бТВ.

Смислените предавания в българските телевизии се броят на пръстите на едната ръка, “Пълна лудница” е едно от тях.

Продължаваме френската поредица Щрихи от Франция. Вчера Вили ни води до Бретан, а днес Росица ще ни покаже селата на Париж. Обяснявам за софиянци – това е аналог на това някой да ни разведе из Подуене, Слатина, Орландовци, Филиповци, Малашевци, Панчарево, Красно село, Княжево и всички други софийски села, коите сега са част от града, а някои са и практическии в центъра. Докато някой не напише нещо подобно и за София, ще прочетем за:

Селата на Париж

Батиньол

19 октомври 2010 г. От множеството села, които Париж анексира преди 150 години, 16 са включени в ето този симпатичен гид, от който най-педантично си преписах в джобното тефтерче маршрутите: LaVillette, Belleville, Ménilmontant, Charonne, Bercy, Ivry, Gentilly, Petit-Montrouge, Vaugirard, Grenelle, Auteuil, Passy, Ternes, Batignolles, Montmartre, La Chapelle-Saint-Denis: [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Гидът „Разходки в селата на Париж” и моето тефтерче по средата"][/caption] За всички нас, посещаващи френската столица, някогашните граници са невидими - границите между стария Париж и селата; границите между самите села. Всички ние виждаме преди всичко Османовата архитектура – шпалирите от внушителни сгради от двете страни на внушителните булеварди. А някога...

някога между селата и Париж е имало стени и „КПП”-та

Селяните, произвеждащи хубаво винце, е трябвало да плащат нещо като „гранична” такса, за да го продават в столицата. На парижани и особено на бохемите им идвало нагорно да пийват поскъпналото вино, та често прескачали за консумация и забавления при производителите. Поради стечение на обстоятелствата Монмартр се превръща в най-известното село в района, но и тези, за които ще напиша, са имали сходна слава. Случаят ме отведе за пореден път в XVII-ти арондисман (административна единица, включваща няколко общини), където за първи път направих разходка из забележително тихите и уютни местенца на две бивши села – Батиньол и Епинет. Ако се разхождате по “Авеню дьо Клиши” (“Avenue de Clichy”) и сте с гръб към Монмартр, то от лявата ви страна ще е Батиньол, а от дясната – Епинет. Два основни „феномена” от слединтеграционния период (1860 г.) и градоустройствената политика на Барон Осман (назначен от Наполеон III, работил в периода 1853-1869), са особени приятни и свежи за окото – пасажите, наричани “сите” (cité) или “вила” (villa) и локалните паркове в английски стил със задължителни, изкуствено направени, планини или хълмове, реки, езера... Тук е важно да се отбележи, че „сите” (град, стара част на град) не трябва да се обърква с островчето на Сена „Ил де ла Сите”, нито пък „вила” с основното значение на „вила”. Нека направя още едно уточнение: в най-груби линии може да се каже, че богатите в Париж са строили къщите си според посоката на вятъра – той духа от запад на изток, та по тази логика богаташките арондисмани са в западен Париж, а бедняшките, или както французите ги наричат, „популярните” – на изток. И още: по правило в „новоучредените” арондисмани са интегрирани по 4 села. Всяко бившо село е трябвало да има парк като описания по-горе. По осите север-юг и изток-запад е трябвало да има и по едно обширно гористо-парково пространство в допълнение към паркчето в английски стил. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Та, с гид в ръка тръгвам по улицата „Legendre”. Тръгвам да изследвам Батиньол. Първо черквата: [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Сент-Мари де Батиньол"][/caption]

После паркът на Батиньол, „Le Square des Batignolles”,

който през 1835 г. вече е бил пригоден да изпълнява ролята на публичен терен, „стъргало” и място, на което през лятото са се провеждали 15-дневни игри и забавления с акробати, жонгльори, танцьори и пр. По времето на Наполеон III, който е държал да снабди богато Париж с паркове и градини, теренът придобива сегашния си облик на парк от английски тип с всичко природно, което местните хора трябва да имат събрано на едно място – от планини и пещери до реки и езера. Това събитие се е случило в годината на Априлското въстание в България – 1876г. [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Паркът на Батиньол – „реката”"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паркът на Батиньол –„ езерото” при хубаво време"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паркът на Батиньол – „езерото” преди дъжд"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Паркът на Батиньол – старите дървета и реката с репеит"][/caption] После се връщам към черквата и поемам по улицата, перпендикулярна на „Legendre”. Подминавам симпатични къщи, множество бивши занаятчийски дюкяни, пансиончета. После стигам до „социалистическата” сграда на кметството на арондисмана, където ще се върна довечера, за да слушам лекция на тема „Терн – Монсо – Батиньол – Епинет 1860-2010”. [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Кметството на Батиньол"][/caption] Достигам до широката улица “Rome”, продължавам до “Place de Clichy”, откъдето се вижда прекрасно куполът на Сакре Кьор – Монмартр е на пешеходно разстояние оттук. Врътвам се отново в Батиньол и следвам маршрута, показан в гида – ето улицата на Зола. В квартала са живели Верлен, Жак Брел, Барбара... Тук са израсли вдъхновени музиканти, анархисти и феминистки... [caption id="" align="aligncenter" width="663" caption="Някъде тук е живял Емил Зола"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Старите фасади на сградите са запазени"][/caption] Старите фасади на сградите са запазени Започва да се смрачава и лекичко да вали. Връщам се към кметството с намерение да поседна в отсрещното кафене, имам време до лекцията. Наблизо има някакви протестиращи младежи, после се появяват униформени въоръжени батковци и след няколко крясъка с неясен произход всичко утихва и протестът се стопява. Докато пия освежителния сок си давам сметка в какъв абсурден филм играя в последните часове – Франция се къса от стачни напъни; няма бензин; самолетите, обслужващи далечни дестинации, отказват да летят; покрай стачкуващите намират пълна изява наркомански и клошарски групи – трябва да превземаш стълбите на метрото и RER-а слаломирайки, за да избегнеш лайната и повръщаното... И точно в този момент аз уцелвам най-спокойните и релаксирани местенца на този врящ котел, радвам се на красиви есенни пейзажи и очаквам с нетърпение лекцията, от която ще науча много за историята и перспективите на този многолюден арондисман – един от най-големите в Париж – около 560 000 жители. От един коридорен разговор ще науча също, че днешен Париж се подготвя за нова анексия – този път на предградията, които са извън Околовръстното (Шосе Периферик). Честито! Очаквайте продължението Автор: Росица Якимова Снимки: авторът

(детска коледна приказка)

Всяка година, няколко дни преди Коледа, над гората се появява особен знак - звезда, която свети не съвсем като другите звезди. Тя разпръсква във всички страни лъчи, блестящи като скреж и всеки от тях бърза да докосне спящите зверове, провирайки се и в най-закътаните дупки и бърлоги.
-Събуждайте се, - шепне звездата - настъпва Рождество! Приготвяйте се за нашия ежегоден празник!
Празникът се провежда на една тайнствена поляна, неизвестна за хората, под защитата на стоящите на стража ели. Всяка година програмата е различна.
Ту концерт, който дават птици, долетели от всички краища на земята - празничен концерт, на който солист е славеят.
Ту бал с истински оркестър. В него звучи сребърната тръба на петела, дрънкането на свраките, разнообразни животински гласове, а цикадите и щурците отмерват ритъма.
Този път звездата обявила:
-Ще имате празник като у хората. Аз ще украся елхата със светлинки, а вие пригответе подаръци и ги връчете на гостите. Искам всички да останат доволни. И за да няма обидени, ще направим репетиция. Защото да намериш нужния подарък е деликатна работа.
-Това е лесно, - отвърнали зверчетата - ние ще измислим нещо оригинално.
-Ще видим - казала тихо звездата. - Елате в навечерието на Коледа и носете подаръците си. Изберете каквото искате, само помнете, че те трябва да доставят удоволствие!
Тогава животните теглили жребий, за да разберат кой на кого да направи подарък. Получили се неочаквани и смешни двойки, например, цикада и бухал, плъх и енот. Но това не е толкова важно, на Коледа всички животни са братя!
С весело настроение зверовете се разпръснали по дупките си и всеки обмислял с какъв подарък да се яви на празника.
И ето че дългоочакваната вечер настъпила. Лунната светлина обгърнала цялата гора и разкрила необичайна суматоха по дърветата. Животните, включително и тези, които обитавали близкия зоопарк, бързали към тайната поляна и всяко носело своя подарък. А звездата сияела като скъпоценен камък в тъмното небе.
Зверовете вървели между дърветата и нощта била толкова хубава, че в сърцата им горяла светлина, а в главите им нямало и сянка от лоша мисъл ... Наблюдавано отстрани, били истински трогателна гледка.
Магаренцето носело наръч сено, което възнамерявало да подари на лисицата. Зайчето - морков за щъркела. Котката - къс месо за овчицата. Цикадата смятала да зарадва бухала със слънчев блясък. А червеношийката мислела, че ще направи добро, като подари на кърта няколко искри, които събрала от домашното огнище. Много насекомоядни птици носели в клюновете си най-различни мухи за подарък на други птици, които кълвели зърна. Охлювът носел на гърба си лист салата, предвкусвайки как ще се угости с него жабата. Петелът се канел да подари своето "кукуригу" на мармота, който повече от всичко обичал да поспива сутрин. Дългото шествие завършвала мечката - тя носела ледена шушулка за гущера.
Гостите се събрали на поляната. Животните търсели и намирали тези, които им се паднали по жребий и си разменяли подаръци. А високите ели блестели от светлина.
Изглеждало, че радост като фойерверк трябва да избухне на поляната. Обаче ... всички били дружелюбни и приветливи, но се чувствали някак неловко. И доброто настроение някъде убягвало.
Гущерът се дърпал по-далеч от шушулката. Бухалът притварял очи, заслепен от подаръка на цикадата. На лиса сеното и присядало. Слепият кърт си изгорил кожухчето с искрите от огнището. Щъркелът се отвръщал от моркова, а овчицата жално блеела около парчето месо. Всички били разочаровани.
-Какво стана? - шепнели учудените ели.
-Какво стана? .. Какво стана? - повтаряло ехото.
А станало това, че нашите приятели донесли подаръци, които сами искали да получат, без да вземат под внимание вкусовете и предпочитанията на тези, които ще ги получат. Ето ви и празник!
Почакайте! Какво се движи там по пътеката? Птиците излетели, за да видят по-добре, може би е някой закъснял гост.
-Забавно! - изкряскала свраката. - Това е лешник, сам ходи!
Сам? Съвсем не! Зад лешника се показала една божа кравичка, която го бутала с глава и така бързала, че съвсем се запъхтяла.
-Къде е катеричката? - попитала тя, като едва събрала дъх. - Този лешник е за нея.
Катеричката стремително скочила от дървото.
-Колко мило, дребосъче! - изтявкала тя. - Лешник! Каква вкуснотия! И тъкмо когато ми свършиха запасите! Как се досети да донесеш за подарък това, което харесва на мен? Та ти се храниш с листни въшки!
Животните радостно обградили божата кравичка. Те разбрали каква грешка са допуснали и се наканили да дойдат на следващия ден с нови подаръци.
Станал чудесен празник. Лиса получила кокошо крилце, агънцето - кътче от зелена поляна, гущерът - слънчев лъч, къртът - от любимите си бели червеи, мармотът - възглавница с мек горски мъх, птиците - мухи или зърна, според вкуса си. Щъркелът получил слама за гнездото си, щяла да му потрябва, когато напролет се отправи на север, в Елзас. А катеричката получила нов лешник.
Коледната нощ завършила с пълно ликуване. И доколкото божата кравичка единствена се оказала толкова сърдечна и проницателна, била удостоена с подарък от рождественската звезда, която докоснала гръбчето и с един от лъчите си и дала блясък на пъстрите и крилца.
А животните в гората разбрали, защо е наречена така - божа кравичка.

Мария-Луиза Вер


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!