Моята вълшебна Хърватска приказка (1): До Будва и Котор в Черна гора

От днес с Владимир започваме една обиколка до Черна гора и Хърватска. Започваме с Будва и Котор. Приятно четене:

Моята вълшебна Хърватска приказка

час първа

До Будва и Котор в Черна гора

Ето, че дойде времето да ви разкажа моята вълшебна Хърватска приказка. Това се случи в средата на  септември тази година, когато дойде деня, в който трябваше да замина по пътя на моята мечтана Хърватска дестинация. Доверих се на туроператор, записах се  и заминах. Сам. Групата, с която пътувах беше събрана от различни краища на страната. Маршрутът ни се казваше :   ХЪРВАТСКА И БУДВАНСКА РИВИЕРА  – по стъпките на Юнеско:  

София – Златибор – Подгорица – Остров „Свети Стефан” – Будва – Котор

– Дубровник – Макарска Ривиера – Сплит – Трогир – Плитвички езера – Загреб – София.

   ДЕН ПЪРВИ   Тръгнахме от София на 18. 09. 2011, рано сутринта около 8: 00 часа. Първият ден пътуването ни включваше пътя до

Златибор – Планински курорт в Черна гора

До там бяха някъде около 440 км. Класическият маршрут малко до след Ниш, отклонението наляво през планините – през Рибник – Odzaci – Чаири – Осаоница – Кралево ( на р. Ибър) – Чачак – Gorjani – Ужице – Zlatibor. И пристигаме на Златибор около 15: 15 ч, следобед, настаняват ни в хотел :

Hotel “Palisad”: www.palisad.rs

  Събират ни по седем  Евро (по желание за вечеря на Шведска маса). И тъй като времето беше почти готово за дъжд, аз реших да се включа в тази вечеря. Имах около два часа време да се разходя из курортното селище, да видя къде какво има и да си направя няколко снимки. Един прекрасен курорт, с борови горички наоколо, кокетни къщички, няколко хотела, красиво езеро, в което имаше различни забавления (водни колела, лодки  и едни детски балони, в които затварят детето и го пускат да си плава по езерото, като балона е херметически затворен, детето е вътре в него, а самият балон е привързан с еднo средно дълго въженце към брега. Детето си ходи вътре из балона, той се притъркалва, детето пада вътре, става пак, тръгва, пак пада... има ги и в България някъде подобни забавления за деца. Наоколо имаше пешеходна алея, детско надуваемо царство, нещо от рода на „Патиланци”, тръмплини, площад, а в края на пешеходната алея, когато завиете надясно и в първата пряка уличка завиете пак надясно, се озовавате в същинските места за забавление – заведения, с едни хубави декорации, маси, канапета, музики, много бира, наоколо се носи миризмата на Сръбска скара – плескавици в изобилие, магазинчета и бутичета, сладолед , лакомства, на които неможеш да устоиш. И разхождайки се, стигнах до мястото, където пристигат автобусите на общественниат транспорт. Откъдето се вижда разписанието и градовете, с които има връзка Златибор. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Златибор"][/caption]   До Златибор може да се дойде с автобус от Ниш, от Белград или от Подгорица (ако решите до там да дойдете с влак, за да видите пропастите и чукарите под друг ъгъл).   Прибрах се в хотела и се приготвих за вечеря. Няма да ви описвам как изглеждаше Шведската маса, но определено имаше невероятно вкусни неща. И човек, застанал на една такава опашка и минавайки покрай различните блюда и плата – просто неможе да устои да не смеси в чинията си всякакви вкусове, покрай които мине. Похапнах си добре – бавно и спокойно. И след това излязох на разходка. Дъжда вече беше спрял, слънцето беше залязло, а нощта се беше спуснала. Мирис на борова горичка след дъжд. Отново минах по цялата тази пътека, алеи и заведения, които вече бяха пълни с туристи и почиващи младежки компании. Но понеже аз вече бях приключил с храната, нямах място дори за бира, бях изтощително уморен от дългото пътуване и направо си легнах... А когато се събудих малко след полунощ – станах – облякох се и се огледах на терасата, да видя дали се чува някъде из селището музика, дали има някъде купон или място за среднощни забавления. Пълна тишина. Мъртвило. Сякаш всичко отдавна е заспало... И въпреки това реших да изляза. Беше минало полунощ и аз бях навън... Разхождам се, гледам езерото, докато по едно време чух далечна музика и някакви гласове... И по музиката, по музиката, по пътечката между заведенията и право в кръчмата, откъдето се чуваше тя. Беше една кръчма почти на края на уличката със заведеня. Вътре имаше няколко младежи, много празни бирени бутилки наредени по масите и много здрава сръбска музика – поседнах там, вземах си една бира, отпуснах се на канапето и се загледах в танците на насъбралите се там младежи. Много добър купон се беше получил. И някъде към  2ч, след полунощ, когато всичко утихна, аз се прибрах в хотела, за да дремна няколко часа и да се събудя отново към  6 : 15ч, за да мога да се приготвя за следващият ни преход и да се класирам за закуската – отново на Шведска маса. Общо взето добре хранят Сърбите тук – имаше от всичко, характерно за една закуска – и плодове, и сокове, кафе (доста добре обаче разредено – личи си, че е от евтините)...  хлебчета, саламчета, кашкавал, сирене, яйца и разни други лакомства, които си заслужаваше да се похапнат. ДЕН ВТОРИ. Прехода през него включваше

Подгорица – Свети Стефан – Будва.

Около 310 км. Тръгваме много рано – преди  седем . часа сутринта, защото прехода ни включваше минаването през множество тунели, някои от които ги затваряха от 9: 30 до към 12: 30 ч, заради ремонт. И ако не можехме да минем през тях до 9: 30 ч, следваше да чакаме почти три часа на пътя, докато ги отворят отново след 12: 30 ч. И на излизане от Златибор, също започнаха да се откриват много добри гледки, които до този момент оставаха незабелязани. Оказа се, че в Златибор ходели на почивки и подготовки за състезания, много отбори – спортисти. Имаше няколко стадиона – много добре направени на фона на планините досега и особенностите на релефа там. Следваха много завои. Разбира се, успяхме да минем навреме през тях. Пътя следваше едни големи планини, чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Минахме покрай Kokin brod, покрай „Златарското езеро”, Нова Варош, Prijepolje, Велика Жупа, покрай река Лим, която до този момент, тече отдясно, през тунелите и влизаме в Черна гора. Минаваме границата. Реката Лим вече тече отляво. И веднага след границата вляво ( след един – два завоя) се вижда постамента – паметник, бележещ мястото, където бяха загинали децата, връщащи се от Дубровник. Което е доста далеч от Приеполе – с оглед пътя, терена и разстоянието ( селището, от което са тръгнали първите спасители на децата) . От Ниш до Подгорица има ЖП линия, която също минава през живописни места. ЖП линията е важна транспортна връзка, както за пътници, така и за товари. До тук се движим по вледеняващия каньон на река Тара, преди да се слезе в Подгорица. Пропасти и чукари , високи по 800 – 1000 метра, високи мостове, много живописен терен. Навлизаме в Национален Парк Дуримор.  Минаваме покрай Шкодренското езеро (подробности и видеоматериал ще видите на добавените линкове и снимки или в края на този пътепис, или в коментарите му, след публикуването му тук). Спираме на

Шкодренското езеро,

да си направим малко снимки, влизаме и в един ВИНЕН Шопинг – магазин , в един тунел, под скалите в началото на Шкодренското езеро. Тук духаше много силен вятър, Голяма част от езерото беше потънала във Водни лилии и заблатени площи. Минаваме през Херцег Нови, през тунела „Созина” – дълъг повече от 4 км ( 4189 м ), покрай отклонението за Petrovac (наляво) и BAR ( надясно). Кръстопътя е малко след тунела „Созина”. Завиваме към Петровац. Някъде тук минаваме и покрай Igalo ( курорт в Черна гора, малко преди границата с Хърватия ( може малко да са ми се разбъркали записките и да не посочвам поредността на селищата)... И навлизаме към острова „Свети Стефан”. С обратен завой и няколко маневри, влизаме в селището, което започва по склона, който отива към острова – частна собственост. Слизаме до долу, правим си няколко снимки. Тук духа много силен вятър, буквално остават минути, преди да се изсипе пороен дъжд и тук се случва малък инцидент. : Една от табелките, с размери, колкото врата на среден хладилник, съвсем тънка, но здрава, от тези, разположени покрай пътеките, се отлепя от силният вятър от рамката на която е закрепена... . И прелитайки през пътя, се забива в краката на едно момиче от групата... Така здраво я шибна през краката – както си ходи и си снима, нищо неподозираща, че чак се разподскача от болка... Съответно веднага се взеха мерки, табелката беше прибрана и унищожена, а девойката успокоена...

  И на връщане към автобуса, аз както си вървя по пътя и решавам да си съкратя пътя, като вместо да обиколя по асфалта по завоя, аз реших да хвана през тревата между дърветата нагоре – 10 – 15 метра... И там по тази пътечка си намирам един ключ от автомобил... . Дааааа – наистина. На него пишеше от обратната страна фабрично – „R e n a u l t  „  и добавено под него надраскано с нещо –модела... И гледам аз този ключ, въртя го из ръцете си и виждам, че от обратната му страна има копче на ключа, което като го натискам и  мига една лампичка... Което показва, че скоро е загубен, беше съвсем малко ръждясал в основата си. Имаше и ключодържател към него със символи от Венеция... И продължавам да гадая аз – щом е загубен там надолу по пътеката, вероятно колата, на която принадлежи е някъде нагоре... И вървя аз и натискам копчето на ключа пред всяка кола, паркирана на пътя, покрай която минавам, която отговаря на марката... И си викам откъде ли ще изписка колата, когато я наближа... За жалост обаче нямах достатъчно време да мина пеша до последната кола нагоре по склона, защото започна да вали. А ми беше много интересно просто. Показах го ключа на водача ни, дадох му го и го оставих той да решава какво може да се направи с него. Качихме се в автобуса и дъжда плисна – много силен дъжд, точно според прогнозата за този ден.

Продължаваме за

Будва,

по програма имахме разглеждане на

Старият град,

преди настаняването ни в хотела, но понеже много силно валеше (искам да вметна само, че тази част на Адриатика се води като най – мократа точка на Европа, защото поради високите планини наоколо – въздуха така се завихрял, нагрява и охлажда, че времето се променя за много кратко време). Та се прибираме директно към хотела.

  Беше твърде рано за настаняване, ама нямаша как – много валеше и духаше. Водача ни обясни как да стигнем до Старият град сами, в случай, че времето се оправи и спре да вали – от хотела – само направо, пресичаме главният път, завиваме надясно, покрай оградата, после наляво, пак направо, докато се стигне до плажа. При пешеходната алея покрай плажа – надясно покрай морето и алеята свършва на входа на Старият град. И ни спират пред хотела. Хотела ни беше Hotel  “Kangaroo”. Тук наистина духаше и валеше силно – само докато слезя от автобуса, да отворя чадъра, да обиколя и да си взема багажа – вече бях мокър, а чадъра се беше разпаднал от силният вятър. Влизаме в хотела, настаняват ни, казват ни кога ще е вечерята ( която ще бъде сервирана, а не на Шведска маса” и ни оставят. През това време дъжда престана, аз нямаша какво да правя и тръгнах към Старият град. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Будва"][/caption] Тръгнах по оказаната от водача пътека, стигнах до пешеходната алея покрай плажа и ... пред очите ми се откри една невероятно красива панорама – море, палми, свеж морски вятър, мирис на плескавици и прясна скара, на риба и на други лакомства. Вървя по алеята и зяпам по заведенията... Докато в един момент минавам покрай една голяма жълта шатра, буквално разположена на плажа... И под шатрата – 10 – 15 компютъра, свързанис интернет... Да, интернет на плажа – на открито... Сядам аз, плащам си предварително – 3 Евро е на час, аз си вземам за половин час – плащам си, дават ми име и парола и сядам... На интернет – поглеждам надясно – море и свеж морски вятър ми вее. Поглеждам наляво – високата планина – чукари и камънаци... Седях 20 – ина минути, запазих си името и паролата и след като приключих с обиколката, седнах пак там, за оставащото време. Стигнах до Старият град, разгледах яхтеното пристанище – супер много лодки, яхти, катамарани, корабчета – на богаташите (казват, че Будва за Черна гора е като Монте Карло за Монако) – дори и града така се казва Монтенегро (Черна гора ). И богаташите тук са около 500... Та имаше яхти – чисто нови, луксозни, лъснати, светят, сякаш никога не са влизали във водата, по – малки лодки, корабчета, разни други плавателни съдове, някои то които бяха малко навътре в морето – не бяха се прибрали още на пристанището. . Влизам в Старият град и затаявам дъх... Красота. И дъх на стари сгради.

По  едни тесни улички, толкова тесни, че като разпериш ръце и подпираш двете стени, маси, разположени близо до стените. Лабиринт от тесни улички, магазинчета за сувенири, дрехи, бутици, кръчмички, кафенета – малки, големи, крепостните стени, един параклис, старинна библиотека ( за тях се плаща вход от две евро), тълпи туристи – някои обикалящи, други вече седнали на по кафе или бира. Имаше и няколко места, където продаваха вкусни лакомства. И така разхождайки се от уличка в уличка, попаднах на една Пекарна... Влизам вътре, харесах си едни подобия на филийки хляб, само че с пълнеж от орехи и глазирана кора (погледнато отдалеч – все едно е филия черен хляб). Влизам вътре, посочвам лакомството, което съм си избрал, питам, колко струва и... жената зад щанда ме пита дали съм българин... ДАААААааа – как да не съм... И се заговорихме – жената била от Бургас, а аз я попитах как може да се стигне до тук с обществен транспорт – тя така идвала тук:  От София до Скопие – автобус ( да, до Скопие – Македония), и от същото място, където в Скопие спира автобуса от България, от същото място тръгвал и автобуса Скопие – Будва ( само че понякога се налагало да чакаш почти цял ден в Скопие, за да направиш връзката... И било по – евтино, отколкото да дойдете тук с група... Та така – вече знам как да дойда до Будва сам. Попитах жената как  се пита на Сръбски „Колко струва” и тя ми казва: ” Колко коща”... Така и думичка научих... Да продължим. Обясни ми жената какво точно представлява лакомството, което си бях избрал – въпросната филийка, вземах си една излязох и започнах да си я похапвам – похапвам, зяпам по уличките, снимам с  камерата, поизморих се малко, качвах се на крепостните стени горе, гледах морето отвисоко, залива наоколо, стигнах до една малка кокетна кръчма – айде вътре, малко да си почина, искам бира – ТОЧЕНО ПИВО – се казва на сръбски – което означава – евтина наливна бира – мАла – (малка); – вЕлико пИво ( голямо) – (ударението е на големите букви)... Лесно е. И една засукана кака, седнала на бара да пие бира, ме поглежда и ме пита: ” Разумеш србски?” – Не, казвам, или поне малко, а тя:  – „Знаеш ли де е Ниш” – знам, казвам... ”Азе сум от Ниш” – казва тя и продължава да си пие бирата... Много интересно наистина. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Излизам от Старият град, изпълнен с приятни впечатление и тръгвам да се прибирам към хотела, минавам пак през интернета под шатрите, използвам си останалите минути и тръгвам да се прибирам... Да, ама не – винаги има нещо, което възниква непредвидено, когато се разхождаш дори и в малък град като Будва...   ха натам съм се зазяпал, ха насам, нещо интересно ми се е изпречило пред очите и като стигнах там, където трябваше да ни е хотела и като поглеждам... Хотела го няма... Олеееее, ами сега... Голям цирк...

  А като съм се прибрал в хотела при настаняването – и поглеждам – аз съм на таванска стая с много голяма тераса, с маса, метална и два стола, чадър за сянка на масата ( сгънат и сложен на земята до стола), ама терасата ми нямаше таван... Открита тераса, а тавана (покрива), на стаята свършва точно над  вратата за терасата. И като се показах на терасата и дъжда ме заплющя отгоре, а масата и столовете бяха мокри. И след като престана дъжда, аз се показах на терасата, снимах панорамата, планината зад градчето, пътя, който се вие по склона на планината и ... надписа на хотела на покрива...  HOTEL “KANGAROO”. Та поне съм запомнил името на хотела и го имах на камерата – последното нещо, на което можех да разчитам, за да си намеря хотела, беше записа от камерата ми... ЗАГУБИЛ СЪМ СЕ... Наближава времето за вечеря, немога да си намеря хотела, задава се поредната порция дъжд и ми се допикава... Такааа... Голям цирк... Започва да вали, бягам накъдето ми видят очите, за да се скрия на сухо, да не ми се намокри камерата и нещата в раницата, търся място за тоалетна, стискам се да не се напикая, гледам си часовника да не закъснея за вечеря... Цирка е пълен , нали ?: )... Влизам в нещо като голям магазин, тръгвам по етажите, на сухо съм, ама не мога да намеря тоалетна, но на един от етажите попаднах на някаква презентация на нещо – бяха наредили няколко плата с презентация на някакви лакомства, забити на клечки и наредени на една маса и някакви музиканти там се готвеха да свирят... Излизам, Вали. Влизам в друго заведение – оправям се, и после питах продавачката на плескавици накъде ми е хотела:  – „Дека е хотел  Кангароо”... Обяснява ми жената – три светофара по – нагоре и след третият семафор наляво... То аз като съм се прибирал от плажа  съм завил наляво, ама на вторият семафор и така съм се заблудил... Дотърчавам до хотела, обличам се и слизам за вечеря – сух от дъжда, изпотен от бягане, гладен и изморен от разходката.

Вечерята е сервирана по масите – първо салата, после една сервитьорка мина да ни пита да си изберем едно от  основните  ястия (плескавица с картофи  или рибено филе ) – аз си избрах плескавицата. Ако искаме да пием нещо – си го плащаме и ни го носят. Десерта беше много вкусен – нишесте с бисквити и отгоре покрито със сметана (на външен вид прилича на торта. ). След вечеря – следва пак разходка – аз поне реших, че трябва да се разходя. И по същият път – към плажа. (да, ама вече знам как да си намеря хотела и мога да се мотам колкото си искам). Отивам на пешеходната алея  и пак се ослушвам откъде ще чуя музика, та да се ориентирам към дискотеката. То Будва е малко градче и като има музика отнякъде, тя се чува отвсякъде... И стигам до едно подобие на Айфелова кула, високо около 10 – 15 метра и надпис “ TROKADERO” – И под тази куличка – детска дискотека – ама много интересно – отпред – 2 – 3 пилона и на тях танцува една девойка, между масите и столовете танцуват и дивеят някакви 15 – 16 – 17 годишни хлапета, заведението си има малка ограда, от другата му страна пак има маси и столове, пак заведение, и там пак танцуват други хлапета... , които слушат една и съща музика – тази от уредбите под куличката... Тя гърми и се чува и зад оградата. И там има само отделен бар... Имаше 20 – 30 хлапета, които дивееха и се наливаха с кола, няколко по – големи, които пиеха бира и ги гледаха и толкова... Поседнах и аз, изпих една Карловачка бира, и се прибрах към полунощ. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Цвете"][/caption]   ДЕН ТРЕТИ На сутринта – закуска на Шведска маса – отивам с първите и си тръгвам с последните ( в този хотел сме две вечери). За този ден е предвидено пътуване до Котор, разглеждане на Боко – Которският залив, разглеждане на Старият град, разходка с корабче из залива и изкачване на хълма над града с параклиса и знамето на върха. Програма по желание... Тръгваме – на излизане от Будва, виждаме от високо целият Будвански залив, минаваме през един тунел, от другата му страна виждаме и един от другите му плажове, на които понякога се устройват концерти, продължаваме около 40 – 50 км до Котор, точно преди пистата на летището, (над автобуса прелита самолет и каца буквално пред нас на пистата), а ние на кръговото кръстовище, завиваме надясно, минаваме през един много дълъг тунел – и той беше някъде към 4000 – 5000 м, дълъг, и от другата му страна се разкрива

Боко – Которският залив

в цялата му прелест и красота.     Слизаме от автобуса, дават ни малко свободно време за снимки и започва нашата пешеходна обиколка на Старият град – едно наистина внушително нещо. То всичките Стари градове ( така се наричат, защото има и Нова част. Така са се сформирали тези градове в древността – предимно по скалите и чукарите, където са живели първоначално заселниците там ( немога да помня исторически дати и имена – има ги в интернет). [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Котор, Старият град"][/caption]   Та раздават ни карта на Старият град, заедно с билета, влизаме вътре, гледаме, ходим, снимаме, разказват ни – около час време, после в края на обиколката ни дават около час и половина свободно време, да разгледаме ( през това време дворовете и уличките на Старият град вече са препълнени от върволици постоянно пристигащи туристи... Времето между другото пак се гласи да вали – облачно и ту препича, ту подухва... И след това свободно време ни се предлага и разходка с корабче из Боко – Которският залив, ама само ако не вали.

Имахме избор – или на корабчето –или по стълбите покрай старата крепост, насреща по чукарите до върха или до параклиса, или горе до знамето на върха... Едно от двете – за двете нямало да има време... ТАКА ЛИ? – ДА, БЕ ДА. Кой казал, че няма да има време – аз направих и двете... И по стъпалата нагоре покрай параклиса, та чак до знамето, и на корабчето... даже имах време да пия бира преди корабчето и да ям сандвич след корабчето... И да не ме намокри дъжда... Това май само аз съм успял да направя... изкачването траяло поне 40 минути... за бабите и за туткавите – аз го вземах едва ли не на бегом за 23 минути... Платих си входа (2 или 3 евро беше – не помня) – и тръгнах нагоре по стъпалата, като изпреварвах нагоре по – бавните, спирах се като се уморя, да снимам с камерата по няколко секунди надолу към залива, пак на горе на бегом, та чак до върха, където бях пропит от пот... малка почивка на параклиса на Свети Иван (St. Joane”), малко почивка на върха и на тагадък надолу... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Котор, Старият град"][/caption]   И тъкмо слизам вече последните стъпала и почна да вали. Успях да се покрия в едно заведение – вътре все още имаше места и си вземах едно Карловачко пиво, докато навън се изваля... Хората, които останаха по чукара, се понамокриха доста...   И като стана време за корабчето, се събрахме под арката на входа, докато почти спря да вали, пресякохме пътя, през градинката и отидохме на малкото пристанище за корабчето, качихме се на корабчето. То беше малко корабче, по капацитет го даваша 60 души, ама някои от хората ни не пожелаха да се качат, било им страшно на толкова малко корабче). Следва около 1: 15 ч – разходка с корабчето – на около 20 – ина метра от брега минахме, разгледахме залива и след корабчето пак имахме свободно време, през което си похапнах, защото то пак заваля... Но ми прави впечатление, че туристите тук има какво да правят, дори и навън да вали дъжд – седят си под чадърите, пръска ги дъжда по малко – ама те си седят, приказват си, пият си бирата и се наслаждават на гледката. И за тях времето е сякаш спряло преди 100 – ина години... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Котор"][/caption] И след всичко това, в ранният следобед се върнахме обратно на Будва, където решиха да ни направят пешеходната обиколка на Старият град, както го пише по програмата. Спира автобуса пред Старият град, слиза водача и  само двама – трима след него – останалите – в автобуса... . То предният ден, като се изваля, всеки се е разходил... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Плаж на Адриатика"][/caption] Който слязъл – слязъл, останалите ни карат до хотела и ни оставят. И аз разбира се отивам на плаж – на другият му край. По плажа си събирам камъчета за спомен, полежах малко в края на плажа около 40 минути и се прибирам в хотела – време е за вечеря, която беше почти същата, като предният ден, само че вместо плескавица имаше пиле . Пак по една бира с вечерята, следва пак разходката след вечерята, само че сега реших да се разходя чак до Старият град, за да го видя как изглежда по вечерно време, осветените улички и яхтеното пристанище... Олеееее – красота, ама невероятна. Мотах се пак по всичките улички там, и определено ми се прииска, да не бях вечерял в хотела, а някъде в тази част на Будва, ама аз пак нямах място дори за една бира, след такава вечеря.

  Но пък яхтеното пристанище изглеждаше приказно красиво час след залез слънце – около 21 ч, вечерта, когато всички плавателни съдове са на пристанището ( през деня те са пръснати навътре из морето)... Яхти, корабчета, катамарани, лодки... нямат край. Опитах се да ги преброя грубо, ама като стигнах до 200 и края им се не вижда и се отказах... Изядох един сладолед – невероятни по вкус са сладоледите по Адриатика – и на Будва и на Дубровник, и на Сплит – по нататък в програмата.  И обратно в хотела.

  По пътя на връщане, видях къде е една от големите дискотеки на града ( по първата успоредна на крайбрежната алея улица, по която минават коли –някъде около един от Търговските центрове там – до пиацата на такситата) , ама тя отваряла чак в 23ч – не ми се чакаше – прибрах се, подремах и пак излязох – много исках да ида и на тази дискотека, ама тя още не беше отворила, то пак заваля и аз окончателно се прибрах, когато дъжда изведнъж се усили доста, та чак до сутринта. Това между другото беше последната дъждовна нощ. От сутринта времето се оправяше и по – нататък по програмата нямаше дъжд. Следва ранно ставане – около 6:15, закуска от 6:30 и тръгване в 8:00 – към Дубровник.       Очаквайте продължението Видео от пътуването: както и     Автор: Владимир Георгиев   Снимки и видео: авторът Други разкази свързани с Обиколка на Западни Балкани – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (2): През Черна гора към Дубровник, Хърватска
2. Западни Балкани 2006 – 3 част – Черна гора(Црна гора)
3. Адриатическа обиколка на Хърватска и Черна гора
4. Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
5. Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 1 част
6. Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 2 част
7. Пътешествие из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония
8. Корфу- една вълшебна приказка…
9. Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (3): От Хвар през Дубровник към Дурмитор и река Тара
10. Пътуване до и из Черна гора
11. Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)
12. С мотор през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора

Прочети цялата новина

Свързани новини: