Като лозе на баир им е на “египто – лозите” египтологиката. И май не само у нас. Гледам и се чудя какво чудно има да се види, щом гледаш, дори и разсеяно да зяпаш, най-видното. Я се загледайте малко в телевизора! Какво(не) виждате? Бройте до три(десет). Ако ви е малко, бройте до шест(десет). Схванахте ли? [...]

в. Сега: Кога има смисъл данъците да се определят с референдум

Фокус: Няма спиране на процедурата за свръхдефицит

Estonian Jürgen Ligi was selected the Best Minister of Finance in Europe

The Swedish Model

Клинт Истууд подкрепя плоския данък

Синдикатите са много интересни – първо блокират реформите, а после се учудват, че доходите не се увеличават. Как да се увеличават без реформи?!?

Amazon e-books outsell paperbacks

Как се ражда електронната книга

Кой е най – продуктивен

Трише: От глобална гледна точка Европа се справя по-добре в кризата от САЩ

E-mail адресите на депутатите вече са в интернет

Пенсиите на полицаи и военни формират все по-голяма дупка в бюджета

Блогът за икономика 2011

Маркетингът вече не е същият. Всички специалисти знаят това, но едва ли са много онези, които си дават сметка кой всъщност е техният работодател в момента. Според Филип Котлър, Хармаван Картаджая и Айвън Сетиаван маркетолозите вече не работят за компаниите, а за клиентите на тези компании. И най-добрият начин да им бъде повлияно е чрез директна атака към техните ценности. Защото това е "Маркетинг 3.0".

о

Дойде ред и да ви разкажем как се промени и ползването на браузъри през последните пет години…
В началото на 2006 г. почти две трети от потребителите ползваха Firefox, както можете да видите в лявата част на графиката горе. С годините синьото поле на Internet Explorer постепенно намаля, за сметка на Firefox (в червено). В средата на 2008 г. потребителите на „лисицата“ станаха повече от тези на Internet Explorer и така в края на 2010 г. Firefox е No. 1 с дял 44,5%. Междувременно, от 2008 г. Gоogle Chrome набира популярност със сравнително бързи темпове и към края на 2010 г. достиа 12,3%, оставяйки на Internet Explorer едва 35,9% от общия дял. Макар и бавно, Opera сe ползва от все по-малко и по-малко хора, но все още е над 5-процентната бариера. За всички останали браузъри остават под 2%.

Стана традиция да правя и прогноза… С подходящите инструменти за анализ (нищо особено, Trendlines в Еxcel) залагам на следното след три години: Firefox държи първенството, Google Chrome изпреварва Internet Explorer, потреблението на други браузъри (Safari и браузъри на мобилни телефони) се увеличава, а пазарният дял на Opera продължава да намалява бавно, но сигурно… Да видим.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (5)
• 28.01.2011 -- Посетителите на блога: Кой с какъв дисплей е? (2)
• 01.09.2010 -- Публикация No. 1000 (13)
• 09.01.2011 -- Блогът стана на 5 години!!! (11)
• 13.11.2010 -- Злонамерен ли е Peter.and.Bilyana.net? (1)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (16)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)
• 01.08.2010 -- Анкета: Кой ще стане шампион? (0)
• 01.07.2010 -- Search Terms IV (8)
• 26.04.2010 -- Как да открием точно определен физически сървър (3)
• 01.01.2011 -- Равносметка 2010 (4)
• 24.10.2010 -- WC публикация (10)
• 10.10.2010 -- 10 неща, които да направиш на 10/10/10 в 10:10:10 (7)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 19.08.2010 -- Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 22.06.2010 -- Световното по футбол: временно класиране (3)
• 11.06.2010 -- Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 20.04.2010 -- Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 01.01.2010 -- Официални празници 2010 (36)
• 31.12.2009 -- Новогодишни поскъпвания… :) (1)

80 г. от рождението на Стефан Маринов – българският отговор на безвремието

„…замислям се над карнавала, в който е въвлечен целият народ. Всеки прекрасно знае, че животът, който живее, е един долен маскарад, но на никой и през ум не му минава мисълта да се изправи и да каже: „Живков, я не се правете на шантав!“

Стефан Маринов, 1982 г.

---

© Милен Радев

Всред зеещата празнота в полето на неприкритото, изобличително дръзко художествено противопоставяне на комунистическия режим стои съвсем самотно една оригинална фигура. Пред нас, късните съзерцатели, тя блещука и прелива, приемайки черти от образа ту на Гаргантюа, ту на Швейк, ту на Иван Чонкин, ту на вечния борец за правото на слабия Дон Кихот де ла Манча.

На утрешния ден, 1 февруари се навършват 80 години от рождението на моя дългогодишен съсед и учител, на мислителя, писателя и физика, но преди всичко – на добрия, ведър, остроумен, талантлив, смел и неординарен човек, така рано отишлия си Стефан Маринов. Ето че тази година по съвсем друг повод точно неговата рождена дата бе провъзгласена в България за Ден в памет на жертвите на комунизма. Може ли да не се взрем със страхопочитание в поредното свидетелство за неръкотворната Сила, която стои зад уж произволните и злободневни човешки дела…

В края на 80-те, началото на 90-те години, когато получих екземпляр от нея, една от неговите книги ми стана настолна (по-точно е да се каже, „въвджобна”). Това бе уникалният за нашата литература политически епистолярен роман „Изыди, сатана!“ според поставеното от автора на руски заглавие.

Самото използване на руския, а и подзаглавието на книгата – „Откровения в заявлениях“ са програмни: сборникът съдържа писма и заявления на автора до институции и лица в България от 1971 до 1983 година, а текстовете в нея съзнателно и избирателно са писани от него на поне шест езика.

Виртуозната игра не с езика, а с езиците

е стилистичен похват, който наред с политическите и общочовешките теми на текста го издига и същностно на нивото на най-доброто, което познавам в достъпната ми европейска литература.

Стефан Маринов е роден през 1931 г. в София и изживява българската част от живота си в родната си къща на някогашната улица „Журналист“, днес „Елин Пелин“ в Лозенец. Семейството е старо, артистично-интелектуално, с леви политически възгледи. Той завършва Военноморското училище във Варна и се дипломира като физик. Пътува по море, постъпва на работа във Физическия институт на БАН.

В детските ми спомени от края на 60-те години го виждам винаги тичащ, (за да не губи време, той почти не ходеше с нормална крачка), често в анцуг и гуменки, с тенис ракета в ръка. Не съм и знаел тогава за грижите му, намерили израз в писмата от сборника. По онова време в махалата вече му се носеше славата на чудак – в СССР в онези години са използвали за хора като него термина „дисидент“. Прагматичният българин употребява вместо това нарицателните „шантав“, „перко“, „откачен“… Започна да отсъства за по-дълго, дочу се, че е изпращан принудително в Психиатрията.

По-късно уточних, че като пацифист по убеждение още през ’62 година той издава в София

първия самиздатски вестник „Ядец“

и разпространява по собствени думи 20-30 бройки „сред познати и непознати“. През 1966 г. е обвинен пред съда за публично разгласяване на отказа си да сътрудничи на разузнаването и за писмо до министъра на отбраната, с което отказва да служи в бъдеща термоядрена война и му връща офицерските си пагони. Прокурорът заявява, че за тези престъпления би могъл да иска смъртна присъда или 20 години затвор. Cлед медицинска експертиза, обявяваща го за параноик, Маринов е затворен в Психиатрията.

Седем месеца по-късно е освободен. БАН го отчислява от научна работа и го трудоустроява като преводач в Института. През 1974 година след редица остро критични и бликащи от ирония, сарказъм и жизнена правда писма до научни институции и до самия акад. Ангел Балевски, по искане на централното ръководство на БАН, Стефан Маринов отново е въдворен принудително в Психиатрията.

От тук той успява да избяга и да се добере да Американското посолство, където иска да връчи протест за нарушаване на човешките му права. Вместо това служители на посолството извикват милицията и безучастно позволяват на двама цивилни агенти на ДС да пребият Стефан Маринов на американска територия във вестибюла, и да го извлекат вързан от там.

Като физик е привърженик на Нютон и стига до извода, че „пространството и времето са абсолютни“. Анализира и критикува в няколко свои фундаментални книги (издадени по-късно на Запад) теорията на относителността на Айнщайн. Най-общо казано, Маринов твърди и – по мнението на много днешни свои привърженици по света – го доказва, че „принципът на относителността е неверен, че скоростта на светлината не е постоянна, и че скоростта на земята спрямо абсолютното пространство може да бъде измерена“. За академичния физически свят до ден днешен това се равнява на богохулство.

В дома си на ул. „Елин Пелин“ Стефан Маринов устройва Лаборатория за фундаментални физически проблеми, кореспондира с колеги в чужбина, а през пролетта на 1977 г. свиква сам Международна конференция по абсолютното пространство и време във Варна, на която кани познати физици от цял свят.

Реалността се преплита с абсурда:

КДС започва масирана кампания за осуетяване на конференцията. По тяхно настояване Стефан Маринов разпраща писма до всички регистрирали се за участие учени с препоръчаното му от МВР нелепо обяснение, че конференцията се отлага поради очаквано земетресение в района на Варна… Скоро след това той е екстрадиран в Белгия.

Известността му вече в чужбина и разгласяването на неговия случай стават фактор, накарал режима да се откаже от вътрешна разправа с дисидента.

В чужбина Стефан Маринов се установява в Америка, после се премества в Италия, в Австрия. Емигрантската му съдба не е от леките – издържа се с физическа работа, но не като физик, а като сезонен работник, като коняр в графско имение. Прехранва се сам от зеленчуковата си градина. Не спира заниманията си с теоретична физика, пише и издава в собственото издателство „Изток – Запад“ философски и физически трудове, посвещава много усилия на търсенията си в областта на генератори на свободна енергия, завършва фундаменталния си петтомен труд „Класическа физика“. В Генуа издава обемистия том „Теория на политическата икономия“.

През годините общува с известни политически емигранти от соцлагера на Запад като Буковски, Горбаневская, Пеликан, Белоцерковски, Максимов. Участва в акции на протест и в защита на Андрей Сахаров. През 1980 г. най-сериозно планира самозапалването си пред съветското посолство в Париж в знак на протест срещу затварянето на колегата-физик Юрий Орлов в съветски затвор, но френските власти го арестуват своевременно, пребиват го и го изхвърлят в Италия.

Не са му спестени горчиви разочарования. Постоянно депортиран като бунтарски и непокорен дух между Австрия, Италия, Франция, Стефан Маринов няма кой знае какви илюзии за склонността на западния политически елит на отстъпки пред източния комунизъм. На мода в онези години са „размразяването“ и „намаляването на напрежението“. За емигрантските издания и западните радиостанции

Маринов е непредсказуем чудак,

при това деклариран привърженик на идеалния комунизъм с християнски черти, неприемлив автор, който съвместява безпроблемно възхищението си пред Исус Христос със своя изявен атеизъм.

Най-забележителната работа на Стефан Маринов в емиграция за мен е романът в писма

„Изыди сатана“.

Първото издание е през 1982 г. в Грац. В книгата си включва своята десетилетна кореспонденция с различни институции в България и чужбина, но главните му адресати са два „Ангела“ – академик Ангел Балевски – неговият главен „шеф“ от БАН и полковник Ангел Гогов, заместник на небезизвестния Мирчо Спасов – зам. началник на отдел „Паспортен“ на МВР.

Безсмислено е да се прави опит за преразказ или да се описва съдържанието на тази несравнима с нищо в нашата литература книга. Тя просто трябва да се прочете. Нейното време ни най-малко не е отминало, напротив, тя е насъщна и за днешния ден след 20 години изтерзан преход. Всяко писмо в нея е вулкан от идеи, остроумие, сатира, от унищожително-интелигентна критика на системата.

Най-дълбоки мисли са поднесени в игриво-разговорен, понякога вулгарен стил, на места лирично-извисено, на ръба на патетичността. Авторът подрежда пъстра мозайка от алюзии, от преки или закодирани цитати от цялата световна литература, перфектно и свободно играе с езиците – български, руски, немски, английски, полски, френски. Затова и почти една трета от обема на книгата заемат преводите на края.

„Изыди сатана“ е един непресекващ карнавал,

в който тъгата и копнежът по нормалните човешки отношения се редуват с неудържим, заразителен смях. Както сам споменава на едно място, нароченият за параноик Стефан Маринов просто си „намята шутовското наметало“ за да каже направо в лицето на властниците неща, които поднесени по друг начин биха му донесли най-сурова присъда. Нахлузил маската на „юродивия“, той ред по ред изписва образа на един истински побъркан строй, на едно душевно болно общество, управлявано от полуграмотна и безскрупулна клика.

Стефан Маринов почина на 15 юли 1997 г. в Грац, Австрия, падайки от балкона на университетската библиотека. Официалното заключение до днес е самоубийство. Не секват изказваните от негови колеги съмнения, че този жизнерадостен и оптимистичен човек едва ли е напуснал съвсем доброволно земния живот. Изследванията му в областта на алтернативните енергийни източници и заявените от него предстоящи технологични решения се приемат като доводи за това, че ученият е бил пречка на мощни интереси…

Неотдавна открих в далечна презокеанска антикварна книжарница и поръчах по интернет уникален албум, издаден през 1982 г. в Болоня. Вдъхновен от цикъла „Голгота“ от 12 платна на големия италиански живописец-реалист Ренато Чени, Стефан Маринов пише на италиански едноименна поема. Картините на Чени, редувайки се със стиховете на Маринов, безмилостно описват пътя на Сина человечески, но и на човека изобщо – през жестоката земна реалност до Разпятието.

Двамата конгениални художника виждат своя ближен като жертва на тоталитаризмите на XX век, на световните лидери, на държавното и клерикално насилие. Финалът представлява издържано в кърваво червено платно. Обърнат с гръб към нас, Човекът стои изправен пред сивата маса на своите мъчители. Сред нея се открояват образите на Ленин, Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Мао…

Цялото творчество на нашия забележителен сънародник Стефан Маринов, не само поемата „Голгота“, чака своя български откривател.

Екземплярът, който по поредно знаменателно стечение на обстоятелствата ми бе връчен от пощаджията точно на рождения ми ден като посмъртен подарък от чичо Стефан, носи на първата страница ръкописно посвещение на писателя. То е отправено към главния редактор на британското списание Nature д-р Джон Мадокс – един от най-заклетите учени противници и душители на неакадемичните му физични теории.

Открити днес, тези последни думи на покойния Стефан Маринов, звучат ангажиращо за всички нас:

„С голяма надежда във Вашата научна смелост и във Вашето чувство за гражданска отговорност“

---

Повече от и за Стефан Маринов тук:

Стефан Маринов – неповторимият

Стефан Маринов като учен

Стефан Маринов като афорист

Наградата за журналистика на Европейския парламент ще бъде връчена за четвърти път през 2011 г. Тя отново ще бъде присъдена на журналисти, които са работили по важни европейски теми или са допринесли за по-доброто разбиране на европейските институции и/или на политиките на ЕС. Журналистите могат да подават своите кандидатури онлайн от събота, 15 януари. Наградата ще [...]

Сред коментарите относно дискусията за автентичността на записите от Тановгейт в редакцията се получи и следното аргументиро становище, което публикуваме, за да бъде продължена дискусията относно експертизате на записите.

Биволъ

"Искам първо да уточня следното: 

- аз смятам, че разговорите до голяма степен са автентични по причини свързани не с технически анализ на аудиозаписа.

- не съм се занимавал с звукоинжинерство професионално, но в рамките на студентски проект съм работил над късометражен филм, който се излъчи на няколко елитни фестивала и в рамките на този и още няколко други късометражни филми съм се занимавал с видео и звукомонтаж ползвайки съответен комерсиален софтуер (Adobe Premiere).

Скромният ми опит в областта на звукомонтажа ме кара да приемам със скептицизъм следните заключения:

(1) "Там където са монтирани различните разговори периодичността на бипа се нарушава. Това означава, че той не е добавен от обработващата програма, с която са монтирани отделните разговори във файловете."

(2) "Прави впечатление също, че бипът и фоновият шум са от една звукова среда"

Във всяка програма за звукомонтаж (конкретно говоря за Adobe Premiere) може да насложите отделни "ленти" по които симултанно да звучат различни записи. При филмите това са от една страна реплики на героите, от друга специални звукоефекти, от трета шумове от амбиентна среда. Всеки от тези сигнали се записва поотделно - много често в студийна обстановка, а някои са специално синтезирани или импортирани от комерсиални аудио библиотеки.

Накрая всичките тези различни сигнали се смесват по начин така, че да звучат максимално естествено. Разбира се, между качеството постигано от майстори и занаятчии има разлика заради което и Филмовата Академия е предвидила цели две отделни категории при Оскарите - Best Sound Editing и Best Sound Mixing.

Сега представете си следния сценарий: в една такава лента сложите един периодичен синтезиран сигнал, какъвто е "бип-а", а в другите насложите парчета от разговор, който искате да монтирате и да представите за автентичен. В дигиталния запис двете ленти ще са ясно различими. После правите абсолютно същото и с останалите разговори, които искате да монтирате и после подредите отделните "разговори" както смятате, че е хронологическия им ред в един единствен аудиозапис (това става за секунди с просто "копи-пействане"). Там където сте снадили отделните монтажи периодичността на биповете ще е нарушена - както е и в записите на Галерия.

С това заключението (1) се оказва несъстоятелно.

Дотук добре - но дигиталния запис съдържа информация за направените "кръпки". Ако направите аналогов презапис, тогава отделните звукови елементи наистина ще започнат да изглеждат сякаш са от една звукова среда.

Поне при професионалните филми това до голяма степен се постига (а в България има поне няколко десетки професионални звукоинженери). С което и заключението (2) ми изглежда не добре обосновано.

В заключение: 

(1) За мен наличието на въпросните "бип"-чета не е никаква гаранция за автентичност

(2) Аналоговият презапис прави оценката за "хомогенността" (каквото и да значи това) на звуковата среда по трудна. Едно такова заключение би следвало да се основава на някаква статистическа метрика а такава до тук не съм видял. Всички оценки - включително на френската лаборатория (доколкото скромния ми френски ми позволи да разбера) не се позовават на статистическа метрика, която би дала количествена оценка на вероятността на определени места в звукозаписа да има монтаж.

И така - без да съм самият аз специалист - намирам заключенията направени до тук за малко ad hoc и не съвсем добре методологически издържани. А някои заключения (имам предвид (1)) са дори наивни.

С което не бих искам моят анализ да се използва като защита на автентичността на записите. По-скоро възоснова на скромния ми опит на непрофесионален film maker и на професионалния ми интерес в областта на статистиката (пост-докторант съм в областта на биоинформатиката) мога да кажа, че анализите до тук определно не ми вдъхват особено доверие от методологическа гледна точка (моят не прави изключение, но аз не се опитвам да доказвам теза, а да критикувам това, което възприемам като слабост на досега направените анализи). Безусловно един абсолютен лаик те могат да впечатлят с използвана терминология, но това било малко безотговорно имайки предвид големия обществен резонанс на тази тема.

Николай H."

  Дебат относно предстоящата среща на върха и енергийните въпроси   Европейските депутати ще обсъдят стратегическите енергийни приоритети на ЕС заедно с представителите на Съвета, преди провеждането на 4 февруари на Европейския съвет, посвeтен на енергетиката и иновациите. Дебатът ще се проведе в сряда, 03 февруари.   Енергийната политика, плавното преминаване към ниско въглеродна икономика, сигурността на доставките, въвеждането на [...]

Доста фирми се напъват да имат блогове. Научиха я тази думичка, стана модерно. Правят ги и пишат в тях 4 пъти годишно. Защо?

Защото цензурираната комуникация е безсмислена. Никой не иска да я чете, никой не иска да я пише.

Корпоративните бръмчалници се раждат от желанието на Шефа да сподели успехите на фирмата и умират от нежеланието му да сподели неуспехите.

Започват добре и завършват като странни места, където “екипа” си пише “някакви глупости”: Полу-пиянски снимки от началото на фирменото парти, имаме нов колега (нито дума за напускащите), рекламните агенции винаги се хвалят колко са КРЕАТИВНИ и как са си направили динозавърче от пластелин (и после са се опитали да го изпушат), малко общ рант без адресат – ох че гадости се случват в нашия бранш и от сорта.

Истинските неща, които могат да бъдат написани, остават неизказани.

От страх.

Да не увредим нечий интерес, да не изгоним някой клиент. Иван, който ни завлече с парите, да не се окаже братовчед на Първан, който още снася. Публичността е опасна.

Та два пъти мисли, един път пиши. Защото “корпоративния” ти блог не струва.

Някои неприемливи жестове с ръце по света:

Добре е да се знае. Във всеки случай не съм аз човекът, който би направил теста дали е вярно ;) Още пътеписи от близки места:

1. Съвети за пътуване: как да посетим манастирите в Атон
2. Съвети за пътуване: как да посетим манастирите в Атон
3. Съвети за пътуване в Източна Африка
4. Съвети за пътуване в Източна Африка
5. Без винетка в Словения – съвети за пътуване
6. Съвети за пътуване: Белград
7. Без винетка в Словения – съвети за пътуване
8. Съвети за пътуване: Белград

При 48% от българските първокласници майчиният език не е български, каза министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

"На пръв поглед някои биха казали, че това е застрашително, но всъщност не е точно така. Независимо, че на тези ученици майчиният език не е български, всички сме български граждани и тук е ролята на културно-историческото наследство като инструмент за изграждане на национално самосъзнание на български граждани и едновременно - на европейски", коментира министърът.

Имах добро мнение за Сергей Игнатов откак бе ректор на Нов Български университет, но явно съм бъркала. Какво "културно-историческо наследство" ще предложим на турчетата? Че сме били под турско робство (и "османско владичество" да го наричаме, все тая), че турците са поробители, които са потурчвали насилствено българите, клали са ги и по всякакъв начин са ги подтискали, защото са били рая - сиреч второ качество хора?! И така ще ги интегрираме? На таратанци!

А на ромчетата какво ще предложим? Пълна дупка, щото в "културно-историческото наследство" няма отговори на въпроса, който всяко интелигентно турскоговорящо или влашкоговорящо ромче ще си зададе - а защо говорим различен език? Българскоговорящите, но изповядващи исляма ромчета ще попаднат в същата ситуация като турчетата. А и едните, и другите ще се запитат "защо живеем в гета и ни броят за втора категория хора?"

Максимумът, който ще постигнем с "културно-историческото наследство" е подобен на френските постижения - чернокожи африканчета или арабчета, изповядващи исляма, да рецитират в часовете по история "Нашите прадеди - галите..." Е, включително и заради тия "прадеди" французите сериозно са обезпокоени, че децата и младежите, изповядващи исляма, които са френски жители и граждани не се интегрират, а си остават затворени в общностите си. Подобно на тях германците се чудят защо турците трето поколение, живеещи в Германия не се интегрират, а остават затворени общности.

Т.нар. културно-историческо наследство е способно само да разделя, да изолира. А преосмислянето му е единственият път за изграждане на национално самосъзнание, самосъзнание на български граждани и едновременно - на европейски. Толкова ли се бои всеки, който е на власт, сиреч може да взима и реализира решения, да каже, че трябва да преразгледаме досегашната си българоцентрична интерпретация на историята. Че е крайно време да напишем общата си история с Турция? Ако продължаваме да градим нация на етническа , а не на политическа основа - към това води "културно-историческото наследство", след няма и 30 години етническите българи ще са малцинство в България. Какво тогава ще е поведението на мнозинството с небългарско самосъзнание, ме е страх да мисля.

Инак да го кажа - българско самосъзнание може да се създава, само признавайки етническите и религиозните различия, разбирани не елементарно като 5-минутни новини на турски по телевизията; а като резултат на дълга и сложна обща история. ОБЩА - това е ключът - общата ни история с турците и ромите, с уважение към различността и миналите противопоставяния.

Още по темата:
"Време разделно" - кулминация на мита за насилствената масова ислямизация

Възраждането - мит или какво?

Изборите, които правим.

Българското Възраждане. Балканските икономики 1800-1914: еволюция без развитие (рецензия)

Митът за Възраждането. Етническото "основание" за "освободителната Балканска война

Митът за Възраждането: Масовото образование - няма такова

Българското Възраждане е явление от типа на "курви сбогом" - основна теза

Първите впечатления на Александър Батенберг за българите

"Смърт и изгнание. Етническо прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922"

“Зовът на земята” са били посрещнати много добре в Перник на фестивала “Сурва”. Според БНР:

Сред десетте гостуващи от чужбина групи най-аплодирани бяха представителите на Палестина.

“Зовът на земята” ще имат концерт днес в София, на сцената на кино “Люмиер” (малката сграда на НДК) от 18:30. Входът е свободен.

Благодаря много на Събина, която ми предостави снимка от “Сурва”. (Мерси!)

Сайтът “Всеки ден” публикува днес това: “Димитровград пожела от София Паметника на Съветската армия Властите в града искат да възкресят миналото чрез специална алея понеделник, 31 януари 2011 08:57 Христо Христов Община Димитровград поиска официално от София Паметника на Съветската армия. Преди 20 дни близо 200 души от инициативен комитет за премахването на паметника в [...]

“Когато правителството ти изключи всички комуникации, вече е  време да изключиш правителството си!” Това написа преди три дни един потребител на социалната мрежа Twitter по повод събитията в Египет (стр. 10). После се появиха съобщенията за Египет, в които повечето думи изглеждаха все едно са маркирани с черен коректор. Тези черни правоъгълници бяха използвани като знак на протест срещу цензурата на египетските власти. Разбира се, че нито една власт няма ресурсите да преглежда всички съобщения в интернет и да заличава само неудобните думи. И понеже и властта в Египет знае това, реши да затвори изцяло достъпа до социалните мрежи. Неуспешно.

През 2011 г. комуникациите вече са неизменна част от всекидневието и забелязваме присъствието им само когато… отсъстват. И тогава идват решенията - хората в Египет започнаха отново да набират през модем телефонни номера и след онова забравено вече електронно жужене да се свързват с интернет. Солидарни потребители от цял свят започнаха да изпращат адреси на прокси сървъри, с чиято помощ за известно време египтяните могат да влизат в неблокирани от властите сайтове и през тях отново да стигат до социалните мрежи. Резултатът е, че текстовите съобщения, снимките и кратките видеоклипове в Twitter са най-богатият източник на информация за събитията в Египет. Същият модел дори беше приложен и от световните информационни гиганти, като CNN и BBC, които отвориха секции в сайтовете си и предоставят буквално през секунди също така кратки съобщения и снимки от многобройни автори.

И все пак това не е Twitter революция. Много е удобно за медиите (включително българските) да обясняват всичко с новите технологии. По телевизиите дори показват карти на “интернет революциите” по света от последните няколко години. Никой не нарича въстанията в началото на 20 век “радиореволюции” въпреки огромната мощ, която е имало радиото в онези години. Същото е и със събитията от времето на бума на телевизията през втората половина на 20 век. Социалните мрежи помагат на света да научава много повече и много по-бързо за събития на хиляди километри. Така е и сега с Египет. Истината е, че нито Twitter, нито Facebook извадиха хората на улицата, но това е лесното обяснение за медиите.

Тази симпатична наивност прикрива страха от споменаването на истината. Има само една дума, с която наричаме причината и за въстанието в Египет, и за всички подобни прояви на народно недоволство. С тази дума наричаме това, което е отнето на хората от улиците, и това, за което те излизат на улицата - свободата. Тази дума обаче не я чувате често. И медиите не я използват често. Защото споменаването й може да провокира въпроси за свободата в България. Може да провокира и отговори. И те да не ни харесат. А много по-удобно е да си затвориш очите, да обясниш всичко с “интернета” и очаквайки поредния сериал, да се зарадваш искрено на рекламата, в която един телевизионен Санчо Панса отговаря на репликата за свободата с думите “И салама си го бива”.

Сподели във Facebook

(приказка за деца и родители)

В един дом живеел Чадър. Не много стар и не много млад. Това бил голям черен Чадър. Значителна част от живота си бил прекарал в тъмния килер и всеки ден с нетърпение очаквал дъжда.
Да, той повече от всичко обичал дъжда. Когато настъпвало дъждовно време, Чадърът се чувствал много нужен и важен. Стопанинът навсякъде го носел със себе си, разтварял го над главата си и тогава Чадърът усещал с удоволствие еластичността и силата на своите спици. Чувствал се като изпънато платно, което води след себе си своя Стопанин. Чадърът се къпел в капките дъжд и се радвал на тяхното изобилие. Плувал високо в небето, измит и освежен, и кимал на плуващите насреща му, познати чадъри.
Особено обичал да среща един изящен дамски чадър, ярък и весел като пеперуда. Този чадър въобще не бил горделив, точно обратното - проявявал внимание към нашия чадър. Когато Стопанинът стоял рано сутрин на спирката, чадърът-пеперуда често се оказвал съвсем близо до черния Чадър и той понякога даже усещал с влажната си материя докосването на пръстчетата на своята съседка. Това били възхитителни мигове и Чадърът често си ги припомнял, докато висял в тъмния килер.
Но сезонът на дъждовете преминал и за Чадъра започнал сив, нещастен живот. "Ах, само да завали!" - казвал си той и се вслушвал внимателно за дългоочаквания гръм.
Но веднъж чул нещо съвсем друго - малкото момченце на Стопанина попитало:
-Татко, какво означава зодиакални знаци?
Чадърът не дружал с момченцето, защото то било прекалено малко за такъв голям чадър. Затова бил много изненадан от отговора на Стопанина:
-Иди в килера и донеси моя чадър. Той ще ни помогне.
Отивайки в стаята, Чадърът боязливо потрепвал в ръцете на момченцето: "Какво ще правят с мен? Та в стаята не вали дъжд, а аз само това умея, да се къпя под дъжда."
И тогава Стопанинът разпънал големия черен купол на Чадъра над детето.
-Гледай, сине! Това е небесният свод, който виждаме тук, от земята.
Чадърът замрял от удивление: "Аз?! Небесният свод? Какво чудо!"
Но истинските чудеса тепърва предстоели. Стопанинът взел парче тебешир и започнал лекичко да гъделичка Чадъра отвътре.
"Ох, ох, не мога! Гъдел ме е! - едвам се сдържал да не прихне в смях Чадъра. Но за щастие Стопанинът престанал да го гъделичка и казал на сина си:
-Ето виж: тези точки са звезди. Те се групират в съзвездия. А ето тези дванадесет съзвездия от древни времена наричат зодиакални. Така се напичат и знаците с които се отбелязват. Всяко съзвездие си има име. Това е Дева, това - Водолей, а това - Близнаци.
"Дева, Лъв, Стрелец ..." - като омагьосан си повтарял Чадърът и това го изпълвало с ново, непознато досега чувство на вълнение и възторг.
-Аз съм небесната сфера - за кой ли път си шепнел Чадърът и се вслушвал в тези загадъчни думи.
От този ден всичко се променило в неговия живот. Той се сприятелил със сина на Стопанина. Всяка вечер момчето го взимало в леглото, отваряло го над главата си и го гледало, като бавно въртяло дръжката.
Това били най-прекрасните мигове за Чадъра. Той много обикнал момчето, тъй като всяка вечер то му разказвало нови, интересни неща за звездите, за кометите и Галактиките. Всичко това момчето четяло през деня в голяма красива книга, а вечер разказвало на своя приятел.
Но отново настъпил дъждовният сезон. Това било така неочаквано за Чадъра. Той съвсем бил забравил, че на света ги има тези противни, досадни дъждове, които те пропиват до последния конец така, че да не можеш да изсъхнеш до сутринта. И разбира се в този вид е абсурдно да попаднеш в постелята на малкия си приятел.
Чадърът намразил дъжда за това, че го разделил с момчето. Даже видът на веселия чадър-пеперуда не можел да го утеши. Напротив, докосванията до спиците на съседката му започнали до го дразнят. "Що за нетактичност, - мърморел си той под носа - да си тика мокрите пръсти в небесната сфера?"
Сега целият смисъл на живота за Чадъра се заключавал във вечерните беседи с момчето.
Времето летяло като в приказка - от среща до среща, от дъжд до дъжд.
Минали години. Чадърът остарял и избелял. А момчето пораснало и станало Астроном. Той окачил Чадъра при себе си в обсерваторията и понякога казвал: " Моят първи учител!" И макар да изричал това на шега, Чадърът искрено вярвал, че е точно така. И ако не беше той, старият Чадър, момчето никога не би станало Астроном. И може би е прав.

А ти как мислиш?

Галина Кузнецова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

С книгата на Робърт Кийосаки „Богат татко, беден татко” се запознах случайно. Ако трябва да съм честна, не вярвам в книги, които ти казват колко е лесно да станеш богат… стига да имаш няколко милиона в банката и солиден „гръб”. Но за тази книга чух и прочетох толкова много положителни отзиви, че… в един прекрасен ден се озовах на изхода на книжарницата с нея в ръка.

Продукти за 4 порции:
1 пакет макарони тръбички или други по желание
200г сирене
2с.л. зехтин
2с.л. краве масло
щипка сол
щипка червен пипер

Приготвяне:
Взема се дълбока тенджера. Налива се вода според указанието в опаковката. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее водата се добавят макароните и 2с.л. зехтин. Разбъркват се с дървена лъжица или шпатула. Варят се според написаното на опаковката. Когато са готови се прецеждат. Разпределят се в 4 чинии. Сиренето се стърже на едро на ренде. Разпределя се между 4- те порции. Взема се тиган. Слага се на включен котлон. Поръсва се щипка сол и червен пипер. Добавя се 2с.л. краве масло. Когато се разтопи мазнината и загрее, запръжката е готова. С нея се поливат поциите макарони. Консумират се топли.


Георги Кътов е архитект. Специализирал е в Токийския Технологичен Институт, след което заедно с архитект Вяра Желязкова създават I/O архитекти. От тогава до сега имат 10 построени нови сгради, 15 завършени реконструкции и интериорни проекта и общо 160 домове изградени по техен проект, като количеството е последното нещо, с което се гордеят в работата си.
За представянето си на Форум Дом, Георги ни изпрати заглавието “По пътя на кравите”.

—

Горичка: Какво харесваш в твоя град?

Георги: Уютният мащаб, пластовете история, симбиозата с Витоша, минералната вода в центъра, кестените, пустите улици през август.

Каква е най-важната промяна в областта на околната среда последните 5 години?

Все по-осезаемото обществено съзнание по този въпроса.

Имаш ли решение на някой наболял според теб проблем, свързан с градската среда?

Хората, на които това влиза в професионалните задължения да започнат да се занимават с проблемите на града.

Трудно ли е да си архитект в България?

Интересно е…

Имаш ли любимо място в България?

Градовете с история и планините в работен ден.

За какво ще ни разкажеш на Форум Дом?

Ще ви разкажем за дома като връзка между човека и средата.

–

Разгледайте някои от проектите на I/O Architects: e-architect.co.uk

–

Регистрация за Форум Дом

За да си направите тази обемна картина на сърце, имате нужда от 2 кутии от яйца ( 12 формички), темперни боички и лепило.

Изрежете формичките и ги залепите на твърд картон с лепило. Когато изсъхнат, са готови за боядисване.

Накрая, също от дебел картон изрежете паспарту ( картонена рамка), за да стане картината завършена и готова за подарък.

Арабският свят през последните седмици съвсем заслужено влезе в новините. А днешният пътепис ще ни заведе до едно място, което от доста време като че ли сме забравили –  лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Бейрут, столицата на Ливан. Наш водач там ще бъде един руски пътешественик – Сергей Доля, за чиито пътешествия се надявам да имам повече време да ги превеждам и за нашите читатели.

Още нещо: темата е деликатна и чувствителна, за това още веднъж ще помоля коментарите да се ограничат до самия разказ или до конфликта в Близкия Изток, но в никой случай да не се обижда автора, другите коментиращи или пък редакцията. Знам, че сред читателите на нашия сайт има както про-израелски, така и про-арабски настроени читатели и съм много горд с факта, че досега (почти) никога коментарите в сайта не са прекрачвали границата на добрия тон. Нека продължим и в бъдеще така, а ако мислите, че можете да напишете по-добър пътепис за страна от Близкия Изток – пишете и пращайте, насреща съм и наистина харесвам пристрастните пътеписи! Защото само пристрастните са живи и само тяхното разнообразие може да ни изясни или поне да ни приближи до истината :)

Приятно четене и чакам и вашата гледна точка! :)

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Сабра и Шатила

Близнаците от една трагедия, разиграла се на историческата сцена на Ливан. Емоциите от посещението там бяха много, но ще се опитам, доколкото е възможно, да се абстрахирам от тях и просто ви разкажа за Сабра и Шатила, чиято трагична история много деликатно е описана в Уикипедия ... (Тук оставям оригиналният линк към руската статия, т.к. българаската е изключително постна - бел.Ст.)

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Посещението ни започна с една

клиника на Червения полумесец

Самото дружество е основано през 1968 г., и общо в Ливан тези клиники са пет. Те обслужват палестинците и се намират на 5 минути пеша от Сабра и Шатила:

Нивото на оборудване на клиниката е доста висока и може да се конкурира с много от клиниките по руски регионални центрове. Този зъболекар свободно си говореше с нас на руски. Следва да се отбележи, че 80 процента от лекарите говорят руски, т.к. са обучавани в Съветския съюз:

Тъй като палестинските бежанци в Ливан нямат право на нищо – нито на образованието, нито на работа, то и пари нямат.  Както и бъдеще. Ето защо, безплатното медицинско обслужване им е жизнено необходимо.

Показаха ни своеобразен

музей на народното творчество към клиниката

Този ключ носи много символика. Преди много години, когато палестинците са били принудени да напуснат домовете си, всеки собственик е сложил на врата си ключа от къщата си. Минали са вече няколко десетилетия, а ключовете все още висят по вратовете на много палестинци. Защото, докато те са живи, ще е жива и надеждата да се завърнат у дома:

За децата на палестинците, дори и Дядо Коледа не съществува - само кокали и трохи:

Детство ...

Буквален превод „Не е ли Холокост това, което се случва в Палестина?“

Към Сабра и Шатила води широка търговска улица:

Разни стоки се продават тук. Някои от тях се демонстрират от синеоки манекени със счупени глави:

Местният Елдорадо: (Елдорадо е известен руски интернет магазин за битова електроника - бел.Ст)

Повечето от стоките са „втора ръка“:

Направо в задния двор на пазара има

масов гроб, където са погребани 3000 палестинци,

загинали по време на клането през 1982 г.:

Под тази, на някои места оплешивяла, поляна са останките на убитите. Тогава с булдозери просто е изкопана огромна яма, в която събират всички, които вчера са искали да живеят...

Изненадва ме известното неуважение от страна на палестинците към загиналите им сънародници. Мен ме потрисаше от мисълта, че ходя по костите на жени и деца ... Само това парче камък и надписът върху него напомнят на трагедията:

Отвън Сабра и Шатила са като нормални райони на Бейрут.

Противно на очакванията ми, те не са оградени с ограда и бодлива тел, и не се охраняват от войници

Както и в много арабски квартали, жиците тук са забележително много:

Интересно е, че всеки следващ балкон, като се започне от втория етаж, отстои по-далеч от сградата, отколкото предишния. И като резултат на последните етажи може те да се ръкувате със съседа отсреща.

Небето е невероятно синьо. Отдолу нагоре гледката е поразителна:

Само да нямаше кабели ... Заради тях изглежда, че гледаш към небето от клетка:

Вътрешните дворове са много мръсни. Кокошките и боклуците са задължителен атрибут на палестинските квартали.

Националните символи се срещат доста често:

Тъй като на палестинците им е забранено да работят, то и хората по улиците винаги са много.

Общо в Ливан има 12 регистрирани и 7 нерегистрирани бежански лагери. В най-големия от тях живеят около 75 000 човека. Общо в Ливан има 320 000 бежанци от Палестина, но правителството твърди, че  са 600 000 души. Това се прави, за да запази религиозното равновесие в страната и да не се даде гражданство на бежанците:

Само на тази стена има 3 портрета на Ясер Арафат. Той е много почитан тук и се смята за национален герой:

Децата винаги са деца:

А момчетата даже порастнали, си остават същите:

Както ни беше казано, ние бяхме първите руснаци, които са посетили Сабра и Шатила през последните години, въпреки че западни журналисти идват тук почти всеки ден. След като научеха, че сме от Русия, искрено се радваха, стиснаха ни ръцете и казваха (буквално) "Благодаря за Съветския съюз":

Улицата, водеща от Сабра в Шатила.

Тези лагери са на 2 минути един от друг:

Къщата, разрушена преди много години, все още е обитаема:

Жените, както и на много места в Изток, носят багаж по главата си:

Тази кола изглежда като външно тяло сред цялата тази мръсотия и разрушения:

Конете са един от основните видове транспорт. Колите почти всички са произведени през 70-те и 80-те години и като цяло не са в движение:

Стъкла няма, защото там винаги е жега.

Ето защо всички се затварят с някакви парцали от външния свят:

Бейрут - наистина е град на контрастите, след само 10 минути с такси започва центъра на разкошния Бейрут, с басейни по покривите на хотелите, задръстванията  от Lamborghini и магазини с чанти по 10 хиляди долара ...

Ливанци и израелци – погледът върху конфликта

(Втората част на днешния пътепис представлява обобщение на гледната точка на ливанците, както и коментар от страна на израелец, който е приятел на автора. Както едните, така и другите мнения поне на мен са много показателни и информативни и ми се струва, че много помагат да си изясним поне малко картинката – бел.Ст.) Често виждаме едни и същи събития в диаметрално противоположна светлина, в зависимост това от коя страна на барикадите се намираме в момента. Днес искам да ви разкажа за това как ливанците възприемат ливанско-израелския конфликт. За това, в което те виждат причините за неговото възникване кого обвиняват за него. Всичко е записано като тези от думите на ливанци (обединени под името Ливанец в по-долу показания диалог – бел.Ст.) и може да се различава от това, което се възприемат израелците този, както по същество и в детайли. В крайна сметка, всеки „къдри“ учебниците по история в своя полза. За да не не изглежда  постингът едностранчиво, помолих израелеца Игор Toрик (ИТ), моят водач, който повече от 20 години се занимва професионално в историята на Израел да коментира всички твърдения ...

[singlepic id=7912 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7913 w=320 h=240 float=right]

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

1. Ливанец: Историята на конфронтация и гражданската скръб е започнала през 1948 г. - в време на раждането на еврейската държава. Тогава светът е решил, че евреите имат право да създадат своя държава, и именно тогава палестинците са започнали да бъдат гонени от родните граници. ИТ Израелец: Не да се гонват, а да бягат 2 Ливанец: Ливанците са съгласни, че евреите имат право на собствената си държава, но не са съгласни с факта, че те имат право да експулсират палестинците, живели там в продължение на много години, в бежански лагери. ИТ Израелец: Евреите никога не са експулсирали палестинци, с изключение на няколко десетки терористи. Бежанците са бягали сами, страхувайки се от война, при което Моше Даян се опитваше да ги спира – „Ние ще покажем на света как може да живее може двунационална държава "- цитат от Даян . 3. Ливанец: Първият ливанската гражданска война започна през април 1975 г. между палестинците и ливанските християнски партии. Ливан е една демократична държава. Всеки може да се изправи и да изразява своята гледна точка. Всеки може агитира за това, което той иска. Това ни и погуби. С пари от други арабски държави бяха напудерни мозъците (т.е.заблудени – бел.Ст.) на мнозинството ливанции. Общественото мнение се разцепи: някои искаха да приемат палестинците, а другите бяха категорично против. ИТ Израелец: Адекватно

[singlepic id=7917 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7918 w=320 h=240 float=right]

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

4. Ливанец: Повечето палестинци са мюсюлмани, и християните  се страхуваха, че се нарушава балансът на силите. Затова те че не искат да сеприемат бежанци и да им се дава гражданство. ИТ Израелец: Адекватно 5. Ливанец:  През 1982 г. Израел атакува Ливан, защото тук се появи "Хизбула" и започна своите операции. Израелците влязоха в столицата, но именно след навлизането на израелските войски следва от масовите убийства на палестинските бежанци в Сабра и Шатила от страна на християните маронити. ИТ Израелец: Адекватно 6. Ливанец: Това и предизвика ръстът на агресия от страна на "Хизбулла" и мюсюлманските радикали. "Хизбула" са 99% шиити, които искат да освободят Южен Ливан и да „решат“ палестинския проблем. Те се борят за своите правата, за свободата си, и на Запад ги възприемат като терористи. ИТ Израелец: За какви „свои“ права да се бори Хизбула на територията на Израел? Членовете на тази организация са ливанци –  палестинци там няма (палестинците са сунити), те живеят в собствената си страна и са свободни в нея. Какво общо има Израел? И именно защото обстрелват територията на друга държава и отвличат чужди войници – то те са терористите.

[singlepic id=7919 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7920 w=320 h=240 float=right]

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

7. Ливанец:  Израел освобождава Бейрут от Ясер Арафат, който успява да организира преврат (в Бейрут – поянението е мое, Ст.). Но през 1994 г. Арафат печели Нобелова награда за мир, което също говори за двойствената природа на възгледите за конфликта. ИТ Израелец: Адекватно 8. Ливанец:  В резултат на това Израел остана в Бейрут за около година, изгони Арафат, даде повече власт на християните и си тръгна. ИТ Израелец: Адекватно 9. Ливанец: „Хизбула“ е една много мощна структура. Има реална власт, и повечето от решенията в Ливан, се взимат от нея. Спонсори на организацията са Иран и Сирия, и то с доста големи суми пари - до $ 100 милиона годишно, а броят на членовете е около 5000 души. ИТ Израелец: Адекватно 10. Ливанец: Гражданската война завърши през 1990 г. след срещата на Тайфа в Саудитска Арабия. След сключване на договора, всички партии се разоръжиха, с изключение на "Хизбула". Без Хизбула целият Ливан щеше да е завладян. ИТ Израелец: От кого щеше да е завладян Ливан, ако я нямаше „Хизбула“?  И с „Хизбула“  и без нея , когато е било необходимо да се спре тероризма, Израел е превземал (Ливан), а после си е тръгвал. И като цяло – по своя воля.

[singlepic id=7921 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7922 w=320 h=240 float=right]

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

11. Ливанец:  През 2000 г. "Хизбула" е изгонил Израел от Южен Ливан с помощта на партизанска война. Израелците са принудени да напуснат. От тогава, Израел бомбардира Ливан 3 пъти. ИТ Израелец: С партизанска война - за съжаление, точно така е, но 3 бомбардировки не е имало. След войната в Ливан – никакви нови бомбардоровки не е имало 12. Ливанец: През 2006 г. Хизбула отвлякоха двама израелски войници. В отговор на Израел започна да бомбардира цялата страна. Бомбардира всички мостове в Ливан, всички фабрики и електроцентрали. ИТ Израелец: Те не само отвлякоха от 2-та войници, това не би било достатъчно, за да се започне война срещу Ливан. Те постоянно обстрелваха с ракети целия северен Израел, Акра, Хайфа, Кирят Шмона, загиваха цивилни (мирни в оригинала – бел.Ст.)израелски граждани. Отвличането на войниците, бе последната капка, детонатора, но не е било причината за войната. 13. Ливанец:   Сега Израел не иска да превзема Ливан, но иска да го задържи икономически слаб.За тази цел всяка пролет между Израел и Ливан се случва, малка войничка, за да изплаши туристи от Ливан. А в това на Израел помагат от САЩ, които са заинтересовани от постоянен "пожар" в Близкия изток, насочвайки всичките си усилия към по-нататъшна ескалация на конфликта. ИТ Израелец: Всяка пролет ?????? От къде са тези глупости? :):) („откъде са тия съчки“ – буквален превод от руски – бел.Ст.) От 2006 г. насам не е имало НИТО ЕДНА военна операция в района. Да, и демонизирането на САЩ не е съвсем адекватно, въпреки че знаеш, че не обичам особено Америка:)

[singlepic id=7924 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7923 w=320 h=240 float=right]

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

13. Ливанец: Обикновените ливанци искат да приключат с "Хизбулла", също както и израелците. Те не искат да воюват повече и искат да живеят в мир. От друга страна, именно с парите на организацията в Ливан и  се строят детски градини, училища, общински учреждения, извършват се социални програми. ИТ Израелец: Адекватно 15.  Ливанец: От ливанско-израелския конфликт най-голяма полза имат ръководителите на другите арабски държави, включително Сирия, чиито войски през всичките тези години са служели като привнесен буфер, ограничаващ на националните идеи. ИТ Израелец: Адекватно 16.  Ливанец: Останалата част от арабския свят в през 60-те години все още е живял без тоалетни и е яздил камили. Те бяха идиоти, но сега, заради ливанско-израелския конфликт, умните ливанци са принудени да напускат страната си и да работят за благото на другите арабски страни. Във всяко семейство Ливан, има хора, които работят в чужбина. ИТ Израелец: Без коментар:)

[caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила"][/caption]

17.  Ливанец: В Ливан, където живеят 4.5 милиона човека, а извън нея - 20 млн., които помагат с пари на сънародниците си. В страната има паметник на емигрантите. Когато се върнат, народът ще ги чества. ИТ Израелец: Без коментар 18.  Ливанец: Всички останали съседи на Израел: Йордания, Египет и Сирия са подписали мирен договор и имат посолства в Тел Авив. Всички тези страни живеят в мир и използват Ливан за свои цели, т.к в има Ливан демокрация и всеки може да агитира за каквото се сетиш. ИТ Израелец: Със Сирия няма нито мирен договор, нито посолства. 19. Ливанец: По-рано Ливан е бил център на науката и образованието. Но сега  Лувърът откри клон в Абу Даби, а не в Бейрут. Обикновените ливанци са много обидени от тази постановка.. Въпреки това цивилизованият свят предпочита луксозната стабилността, а не историческата справедливост. ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила"][/caption] 20. Ливанец:  В Ливан има 5 палестинските лагер, съществуващи вече  50 години.Палестинските бежански лагери са оградени с висока ограда с бодлива тел. Снимането на лагерния периметър е строго забранено. ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат. 21. Ливанец: Палестинците да излизат до вечерта, но не могат да купуват къщи или да работят. Сега в Ливан с на пари на ООН се издържат 100 000 палестинци във всеки от петте лагера. Останалата част от света не ги е грижа за тези хора и техните проблеми.Цивилизовани страни предпочитат да игнорират този проблем. Ливанския народ не е доволни, че целият свят се опитва да реши проблема с Палестина, за сметка тяхната малка страна. ИТ Израелец: Какъв е този ливано-центризъм? :):):):) Никой не се опитва да реши проблема именно за тяхна сметка. Бежанци палестинци има МНОГО повече в Йордания, Сирия и др. IT: Да добавя от мен: струва ми се, че Ливан е една много интересна страна и ливанците са добри хора. Те наистина са им напудрили (замътили – бел.Ст.) мозъците предимно Сирия, а и „Хизбулла“ като добавка. Аз съм много съжалявам, че ние сме с тях нямаме мир. Коментар от съпругата на Игор: Ливанците са заложници на конфликта и ми е много жал за тях. Като резултат те опират (пешкира – бел.Ст) от всички страни, въпреки че в техните неволи са виновни други страни - Сирия, Иран и т.н.

[caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила"][/caption]

Стената срещу бежанския лагер е изрисувана от живеещите в съседство палестинци.

Край

Автор: Сергей Доля

Снимки: авторът

Превод: Стойчо

Още пътеписи от близки места:

1. Израел – един предвоенен пътепис – част втора
2. Виза за Армения / виза за Ливан
3. Израел – един предвоенен пътепис – част първа

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Напоследък самокритично забелязвам, че на нас, българите, нищо не ни става, граждани. Поне нищо не ни става като хората, докато се намираме в самата България. Навън когато сме, в чужбина, по-иначе стоят нещата – на някои им става.

Казвал съм го и преди – ако българинът Джон Атанасов се беше родил и живял по нашите земи, не компютър, ами цървули нямаше да измисли и сглоби, защото вероятно щяха да го пратят да се учи за овчарче. А ако пък Айнщайн се беше родил българин, какъвто е умен, сигурно пак щеше да си сътвори теорията на относителността, само че никой, никога и никъде нямаше да научи за това, та светът и досега щеше да си ходи безпросветен.

Ама да не отиваме толкова нагоре по върховете на общочовешкия разум, да вземем за пример нещо просто, да речем виното. Оказва се, че виното, което уж всички тук си правим от хилядолетия – и то не ни става. Поне не като хората. Онзи ден с приятели си купуваме бутилка италианско вино от най-нисък клас, доколкото може да се съди по цената – 8 лева или 4 евро. Само за уточнение – купуваме си италианско поради любознателност, да го опитаме, а от нисък клас – поради бедност. За сравнение, `щото от философията се знае, че при преценката на нещата база за сравнение винаги трябва да има, си купуваме и една бутилка българско вино от 8 лева, което, за сведение, далеч не е от най-ниския клас сред българските вина.

И установяваме, че италианското става за пиене, много добре даже става, а българското – не става. Накрая го изпиваме, разбира се, но с голям зор, едва, едва, колкото да не го хвърлим, щото пари се е давало. Междувременно сондираме мнения и стигаме до общото заключение, че ако с това си качество италианското беше българско, щеше да струва някъде от порядъка поне на 20 лева.

Възниква резонният въпрос – защо да си купувам скъпо българско вино, след като мога да си купя евтино италианско със същото качество. Още по-резонния – защо дори и виното не ни става като хората. И много други въпроси възникват.

По-рано пък с други приятели обсъждаме една реклама, в която малко момиченце в националния ефир възкликва: “Еба ти!” Всъщност никой от нас не е сигурен дали според авторската концепция момиченцето трябва да възкликне точно “еба ти”, но всички сме категорични, че точно това се чува по телевизора. И докато мрънкаме малко на тази тема, някой се сеща и твърде нецензурно коментира другата гениална идея, пръкнала се напоследък в рекламния свят, който ни заобикаля – за онзи шеф, дето като не знае какво да си прави продукта, просто му сменя името с доволна усмивка, съвсем по социалистически.

`Ма, граждани, това не става, бе.

Дотолкова не става, че чак му се повръща на човек като гледа подобна тъпотия, окичена с претенцията да ти продаде нещо. От друга страна, в чалга обществото, в което живеем от години, вече не съм учуден от самата гениалност, бликнала сред  авторите на подобни реклами. Учуден съм от тъпотията, бликнала сред онези тъй наречени бизнесмени, които плащат пари за реализация на такива гениални идеи, без да си дават сметка, че силно замърсяват околната медийна и мисловна среда. Но да оставим общия план настрани – да бяха си дали поне сметка, че закопават собствения си продукт с антиреклама. Което обаче също не става. А това само по себе си пък показва доколко от някои наши бизнесмени дори чеп за зеле не става, следователно показва и защо общото ни икономическо положение е съответно.

Да си причиниш ти сам подобна реклама…..Еба ти! А ако ви кажа дори приблизително колко струва изработката на това чудо, граждани, направо ще се отвратите от нерадостната съдба, която ви подтиква да смятате заплата от 1 000 лева за добра заплата. Ама няма да ви кажа, за да не възникват обществени вълнения като в Тунис и Египет. Той и без това бат` Бойко си има достатъчно главоболия.

Ама то и около него като гледам напоследък работата хич не става. В смисъл – не става като в нормалните страни, а типично по български. СРС-тата, които му извадиха някои  неизвестни извършители, не изпълняват целта си да го свалят от власт, защото не са читави дори за компромати. Собствената му защита реакция обаче пък, вместо да използва некадърността на компроматорите и да издигне самия Борисов до нови висини в очите на любящия електорат, също не му върши работа, защото и тя излезе чурук, пълна с противоречия и неясноти, та като цяло не става.

Ами да вземе пример от приятеля си Берлускони. На него очевидно всичко му става, ако се съди по факта, че италианските ударници му спретнаха далеч по-сериозен удар – обвиниха го, че склонява към проституция малолетни арабски девственици. Но Берлускони  трепна ли? Не трепна. Никога в живота си не съм плащал на жена – вика. И ще видите, граждани, почти сигурно ще се докаже, че наистина никога не е плащал на жена. Макар в такива ситуации винаги да е спорно дали подаръците в пари са плащане или не са плащане.

Като говорим за Берлускони обаче аз харесах още повече една по-ранна негова политическа изява – когато дълбоко, искрено се възмути, че някои го подозират да е спал с девойки от левицата. `Ма много се възмути и лично удостовери човекът, че към жена с леви убеждения дори ментално не посяга, колкото и мъчително да му става понякога от този факт. Ето, точно такова поведение, граждани, аз определям като проява на твърдост и последователност в съблюдаването на политическите принципи, не като повечето нашенски политици.

Е, истина е, че и в България има някои достойни стожери на политическата принципност и последователност. Да вземем за пример вече бившият президент Георги Първанов. Преди време, ако си спомняте, те бяха отявлени противници с Бойко Борисов. После, през лятото на миналата година, когато Борисов започна да кляка по въпроса за изграждането на руските енергийни проекти в България, двамата наглед се сближиха и започнаха да се превръщат в нещо като приятели или поне партньори. Най-малкото, бат` Бойко така си помисли, защото президентът викаше – “с Борисов често си говорим по телефона”.  

Е, сега се разбра, че Първанов, независимо от приятелските разговори, пак си е оставал последователен негов противник, само че под формата на приятел. Или на някой, който склонява някой друг към някакво си нещо срещу заплащане. И реалният резултат от тяхното приятелство, граждани, май ще излезе твърде подобен на оная работа с бременността и раждането, която е леко отложена във времето. Сиреч – миналата година на двамата си гукаха по телефона, пък резултатите от тази телефонна любов се появяват чак сега под формата на вторични ефекти, записани на СРС-та.

И странното е, че като му стана на бат` Бойко криво от този отложен резултат, възприе го като предателство от страна на президента, та онзи ден в Парламента чак намекна за топлата връзка между Първанов и сегашния бурен скандал. От което президентът пък се засегна. Сякаш Борисов едва ли не пръв, а не последен в тази страна прозря истината и заговори за нея…..Но, така или иначе, Първанов се закани, че направо главния прокурор ще сезира за изказването на премиера, с откровено образователната цел да се научи той да си държи устата затворена.

Аз лично отначало се учудих защо му е на главния прокурор тепърва да се учи да си държи устата затворена, след като той и без това си я държи затворена. Особено по важните дела в държавата. После обаче се сетих за какво иде реч и направо завидях на Първанов. Толкова последователност в думи и действия май наистина не съм срещал у никой друг български политик. И толкова принципност в защита на безпринципни каузи.

Ама с оглед на днешната ни тема, граждани, важното е, че президентът ни е сред малкото наши политици, на които изобщо им става. Като гледам дори – винаги му става и всичко му се получава, поне през последните десетина години. Вярно, при него и в това отношение нещата са малко обратни в сравнение с всички нас, обикновените  българи. Имам предвид, че, както казах в началото, на нас ни става едва когато се махнем оттук и се запилеем по пустата чужбина. А на него пък му става само тук, в Родината, иначе в чужбината – не. Поне не в онази чужбина, която наричаме нормален свят. Е, в Русия му става понякога, но пък ние Русията за чужбина ли ще я броим. Хеле пък за нормален свят…..

То в сегашната ситуация, в която се намираме, и самата България да броим за нормален свят е леко неприлично, но какво друго ни остава, като сме дълбоко закърмени с патриотизъм. Родина, синко, родина! – както казал големият торен бръмбар на малкия, когато малкият го попитал защо през цялото време живеят в лайната.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Американският всекидневник The New York Times пуска от понеделник своята първа електронна книга, Тя обаче е посветена на една от най-горещите теми през последната половин година - WikiLeakes. Книгата ще се разпростравява чрез най-големите книжарници на електронни книги, сред които Amazon.com, Barnes & Noble.com, Google eBookstore и iBookstore на Apple.

Как да публикуваме обява в интернет?

В новия 21 век технологиите напреднаха главоломно. Може би много малък процент от хората нямат компютър в дома си и това говори, че останалите имат, а от там и че го ползват. Някои ползват компютрите си, за да играят игри, други за обработка на документи, а трети, за да сърфират в интернет и т.н. Независимо за какво ползвате компютъра си, когато в един момент търсите или сте решили да предложите някаква оферта обикновено ви се налага да влезете в сайт за обяви. Там подробно може да разгледате всички оферти, които ви интересуват или да сравните цените на вещ, която сте решили да продадете.

Освен информационно тези сайтове за обяви могат да ви послужат, за да публикувате и вашата обява в тях. Естествено добре е първо да си я напишете и редактирате, за да не се излагате като първолаче с правописни грешки, които може несъзнателно да допуснете. Пригответе си и поне 2-3 снимки, защото някои сайтове за обяви позволяват и качването на изображения към публикуваната обява, което е голямо предимство, защото клиентът може предварително да се запознае с визията на продукта, който предлагате. Ако примерно сте решили да публикувате обяви за имоти или автомобили бъдете сигурни, че имате шанс за по-голям успех ако обявата е придружена със снимки.

Третата стъпка е да намерите подходящи сайтове за обяви и да откриете бутона, който най-често е „добави обява“. В някои може да се публикува без регистрация, а някои сайтове изискват регистрация, за да може в следващия момент ако решите да я редактирате да имате неограничен достъп до своята обява. В следващата стъпка най-вероятно ще трябва да изберете точна категория, в която да публикувате вашата обява. Попълвате коректно всички полета от заглавие, съдържание и телефон за контакти и трябва да натиснете бутона „публикувай“. Мисля, че няма нищо сложно и всеки с малко познания за интернет средата може да се справи безпроблемно.

Сезонните обяви могат да помогнат на бизнеса ви

Има доста хора от нас, които имат сезонен бизнес. Какво включва той? Това са примерно хотели и заведения по морето и в зимните курорти, продаване на коледна стока, моторите и скутерите са предназначени също най-вече за през лятото, ски и скиорско оборудване и т.н. В общи линии разбрахте за какъв бизнес ще стане въпрос в тази статия.

Интересното при тези сезонни обяви е, че може да изпреварите времето и още предишния сезон, преди да дойде вашият чакан, може да пуснете обяви в различни сайтове за обяви, като по този начин ще привлечете вниманието на много потребители. Както споменахме, че вие трябва да започнете да пускате вашите обяви за хотели, обяви за заведения и други подобни малко по-рано, защото веднъж видяна обявата ако направи впечатление на потенциалния клиент, тя ще бъде запомнена и в по-късен период той може пак да я потърси, за да поръча стоката или услугата, която предлагате.

Вие може би имате сайт, на който сте поместили подробна информация за бизнеса си, но много сайтове за обяви също предлагат и добавяне на адреса на вашата страница в интернет към самата обява. Така когато някой е заинтересован може да кликне на линка, който води към вашия сайт и да разбере повече за определената оферта, а и всички останали, които са поместени на сайта. Добър търговски трик е промоция на сезонна стока, която още не е в сезона си. Ако тя примерно е на добра цена би накарала всеки заинтересован от нея да я закупи ако наистина сметне, че цената, за която я предлагате е наистина добра. При сезонните стоки може да направите и промоция на ваша стара стока останала от предни години, като наистина я пуснете с минимална печалба, за да може тя първа да се продаде и по този начин ще освободите капитал за закупуване на актуална за момента такава.

Добра реклама ли е обявата в интернет?

Офлайн бизнеса може и да ви върви, а може и да не ви върви. Знаем, че рекламата в телевизии и в интернет е скъпа и за това трябва да сме гъвкави и да търсим всякакви алтернативи за подпомагане на бизнеса си. Може да решим да рекламираме в медии и интернет, но защо да не открием и още един начин за реклама, който не изисква парични средства. Методът, който ви предлагам е с обяви в интернет, така може да достигнете нови потенциални клиенти за вашата стока или услуга. Най-доброто в това предложение е, че това е напълно безплатно.

Да, не сте разбрали погрешно, рекламата по този начин наистина може да ви излезе абсолютно безплатно и без нито една стотинка, като имате нужда само от свободно време и достъп до интернет. Ако вече сте се решили и искате да опитате този начин, от който само може да спечелите, а реално няма да изгубите нищо, освен свободното си време е добре да изпълните две важни стъпки, преди да започнете добавянето на офертите си в сайтове за обяви.

Първата важна стъпка е да направите оформлението на обявата(обявите) си. Добре е да подберете подходящо и провокиращо име, с което веднага ще грабнете потенциалните си клиенти. Предложете една наистина добра оферта (изгодна) ако искате тя да има ефект. Ако цената за услугата или стоката е с прекалено голяма надценка бъдете сигурни, че никой няма да ви потърси. Потребителите могат да прегледат хиляди обяви за имоти примерно ако вашата оферта не е изгодна и да изберат съвсем друга обява, на която да се спрат.

Втората изключително важна стъпка е да си направите списък със сайтове за обяви (поне десетина), които са с добра визия и с добра посещаемост, за да може повече хора да видят обявата ви. След като изпълните и тази стъпка вече сте готови, периодично да пускате обяви в различни сайтове и да очаквате нови контакти с ваши нови клиенти.

Националният фонд по стрелковите спортове(Shooting, Hunting and Outdoor Trade Show (SHOT)) проведе на 18.01.2011 година поредното си изложение в Лас Вегас. Според бюрото за контрол над алкохола, тютюна и огнестрелното оръжие, в 60-65 милиона американци има 200 милиона единици огнестрелно оръжие. Ежегодно количеството оръжие намиращо се в частни ръце се увеличава с 4,5 милиона цеви. [...]