A защо не паметник и на Бисмарк?

В предната си статия цитирах българския историк Константин Косев, който в книгата си "Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение" защитава доста спекулативната теза, че княз Бисмарк има голяма косвена роля в българското освобождение.

Бисмарк е интересна фигура, символ на Realpolitik. Обичал е да говори за относителността на всяка вяра, варирал е от либерализъм към консерватизъм и обратно през цялата си кариера и даже е обединил Германия без грам да вярва в наричаната от него "национална измама". По българския въпрос Бисмарк коментира: „Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 г., ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси. А, както е известно, нашите интереси тогава налагаха да се съобразим с желанието на Русия...За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е голяма или малка.”

Политиката на Бисмарк по Източния въпрос също не прави изключение от изцяло прагматичната му линия на поведение. Доста е трудно да говорим за негова роля в българското освобождение, но може да се каже, че Бисмарк наистина е искал дълго раздухване на "нашата" Източна криза, която да отвори така наричаната от него "ориенталска язва". По време на Берлинския конгрес пък, Бисмарк иска да дискредитира стария си враг Горчаков, за да приближи Русия още повече до себе си, както и да не допуска прекален неин конфликт с Австро-Унгария.

За това когато на конгреса има спорове между английската и руската страна, Бисмарк редовно подкрепя Русия, включително по някои териториални въпроси доста важни за бъдеща България. Точно намесата на Бисмарк убеждава англичаните да се съгласят Софийския санджак да остане към Княжество България.

Още по-драматична е подкрепата му по въпроса Варна да остане в България. Турците искат тя да остане в Османската империя като компенсация за Кипър. На 27 юни 1878 късно вечерта Бисмарк се появява в турската резиденция, облечен в параден мундир и каска. Исканията му са варненската крепост да бъде моментално предадена на Русия. Османците се отказват от исканията си и Варна остава в княжеството.

Ако България имаше същото нереално-сантиментално-глуповато отношение към всички сили допринесли за нейното освобождение, а не само към Русия, сигурно в София и Варна щеше да има гигантски паметници на Ото фон Бисмарк - за огромен смях на него самия.

Това, че има паметници на всевъзможни руснаци, по-непряко свързани с освобождението и от Бисмарк, все пак може да е положително нещо. Демек - имаме си пороци, ама поне само един.

Все ми се ще обаче руският ни исторически порок да влезе в по-нормални граници, което не изглежда се случва с оглед на неща като новия паметник на руските подводничари в Созопол, паметника на адмирал Ушаков на Калиакра, споровете за паметника на Съветската армия в София и т.н. и т.н.

На снимката: паметникът на Бисмарк в Хамбург, не във Варна

Прочети цялата новина

Свързани новини: