За този кандидатстудентски бисер от '84 година се сетих, докато четях реакциите на политиката на Виктор Орбан и победоносната "FIDESZ" в първите месеци от управлението им в Унгария.

Интересното тук е, че няма новина. Може и да сме стреснати от новия медиен закон, (изобщо много добър анализ на Аделина Марини в Euinside), от поголовната национализация на пенсионните фондове, от дискриминационните идеи в корпоративното облагане. Може с тревога и учудване да прочетем как Washington Post определя политиката на десницата в Унгария като ... "Путинизация".

Но не е зле да си дадем сметка за фактите. А те са, че ФИДЕС израстна пред очите ни като социално популистка, авторитарна, често просташки-националистическа и упорито анти-пазарна политическа сила.


Тази насока на развитие е постоянна и трайна и за нея могат да се приведат множество доказателства, както от периода на управление 1998-2002г., така и (особено) от опозиционния период 2002-2010. *

И макар Унгария да е драматичен пример, тя не е изключение, а показател за сериозни тежнения в Европейската десница. И за съжаление съвсем не става дума само за честите залитания в опасен, често левичарски, популизъм в Полша и Литва, нито само за авторитарния модел на "дясно" управление в Македония, Албания и Босна. Става дума и за провала на Караманлис да реформира Гърция, и за тенденции в управлението на Франция и Италия, или за мощните атаки отдясно, които на практика обезсилват изключително успешното в стопанската област управление на черно-жълтата коалиция в Германия. (Камерън стои някак самотен на общия фон, като пътен знак, който ни напомня не просто посоката на развитие и напредък, но и факта, че интелектуалното водачество на Великобритания на общественото поле съвсем не е изчерпано минало...)

В един наистина умен анализ, който четох наскоро, направо се говори за цената на изборните успехи на Европейската десница. А цената често е - отказ от усилие за промяна на обществото, отказ от защита на пазарните ценности, дори и отказ от действена закрила на основни човешки права. Европейската народна партия често се крие зад доктринерна броня, като свежда въпроса за разликата между "гражданския консерватизъм" (за който претендира Орбан) и социалния популизъм или грубия национализъм до политически теоретизации. Победата в политиката е много скъпа - тя е, която ни "вдъхновява и окрилява". Тя е, която "дори леко ни ободрява". Но компромисите в името на тази победа, са това, което може и да ни съсипе ...

Toва, разбира се, не е безпристрастен политически анализ, нито аз съм политически коментатор. Това е просто преглед на политическите задачи пред реформаторската десница в България, в първите дни на изборната 2011 година. Лесният избор е да се примирим с това, което можем да определим като пан-европейска тенденция и да приемем съюза между консерватизма и популизма.


Трудният път е да изберем пътя на промяната. На упоритото припомняне, че популистките ходове не водят до благосъстояние, а напротив - до задлъжняване и мизерия. Че националистическите надувки са път към конфликти, страдание и бедност. Че накърняването на собствеността не води до повече "общи блага" а до обща безотговорност. Че нарушаването на човешките права отнема, а не дава сигурност.

Че "рисковият" път на реформите, конкуренцията, свободния труд и инициатива и честните, еднакви за всички правила е единственият, който води към благосъстояние. Че знанието, трудът и частното спестяване в едно свободно общество единствени дават сигурност, и то сигурност за повече от едно поколение.

Трудна задача, която обаче може да вдъхнови и дори леко да ободри на общо-взето мрачния фон.

–––––––
* Отлично разбирам, че това становище ще бъде определено като крайно и ще ми навлече много атаки, както и множество обяснения за "десността" на Орбан и за негови правилни ходове. Е, политик съвсем без правилни ходове сигурно няма. Убеден съм обаче в принципната верност на написаното, както и в това, че позициите трябва да се споделят честно и открито, а не да се замазват.