ПРЕКАЛЕНО ВИСОК, ДОРИ КОГАТО Е ПАДНАЛ

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Онзи ден, докато зарязваше в Сухиндол, бившият вече президент Първанов помоли да го извиним за нескромността. Той се похвали с рейтинга си, като каза, че пожелава на всеки български политик след десет години на върха да му е толкова висок, дори когато е паднал.

Верно – висок му е. Твърде висок, за да е истински – но нали за това служат на Родината нему присъдружните социолози. От друга страна пък, струва ми се, че по твърде истински начин този, високият, отразява височайшата народна любов, базирана най-вероятно на свойственото за българина безхаберие към всички онези реалности, които не му бъркат пряко в джоба. В душата може, в джоба – не. `Ми то при това положение, граждани, с основание можем да сметнем, че ако изборите бяха сега и че ако Първанов по Конституция имаше право да се кандидатира за трети мандат, пак щяхме да си го изберем, а?

И верно – наистина е нескромно от негова страна да се изтъква. Само че нескромността можем да му простим. Даже най-великодушно го правим, ето в този момент. Струва ми се дори, че ако някой път през последните десет години Първанов беше проявил и истинска скромност – и нея можехме да му простим, `щото това са нормални човешки работи, почти всеки е грешен по тази линия.

Но горе-долу със скромност и нескромност ми изглеждат да се изчерпват двете основни прегрешения, за които можем да му кажем от сърце – просто да ти е! Всичко друго, сътворено от него, докато се жертва за нас самоотвержено на високия български политически връх, е неимоверно трудно да се прости, освен ако не сме измислили нов вид индулгенции и да сме му връчили вече първата от тях.

Индулгенция, но не продадена срещу пари, защото се знае, че не само Първанов, а и никой друг нас като народ само с пари не може да ни купи, индулгенция, продадена срещу напълно абстрактни понятия като чест, достойнство, национални интереси и други. В смисъл, че ние сме си ги продали, пък той получава опрощение за сметка на това. Или може би беше – че той ги е продал и пак той е опростен…..Обърках се малко в хипотезите, които се пораждат от подобно действие, граждани. Но като цяло – схващате идеята, без съмнение.

Трябва да му се признае на бившия вече президент обаче – в такива уж случайно подхвърлени някъде извън София изявления, той успява да вкара тези, които буквално разтърсват човешката природа. То не че когато говори насред София не успява, ама и в провинцията се представя блестящо. Например пак в Сухиндол, докато се произнасяше за предстоящия Консултативен съвет по национална сигурност, по повод на тъй наречените “специални разузнавателни средства” Първанов заяви: “Очевидно сегашната система, която беше наложена от новите управляващи, вече не е работеща и мисля, че трябва да се създадат максимални условия за един по-голям контрол“.

Как ви се струва, а? “Максимални условия”, по-голям контрол”, “наложена”….. На мен ми е като Комсомолец, обучаван тайно за Президент. Ега ти комбинацията! Но важното е друго, звучи ми така, сякаш с тези си думи Първанов иска да каже, че сегашната система някак си е по-лоша от тази при предишното управление. Или сякаш при предишното управление, при управленията преди предишното, а и изобщо от близо 70 години насам в България някаква “система” на подслушване при “максимални условия” и “голям контрол” наистина е съществувала.

Да, бе, забравих. Всъщност система имаше. Има и досега. Казва се Държавна сигурност и хората, които работят в нея и които – вервайте ми, този слух е истина – никога не излизат от нея, дори ако привидно вече не са вътре в нея, с топлота в гласа и викат Системата. Направо чуваш как произнасят главната буква, когато ги слушаш да го казват, твърдя го от личен опит. Само че ако по комунистическо време тази Система подслушваше когото трябва, сега подслушва когото си ще. Това не изключва когото трябва, но включва и още много други потърпевши. И никакви консултативни съвети по националната сигурност няма да решат този проблем, защото неговото решение е друго.

То минава през истинско разрушаване на самата Система. Минава през умни, смели и енергични мерки, заради които не само ще ти вадят СРС-та, ами направо може да те гръмнат. Даже колкото са по-умни, смели и енергични мерките, толкова повече гръмването ти е в кърпа вързано, защото Системата владее парите, защото Системата владее информацията и защото Системата знае как да се съпротивлява организирано, дори срещу Държавата. Даже умее временно да потушава вълчите противоречия вътре в себе си, в името на общото си оцеляване и развитие.

