Тези, които са били на Форум Родителство, сигурно помнят презентацията на Любов Георгиева.

Сега, преди Форум Дом, Любов ни предложи своите съвети за грижата за детското пространство.

–

Зрение

• Пространството да е семпло и ненатоварващо очите с много бледи пастелни цветове на стените, килимите, мебелите и завесите. Стените са без всички табла, рафтове с играчи и други общоприети начини за показване, колко детско е това място в очите на възрастните.
• Ако искате да проверите дали мястото е подходящо, си представете, че много сте се уморили и ви боли главата и очите ви болят. Огледайте се и вижте, кое в помещението би ви помогнало да си починете и кое би ви натоварило още очите.
• Нежно синьото помага на децата да се успокоят. Ако имате празна стена в този цвят, може да се изненадате как децата неосъзнато застават към нея.
  
• Острите ъгли в помещението може с хартия в цвета на стената да увиете и омекотите.
• Растенията и зеления цвят на растенията много помага на децата с чувствително зрение.
• Телевизор и компютър в детската градина нямат място. Тези, които твърдо вярват в обратното могат да ги сложат в отделно помещение - компютърна зала, салон. Така вибрацията им (когато са изключени) няма да пречи на играта и на съня на децата, защото те я усещат.
• Ярките цветове, особено червеното в обзавеждането предизвикват нервност, неспокойство, агресия.
• Колкото по меки и обли са формите, толкова по-естествено ще се чувстват децата.
• Красотата, хармонията и естетиката са ключово важни за децата.

Слух

• Помещенията са тихи, по възможност по-добре звукоизолирани (например с топлоизолация, алуминиева дограма).
• Пускайте тихо класическа музика. Целта е детето да се отпусне и хармонизира. Много подходяща е музиката на Моцарт. А за сутрешната гимнастика, препоръчваме Йохан Щраус.
• Ако всеки път, когато се пусне дадена музика следва едно действие, децата ще могат да правят по-лесно прехода между темите. Например сутрин се пуска Щраус и децата знаят, че на втория валс започва гимнастиката. Имат достатъчно време докато тече първия валс да се настроят, да довършат важните за тях в този момент дейности и да превключват естествено.
• Много е важно учителите да разговарят с децата, като екскурзоводи - внимателно, без викове, забележки, ирония, обиди, повишаване на тон, заплахи. Мек, спокоен глас и толерантност са ключът към много детски сърца.
• Децата имат нужда да крещят, за да се освобождават. Ако крещенето стане регламентирано, например сутрин, на двора децата, които желаят ще могат да се освободят от напреженията, с който идват от вкъщи. Така деня ще мине по-леко за всички.
  
• В българската традиция (4-5 поколения преди нас) „пролетния” вик е бил особено важна част от авторегулацията. Натрупаното цяла зима затваряне, потискане, скованост, студ, са се изчиствали с легално викане сред природата с часове. „Ехооо!”.
• Целта е класните стаи да са тихи, а децата да имат легална форма да се изразят.

Мирис

• Използвайте почистващи препарати без мирис. И без вредни химикали.
• Помещенията да се проветряват по няколко пъти на ден.
• Помещенията да ухаят деликатно. Например всяка сутрин в купичка вода капвайте няколко капки етерично масло от чаено дърво или мента или лимон или нещо друго. Друг вариант е в голяма купа с вода да сложите изсушена лайка или липа или … Въздухът за възрастните няма мирис, но децата го усещат много добре и това ги успокоява.
  
• Дезодоранти, химически ароматизатори и ароматни пръчици не са желателни. Ароматните пръчици тъй като са силни за децата, са подходящи за открито пространство или за голям салон с отворен прозорец.
• В храната също е добре да се избягват силните миризми. Миризмата от кухненските помещения по възможност да не достига другите стаи, а да се проветрява с абсорбатори или прозорци.

Допир

• Материите имат огромно значение за децата. 100% памук за текстила е минимум.
• Дунапрен и пластмаса е желателно да се избягват.
• Колкото повече естествени материи допират децата, толкова по-добре ще се свържат с природата и ще са по-релаксирани.
• Идеално би било ако пода и мебелите са дървени (не ПДЧ или МДФ).
  
• Добре е съдовете за хранене да са керамични, дори лъжиците да са керамични.
• Килимите на пода, по който играят децата, освен с прахосмукачка да се тупат и перат периодично, това е много здравословно за децата.

—

Днес с водещата Даниела Якова обсъждаме случващото се в Египет и арабските страни, в контекста на вълната от протести, заляла доскоро стабилните режими. Разполагахме с малко време, но смятам, че стана добре.

В БНР Хоризонт – 7.02.2011 by ruslantrad

Марина Новачева е най-добрият тонрежисьор, за който дори би могло да мечтае предаването „Аз чета с Настя”. Студентка по журналистика и активна водеща на собствено предаването („Среднощна разходка”) по студентското онлайн Радио Реакция, тя намира време между ефира и учебните занятия, за да отвори книга. 

Намери време и за да ни сподели как го прави:

(терапевтични приказки за деца, 7-13 г.)

Петьо играел на компютъра, когато го повикала майка му:
-Сине, ела да ядеш, супата вече е на масата.
"Не-е-е, пак тази супа! - помислил си той. - Как ми омръзна! И въобще, защо съм длъжен да правя неща, които не обичам? Ех, ако имах копче на компютъра: натискаш го и супата вече е вкусна!"
Изведнъж стените на стаята започнали да се разтварят във въздуха и след миг се озовал в полутъмно подземие.
-Здравей, Петьо! - чуло момчето.
Пред него стояло странно човече с дълга брада.
-Ти си на мястото, където се приготвя и пази любовта на всички хора по света. Ние, гномите, произвеждаме любов в нашите работилници и я съхраняваме в нашите складове. Никой, освен нас, не знае, откъде се взима любовта и къде се намира.
Момчето било толкова изумено от всичко, което се случва, че не могло да промълви нито дума. Най-накрая дошло на себе си.
-Любов? Любов към какво?
-Абсолютно към всичко. Даже твоята любов към компютърните игри! - отвърнал гномът.
-Не може да бъде!
-Тогава кажи, защо понякога ти се играе, а понякога не? Защо днес обичаш едно, а утре друго? Отговорът е прост - всичко това управляваме ние, гномите - спокойно отвърнало дребосъчето.
-Но така не е честно!
-Защо? Ние се грижим за това чувство и го пазим зад седем ключалки. Никой не може да го открадне или повреди. Освен това, всеки човек поне веднъж в живота си попада при нас и решава съдбата на своята любов за в бъдеще. Днес дойде твоят ред.
И той повел момчето навътре в подземието. Петьо забелязал красивите дървени шкафове до стените.
-Погледни, тук се намира цялата ти любов - промълвил гномът и спрял пред един шкаф. Той отворил вратичката и извадил малка тъмна стъкленица. - Виждаш ли, тук са името и фамилията ти? Вземи я, но внимателно!
-А сега какво? - попитало момчето.
-Сега най-важното! Там, зад ъгъла, стои особен съд. Той е предназначен за всички, но за съжаление е почти празен. Всеки може да добави в него своята любов, но далеч не всички го правят. Решавай, какво ще правиш със своята съдинка - ще я върнеш в шкафа ... или ще дадеш съдържанието и на другите!
-Но защо да го давам, какво ще остане тогава за мен? - попитал Петьо и се обърнал към гнома, но отговор не получил. Гномът бил изчезнал.
"Какво да правя? Да я дам и да остана без любов - към футбола, сладоледа и книгите?! А сигурно има и такива хора, които нищо не обичат, даже да играят на компютърни игри - помислило си момчето. - Колко ли им е зле!!!"
И Петьо проумял: излиза, че най-важното съвсем не са предметите, най-важното е любовта. И тя е това, което трябва да споделяме с другите!
-Напълно си прав, момче! - чул се отнякъде гласът на гнома и Петьо отново се озовал в стаята си.
-Сине, супата изстива - викала го майка му.
Петьо побързал към кухнята. От белоснежната чиния се вдигала ароматна пара. Момчето с опасение преглътнало лъжичка супа. Но неочаквано вместо вкусът на нелюбимото ястие, то усетило нещо невъобразимо и прекрасно, това, което в действителност било вложено вътре - майчината любов!

Михаил Брущейн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Понеже наскоро едни защитници на съветското наследство в България ме заплашиха с изпращане в концлагера “Белене” (направиха си труда да сглобят цяло клипче с червени знамена и съветски маршове за тази цел) днес ключовите думи “Русия”, “съд” и “Белене” ми прозвучаха малко тревожно. Оказа се, че Русия искала да се оттегли от АЕЦ “Белене” и [...]

7 февруари 2011г. в Брюксел Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) посрещна в Европейския парламент група китайски ученици от училище в Шанхай. Те са в Брюксел по покана на свои европейски връстници от Европейското училище Брюксел 2 (EEB2) и връщат визитата в рамките на обменна програма между двете училища.

Днес ще се разходим не много далеч - до столицата на Хърватия – Загреб. Наш водач ще бъде Влади. Приятно четене и , кротко, не се юркайте да тръгвате, че страната ни ще остане без население ;-)

Загреб – границата между Балканите и Запада

За пръв път отидох в Хърватска (в Загреб) през Август 2010г.

Транспортът е или влак или кола

Това е, самолети от/до България няма, в Загреб за low cost за жалост още не знаят..Та пътуването само по себе си е едно страхотно 20 часово преживяване което пожелавам на всички. Особенно интересни са границите ;)  който е ходил, знае, който не е успех! Хубавото е че става само с лична карта- чиста работа! С влак има прекачване в Белград за което ние естествено закъсняхме, но хората ни дадоха безплатен хотел и на другия ден бяхме в Загреб.

Още като стъпиш там усещаш, че има нещо нередно. Абе все едно не си на Балканите, всичко е чисто и подредено, винаги съм си мислел какво ли им идва на ум на чужденците стъпили за пръв път на софийската гара ;)

Та, добре е да си обмените пари

–  навсякъде има менячници което е добър избор няма такси, фалшиви курсове, или някаква друга уловка. Аз естествено като българин не повярвах на съветите и отидох в банка, което пак си е ок.

Транспортът в града е просто чудесен!

Нови трамваи, автобуси, денонощни линии, абе има какво да научим от хърватите. Контрола за един и половина месеца не видях, но понякога купувах билети, колкото да не е без хич (2 лв.)

Градът е разделен на горен-стар и долен- по-нов. Всичко започва и свършва от

Trg bana Josipa Jelačića,

нещо като софийския Поп или Севастопол във Варна. От там се вижда катедралата им която е доста внушителна. От площада тръгва нагоре към

улица Ivana Tkalčića,

където са разположени много ресторанти барове от които препоръчвам Мали Медвед, май се казваше, правят тяхна бира - един път! Цените в заведенията са малко по-скъпи от България, но все пак поносими. Всички пият бира, понеже е по-евтина, а и е добра - Карловачко или Ожуйско нещо като Шуменско/Загорка, пробвайте ги и двете!

В горния град

се влиза през каменната порта и оттам направо е църквата свети Марко и правителствените им сгради. Архитектурата е стара, добре запазена, улиците са поддържани и с удоволствие може да се поразходите без посока, а и може да намерите нещо интересно като

Museum of broken relationships,

посетете го заслужава си. Също така има и доста други музеи наблизо, има табели които ще ви упътят. Друг музей който посетих беше историческия- не особенно голям, но си имат египетска изложба и мумия (и хубаво кафе в двора).

Парковете в Загреб са чудесни и Ярун и Максимир са големи и идеално поддържани. Ярун е голямо езеро с околностите му, повече за спорт- има гребен канал, ветроходни сърфове, плаж през лятото, и игрища за какъвто спорт се сетите, а също така и кафенета/клубове покрай езерото. Максимир е до стадиона на Динамо близо до центъра стига се с трамвай номер 12 от главния площад. Има големи езера и зоологическа градина и е приятно място за разходка. Хората са дружелюбни,толерантни, всички говорят англииски и проблем с комуникацията няма. Всички карат колела, има вело алеи в целия град, което ми хареса. Ходих на доста

клубове, повечето алтернативни

места с каквито Загреб е пълен. Мацки с кецове, шантави дрехи абе въобще пълна забава! Пускат доста тяхна си музика, която като понаучиш е хубава-юго рок!

Надявам се скоро пак да се върна в Загреб, града който намери специално място в сърцето ми! Автор: Владислав Ванков Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Из Австрия и Хърватска с кола (София-Виена-Залцбург-Загреб-София)
2. Загреб, Хърватска – един спокоен град
3. Из Австрия и Хърватска с кола — част 3: Залцбург и Загреб
4. Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция
5. Из Балканите (1): От Бургас до Дубровник с Форд
6. Из Балканите (2): От Черна гора през Албания към Струга
7. От Балканите към Грац и Франкфурт
8. Из Балканите (3): През Македния и Гърция към Турция

Явно съм много подозрителен щом вчера вечерта, който полицай не ме видя, той не ме спря. Четири проверки за една вечер сигурно ще е някакъв рекорд. Така де, кви са ми тия брадати-космати с мръсни джипове дето се мотаят по улиците в един през ноща.

Нещо много “ретро” взе да става! Какво ли означава това за статуквото, което уж щеше да промени радикално “нещата”? Яне Янев се завърна на лидерския пост след като (почти) плака в ефир на раздяла с партията си и беше оплакан с нескривано злорадство от доста медии, които иначе нямаха нищо против от няколко години да [...]

© Милен Радев

Благодаря на Иво Инджев, че ми напомни завчера този ми позабравен текст от 2007. Както някои може да са забелязали, напоследък по различни причини предпочитам да ровя из старите архиви, отколкото да допринасям за създаване на нови.

Срещата с тези събития и мисли отпреди 4 години пак ме кара да осъзная тяхната актуалност и продължаващото ни тъпчене на място. Това не може да не буди печал и ярост.

---

Уютният и така европейски център на естонската столица Талин стана тази пролет сцена на яростни стълкновения. Страстите се разгоряха около един невисок чугунен войнишки паметник. Миниатюрната балтийска държава и нейният мощен източен съсед Русия влязоха в открит спор дали преместването на мемориала в памет на Съветската армия е недружелюбен акт и проява на непризнателност към героите от Втората световна война, или просто суверенно решение на естонските власти.

През 1939 г. независима Естония бе прегазена от Съветския съюз съгласно споразумението на Сталин с Хитлер и загуби само през първата година на окупацията 6 % от населението си в подземията на съветската тайна полиция и в сибирските лагери. След настъплението на Вермахта през 1941 г. съветската армия напусна панически Естония за да се върне в страната пак през 1944 г. Естония бе провъзгласена отново за съветска република, а естонците се оказаха един от най-безмилостно репресираните от Сталин народи. Те бяха по свидетелството на Александър Солженицин и едни от най-непреклонните обитатели на съветската лагерна и затворническа система. В комунистическата митология на следващите десетилетия прогонването на германската армия и повторната окупация бяха прославяни като жертвоготовен и безкористен акт на Червената армия. Прибалтийската република бе покрита с паметници и братски могили на загинали за свободата ѝ съветски войници.

Един от тези паметници в столицата Талин стана повод за последните вълнения. За мнозинството от естонците образът на съветския войник е свързан завинаги с трагичните събития през десетилетната окупация. Властите отдавна бяха обявили решението си съвсем не да ликвидират паметника, но да го преместят заедно с останките на погребаните под него 12 съветски войници с тържествена церемония на градското военно гробище. За Русия и за многобройното рускоезично население в Естония паметникът е символ на победата над фашизма и реакциите не закъсняха.

Тълпи от младежи, организирани, както се предполага от Москва, предизвикаха многодневни улични безредици в Талин. Протестите срещу така нареченото „събаряне“ на съветския паметник бързо се превърнаха във вандалски и грабителски нападения над търговския център на столицата.

Без да загубят спокойствие, естонските власти извършиха ексхумацията, проведоха тържествената церемония и възстановеният и обновен монумент вече се издига в подходящата обстановка на военното гробище.

Естония не е първата страна в Източна Европа, която се освобождава през последните години от необичаното съветско наследство. На други места обаче досега това минава без публично внимание и напрежение.

В Будапеща съветският войник от паметника на хълма Гелерт бе отстранен и бяха заличени имената на съветските военни, загинали при превземането на столицата през 1945 г. В Прага бе демонтиран от постамента му съветският танк Т-34, станал на няколко пъти преди това обект на артистичен хепънинг. В Полша министърът на културата представи неотдавна проектозакон за отстраняване на паметници и имена на улици, които „възхваляват нацистката и комунистическата диктатура“. Тъй като е трудно да си допусне, че в Полша може да е останал до днес и един мемориал, „възхваляващ“ фашизма, става ясно, че законът визира полското и съветско комунистическо монументално наследство. В Чехия и в балтийските републики не спира публичният дебат за съдбата на съветските паметници. Основен мотив е дипломатичният подход към въпроса, за да се избегне открит конфликт с чувствителната на тази тема Русия.

България е страна, в която темата отсъства изцяло от дневния ред на обществото. В самия център на София на площ от 2000 кв.м. прелестният изглед към планината Витоша е преграден от масивна 50-метрова фигура на съветски войник с шмайзер в ръка. В основата на комплекса се намират многолюдни композиции, изобразяващи комунистическата Октомврийска „революция“ в Русия с развято знаме и надпис „Цялата власт на Съветите“. През 1993 г. градският парламент на София взе решение за демонтирането на паметника, издигнат в чест на държава, която не е загубила и един войник в бойни действия на българска територия. Въпреки решението, устна заповед на министъра на вътрешните работи спира на 14.04.1993 навлизането на техниката за демонтиране на паметника. Така безславно завършва и се забравя единственият опит за отстраняване на паметника на Съветската армия в София. Преди 3 години група интелектуалци стартираха подписка за премахване на паметника на „една армия окупирала България“, който е „предизвикателство към хилядите гробове на жертвите на режима, установен на щиковете на тази армия“. Акцията бе пренебрегната или осмяна в масовия печат, а директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, водещ член на управляващата БСП, нарече инициаторите „политически маргинали“ и „запъртъци на недоубити фашисти“.

Формално погледнато и Германия е страна, в която всички паметници на Съветската армия стоят непокътнати и тяхното присъствие никога и никъде не се поставя под въпрос в обществения дискурс. В Берлин, недалеч от Бранденбургската врата, се извисяват на постаментите си два бойни съветски танка. В парка Трептов гигантският съветски монумент бе неотдавна освежен и ремонтиран за € 5 милиона. Днес декориращите входния ареал плочи с цитати от трудовете на Сталин отново светят със златист блясък. Изходната ситуация в Германия обаче бе специфична. Когато през 1990 г. се готвеше решаващият за обединението на страната Договор за добросъседство и сътрудничество между Германия и СССР, в него бе включено положение, задължаващо Германия да се грижи и поддържа за вечни времена съветските мемориали на нейна територия. По това време в Германия бе разположена почти 340-хилядна съветска армия, която се изтегли едва през 1993 г. В заключителните спогодби за напускането бяха включени още по-детайлни ангажименти на Германия за запазване на съветските паметници. В резултат на това в Източна Германия днес почти няма градче без полиран и обграден с цветни лехи паметник за слава на Червената армия.

И без сключени договори в България въпросът за съдбата на Паметника на съветската армия е извън вниманието на обществото през мандата на последните правителства. Нещо повече. При последното си посещение в Москва премиерът Станишев, син на рускиня и на някогашен секретар ЦК на БКП, без да го питат, при всяка възможност заявяваше пред журналисти и пред домакините, че България никога няма да събори съветските паметници и винаги ще се грижи за тях.

Както изглежда единственото, което може да застраши бъдещето на мемориалния комплекс са апетитите на бизнеса към този последен, неизползван терен в центъра на София. Говори се, че целият ареал е вече парцелиран и разпределен между мощни инвеститори. За сега само един чугунен паметник в средата смущава размаха на проектантите.

07.07.2007

Да създадеш текст за текста винаги ми се е струвало малко кощунствен акт. В едно от есетата си сръбския нобелист Иво Андрич твърди, че: ”за писателя творбата умира в същия ден, в който я завърши“. И докато краят е условност и повод за полемики за няколко теоритични школи, аз винаги се връщам към буквалността на гореизложеното твърдение. Затова суеверието, така нетипично за мен като човек, буди противоречие във филолога. Следователно следващите редове няма да са критически бележки за "Краят на аферата" на Греъм Грийн, а субективното мнение на обикновен читател (или четец - обичам да използвам тази нехарактерна дума, откакто прочетох “Четецът”).

Да създадеш текст за текста винаги ми се е струвало малко кощунствен акт. В едно от есетата си сръбския нобелист Иво Андрич твърди, че: ”за писателя творбата умира в същия ден, в който я завърши“. И докато краят е условност и повод за полемики за няколко теоритични школи, аз винаги се връщам към буквалността на гореизложеното твърдение. Затова суеверието, така нетипично за мен като човек, буди противоречие във филолога. Следователно следващите редове няма да са критически бележки за "Краят на аферата" на Греъм Грийн, а субективното мнение на обикновен читател (или четец - обичам да използвам тази нехарактерна дума, откакто прочетох “Четецът”).

Точно такова послание разчитам аз между редовете на последната, абсолютно незаконосъобразна заповед на Тр. Тр. Но то не е единственото. Има и за Вас, уважаеми дами и господа, данъкоплатци. А то е: „Ще похарчим и трети милион от Ваш...

Преглеждайки кампаниите, които съм си отбелязала като интересни, намерих едно прекрасно оптимистично начало на седмицата. Идеята показва как традициите се трансформират в нещо ново, но не по-малко забавно – и, разбира се, как тези традиции могат да работят за маркетинг цели.

Испанската агенция Honest&Smile разработва интересна идея, която използва една вече банална технологична джаджа: USB-памет. Само че те превръщат 500 флашки в дигитални писма в бутилка и ги разпращат в произволни посоки. Всеки получател е поканен да разгледа този необичаен подарък и да добави нещо от себе си, преди да го изпрати към следваща дестинация по собствен избор. Така всяка памет става уникална и свързва хора от доста различни точки по света. Разбира се, за да следят развитието на кампанията от Honest&Smile молят потребителите да споделят къде са намерили флашката – какво по-добро място от голямата говорилня Facebook? Страницата изглежда жива, с доста ентусиазирани фенове, въпреки все още малкия си размер. На виртуалната карта пък се появяват места от Щутгарт до Мексико – явно флашките обичат да пътуват.

Кампанията е стартирана като инициатива на агенцията, но към нея се включват няколко местни испански марки. Самата идея, със своята необичайност и силен емоционален заряд, е доста интересен пример за маркетинг, който ще прилегне на различни брандове (освен на производителите на флаш-памети, разбира се!) Honest&Smile показват, че хубавите неща не просто идват в малки опаковки, но се случват и с малки маркетингови бюджети

Още по темата:

1. Телевизия в бутилка
2. Писмо от Луната

В няколко шокиращи имейла до фенове, авторката на "Дневниците на вампира" съобщава, с уговорката, че все още всичко е конфеденциално, че повече няма да пише за поредицата "Дневниците на вампира". Естествено, понеже драмата се случва през уикенда, все още няма официално потвърждение от издателството. 

Причината, която Смит посочва за уволнението си, е, че издателите не одобряват посоката, която поема сюжетната линия. Така че тя няма да пише поредното продължение "Дневниците на Стефан". Вместо нея издателството ще наеме анонимен "писател в сянка".

Продукти:
10- 12 червени сухи чушки
1 1/2ч.ч. ориз
1 морков
1 картоф
200г бекон
2 глави стар лук
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
1/2ч.л. сушена чубрица
1- 2с.л. олио
2с.л. доматен сос
2 яйца
1ч.ч. кисело мляко
2- 3с.л. брашно

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително във вода. Сухите чушки се слагат в съд с топла вода. Главите стар лук се белят, измиват и режат на дребно. Картофът и морковът се почистват, измиват и стържат на едро на ренде. В купа се нарязва на дребно беконът. Добавят се нарязаните зеленчуци. В тиган се наливат 1- 2с.л. олио. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината се добавят продукти от купата и отцеденият ориз. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица или шпатула, докато се запържат за 5 минути. След това съдът се оттегля. Поръсва се допълнително 1/2ч.л. червен пипер и 1/2ч.л. суха, стрита чубрица. Плънката се обърква, за да се овкуси равномерно. Сухите чушки се отцеждат от водата. Взема се гювеч. На дъното се слагат 2с.л. домати. Всяка чушка се пълни с 3ч.л. от плънката, топва се в брашно и се подреждат в гювеча. Накрая се наливат 3ч.ч. вода в тигана  и с полученият сос се поливат чушките. Притискат се с по- малка чиния. Похлупват се и се слагат за печене на умерена фурна, 60 минути. Накрая се отхлупват. Взема се 1- 2ч.ч. от сосчето. Оставя се за 15 минути да се охлади. Яйцата се чукват в купа. Отделят се само жълтъците. Разбиват се заедно с кисето мляко. Сосчето се прибавя към яйчената смес. Получената застройка се налива в гювеча. Маха се притискаща чиния. Яденето се връща във фурната за допичане още 10- 15 минути. Поднасят се по 2- 3чушки поляти с яйчен сос.

Advertorial

„Любовната афера на жена ми” на Нанси Удръф е един красив, но опустошителен роман за изневярата, завладяващ разказ за жена, която търси предишното си аз в своя образ на майка и съпруга, отдадена на семейството, но и безнадеждно влюбена в театъра.

Удръф като умел хроникьор на неуловимите нюанси в човешката душа, рисува Джорджи, главната героиня, толкова реална, жизнена и енергична, че читателят мигновено се влюбва в нея и е изцяло завладян от обаянието и чара й, точно както Питър, нейният съпруг, който разказва историята. 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Не мога да разбера защо се чувствам толкова щастлив, граждани!

Въпреки че и аз като вас живея изцяло и безвъзвратно в България, т`ва е положението, щастлив съм и толкоз – напук на проучването, появило се неотдавна, според което целокупният български народ се чувства изключително нещастен, най-нещастен сред всичките европейски народи и много по-нещастен от редица други световни народи. Е, аз пък не сам нещастен, а щастлив.

Разбирам го постоянно от начина, по който ме отбягвате всички вие, истински нещастните българи, когато ме видите, че вървя по улицата и се хиля някак леко отнесено и при всички случаи – безпричинно. Давам си сметка, че този път май на мен се е паднала ролята на вечното необходимо изключение, макар това изобщо да не ми помага да разбера защо пък точно на мен.

Погледнато обективно обаче, този мой малък кахър е наистина твърде незначителен в сравнение с проблема на еврокомисар Кристалина Георгиева. В интервю за Дарик тя пък каза, че не може да разбере обратното. “Не мога да разбера защо се чувстваме толкова нещастни, ние сме добре, значително по-добре от доста хора по света” – заяви Кристалина, с което направо ми преобърна от лошо към много лошо мнението за качеството на базисните европейски изисквания относно личните качества на комисарите. По-рано, с назначаването на баронеса Аштън, то вече се беше обърнало към лошо, а сега с думите си Кристалина направо го докара до дъното.

Но за да не губим време в празни приказки, имам няколко конкретни предложения за това как нашият еврокомисар да запълни дупката в собственото си образование досежно въпроса кой как разбира щастието и нещастието в България и защо ги разбира именно по този начин.

Първото предложение е да дойде при мен да и обясня. В смисъл – да дойде, да си плати и да и обясня. Това ми изглежда добра сделка, защото като запълни тя празнотата в образованието си, вече ще станем двама щастливите българи, което си е направо увеличение със сто процента. Верно, аз може да се окажа ма-а-а-лко по-щастлив от нея, защото освен усмивка на лицето, вече ще имам и някакви пари в джоба. Но съм сигурен пък, че за нея моралното удовлетворение няма да има цена.

Втората ми идея е с Кристалина да си сменим местата – аз да отида в Брюксел и да работя нейната работа с нейната заплата, а тя да дойде в Пловдив и да пише безплатни текстове за джумбуш на народонаселението. Мисля, че период от една година ще бъде напълно достатъчен и за двамата – тя ще разбере на живо защо българите се чувстват нещастни, а аз ще разбера защо тя досега не разбира защо българите се чувстват нещастни.

Третата ми идея е с малко по-широк обхват. Кристалина да уреди някакви европейски пари на образователното министерство под условие тази година за есето на кандидат-студентските изпити то да даде темата “Защо българите се чувстват нещастни?” И после да връчи на самата нея всичките изпитни работи накуп, за да ги прочете и да си направи съответните изводи.

Казаното дотук обаче се отнася само до първата част, до признанието на Кристалина Георгиева, че е несведуща по такъв тънък въпрос като българското нещастие, въпреки че на мен ми се вижда той да е свързан директно с нейния ресор като еврокомисар. В края на краищата – какво, ако не истинско природно бедствие, е масовото нещастие на един народ? Добре де, социално, национално и човешко бедствие, не природно, но това не променя съществено нещата.

Втората част от нейното изказване обаче на мен ми се вижда още по-смущаваща. Най-меко казано. Защото няма нормален човек по света, който да не знае първото правило в матримониалните отношения – ако жена ти я боли главата, да не си посмял да я утешаваш с факта, че и милиони други хора по света в същия този момент страдат от главоболие, а при някои то дори е може би по-силно, отколкото нейното. Не бива, най-малкото защото тогава главата и теб ще те заболи от бързия ответен удар с тиган или бухалка.

Докторите също имат подходящо правило за подобни случаи. Ако сте забелязали, те никога не утешават даден човек, който умира от СПИН, с настояването, че трябва да е благодарен, защото много по-болезнено за него би било, ако умираше от рак.

Да кажеш ти на българите, че са “добре, доста по-добре от много хора по света”, може да означава няколко неща. Първото е, че вероятно си изградил представата си за ситуацията в страната и положението на масата хора само по документи, отчитащи някакви макро показатели и си нямаш ни най-малка представа от научно доказания факт, че макро показателите не важат в микро живота. Още по-малко пък имат отношение към специфичния човешки въпрос за щастието.

Да, наистина, американците изчислиха преди време, че годишен доход от 60-70 хиляди долара може да те направи по-малко нещастен, но никой досега не е посочил сумата, която може да те направи истински щастлив. И това е, защото такава сума няма. А съм сигурен, че Кристалина това би трябвало да го знае, защото в своя микро живот самата тя най-вероятно познава поне неколцина милионери, които са добре, твърде добре. И в същото време са напълно и завършено нещастни хора.

Втората грешка в описания подход да се припомня на българите колко са добре е свързана с демонстрирания по този начин нане-вутевски манталитет. Десетилетия наред в България говорим, че трябва да се отървем от тази си национална черта, че трябва да започнем и ние като нормалните хора да се чувстваме добре, когато на другите им е добре, а не когато им е зле. Обаче явно не ни се получава, при това и сред най-добрите ни екземпляри, изпратени в Брюксел, за да ни представляват.

Третата грешка е в демонстрацията на пълна социална и човешка нечувствителност, изразена с думите, че ние сме добре, много по-добре…..По принцип това е отношение на парвеню, на новобогаташ, който изчерпва въпроса за чувствата на другите чрез пълното им заместване със собствените си чувства. Така с лека ръка се изтриват от лицето на човека част от божествено присъщите му екзистенциални страдания, които всъщност го правят човек, и той може да изживее живота си сравнително лесно. Само трябва тази характерна нечувствителност да бъде съчетана и с късмета да му се падне баницата откъм мекото. `Щото пък ако им се падне откъм твърдото, този тип хора обикновено оревават орталъка колко несправедлива е Вселената.

Но, ще кажете вие, защо ни занимаваш с някакво си дребно и незначително изречение на Кристалина, докато ние сме заети с по-важни дела – например да следим изтънко ставащото в Египет, изобщо зараждането и развитието на новата демократична вълна в арабския свят. Или сме ангажирани да тръпнем за политическата съдба на Янето и другите присъдружни на Алексей Петров организации. Доколкото знам, някои пък дори са заети да тръпнат заради евентуалната нова съдба на пловдивския панаир, който изведнъж се оказва извън грижовните ръце на бащицата Гергов, който пък се закани, че ще си го върне в името на народа, за да може евентуално после да дари акциите от него на въпросния народ като някакъв голям благодетел…..

Важни са тези дела, граждани, безспорно. Само че и въпросът за личното щастие не бива да се изпуска от очи, а аз, единственият щастлив човек в тая страна, сега съм ви паднал в ръчичките поради анонса на Кристалина. Така че опитайте се да разберете защо съм толкова щастлив, докато живея изцяло и безвъзвратно в България. Безогледно щастлив. Което значи – без оглед на каквито и да било околни глупости.

Но си давам сметка, граждани, че може и да няма някаква особена причина да съм толкова щастлив. Може да е само защото небето е синьо. Или жълто. Или каквото там е небето, докато му се хиля безпричинно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Въпреки протестите в страната, кралят на Йордания, Абдула II ще публикува мемоарите си в края на февруари, съобщи Асошиейтид прес, цитирайки представител на издателство Viking. Издаването на книгата, която трябваше да излезе в доста по-късен етап, бе ускорено във връзка със събитията, случващи се в Близкия Изток през последните седмици.

Зимната война между Финландия и СССР през 1939-1940 година е жестока и на живот и смърт за финландците. Както и навсякъде в Европа, руската армия се държи с цивилното население по лошо и от ордите на Чингиз Хан. Изнасилвания, убийства на деца, масови разстрели на цели семейства, кражби и вандалщина следват съветските части по финските [...]