[caption id="" align="aligncenter" width="440" caption="Малкият площад с Кулата"][/caption]

Продължавам разказа си за пътуването ни до Румъния за фестивала ARTmania. След първата част, в която ви разказах за самото пътуване от София до Сибиу и за противоречивите усещания, които всички от нашата компания получихме от Румъния, идва ред и на един разказ за самия град Сибиу, който ни впечатли с красотата си, подредеността си и невероятно съчетание на модерен живот с богато историческо наследство. Градът е основан от германски саксонци и през по-голямата част от историята си е бил населван от немци или унгарци, което до голяма степен определя съвременния му облик и културното му наследство. Впрочем, това се отнася и за цялата област Трансилвания, която днес е част от румънската държава, и както забелязахме и в последствие, всичко в нея е много по-различно от останалата част на Румъния – поведението на хората, видът им, изгледът на градовете и икономическото им състояние – всичко изглежда много по-развито и по-цивилизовано от Влахия например, която изглежда на места по-зле и от България. [caption id="" align="aligncenter" width="440" caption="Сибиу – протестантската катедрала"][/caption]

За известен период от време Сибиу е бил и в пределите на Българската държава, но това е било много отдавна, а под османско владичество е бил за много кратко време, като то е било доста условно. На практика, Трансилвания е била буферна зона на влияние между турския султан и унгарските крале, и управлението й е било оставено в ръцете на местни воеводи, един от които е бил и прословутият Влад Цепеш (Набучвача), по-известен като Дракула, които са били формално васали на султана.

Едва през 1918 г., след приключването на Първата световна война, се оказало, че преобладаващото население в тази област са румънци (вероятно заселили се по време на османското владичество във Влахия) и

Великите сили, прекроявайки картата на Европа, са дали тази земя на Румъния

– акт, който и до ден днешен предизвиква етнически вълнения и притеснява правителството в Букурещ. Днес, по официални данни градът е населен основно с етнически румънци, но освен тях има и малки общности германци, унгарци и цигани. Благодарение на европейското си културно развитие през вековете, в Сибиу има запазени много архитектурни паметници, богати музеи и очевидно дълбоки традиции, което вероятно е била и причината да бъде обявен за Европейска столица на културата през 2007 г., а от 2006 г. е домакин на рок-фестивала ARTmania. Още при самото ни влизане в Сибиу, попаднахме на голямо задръстване, а хотелът, който бяхме избрали, се оказа действително в другия край на града и се наложи да го прекосим целия. По време на пътуването ни, ми направи впечатление огромният му (като за малък град) размер; по-късно направих справка и се оказа, че не съм сбъркал – Сибиу има към 155 хиляди души население, а Пловдив (за сравнение) има 380 хиляди, тоест, Сибиу е около 2.5 пъти по-малък по население, но пък площта му е 121 кв. километра, докато на Пловдив е едва 101. Градът е силно разлят на площ, в него няма високи сгради и типичните за България жилищни блокове, а центърът му е обширна пешеходна зона. [caption id="" align="aligncenter" width="440" caption="Сибиу – пътят към долния град"][/caption]

Самият град е разделен на две части – Горен и Долен град,

като центърът се намира в горния, а от него се спускат живописни улички надолу. Сградите са построени около двата основни площада, наречени (оригинално!) Големия и Малкия площад. По времето на фестивала и двата площада бяха ангажирани със сцени и места за посетителите на концертите, като главните изпълнители се явяваха на голямата сцена, а на малката имаше разнообразни уъркшопи и безплатни изпълнения от местни музиканти.

[caption id="" align="aligncenter" width="440" caption="Сибиу – големият площад"][/caption]

Големият площад (Piata Mare) е наистина голям

и това много ми хареса. Личи си, че гражданите на Сибиу са били хора с широко мислене и са създали това огромно пространство, за да се чувстват свободни и околните сгради да не ги притискат. Това тяхно решение се оказа идеално за организиране на рок-фестивал на това място, което спокойно побра над 10 000 зрители по моя преценка. Тук се намират някои важни обществени сгради, между които дворецът Brukenthal, резиденция на трансилванския губернатор, който днес е превърнат в музей и ние, като гости на фестивала, имахме възможност да посетим срещу минимална входна такса. [caption id="" align="aligncenter" width="440" caption="Сибиу – малкият площад, гледан отвисоко"][/caption]

Малкият площад (Piata Mica) е по-кокетен

с множеството кафенета, църкви, занаятчийски работилници и огромното количество цветя, и определено е по-приветлив към туристите. Много силно впечатление ми направиха дърводелците и железарите, които имат свои традиционни работилници по центъра и са облечени в работно облекло, останало непроменено от векове. Тук пробвах традиционни румънски гозби – супа и мамалига – и трябва да призная, че са наистина много вкусни, а лимонадата, приготвена от прясно нарязани лимони, лед и подправки, е идеалното питие за летните жеги. Между двата площада се извисява

символът на града – Кулата на Съвета,

до която се намира проходът, по който се минава от единия площад към другия. Тя е отворена за туристи и срещу символична такса, която служи по-скоро за мотивация да изкатериш стръмните и тесни стъпала, се качихме на върха, откъдето се открива прекрасна гледка. [caption id="" align="aligncenter" width="440" caption="Сватбена кола "][/caption]

Малко по-встрани видяхме и най-голямата катедрала в града, която е протестантска, а ние имахме късмета да уцелим и сватба, при това германска, така че наблюдавахме и част от един по-различен сватбен ритуал, а колата на младоженците беше наистина много оригинална и не пропуснахме да я снимаме. На връщане посетихме ботаническата градина на Природонаучния музей, останките от средновековната крепостна стена и наблюдателните кули и снимахме безбройните саксии с цветя по улиците – по стълбовете, по кръстовищата и по сградите. [caption id="" align="aligncenter" width="440" caption="Цветята в ботаническата градина"][/caption]

Като цяло, разходката из града ни остави много приятни впечатления. Хотелът, в който бяхме настанени, беше много хубав, не много скъп (32 евро за двойна стая), а момичетата на рецепцията бяха изключително любезни и говореха много добър английски, което за нас беше истинско спасение. В крайна сметка останахме супер доволни от посещението си в този град, а като добавим и самия фестивал, който беше много добре организиран и ни достави голямо удоволствие, беше съвсем логично, че си обещахме отново да дойдем в Сибиу, а може би и на по-голяма обиколка из Трансилвания. Това определено е една страна, която има какво да предложи на туристите. Повече снимки от Сибиу можете да видите в албумите, които съм публикувал във Фейсбук – албум 1 (заснет от мен) и албум 2 (заснет от Дани Владинов). Следващата част на този разказ ще бъде посветена на самия фестивал ARTmania, на организацията, на бандите, които свириха и на удоволствието, което ни доставиха със своята музика. Надявам се има и продължение :) Автор: Майк Рам Снимки: авторът