Не, не скачайте, граждани, кой с възхвала, кой с укор, като смятате, че с предишното изречение визирам героизма на Борисов и Цветанов да се борят със Системата. Не го визирам. Най-малкото, защото такъв героизъм няма. Ако на моменти те се сблъскват с Нея челно, правят го от тактически съображения, защото така им се налага като сега управляващи, защото Системата е засегнала по някакъв начин техните преки интереси. Те нямат План, нямат Стратегия за работа по въпроса и това става очевидно не само при последните развития, като се започне от въпроса с дипломатите-ченгета и се стигне до злополучните СРС-та с Танов, а е ясно изначално, съдържа се в цялостното им поведение и маниер на управление.

Какво идеи например има премиерът Борисов за овладяване и нормализиране на процеса с масовото незаконно, а – още по-лошо – дори законно подслушване, разразило се напоследък. Освен “пакет от мерки”, за който всъщност не е ясно какво съдържа и като нищо ще поднесе на демократичната общественост някои неприятни изненади, Борисов уточни, че на 21 февруари, впрочем, ден преди споменатия Консултативен съвет при президента, ще се проведе кръгла маса с участието на главния прокурор, председателя на Върховния съд и министъра на правосъдието, на която пакетът с мерки ще бъде представен. “Просто ще ги задължа вече да ги спазват, защото това безобразие не може да продължава“ – каза в типичен стил премиерът.

Така всичко става вече наистина много просто. Но защо ли имам впечатлението, че Законът вече би трябвало да е задължил съответните длъжностни лица в държавата да спазват правилата? Защо ли ми се струва, че няма как да е нормална демократична страна онази, в която думата на премиера тежи повече от Закона. И защо ли смятам, че от цялата работа със “задължението” нищо няма да излезе? В края на краищата – какво става, ако те “поемат задължението”, а после подопечните им съдии, прокурори и ченгета продължат да я карат както досега и не спазват ангажимента на началниците си? Ще ги хване бат` Бойко за яките и ще ги бие един по един на татамито ли…..

Не знам. Сигурно съм черноглед. Ама и така да е, то пък е защото достатъчно съм се нагледал на български работи за 30 години занимания с журналистика. С извинение, както казва Нери, щом стане дума за журналистиката тук.

Така че – октоподът Паул, дето предсказваше победите на Германия на световното по футбол почина, замести го Хайди, кривоглед опосум с наднормено тегло, от който се очаква да предскаже “Оскари”-ите. Ама не ни е необходим толкова голям специалист по въпросите на бъдещето, бе, граждани, за да ни предскаже какво ще се случи оттук нататък с използването на СРС-та в България, ако нещата си останат само в рамките на едното “задължение” да се спазват законите, наложено със силата на волята от страна на премиера.

И накрая да взема да завърша с една добра новина, де, нали все ни разправят, че трябва да се придържаме към оптимизма, към положителното начало в живота, за да имаме успех. Та ето, добрата новина е, че Русия се отказва от участие в проекта “Бургас – Александруполис”, макар все още да проявява величествена имперска скромност и да отрича, че се отказва.

Най-после. Макар руснаците пак да се опитват да прехвърлят своя отказ /не отричането от отказа/ като вина на България, човек и на тях не може да се сърди. Или поне може да разбере еднозначно фройдисткия характер на това тяхно действие. Психологически те се държат точно като големият брат, който обичайно прехвърля вината за собствените си бели на малкото безсловесно братче.

Халал да им е – да се отказват от повече такива неизгодни за нас проекти, ние ще продължим да ги разбираме, може даже да започнем да им съчувстваме, да проявим ирония и жалост, както съветваше Хемингуей. Все пак, съгласете се, граждани, че именно иронията и жалостта изграждат нормалното отношение на една развита европейска държава към държава, която се намира някъде по средата на пътя между третия и четвъртия свят…..

Да се откажат руснаците сега и от “Южен поток”, да се откажат от АЕЦ “Белене” – знаете ли колко хубаво ще им бъде…..Какво още? Ами да се откажат да се отнасят към България като към някакъв руски придатък в Европейския съюз за тях ще е най-добре.

Да де, ама няма да се откажат от това. И знаете ли защо? Защото рейтингът на  Първанов в тази страна си стои прекалено висок, дори когато е паднал.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: