Корфу- една вълшебна приказка…

За много години! С днешния разказ започваме Новата 2011 година, за която ви желая всичко най-хубаво и лек път! Владимир днес ще ни води към Корфу. Приятно четене:

Корфу- една вълшебна приказка...

Да се събудиш неусетно след дълъг път на Игуменица. Да закусваш на ферибота на път за остров Корфу докато се носиш по вълните. Да четеш Балзак и да гледаш хоризонта. Да те огрее Слънцето от изток. И за фон на всичко това – музика от Гърция. Топло. Слънцето току-що изгрява, морето е тихо и спокойно, ферибота е пълен с хора от различни националности и всички те пътуват към една световна забележителност, наречена КОРФУ. И така – да започнем отначало: Е, върнах се от

Корфу

Обиколих го половината – гледайте на картата да видите: [ge0_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Първо по новата магистрала се стига само за 6, 30 часа от границата. По магистралата има 55 тунела с обща дължина около 20 км. Та според мен си заслужаваше чакането да се направи тази магистрала, макар, че аз се бях навил да мина по старите пътища през планината. Та си мисля ( аз съм от Габрово) – да ги питаме тез гърци кой им изкопа тунелите, че да ни ги пратят да изкопаят тунела под Шипка, дето ние го проектираме вече 30 години)... Толкова по темата. Да се върнем на Корфу: Бяхме в селото Беницес. Беше 11:30ч на обед. Настаняват ме първи и минути след това вече бях на входа с малка раничка на гърба, готов да изучавам острова: Реших да хвана в същата посока след Беницес. Тръгнах пеша нагоре по пътя. На края на хотелите и къщите отляво се спрях пред един магазин за сувенири, пред който имаше голяма карта на острова на едно табло. И още преди да попитам дали имат карта на острова, вече човека ми я даде в ръцете – безплатно... имам и карта. Първо реших да повърва малко, а после да гледам накъде по картата. И тръгнах – по плажа, като свърши – по пътя. И така по пътя; по плажа, през заведенията и от време на време поглеждах на картата: минах Tsaki; – Agios Ioannis; – Peristeron; – MORAITIKA и стигнах до Messonghi. Едни прекрасни хотели, чисто море, палми, топло слънце, зеленина, плаж с едри камъчета. На Месонги излязох на пътя ( точно там, където магистралата завива към вътрешността на острова за Kavos. И там гледам една автобусна спирка и над нея светещо табло, че автобус за Беницес има след 49 минути... Продължих по другият ( по-малък и тесен път) край морето. Минах през Psaras,   Boukaris ( там питах едни баби пред едно заведение да ми покажат на картата къде се намирам)... И накрая стигнах чак до Petriti. Часът беше 17:15 ч и реших да се връщам. Засилих ход и се върнах пак до тази спирка на Месонги. И там пак имаше надпис на таблото – след 47 минути – автобуса... Седнах да пия бира на заведението до спирката и гледам кога ще мине буса... Обаче не след дълго видях зеленият автобус – (GREEN BUS) – който ходи до далечните дестинации – да се задава откъм кръстовището и да спира преди тази спирка, дето аз гледах... Тъкмо си бях изпил бирата, грабнах раницата, пресякох набързо, помахах на шофьора... а той отвори вратата докато завива и като зави – спря... буса беше от Кавос за Корфу... Качвам се аз, плащам си и му казвам да ми спре на Беницес пред хотел Потамаки... 1, 30 Евро ( ако се не лъжа беше билета). Слизам пред хотела в 19:29ч... а вечерята ни започва в 19:30ч... – оставям си раницата в стаята, измивам си ръцете и на вечеря... А после – веднага в леглото – уморен от разходката и преял на шведската маса. За да се събудя на другият ден и отново да закуся. Вторият ден на острова все още крие своите изненади. Предстои ни разглеждане на Двореца Ахилион, след него и Шел музеум ( е, пропуснах го Шел музеум – много малък ми се видя а и не ми се гледаше по това време). Затова пък двореца Ахилон го видяхме първи. Пред нас имаше само един автобус. Намира се в селцето Гастури по едни стръмни и тесни пътища. ( За него няма да разказвам – в интернет има достатъчно за него). Тълпите туристи още не бяха придошли, ние бяхме