Вдъхновяващият TEDxBG 2011

Първата ми среща с TED беше преди няколко години – последвах линк, изпратен от приятел. След като изгледах завладяващата презентация, започнах да се отбивам често в този вдъхновяващ портал към ентусиазма.
После пък си изградих навика да гледам свалилите се TEDtalks от абонамента в iTunes, докато закусвам, обядвам и вечерям. Просто в Швеция се научих да се храня бавно и имах доста време, което можех да запълвам с още нещо полезно, освен с размахване на вилицата.

Благодарение на тримата ентусиаста от горната снимка имах възможността лично да присъствам на TED конференция. От онези още по-мотивиращите, независими и локално организирани под лиценза на TED Conferences, LLC.

И тъй като на подобни събития се споделят идеи, развиват се, раждат се нови, от тях сякаш магически и почти панически странят онези, приели статуквото за правило на своя живот. Затова и всички, качили се на сцената през този ден, и останалите, подкрепящи ги от столовете в залата, бяха обединени от нещо – страст, енергия, ентусиазъм. Докато Влади Донков изнасяше двете тежки раници, с които всеки ден доказва и на себе си, и на света, че трудни неща има, но невъзможни – не, стана ясно, че най-големият риск е да не преследваш мечтите си, да не се посветиш на едничкото нещо, което ускорява пулса ти и не ти дава спокойствие, докато не продължиш. Или да го изкачаш, за да го видиш в истинската му светлина.

Владимир Донков | всички права запазени

Вероятно малко са щастливците, които биха имали куража да съберат целия си живот в две раници, да направят няколко тежки и неуспешни опита да прекосят безмилостното течение на студената река, за да стигнат до другия бряг, и няма да се откажат. Постигнеш ли това съвършенство на духа, раздвижи ли се пламъкът на тихата лудост в очите ти, нищо не би могло да те спре.

Защото всеки един от хората, които преди малко повече от седмица се изправиха на сцената, си е поставил цел. Преследва я и не се страхува да я сподели с останалите. А това е и единственият и най-добър начин да я постигнеш.

Докато Христомир използва вродено любопитство и страст, за да намери ред в хаоса и да създаде хаос със съвсем прости правила, Надежда прави това, в което е най-добра, за да направи живота на другите около себе си по-красив и интересен. А Явор сподели мечтата си за едно по-добро училище. И ако за едни училището не трябва да дава оценка, а поле за изява, докато стимулира съвместната работа, за други то трябва да подхранва предприемаческия дух и да дава изражение на индивидуализма. За всеки един от нас училището на мечтите изглежда по различен начин, но със сигурност то е далеч от скучните сгради, пълни със скучни предмети и позастарели нрави.

Кирил вече работи по въпроса. Илиан пък покорява дизайнерските върхове със нестандартен подход към стандартни и ежедневни проблеми. Яна се бори за кауза, невидима за повечето от нас. Кауза, която изисква не просто събарянето на няколко институции, а преосмисляне на цялата система. А системата трябва да намери достоен заместник, преди към нея да затрополят тежките багери.

Звездата на тазгодишния TEDxBG обаче беше чужденец. Стийв Кайл. Когато го видях за първи път, се беше затичал с усмивка до уши към едно момиче. „Как си, слънце?“ И ако лекцията му беше на английски, наистина използваше по една българска дума във всяко изречение. Защото разказваше за България и живота тук през своите очи. И предложи енергично нещо, което вероятно всеки е осъзнал, но сякаш не желае да приложи.

Приемай правилата не като ограничители, а като белите линии, означаващи футболното поле. И се забавлявай. С усмивка и позитивна нагласа всичко е възможно. Дори гласът на жената от другата страна на телефона, седнала зад бюро някъде в един от двата терминала на софийското летище, може от изнервен да се превърне в отзивчив и приятен.

Пък ако ти е трудно все пак да се усмихнеш и да гледаш весело на всичко около себе си, отиди на представление на XаХаХа за едно неспирно „хахаха“ ;-)

Още за TEDxBG можеш да прочетеш в при Ани, Све, в ентелегентно, в блоговете на Деси, Комитата, Марто, Крис. А съвсем скоро ще се появят и видео записите.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: