Вируси, които не могат да бъдат премахнати дебнат в интернет

Компютърът ви е заразен от няколко хиляди чернобилски токсични вируса. Никаква антивирусна програма или преинсталиране на операционната система няма да ви помогне. Отдръпнете се рязко от компютъра и излезте веднага от стаята. За да избегнете радиацията, с която той най-вероятно облъчва на поне 5 метра изпратете тъщата да го вземе и постави в сак или по-голяма чанта. Уговорете си среща в задния двор и Ги заровете на поне 5-6 метра дълбочина, за да сте сигурни, че радиацията няма да засегне никой от мирните жители. След изтичане на поне 2-3 седмици от заравянето му, може да изровите компютъра си. Бъдете сигурни, че няма да има и помен от вирусите, които са избягали най-малко на 2-3 хиляди километра от мястото.

Текстът е измислен и не трябва да се смята за съвет :) .

Днес е доста проветриво да си Иво. Казвам ви го, за да ви държа в течение какво е да си българин и да си на течение (второто най-страшно нещо за нас след опасността да се минеш). Минах(ли се?!) без да се огледам за червени или кафяви влакове, които извозват до едни и същи концлагери. Допълзях [...]

Доста време мина от публикуването на статията за песента Лили Марлен. В нея бях помолил ако някой разполага с превода на песента на български да го предостави. Ето че се намери такъв човек. Благодаря. Сега остава и някой да я запее на български и да я качи в Тубата. Кандидати? Made in Germany: Лили Марлен ЛИЛИ [...]

Първият космонат Юрий Гагарин и конструкторът и основател на космическата програма на СССР, станаха герои на комикс, издаден във Великобритания от издателството Spaced Design. „Графичният роман” е посветен на 50-годишнината от първия полет на човек в космоса, която ще се празнува през 2011 година.

Експортният сектор продължава да расте с високи темпове, но вече се забелязва известно забавяне. Това е нормално, все пак еднократното възстановяване до нивата от преди кризата вече приключва.

След натоварването на съществуващите мощности, за растеж на износа ще са нужни нови – т.е. запазването на високи темпове на растеж на износа изисква растеж на инвестициите. 

Износ – растеж на годишна база, %

Блогът за икономика 2010

Безспорно прекаляването на употребата на СРС е израз на слабостта на МВР, Следствието и Прокуратурата да събират въобще доказателства. Натиска СРС да се признава като единствено доказателство е индикатор за това. Опитите (които изглежда текат и сега) за разширяването на допуска до употреба на СРС или случаите, в които се достъпват трафични данни (разглежда се нова промяна на ЗЕС) е също такъв индикатор. Самият факт че у нас по официална (тъй като е ясно че тя показва по-малки стойности от неофициалните) статистика се събират повече СРС-та годишно отколкото в Германия, Франция и Великобритания взети заедно, но от тях доказателства по дела стават по малко отколкото 1/10 от събираните СРС-та в която и да е от тези страни е колосален индикатор на невероятното изкривяване, на начина по който се провежда разследване у нас. Дори напоследък има натиск СРС-тата да се употребяват за превенция (нещо несъществуващо в нито една друга държава в Европа) – както се изрази премиера а аз леко го перифразирам „като знаеш че си подслушван ще си послушен“.

Но това, че вече са се появили лафове и вицове в народонаселението по този въпрос е вече невероятен индикатор за това, че нещата са преминали границата, заради която навремето на всеки милиционер му викаха (и то не случайно) „ушев“.

Ето една кратка колекция от лафове, движещи се по туитер напоследък (но и не само):

• Обажда се министър на жена си по телефона. И още преди да започне разговорът, се чува: "Биип. Заради ограничения бюджет на МВР в момента вашият разговор не се подслушва. Моля, обадете се по-късно. Вашият разговор е важен за нас"

• МВР излиза на пазара на електронни съобщения - http://www.asengenov.com/2011/01/blog-post_08.html

• МВР смята да навлезе и на пазара на Импулсните телефони, с новата услуга: "Слушай министър по твой избор".

• "Ало, МВР ли е?"
  "Да, кажете."
  "Обаждам се да ми проверите СРС-то да кажете колко кила домати искаше да купя жена ми, че забравих."

• Стар, но златен, и вече отново актуален - двама непознати са настанени заедно в хотел и единият непрекъснато разказва политически вицове. Другият го предупредил, че може би ги подслушват, но оня не престанал. Тогава човекът се доближил до контакта на стената и пошушнал: “Две кафета за 214-а стая, моля.” И не щеш ли - след малко на вратата се почукало и камериерката влязла с две кафета. Разказвачът на вицове пребледнял и тутакси си легнал. На сутринта другият се събудил, разказвача го нямало, а на масичката до леглото имало бележка: “Вас засега няма да ви арестуваме, защото на майор Петров много му хареса номерът с кафетата”.

Вие знаете ли други?

Фондация "Медийна демокрация" и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА. дата: 17 януари 2011 място: Център за култура и дебат "Червената къща" (ул. Любен Каравелов 15, София) П Р О Г Р А М А откриване 10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на ...

Първото издание на 45 оборота в минута за 2011 е по-различно поради две причини: 1) то е първото, което се излъчва, освен по Радио Варна (всяка събота между 20:00 и 23:00), още и по Радио Шумен (всяка събота между 19:00 и 21:00); 2) в него се обръщам назад, за да си припомним каква беше 2010, погледната през рамката на това предаване.

45 оборота в минута #88 - плейлист:

Erykah Badu – Window Seat / Universal Music Group
Jeff Beck feat. Joss Stone – I Put A Spell On You / Rhino
Fun Lovin’ Criminals – Classic Fantastic / Kilohertz
Дърти Пърчис – Your Love / ?
Freethinker – Blaxploitation / LAD
Freethinkers Funk Essence – Watermelon Boogie Man / ?
The Jive Turkeys – Funky Brewster / Colemine
Ikebe Shakedown – No Answer / Colemine
Dojo Cuts feat. Roxie Ray – You Make Lovin’ Real Easy / Colemine
Charles Bradley – The World (Is Going Up In Flames) / Dunham
Third Coast Kings – Give Me Your Love / Record Kicks
Third Coast Kings – Tonic Stride / Record Kicks
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – Love Me Good / Record Kicks
Ray Lugo’s L.E.S. Express feat. Roxie Ray – If It Ain’t True / Record Kicks
Raphael Saadiq – It’s A Shame / Columbia
Jamiroquai – White Knuckle Ride / Universal Music
Incognito feat. Mario Biondi & Chaka Khan – Lowdown / Dome
Incognito – 1975 / Dome
Pieces of a Dream – Warm Weather (Jimmy The Twin Edit) / ?
Bill Withers – Lovely Day (Jimmy The Twin Edit) / ?
Jair Marcone & Nick Van Gelder – Enormous / unsigned
Spookiies – This World Today Is A Mess / unsigned
Sly Johnson feat. Ayo – I’m Calling You / Universal
Мирослава Кацарова - Летни улици / ?
Speedometer – Lover and a Friend / Freestyle
Speedometer – Pucker Up / Freestyle
Hackney Colliery Band – What’s the Time, Mr. Wasp? / Wah Wah 45s
Freethinker Funk Essence – Funkheadz / Timewarp
Ben L’oncle Soul – Soulman / Motown France
Sashird Lao – Babylone / Le Chant du Monde
The Jive Turkeys – Get Down Santa / Colemine
The Jive Turkeys – Funky Jesus / Colemine


1 час:

2 час:


3 час:

На 8 и 9 януари по НОВА беше пуснат документалният филм за Ливан, “Ливан, 20 години по-късно”, на Николай Дойнов и операторът Росен Илиев.

Признавам си, че когато Росен ми сподели: “Руслан, заминаваме за Ливан с Николай Дойнов, за да направим филм.”, си представях нещо различно. Някой филм, който просто да покаже Ливан, като туристическа дестинация или нещо подобно. Но се оказа много повече. Оказа се историята на една страна, страдала десетилетия наред в огъня на гражданската война. Време, в което брат убива брат, баща изоставя семейството. Николай Дойнов разказва тази история по един много професионален начин, с подробности, които трудно бихме си представили, че могат да се поберат в 20-тина минути. А камерата на Росен Илиев е заснела гледките, показващи, че населението на Ливан е готово да поеме по своя нов път. И аз благодаря на двамата българи, заснели по толкова добър начин Ливан.

Вижте филма, който разказва за един народ, за вярата, за това как една църква поема грижата за своето общество по един невероятен начин.

Ябати якия трейлър като за една книга!

4-часовото-тяло е написана от Тим Ферис, който по принцип е предприемач и мотивационен пирамидаджия, но тук играта е по-интересна. В течение на няколко години е експериментирал с биохимията си, наблюдавал е с медицински датчици кръвта си след различни храни и тренировки и е стигнал до някои по-революционни за медицината изводи относно диети за отслабване и програми за заякване. Много е ключово да издаде книгата и на аудио, за да мога да я сваля от торентите

Това е космическия хуй, на който се въртим вече ~65 години…

снимка: Истината

-Аз отдавна съм при теб, Учителю, но нищо не се случи, нищо не се промени. Искам да си тръгна.
-Върви - повдигнал рамене Учителят. - Аз също не се промених, занимавайки се с теб. И нищо няма да се промени, когато си тръгнеш - нито за теб, нито за мен.
-Но аз ще си намеря друг Учител. Той ще ме готви и аз ще се изменя.
Учителят се усмихнал широко:
-Там също няма да се промениш, както и Учителят ти.
-Но защо?
-Защото недоволното там никога не се променя тук.

Александър Светлов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Една седмица след началото на годината вече спирам със "за много години" когато видя някого за първи път през тази година. Щом не се е появил в първите десет дни, поздравленията си ги запазвам за себе си.

Иван Кръстев
Изкуството на компромиса
Дори тези, които казват, че са му идеологически врагове, винаги намират по някоя положителна дума за него. Иван Кръстев е не само най-влиятелният в международен план, но също е и най-уважаваният в средата на експертите в България.

Той се грижи за образа си на човека-консенсус, който е успял. Никога не съм го чувала да критикува открито своите колеги, дори и своите конкуренти. За разлика от повечето експерти на think tanks, които неуморно бичуват некомпетентността и глупостта на политиците, с които работят, той винаги им намира по някое по-
ложително качество, било то и непрекъснатото поемане на риск и отговорност. Той е благодарен на всички, които са помогнали за успеха му. За него животът му е поредица от „реализирани възможности“.

Роден е през декември 1964 г. в Луковит. За разлика от някои от своите приятели от училище, той „има късмета, че родителите му се възползват от възможността, дадена им от комунистическия режим, да получат висше образование и да се преместят в София“.
Баща му, който първо завършва жп институт, а след това следва литература, започва кариера на журналист и на член на БКП в София. Той работи „на идеологическия фронт“ като главен редактор на големия вестник „Народна младеж“ и по-късно става член на
Централния комитет на партията. Логиката на това бързо обществено издигане позволява на Иван да влезе в английската гимназия – наученото и средата, в която попада, в голяма степен определят неговата бъдеща международна кариера. Някои негови приятели
от това време се присъединяват към професионалния му кръг на лидер на think-tank.

Разказвайки събитията на своя живот, той непрестанно е благодарен: на шанса, че е вярвал в идеята за успеха, понеже не е бил дете на низвергнати от режима; на майка си, гимназиална учителка по българска литература, за любовта си към хуманитарните науки;
на опита си на секретар в Комсомола, научил го да бъде лидер и да договаря интересите на дадена общност; на преподавателите си в Софийския университет и на приятелите си от групата „Синтез“, отворили му мисловни хоризонти и насочили го към важни кни-
ги. На въпроса за явния идеологически конфликт между семейния му произход и либералната му професия той отговаря, че в случая става дума за различни светове, исторически времена и поколения. „Имал съм повече късмет от родителите си, да се родя в различна епоха... Много съм дискутирал с тях. Уважавахме взаимно разли-
ките и изборите си. Моето семейство ме е научило много на толерантност“.

За разлика от други лидери на think tanks, като Красен Станчев и Евгений Дайнов, Иван Кръстев не се опитва да си измисли дисидентско минало. Според него той е преживял интелектуално дисидентство, което съдържа идеята за дистанцираност и анализ,
която вдъхновява позицията му на експерт по-късно. При все това той описва годините в „Синтез“ и първите години след падането на Берлинската стена като началото на едно невероятно приклю чение – едновременно реално и въобразено.

Групата „Синтез“ беше изключително интелектуално пространство. Станах приятел с фигури като Ивайло Дичев, Владислав Тодоров, Александър Кьосев. Бях най-младият в групата. Научиха ме да усещам мостовете между дисциплините, интердисциплинарния метод, играта... В началото в ЦЛС се опитахме да копираме този постмодерен начин за формулиране на нещата. След това разбираш, че е много впечатляващо, но не винаги... предварително знаеш къде ще те отведе [смее се]... Накрая на осемдесетте години университетът беше изключително място. Нашето поколение живя в среда, в която всичко ни изглеждаше възможно. Бяхме поколение, което спонтанно започна да изповядва постмодернизма. Животът ни беше игра. Веднага след падането на стената започнахме да пълним страниците на в-к „Култура“. Когато през 1990 г. аз и някои от моите коле-
ги влязохме в публичния дебат се оказа, че повечето от другите „играчи“ тъкмо се бяха оттеглили. Имаше огромно празно пространство за изява. Не е така за хората, които излизат
от университета днес! Имахме чувството, че светът ще бъде такъв, какъвто го измислим, че светът се интересува от нас. Че можем да станем това, което поискаме. Всичко! Разговаряхме с големите интелектуалци, които идваха в София. Спомням се
едно посещение на френския философ Бернар-Анри Леви, който насърчи усещането ми, че съм в центъра на историята, че хората чакат моята интерпретация на света... Освен всичко, това беше и епохата, в която бях и поет. Имах лукса да прекарвам с часове в „Яйцето“ и да пренареждам света.

От „литературния“ период на Иван Кръстев датират и приятелствата му с българския писател Христо Запрянов и с гръцкия поет и романист Панос Статоианис, директор на списанието „Ах! Мария“, в което Кръстев е част от редакционната колегия. Панос Статоианис си спомня за него като за „много интелигентно и чувствително момче... Не разбирам, така де... разочарован съм, че е станал това, което е днес“.

Но за Кръстев кариерата на лидер на think tank е продължение и дори сублимация на литературните му вкусове: „Не бих могъл да разделя тези периоди от живота ми. Нито един от тях не е възможен без предишния“. Той го е избрал, за да може да продължи да
живее живота си като роман.

Не знаеш какво ще ти предложи животът; трябва да се възползваш. Правя всичко, за да продължа да живея по интересен начин. В ЦЛС има магия, лудо очарование. Той е утопия, която работи [тук той описва децентрализирания начин на функциониране
на института си, в който всички могат да осъществят мечтите и компетенциите си]... Моята работа ми дава свободата да се занимавам с това, което ме интересува. Напредвам от едно предизвикателство към друго, никога не спирам. Не приех предложенията да работя в чужбина, защото ЦЛС ми дава възможността да бъда вътре и вън едновременно, да пътувам...

Темата за пътуването, в собствения и в преносния му смисъл, се появява във всичките ми разговори с Иван Кръстев. След като завършва философия през 1990 г. в Софийския университет, със стипендия той заминава за няколко седмици в Париж. Година по-
късно отива за една година в Оксфорд, финансиран от „Отворено общество“, във факултета по политически науки в британския колеж „Сейнт Антъни“. Директорът на ЦСП Евгений Дайнов също е завършил тази много престижна и международна институция, спе-
циализирана в съветските и постсъветските изследвания.

Всичките ми пътувания ме срещаха с невероятни личности, разказва Иван Кръстев, в „Сейнт Антъни“ се запознах с лорд Ралф Дарендорф1. Един ден си четях, седнал на една пейка и... [смее се]. След това имах шанса той да ми бъде нещо като тютор. Помог1 Лорд Ралф Дарендорф, теоретик на либерализма, станал ректор на британския колеж „Сейнт Антъни’“ през 1987 г. след блестяща кариера в областта на социалните науки и на политиката: бил е директор на „London School of Economics“, заместник-ректор на Оксфордския университет, вицепрезидент на Британската Академия на науките, собственик на дружеството „Dahrendorf Ideas Ltd“, европейски комисар, член на множество благотворителни организации в Великобритания и Европа, и т.н. Успял е да превърне
колежа „Сейнт Антъни“ (1987–1997) в един от стратегическите центрове на
политическия съвет в Европа. През май 2000 г. е награден с титлата doctor
honoris causa на НБУ за голямата му подкрепа на университета. Една от
подкрепи идеята ми да създам институт. И до днес той е човекът, който ме съветва и ме поддържа във всичко... Много съм му признателен... Той и либералната англосаксонска традиция ми помогнаха да се откъсна от постмодерния и постструктуралисткия дискурс, който беше на мода през осемдесетте години в България. По-късно започнах да си давам сметка колко много си служа с него, когато формулирам даден проблем. Неговото влияние беше много силно. Както и това на други хора, които срещнах по време на пътуванията ми. Ето например Стивън Холмс, той също стана член на нашия Advisory Board... На всеки три години прекарвам поне една година в чужбина... Всички мои пътувания са ми създали приятелски кръгове... Във „Висеншафтсколег“ Берлин срещнах съвсем различни хора...

Сред другите му по-важни пътувания в чужбина мога да отбележа това във Вашингтон (1998), като policy fellow в Woodrow Wilson Center for International Scholars и като German Marshall campus fellow, както и това в Будапеща (1997–1998) в Institute for Advanced Study, където той прави едногодишно изследване на тема „The Rise and Influence of Think Tanks in Central and Eastern Europe. Comparative Perspective“. Според думите му пътуването в Съединените щати през 1994 г. го вдъхновява да създаде think tank. Разказът на Иван Кръстев за създаването на ЦЛС говори за осъществяването на една мечта, която е платила цената на независимостта „за разлика от НПО, които се основават и се разтурят с
парите на донорите“. Той говори за първите си стъпки с носталгията по един „период на невинност“:

Областите на научните му и анализаторски изследвания е именно либералният
преход в Източна Европа. Главен редактор на сп. „East European Constitutional Review“. Създадено през 1992 г., то е със седалище в Ню Йорк, интересува се от законодателните и
конституционните реформи в бившите комунистически страни. През 1999 и 2000 г. И. Кръстев е research fellow на „Висеншафтсколег“ в Берлин, където работи върху темата „The Anti-corruption Rhetorics and the Politics of Reforms“.

Работихме за фондация „Науман“ от 1991 до 1994 г. От 1993 г. започнахме да показваме на германците, че желаем да основем независим think tank. Но те все искаха да имат над 50% учасие в бюджета му. Не можехме да се преструваме на независим think tank и повече от 50% в него да са от един донор. Не приехме и трябваше да стискаме зъби без заплата, без проект, в продължение на шест месеца. Тогава утопията ЦЛС изпробва крилата
си, тогава изградихме мотивацията си: защо имаме желанието да направим нещо, защо го правим заедно? Наследихме няколко компютъра, това е всичко. Съученици ни помогнаха финансово и сменихме офиса. След това успяхме да намерим проекти, но трябваше да почакаме малко, преди да получим бюджет. Тогава разбираш дали това, което правиш, има смисъл или не. В трудните моменти... Ако погледнем това, което сме направили през
годините, можем да кажем, че днес Институтът е място, което прави много по-добри неща, отколкото в началото. Но все пак тая известна носталгия, нещо като носталгия по загубената невинност...

Иван Кръстев описва кариерата си като серия от избори, продиктувани от идеята за независимост, за иновация и за творчество: Най-важното беше да запазим възможността да избираме темите, по които работим. Понякога ми се е случвало да отказвам много пари, дори предложения на много влиятелни личности като например американския посланик в София. Не приехме да работим заедно в кампанията срещу корупцията... Когато всички говореха за корупция, аз започнах да изследвам отрицателния ефект на кампаниите за борба с корупцията. Предпочитам да работя това, в което съм най-силен, там, където мога да изне-
надвам, да бъда с крачка пред другите. Много е приятно да предложиш идея и да видиш как тя се превръща в mainstream... Това са малките ми радости в живота...

Въодушевлението и тръпката са „солта и пиперът“ на това, което Иван Кръстев нарича „смесица от кариера и стил на живот“: Не знам къде свършва професионалният живот и къде започва частният. Аз съм приятел с всичките си колеги. Юлия Гурковска, която вече не е между живите, беше една от най-добрите ми приятелки, невероятно същество! ЦЛС дава възможността да бъдеш на границата между изследването и ангажимента, особено чрез публикациите в медиите, не говоря за директен политически ангажимент. Никога не съм искал да навляза в чистата политика, но не исках и да стана университетски преподавател, не само защото хората там са много слабоплатени, но всичко се основава на repetitive action [английският термин е използван по време на разговора: „повтарящо се действие“]. Докато тук трябва често да се поставяш под съмнение. Правя и анализирам
това, което правя.

Култът на Иван Кръстев към „интелектуалното любопитство“ е интимно свързан с идеята за пътуване: По време на пътуванията имам нещо като тик... Има две неща, които организират пространството ми, едновременно ми помагат и да се концентрирам, и да се отпусна. Обожавам да обикалям книжарниците, включително антикварните. Шляя се,
разглеждам книгите, прелиствам, плъзгам погледа си по книгите и това винаги ми дава някаква идея... Освен това обожавам канцеларските материали, малките химикалчици, малките писалчици, това е нещо, което също... винаги си купувам някаква малка
джаджа... като нова тетрадка...

Ако независимостта, тръпката и интелектуалното любопитство са основните мотиви, чрез които Иван Кръстев дефинира смисъла на кариерата си, то консенсусът и толерантността според него са основата на всяка персонална и професионална етика, истинският ключ към успеха: Дължа чувството си за толерантност на много неща. В чужбина вече не абсолютизирш личния си опит. Виждаш, че в отделните страни срещаш различни решения на един и същи проблем. Оттам идва и уважението ми към local knowledge. Съзнавайки
собствения си провинциализъм всеки може да предвиди провинциализма на някои глобални играчи. Промяната на гледната точка води до по-продуктивна толерантност. Винаги съществуват повече от две-три продуктивни гледни точки, които работят...
Винаги се опитвам да разбера защо човекът насреща защитава дадена теза... Работил съм с хора с всякакви политически възгледи. Бях един от първите, които работиха с експерти на БСП, и не защото бях съгласен с позициите им. Вярвам в силата на аргументите. Трябва да произвеждаш дебат, а не просто идеологии... Никога не сме работили със суперидеолгическите американски фондации като „Heritage“... Компромисът е вписан дълбоко в характера ми. Може би е и резултат от моя хемангиом: когато играех със съучениците си, винаги избягвах директния сблъсък, физическата борба, за да избегна риска от кръвоизлив.

По време на разговора ми с Кръстев бях изправена пред човек, който е обигран в изкуството на компромиса и на дискурса. Влечението му да говори постмодерно вероятно го е научило да прикрива следите, да избягва да използва идеологически дискурс, да говори за няколко неща едновременно, да отклонява с лекота зададените въпроси и да изказва винаги гледна точка, която оставя нещата недоизказани. Някои критикуват този маниер, който го прави
легитимен в много светове и професионални среди, и го обвиняват, че използва „изкуството на предателството“, прикрито като прагматизъм и интелектуална гъвкавост: „Продаде Желю Желев през 1995 г. без никакви скрупули, човекът, който го въведе в кариерата
на анализатор...“ (П. В., преподавател по политология в Софийския
университет)

Според самия Иван Кръстев рецептата (креативност и талант за правене на компромиси) му е помогнала да бъде впечатляващият мрежови човек2, в който се е превърнал, и чиито многобройни постове и мрежи в България и в чужбина се опитвам да анализирам
Иван Кръстев е организаторът на първите „предварителни избори“ за кандидат от СДС за президентските избори през 1995 г. Според голяма част от политическите анализи, това е бил начинът да се отстрани кандидатурата на Желю Желев.

Ще говорим по-обстойно в частта за националните и международните мрежи на българските think tanks. в последната глава на тази книга, в която се проследяват връзките му със средите на външната политика на Съединените щати.

Почти случайно, когато се опитвах да открия следите от първите стъпки на Иван Кръстев в литературата и поезията (през 1992 г.) той дори е сред лауреатите на фестивала на младите поети „Южна пролет“), попаднах на стихотворението му „Житиеписецът“. Написано е в началото на деветдесетте години и е публикувано на интернет сайта Welkya, специализиран в българска литература. Дали още съвсем млад Кръстев не е предусещал сложните предизвикателства на бъдещата си кариера?

ЖитиеписецЪт

Ръката ми, да е проклета,
като опашката на дявола ме върза за перото.
И още неродил се, вкусих от отровата
на праведните да изплащам греховете.
И още неживял, живота си намразих,
и тайно се отрекох от Спасителя.
Фашкии хвърлях нощем по светиите,
а денем съчинявах житията им.
Във блатото на думите затънал,
напразно ровех Слово да намеря.
Свободен като роб родил се на галера,
въртях таланта си вместо греблото.
Талантът беше малък и послушен.
Най-верен ученик и брат на бича.
Слуги провъзгласени за пророци,
ний вярваме в достойното мълчание.
Проклинаме злощастната си дарба,
омесила в едно и истината, и лъжата.
Каквото имаше да кажем, друг го каза.
Каквото казахме, не беше наше.

Около 70-80 процента от червеногушите гъски, съществуващи в света, зимуват в България. Но са намалели наполовина от края на 90-те години. Орнитолози за първи път им готвят сателитно проследяване. Слушам тази новина днес по Би Ти Ви и си търкам невярващо очите – все пак е телевизия! Чувам едно, а като погледна: наистина става дума [...]

ВМЕСТО ДА ПРЕПЕЧАТВАМ РЕПОРТЕРСКИ ПРЕРАЗКАЗИ ЗА СЪБИТИЕТО, КОЕТО ОРГАНИЗИРАХЕ ОКОЛО ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ВЧЕРА, 9 ЯНУАРИ, ПУБЛИКУВАМ НАБЛЮДЕНИЯТА И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН РЕДОВЕН ЧИТАТЕЛ И КОМЕНТАТОР, КОЙТО СИ Е НАПРАВИЛ ТРУДА ДА ДОЙДЕ ОТ ВИДИН. И МИ КАЗА, ЧЕ Е ПРЕБРОИЛ ПО ПЪТЯ КЪМ СОФИЯ 17 ПАМЕТНИКА ОТ РОДА НА ТОЗИ, КОЙТО СИМВОЛИЧНО ОБРАДИХМЕ [...]

Колко страни трябва да фалират преди някой кейнсианец да събере смелост и да се извини? Да каже "съжалявам, че толкова страни следваха злополучните кейнсиански идеи за раздуване на бюджетния дефицит и държавния дълг и сега дълги години ще страдат заради тази си грешка". 

Някой български кейнсианец да каже "признаваме си грешката, раздуването на дефицита през последната година спъваше излизането от кризата". Или "много грешахме преди кризата като давахме за пример бюджетния дефицит в Румъния – страната фалира заради този дефицит".

Блогът за икономика 2010

Продукти:
1 пакет Нудели
1ч.ч. доматен сос от консерва
200г шунка
100г пармезан
1 яйце
1/2ч.ч. прясно мляко
1- 2с.л. краве масло

Приготвяне:
Нуделите се варят в съд с подсолена вода, според указанията в опаковката. Взема се тавичка. Маже се дъното и околния ръб с краве масло. Нуделите се отцеждат от водата и се разпределят равномерно в тавата. Поливат се с доматения сос. Шунката се реже на дребно. Поръсва се равномерно върху макаронените изделия. Слагат се тук там парченца краве масло. Пече се на умрена фурна 15 минути. След това се изважда. Полива се с яйце разбито с прясно мляко. Поръсва се отгоре с настърган пармезан. Връща се за допичане още 10- 15 минути. Поднася се топло, реже се на парчета.

Това са много ефектни и лесни за направа цветя от филц. С тях може да украсите ластици за коса, цветя за диадема или както ние направихме – украса на детски ботуши ( за да са в тон с палтото:)

Изрежете четири еднакви квадратни парчета от филц.

Всяко едно от тях прегънете на четири и заоблете краищата, така че да се получи формата на детелина.

Поставете всяко едно от парченцата, така както е показано на снимката – да се прехлупва винаги единият край – все едно че се “затваря кашон:)”

С помоща на игла и конец (или силикон) защийте всичките листенца. Отгоре навийте тънка лентичка филц на охлювче  и отново зашийте с игла.

Вашите цветя са готови:)

Отделни цветни листове филц или комплект подбрани цветове може да закупите от нашият интернет магазин КРОКОТАК

Следколедно мисля да разгледам няколко любопитни кампании, които се опитаха да събудят празничния дух в закоравелите сърца на днешните потребители. Първата от тях се опитва да провокира така добре познатите ни от “Предай нататък” Random Acts of Kindness с идеята да подарите нещо малко на някой напълно непознат. Доста коледно, забавно и приятно.

Gift a Stranger е прост проект на рекламната агенция Happiness Brussels. Идеята е доста директна: отваряте сайта и с натискането на един бутон получавате напълно случаен адрес, на който да изпратите избран от вас подарък. За сайта е използвана технологията на Google Reverse Geocoding. Напълно безполезно? Да, може и така да е. Но пък с това случайно добро можете да се почувствате като наистина готин човек Данни за общия брой участници не намерих, но подаръци са полетяли от Австралия до Мексико и от Великобритания до Африка. Реално, Gift a Stranger си е една коледна социална мрежа за подаръци

По-интересен от комуникационна гледна точка е фактът, че една рекламна агенция инвестира (дори и малко) в подобна идея, която няма нито B2B насоченост, нито директна връзка с клиент. Но пък самото име на Happiness Brussels явно ги задължава да раздават щастие, нали? В по-сериозна линия, подобни кампании са интересен начин агенцията да покаже малко креативност, за да поддържа собствения си имидж.

Още по темата:

1. Кафе-подарък
2. Ефективните маркетолози и ефективните кампании
3. Нестандартно новогодишно пожелание

Какво значи свободата в общество, което е по конституция свободно, където няма роби, където всеки може да прави каквото си иска. Или пък не. „Полет над кукувиче гнездо” е една от най-актуалните книги, които съм чела и не защото всички в нея се тъпчат с хапчета. Писана е преди около половин век и въпреки това се отнася за обществото, в което живеем днес. 

Ивелина Иванова, главен готвач на списание Меню, на форум Храна 2010.

Още няколко готини, които видях за Благо Георгиев

Днес мили деца ще погъделичкаме приключенския си дух и ще отидем там, където обикновено туристите не ходят – в подземията на някой град, а днес ще направим една обиколка из подземния Берлин. Приятно четене:

Подземният Берлин (Berliner Unterwelten)

Точно преди 2 седмици стегнах раницата и на следващата сутрин поех с шинкансена към Берлин. (ICE = шинкансен, за нас простите японисти, които още не сме пътували по линията Осака – Токио.) Сглупих, че при резервацията на билета не си запазих място, защото на всяка спирка някой си искаше седалката и ме будеше. Очевидно събота сутрин не е най-подходящия ден да пътуваш от Франкфурт до Берлин. Как се почувствах на Hauptbahnhof-a, ще опиша в снимки:

Всъщност в Берлин отивах по работа, по работилническа работа, по-скоро, уъркшоп към една от всичките организации, чиито горд член съм. Къртовския труд трябваше да започне чак в понеделник, но аз реших да си позволя да разгледам Берлин и да се видя с познати от лятната академия, затова пристигнах рано-рано. И понеже не съм луд фен на забележителностите от учебника ми по немски в осми клас, бях планирала да сторя и няколко по-яки неща, като например

разходката из подземен Берлин, организирана от Berliner Unterwelten

Затова след първите 5 минути на възхищение от футуристичната Берлинска гара, вече чаках първия влак. 20 минути по-късно слязох на Gesundbrunnen, където е офиса на BU, и си взех билет за

Tour D. Защо точно този? Две думи: Geisterlinie и Gespensterbahnhof.

Нищо не предизвиква онзи опасен блясък в очите ми както идеята за нещо, построено от човека и в последствие изоставено, а метрата са ми любима тема още от лятото. Така че totall gespannt се заех да убия времето до 2:30, като за целта поех към центъра на соц-а, Александерплац.

Мястото си има особена атмосфера, архитектурата си е все така турбо-соц, лъщящите надписи на бъргър кинг и галерия кауфхоф не могат да изтрият 30 години от историята. След като забелязах, че дори наденичките в Берлин са по-евтини от тези във Фра* и смених батериите на апарата, [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

поех към Морицплац, откъдето започва пътешествието в мрака.

Зад тази врата има стълби за надолу и десетки помощения под линията U8. Помещенията, въпреки редовните посещения, се поддържат автентично прашни. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Обиколка Berliner unterwelten"][/caption] Въпросното чудо горе се е използвало за пречистване на въздуха, докато вътре са се криели хора от газови атаки. Звукът, който издава, може би се използва в хорър филми. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Посоката"][/caption]

Стрелките от луминесцентна,

безопасно радиоактивна боя, според водещата, са си достатъчно крийпи дори когато вътре сме 15–тина човека. Има и дослидно количество снимки и карти по стените, което превръща подземието в очарователен музей. Лайтерката пък разказва неща за строежа на метрото в началото на века, за линията по която западно-германци са пресичали Източен Берлин, за бягствата по линиите, за заключените войници, които са охранявали границата (били са заключени в бункери с изглед към линиите, но с никаква възможност да противодействат на евентуални бегълци. Защо? За да не избягат на запад.). Докато крачим към

никога не използваната гара под Oranienplatz

благодаря наум за това, че съм се родила след епохата на социализма. Под Gespensterbahnhof** определено си представях нещо твърде мрачно, но този се оказа добре осветен и почистен, наистина никога неизползван, затова няма и релси. Ползван е бил за някакви електрически машинарии, но и това са зарязали. По думите на лайтерката това подземно пространство се нуждае от огромно количество пари, за да се ползва дори и просто като подземен паркинг и докато не се появят навити, ще си остане малка, добре скрита забележителност. [caption id="" align="aligncenter" width="691" caption="Никога не използваната гара под Oranienplatz"][/caption] „Човешкото достойнство е недосегаемо“ (Die Wuerde des Menschen ist unanstastbar) – първи член на немската конститутция, доколкото знам, срещала съм го и във Франкфурт на разни места. Ораниенплац е и последната спирка преди най-голямото приключение – слизането в

бункера „Mutter und Kind“

Време е да обуем ботуши над коляното и да оставим раниците (кеееееееф!). Бункерът е също така незабележим от улицата отгоре, слиза се по ръждива стълба и се озоваваш в пълен мрак. Добре, че още със закупуването на билетите са ти напомнили да си носиш фенерче и да нямаш клаустрофобия. Само след 2 крачки нагазваш във водата – 20 сантиметра. Първото малко помещение с вода 40 санта трябва да преминеш много внимателно, ако не искаш следващите 40 минути да ти е гадно. И от там нататък се поема по едни тесни коридори, отстрани са малките сепарета, в които някога е имало легла и хората са се криели по време на бомбардировките. (Тогава впрочем е нямало вода, от БУ я поддържат за да не влизат мишки и графитаджии) [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="Плакат в бункера"][/caption] Пропаганден плакат, тип „колко е хубаво в нашия бункер“, само дето в реалността тук надали е имало бащи с ухилени до ушите деца. И все пак бункерът е бил наистина модерен, с душове и тоалетни. Накрая на войната е побирал по 10 000 човека. Не искам да си го представя. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="В бункера Mutter und Kind"][/caption] Остатъкът от съботата премина в забележителности от учебника (Unter den Linden, където мирише на коне, Бранденбургър Тор, с шикозното американско посолство от едната й страна, Бундестага и тн), вечеря някъде си и парти в Минутенверк, галерия на 4 мацки, които правят шантава мода. С Алберт от академията се бяхме разбрали да се срещнем там. Срещнах чудновати и прекрасни хора, пихме вино, а накрая приключих деня в едно от най-прекрасните жилища на света. Не е честно, да живееш в 50 квадрата в центъра на Берлин е по-евтино от това да живееш в 20 в центъра на Франкфурт. „Да, ама пък имат егати безработицата“, заяви приятелят, с когото обсъждах пътуването после… ... „Алберт, какво да правя в неделя?“

„Иди в DDR Museum.

Отдели му поне 3 часа! Заслужава си“ Речено-сторено. Музеят наистина е великолепно направен. Мотото им е „История за пипане“ и там буквално можеш да се докоснеш до всичко, да слушаш оригинални записи, да гледаш видеа, да научиш за всевъзможни аспекти на немския социализъм, сред които например са нудистките плажове, онзи танц, чието име не запомних, дето мъжа държи жената на едно 1 метър от себе си, всички позволени кройки за дрехи, пионерски униформи и прах за пране, всичко е представено по най-критичен начин. Интересно как ще изглеждат след едни 30 години музеите посветени на сегашното време, как ли децата ще се смеят на примитивните ни айфони и харддискове по 1 терабайт… След това Хумболд Университет, паметника на Холокоста, Потсдамeр Плац с небостъргачите и Гедехтнискирхето. „Добре си се справила, една десета от това, което си заслужава, вече си го видяла.“ коментира Юли. Останалото са театри, концерти и фестивали, които не се побират в един уикенд. С надеждата отново да дойда тук, вторник вечерта си тръгнах с почти празен шинкансен, в компанията на една мацка от Гьотинген, която се оказа че познава Кристина от лятната академия. Светът е малък. Автор: Маги Мишинова Снимки: авторът *Фра – краткото име на Франкфурт на Майн :) **Gespensterbahnhof – призрачна гара Други разкази от Германия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! Още пътеписи от близки места:

1. София – Прага – Берлин лято 2009 (4-3): Отново в Берлин
2. София — Прага — Берлин лято 2009 (3): Прага – Берлин – Потстдам – Прага
3. Берлин преди Коледа
4. София – Прага – Берлин лято 2009 (4): Потсдам – първа част
5. Берлин по Нова година (2)
6. Берлин по Нова година (1)
7. София – Прага – Берлин лято 2009 (4-2): Потсдам – втора част
8. До Берлин през септември