първи и го разгледахме на спокойствие, а само след 15-20 минути след като влязохме наоколо беше гъмжило от туристи – французи и още една – две групи. Казват, че този дворец трябва да се посещава сутрин рано. Защото само малко по-късно ако иде човек, ще може да гледа по-скоро хора и туристи, отколкото самият музей. И всеки се надвиква на своя език, бута се, снима... и пречи на другият след него. А през лятото малко преди обед – по пътя надолу ( който е еднопосочен – от едно място се влиза, а от друго се излиза) – вече може да се наброят стотина автобуса... с туристи. Автобусите пречат на пътя, а туристите – на другите туристи. Обиколихме го набързо, снимахме се – красота и зеленина. Долу на входа има магазин за сувенири. И може би само от там ( на друго място трудно се намира) – можете да си купите една книга, в която има описано всичко за остров Корфу – при това на български – само за 10 Евро. Купих си я разбира се – заслужава си – цветни снимки, история на острова, легенди и т. н. И там също има машинка за монета – сувенир ( пускаш 5 цента+ 1 Евро; въртиш една ръчка и отдолу ти пада монетата от 5 цента – в елепсовидна форма и на нея изрисуван остров Корфу – има две възможности за сувенир – другата е самият дворец Ахелион – на монетата – избира се – която мостра от сувенира е отгоре на машинката – тя излиза на сувенир – ако искате другата мостра да ви излезе , просто превъртате на празен оборот и тогава пускате монетите). Разходката ни продължава към пристанището. Отправяме се към корабчето „Калипсо стар” – за едно едночасово вълнуващо приключение по море. Корабчето „Калипсо стар” е малко корабче – по-скоро с прозрачни стени на долната палуба – потопени във водата. Човек се качва на борда, слиза надолу по едни стъпала под нивото на водата, сяда на едни пейки, разположени по дължината на кораба. Туристите сядат плътно един до друг с лице към прозорчетата. Отгоре на прозорчето има едни черни капаци – като ги вдигне човек и вижда морето над повърхостта, а като ги спусне – вижда морето под повърхността. Корабчето тръгва навътре към морето, отива от другата страна на островчето, което е срещу пристанището му. На самото островче също имаше хора, дошли до там с лодки. Та от другата страна на островчето започва същинското представление. От борда на корабчето се пускат двама водолази, които показват едни морски същества, като се долепват плътно към прозорчетата от където гледат туристите . Единият държи в ръката си парче риба ( за стръв) и около него започва да гъмжи от риби – на цели пасажи – по-малки, по – големи риби, които като облак го следват. Отгоре пускат музика – теметично свързана с това, което показват водолазите. Супер готино и красиво е. После корабчето отива при едно заградено с мрежи място, където туристите излизат от дъното на горната палуба и приключението продължава на горната палуба. Спуска котвата и от корабчето слизат двамата водолази на една платформа, където под водата са тюлените... И започва едно шоу с дресираните тюлени ( също като в делфинариума на Варна – само че тук е с тюлени) – тюлена го пошляпва с плавника си, минава през едни обръчи, раздава целувки, прави смешки... И всичко това – цялото пътуване продължава около час. Корабчето се прибира на пристанището си и всички слизаме. Разходката ни продължава в центъра на Корфу – минаваме покрай старата крепост – нямахме тогава време за разглеждане – 3 Евро е входа. Но все пак накрая имахме един цял ден свободен за пазаруване и доразглеждане, ама в тоз ден аз обикалях острова по-далеч. Спираме до крепостта и се отправяме по улица ЛИСТОН, построена по подобие на френската улица Рю де Риволи – сгради с колони, цяла алея с масички и плетени столове на заведения с вкусни лакомства. Около час и половина свободно време – по един Гирус, по една бира, разглеждане по магазините по тесните улички. Много гълъби имаше – само да си оставиш храната без наблюдение и гълъбите вече са се качили на масата и започват да кълват:). И вечерта към 18ч – обратно на Беницес в Хотела – за поредната вечеря на шведска маса – определено има какво да се опита и похапне там – няколко вида салати, пилешки хапки, разни сосове – определено ми харесва. А още след втората вечер започнахме да се разбираме със сервитьорката само с поглед – минава на вечеря през всяка маса, за да събира поръчките за пиене ( което се заплаща допълнително) – и първите две вечери пиех по една малка бира Амстел – за 2, 50 Евро. И на третата вечер само си кимаме и се разбираме:). Ние бяхме в хотел Потамаки ( http://potamakibeachhotel.com/ ). Точно до хотела беше прилепена една таверна, в която по цял ден пускаха гръцка музика ( ама само музика – известни и популярни гръцки песни и сиртакита – без текстовете – само бозукито... ). Просто те хваща с музиката и те вкарва вътре... Много добре подредена, бели покривки, запалени свещи, палмите пред нея, зеленината осветена с ефектни лампички... Последната вечер реших да поседна малко да послушам музиката – изядох една баклава – дебела и сиропирана ( гарнирана с три топки пяна), една кока-кола ( 0, 250) и една минерална вода (0, 500)= 7 Евро... Супер гъзарски – 4 евро само баклавата; едно евро водата и две евро кока-колата:). В хотела имаше билярд ( за по 2 евро на игра) и интернет ( 3 евро за половин час... ама връзката е супер скапана – забива). Иначе ако ползвате свой си лаптоп – за интернет плащате само 5 евро на ден( мисля, че така беше). А само през едно заведение от хотела има интернет клуб – кафе и бар – за по 3 Евро на час интернета и супер добра връзка:). След вечеря излизах на плажа, лягах на шезлонгите и наблюдавах кацащите и излитащи самолети от Корфу. Нали знаете, че летището на Корфу започва буквално от водата и може идеално да се наблюдават самолетите от Мишия остров( Pontikonisi) или от заведението горе на хълма над църквата до Мишият остров. А от Беницес се вижда само захода на самолета за кацане – така отблизо – много е красиво – на фона на пълнолунието. Ден трети ========= Веднага след закуска се събираме в автобуса, за да отпътуваме за Палеокастрица и Сидари. Приключенията за деня започват след час – два. За Палеокастрица тръгнахме първо към главният град Корфу, после продължихме в посока към Dassia, а малко след Kontokali завихме наляво през едни села ( Giatri и Gardelades) и от там нататък по едни тесни пътища, на места със сфетофари, които задържат насрещното движение, по едни завои не след дълго бяхме на Палеокастрица. Наистина красиво място ( тук няма да ви разказвам неща, за които вече можете да прочетете в интернет или в пътеводителите за Корфу). Разгледахме набързо манастира на хълма и се насочихме към корабчетата долу, за да разгледаме залива наоколо и скалистите брегове със пещерите наоколо. В подножието на хълма имаше един негър, който продаваше разни сувенири от Африка ( едни черни фигурки от дърворезба , гривни, дрънкулки и тарамбуки). И като разбра, че сме българи ( незнам как) и като почна да вика: „Айде – Айде булгариа, булгари – айде-айде...“, ама много смешен беше. И от време на време потупва по тарамбуките. Аз например му вземах едната тарамбука и го накарах да ми направи снимка с нея. Вече сме на кея и се качваме на корабчето ( ама не помня колко пари беше – или 3 или 7 Евро някъде разходката около час и половина). Корабчето минава близо до брега, после към съседните каменни и скалисти брегове, влиза в едни пещери с тюркоазено зелено море, на фона на лазурно синьото море и зеленината наоколо. След като приключи тази разходка имахме около час свободно време за плаж, храна и сувенири. Аз тръгнах по брега и накрая на плажа реших да поседна на заведението над плажа и да си похапна нещо вкусно и да снимам с камерата малко от тази красота. И реших да похапне нещо, което не го знаех какво е и незнаех дори как да попитам какво е – САГАНАКИ. Едно саганаки и една бира викам аз и зачаках да видя какво ще ми донесат. Е то бирата е ясно, ама саганакито като ми дойде – наистина изглеждаше доста апетитно – правоъгълна жълта плочка от нещо плътно топло, солено и вкусно. Ми така и не разбрах какво е , ама много ми хареса. И след като си го похапнах, реших да се потопя и малко в морето и тръгнах да си ходя, защото наближи времето за тръгване. От Палеокастрица за Сидари има един път през планината насреща, ама той бил много тесен и не ставало за автобуси, макар че в далечината по склона на баира видях един автобус колкото нашият да се спуска надолу, ама било по-лесно с кола или със скутер да се мине, отколкото с нещо по-голямо. Затова ние се върнахме по същият път до Giatri , после хванахме нагоре към селата по баира – Skripero, Troumpeta, Chorepiskopi, Messaria, Agrafi, после завихме наляво през Velonades, Tsoukalio и отидохме на

Сидари

Там също беше приказно красиво – скалисти брегове, подкопани отдолу от морето ( тук ни посъветваха да стоим поне на метър от ръба на скалите, защото те са подкопани отдолу и често се ронят по ръба горе и да не стане така, че някой да политне надолу заедно със отломящата се скала. И там имахме около половин час да се разходим и да си правим снимки. Самият курорт е един от най-скъпите там, но определено си заслужава един по-дълъг престой там. Тръгваме си от там по същият път, а малко преди керкира се отбиваме до хипермаркет LIDL, за покупки, Прибираме се в хотела към 18 часа и след малко сме на вечеря. А след вечерята сме на гръцка вечер в една таверна недалеч от града. С гръцка програма от 21 – до 00:30 ч след полунощ. Събираме се след вечеря в 20:20 ч в автобуса и заминаваме. Пътят до там е около половин час. Тръгва се към Керкира, завива се по пътя за двореца Ахилион ( от главният път ). Само че после не се завива наляво по малките пътища, а продължаваме по главният път. И на около 500-600 метра след отбивката за Ахилион – вдясно е нашата таверна. И точно както беше според моите очаквания – тя беше един огормен хамбар да го наречем със още 100-150 други посетители от непознати страни . На входа ни посрещат с по едно Узо в малки чашки, после пред входа ни снимат един по един между две от танцьорките, застанали от двете страни на вратата и сме вътре. После тез снимки ги раздават след около час, ама искат по 5 Евро за снимка – да-да – не ми хареса снимката, защото аз бях помъкнал един сак с една камера и докато се усетя и те ме снимаха вече... И затова не си я взех. А вътре наистина беше огромно хале с 5-6 колони дълги маси за по 20-30 души. Имаше гости от Канада, Нова Зеландия, Австралия, Америка и други там далечни и близки страни. Програмата беше много хубава – невероятни танци и демонстрации – танца на войника, танца на картофа ( вземат един картов; събират се по двойки ( от гостите и посетителите на таверната се играе) – или две момичета или момче и момиче или две момчета, слагат картова на челото си, притискат си челата, така, че да задържат картова между челата си и пускат музиката – сиртакито или някаква друга такава гръцка музика. Двойките танцуват, като се стремят да задържат картофа между челата си. И която двойка последна остане с картофа межу челата след най-дългият танц – печели бутилка шампанско. И започна едно танцуване, едно лазене, едно пълзене, ама картофа все не пада... Много интересно наистина. После беше танц, при който един от танцьорите захапва една масивна четирикрака маса с покривка със зъби, вдига я във въздуха, като я държи само със зъбите си и се върти бързо заедно с масата, а покривката и се развява като воал. После шумно я пуска и удря в земята, за да се види, че е масивна маса, а не някоя олекотена или студопорена... Как го прави – остана тайна. И така до към час след полунощ – бурни танци, щур купон – ОПА-ОПА – сагапо... – към цената която платихме за тази вечер – 16 евро ни влизаше по избор бира , вино или безалкохолно и малко диня с пъпеш и купичка фъстъци ( нещо леко все пак от шведска маса сме станали преди да тръгнем на там). И към 1:30 ч се прибираме в хотела, за да поспим малко и да сме готови за приключението на другият ден – островите Паксос и Антипаксос. Ден четвърти: =========== След закуска потегляме пеша към пристанището на Беницес, което е само на 5-6 минути от хотела. Качваме се на корабчето, което ще ни отведе на целодневен круиз към островите Паксос и Антипаксос. Корабчето събира около 200 души и тръгва точно в 9:00ч сутринта и се прибира вечер към 18 – 18:30ч. Предстои ни един цял ден по море – влизане в пещери с корабчето заедно, гмуркане в сини лагуни, посещение на главният град на Паксос – Гиус, време за плаж на корабчето и на острова. Пътуваме около два часа и половина и все още сме на острова. Спираме на пристанището в Левкими ( другото пристанище на Корфу е там), от там вземаме още два автобуса с туристи и продължаваме. Още около час и пред нас започват да се редят скалисти брегове, залени островчета, сини лагуни, пещери. Вижте тук този клип, който най-добре би ви описал това. Клипа си го намерих в нета, но е същото както го видях и аз, само корабчето е различно – тук: http://www.youtube.com/watch?v=DEZSvSnWJaw Всичките клипове от пътуването ми можете да видите на : www.youtube.com като в полето за ключова дума напишете : vladimir1974m2 И натиснете Enter Малко след това– на 100-на метра от бреговете на по-малкият остров Антипаксос, корабчето спря, пусна котва, пуснаха по две стълби от двете страни и ни дадоха около 40 минути за гмуркане, плуване, цапане из водата. Всеки се разсъблече и скачаше от борда на корабчето във водата. Тук водата е много солена и човек почти не може да потъне. След това ни откараха на Паксос и там ни дадоха два часа време – за разходки, плаж и кой каквото иска. Аз хванах към другият край на градчето след последните къщи – не към посоката, дето са лодките и яхтите, а в обратната посока. След около 1200 метра, стигнах в нещо като вилна зона и там имаше един хотел, и една пътечка с плочки и зеленина. Хванах по нея и стигнах до супер готин плаж със басейн, шезлонги и бар – ресторант – таверна. Вземах си една бира от бара за 2, 50 Е, слязох долу на брега, разпънах си кърпата и в следващият половин час си се препичах на слънце – супер много ми хареса. Морето – чисто, бистро и прозрачно, водата топла, небето синьо , времето – слънчево и горещо. После се върнах към корабчето, похапнах си един сладолед и тръгнахме за на обратно към нашето селце на Корфу. На връщане си вземах един хот – дог от корабчето ( Britania cruisis – се казваше то) – та хот – дог за 3, 50 евро... да – питка с кремвирш, катчуп и майонеза – 3, 50. На връщане обаче ни оставиха на пристанището в Левкими и от там с автобус ( гръцки) ни откараха към хотела ни в Беницес. Направиха го така, за да спестим поне час и половина време ( времето, през което бихме доплували с кораба), тъй като с автобус е само половин час, а и за да можем да разгледаме и южната част на острова. Което супер много ми хареса. Прибираме се в хотела в разумно време, за да се приготвим за вечеря. И така измина още един фантастичен ден от нашата почивка на острова. Ден пети: ======= Този ден ни беше последен и като такъв ни беше напълно свободен – който накъдето си иска натам да ходи. Аз се подготвих за целодневна разходка накъдето ми видят очите. След закуска си приготвих багажа в една раничка. Сложих си хавлия за плаж, плажно масло, книга за четене, вода, лист и химикал, картата на острова, малко пари, видеокамера и фотоапарат, малко храна за из път и тръгнах. Реших да поема в посока на Kontokali, Dassia, Ipsos i Barbati. Докато в един момент се оказа, че съм видял още и Gouvia, Kastello, Pirgi, Glifa, Nissaki – тези селища и плажове отблизо, а после от панорамният път отвисоко видях още и Kaminaki, Kendroma, Agni, Kalami, Kouloura, Plagia, Kerasia, Kassiopi и малкото селце в планината Loutses. А сега да ви разкажа подробно как успях: От Беницес си купих билет до Корфу ( от магазина за сувенири до хотела – 1, 30 Евро за сините автобуси, които ходят по късите дестинации от Керкира. Стигам до последната му спирка( малко след края на пистата на летището и в началото на центъра. Слизам, вървя по главната улица в същата посока 50 – 60 метра и виждам стоянката на другите сини автобуси, които ходят в другата посока. Купувам си пак билет за 1, 30 Евро ( перфорират се в едно устройство в автобуса, като му се слага дата и час, а качването става само от предната врата). И се качвам на син автобус с номер 7, което ще ме откара към Dassia. След половин час возене вече съм на Дасия на последната спирка на автобуса. Тръгвам по една алея към плажа, излизам на плажа, вървя до края му, минавам покрай няколко заведения и палмови дръвчета и плажа свършва. Връщам с еобратно до към средата на курорта и решавам да излезя на главният път, за да ида до другото селце на плажа. Но решавам да заобиколя един по – голям хотел, като мина през задният му двор, покрай басейните му, покрай алеите със зеленина и да излезя на пътя. Да, ама не – от там не може да се мине, а пътечката ме отведе до задният вход на хотела откъм басейна. Че какво от това... Влизам през задният вход в хотела, оглеждам се от къде мога да мина, влизам в един асансьор, гледам къде на бутоните пише – рецепция – оказа се че това е на горният етаж... Качвам се с асансьора един етаж по-нагоре, излизам, минавам покрай рецепцията и излизам от другият главен вход и съм на пътя. Та така успях да огледам и хотела – голям, просторен, чист, имаше си и собственна фитнес зала. Продължавам по пътя. Този път е панорамен, главен и по него може да се стигне чак до Касиопи, Acharavi, Рода и Сидари. Стръмен, тесен и захваща нагоре по склона на планината. През 100-200 метра по него има пътечки надясно към морето, пред които има табелки, указващи, че това са пътечки, водещи към плажа, към частни вили, даващи стаи под наем или към някоя скрита в маслиновите горички таверни. И по всяка пътечка минавам, слизам по стъпала, минавам покрай палми, маслинови дървета и все излизам на някой малък плаж. После пак обратно към главният път и продължавам напред. И така стигнах до Barbati. беше почти обед, доста се уморих и реших този път да си полегна малко на плажа – така и направих – избрах си място, разположих се, попекох се около 15 – 20 минутки, плациках се във морето, после си купих от бара на плажа една минерална вода и сладолед и пак на пътя – нагоре и докъдето стигна. От двете страни на пътя се виждат супер готини таверни, частни вили, с много палми, зеленина и красота. Така стигнах до Nissaki. Над Нисаки е една висока планина – с високи, голи и стръмни баири и пропасти. Оказа се, че точно то Нисаки, човек може да се качи на най-високият връх на острова Пантократор – ама доста има да лази по баирите, а и змии може да има – страшничко ми се видя. Та часът беше 14:45 ч, и се замислих за връщане вече, защото си нямах на представа как ще се връщам. Предполагах, че от тук минава автобус. Наистина правилно предполагах. И не след дълго на пътя видях една автобусна спирка и една баба да чака на нея – заговорихме се – бабата казва, че след малко ще мине автобус... И аз и повярвах. Поседнах малко починах си, ама автобуса го няма – реших да погледна дали няма разписание на спирката – имаше да – погледнах го – за почивен ден ( беше събота) – има автобус чак в 16:45ч... т. е. след два часа... оставих бабата и продължих по пътя. След два завоя реших д апопитам колко път има до другото село – Kaminaki. Попитах един човек, а той ми каза, че са само два километра. А в същото време от завоя се зададе автобус, човека ми го посочи и му махна да спре. Спря автобуса, качих се аз, без да знам закъде е... Ми така е – аз си решавам в последният момент закъде съм. Качвам се на буса – ЗЕЛЕН беше – значи ходи до по – далеч. Казвам на шофьора, че искам до Kaminaki и той ми казва, добре – да се качвам... Качвам се аз, ама устата ми не млъкват. Питам кондуктора закъде е автобуса. Той ми казва някакво селище – Loutses, ама не го виждам на картата. И си му обяснявам на кондуктора по начин, по който не можете да си представите, че съм тръгнал да разглеждам острова, брега и плажа и че искам да се возя до последната му спирка, а после да се върна до вечерта