Експертизата на записите или декриптиране на прокурорския новговор

Експертизата на записите извършена от четирима хабилитирани, но анонимни специалисти от БАН се оказа секретна, тъй като съдържа класифицирана информация. В същото време експертизата на авторитетната френска лаборатория Липсадон е явна и не е анонимна.

Ситуацията напомня годините на студената война, когато "загнилият" Запад публикуваше какво ли не, а прогресивният Изток засекретяваше всяка нормална публична информация. Когато не можеше да я засекрети я изкривяваше така, че да излъже "врага".

Врагът от своя страна беше разработил методика за разшифроване на малкото публична информация, просмукваща се в социалистическия новговор. Събирайки откъслечните нови сведения и съпоставяйки ги с вече известни факти, западните анализатори успяваха да реконструират доста вярна картина на ставащото.

Ето какво може да се изстиска от петте точки на анализа предоставен от прокуратурата.

От представените заключения могат да бъдат направени следните основни изводи:

1. Всички изследвани разговори са от период, в който по отношение на Ваньо Танов са прилагани законни СРС.

2. Всички разговори са част от тези законно експлоатирани СРС.

3. Установено е, че е налице незаконно изнасяне на информация, събрана със СРС.

4. Установено е, че огласените записи са били манипулирани чрез използването на шест различни технически способа.

5. В резултат на направения анализ, експертите не могат да потвърдят или да отрекат възможността съдържанието на разговорите да е било променяно.

Точка 1: В наличните записи няма кодирана информация за времето когато са записвани. От събитията споменати от разговарящите могат да се направят приблизителни изводи. Тъй като оригиналните записи са унищожени, единственият начин да се стигне до такова прецизно заключение като в точка 1 е да се анализират логовете за времето и продължителността на разговорите, които се пазят от мобилните оператори.

Това заключение отхвърля и мнението на премиера Борисов за разминаване между продължителността на записите и времето указано в разпечатките от мобилния оператор, които той размаха по телевизията.

Точка 2 изключва теориите, че Ваньо Танов се е записвал сам или разговорите са записани от частна шпионска централа. За да се стигне до този извод разпечатките на мобилните оператори не са достатъчни, използвани са и дневниците за подслушаните разговори, в които също е отбелязано времето, продължителността и вероятно локацията на мобилния телефон по триангулация от клетките.

Точка 3 не се нуждае от коментар, а от оставки, наказателно преследване и законодателни промени.

Точка 4 е най-интересната от всички. Най-напред нека отбележим, че в точка 1, 2 и 5 става дума за разговори, а в точка 4 за "огласените записи". Разликата е съществена.

Огласените записи са публикувани в социалните мрежи за видеообмен, с изключение на разговора Фидосова-Борисов, огласен на пресконференция на РЗС.

Първият запис е публикуван във VBOX7 и съдържа три разговора (Танов-Дянков-Горанов). Вторият запис е публикуван в YouTube и съдържа три разговора (Борисов-Танов-Странджев) Третият запис е публикуван в YouTube и съдържа един разговор (Танов-Дянков). Четвъртият запис е публикуван в YouTube и съдържа три разговора (Борисов-Танов-Манченко).

За тези записи, а не за самите разговори, заключението е, че са били манипулирани чрез използване на шест различни технически способа, без да се казва какви са те, което отваря широко полето за интерпретации и подозрения във фалшификат, тъй като самата дума манипулация е двузначна.

Има обаче най-малко 6 технически операции, които изобщо не засягат съдържанието на разговорите, но са неизбежни, за да стигнат оригинални СРС-та до VBOX и YouTube не като отделни разговори, а като три в едно:

1. Презапис с диктофон от оборудването на СДОТО;

2. Сваляне на файловете от диктофона на компютър;

3. Компресиране на файловете в mp3;

4. Копиране на файловете на флашка и отново копиране на компютър в "Галерия";

5. Монтиране на отделните файлове с разговорите във видео поток;

6. Качване на видео файловете във VBOX7 и YouTube, при което става прекодиране на звука в AAC.

Нека припомним обаче, че прокуратурата разполага не само с огласените записи, а и с прочутите флашки, в които всеки разговор е на отделен mp3 файл.

Точка 5 връща темата върху отделните разговори, но след като в предишния пункт е подчертано, че има интервенция с цели шест различни технически способа, у читателя остава лошото чувство за нечестни манипулации, досущ като в еврейския виц за откраднатите, а после намерени златни лъжички.

Впрочем, за да се стигне до заключенията в точките 1-4 не е нужна хабилитация, а просто достъп до дневниците. А в точка 5 се крият въпроси за компетентността и научната чест на анонимните хабилитирани, особено на фона на доста категоричното заключение на френската лаборатория.

Прочети цялата новина

Свързани новини: