САМОДЕЙНОСТ, САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ, САМО ГЛУПОСТИ…..

• Характерна черта на политическата и всяка друга самодейност е, че компенсира недостига на професионални познания понякога с много труд и самообразоване, но в повечето случаи – с инат и агресивност 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Какво би станало със света, ако Айнщайн се беше главил цигулар в местен оркестър, вместо да си гледа физиката? Уди Алън не изчерпа темата като описа какво стана, когато импресионистите бяха зъболекари. Пък и нещата са различни. От такива зъболекари страдат някои пациенти, но за останалите веселбата е гарантирана. Докато от физик-цигулар би пострадал не само оркестърът, но и цялата модерна наука – резултатът е тъжен.

Напоследък забелязвам, че самодейността отново поема водеща роля в българския обществен живот. Казвам “отново”, защото веднъж вече живяхме във всеобхватна самодейност по времето на “социализъма”. Тогава всеки трябваше да може всичко и основен лозунг беше онзи за задължителното самозадоволяване.

Хората се самозадоволяваха като си лепяха сами плочки в банята, като си поправяха покривите, професорите по физика вадеха картофи, зъболекарите отглеждаха бамя в междублоковите пространства, а по-обикновените граждани пък гледаха кокошки, някои дори и прасета по терасите.

Изобщо – ако д-р Фройд беше само подочул към какви извратени форми на мастурбация е принуден да се приспособява българският социалистически гражданин, щеше да си изяде шапката от яд, че се е родил на погрешното място в погрешното време. `Ма то пък ако се беше родил тук, нямаше да го оставят да се самозадоволява с извратените си антисоциалистически теории, а щяха да му връчат някаква по-здрава лопата в Белене. И правилно – защо са ни чужди самодейци, като си имаме достатъчно свои.

Онзи ден например Европейският парламент постави четиригодишен срок на страните-членки да се отърват от монопола на руския “Газпром”, като “изградят допълнителни капацитети за съхранение, въведат технологии за двупосочно движение на газ и осигурят връзки към интегрираната газопреносна мрежа на ЕС”. Междусистемните връзки пък трябва да са готови за три години.

Първата ми мисъл беше, че тия хора от ЕП са пълни аджамии по отношение както на българските възможности да се предприеме такъв акт на независимост по принцип, така и по отношение на реално водената от първите ни държавни мъже Първанов и Борисов политика на все по-пълно обвързване с “Газпром”. Пък и как само за три години ще се разберем кой да крадне парите от връзките с европейските газопроводи, след като вече двадесет години не можем да се разберем за доста по-дребни суми?

Като помислих правилно обаче, разбрах, че все пак за самите пари опасност няма, тях ще ги усвоим, дори ако се наложи да си ги поделим. За европейското аджамийство обаче се страхувам, че ситуацията е точно обратната – всъщност Първанов и Борисов са пълни самодейци по отношение както на европейските принципи и политики, така и на реалните български интереси. И то не защото не могат да се изучат на бърза ръка, а защото не искат. Не им пука. И така им е добре. Който трупа знания, трупа печал, се казва в Еклесиаст, та вероятно за да не изпадат в печал…..

Ето защо смятам, че въпреки всякакви европейските директиви, професионален подход по газовата тема в България скоро няма да се приложи. А като чувам, че Бойко Борисов във Вашингтон заявил пълната ни готовност за строежа и на “Белене”, след като имаме вече на ръка всички разрешителни, готов съм да се закълна, че и по отношение на другите елементи от енергийната ни стратегия и сигурност професионализмът тук ще си остане загърбен. Какво очакваш да стори тандем между пишман историк и пожарникар в енергетиката?

Пак в политическия аспект на темата за самодейността – чета например, че според Сергей Станишев БСП може да подкрепи кмета Славчо Атанасов за втори мандат в Пловдив на местните избори догодина. Това си е чиста сценка от типичната българска самодейност, доколкото нито единият, нито другият разбират каквото и да било от работата, с която са се захванали. Или смятате, че ако се конущисат, ще започнат да разбират повече? Не, то си е ясно, че въпросната кооперация се замисля не заради по-доброто управление на града, не дори заради реализацията на макар и погрешни, но все пак съществуващи сред тях съвместни политически идеи за подобряване състоянието на общината. Прави се, за да не спечели ГЕРБ кметското място – и Станишев съвсем ясно и еднозначно го каза в изявлението си. На инат се прави, с други думи – не на всички да им стане по-добре, а на Вуте да му стане по-зле.

Но това си е една от характерните черти на самодейността изобщо, не само на политическата такива. Тъй като не им достигат елементарни професионални познания, самодейците компенсират понякога с много труд и самообразование, в повечето случаи обаче – с инат и агресивност.

По този повод много се смях на истинската случка с Джордж Браун, английски външен министър през 60-те години, който на прием в Перу поканил на танц една фрапантна особа, облечена в лилаво. И останал силно изненадан, когато особата му отказала – не само защото той бил пиян, а и защото оркестърът в момента свирел химна на страната, не някакъв си валс. Пък и защото особата не била дама, а самият архиепископ на Лима в парадна униформа.

Така или иначе обаче, мисля си, че мистър Браун може и да е бил пълен аматьор като външен министър, но все пак като пиянде си е бил истински професионалист, просто е сбъркал професията. Докато за Славчо и Сергей дори не е ясно каква е истинската им професия и имат ли изобщо такава. `Щото не съм сигурен, че артилерист, изучен за юрист, но работил като психолог и кмет, може да се справи с коя да е от тези четири дейности достатъчно професионално. Още по-малко пък съм чул досега някоя фирма да търси специалист по вдъхновението, предизвикано сред войсковия състав от знаците и символите на руските военни униформи през по-миналия век. Но пък може и такива да търсят, де, само аз да не съм добре осведомен…..

И докато съм на пловдивска вълна – малко за едно културно събитие с широк обществен отзвук, крещящ пример за самодейност. Е, не чак от ранга на знаменитото постижение на министър Вежди Рашидов, който неотдавна сподели, че големината на българските писатели трябва да се измерва на метър написани книги. Нищо чудно – той самият е известен с това, че отдавна измерва малките водки на литър, та `що не и писателите на метър.

За разлика от гореспоменатия мистър Браун обаче, Веждито е не само качествен пияница, попаднал по грешка на министерския стол, но и истински скулптор, тук две мнения няма. И съм сигурен, че ако той види проектите, участвали в конкурса за паметник на крупния общественик и дарител Димитър Кудоглу в центъра на Пловдив, ще каже, че единият проект, този на Иван Тотев, е много добър, а другият, онзи на Николай Савов, за нищо не става.

Съмнявам се обаче дали дори речовитото Вежди ще може да обели дума от смайване, когато разбере, че конкурсът се печели от проекта, който за нищо не става. Не – става за чешма, както заяви на проведеното публично обсъждане известният пловдивски художник и доцент в АМТИИ Румен Жеков. Или става за гробница, както дебело намекна пък специалистът от Градската художествена галерия Вихра Григорова.

Така е, бе, граждани, вас ви нямаше, но аз бях там, с очите си видях – и на чешма прилича, и на гробница. Едновременно. Само че журито го помаза на бърза ръка. Да оставим настрани градските приказки, че е така, защото Кольо Савов му е приятел на журито и че по начало паметникът е мислен за него, а конкурсът е обявен само за парлама. Или приказките, че е приятел на кмета Атанасов, а журито, чиито бизнес и други интереси зависят от кмета, малко или много се съобразява. Тези неща може да са верни, може и да не са.

Факт е обаче, че журито избра печелившия проект на принципа на самозадоволяването, с други думи – гордо прояви пълна самодейност и не покани в състава си нито един скулптор, архитект или какъвто и да било специалист по въпроса. Друга тема е защо Общинският съвет, когато е разрешавал терена за тази – принципно похвална – частна инициатива, не е поставил такова изискване. Все пак, хората от инициативния комитет може да осигуряват лично или чрез публична кампания парите за паметника, но той става елемент от общата ни градска среда и е недопустимо да се прави на кръчмарския принцип “който плаща, той поръчва музиката”.

Впрочем, този принцип в България е възприет колкото отдавна, толкова и погрешно. Всички знаят, че някога хората с пари са поръчвали музика на Моцарт. Но някой да е чул те да са казвали на Моцарт коя нота пред коя или след коя да сложи? Подобна идиотщина не са правили, защото са имали самосъзнанието, че дори да са специалисти по парите, не са специалисти по композирането. Иначе казано, обичали са музиката като самодейци, самозадоволявали са егоцентризма си като я поръчват на самия Моцарт или естетическите си щения като я слушат, само глупости да правят не са си позволявали. За тази цел са наемали Салиери…..

Верно, сега са други времена, но чак пък да кажеш – я, паметник на Кудоглу ли, че то било много лесно! – и да инсталираш надгробна чешма насред централния пловдивски площад, защото имаш самочувствието да разбираш, без да разбираш, съвсем не ми се вижда редно. Вижда ми се като проява на инат и агресивност, с други думи – чиста самодейност от най-лошия вид.

Защо ли пък се учудваш, сякаш не си свикнал – ще каже някой. Не се учудвам, бе, граждани, възмутен съм. И к`во като си възмутен – ще попита същият глас. Пък аз нямам какво да му отговоря.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: