„Зелените“ фактури и наистина ли отказът от печатна фактура е еко?

В последната година мобилните оператори, доставчици на комунални услуги /ВИК и електроразпределителните дружества/ и банките поканиха клиентите си да се откажат от хартиените фактури, за да запазят околната среда.

На пръв поглед звучи напълно логично, но дали доставчиците не прехвърлят печата върху клиентите си, намалявайки собствените си разходи. Или поне до този момент, екологичният проблем се разтоварва извън офиса на доставчика, а клиентите трябва да търсят решенията сами. Така ли е в действителност или ефектът не е върху околната среда, а върху разходите на доставчиците? Да видим.

Ефектите върху околната среда

Хиляди дървета загиват.
Вярно твърдение. Само, ако не използвате рециклирана хартия. Ако обаче използвате 100% рециклирана хартия или такава, сертифицирана с FSC сертификат, това няма да е така. Най-общо казано, FSC сертификатът позволява да се използват само дървета, които се изсичат контролирано и по никакъв начин не вредят и не нарушават околната среда.

За производството на хартия се разхищава твърде много енергия и вода.
Невярно твърдение. Само 5% от водата, която се използва при производството на хартия се консумира наистина, докато останалите 95% се връщат в природата. В Европа е въведена високоефективна енергийна система, която генерира ток в процеса на самото производство и така в последните 10 години, хартиената индустрия намалява емисиите въглероден двуокис с 42%.

Разгледайте специално направения информационен сайт по темата: www.thepapereffect.com
Отказът от хартиени фактури намалява разходите.
Вярно твърдение, с едно уточнение. Намаляват разходите само на доставчиците на услугата. Отказвайки се да отпечатват фактурите, те натоварват собствените си клиенти, които трябва сами да разпечатат фактурата. Да, физическите лица пестят хартия, защото нямат нужда от сметката като документ. Но фирмите, на които им трябва фактура, за да оторизират плащането при данъчни проверки например, трябва да разпечатват в собственит си офиси. Използването на електронни фактури е чудесен начин да се пести, но вижте по-надолу какви са пречките да изхвърлите изцяло хартията от офиса си.

Личните плюсове и минуси.
Не получавате хартиена фактура в пощата.
Мобилните оператори въведоха от 2009 година такса за получаване на хартиена фактура. Сумата на Глобул е 0,50лв., на Мтел е 0,60лв., а таксата на Виваком е част от абонаментния план и не се описва точно.

Ползите за всеки градски жител с достъп до Интернет са ясни. Пощата не се задръства от писма със сметки. С няколко клика може да се направи справка чрез Интернет. За сметка на това, абсолютно непрозрачни стават сметките на възрастни хора и жители на малки населени места, които не ползват Интернет, а и едва ли ще заплатят, за да получават хартиена фактура. На практика, точно на хората с ограничени финанси, които стриктно следят сметките си, им се отнема възможността да проверяват истиността на цифрите, които получават.

За да бъдем наистина обективни, трябва да зададем и друг въпрос - защо големите компании прехвърлят разхода за отпечатването върху клиентите си /отпечатък от производствена машина струва значително по-малко от разпечатка на офисния принтер/? И, ако наистина една компания е загрижена за горите и околната среда, не печата всичките си рекламни материали на 100% еко хартия? Няколко милиона листовки, седмични брошури, хиляди винили за външна реклама, които не се рециклират, еко ли са?

Електронните фактури между фирмите.
Идеята да преминем към електронни фактури е чудесна, стига да не се налагаше отново да разпечатваме. В момента има различни доставчици на услугата електронна фактура, които могат да ви предложат да издавате и получавате фактури през тяхната система. Какво правим, когато работим с клиент, който използва услугите на конкурентна система? Общо взето – нищо. Никой от провайдерите не гарантира за конкурентите си и не ви съветва да работите с тях. Да, но няма как да накарате вашият доставчик да работи с провайдер на услугата, на който вие имате доверие. НАП приемат електронни архиви, но фирмите, които ви предоставят услугата, не се интресуват как ще си направите единен електронен архив, ако получавате фактури в системата на няколко фирми. Съответно или пазите ел. архиви на няколко места, или на компютъра си /ако самата фактура е подписана/. Няма отговор как да си съберете на едно място екектронния архив за предаване в НАП, както казахме, на конкурентните фирми не им пука, ако сте клиент и на друг. И пак... разпечатвате.

Дигитално организирани онлайн пазари или стандартът EDI.
Електронният обмен на цифрови данни е най-общо казано виртуален пазар, на който голям брой фирми обменят контакти, оферти, заявки, договори, изпълняват поръчки и транзакции, фактурират и всичко това сработва с държавната администрация. Системата е внедрена на много места в САЩ, Европа, в страни като Сингапур и Корея, както и в България. Първите компании, които ползват EDI в България са търговски вериги като Баумакс, Практикер, а в края на тази година ще заработи и в Метро. Ако системата навлезе в повече бизнеси, вече има шанс да говорим за истинска дигитализация. Въпросът е кога и как.

Въпросите са много, разностранни и са чудесен повод за дискусия.
Остава въпросът дали наистина всичко се прави от подбудата да сме екологични или грижата за околната среда създава възможности за поставянето на икономически интереси на първо място. До момента опитите да сме ЕКО създават повече главоболия, отколкото ни дават решения. Как мислите?

Прочети цялата новина

Свързани новини: