За пръв път присъствам на Sunday Art Report.

Идеята е следната — да се съберат на едно място писатели, поети и музиканти, да се представят нови лица, да се чуе нещо по-различно и накрая да се завърши с як концерт. Идеята ми харесва.

С Н. пристигнахме в Студентски град, който изглежда по-зле от всякога:


Събитието се проведе в „Строежа“, който много уважавам, заради разумните цени и големия купон, който обикновено става там. Само дето трябва да преодолеете планините с боклуци, калта и кратерите по улицата.

Започнахме с представянето на новата книга на писателя Радослав Парушев. Първият, много впечатляващ разказ с елементи на научна фантастика, за неудоволетворените големи физиологични нужди на наш сънародник по редовната автобусна линия София — Варна, прочете адв. Свилен Овчаров, когото не съм свикнал да гледам в тази роля ;-)


Парушев пише интересно, идват му наум какви ли не идиотщини, но малко дългичко за моя вкус. От един негов разказ мога да направя два нови и да ми остане малко материал и за епиграми...


Следваше Акустик Трио —  Иван Лечев, Веселин Койчев, Цветан Недялков
Свириха разни джазирани композиции, ту с три акустични китари, ту с две китари и цигулка. Като ученик си умирах да ходя да слушам такава музика по заведения и фестивали, сега се усетих, че малко ми е омръзнала. Като че ли не е мръднала за 20+ години. Въпреки всичко, вдигнаха градуса, а и като музиканти са безупречни.


Следваше „Поети с гарнитура“. Това горе не са поетите, а гарнитурата, която заставаше в разни артистични пози, докато младите поети се потяха пред публиката.

Иван Димитров (ляво) и Иван Ланджев (дясно).

Писателят Парушев помага със стиховете на Стефан Иванов (дясно)

Поетите ми бяха досадни, да си призная. Всеки имаше някакви попадения, но, разхвърляни измежду останалия текст, се губеха. По-интересно ми беше да гледам представлението, отколкото да се заслушвам в текста, а и гарнитурата се стараеше.




Само с две китари, дайре и маракаси, Милена направи най-хубавия unplugged концерт, на който съм присъствал. Не беше претъпкано, но не беше и празно, публиката беше съставена от истински фенове и концертът беше вълшебен. Аз като ученик не харесвах много Милена, идваше ми някак твърде агресивно-пънкарска, но тази вечер тя се представи великолепно! А и китаристът с нея — Васко (?) беше невероятен.

Повече за събитието има на страницата му.