Любимци в новините: постоянни и променливи величини

За последните десетина години нито една гражданска инициатива в България, която не е свързана със заплати и пенсии, браншови проблеми, или други кастови ( с извинение) болежки не е привличала такъв медиен интерес, както това се случи днес, 9 януари, пред паметника на съветската армия. Българските телевизии с що-годе значима аудитория присъстваха с екипи и [...]

Трима души са задържани в Пловдив за притежание на контейнер с радиоактивно вещество. Контейнерът е открит в близост до фуражния завод в Асеновград. Експерти установили, че на повърхността му има завишено гама-лъчение. Районът е обезоп...

[видео] БНТ: Икономика, контрабанда, подслушвания (Красен Станчев, Георги Ангелов)

в. 24 часа: По 50 лв. на месец ще ни хапят поскъпване и криза (Георги Ангелов)

Ако ограничим подслушването, ще си спестим до 100 милиона лева годишно и ще избегнем множество скандали, изнудвания, компромати и пр. ченгеджийски нелепости

Value of Irish exports tops €161bn - Износът на Ирландия за последната една година е колкото износа на България за последните 20 години (при два пъти по-малко население в Ирландия).

Големи съкращения в ДАНС - време е за МВР

[video] Global Food-Price Index Hits Record - Най-големият износ на САЩ е… глобална инфлация (благодарение на Бен Бернанке)

[video] E-stonia

Michael Heise: Why the Euro Will Survive - оптимистичният поглед

В Естония дори манекенките са шахматисти…

Благодарствено писмо до БАН - а мислех, че комсомолът сме го закрили отдавна

Блогът за икономика 2010

Петър: Преди 5 години на този ден публикувах първия си пост. Не съм и предполагал, че над 900 000 души ще посетят блога от тогава досега и началната му страница ще бъде отваряна почти 2 милиона пъти!!! Но за статистиките ще дам повече информация скоро, имам нещо предвид… В личен план също много неща се промениха, така че със сигурност 5-годишнината е добър повод за празнуване! Дори си имаме и тортичка, но за нея ще ви разкажа по-подробно Биляна…

Биляна: За мен тези пет години минаха някак неусетно, сякаш бяха две… Всъщност моят блог се появи точно на 24-тия ми рожден ден. И след годежа ни, малко преди да се оженим, решихме да слеем блоговете си. Преценихме, че е по-добре блогът да е един, след като имаме толкова много общи интереси и преживявания.

Тази вкусна и хубава торта ни е специален подарък от нашата приятелка от Пловдив и фен на блога ни – Мария Нарлийска… И тук е мястото да й благодарим! А на заглавката горе вдясно е тортата за годежа ни, отново приготвена с любов за нас от нея преди време! Благодарим ти, Миме!

Сега, нека да си пожелаем още много постове и тостове

Сподели тази публикация:

Няма подобни публикации

• 03.11.2007 -- Пътна маркировка (0)
• 30.12.2009 -- Сватбата ни… (15)
• 02.02.2008 -- Чудесна книга за .NET и C# (10)
• 22.08.2007 -- Колко бързо пишете на клавиатурата? (4)
• 05.09.2007 -- Сайт за хора с интелектуални затруднения (9)
• 18.07.2007 -- 15-минутен урок по астрономия (10)
• 06.01.2008 -- Java шоколадче (4)
• 04.11.2008 -- Въпрос на перспектива (2)
• 05.02.2006 -- Зимни математически празници 2006 (3)
• 18.10.2007 -- Златен талон (23)
• 16.04.2008 -- Вярвате ли в извънземни? (8)
• 01.11.2007 -- Саутпорт (Southport) (4)
• 18.06.2007 -- От информатиците по-гадни даскали няма (1)
• 21.04.2006 -- Как се приготвят яйца за Великден (2)
• 23.11.2007 -- Вдъхновението за VW Beetle (2)
• 20.03.2009 -- Неправилно чути текстове на песни (14)
• 06.08.2007 -- Колко струва да си "турбо-гъзар"? (4)
• 13.07.2007 -- Странджа остава природен парк! (0)
• 11.10.2007 -- Хитч (Hitch) (2)
• 16.12.2010 -- Официални празници 2011 (5)

           

Спират Facebook на 15 март?

Колкото и да е странно и колкото и да не ми се вярва, но излезе новина в интернет ТУК , че Facebook ще спре напълно съществуването си на 15 март тази година. Марк Зукърбърг заявил, че управлението на сайта станало много стресиращо и излязло извън контрол. На пича не му пукало за парите, които сайта прави в момента а искал просто да си върне стария живот. Съветите от статията са да смъкнете всяка своя лична информация и снимки от сайта, защото след 15 март няма да имате достъп до акаунтите си. Хем не ми се вярва, че това може да стане (да направиш подобен сайт и да изкарваш милиарди долари годишно) и да го затвориш накрая, но в крайна сметка всеки взема решенията си индивидуално. Струва ми се, че оригиналната статия е нещо кьорфишек, така, че не се стряскайте, тези дни със сигурност ще се разбере, дали някой наистина си е направил шега (което е най-вероятно, защото наскоро известни инвеститори наляха огромна сума в проекта).

Тунизийските власти отговориха на американския призив за сдържаност…с истински куршуми. Редица протестиращи бяха убити миналата нощ – сигурни жертви са 10 души, а за още толкова не се знае нещо.

Повечето пътища се контролират от полиция, макар и армията да е мобилизирана в южните области на страната, главно около правителствени сгради. По всичко личи, че режимът на Бен Али ще използва истински куршуми, за да спира протестиращите, като последна мярка пред още по-голямото недоволство.

Al Jazeera споменава, че в Тала, близо до алжирската граница, четирима души са били убити, след като полицията открива огън по тълпа. Правителствената сграда, намираща се в близост е подпалена от демонстрантите.

Сайтът nawaat разпространи някои ужасяващи сцени от нощните сблъсъци в Тала. Активисти съобщават и за сблъсъци в град Касерин, където са били убити други четирима души – Мунир Мбарки, Рауф Бузиди, Салех Фриди и Мохамед Асуади. Според AFP 12-годишно дете е починало след изстрел в главата.

В град Мекнаси (област Сиди Бузид), се съобщава за двама загинали – Шихаб Алиби и Юсеф Фитури. Междувременно Тунизийският търговски съюз, смятан за близък до правителството, изглежда започва да подкрепя протестиращите. Няколко стотин члена на съюза застанаха в едноминутно мълчание в столицата на Тунс, за да покажат съпричастие към убитите. Цитиран от AFP, зам.-генералния секретар Абид Бриги, заяви:

“Ние подкрепяме исканията на хората от Сиди Бузид и вътрешните райони на страната. Противоестествено е да се осъди това движение, не е нормално да бъде отговорено с куршуми.”

When You Get Sick in China

 ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД, ООН, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР, ХЕЛЗИНКСКИЯ КОМИТЕТ И ВСИЧКИ,

Паметникът на съветската армия в София наистина е символ на зацапаната с насилие и кръв диктатура в България, но зацапването му в навечерието на протеста с искането за неговото демонтиране не е дело на инициаторите на протеста. Тази сутрин паметникът осъмна нашарен обилно с графити. Замазан е позорният надпис, в който от името на българския [...]

Новата година не е нещо особено. Има обаче малки ценни моменти, в които нещо привлича вниманието ти и те кара да се чувстваш по-различно от когато и да било. Така тази година започна особено – с прогонване на злите сили. Кукерите в Разлог бяха нещо, за което само съм чувала, но и най-живописните разкази не могат да се сравнят с реалността.

Първо ти става интересно. Всичко е шарено, ново, динамично. После усещаш един странен прилив на енергия, нещо старо, много старо. Не говоря за паранормални и направо ненормални активности, а просто за един колективен дух, който е виден навсякъде около теб. Този дух е обединявал други хора години, векове наред даже – общото желание да започнеш годината начисто, да се отърсиш от лошотията и напук на дребното си ежедневие да си герой поне за един ден.

След първоначалния шок започваш да забелязваш различни неща. Например децата и младите хора – бяха толкова много! През цялото време от уредбата женски глас говори за това колко е важно да запазим традициите живи, но докато не видиш децата, това послание си остава просто фраза. Естествено, с идването на младите традициите вече се променят: освен чаушите и кукерите може да видиш каруцата на българския Супермен Бат Бойко, лицето от Писък и всякакви други съвременни добри и зли сили. Но остават носиите, чановете, маските. И онова усещане, за което говорех преди малко: че си част от Всичкото и Всичкото те прави по-голям, весел, добър, зареден.

По принцип мисля за себе си като за градско чедо, но това беше първия и май единствен момент през големия новогодишен уикенд, в който се чувствах напълно успокоена и доволна от света наоколо. И се надявам, че снимките са по-добри от думите.

Още по темата:

1. Заедно
2. Прекрасен финал
3. София, моя любов

Няколко дни насам се чудихме как точно да оползотворим новия формат на facebook-профилите. Спряхме се на няколко варианта с различна сложност на изпълнение и ще ги ползваме в следващите няколко месеца. От снощи обаче можете да видите първата от серия визии, които сме подготвили.

Ежко харесвал Катеричката. Когато излизал от дупката по своите важни дела, той виждал, как тя безгрижно скача по клоните на високата ела. Катеричката живеела на елата, под която Ежко бил построил своя дом.
"Как добре скача, колко е весела и каква пухкава опашка има!" - мислел си Ежко, когато я гледал. Той отдавна искал да се запознае с нея, но на първо място - нямал време, защото трябвало да се занимава с много важни работи и второ - Ежко се срамувал.
Но най-накрая се решил. Оставил важните дела и домашните грижи за цял ден. Изпълзял от дупката, погледнал нагоре и викнал на безгрижно стоящата Катеричка:
-Привет! Какво правиш?
-Нищо! - весело възкликнала Катеричката.
-Как така "нищо"! - възмутил се Ежко. - Нима може така? Трябва задължително с нещо да се занимаваш!
-Аз вече се занимавам - възразила Катеричката.
-С какво? - с подозрение попитал Ежко.
-Разговарям с теб! - Катеричката се спуснала няколко клона по-надолу.
-Хм! Това не е работа. Работа е, когато вършиш нещо полезно.
-О! - Катеричката се замислила. - И какво да правя тогава?
-Хайде да се разходим заедно ... - изведнъж казал Ежко и чак кихнал от такава смелост.
-Хайде! - съгласила се Катеричката. - А това полезна работа ли е?
-Не - неохотно си признал Ежко. - Безполезна. Но аз отложих всички важни дела и съм готов да загубя нахалост целия ден, за да те опозная. Много ми харесваш.
-Ти на мен също! - зарадвала се Катеричката. - А какви важни дела?
-Да събирам ягоди и гъби, да се готвя за зимата ... - започнал да изброява Ежко. - Много работа. Но си помислих, че един ден мога да отделя за Катеричката, която така ми харесва. И сериозните дела от това, няма толкова да пострадат ... Ще се разходиш с мен, така ли?
-На среща ли ме каниш? - поискала да уточни Катеричката.
-Да - важно казал Ежко.
-Добре! - съгласила се Катеричката и скочила на земята. - Къде ще отидем?
-Където искаш! - великодушно предложил Ежко.
-Искам на полянката, където пеят славеите ...
-Защо?
-За да послушаме, как пеят славеите.
-Какъв смисъл има в това? - възразил Ежко. - Не е ли по-добре да отидем на полянката, където има ягоди? Обичаш ли ягоди?
-Обичам, но ние сме на среща и трябва да слушаме славеите! - заинатила се Катеричката.
-Добре! Да вървим, да видим твоята полянка-където-пеят-славеите! - с неудоволствие се съгласил Ежко.
Тръгнали по горската пътечка и скоро излязли на чудесна светла полянка.
-Ама ти какво ме лъжеш? - учудил се Ежко. - Това е всеизвестната поляна-където-растат-ягоди, а съвсем не твоята безполезна поляна-където-пеят-славеи!
И започнал бързо да събира едри ягоди.
-Но и славеите пеят тук ... - отвърнала Катеричката и се вслушала. - Но сега, кой знае защо, мълчат ...
-Ти просто си объркала полянките - казал Ежко, като продължил да лапа ягоди, за да натрупа повече мазнина за зимата.
-Тогава да отидем до ручея, да погледаме дъгата! - отново се въодушевила Катеричката.
-Добре, да идем! - неохотно се съгласил Ежко да се откъсне от вкусните ягоди. - А какво е това дъга?
-Цветни ленти право във въздуха!
-Така ли? - равнодушно се поинтересувал Ежко, облизвайки се. - И за какво са тия твои цветни ленти във въздуха?
-Те са красиви и ще им се любуваме!
-Хм! - Ежко искал да каже, че това е глупаво. Но само изсумтял и апатично измърморил: - Добре, да вървим!
Дълго се провирали по заплетена пътека, докато не излязли на ручея.
-Ха, страхотно! - отново се изненадал Ежко. - Това въобще не е твоя глупав ручей-с-дъга, а ручея-с-камъшите! Аз ги събирам и си правя меки постелки за вкъщи.
Ежко бързо откъснал няколко камъша и отхапал меките им връхчета.
-Обикновено тук има много красива дъга, - замислено казала Катеричката - но днес с нея нещо се е случило ...
-Така ли? - равнодушно откликнал Ежко, закрепяйки на игличките си пухкавите камъши.
Катеричката въздъхнала.
-Стъмва се. Не е ли време да се прибираме? - попитал Ежко, като свършил с работата.
-Вероятно! - казала Катеричката. - Нека идем само и на върха на хълма, за да видим как изгрява луната.
Те забързали към високия хълм. Когато наближили, Ежко радостно възкликнал:
-Пак си сбъркала! Това въобще не е безполезен хълм-от-който-се-вижа-изгрева, а хълм-на-който-има-много-гъби!
-Не, по-рано това беше хълмът, от който гледах изгрева на луната ... - прошепнала катеричката, а после спряла и казала на Ежко: - Може ли да се изкача на него сама?
-Защо? - засегнал се Ежко.
-Славеи, дъга ... Това не е толкова важно, - тъжно казала Катеричката - но не мога да допусна Луната да не изгрее ...

Максим Мейстер

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

На предния пост - "Фандъкова е толко много повече мъж от Бойко..." получих коментар, който вече ден ме тормози:

Лилия:
Всеки има свои качества които го отличават от другите.Нека не прехваляме един за сметка на друг.

Мисля, е ясно, че тя има предвид на първи план Фандъкова иа Бойко, но истината (за която те са дребни, преходни същества) тя я знае. Почнах да се тормозя не само защото тя в конкретния случай (виж горния линк към предния постинг) е права. Тя ми откри усещането за базисната ми неправост в едно отношение. За ценността на това, което направи, няма значение дали го е целяла или съзнавала. Може би не знае буквално десетте заповеди, които са дадени на Мойсей, но техният дух е в нея. Защото ме насочи към това, което бях забравила. Или бях искала да съм забравила:

4. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

ИЗХОД 20, 4-5

В Библията не се споменава пряко за кощунствената гордост, но това понятие от древногръцката култура е неявно вплетено особено в Стария, но също и в Новия завет. Хюбрис [ὕβριςе - др.гр.] се превежда най-адекватно като кощунствена гордост. Едип завършва трагично именно защото е обзет от кощунствена гордост - той извършва действия, противоречащи на волята на боговете, смятайки себе си за способен да я промени, сиреч смятайки се за равен на тях. Изоставен от родителите си заради предсказанието, че ще убие баща и ще се ожени за майка си, той прави поредица действия уж да избяга от предсказанието - крайният резултат е, че убива баща си и се оженва за майка си. Когато разбира какво е сторил, воден от кощунствената си гордост, се самоослепява и избягва в изгнание - самонаказание за неговия хюбрис.

Аз имам склонност към кощунствена гордост, сиреч съм равна на Природата/Духа/Дао/Атман/Бог (кой както го нарича, знае, че става дума за едно и също), която с напредването ми по Пътя все по-рядко допускам да ме съблазни. Защото не е въпросът да те обземе и да й се съпротивиш, а да не съществува за теб. Недопускането към съблазняването от нея е втората крачка.

А сега Лилия ми показа, че съм се върнала към първата (да осъзнавам кощунствената си гордост). Затова благодаря!

Албумът е с размери 19 х 14 см и се състои от отделни листове, свързани с панделка. На корицата е изписано името на фотографа Г.Трайчевъ – София. Доколкото знам той е бил фотограф на Археологическия музей и е съпровождал една от експедициите на проф. Филов в Македония по време на нейното освобождение през Европейската война.

Както казва заглавието снимките са от монастира Св. Иван (Йоан, Йован) Бигорски и от околностите му – Галичник и Битуша. В по-широк смисъл става дума за Дебърския край, един от най-западните региони на заселване на българи.

Редовните читатели на този блог сигурно са забелязали, че отдавна спрях да реагирам на злободневни теми и актуални събития. Някак си не виждам смисъл да се превръщам в един "тревожните мозъци", които се възмущават на всяка свин...

На 09.01.2011 г. от 10:30 ч. пред Паметника на Съветската армия в Борисовата градина Младежкото обединение в БСП – София организира мирен контра – протест срещу поредния опит за затриване на българското културно наследство, съобщиха организаторите. Контра-протестът е продиктуван от факта, че инициативен комитет „За демонтирането на паметника на Съветската армия в София“ организира същия [...]

Обичайно се събуждам точно преди края на филма. След като го върнах до кадъра, който последно си спомнях, погледнах към чашата.

Не позволявай на красивите моменти да се изплъзнат незабелязани.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев