Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Определено слабите (и в известна степен незаконни според собственото им законодателство) но груби опити за спиране на Wikileaks от американската администрация и последвалата поддръжка за сайта от произволни хора без особена техническа грамотност ме впечатлиха тези дни. Wikileaks трудно можеше да си осигури и 3 огледални копия преди една година, а сега има над 20 официални и над 100 неофициални огледални копия. Отделно архива на Wikileaks е дистрибутиран (само чрез thepiratebay) чрез над 1495 онлайн торент сиидира и вероятно над 20000 копия. Тъй като архива има поне 100 различни варианта на копия и се дистрибутира и чрез други мрежи, вероятно е наличен на най-малко 50000 места.

В този смисъл кампанията срещу сайта създава контра кампания, която към този момент поради самият си факт, че е спонтанна е и неконтролируема (няма срещу кого да се фокусират “службите”), а самият сайт е по-подкрепян от всякога.

Wikileaks имаше леко намаляване на донацията на финансовите средства след започването на делото срещу Ансандж в Швеция (според фондацията обслужваща част от сметките им 2/3 от приходите им са дошли в първата половина на годината и след анонсирането на кампанията по делото срещу Ансандж те са спаднали), но след грубите опити за екстрадиране на лицето на Wikileaks в Швеция от Великобритания (по начин, който Швеция не е прилагала и за убийци, а става въпрос за екстрадиране за свидетелство по дело, в което се говори не за изнасилване според публикуваните от Гардиън документи подадени от шведските към британските власти, а за некоректно извършване на сексуален акт, което в най-лошият случай може да бъде наказано с глоба) подкрепата и то от публични лица за сайта и Ансандж така се е повишила, че само за два дни частни лица са събрали в кеш (поради особеното решение на британският съд, парите за гаранцията не можеха да се дават чрез банкова гаранция) 240000 лири, и са заложили индиректно като гарантиращ фонд (за запориране) пред британският съд стоки и средства на допълнителна стойност от 1.5 милиона лири – повече отколкото Wikileaks е събирала от дарения за 2, та дори 3 години до този момент.

Не искам да защитавам или обвинявам Ансандж. Четейки показанията на момичетата, които са се оплакали в полицията (между впрочем те не са завели дело, и на този етап има само предварително разследване, до съд може и никога да не се стигне), комбинирайки ги с това, което Ансандж не отрича, личното ми мнение е, че той определено има проблем с жените, но нека не забравяме, че и всички мъже си имат, както и всички жени си имат проблеми с мъжете. Ако за всеки такъв случай се отваряше дело, съдебната система щеше да е тотално блокирана. От друга страна не мога да не отбележа доста не реципрочното прилагане на закона, и то по предварително следствие (отказано да му бъде даден ход от първият прокурор и започнато след неофициален натиск от министъра на правосъдието отново от друг прокурор, от друг град), което поражда доста шеги, като например карикатура с Осама, дето се хвали, че добре, че не е правил секс в Швеция, иначе до сега да са го хванали и екстрадирали.

Безспорно е, че мотивацията за този ентусиазъм идва от работата на Ансандж, а не от “престъплението”, което е извършил. Това е очевидно от нереципрочният натиск по екстрадицията, за свидетелство, която дори не можа да мине реално поради липсата на обвинение (и следователно нарушение на изискванията на Европол). Дали обаче отзад стои натиск от САЩ или шведският правосъден министър се престарава (за което имаше вече два скандала със същият този министър преди по други случаи) за да се хвали пред Хилари, не мога да кажа (всичката ми информация идва от публикувани статии и разследвания в двете посоки от http://guardian.co.uk). Но това не е важно.

Това, което ме впечатли е натиска, на ръба или отвъд (незаконно) от някой представители на изпълнителната власт в различни държави, да се затвори сайта или предотврати неговата подкрепа в други държави. Такова поведение наблюдавахме в САЩ (където имаше незаконно призоваване към убийство от републиканец бъдещ председател на комисията по тероризъм – това е очевидно незаконно, натиск към GTLD да спре домайна – без да има дори официално разследване за престъпление, натиск към банки и финансови институции да спрат финансовите трансфери към Wikileaks въпреки, че тя не влиза в нито един списък позволяващ това – терористична организация, пране на пари или влязла в сила присъда), Австралия, Швеция, Китай и Франция.

Интересно е тези методи колко са на ръба на закона – тъй като самото правителство в САЩ призна, че няма извършване на престъпление при публикуването на документите (и за това те се опитват да намерят повод да обвинят някой от Wikileaks като подбудител на престъплението, обещавайки на Брадли Манинг споразумение, ако той признае или покаже доказателства, че Wikileaks са го накарали “да открадне документите”). Австралийската прокуратура, която се “самосезира” (по покана на Хилари) след публикациите за да провери за нарушение на локалното законодателство от Асандж също излезе с изказване, че “действията на сайта не са незаконни, макар да са морално укорими”. Та американското правителство реално не може да накара никого да направи нещо срещу Wikileaks на базата на законово основание. Но те настойчиво канят частните субекти да вземат такова решение сами. Писмата изпратени до PayPal, Amazon, Mastercard, Visa и някой колежи правещи копия на сайта (от които тези писма изтекоха в Интернет) показват именно това. Няма заповед, но една доста настойчива покана да си провериш “terms & conditions” и да прецениш спрямо тях дали няма нарушение, имайки в предвид, че ако прецениш, че няма може да си развалиш отношението с държавният департамент или евентуалното бъдеще (за студентите) ако търсиш държавна работа или достъп до секретна информация. Технически е възможно Ансандж и Wikileaks да заведат дела и да осъдят правителството и подкрепилите го частни фирми, особено след изтичането на писмата в пресата (в американското законодателство има такива прецеденти, така че делата са в голяма степен предрешени). Но те в момента са слаби за да се концентрират върху това, имайки се в предвид, че на този етап дори адвокатите на Ансандж са подложени на подобен натиск и отделно работят (към момента) без пари, за слава.

Така или иначе, от техническа гледна точка, въпреки спорно законните действия, съществуването като чиста инфраструктура на сайта Wikileaks е доста разклатено. Вече многократно мирърите на сайта бяха спирани, от Амазон, от Шведски, от Френски и от други хостинг провайдъри.

Wikileaks са подкрепени най-вече от пиратските партии в Европа (които са единствените в момента партии защитаващи открито електронните граждански права), но те го правят по слаб начин – чрез миръри или търсене на нови места за хостинг, които се огъват едно по едно и спират, превръщайки процеса в пазенето на съществуването на сайта в една непрестанна итерация, индукция и процес.

Принципните изводи и за засегнатите държавни служби и за защитниците на свободата на словото в Интернет са лоши. Службите се пробват да спрат някаква услуга и сайт в Интернет и не успяват. Основанието няма значение, факт е че не могат да го спрат. Това е проблем за тях и техните подкрепници. А за защитниците на свободното слово проблемът е, че службите все пак се опитват да го спрат, макар и да нямат никакво законово основание (решение на съдия, съдебно решение и дори официално предварително разследване).

Естествено е, че всяка страна ще си направи изводите и ще пробва нови техники.

Кибер атаката срещу Wikileaks в денят на публикуването на документите бе доста слаба и като цяло неефективна. Язък и излагация за отдела занимаващ се с това в САЩ, нищо че точно преди това направиха рекламирано по медиите (и то не случайно) учение. Тя обаче предизвика доста нескопосани реципрочни кибер атаки от неструктурирана флаш-моб група анонимните. От своя страна опитите да бъдат блокирани методите за координиране на флаш-моба – IRC сървър (с арестуване на неговият оператор, макар и по обвинение което не може да издържи в съда, и разчитащо на разкаяние и самопризнание), филтриране на twitter канали, филтриране на facebook групи и други, също се оказа неуспешно. Хората, когато искат намират невероятни методи за да си комуникират и опитите за разкъсване на флаш-моб флууд протеста, бяха неуспешни. Непрестанно се включваха нови и нови хора, което пречеше на засегнатите сайтове (PayPal, Mastercard, Visa, Amazon) да организират филтрация и реално да противодействат. От своя страна флууда спря внезапно точно така както и започна, с драматично намален ентусиазум след освобождаването на Ансандж под гаранция. Това е голям урок за всички страни – деструктивни но открити протести могат да съществуват в Интернет (така както съществуват и конструктивни протести – като случая с HD DVD key-а и Digg.com) но те спират в момента, в който изчезне иницииралата ги мотивацията, и не може да се създаде лесно инерция въз основа на това, от която да произлезе нещо конструктивно, за която и да е страна. Реално обаче най голям проблем на атакуваните сайтове не им създаде атаката, а изтичането в Интернет на писмата от държавният департамент, които са ги мотивирали да преустановят отношенията си с Wikileaks. Освен това, се създаде много лошо мнение за тях от много клиенти (наблюдават се доста откази от услуги) и ако не говорехме за монополисти (тоест ако съществуваше реална алтернатива да речем на Mastercard и Visa извън САЩ) това щеше много сериозно да навреди на бизнеса им. Обица на ухото, която според изказвания на представители на засегнатите, те все пак са забелязали и имат в предвид. Нещо, което ще затрудни за в бъдеще опитите на правителството на САЩ да влияе върху тези субекти в други подобни случаи, което вероятно ще предизвика някаква форма на законодателна инициатива, която да компенсира това, вероятно веднага след следващите избори.

Аз обаче се замислих мотивиран от обвиненията срещу хостин провайдерите, че стопират хостинга на Wikileaks (незаконно) и правят инфраструктурен геноцид, сериозно застрашавайки съществуването на сайта, дали не може да се създаде (модерният термин – клауд) дистрибутирана инфраструктура, която да бъде относително устойчива на подобни атаки.

Разбира се, моята идея е една стъпка напред. Клауд инфраструктурите типично са локализирани на едно място (а не масивно дистрибутирани), и разчитат на отказоустойчивост базирана на комбинация от стандартните техники на виртуализаторите за възстановяване на виртуална машина на друго място + мулти процесинг апи-та (от типа на S3/Е3, mpi, pvm и други) които изолират отделните функции на даден алгоритъм от необходимостта да работят на една и съща машина и да могат да бъдат масивно дистрибутирани. Така ако има нужда от повече ресурс, той може да бъде осигурен с динамичното добавяне на друга машина към пула от ресурси, а когато натоварването е по-ниско, тя може да бъде извадена.

Въпреки модерното си звучение, в тези техники няма нищо ново. Подобни техники се прилагат от MP супер компютрите от 70-те години на миналият век, апи-тата съществуват от десетки години и сега се правят нови копирания (за нови среди) или усъвършенствания, но реално нищо ново.

Това което обаче не би помогнало за сайт като Wikileaks е централизираният контрол над подобна клауд инфраструктура и нейната концентрация в една или няколко, ограничени локации. Съвременният (уж супер модерен) клауд е изключително статичен, в него няма реална мобилност, той е реализиран на този етап от изключително частни протоколи и API-та, върху специализиран хардуер и софтуер. Едно обаждане към администратора на една такава инфраструктура и сайта си заминава.

Това, което аз търся би било дистрибутирана инфраструктура, която се поддържа от крайните потребители върху собствените им компютри, но позволява съществуването на поне един сайт и неговите услуги, по максимално прост и относително сигурен начин.

Точно това, ще бъде и писанието ми в следващият пост – моята идея за това как може да се реализира подобна инфраструктура, в частният случай за реализация на wikileaks, макар идеята да подлежи на употреба и за други цели.

През цялата 2010-та беше някаква неспирна гадост. Сериозно ми се ще 2011 да е по-различна, защото още една такава или по-лоша година и работите съвсем ще си таковат таковата. Ако се съди по последните дни на годината има индикации, че всичко ще е наред, така че ще посрещаме новата с оптимизъм.

Наздраве на всички (внимавайте с бомбите) и дано в 2011 да има много неща с които да се похвалим.

2011-та година за тунизицийте идва в тежко време по улиците на големите градове и бунтове в провинцията. Ако това се случваше в Иран, вместо в Тунис, събитията щяха да са на първите страници на всички вестници. Това си мислят бунтовниците в Сиди Бузид и са прави. Не само, че щеше да е на първите страници, а CNN, FOX, BBC, Washington Post и редица други медии щяха да вече да са осъдили режима на Бен Али, определяйки го за недемократичен и услужлив единствено на управляващото семейство. Западни лидери щяха да са отправили апели към правителството на Тунис да послуша бунтовниците и т.н. Но това не се случва. Единственото, което Сиди Бузид успя да спечели е мълчанието на световната общественост.

Мнозина смятат, че Запада защитава Бен Али по политически причини. Политици могат да се появят тук-там, но няма да са от основния фактор управляващи, както обяснява в своя блог Октавия Насър (част от екипа на CNN доскоро)

Когато проблемите между студентите и властта в Иран избухнаха и това си пролича по сблъсъците по улиците на Техеран, имаше огромен медиен интерес. Причината е проста-сега Иран е на дневен ред и той трябва да бъде унищожен по какъвто и да е начин. Опозицията бе активна месеци преди изборите и когато те дойдоха, резултатите бяха несигурни, за разлика от Тунис. Журналистите буквално чакаха пред правителствените сгради и отразяваха безпрецедентните и смели бунтове (които наистина струваха скъпо на иранците). От друга страна, Тунис е извън международната преса, освен красивите му гледки от туристическите гидове.

Макар и да е трудно да се види сега, на 18 декември в Сиди Бузид бе започнало нещо много важно. Изключително важно, дори. Бунтът на работническата класа е много важно събитиe, прецедент не само за страната, но и за много арабски страни.

До каква степен обаче е важно международното отразяване в медиите -или липсата на такова? Очевидно е, че е добре хората да знаят какво се случва в Тунис, за да получи подкрепа бунтът. Но целта на хората от Сиди Бузид е не да получат място за снимки в New York Times, а да се отърват от режима на Бен Али.

До каква степен обаче е международно отразяване в медиите – или липсата на такава – от значение? Очевидно това е добре, ако хората по света знаят какво се случва, но защо трябва да се възползват борбата става inisde страната? Целта на тази борба е да не се снимки в “Ню Йорк Таймс”, той е да се отървете от Бен Али. Не, че натискът и медийното отразяване на бунтовете в Иран свалиха Ахмадинеджад. Не, той е още там, както и силата на Иран е все още огромна. Това, което е притеснително е липсата на добра комуникация между центровете на бунта в Тунис, тъй като има огромно медийно затъмнение и каналите за споделяне на информация са орязани от 18 декември насам (всички социални мрежи, Интернет достъп и др.).

В своето телевизионно обръщение във вторник, президентът Бен Али осъди действията на бунтовниците и призова тунизийците да спечелят подкрепа по мирен път. Което е абсолютен блъф – нищо няма да се промени по мирен път.

“Ние сме уверени в нуждата от зачитане на свободата на словото”, каза Бен Али, “Уважаваме каквато и да е позиция, стига тя да е в рамките на законите, правилата и диалога.” Колко заучено, казаха си хората от Сиди Бузид.

Как стоят нещата с изразяване на позиция?

Ето една история от миналия май, когато група активисти от Тунис поиска да вземе участие в световния ден срещу цензурата в Интернет.

Активистите отиват в полицейското управление, за да попълни формулярите за разрешение и веднага били арестувани.Един от тях бе заставен да пусне видео към останалите с призив хората да не отиват на демонстрация и, че позицията му относно цензурата е “неправилна”.

Random Posts

• December 19, 2008 -- Протест по български
• November 20, 2009 -- Anouar Majid, We Are All Moors: Ending Centuries of Crusades against Muslims and Other Minorities
• January 7, 2009 -- Турски фенове бият играчи на Bnei Hasharon
• August 10, 2010 -- Неведомите пътища на манипулацията, или защо дяволът чете Евангелието
• January 26, 2009 -- Израелски активисти искат затвор за Барак

• Събрали сме се с приятели и направихме табуле,къбе,салати:) познавачите на арабака кухня знаят що за вкус е:) #
• Read: Ден 14ти от бунта-Тунис и медиите http://goo.gl/fb/h29A7 #arabs #comments #fromsites #media #opendiscuss #press #
• One hour of Assange in long interview with Pilger on freedom and Wikileaks http://t.co/zaenPPY via @antloewenstein #
• Израелската организация Бтселем прави обобщение за 2010 година: http://t.co/XeQfaHQ #
• 3 неща,които трябва да вложите за по-добра онлайн комуникация – http://bit.ly/fsY3nA #
• Няколко песни,подходящи за пътувания.Какво слушате вие? – http://bit.ly/g9x72S #
• Read: Честита MMXI година! http://goo.gl/fb/6YwAA #cartoon #lifestyleandtv #videos #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @livefromgaza @meeshiemay #
• Готиното на Google логото за Нова година е идеята за римските цифри,с които е обозначена 2011 година:) http://is.gd/jP7Qr #
• Read: 3 неща,които трябва да вложите за по-добра онлайн #комуникация http://goo.gl/fb/Xws3d #comments #fromsites #
• Е-гражданство в България.Има ли такова нещо? – http://bit.ly/dOdi4J #
• Какво ми отговори г-н Ставрос Ламбринидис на въпроса ми за блоговете и ЕС? – http://bit.ly/fDjSuX #
• Видяхте ли новогодишното лого на Google? Много е готино http://is.gd/jP7Qr #
• If you want to stop killing in Iraq, expel PM Maliki from Iraqi government. #
• О,Господи! Ти, който си там някъде, помогни на мен, този, който е някъде тук, да разбера някои неща наоколо. #
• Big Brother #Tunisia Ben Ali is nominated for eviction from the house #sidibouzid #
• Честито на Христо [ @cipisec ] за наградите от @CapitalBg. Заслужава:)) #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-30 http://goo.gl/fb/H6Drr #microblog #

Random Posts

• April 4, 2009 -- терориНАТОр
• July 27, 2009 -- Арабски Twitter
• August 20, 2010 -- Защото мълчанието не е злато
• February 24, 2009 -- Консултант
• May 9, 2008 -- Карикатури от арабския свят

• Събрали сме се с приятели и направихме табуле,къбе,салати:) познавачите на арабака кухня знаят що за вкус е:) #
• Read: Ден 14ти от бунта-Тунис и медиите http://goo.gl/fb/h29A7 #arabs #comments #fromsites #media #opendiscuss #press #
• One hour of Assange in long interview with Pilger on freedom and Wikileaks http://t.co/zaenPPY via @antloewenstein #
• Израелската организация Бтселем прави обобщение за 2010 година: http://t.co/XeQfaHQ #
• 3 неща,които трябва да вложите за по-добра онлайн комуникация – http://bit.ly/fsY3nA #
• Няколко песни,подходящи за пътувания.Какво слушате вие? – http://bit.ly/g9x72S #
• Read: Честита MMXI година! http://goo.gl/fb/6YwAA #cartoon #lifestyleandtv #videos #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @livefromgaza @meeshiemay #
• Готиното на Google логото за Нова година е идеята за римските цифри,с които е обозначена 2011 година:) http://is.gd/jP7Qr #
• Read: 3 неща,които трябва да вложите за по-добра онлайн #комуникация http://goo.gl/fb/Xws3d #comments #fromsites #
• Е-гражданство в България.Има ли такова нещо? – http://bit.ly/dOdi4J #
• Какво ми отговори г-н Ставрос Ламбринидис на въпроса ми за блоговете и ЕС? – http://bit.ly/fDjSuX #
• Видяхте ли новогодишното лого на Google? Много е готино http://is.gd/jP7Qr #
• If you want to stop killing in Iraq, expel PM Maliki from Iraqi government. #
• О,Господи! Ти, който си там някъде, помогни на мен, този, който е някъде тук, да разбера някои неща наоколо. #
• Big Brother #Tunisia Ben Ali is nominated for eviction from the house #sidibouzid #
• Честито на Христо [ @cipisec ] за наградите от @CapitalBg. Заслужава:)) #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-30 http://goo.gl/fb/H6Drr #microblog #

Random Posts

• September 13, 2009 -- ???? ?????? ?????? ???? ????? ????? ??? ?????? 1973
• April 21, 2010 -- Империя на националните катастрофи
• March 26, 2010 -- Поглед назад към българското образование
• August 29, 2010 -- Точно два часа по пътищата-три катастрофи и дузина нарушения!
• September 25, 2008 -- Азиатска шампионска лига – последни резултати

ЧНГ 2011

Остават само няколко часа до настъпването на 2011 година и реших да честитя новата година на всички малко по-рано, защото после ще съм зает в поглъщане на огромни количества нежелани храни и питиета според диетолозите :). Този пост ще ми е последният за тази година и пожелавам на всички потребители на блога, които тази година бяха над 200 000 (справка ТУК)крепко здраве, отлични приходи и много щастие през новата 2011 година. ЧНГ

„Не финасите. Не стратегиите. Не технологиите.
Екипната работа си остава най-голямото конкурентно предимство,
защото е едновременно толкова могъщо и толко рядко срещана.”
Патрик Ленсиони

Водени от естественото чувство за егоизъм и личностно израстване, винаги посягаме към книгите за развитието на лидера. С присъщото си младежко въодушевление смятах, че една работа е добра, когато е свършена от един човек. Сега се убеждавам в това, но и достигам до следващия извод – една работа е блестяща, когато зад нея стои сплотен екип.

България не е Бразилия, но не само по географски, етнически, езиков и икономически признак. По още нещо се различаваме, както се видя от радостта ни Бразилия да има президент с български роднини. По този показател всъщност България се нарежда до Кения. Там също настъпи голяма радост, когато в една голяма държава президент стана човек с [...]

Попитах приятелите от ФБ какво ще предскажат за 2011 година. Отдолу ги цитирам с инициали (който иска да е с пълното си име, да ми каже). Догодина по това време ще сверяваме ;-)

З.А.: зимата ще е студена и гадна, лятото ще е горещо, а през Септември ще си на къмпинг в Гърция :)

К.Ц.: Mtel ще скапе spnet/megalan, blizoo окончателно ще се оака :p

И.Х.: Цветанов ще стане президент, граматиката ще бъде отменена, ще общуваме като рапъри с жестове. Мишо Шамара ще стане премиер.

З.П.: В България е по-лесно да предвидиш какво НЯМА да се случи, а не КАКВО ще се случи:)Едно е сигурно ще продължим да пътуваме с "Ориент Експрес", но в посока Азия, а не в посока Виена:(

аз: Аз очаквам подем на хумора и сатирата ;-)

С.П.: аз смятам да се омъжа! :Р

С.Д.: Резултатите от изборите ще изненадат всички :)

Г. Пр.: ще се появи нова социологическа агенция.
Веселин Маринов или жена ще спечелят изборите за Президент.
В София ще има десен балотаж.

С. Д: patepis.com ще има 10хил посещения на ден ;-)

С. Д.: ОКи, тогава да напишем 6 хиляди :) И без друго Шенген ще ни се размине

Г.П.: Всички партии ще се обявят за победители от президентските избори. ДПС ще подкрепи ГЕРБ.
ГЕРБ ще загуби изборите в центъра на София, но Първанов ще разцепи левицата. Синята коалиция ще си (о)стане софийска партия.

ББ ще си сменя мнението и АЕЦът няма да тръгне. Южен поток ще има по-голям късмет.

Икономиката леко ще крета нагоре, но хората няма да го усещат. Данъците няма да се пипат (това измерено по мой критерий).

Няма да се говори за демографския проблем и свързаният с това неизбежен фалит на държавата покрай пенсиите.

Ще има много "скандали" за по месец-два.

Големият Маргин ще се лекува в чужбина.

PS. Добавяйте прогнози в коментарите, ще останат за поколенията ;-)

Бъдете щастливи през новата 2011 година! Разчитайте на себе си,но не отхвърляйте помощ, защото приятелската подкрепа е нещо незаменимо. Дано имате коледен дух през цялата 2011, а тя да бъде просто началото на вашия успех!

Видеото е от YouTube. Вижте логото на Google за Нова година! Заглавието на постинга е вдъхновено от тази картинка. Супер са!

Random Posts

• May 27, 2010 -- Конференция,торинско слънце и млечен шоколад
• September 30, 2008 -- Отворена дискусия:Арабите, българите, ислямът и още нещо
• March 15, 2009 -- Британска делегация на преговори с Хамас
• August 20, 2010 -- Защото мълчанието не е злато
• June 21, 2009 -- Fail: Bulgarienview

В последния ден от 2010-та ви предлагаме една от последните ретроспекции на годината. Това е едно от важните имена на последните малко повече от 12 месеца, защото за него започна да се говори много: страхотна стихосбирка, няколко награди, още повече номинации и нови почитатели. Вижте книжната 2010-а на Иван Ланджев.

Колко е трудно това!

Това си помислих веднага, когато започнах с прехвърлянето на блога си от стария в WordPress.com на сегашния ruslantrad.com. Влизайки в TopBlogLog още повече ми се стъжни, виждайки разликата в позиционирането на двата блога. Старият бе на 73 място (нещо, доста добре за мен!), а сегашният адрес…на 1980 място! Е, това бе шок и една от главните ми задачи сега е да покажа, че Intidar не е мъртъв, а напротив. Просто е с нови дрехи.

Photo by intersectionconsulting on Flickr

Диди ме покани да кажа аз какво смятам за правилната онлайн комуникация. Инициативата премина от Васи, който бъка от добри идеи, а аз сега трябва да се поставя на мястото на тези две вещи и с по-голям опит от мен момичета. Затова простете, ако смятате думите ми по-долу за непрофесионални- те са именно такива! В следващите редове ще опиша защо социалните мрежи са важни за мен и защо не бива да се изпуска една от най-важните техни характеристики- социалните мрежи, подобни на Facebook, са за това какво си ТИ, а не това, какво ПРАВИШ. Запомнете това.

И така…

Да поддържаш блог, който е ориентиран към Близкия изток и, който показва арабската гледна точка…повярвайте, това е доста нелека задача. Това действие изисква много ресурси като време, емоция и ентусиазъм. Тези са трите ключови момента в основата на Intidar и ще кажа защо.

1. Време. В работата си с организацията Форум за арабска култура, аз се нуждая от много време. За съжаление седмицата има в най-добрия случай 7 дни, а часовете са само 24. С удоволствие бих прекарал остатъка от живота си в опити да разбера как да увеличим тези стойности, но уви, завърших Класическата гимназия и грам не разбирам от математика. Времето е много ключов елемент в работата ми- правя планове, графици, извършвам дейности, свързани с организацията, а напоследък започнах още повече да се занимавам и с Global Voices и активизъм в Интернет. Всичко това отнема част от този ресурс, затова трябва да се научим как да структурираме задачите и времето си. Вижте тази статия на Job Tiger – мисля, че е полезна в това отношение.
2. Емоция. Времето не би могло да ви бъде от полза, ако нямате емоцията да го харчите за вашите задачи. Аз влагам много емоция в писането и все още трябва да полагам много усилия, за да не прелее тя и да обезличи статията или публикацията до такава степен, че хората да не я четат. Но емоцията е важна. Тя свидетелства за искреност, за отдаденост и любов към това, с което се занимава човек. Трябва известна емоционална интелигентност, да не изпуснете нерви или нещо подобно, но не избягвайте емоцията – нито в Twitter, във Facebook или която и да е социална мрежа. Емоцията ви отличава от средностатистическия бот и хората очакват от вас именно страст в работата ви.
3. Ентусиазъм. За къде без него. Ако нямате ентусиазъм да се занимавате с нещо- стойте си вкъщи и гледайте някой американски комедиен филм. Без ентусиазъм няма защо да започвате каквото и да е, а за да ви забележат в Интернет, този ресурс е от особено значение. Хората, които ви следят в Twitter или Facebook го правят с някаква причина. Тя може да варира от това, че харесват работата ви, до личен интерес. При всички положения те очакват от вас действие, а не статика. Споделяйте, коментирайте, бъдете активни, защото това е важно за намирането и открояването ви в социалните мрежи. Правете това с искрен ентусиазъм, без да минавате чертата на спаменето, защото както лесно са натиснали бутона follow, така ще натиснат и unfollow.

Диди описва 10 правила за онлайн комуникацията, с които аз съм напълно съгласен и в голяма част покриват това, което аз лично изказах по-горе. За да те видят, трябва да си там. “Там” е онова нещо, което днес наричаме социални мрежи, а в миналото седянка. Колкото и да има отрицателни мнения за Интернет, сега той е главното действащо лице в комуникацията между хора, компании, идеи. Случвало ли ви се е като се видите с някой и той да ви каже: “Ще ти пиша във Facebook довечера!” ?. Сигурен съм, че да. В това няма нищо странно, нито лошо. Социалните мрежи са станали част от битието  ни и ние трябва да ги използваме в наш интерес. И не забравяйте – никога не оставяйте някой, който ви е писал, без отговор. Това създава доста гадно усещане у другия, който иска да комуникира с вас.

За да си добър в блога си или където и да е в Интернет, трябва да си проучил добре терена. Какво харесват читателите ти, какво следят най-много, какви са актуалните новини, свързани с тематиката, която искаш да застъпваш в блога си. Бъди винаги и добре информиран, защото това е сила. Така няма да бъдеш неприятно изненадан, а в същото време ще предлагаш нещо различно и приятно за своите читатели. В предишния блог, както и с Форум за арабска култура, показвахме арабската култура и едно различно лице на арабския свят и с това получихме повече посещения от доста други места. Щом ние можем, защо друг да не успее с доста по-обширни и интересни за хората теми?

Ако нещо не налага да го напишеш…покажи го! Използвай всички възможности, за да постигнеш по-добра комуникация с читателите. Това са видео клиповете, презентациите, картинките. Визуалното се запомня най-добре. При лекция, която водех в Дипломатическия институт показах презентация на арабските блогове и блогъри. С нея исках да привлека внимание към тази тема, която за арабските страни е много важна. И успях- много от курсистите ме питаха допълнително за адреси, имена и тенденции в блогосферата.

Последно правило, което аз лично споделям и препоръчвам да се замислите върху него – единственият начин да ви “облъчат” в Интернет, да ви засипят с информация и съобщения е вие самите да позволите това. Ако сам човек не разбере какво точно иска от Интернет, и Мрежата няма да знае какво да му поднесе. Ползвайте социалните мрежи, за да комуникирате по-добре с вашите приятели, бизнес партньори и читатели, но не и с половинката си. Целувката си е целувка!

За добри съвети, тактики и идеи за социалните мрежи, маркетинга и комуникацията, аз лично препоръчвам освен блога на Диди, тези на Бисер, Васи и Тодор Христов.

Прочетете също:

• October 23, 2010 -- Иракските военни дневници – най-големият удар на WikiLeaks
• September 11, 2010 -- В "Събота 150" навръх 11 септември
• September 7, 2010 -- От идеи към действие:Успешният пример като средство за трудова активност
• June 17, 2010 -- Много новини,малко качество.На кои медии в интернет да разчитаме?
• June 7, 2010 -- Отворено писмо на БХК до Цв. Цветанов: Побоят в неделя е извънредно тежко престъпление, изисква пълно разследване

Може би знаете за прекъсването на услугите на скайп преди седмица. Понеже и аз съм „paying customer“ (имам малко скайп кредит) явно и аз попадам в сметката на тези на които скайп иска да се извини. Но не бързайте да се радвате : става въпрос за сериозната сума от $1. Ето какво се получи в [...]

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Кризата в здравеопазването и честата смяна на здравните министри в България се определят като събитие на годината с близо 30 процента от гласовете в класация на националното “Дарик” радио, в която участват най-влиятелните национални и регионални медии. Другите водещи събития са акциите на полицията срещу организираната престъпност, динамиката в строителството на автомагистралите, изборът на еврокомисар – българин, както и създаването на новата президентска формация АБВ. За политик на годината с почти 40 на сто от гласовете пък се сочи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Втори е еврокомисар Кристалина Георгиева, следвана от строителният министър Росен Плевнелиев, земеделският – Мирослав Найденов и финансовият министър Симеон Дянков.

През миналата седмица с нашият коментатор в България Пламен Асенов обсъдихме дали и доколко някои от тези събития могат наистина да се нарекат събития, доколко важни са за страната не само сега, но и в бъдеще. Завършихме с това, че политическа воля и желание за борба с организираната престъпност управляващите от ГЕРБ имат, но важен е и въпросът за способността им да реализират тази политическа воля. 

- Пламен, има ли съмнения в способностите на ГЕРБ да се справи с проблема, който от болезнен за България напоследък се превръща в болезнен за целия Европейски съюз? 

- Така е, Фили, превръща се в болезнен за всички, защото не се решава дълги години. Както всички от опит знаят, ако не ремонтираш покрива навреме, течът бързо се превръща от капка във водопад и съсипва мебелите. Сега ГЕРБ са изправени пред необходимостта да се борят вече не с току-що родена организирана престъпност, а с такава, която е пуснала корени навсякъде в обществения организъм.

Не говорим само за уличните банди или групировките от началото на прехода, това е най-малкият проблем. И не говорим само за престъпността, която буквално е обладала икономиката, превъртяла и очистила е до голяма степен парите си, но като ги е извадила на светло, не е променила манталитета си и заразява всички нормални икономически структури и отношения в държавата. Говорим за престъпност със силни позиции и влияние в полицията, съда и прокуратурата, в цялата правораздавателна и правоохранителна система. И за престъпност, свързана с политици и партии на всички нива – тя “пазарува” или направо “избира” собствени депутати, управлява действията или бездействията на министри и чиновници на различни позиции в администрацията, а също така разчита, че при нужда пряко ще бъде защитена от политически чадър, защото очевидно по един или друг начин държи ръката, която държи чадъра.

Така че сериозни способности са необходими за справяне с това чудо, Фили. Виждат ми се като способностите на Дядо Коледа, който само за една нощ трябва да пренесе и раздаде милиарди тонове подаръци, да изяде милиони пайове и да изпие безчетни количества малки алкохолни почерпки, оставени му от благодарните деца и родители над камината. 

- Пламен, ти каза, че ситуацията е такава, защото проблемът с престъпността не се решава от дълги години. Само това ли е причината? 

- Натрупването е фактор, който задълбочава нещата в геометрична прогресия, Фили, и така ги прави по-видими. Иначе причините за развитието на българската организирана престъпност до степен да се превърне самата държава в мафиотска структура са много по-дълбоки. Някои коментатори смятат, че те се коренят в лошото ни законодателство, най-общо казано, включително в неправилно заложените още от началото на прехода конституционни баланси между властите. Други обвиняват политици и партии от различни цветове, че когато са били на власт, не са проявили политическа воля, че са се уплашили или съзнателно са се възползвали от ситуацията за собствена изгода, вместо да я променят в обща полза. Трети търсят причините в превратностите на историята, в характера ни на тъмен балкански субект, а най-отчаяните се прицелват направо в немилостивата съдба, която не можеш сам да си избираш. Всичко това го има, разбира се, и влияе в различни съотношения върху развитието на проблема. За мен обаче, Фили, причината за зараждането и развитието на българската организирана престъпност до този чудовищен вид си има конкретно име – Държавна сигурност. 

- Но, Пламен, много хора казват, че не може 20 години да обвиняваме за неуспехите си нещо, което не съществува от 20 години….. 

- Да, казват го, Фили, но, без значение дали наистина го мислят или просто го казват – било от глупост, било с някаква ясна цел – това е част от проблема, не от решението му. Защото ДС може и да не съществува като структура, обаче хората на ДС са буквално навсякъде. Както каза, напълно ужасен, неотдавна премиерът Бойко Борисов – щом половината от дипломатите ни са ченгета, то представяте ли си вътре в страната какво е и защо срещаме такава силна съпротива срещу всичко, което се опитаме да променим. 

- Това беше изказване по повод последните разкрития на Комисията по досиетата, която извади на светло информация за чудовищното проникване и влияние на ДС в българската външна политика….. 

- Да, и това всъщност, Фили, е събитието на годината, което аз бих поставил под номер две в собствената си класация. И имам предвид дори не толкова разкриването и готовността да се вземат мерки пряко срещу ченгетата-дипломати само по себе си, колкото общата реакцията на управляващите, която поне вдъхна надежди, че може най-после българското общество да тръгне към цялостно решаване на въпроса с ДС.

Миналата седмица, в първата част на този обзор казах, че главното събитие на 2010-та година според мен е съгласието на ГЕРБ за изграждане на големите руски енергийни проекти в страната, което директно означава – съгласие за засилване на руското влияние в една суверенна европейска държава, каквато би трябвало да бъде България.

Въпросът с руските енергийни проекти обаче изобщо не е изолиран от темата за престъпността и нейните корени в системата на уж бившата комунистическа Държавна сигурност. Достатъчно е да отворим последните американски дипломатически документи, публикувани от Уикилийкс, за да видим какво пише посланикът в София – че именно чрез енергийната сфера Русия изнася корупция и престъпност в България. И като си дадем сметка кои хора тук, начело с президента Първанов, познат и с агентурния псевдоним Гоце, са най-загрижени за прокарване на руските енергийни интереси, веднага разбираме за какво става въпрос, нали. Струва ми се, че изобщо няма нужда американците да ни го казват това, Фили, защото ние си го знаем. Но все пак по-авторитетно звучи, като се позове човек и на сериозен дипломатически източник. 

- Пламен, да се върнем на въпроса не се ли преувеличава все пак значението на фактора Държавна сигурност в цялостния български живот и конкретно – ролята му за създаването и развитието на организираната престъпност? 

- Всъщност по-скоро тече обратният процес, Фили, има организирана кампания този въпрос да се неглижира. Да си спомним близкото минало и едно изказване на премиера от БСП Сергей Станишев – мен лично темата ДС не ме вълнува, тя не е актуална в дневния ред на обществото. Да погледнем как в момента президентът Първанов, бившият външен министър Калфин и още много знайни и незнайни герои от тихия фронт или слуги на героите от тихия фронт твърдят, че няма проблем в това дипломатите да са бивши служители или агенти на ДС, дори напротив, точно техният професионализъм много е помогнал на България да влезе в ЕС и НАТО. Е, кажи ми сега, Фили, този върховен цинизъм от лошото ни законодателство ли идва, от тежката ни историческа съдба ли, или от балканската ни народопсихология? Не, той идва директно по линия на руското КГБ, част от което на практика беше и българската Държавна сигурност. 

- Но, Пламен, струва ми се, че пак губим фокуса на връзката ДС – организираната престъпност….. 

- Не, Фили, не го губим, просто се опитвам да настроя този фокус от малко по-голяма дистанция, за да обхванем процеса в развитието му. Смята се, че по комунистическо време в България престъпност почти нямаше, освен на някакво битово ниво, а за сериозни организирани престъпни групи да не говорим. Само че не е така. Всъщност комунистическата партия и държава си беше създала една доста добре организирана, обезпечена с политически и законов гръб и подплатена с привилегии организирана престъпна група – Държавна сигурност. Кой по това време търгуваше с оръжие, Фили? Кой държеше контрабандните канали по митници и граници, през които течаха наркотици, крадени технологии, ембаргови стоки? Кой обучаваше терористи и изнасяше тероризъм? И това преди промените. А какво стана после? Ами появиха се отнякъде едни момчета, предимно нискочели гребци, борци и каратисти, които изведнъж създадоха тъй наречените борчески групировки и веднага отнеха от хората на бившата ДС всички тези разработени канали, всички тези контакти, всички тези способности…..Ами в тази приказка няма да повярва и последният наивник на земята, за всички е ясно, че просто беше извършена подмяна на лицата, за да се скрият по-добре истинските лица зад тях.

И това свършиха една част от хората на ДС, които станаха истински босове на престъпността. Другата част, поради факта, че така или иначе имат дипломи от Юридическия факултет на Софийския университет, станаха адвокати, съдии и прокурори. Трета част се хвърлиха през глава в почтения бизнес, като за целта получиха прословутите куфарчета с пари от партията-майка. И четвъртата част се класира за политиката поради своя организационен опит, поради нуждата там от хора речовити, хора с  контакти, но и с минимален опит в практикуването на морала, както те самите очевидно смятат.

Така през последните 20 години, които наричаме преход, Фили, всъщност сме свидетели на процес, при който интересите на тези групи служители или агенти на бившата ДС се напасват помежду си. На по-ранен етап това мина през стрелба и трупове. Сега, когато България е член на ЕС и нелегалният бизнес до голяма степен се легализира, идва време за консолидация или поне за създаване на картел, който да балансира често разнопосочните им интереси.
Ето, с този процес се съмнявам, че ще има сили и възможности да се справи сегашното управление на ГЕРБ, въпреки всичките им опити и заявки. Това не вещае добри времена за България, но кой е казал, че дните между Коледа и Нова година са пълни само с прогнози за добри времена?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Кризата в здравеопазването и честата смяна на здравните министри в България се определят като събитие на годината с близо 30 процента от гласовете в класация на националното “Дарик” радио, в която участват най-влиятелните национални и регионални медии. Другите водещи събития са акциите на полицията срещу организираната престъпност, динамиката в строителството на автомагистралите, изборът на еврокомисар – българин, както и създаването на новата президентска формация АБВ. За политик на годината с почти 40 на сто от гласовете пък се сочи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Втори е еврокомисар Кристалина Георгиева, следвана от строителният министър Росен Плевнелиев, земеделският – Мирослав Найденов и финансовият министър Симеон Дянков.

През миналата седмица с нашият коментатор в България Пламен Асенов обсъдихме дали и доколко някои от тези събития могат наистина да се нарекат събития, доколко важни са за страната не само сега, но и в бъдеще. Завършихме с това, че политическа воля и желание за борба с организираната престъпност управляващите от ГЕРБ имат, но важен е и въпросът за способността им да реализират тази политическа воля. 

- Пламен, има ли съмнения в способностите на ГЕРБ да се справи с проблема, който от болезнен за България напоследък се превръща в болезнен за целия Европейски съюз? 

- Така е, Фили, превръща се в болезнен за всички, защото не се решава дълги години. Както всички от опит знаят, ако не ремонтираш покрива навреме, течът бързо се превръща от капка във водопад и съсипва мебелите. Сега ГЕРБ са изправени пред необходимостта да се борят вече не с току-що родена организирана престъпност, а с такава, която е пуснала корени навсякъде в обществения организъм.

Не говорим само за уличните банди или групировките от началото на прехода, това е най-малкият проблем. И не говорим само за престъпността, която буквално е обладала икономиката, превъртяла и очистила е до голяма степен парите си, но като ги е извадила на светло, не е променила манталитета си и заразява всички нормални икономически структури и отношения в държавата. Говорим за престъпност със силни позиции и влияние в полицията, съда и прокуратурата, в цялата правораздавателна и правоохранителна система. И за престъпност, свързана с политици и партии на всички нива – тя “пазарува” или направо “избира” собствени депутати, управлява действията или бездействията на министри и чиновници на различни позиции в администрацията, а също така разчита, че при нужда пряко ще бъде защитена от политически чадър, защото очевидно по един или друг начин държи ръката, която държи чадъра.

Така че сериозни способности са необходими за справяне с това чудо, Фили. Виждат ми се като способностите на Дядо Коледа, който само за една нощ трябва да пренесе и раздаде милиарди тонове подаръци, да изяде милиони пайове и да изпие безчетни количества малки алкохолни почерпки, оставени му от благодарните деца и родители над камината. 

- Пламен, ти каза, че ситуацията е такава, защото проблемът с престъпността не се решава от дълги години. Само това ли е причината? 

- Натрупването е фактор, който задълбочава нещата в геометрична прогресия, Фили, и така ги прави по-видими. Иначе причините за развитието на българската организирана престъпност до степен да се превърне самата държава в мафиотска структура са много по-дълбоки. Някои коментатори смятат, че те се коренят в лошото ни законодателство, най-общо казано, включително в неправилно заложените още от началото на прехода конституционни баланси между властите. Други обвиняват политици и партии от различни цветове, че когато са били на власт, не са проявили политическа воля, че са се уплашили или съзнателно са се възползвали от ситуацията за собствена изгода, вместо да я променят в обща полза. Трети търсят причините в превратностите на историята, в характера ни на тъмен балкански субект, а най-отчаяните се прицелват направо в немилостивата съдба, която не можеш сам да си избираш. Всичко това го има, разбира се, и влияе в различни съотношения върху развитието на проблема. За мен обаче, Фили, причината за зараждането и развитието на българската организирана престъпност до този чудовищен вид си има конкретно име – Държавна сигурност. 

- Но, Пламен, много хора казват, че не може 20 години да обвиняваме за неуспехите си нещо, което не съществува от 20 години….. 

- Да, казват го, Фили, но, без значение дали наистина го мислят или просто го казват – било от глупост, било с някаква ясна цел – това е част от проблема, не от решението му. Защото ДС може и да не съществува като структура, обаче хората на ДС са буквално навсякъде. Както каза, напълно ужасен, неотдавна премиерът Бойко Борисов – щом половината от дипломатите ни са ченгета, то представяте ли си вътре в страната какво е и защо срещаме такава силна съпротива срещу всичко, което се опитаме да променим. 

- Това беше изказване по повод последните разкрития на Комисията по досиетата, която извади на светло информация за чудовищното проникване и влияние на ДС в българската външна политика….. 

- Да, и това всъщност, Фили, е събитието на годината, което аз бих поставил под номер две в собствената си класация. И имам предвид дори не толкова разкриването и готовността да се вземат мерки пряко срещу ченгетата-дипломати само по себе си, колкото общата реакцията на управляващите, която поне вдъхна надежди, че може най-после българското общество да тръгне към цялостно решаване на въпроса с ДС.

Миналата седмица, в първата част на този обзор казах, че главното събитие на 2010-та година според мен е съгласието на ГЕРБ за изграждане на големите руски енергийни проекти в страната, което директно означава – съгласие за засилване на руското влияние в една суверенна европейска държава, каквато би трябвало да бъде България.

Въпросът с руските енергийни проекти обаче изобщо не е изолиран от темата за престъпността и нейните корени в системата на уж бившата комунистическа Държавна сигурност. Достатъчно е да отворим последните американски дипломатически документи, публикувани от Уикилийкс, за да видим какво пише посланикът в София – че именно чрез енергийната сфера Русия изнася корупция и престъпност в България. И като си дадем сметка кои хора тук, начело с президента Първанов, познат и с агентурния псевдоним Гоце, са най-загрижени за прокарване на руските енергийни интереси, веднага разбираме за какво става въпрос, нали. Струва ми се, че изобщо няма нужда американците да ни го казват това, Фили, защото ние си го знаем. Но все пак по-авторитетно звучи, като се позове човек и на сериозен дипломатически източник. 

- Пламен, да се върнем на въпроса не се ли преувеличава все пак значението на фактора Държавна сигурност в цялостния български живот и конкретно – ролята му за създаването и развитието на организираната престъпност? 

- Всъщност по-скоро тече обратният процес, Фили, има организирана кампания този въпрос да се неглижира. Да си спомним близкото минало и едно изказване на премиера от БСП Сергей Станишев – мен лично темата ДС не ме вълнува, тя не е актуална в дневния ред на обществото. Да погледнем как в момента президентът Първанов, бившият външен министър Калфин и още много знайни и незнайни герои от тихия фронт или слуги на героите от тихия фронт твърдят, че няма проблем в това дипломатите да са бивши служители или агенти на ДС, дори напротив, точно техният професионализъм много е помогнал на България да влезе в ЕС и НАТО. Е, кажи ми сега, Фили, този върховен цинизъм от лошото ни законодателство ли идва, от тежката ни историческа съдба ли, или от балканската ни народопсихология? Не, той идва директно по линия на руското КГБ, част от което на практика беше и българската Държавна сигурност. 

- Но, Пламен, струва ми се, че пак губим фокуса на връзката ДС – организираната престъпност….. 

- Не, Фили, не го губим, просто се опитвам да настроя този фокус от малко по-голяма дистанция, за да обхванем процеса в развитието му. Смята се, че по комунистическо време в България престъпност почти нямаше, освен на някакво битово ниво, а за сериозни организирани престъпни групи да не говорим. Само че не е така. Всъщност комунистическата партия и държава си беше създала една доста добре организирана, обезпечена с политически и законов гръб и подплатена с привилегии организирана престъпна група – Държавна сигурност. Кой по това време търгуваше с оръжие, Фили? Кой държеше контрабандните канали по митници и граници, през които течаха наркотици, крадени технологии, ембаргови стоки? Кой обучаваше терористи и изнасяше тероризъм? И това преди промените. А какво стана после? Ами появиха се отнякъде едни момчета, предимно нискочели гребци, борци и каратисти, които изведнъж създадоха тъй наречените борчески групировки и веднага отнеха от хората на бившата ДС всички тези разработени канали, всички тези контакти, всички тези способности…..Ами в тази приказка няма да повярва и последният наивник на земята, за всички е ясно, че просто беше извършена подмяна на лицата, за да се скрият по-добре истинските лица зад тях.

И това свършиха една част от хората на ДС, които станаха истински босове на престъпността. Другата част, поради факта, че така или иначе имат дипломи от Юридическия факултет на Софийския университет, станаха адвокати, съдии и прокурори. Трета част се хвърлиха през глава в почтения бизнес, като за целта получиха прословутите куфарчета с пари от партията-майка. И четвъртата част се класира за политиката поради своя организационен опит, поради нуждата там от хора речовити, хора с  контакти, но и с минимален опит в практикуването на морала, както те самите очевидно смятат.

Така през последните 20 години, които наричаме преход, Фили, всъщност сме свидетели на процес, при който интересите на тези групи служители или агенти на бившата ДС се напасват помежду си. На по-ранен етап това мина през стрелба и трупове. Сега, когато България е член на ЕС и нелегалният бизнес до голяма степен се легализира, идва време за консолидация или поне за създаване на картел, който да балансира често разнопосочните им интереси.
Ето, с този процес се съмнявам, че ще има сили и възможности да се справи сегашното управление на ГЕРБ, въпреки всичките им опити и заявки. Това не вещае добри времена за България, но кой е казал, че дните между Коледа и Нова година са пълни само с прогнози за добри времена?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Освен с международния скандал около неизбираемата в Европа за европейски комисар Румяна Желева, още с “нещичко” подобно се прославихме по подобен начин в световните медии през 2010-та година. “Прочухме се” с претенциите да възпроизведем на родна земя…Ерусалим. Такъв вече щял да бъде Созопол. Обявихме най-тържествено, че в Созопол са открити свети мощи на светеца Йоан [...]