Човекът с диктофона

Той е един човек с каскет, шлифер и очила, или пък без очила, гологлав и с яке. Това не е важно, важното е да има джоб, в който да скрие портативен диктофон и да носи карта за допуск в ДАНС.

Човекът с диктофона сяда на един компютър (така наречената "изнесена точка за подслушване"), пуска диктофона на запис и започва да слуша в реално време какво си говорят висши държавници. На това му се казва слушане "на акаунт", а диктофонът е непредвидена екстра.

Човекът с диктофона записва каквото е чул и си излиза. Това се повтаря многократно.

След няколко месеца в медиите цъфват части от записаното.

Става скандал, започва разследване. И в един момент се оказва, че няма как да се разбере дали скандалните записи са СРС-та слушани "на акаунт" защото "този метод не оставя следа".

Правилно прочетохте, "не оставя следа". Това не го казва авторът на статията, а шефът на парламентарната подкомисия за контрол на СРС Явор Нотев. А след като няма следа, няма и как да се разбере кой е бил този човек с диктофон.

Излиза, че при слушане "на акаунт" няма запис (освен на диктофона), няма дневник за влизане и излизане от стаята за подслушване, няма система за достъп на компютъра, която да записва кой и в колко часа е седнал да слуша. Човекът с диктофона не се подписва в регистър, не си води бележки, не дава отчет. Слуша си ей така, за спорта.

Затова комисията разпитва ли, разпитва съпричастните към подслушването, вместо да установи фактите от документи, хартиени и електронни дневници и регистри.

Добре все пак, че са останали разпечатки при мобилните оператори, та премиерът лично да провери и да каже, че разговорите му са траели реално със 120 - 130 - 150 секунди по-малко от изтеклите в медиите записи. Излиза, че той изобщо не ги е провеждал тези разговори и вероятно мобилният оператор му дължи секунди, защото три от разговорите на Борисов, придобили публичност са по-кратки от 100 секунди. Но да не се откланяме от темата.

Темата е, че се опитват да ни убедят, че в най-специалната служба, най-специалните операции като СРС-та не оставят следи. Толкова са секретни, че трябва да се унищожат преди да се прочетат, видят или чуят.

Добре, че е бил чичкото с диктофона, та публиката разбра какво правят службите с десетките милиони за подслушване. Слушат като по византийско с ухо на ключалката.

Или пък слушат както си трябва и следи има колкото искаш, но народните избраници ни взимат за идиоти?

Прочети цялата новина

Свързани новини: