Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Заглавието “Червени бабички изпълзяха на слънце” или нещо подобно, публикувано във в. “Демокрация” от времето на протестите срещу правителството на СДС ( когато другарки с кожени палта имитираха протест на гладните с дрънкане на тенджери пред Министерския съвет в София) години наред беше давано за пример за политически екстремизъм в журналистиката. Наследих “проблема” като главен [...]

Проф. Джон Тейлър пише за връзката между инвестиции и безработица. Накратко – повече инвестиции, по-малко безработица. И обратно – при по-малко инвестиции безработицата е по-висока.

Блогът за икономика 2010

Грешно решение – Бойко Борисов: подкрепих Цветанов срещу Дянков за орязването на парите на МВР

Данъци и глоби ще се плащат с дебитна карта - Години бяха нужни за осъзнаване, да видим колко ще отнеме реализацията…

Отхвърлиха фискалния борд

Hungary leading the EU (cartoon)

Министерството на транспорта окончателно изгуби връзка с реалността

Трише: Здравата бюджетна политика е от изключителна важност

Радой Ралин за подслушването

За 1 година има 52% ръст на следенето и подслушването

Александър Кашъмов: Големият проблем е липсата на последващ контрол на съда за СРС-тата

When the Luck of the Irish Ran Out: The World's Most Resilient Country and Its Struggle to Rise Again

Блогът за икономика 2010

обвиниха ме, че в блога човек не може да открие рецепта за соленки. аз се засрамих и днес спретнах едни рогчета специално за Пипилотка. необходими продукти 100г. кашкавал 100г. краве сирене 65г. разтопено масло 150г. кисело мляко 1/2 ч.л. сода бикарбонат 1/2 ч.л.сол 250г. брашно яйце за намазване топено сирене да разкош кашкавалът и сиренето [...]

Първата ми среща с TED беше преди няколко години – последвах линк, изпратен от приятел. След като изгледах завладяващата презентация, започнах да се отбивам често в този вдъхновяващ портал към ентусиазма.
После пък си изградих навика да гледам свалилите се TEDtalks от абонамента в iTunes, докато закусвам, обядвам и вечерям. Просто в Швеция се научих да се храня бавно и имах доста време, което можех да запълвам с още нещо полезно, освен с размахване на вилицата.

Благодарение на тримата ентусиаста от горната снимка имах възможността лично да присъствам на TED конференция. От онези още по-мотивиращите, независими и локално организирани под лиценза на TED Conferences, LLC.

И тъй като на подобни събития се споделят идеи, развиват се, раждат се нови, от тях сякаш магически и почти панически странят онези, приели статуквото за правило на своя живот. Затова и всички, качили се на сцената през този ден, и останалите, подкрепящи ги от столовете в залата, бяха обединени от нещо – страст, енергия, ентусиазъм. Докато Влади Донков изнасяше двете тежки раници, с които всеки ден доказва и на себе си, и на света, че трудни неща има, но невъзможни – не, стана ясно, че най-големият риск е да не преследваш мечтите си, да не се посветиш на едничкото нещо, което ускорява пулса ти и не ти дава спокойствие, докато не продължиш. Или да го изкачаш, за да го видиш в истинската му светлина.

Вероятно малко са щастливците, които биха имали куража да съберат целия си живот в две раници, да направят няколко тежки и неуспешни опита да прекосят безмилостното течение на студената река, за да стигнат до другия бряг, и няма да се откажат. Постигнеш ли това съвършенство на духа, раздвижи ли се пламъкът на тихата лудост в очите ти, нищо не би могло да те спре.

Защото всеки един от хората, които преди малко повече от седмица се изправиха на сцената, си е поставил цел. Преследва я и не се страхува да я сподели с останалите. А това е и единственият и най-добър начин да я постигнеш.

Докато Христомир използва вродено любопитство и страст, за да намери ред в хаоса и да създаде хаос със съвсем прости правила, Надежда прави това, в което е най-добра, за да направи живота на другите около себе си по-красив и интересен. А Явор сподели мечтата си за едно по-добро училище. И ако за едни училището не трябва да дава оценка, а поле за изява, докато стимулира съвместната работа, за други то трябва да подхранва предприемаческия дух и да дава изражение на индивидуализма. За всеки един от нас училището на мечтите изглежда по различен начин, но със сигурност то е далеч от скучните сгради, пълни със скучни предмети и позастарели нрави.

