И защо трилогията Милениум е толкова харесвана?

01/05/11 07:07
(http://www.kenanoff.com/blog/)

И защо трилогията Милениум е толкова харесвана?

От време на време попадам на статии (или мнения в Goodreads), които се чудят как така трилогията Милениум на Стиг Ларшон е толкова полулярна. Тази седмица The New Yorker отново имаше такава статия.
Всички се чудят как може книгите да са толкова дебели, а писането толкова разхвърляно. Описанията на дребни и ненужни детайли се точат на по няколко страници, а главният герой е (малко) странен. А и не всички действия са логични..
Това даже беше вече веднъж пародирано от Нора Ефрон.

И само понякога и накрая се промъква тезата, че всъщност причината е много проста и е тази, която може да превърне даже и не професионално „изпипана“ книга в бестселър – историята е страхотна. Когато изчитам книга от 650 гъсто напечатани страници за ден и половина, едва ли е защото стилът е добър, а защото искам да разбера какво ще стане нататък.
И отделно от това най-хубавото е, че за разлика от повечето поредици (даже и най-добрите), тази не се състои от книги в един жанр. Първата е мрачен криминален роман за преследване на убиец, втората – напрегнат полицейски трилър, а третата – политически трилър.

Така че стилът и някой недостатъци на героите са пренебрежими недостатъци, а Милениум е една от най интересните книги за последните години. Което се доказва и от продажбите без рекламните кампании на Дан Браун например…