на Керкира – главният град, за да се прибера до Беницес. И той ме разбира – представете си. Дава ми билет до последната спирка – това село – за 1, 70 евро. И аз сядам откъм брега и морето, возя се и гледам морето , пътя, табелите по пътя и картата, за да видя накъде отиваме. И така стигаме до Касиопи, което си е на 20 км, от Нисаки. Определено супер много ми хареса брега и морето нагоре, а Касиопи си е супер готино място, на което определено бих отишъл догодина – по-красиво ми се видя дори от Сидари. И от там като зави тоз автобус наляво, и като хвана един тесен път, по едни завои, пропасти – лошо ми стана. Гледам го на картата пътя – се вие като змия на зиг – заг – на места завоите са супер на обратно, така, че автобуса ги взема на маневри – до половината завива, връща назад и пак напред и пак назад и пак напред – и тогава чак завива... И преди всеки завой бибитка – ако има някоя кола зад завоя да внимава... И не му млъкна устата на тоз шофьор – с кондуктора си говори. И на един завой – леле, като се издаде предницата му доста извън пътя... Отдолу пропаст дълбока стотици метри. И спря, за да върне малко назад... леле – изтръпнах – викам си ей сега ако го изпусне малко само напред, докато захапе да дръпне назад... Е, все пак предните гуми са поне на метър назад, от габаритите му, ама все пак – а пътя там няма бордюр, който евентуално да го спре... Пропаст директно надолу – няма мантинела, няма вираж, няма бордюр... нещо повече – пътя е изкуственно издаден малко с помощта на наредени един върху друг камъни, пакетирани на правоъгълно блокче с мрежа... – и като завива – предният десен ъгъл на автобуса се надвесва над пропастта, а ти като се возиш не му виждаш къде му са гумите... на косъм минав апо ръба на пътя преди пропастта – как го сгъна този автобус – не знам – абсолютен професионалист. И на върха на баира на зъберите го обърна – там няма обръщало – просто две улички и надолу пропаст – малко напред, малко назад, пак напред, пак назад – напред и го обръща... Много страшно наистина. Та този автобус нагоре върви по линията Нисаки – Loutses, а надолу върви от Loutses до Керкира... И е същият, който мислех да чакам на Нисаки в 16:45ч. Само че той мина от там в 17:15ч. . А онази бабка, дето заговорих на отиване – още седеше там и го чакаше... Та от там – вече по познат път – надолу през всичките курорти дето минах и ме закара на Корфу – спира точно там, където спират всички зелени автобуси ( GREEN BUS). От там тръгват бусовете за далечните дестинации – за Кавос например. Та от там минах покрай пристанището, по тесните улички със магазини и таверни, следвах посоката за центъра покрай старата крепост и така случайно стигнах там, откъдето тръгват буса номер 6 за Беницес. Часът беше 19:00ч, хващам тоз бус и след 15 минути слизам на Мишият Остров. Минавам по дългият каменен мост, качвам се на заведението над църквата – отивам горе на терасата, която гледа към пистата на летището и очаквам да видя и да заснема с камерата поне един кацащ и един излитащ самолет от близък план – Успявам, макар и в последният момент и бързам обратно към спирката, за да хване следващият автобус за Беницес, в 20:00ч, за да мога в разумно време да се прибера и да се класирам за вечерята... . От хотела директно в стаята, оставям си багажа, измивам се, обличам си друга риза и веднага на вечеря... Последната. След това реших да ида до таверната – долепена до хотела, да си похапна нещо като за последно – баклава, минерална вода и кока кола – за 7 Евро, на фона на супер готината гръцка музика там и пълната луна над морето. И на следващата сутрин след закуска си тръгваме да се прибираме. Последно утро – студено и дъждовно – точно тогава се развали времето. Хващаме ферибота в 9:00 сутринта. на Игуменица сме в 11:00. Тръгваме веднага и към 19ч, вече сме на границата. И така завърши тази вълнуваща и незабравима приказка. АКО НЯКОЙ ИСКА ДА ПИТА НЕЩО, НЕКА ПИТА:). Надявам се да ви е харесала. Автор: Владимир Георгиев

Прочети цялата новина

Свързани новини: