Излишно е да пиша колко труден е изборът за балотажа. Убеден съм, че позицията "да си траем" е неприемлива, а въздържането от гласуване - безсмислено. В неделя вечер Плевнелиев или Калфин ще бъде държавен глава, с моя глас или без него. Изборът е толкова важен и непредвидим, че неучастието не ми харесва.

Решение, обърнато към бъдещето, аз не виждам и нямам.

Не вярвам на ГЕРБ, че модернизират страната. Не вярвам нито на демократичността на тази партия, нито на способностите ѝ да промени каквото и да било в страната към по-добро. Не вярвам изобщо, че г-н Плевнелиев има качествата да се открои на общия милиционерски фон и да даде на президентската институция независимост и нова, полезна обществена роля. Напротив - споделям опасенията, че безличното му поведение и липсата на подготовка за поста, който иска да заеме, ще дадат допълнителна нелегитимна власт в ръцете на Борисов и Цветанов.

Към миналото на семейството ми и към миналото на партията на г-н Калфин. Съвсем лично, аз не мога да се изправя нито пред живите си родственици, нито пред покойниците си, и да кажа, че ще гласувам за БКП. А съвсем не-лично, партията на г-н Калфин не може да се изправи нито пред привържениците си, нито пред жертвите си, и да каже, че не е БКП. Защото ... ще загуби. Тя се храни от това, че е БКП, че не се разделила с миналото си. Нито с престъпленията от 40-те до 80-те години, които продължават да са част от идентичността ѝ, нито с престъпленията на 80-те и 90-те, които продължават да са част от бюджета ѝ.

Партията от "Позитано" не е решение на проблемите, които управлението на ГЕРБ поставя. Напротив - тя е основата на тези проблеми. Именно страхът от поредния провал на БСП консолидира десния и центристки вот в "твърдата" ръка на Борисов. Именно спомените от няколко управления на "социалистите" накараха стотици хиляди, които псуваха Борисов, Дянков и Цветанов, все пак да гласуват за тях "на сигурно". Дори малкият и среден бизнес, който отнесе цялата корумпираност и некомпетентност на ГЕРБ на гърба си, масово подкрепи ... ГЕРБ. Това не е само Стокхолмски синдром. Това е преди всичко защита срещу връщане на властта в БСП - страх, с който Борисов чудесно си играе.

И накрая - като член на ръководството на политическа партия, съм наясно, че нося лична вина и отговорност за избора, пред който моите приятели и роднини са изправени. И при избора за президент, и при избора на кмет на Варна. Затова и не си позволявам да давам съвети, а само обяснявам личното си решение.

В неделя ще отида до I-ва гимназия и ще избера миналото, като пусна бюлетина за Росен Плевнелиев. (Ако живеех във Варна, никаква сила не би ме накарала да подкрепя Кирил Йорданов, който освен човек на мафията, е и човек на партията на г-н Калфин...)

От понеделник, решенията ми ще бъдат насочени към бъдещето, водени от желанието аз и приятелите ми никога повече да не бъдем изправени пред такъв избор. Да не допуснем алтернативата БСП-ГЕРБ да води политиката и управлението ни. Ще рече - да има силна и сериозна анти-ГЕРБ политическа алтернатива.

Не ме питайте какво значи това. Не знам. Може би значи такива като мен, готови да изберат миналото, да не се занимават с политика, а може би значи друго. Сутрешният "дебат" Йорданов-Марешки преля чашата, не съм способен да мисля трезво :) Но за това - отделно.

.