Кирил вече работи по въпроса. Илиан пък покорява дизайнерските върхове със нестандартен подход към стандартни и ежедневни проблеми. Яна се бори за кауза, невидима за повечето от нас. Кауза, която изисква не просто събарянето на няколко институции, а преосмисляне на цялата система. А системата трябва да намери достоен заместник, преди към нея да затрополят тежките багери.

Звездата на тазгодишния TEDxBG обаче беше чужденец. Стийв Кайл. Когато го видях за първи път, се беше затичал с усмивка до уши към едно момиче. „Как си, слънце?“ И ако лекцията му беше на английски, наистина използваше по една българска дума във всяко изречение. Защото разказваше за България и живота тук през своите очи. И предложи енергично нещо, което вероятно всеки е осъзнал, но сякаш не желае да приложи.

Приемай правилата не като ограничители, а като белите линии, означаващи футболното поле. И се забавлявай. С усмивка и позитивна нагласа всичко е възможно. Дори гласът на жената от другата страна на телефона, седнала зад бюро някъде в един от двата терминала на софийското летище, може от изнервен да се превърне в отзивчив и приятен.

Пък ако ти е трудно все пак да се усмихнеш и да гледаш весело на всичко около себе си, отиди на представление на XаХаХа за едно неспирно „хахаха“ ;-)

Още за TEDxBG можеш да прочетеш в при Ани, Све, в ентелегентно, в блоговете на Деси, Комитата, Марто, Крис. А съвсем скоро ще се появят и видео записите.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

В навечерието на второто издание на freestyle dance партито Libertad de Musica в студиото влизат основните действащи лица в него: Селектор Стилиян (Love & Happiness Music), Досю Амуджев (Groovy Sessions) и Ирина Стефанова (Havana Club). Говорим си за кубинската култура, за музиката с латино привкус, за свободните танци и за дупките по пътищата на България. След като всички с танцова стъпка се отправяме към бар Bolla, ефирът е разтърсен от сета на DJ Maestro, който разклати и столицата по време на първото издание на Libertad de Musica на 18.11.2010.


45 оборота в минута #89 - плейлист:

"Music For Jazz Dancers” – compiled by Adrian Gibson (2010, Freestyle):
Mario Canonge – Kon Djab Djigidi
Fernando Gerbard – Alevacolariea
Primo & the Groupe – A Child Runs Free
The Colman Brothers – Sem Amor
Marcos Ariel – Samba Torto
Peter Cater Big Band – Youbetchyalife
The Brian Lynch & Eddie Palmieri Project – Free Hands
Kenichiro Nishihara – Nebulosa
The Hi-Fly Orchestra – Hi-Fly Stomp
Semuta – La Fayette
M-Swift presents 24 Carat – Café Bahia

DJ Maestro – live set from Libertad de Musica (18.11.2010, Sofia)


1 час:

Политическата отговорност

Миналата седмица си точих зъбите на темата за политическата коректност и че още не сме видели отпечатъците от това митично животно по нашите ширини, защото то коректност няма, камо ли пък изкуствена и насилствена такава. Съответно политически фигури, публични личности и изобщо всеки, се чувства напълно спокоен да сподели мнението относно всеки и по всяко време, без каквото и да е замисляне за последствията.

Моята теория е, че първо трябва да има социално очакване от конкретно публично поведение, за да може то да достига крайности.

Oбщата реакция към предния пост беше как всеки има право на мнение, как политическата коректност е нещо ужасно отвратително, нещо, с което съм съгласна и „абе вие знаете ли как в Америка нам-си-какво-си, там са толкова зле, че еди-какво-си“. Колкото повече се задълбаваше темата, толкова повече хората държаха да коментират какво било на майната си, а не какво се случва тук. Сигурно защото няма адекватни сочни случаи на родна територия.

Сякаш умишлено, Америка реши да демонстрира какво точно се случва, когато публични личности изобщо не се замислят за последствията, когато откровено говорят за насилие, за „прицелване” и „отстрелване” на инакомислещите и несъгласните. Една жена беше простреляна, а шестима бяха убити. Жената е Габриела Гифърд и е част от конгреса и Демократическата партия в Америка. Стрелецът е  яростен поддръжник на Чаената партия. Чаената партия са уж някаква група, която иска да се върне към традиционните американски ценности и премахването на досадни неща като „право на контрол над това какво ти се развива в тялото“; „право да свържеш живота си, с когото прецениш“ и други такива. Вярно, държат и да намалят правомощията на правителството, което не е никак лоша идея, но останалите две точки не миришат никак добре.

Джаред Лаунър, стрелецът, (ако не се пише така, приемам поправки) на бърза ръка беше обявен за луд и цялата отговорност за действията му беше приписана единствено и само на него. Предполагам, че той е първият човек, който живее в изцяло социален вакуум, в който действията му по никакъв начин не са последствия на културата му, на средата му и че никой, по никакъв начин не е виждал, че човекът е нестабилен и може би опасен. Личния му канал в YouTube, който е използван за доказателство, че не е нормален, явно е бил следен от доста хора, но преминаването му от вербална агресия към физическа такава, едновременно с това е дошла като гръм от ясно небе. Хм.

За Джаред Лаунър се твърди, че е стрелял, защото е имал шизофрения и защото е мразел Габриела Гифърд отпреди това. Това е малко несериозно и повърхностно. Двете неща се представят като взаимосвързани или като доказателство. В света има ужасно много хора, които страдат от шизофрения и от други отклонения от душевното здраве. Въпреки това, ако погледнем статистиките, ще видим, че убийствата в по-голямата си част се извършват от психически здрави индивиди. Това, че някой е шизофреник, не обяснява автоматично защо е открил стрелба. Приписването на събитието на шизофренията му е просто интелектуален мързел. Нещо повече, то е измиване на ръцете на хората, които имат отношение към случая.

Важно да се подчертае е, че посланията, които ни обливат през медиите не са спонтанно зародили се или случайни. Те са обмисляни и премисляни, те са със съвсем конкретни цели, имат конкретни ПОЛИТИЧЕСКИ и социални мотиви и причини. Особено пък публичните реторики на партиите.
Най-важното нещо, което трябва да помни създателят на дадена публична (политическа) теза (визирам публичните слогани и подобни) са трите правила 1. Не подценявай публиката, защото ако усети, че я третират като идиот, ще си изпатиш и 2. Не надценявай публиката, защото ако е твърде сложно, дълго и комплексно, ще загуби интерес. Истината е някъде по средата. И тъй като в публиката винаги има много умни и много глупави хора, стигаме до третото правило 3. Тези призиви е задължително да са глупакоустойчиви.

И сякаш умишлено, в държава, в която притежателите на оръжия са не малък процент и също така глупавите хора са също не толкова малък процент, Чаената партия решава да използва подобен постер:

Както може би забелязвате, количеството мишени разположени по картата не са никак малко. И всяка символизира политик, който е опозиция. Това са символи за хора МИШЕНИ, както самата Пейлин ги нарича. Използването на фрази като „презареди“ и „отстреляй“ са щедро посипани в политическите изяви на партията напоследък, а на едно публично събиране организирано от член на Чаената партия, е имало практикуване на стрелба по мишени.

Цялата реторика на Чаената партия е изключително ориентирана към оръжия и употребата им. Обаче те всъщност твърдят (сега го твърдят, след стрелбата), че нямат предвид хората буквално да отстрелват политическата опозиция. Не, те го имат предвид метафорично. И е нямало как да знаят, че някой от многобройните интелектуално необременени граждани, които имат собствено оръжие няма да разбере, че това е само израз, че те нямат това предвид и че не са очаквали някой да ги възприеме буквално. Да де, но на мен ми е малко трудно да приема, че никой не е очаквал подобно събитие. Според мен просто е било въпрос на време, поради няколко причини:

1.     Габриела Гифърд е била публично заплашвана и тормозена от поддръжници на Чаената партия. Партията обаче не е предприела нищо, въпреки, че всички тези неща са правени в тяхно име и честно казано, поне според мен, с тяхно знание. Те не са променили езика си, нито начина, по който провеждат кампанията си, просто са продължили да говорят за унищожаване на опонентите. Защото както знаем, това е, което зрелите хора правят – бият/пребиват/убиват/унищожават инакомислещите, явно. Или поне в Америка така се смята за прието. Или поне Чаената партия смята, че това е начинът, по който хора на различно мнение трябва да изглаждат различията си. С агресия. Защото друга причина да организираш събиране със стрелба по мишена, след като продължително време си представял опозицията като мишени и после да се твърди как изобщо не е можело да се очаква, че някой ще приеме тези части като НАМЕК, е най-малкото странно. Няма значение какъв е бил Джаред Лаунър, честно казано. Той е имал оръжие (за което е бил признат психически годен да носи), симпатизирал е на Чаената партия и е слушал/виждал призивите за „взимане на действията в собствени ръце“ и „отстрелване на противниците“.

2.     Джаред Лаунър е дете на своето време и вярва, че неговите права са повече отколкото на останалите. Макар че неговото право да е на различно мнение е гарантирано от конституцията и от законите, той отрича това право на околните. Защото Джаред Лаунър, както много други глупави и ограничени хора, упорито е вярвал, че всички останали носят вина за неговите лични проблеми, които той не е бил способен да реши и че срещу него е имало някакъв вид заговор, от дадена политическа партия, етнос, раса, сексуалност, религия и прочие.

3.     Политиците, както вече споменах, никак не са глупави хора. Техните действия са специално подчинени на целта да достигнат до максимално много хора и да ги привлекат към своите думи, обещания и призиви. Всичко, което казват или правят, като публични изявления и изказвания са подчинени на дадена цел. Те знаят точно колко глупави и доверчиви са хората и колко точно силен е стадният инстинкт. Никой, който си спомня как Джордж Буш е преизбран и е виждал носталгията, с която пенсионери въздишат по комунизма и се редят да пуснат бюлетините за БСП, не може да твърди, че факторът глупост може да бъде игнориран.

Когато се създава даден слоган, целта е да е максимално прост и разбираем и да бъде запомнен. Не трябва да бъде прекалено елементарен, но и да не бъде твърде сложен. Да бъде също така и глупакоустройчив. И когато някой умишлено забравя последното правило, в името на победата, в името на контрола, в името на целите си, той/те носят отговорност. Защото те не са просто хора, те са НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ и носят отговорност за действията на хората, които ги слушат, защото те дефинират кое е нормално, кои са целите на дадената партия и политическа група. А когато отстраняването на различните е поставено като главна цел и след това се появи някой наивен буквалист, който вярва в тази партия или кауза и прибегне до агресия, мисля, че става достатъчно ясно защо говоря за ПОЛИТИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ. Защото „собствено“ и „мнение“ вече нямат същия смисъл, какъвто имат за отделния индивид. Двете неща трябва да бъдат много внимателно упражнявани от хора, които имат политическо и социално влияние. Защото зад тях ще има не малък брой хора, които нямат интелектуалния или моралния багаж да се замислят. Защото тяхното мислене и техния морал са предадени на дадената цел, в която те вярват и която се изповядва от тази група/политическа партия.

Да бъдеш народен представител не е само власт и привилегии. То два с много отговорности и задължения. Депутатите спират да бъдат просто група хора собща обща цел и общи интереси; те имат съвсем конкретна политическа и социална роля. Те служат на НАРОДА, не само на представителната извадка, която ги подкрепя. И като служители, тяхна отговорност е да пазят и защитават народа, включително от него самия, но и от тяхната собствена глупост, късогледство и неадекватност. Те не могат да си позволят да бъдат само обикновени хора, защото тяхната публична и социална роля вече изисква повече.

Поемането на отговорност и вниманието какво се говори, казва и имплицира, е на политиците и политическите партии, защото те заместват мисленето на достатъчно хора, за да може да се говори за нещо друго. Каквото и да казват те, то трябва да е глупакоустройчиво.
А както миналата седмица казах, когато глупостта се лее, тя не трябва да бъде толерирана, търпяна, подминавана или премълчавана. Защото следват трагедии.

Светът се смалява, думите ни имат много по-голяма сила и тежест от преди. Отделните личности могат да има много повече власт и контрол. Отговорностите ни се увеличават пропорционално с позициите, които заемаме в обществото. Няма как да го избегнем и няма как да не поемем отговорността, била тя политическа или лична. Защото вече не говорим, не влияем и не зависим само от себе си.

„Скъпо емоционално създание” – така започва втората книга на Ева Енслър. Прочетох тези три думи и усетих онова специфично чувство да прекрачиш прага на дома си. Знаеш, че ще бъдеш хокан, ще бъде критикуван и много, много обичан. Ева не критикува, Ева не се кара, тя просто с всяка следваща страница отваря обятията си все по-широко и по-широко и те приема такава, каквато си – с грешките, мислите и заблудите, които имаш.

Преди ден ми се обади приятел и под формата на меню ми каза нещо, като "вица на деня": "Какво било актуалното меню в държавата? 

Вече официално: форум Дом ще е в събота, 26 февруари, пак цял ден, пак с 11 лектори и пак с музика, видео и преживявания, които да ви направят деня.

На Форум Дом ще съберем хора, които имат идея за това какво ще се промени в идеята ни за дом. Ще започнем от общия ни дом, земята, ще преминем през държавата и града и ще стесним постепенно границите до енергиите между четирите стени, които наричаме “у дома”. Ще дефинираме стереотипите и проблемите и ще потърсим вдъхновение в решенията.

Регистрацията е вече отворена тук. Цените са същите: 20 лв. за един посетител и 30 лв. за двама. На предишните два форума всички билети се продадоха доста преди деня на събитието, за това ви препоръчваме да не отлагате и да се регистрирате на време.

Повече информация за събитието ще откриете на официалната страница.

Надяваме се да ви видим на 26-ти февруари и дано до тогава навали малко сняг, да има за каране.

Противниците на идеята да се изправим най-после срещу символа на лъжата за комунизма като свобода, донесена от окупатори, се юрнаха да “противодействат”. За което лично им благодаря пред строя. Хубаво се бяха умълчали, обаче в желанието си да угодят на лъжата правят услуга на дискусията чрез смехотворната несъстоятелност на опитите си да произведат “смешка” от [...]

В последната година мобилните оператори, доставчици на комунални услуги /ВИК и електроразпределителните дружества/ и банките поканиха клиентите си да се откажат от хартиените фактури, за да запазят околната среда.

На пръв поглед звучи напълно логично, но дали доставчиците не прехвърлят печата върху клиентите си, намалявайки собствените си разходи. Или поне до този момент, екологичният проблем се разтоварва извън офиса на доставчика, а клиентите трябва да търсят решенията сами. Така ли е в действителност или ефектът не е върху околната среда, а върху разходите на доставчиците? Да видим.

Ефектите върху околната среда

Хиляди дървета загиват.
Вярно твърдение. Само, ако не използвате рециклирана хартия. Ако обаче използвате 100% рециклирана хартия или такава, сертифицирана с FSC сертификат, това няма да е така. Най-общо казано, FSC сертификатът позволява да се използват само дървета, които се изсичат контролирано и по никакъв начин не вредят и не нарушават околната среда.

За производството на хартия се разхищава твърде много енергия и вода.
Невярно твърдение. Само 5% от водата, която се използва при производството на хартия се консумира наистина, докато останалите 95% се връщат в природата. В Европа е въведена високоефективна енергийна система, която генерира ток в процеса на самото производство и така в последните 10 години, хартиената индустрия намалява емисиите въглероден двуокис с 42%.

Разгледайте специално направения информационен сайт по темата: www.thepapereffect.com
Отказът от хартиени фактури намалява разходите.
Вярно твърдение, с едно уточнение. Намаляват разходите само на доставчиците на услугата. Отказвайки се да отпечатват фактурите, те натоварват собствените си клиенти, които трябва сами да разпечатат фактурата. Да, физическите лица пестят хартия, защото нямат нужда от сметката като документ. Но фирмите, на които им трябва фактура, за да оторизират плащането при данъчни проверки например, трябва да разпечатват в собственит си офиси. Използването на електронни фактури е чудесен начин да се пести, но вижте по-надолу какви са пречките да изхвърлите изцяло хартията от офиса си.

Личните плюсове и минуси.
Не получавате хартиена фактура в пощата.
Мобилните оператори въведоха от 2009 година такса за получаване на хартиена фактура. Сумата на Глобул е 0,50лв., на Мтел е 0,60лв., а таксата на Виваком е част от абонаментния план и не се описва точно.

Ползите за всеки градски жител с достъп до Интернет са ясни. Пощата не се задръства от писма със сметки. С няколко клика може да се направи справка чрез Интернет. За сметка на това, абсолютно непрозрачни стават сметките на възрастни хора и жители на малки населени места, които не ползват Интернет, а и едва ли ще заплатят, за да получават хартиена фактура. На практика, точно на хората с ограничени финанси, които стриктно следят сметките си, им се отнема възможността да проверяват истиността на цифрите, които получават.

За да бъдем наистина обективни, трябва да зададем и друг въпрос - защо големите компании прехвърлят разхода за отпечатването върху клиентите си /отпечатък от производствена машина струва значително по-малко от разпечатка на офисния принтер/? И, ако наистина една компания е загрижена за горите и околната среда, не печата всичките си рекламни материали на 100% еко хартия? Няколко милиона листовки, седмични брошури, хиляди винили за външна реклама, които не се рециклират, еко ли са?

Електронните фактури между фирмите.
Идеята да преминем към електронни фактури е чудесна, стига да не се налагаше отново да разпечатваме. В момента има различни доставчици на услугата електронна фактура, които могат да ви предложат да издавате и получавате фактури през тяхната система. Какво правим, когато работим с клиент, който използва услугите на конкурентна система? Общо взето – нищо. Никой от провайдерите не гарантира за конкурентите си и не ви съветва да работите с тях. Да, но няма как да накарате вашият доставчик да работи с провайдер на услугата, на който вие имате доверие. НАП приемат електронни архиви, но фирмите, които ви предоставят услугата, не се интресуват как ще си направите единен електронен архив, ако получавате фактури в системата на няколко фирми. Съответно или пазите ел. архиви на няколко места, или на компютъра си /ако самата фактура е подписана/. Няма отговор как да си съберете на едно място екектронния архив за предаване в НАП, както казахме, на конкурентните фирми не им пука, ако сте клиент и на друг. И пак... разпечатвате.

Дигитално организирани онлайн пазари или стандартът EDI.
Електронният обмен на цифрови данни е най-общо казано виртуален пазар, на който голям брой фирми обменят контакти, оферти, заявки, договори, изпълняват поръчки и транзакции, фактурират и всичко това сработва с държавната администрация. Системата е внедрена на много места в САЩ, Европа, в страни като Сингапур и Корея, както и в България. Първите компании, които ползват EDI в България са търговски вериги като Баумакс, Практикер, а в края на тази година ще заработи и в Метро. Ако системата навлезе в повече бизнеси, вече има шанс да говорим за истинска дигитализация. Въпросът е кога и как.

Въпросите са много, разностранни и са чудесен повод за дискусия.
Остава въпросът дали наистина всичко се прави от подбудата да сме екологични или грижата за околната среда създава възможности за поставянето на икономически интереси на първо място. До момента опитите да сме ЕКО създават повече главоболия, отколкото ни дават решения. Как мислите?

Фентъзи? Вампирски истории? Ааа, не, това не е по моята част. Определено! Обаче около Коледа една приятелка, на която имам голямо доверие относно книгите, ми каза, че непременно трябва да прочета „Проходът” на Джъстин Кронин. Била страхотно-невероятно-уникална книга и дори Стивън Кинг я препоръчвал за четене. Е, добре, казах си, щом пък Стивън Кинг я препоръчва, сигурно нищо няма да ми стане да я прегледам. И така започна всичко. Случи се бързо, за по-малко от 32 минути цялата ми представа бе разбита на хиляди малки парченца, а аз бях тотално обсебена. От „Проходът”. 

Секундите минават сякаш са ташак на порно актьор. Движейки се на забавен кадър. Плис-пляс. Пляс-пляс-пляс.

Познато, нали?

Битието определено от житието има все пак тази способност да се отдели при достатъчно количество. Количество, което го кара качествено да замине отвъд.

Познато, нали?

Граници – няма. Колкото успееш да изкараш – толкова. Всяка секунда е цял живот, всяка минута е цял свят, а един час е безкрайна вселена от случки, мисли и съществуване.

Тъжното става весело, веселото става хубаво, хубавото става грозно, грозното става красиво, красивото става разбираемо…

Всяка секунда е малко камъче, с което строиш огромен замък. Замъкът се променя и става крепост, става село, става град, става държава, става космически кораб .

Препускаш през глава – и стоиш на едно място. Отделяш и биваш отделян.

Мислиш и биваш премислен.

Пееш и биваш изпят. Сълзата се отделя от окото, но и окото се отделя от сълзата, която винаги е била там.

Нощта става ден, деня става нощ, лятото става зима, зимата става есен, есента става пролет, пролетта е продължения на зимата. А тя… става есен.

Въртиш се в идеален кръг, който все пак е спирала, която изглежда като окръжност. Всичко зависи от всичко и нищо не зависи от нищо.

Секундите минават сякаш са ташак на порно актьор. Движейки се на забавен кадър. Плис-пляс. Пляс-пляс-пляс

От ташака излиза заявка за живот, която среща разбиране и се случва живот, който започва битие определено от житието, което има все пак тази способност да се отдели при достатъчно количество. Количество, което го кара качествено да замине отвъд.

И така.

До безкрай.

By moonlight, we ride – ten thousand side by side
With swords drawn, held high – our whips and armour shine
Hail to thee, our infantry – still brave beyond the grave
All sworn the eternal vow, the time to strike — is NOW!

Kill Kill oh oh oh oh
Kill Kill oh oh oh
Kill Kill oh oh oh oh
Kill Kill oh oh oh oh oh

Gone are the days, when freedom shone – now blood and steel meet bone
In the light of the battle’s way, the sands of time will shake
How proud our soldiers stand, with mace and chain in hand
Sound of charge into glory ride, over the top of their vanquished pride

Victory Victory oh oh oh oh
Victory Victory oh oh oh
Victory Victory oh oh oh oh
Victory Victory oh oh oh oh oh

To the battle, we ride – we crossed a starlit sky
No space – no time, we’ll catch the wind
Strange losses, men died – we crossed a starlit sky
And still no space and time – we’ll catch the wind

YaaaaaaaaaaahhhhhhhhhYeeeeeeaaay!

Kill Kill oh oh oh oh
Kill Kill oh oh oh
Kill Kill oh oh oh oh
Kill Kill oh oh oh oh oh oh-oh

Sound the charge into glory ride – over the top of their vanquished pride
By moonlight, we ride – ten thousand side by side

Kill Kill oh oh oh oh
Kill Kill oh oh oh
Kill Kill oh oh oh oh
Kill Kill oh oh oh oh oh

Положението в Тунис остава все още сложно и с много загадки. Една от тях е загадъчните удари по магазини, грабежи и стрелба от коли по кварталите на големите градове в Тунис. Много хора са изплашени, а мои приятели от Тунис ми казаха, че се случва откакто Бен Али си тръгнал. Вероятно са хора, верни на стария режим, които си отмъщават сега.

Армията е по всички улици, за да осигури ред и спокойствие след падането на властта. Освен войници, за реда се грижат и самите хора. Мъже и момчета са се организирали, въоръжени с бухалки по входовете на жилищните квартали, за да помагат на войската в борбата с размирните групи, вилнеещи по улиците.