В България съществува нещо, което бих си позволил да нарека условно "митът BBC" или ако щете, митът за обществената, за независимата медия. Вероятно и фактът, че за 50 г. британското радио бе синоним на алтернативен новинарски източник, има отношение към това. Българската секция на BBC (позната в началото като "радио Лондон") е създадена през далечната 1940 г. когато Царството започва все по-видимо да гравитира към страните от Оста. Радиото е остро критично към режима в България и подкрепя застъпниците на съюз с Антихитлеристката коалиция. Естествено подобна позиция се приема съвсем нееднозначно от българаското общество. Сатирикът Райко Алексиев, например, често боде британската радиостанция с острото си перо. Преди време имах късмета да се сдобия с десетина броя от прочутия вестник "Щурец", излези между 1940-43 г. С началото на Студената война, символично обяввено от Чърчил като спускане на желязна завеса, BBC остава в ролята на "черна станция", заглушавана и анатемосвана от комуниситческите власти в България, но въпреки това, слушана в кухните на мнозина, жадни за информация извън официоза. Така или иначе, ако се дистанцираме от позицията на хора от Изток, чуждоезиковите отдели на радио Лондон са си откровено оръжие в пропагандната война срещу комунистическия блок. Тук да отбележа, че пропаганда не значи във всеки случай лъжа. За живота в социалистическите страни просто не беше необходимо да се съчинява нищо, защто истината бе достатъчно фрапираща. За пропагандните практика свидетелства и Джордж Оруел, който използва личния си опит в BBC за прототип на антиутопичното "Министерство на истината". Да манипулираш умело масите е наука, а да манипулираш успешно и достатъчно дълго е изкуство.

Невижданите от дълги години във Великобритания студентски протести извадиха от релси и "обществения" медиен мастодонт.
Клипчето видях в блога на Бай Далай. Става дума за момче в инвалиден стол, което е свалено на земята и бито от английската полиция. Грозният инцидент е заснет и обикаля света. Фактът на физическото насилие далеч не е най-грозното обаче. 20-годишният Джоди Макинтайър е потърсен за коментар от журналист на BBC. Напъните на водещият да оправдае насилието достигат кулминация с въпроса “ти подкара ли количката си към полицаите”. Епопея на наглостта и слугинажа. Видимо безобидният и в твърде неравностойно положение Джоди е представен за опасен революционер, заплашвал сигурността на половин дузина въоражени полицаи около себе си.
Ако Маршал Маклуън е прав, "съобшението" Джоди Е медията BBC или поне най-грозното и лице. Грубо и неумело, далеч от нивото на военните години и мита за "независимата обществена медия". Каквото и да значи посленото.