ПРИКАЗКА ЗА ЧАДЪРА

(приказка за деца и родители)

В един дом живеел Чадър. Не много стар и не много млад. Това бил голям черен Чадър. Значителна част от живота си бил прекарал в тъмния килер и всеки ден с нетърпение очаквал дъжда.
Да, той повече от всичко обичал дъжда. Когато настъпвало дъждовно време, Чадърът се чувствал много нужен и важен. Стопанинът навсякъде го носел със себе си, разтварял го над главата си и тогава Чадърът усещал с удоволствие еластичността и силата на своите спици. Чувствал се като изпънато платно, което води след себе си своя Стопанин. Чадърът се къпел в капките дъжд и се радвал на тяхното изобилие. Плувал високо в небето, измит и освежен, и кимал на плуващите насреща му, познати чадъри.
Особено обичал да среща един изящен дамски чадър, ярък и весел като пеперуда. Този чадър въобще не бил горделив, точно обратното - проявявал внимание към нашия чадър. Когато Стопанинът стоял рано сутрин на спирката, чадърът-пеперуда често се оказвал съвсем близо до черния Чадър и той понякога даже усещал с влажната си материя докосването на пръстчетата на своята съседка. Това били възхитителни мигове и Чадърът често си ги припомнял, докато висял в тъмния килер.
Но сезонът на дъждовете преминал и за Чадъра започнал сив, нещастен живот. "Ах, само да завали!" - казвал си той и се вслушвал внимателно за дългоочаквания гръм.
Но веднъж чул нещо съвсем друго - малкото момченце на Стопанина попитало:
-Татко, какво означава зодиакални знаци?
Чадърът не дружал с момченцето, защото то било прекалено малко за такъв голям чадър. Затова бил много изненадан от отговора на Стопанина:
-Иди в килера и донеси моя чадър. Той ще ни помогне.
Отивайки в стаята, Чадърът боязливо потрепвал в ръцете на момченцето: "Какво ще правят с мен? Та в стаята не вали дъжд, а аз само това умея, да се къпя под дъжда."
И тогава Стопанинът разпънал големия черен купол на Чадъра над детето.
-Гледай, сине! Това е небесният свод, който виждаме тук, от земята.
Чадърът замрял от удивление: "Аз?! Небесният свод? Какво чудо!"
Но истинските чудеса тепърва предстоели. Стопанинът взел парче тебешир и започнал лекичко да гъделичка Чадъра отвътре.
"Ох, ох, не мога! Гъдел ме е! - едвам се сдържал да не прихне в смях Чадъра. Но за щастие Стопанинът престанал да го гъделичка и казал на сина си:
-Ето виж: тези точки са звезди. Те се групират в съзвездия. А ето тези дванадесет съзвездия от древни времена наричат зодиакални. Така се напичат и знаците с които се отбелязват. Всяко съзвездие си има име. Това е Дева, това - Водолей, а това - Близнаци.
"Дева, Лъв, Стрелец ..." - като омагьосан си повтарял Чадърът и това го изпълвало с ново, непознато досега чувство на вълнение и възторг.
-Аз съм небесната сфера - за кой ли път си шепнел Чадърът и се вслушвал в тези загадъчни думи.
От този ден всичко се променило в неговия живот. Той се сприятелил със сина на Стопанина. Всяка вечер момчето го взимало в леглото, отваряло го над главата си и го гледало, като бавно въртяло дръжката.
Това били най-прекрасните мигове за Чадъра. Той много обикнал момчето, тъй като всяка вечер то му разказвало нови, интересни неща за звездите, за кометите и Галактиките. Всичко това момчето четяло през деня в голяма красива книга, а вечер разказвало на своя приятел.
Но отново настъпил дъждовният сезон. Това било така неочаквано за Чадъра. Той съвсем бил забравил, че на света ги има тези противни, досадни дъждове, които те пропиват до последния конец така, че да не можеш да изсъхнеш до сутринта. И разбира се в този вид е абсурдно да попаднеш в постелята на малкия си приятел.
Чадърът намразил дъжда за това, че го разделил с момчето. Даже видът на веселия чадър-пеперуда не можел да го утеши. Напротив, докосванията до спиците на съседката му започнали до го дразнят. "Що за нетактичност, - мърморел си той под носа - да си тика мокрите пръсти в небесната сфера?"
Сега целият смисъл на живота за Чадъра се заключавал във вечерните беседи с момчето.
Времето летяло като в приказка - от среща до среща, от дъжд до дъжд.
Минали години. Чадърът остарял и избелял. А момчето пораснало и станало Астроном. Той окачил Чадъра при себе си в обсерваторията и понякога казвал: " Моят първи учител!" И макар да изричал това на шега, Чадърът искрено вярвал, че е точно така. И ако не беше той, старият Чадър, момчето никога не би станало Астроном. И може би е прав.

А ти как мислиш?

Галина Кузнецова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: