ПОЛЕЗНА СРЕЩА

Ежко харесвал Катеричката. Когато излизал от дупката по своите важни дела, той виждал, как тя безгрижно скача по клоните на високата ела. Катеричката живеела на елата, под която Ежко бил построил своя дом.
"Как добре скача, колко е весела и каква пухкава опашка има!" - мислел си Ежко, когато я гледал. Той отдавна искал да се запознае с нея, но на първо място - нямал време, защото трябвало да се занимава с много важни работи и второ - Ежко се срамувал.
Но най-накрая се решил. Оставил важните дела и домашните грижи за цял ден. Изпълзял от дупката, погледнал нагоре и викнал на безгрижно стоящата Катеричка:
-Привет! Какво правиш?
-Нищо! - весело възкликнала Катеричката.
-Как така "нищо"! - възмутил се Ежко. - Нима може така? Трябва задължително с нещо да се занимаваш!
-Аз вече се занимавам - възразила Катеричката.
-С какво? - с подозрение попитал Ежко.
-Разговарям с теб! - Катеричката се спуснала няколко клона по-надолу.
-Хм! Това не е работа. Работа е, когато вършиш нещо полезно.
-О! - Катеричката се замислила. - И какво да правя тогава?
-Хайде да се разходим заедно ... - изведнъж казал Ежко и чак кихнал от такава смелост.
-Хайде! - съгласила се Катеричката. - А това полезна работа ли е?
-Не - неохотно си признал Ежко. - Безполезна. Но аз отложих всички важни дела и съм готов да загубя нахалост целия ден, за да те опозная. Много ми харесваш.
-Ти на мен също! - зарадвала се Катеричката. - А какви важни дела?
-Да събирам ягоди и гъби, да се готвя за зимата ... - започнал да изброява Ежко. - Много работа. Но си помислих, че един ден мога да отделя за Катеричката, която така ми харесва. И сериозните дела от това, няма толкова да пострадат ... Ще се разходиш с мен, така ли?
-На среща ли ме каниш? - поискала да уточни Катеричката.
-Да - важно казал Ежко.
-Добре! - съгласила се Катеричката и скочила на земята. - Къде ще отидем?
-Където искаш! - великодушно предложил Ежко.
-Искам на полянката, където пеят славеите ...
-Защо?
-За да послушаме, как пеят славеите.
-Какъв смисъл има в това? - възразил Ежко. - Не е ли по-добре да отидем на полянката, където има ягоди? Обичаш ли ягоди?
-Обичам, но ние сме на среща и трябва да слушаме славеите! - заинатила се Катеричката.
-Добре! Да вървим, да видим твоята полянка-където-пеят-славеите! - с неудоволствие се съгласил Ежко.
Тръгнали по горската пътечка и скоро излязли на чудесна светла полянка.
-Ама ти какво ме лъжеш? - учудил се Ежко. - Това е всеизвестната поляна-където-растат-ягоди, а съвсем не твоята безполезна поляна-където-пеят-славеи!
И започнал бързо да събира едри ягоди.
-Но и славеите пеят тук ... - отвърнала Катеричката и се вслушала. - Но сега, кой знае защо, мълчат ...
-Ти просто си объркала полянките - казал Ежко, като продължил да лапа ягоди, за да натрупа повече мазнина за зимата.
-Тогава да отидем до ручея, да погледаме дъгата! - отново се въодушевила Катеричката.
-Добре, да идем! - неохотно се съгласил Ежко да се откъсне от вкусните ягоди. - А какво е това дъга?
-Цветни ленти право във въздуха!
-Така ли? - равнодушно се поинтересувал Ежко, облизвайки се. - И за какво са тия твои цветни ленти във въздуха?
-Те са красиви и ще им се любуваме!
-Хм! - Ежко искал да каже, че това е глупаво. Но само изсумтял и апатично измърморил: - Добре, да вървим!
Дълго се провирали по заплетена пътека, докато не излязли на ручея.
-Ха, страхотно! - отново се изненадал Ежко. - Това въобще не е твоя глупав ручей-с-дъга, а ручея-с-камъшите! Аз ги събирам и си правя меки постелки за вкъщи.
Ежко бързо откъснал няколко камъша и отхапал меките им връхчета.
-Обикновено тук има много красива дъга, - замислено казала Катеричката - но днес с нея нещо се е случило ...
-Така ли? - равнодушно откликнал Ежко, закрепяйки на игличките си пухкавите камъши.
Катеричката въздъхнала.
-Стъмва се. Не е ли време да се прибираме? - попитал Ежко, като свършил с работата.
-Вероятно! - казала Катеричката. - Нека идем само и на върха на хълма, за да видим как изгрява луната.
Те забързали към високия хълм. Когато наближили, Ежко радостно възкликнал:
-Пак си сбъркала! Това въобще не е безполезен хълм-от-който-се-вижа-изгрева, а хълм-на-който-има-много-гъби!
-Не, по-рано това беше хълмът, от който гледах изгрева на луната ... - прошепнала катеричката, а после спряла и казала на Ежко: - Може ли да се изкача на него сама?
-Защо? - засегнал се Ежко.
-Славеи, дъга ... Това не е толкова важно, - тъжно казала Катеричката - но не мога да допусна Луната да не изгрее ...

Максим Мейстер

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: