СПОРЪТ НА ОМАР ХАЙЯМ С БОГА

Омар Хайям, скръбният поет на Хорасан, седял сред златистите нарциси и пиел вино от глинена чаша, та дано забрави мирската суета. Внезапно се надигнал смерч. Опустошавайки всичко, което било на пътя му, той яростно се нахвърлил върху бедния Хайям. Замахвайки с невидима ръка, изтръгнал глинената чаша, разбил я и виното се разляло по земята. След това злият безумец с див писък се понесъл нататък.
Хайям ту мрачно поглеждал след отлитащия вятър, ту със съжаление се взирал в красивата животворна влага, която била погълната мигновено от алчната земя. И обръщайки взор към сините небеса, изрекъл Хайям, тъжният славей на хорасанските рози:

Ти разби чашата ми, всемогъщи Боже,
Райските врати ми затвори, всемогъщи Боже,
Драгоценната влага проля на камъните -
Видно е, препил си, всемогъщи Боже!

Стигнали до ушите на Бог жалбите и упреците на Хайям. Разсърдил се Бог, разгневил се, че някакъв смъртен се осмелил да се обърне към него с такива думи. И наказал Бог Хайям: пресушил устата му, езикът му онемял. И не могъл повече дума да изговори Хайям, сладкозвучният певец на всичко тленно.
Минало малко време. Хайям дошъл на себе си и усетил цялата тежест на наказанието, разкаял се и се обърнал към Бог така:

Кой, живеейки на земята, не е грешил? Отговори!
А който не е грешил нима е живял? Отговори!
С какво си по-добър от мен, ако за наказание на злото
Ответно зло си извършил? Отговори!

Стигнали до ушите на Бог словата на Хайям и се удивил от това, колко мъдро съди простосмъртния. Засрамил се сам от себе си и простил на поета, като го дарил отново с кехлибарно вино и дар слово.

Аветик Исаакян

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Прочети цялата новина

Свързани новини: