Любимци в новините: постоянни и променливи величини

С Рада Тилкова се запознахме на Флешмоба "Книжна прегръдка", който организирахме в Деня на прегръдката. Оттогава паралелно с изучаването на Култорология, Рада намира време, за да чете и споделя прочетеното в сайта. Днес тя ни разказва и как именно го прави.

Три пъти ура за HostelMostel - най-добрият хостел в България и на трето място за Източна Европа в класацията на Hostelworld! Well done, както се казва и все така добре да се справяте! апропо по данни на Hostelworld през 2010-та в хостелите в Източна Европа са отседнали около 1.5 млн души, докато ...

С „Къде се е чуло и видяло…?“ реагира Вальо на моя отговор на въпроса му какво съм приготвила за вечеря. Шеговитата му реакция не ме учуди ни най-малко, напротив. Очаквах го, както и очаквах да каже: „Това няма да го ям!“ още преди да е опитал. Комбинацията миди и фъстъци го стресна (той обожава миди) и даже си мислих да не му казвам какво точно има във вечерята, освен разбира се нещата, които си личаха – ориз и миди. Вальо твърди, че си „играя“ с него, когато му сервирам ястия с продукти, които казва, че не обича. Аз разбира се умело ги прикривам (въпросните продукти) и след като доволно се навечеря, най-нахално му съобщавам какво е ял. Лоша ли съм?

Не и в нашите случаи, в които знам, че сме герои в забавна игра на котка и мишка, понякога ситуациите стават толкова смешни, че от време на време се сещаме за тях с въпроса: „А помниш ли когато…?“, последвано от някоя остроумна фраза за съответното ястие като „Къде се е чуло и видяло?“ Смешното в тези ситуации са жестовете на Вальо, докато изразява недоволството си, а в случая си представи вдигнати ръце на главата, ококорена физиономия и наставнически тон, досущ имитиращ Мария с нейната фраза „Ще съсипеш ризата!“ В този момент ме хваща голям смях, почти превивайки се на пода с ръце на корема, защото знам, че това, което ще му поднеса не само ще му хареса, но и ще го сънува.

За Вальо мога да ти говоря още дълго, но ще се съсредоточа върху това, което приготвих неотдавна и има връзка с желанието на Ева за африканска кухня. Както вече знаеш от първата рецепта, която публикувах в серията „Африка вика Кулинарно“, аз си набелязах няколко ястия и десерта, които с голямо любопитство приготвям и опитвам. Следващото ястие от списъка е задушени миди с фъстъци, спанак и ориз, което грабна вниманието ми именно заради комбинацията на продукти и мидите, които се използват за рецептата.

За мое щастие открих тези миди по-бързо, отколкото очаквах и то без да се налага да ходя до Метро. Мидите са бели, известни под общата дума clam, а аз избрах такива, които на български се казват Вонголе. Личното ми впечатление от тези миди е че са с твърда черупка, много малко месо и не особено изразителен вкус. Иначе, приготвят се като всички миди – кратко задушаване, докато черупките се отворят. В тази връзка, не разбирам защо в използваната рецепта мидите се готвят 30 минути. Не смятах да правя точно така. Оставих ги да се готвят няколко минути и сервирах с черупките.

Ястието не е силно, искам да кажа с подчертаващ морски вкус, както очаквах. Но фъстъците в него определено изиграха положителна роля, като внесоха приятна хрупкавост в комбинация с ориза, при това без да се подозира от какво идва тя.

Трапчивия вкус на спанака не се усеща осезаемо, но допълва с цвят пикантното ястие. Да, ястието е пикантно, дори може да го направиш люто, но аз сложих съвсем малко люти чушки за да усетя по-добре морския вкус. Това така или иначе не се случи, затова ако обичаш люто – давай смело.

Отново забелязвам, че в рецептата няма никаква зелена подправка, а после си помислих, че може би наистина няма нужда от такава. Или поне не ми хрумва какво бих могла да сложа на цялата тази комбинация. Бурканчето с мащерка този път си стоеше неотворено на рафта.

И за капак, не знам защо, но реших да използвам жасминов ориз, който се оказа много добро допълнение към всичко изредено по-горе. Все още не ми е известно с какъв ориз обикновено се готвят африкански манджи, та ако някой знае, нека си каже.

Задушени миди с фъстъци, спанак и ориз

Адаптирано от The African Cookbook

В това характерно за кухнята на Мозамбик ястие, наречено Matata се използват листа от тиква (!), които авторът заменя със спанак. Следвам дословно рецептата, като променям единствено грамажите.

Дозите са за 4 малки порции.

Продукти:

• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 30 мл. зехтин
• 500 гр. бели миди с черупките
• 100 гр. белени сурови фъстъци, едро смлени
• 2 малки домата, нарязани на кубчета
• 100 гр. почистен спанак (1 шепа), нарязан на едро
• 200 гр. жасминов ориз
• 1 чаена лъжица стрити сушени люти чушки
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотира лукът за 3-4 минути. Добавят се мидите, фъстъците, доматите и стритите чушки. Посоляват се със сол и черен пипер на вкус. Разбърква се добре. Тенджерата се похлупва с капак и всичко се задушава за 4-5 минути или докато мидите се отворят. След това се добавя спанака, разбърква се с останалите продукти и ястието се готви още 3-4 минути.

Междувременно оризът се сварява в 500 мл. вода за 15 минути, докато водата се абсорбира. Посолява се на вкус.

В чинии се разпределя свареният ориз, а върху него задушените миди с фъстъци и спанак.

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18058

Вижте по-голяма карта
Ако пътувате от София към Велико Търново или Варна, само няколко километра след като магистралата свърши, ще преминете през с. Брестница. Само на 2 км от селото се намира обект номер 33 от 100-те национални туристически обекта – пещера „Съевата дупка“.

Изкачването и слизането при зимни условия могат да се окажат сериозно изпитание за по-неопитни шофьори (пътят е разчистен, но наклонът е голям, а сняг и лед не липсват), но ако карате бавно и сте ни послушали за зимните гуми, не би следвало да имате проблем да достигнете до паркинга. Там ви очаква Боби, кучето-пазач на пещерата… Следват 100-150 метра до хижата и входа на самата пещера:

Две табелки, които просто няма как да пропуснем:

И прекрасната природа наоколо, погледната отблизо… Както може би се сещате, времето и условията не са особено подходящи за бебе на осем месеца, но за сметка на това Вики вече си има книжка със 100-те обекта, както и два печата – един от Съевата дупка и един от Пантеона в Русе.

След като стигнете до входа и се запознаете с екскурзовода, влизате в пещерата. Само трябва да внимавате наистина много, защото природата си е направила още няколко зимни пазители, през които ще трябва да преминете…

Боби ще ви съпровожда навсякъде, между другото…

Следващата снимка оставяме без коментар – просто една от най-красивите пещери, в които сме били…

Името на пещерата произлиза от имената на братята Съю и Съйко, които са се укривали в нея по време на турско робство, но тъй като много ни допадна, в нашите мемоари може да я срещнете и като „Събевата дупка“

Иначе пещерата не е много дълбока – може би малко над 200 метра и има пет зали: Купена (заради сталактон с формата на куп сено), Срутището (почти без образувания, тъй като са били съборени след разрушително земетресение; вижте последната снимка), Концертна (заради чудесната акустика; вижте предпоследната снимка), Космос (най-голямата и топла, на снимките горе и долу) и Белия замък.

Ще видите и най-различни образувания: лъв, орел, крокодили, слончета, тортички, Дядо Коледа, Иисус Христос, Адам и Ева… и още много, но ще ви оставим да си ги видите сами. За съжаление, човешката дейност личи почти навсякъде в пещерата – черен дим от някогашни факли, счупени сталактити и сталагмити…

Петър: Аз като човек, който е влизал и живял два дни в „Орлова чука“ преди да бъде… хъм… благоустроена, мога да кажа, че усещането да влезеш в осветена пещера с равни подове и осветление е коренно различно… Но като знам, че „пуканките“ в „Орлова чука“ бяха вандалски изпочупени само няколко месеца след като ходих там, си мисля, че е по-добре пещерите да са охранявани и стопанисвани, отколкото всеки да може да влиза и да руши… Направо ми се плаче като знам, че тези образувания се формират в продължение на стотици, дори хиляди години и някой ги е изпочупил за броени минути.. Поне „пуканките“ в „Съевата дупка“ стоят непокътнати:

Биляна: Освен това, ако екскурзоводът е вежлив, увличащ и с чувство за хумор, както беше в нашия случай, то посещението би ви оставило още по-незабравими спомени!

За първи път видяхме и прилеп от съвсем, ама съвсем близо… И класираме тази снимка като една от най-интересните, които сме правили някога:

Друго какво да ви кажем – непременно изпейте хайдушка песен в концертна зала, за да проверите акустиката й… Вики лично опита и се убеди!

Иначе пещерата крие още много тайни, малка част от които вече знаем, но нарочно не ви ги казваме, за да отидете и да ги откриете сами.

Подобни публикации

• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (13)
• 27.09.2009 -- Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (3)
• 09.02.2011 -- Араповски манастир „Св. Неделя“ (4)
• 18.01.2010 -- Новият ГКПП Златоград-Ксанти (15)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (6)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (18)
• 16.12.2010 -- Официални празници 2011 (7)
• 05.01.2010 -- Накратко за снегопочистването (5)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (12)
• 15.04.2009 -- Рим – подробна карта и 160 забележителности на италианската столица! (13)
• 08.03.2009 -- 100-те най-красиви града в света (2)
• 05.03.2009 -- Букурещ (6)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (18)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (16)
• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 01.02.2010 -- Little Chopper 2010 (5)
• 12.01.2010 -- Сайт за луксозен апартамент под наем (11)

Да, да, да! Жените са сила, женита са власт. Освен това те са куп сълзи, смях, бяло вино и намалени обувки. Никога не знаем какво ще ги зарадва за празника, нито кога ще се появят с новата джунджурийка, която са купили "Почти без пари, скъпи". Жените са тайна, а същевременно играят с открити карти. Почти винаги.

  Дано министър Мирослав Найденов да се пребори по-бързо със спекулата, та да се захване с голямата задача, която си постави – гроздовата ни ракия да бъде обявена за традиционен български продукт и така да й бъде свален акциза.

В това издание на предаването слушаме последния албум Kings на интересната израело-американска фънк банда The Apples (2010, Freestyle). Слушаме най-големите хитове на соул легендите Four Tops, гарнирани с кратката им история, а в края се наслаждаваме на blaxploitation бижуто Shaft In Africa, което Johnny Pate ни остави през 1973 благодарение на ABC Records.


45 оборота в минута #96 - плейлист:

Incognito – Always There (live) / Talkin Loud
Chuck Brown and the Soul Searchers – Bustin’ Loose / Valley Vue
Freethinker Funk Essense – Nu Number Dancefloor / Timewarp
Breakestra – Hit Tha’ Floor / Ubiquity

The Apples – “Kings” (2010, Freestyle):
The Apples – Howlin’ With Fred
The Apples – In The Air
The Apples – All Right, All Right
The Apples – Kings
The Apples – Batash (Alwoojdi)
The Apples – Ani, Ata Vehoo
The Apples – Walking To The Palace

Grandmaster Flash and the Furious Five – The Message / Sugar Hill
Herbie Hancock – Rockit / Columbia
Jazz On The Latin Side Allstars – Mamacita Caravana (live) / Cubop
Harold Melvin and the Blue Notes – Wake Everybody / Philadelphia International
Bobby Byrd – I Know You Got Soul / Urban
Four Tops – Baby I Need Your Loving / Motown
Four Tops – Your Love Is Amazing / Motown
Four Tops – I Can’t Help Myself / Motown
Four Tops – Something About You / Motown
Four Tops – Helpless / Motown
Four Tops – I Got A Feeling / Motown
Four Tops – Loving You Is Sweeter Than Ever / Motown
Four Tops – Shake Me, Wake Me (When It’s Over) / Motown
Four Tops – Reach Out I’ll Be There / Motown
Four Tops – 7 Rooms Of Glossom / Motown
Four Tops – I’ll Turn To Stone / Motown
Four Tops – Standing In The Shadows Of Love / Motown
Four Tops – I’m In A Different World / Motown

“Shaft In Africa” OST (1973, ABC):
Johnny Pate – You Can’t Even Walk In The Park
Johnny Pate feat. the Four Tops – Are You Man Enough (Main Title)
Johnny Pate – Shaft In Africa (Addis)
Johnny Pate – Headman
Johnny Pate – El Jardia
Johnny Pate feat. the Four Tops – Are You Man Enough
Johnny Pate – Truck Stop


1 час:

Интересът към музеите, паметниците и отминалите времена се е зародил в малката ми глава преди много години и с времето растял заедно с нея. В петък точно този интерес, подкрепен от чистото вродено любопитство, ме отведе до Бузлуджа. Заедно със семейството покорихме връх Хаджи Димитър в пресния и дълбок сняг.

Пътят до там беше почистен, но запазил романтичния си бял чар.

А някъде там горе, на върха, срещнахме призрака на един не чак толкова далечен строй. Един дом на една партия, превърнал се в паметник на хроничната душевна беднота, прикрита зад недоимък и нищета.

Построен бил през 1981 г. в памет на Бузлуджанския конгрес от 1891 г. Издигането му отнело 7 години. Роден съм малко преди промените, затова и единственото, което знам за тези тъмни времена, от които толкова ни е срам, се основава на истории за банани, опашки пред магазини за хранителни стоки, списъци за Жигули, перални и хладилници. Тук-таме и от някоя книга.

Повечето от тези истории съм чул от дядо ми Иван, който така и не се отказва от желанието си да ми покаже, че и тогава монетата е имала две лица, въпреки че чакал цели четири години, за да се качи в своя нов Москвич.

От него съм чул и нещо друго:

Имената на глупците висят по стените.

А по стените на паметника на Бузлуджа висят много имена. И не говоря за тези на Маркс, Енгелс или Ленин. Нито пък на Живков.

А за всички онези, влезли там и оставили своите разрушителни следи. Не съм подвластен на ничия идеология, освен на собствената си. Убеден съм, че днес разполагаме със свободата да решаваме какви искаме да бъдем и да бъдем такива. Уви, повечето от нас влагат всички сили не в градене на собственото си бъдеще, а в отчаян стремеж да прикрият миналото. Минало, което дори не им е принадлежало. И докато са вперили изпълнен с омраза поглед назад, се препъват и падат по лице в калта, придобила още по-неприятна миризма от тази преди 10 ноември.

А днес паметникът на Бузлуджа можете да изглежда по подобен начин.

Да ни напомня за грешките, които са били допускани тогава, за да не се повтарят. За да не стои безсмислено на отсрещния връх онзи, другият паметник.

Снимките може и да са черно-бели, но тези почивни дни бяха наистина цветни и красиви.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

темата за малцинствата, които може би вече не са малцинства, но всички делим тази държава нещо набъбва в пространството за пореден път "ще те дам на циганите" освен традиционна реплика на доста родители у нас и до днес (за жалост) е и заглавието на много добър материал по темата на Дойче ...

За по-малко от три години коментарите в блога ми към днешна дата са 37565. Не знам какво означава това при трафик за същия период от 4773669 дали е много или можеше и повече… Нито пък имам представа доколко представителни са зачестилите напоследък мнения, които ме призовават да се кандидатирам за президент. Ако продължавам да не [...]

Хайде, мина си и февруари. Вече гледаме напред към пролет и все по-хубави неща, най-малкото от които е времето. Този месец имах възможност да пиша по-редовно, освен че се забавлявах с нови лекции и работа. Надявам се, че ви е било интересно. Ако пък сте пропуснали нещо, тук ще намерите първенците на месец февруари.

Най-четеният пост е обяснението за EdgeRank метриката на Facebook. В поста имаше и един удобен уред за измерване на EdgeRank на страници, но по закона на Мърфи той започна да дава проблеми, точно когато пуснах поста. Е, надяваме се да се оправи. На второ място е сводката за важните неща, които съм успяла да направя преди да навърша 30. Има още доста за вършене! На трето място идва една много готина кампания на матраци, която показва, че всичко е по-хубаво, когато се случва в леглото.

Най-много мнения събра темата за постиженията преди 30. Надявам се и другите поканени да се включат скоро в щафетата. Доста коментари се появиха и под въпроса за образованието по маркетинг. Трето място тук идва за други инструменти за измерване на онлайн репутация – Export.ly е доста удобен, наистина!

Желая ви един приятен и не особено непредвидим март. И все пак изненадите са нещо интересно…

Още по темата:

1. Месец на либоффф: Февруари 2010
2. Любовно за януари 2011
3. Тенденциите на 2011

Тия брокери, голямо въображение имат. Около 2 години живяхме там, всичко, което виждахме, бяха мъже по потници в съседната панелка. После случайно попаднахме на обявата и се оказа, че това на снимката е Панорамна Гледка към Витоша.

Покрай няколко текста тази седмица, които ме подразниха, реших, че е време да подредя най-досадните или просто много объркани лафове, които се срещат най-често.

1. Царят на джунглата. Лъвът е нарочен за царя на животинското царство главно заради външния му вид.
Често се използва като синоним за храброст, величие, достолепие, агресивност, лидерство.
Иронията идва от простия факт, че лъвовете не ловуват. Всъщност лъвиците са тези, които осигуряват вечерята и за които може да се коментира, че са силни, агресивни и страшни. Лъвовете са групово животно и това е начинът, по който лъвиците осигуряват вечеря. Повечето лъвове единаци умират.
В западния свят терминът „Цар на джунглата“ се затвърждава благодарение на Едгар Бъроус, който публикува книгата „Тарзан“.
В нея има лъвове в джунглата, с които Тарзан се бие в някакъв момент. Нещо, което е изключително невярно. Лъвовете живеят в саваните и нямат нищо общо с джунглите. За съжаление концепцията става много бързо популярна и до днес слушаме за „Царя на джунглата“ или има хора, които наистина вярват, че лъвовете живеят в джунгли.
Защо този лаф толкова ме дразни? Защото Бъроус има умереното извинение, че е виждал лъв само на картинка и не си е написал домашното, преди да напише книгата, пък и екзотицирането на непознатото или залагането на митове и представянето им като факти, е бил любим литературен похват, неподлаган на критика поради липса на информация. Днес обаче… с достъпът до интернет, стотиците списания, книги, филми и програми посветени на темата, единствената причина е мързела.

2. Чай.
Чаят е растение, което се прави на напитка. Има разнообразие от видове и вкусове.
В момента обаче чай е станало събирателно за всяка билка накисната във вода, независимо дали има от растението чай или не.
Отвара или настойка всъщност са правилните термини за билки накиснати във вода, а чай се отнася само за растението накиснато във вода.
Причината да ме дразни е защото не става ясно как трябва да наричаме чая, ако наричаме отварата чай.
Като причина са ми изтъквали, че малко хора го знаят това (което не знам що за извинение или причина е), че е по-лесно да има само една дума (което пък ме кара да недоумявам. Да не би да имаме горна граница на думи, които можем да знаем, че трябва да внимаваме? Точността и разнообразието от думи, възможността да каже точно каквото имаш предвид, а не просто в най-общ смисъл винаги са били ценени високо и не мога да приема сериозно, че това е някаква реална причина. Информацията я има.)

3. Черна котка – все още има хора, които плюят през рамо или се връщат, ако черна котка им мине път. В по-голямата си част, нямат никаква представа защо го правят. Просто знаят, че черната котка носи нещастие и туйто.
Всъщност проблемът не е в котката ниво в цвета й, а в миналото.
Затвърждаването на идеята идва през 15 век, когато са големите гонения и изгаряния на вещици.
Чисто политически, това е било прочистване на паганизма, а „популярно“ схващане е било, че в паганизма се използват „фамилиари“ за правенето на магии. Под фамилиар се е разбирало животно (малко, най-често къщно, от типа на змии, плъхове, котки, кучета и пр.), с чиято помощ се е съставяло заклинанието.
Разбира се, разнообразието от животни сред бедното население е било изключително високо, съответно „доказателствата“ са били под носа на всеки, които е искал да отправи обвинение.
Дълбоко заседналата връзка в съзнанието на християнството е черно-зло, бяло-добро, дихотомия, която в последствие е била използвана за оправдание на расизма и робството.
И така, животни, които са черни и са малки и домашни, които живеят около възрастни хора, които са глухи/луди/образовани/практикуват медицина/изглеждат странно са били еднопосочен билет за кладите, заедно с гореспоменатите животни. Точните цифри не са сигурно но някъде около 12/20 000 души.
Днес единственото, което е останало е, че черната котка носи нещастие. Което би било вярно, aко живеехте в 15 век, да речем.

4. Петък 13
Един от най-досадните митове, поне за мен, е петък 13.
В гимназията бях питала абсолютно всичките си съученици от випуска. Мисля, че пет или шест души знаеха откъде идва и какво символизира. Останалите или обясняваха, че носи нещастие или твърдяха, че те не вярват в суеверни глупости (което според мен ги причисляваше доста успешно към вярващите, защото не знаеха за какво говорят).
Всъщност преди 19 век не са открити сведения или свидетелства, че е съществувало като суеверие или като страх конкретно от петък 13.
Може да се спори, че е комбинация от две суеверия – петък и числото 13.
За германските и нордическите народи идва от Фрея, която е била богиня на любовта (и не само). С идването на християнството образът й се променя и бива нарочена за вещица, а петъците биват наричани вещерски сабати, като средство за изкореняването на старата религия.
В Християнството пък се твърди, че Исус умира в петък.
Конкретно за Турция пък, твърди се, че петък 13 е било датата, в която Отоманската империя пада.
Като цяло, суеверието е миш-маш от вярвания, но основно главно от християнството.
Крайният ефект е, че е въпрос на повтаряне до втръсване, докато се стигне до момента, в който хората, които вярват в това, нямат никаква представа в какво точно вярват.

5. Астрология
Може да се каже, че ненавиждам астрологията. Не за друго, а просто защото тя залага на наблъскване на хората по рафтчета и че ние ние сме нищо повече от марионетки, които са дефинирани от деня си на раждане.
Като човек, който по принцип трудно търпи идеята, че сме набор от хромозоми, които са неспособни да бъдат нещо повече от пола си/средата си/расата/етноса си, става ясно защо атрологията ме дразни.
Дори да оставим отношението ми настрани обаче, чисто логически астрологията е въздух под налягане.
Повечето твърдения за каква е личността под даден зодиак често са изключително ласкателни.
Например: аз съм зодия дева. Според зодиака, това е знак носител на доброта, искреност, работливост и успех.
Това означава ли, че всички останали зодии не са такива или просто моята зодия е по-специална и сме принципно по-добри в тези неща? Много ласкателно, наистина. Като всеки човек, моето его обича да бъде четкано и самата идея, че просто защото съм родена на дадена дата, аз автоматично съм по-искрена, работлива и подлежаща на успех от околните, естествено, че ще ми хареса и ще искам да чуя още. Чета, че над мен властва Меркурий, което ме кара да се чудя дали ако Меркурий се взриви/изчезне/откъсне, всички ние ще се проснем мъртви от раз или ще спрем да бъдем мили/добри/успешни.
Ооо, освен това излиза, че всички деви пишем увлекателно и общодостъпно. Е… в такъв случай, даа, съгласна съм със зодиака.

Само дето… аз съм успешна защото съм си скъсала задника от бачкане. Пиша от 6 годишна и съм се учила как да се изразявам, да не говорим, че в училище всички се учим да пишем съчинения и разсъждения, а и всеки минава през период, в който държи да сподели своите пуберски, изпълнени с дълбоки откровения мисли я в дневник, я в поеми, я по някакъв друг начин, защото експресивността е нещо, което е споделяно от всички хора и някои хора продължават и след това.
Всъщност… астрологията е толкова обща, че няма начин да не уцели нещо вярно за теб и когато е по толкова ласкаещ начин, естествено, че ще ми хареса и ще искам още.

Тук обаче е моментът, в който се объркваме.
Преди няколко седмици излезе твърдение, че е открита нова планета, която променя зодиите. Всяка зодия отива с един знак назад (т.е. аз ставам лъв??), а телците биват пренесени магически под зодията змиеносец.
Масовата реакция беше „но аз не искам да бъда друга зодия“ и „типично за моята зодия е ината и аз ще продължа да се смятам за старата си зодия“, макар че имаше и много „о, боже мой, сега всичко придобива смисъл, аз винаги съм бил/а много повече зодията б, отколкото а, сега вече всичко стана ясно“.
Само дето стана ясно, че всъщност няма нова зодия и всичко си е постарому.
На практика, пример как хората са склонни да повярва на всичко, стига да им бъде представено по подходящия начин и да ги кара да се чувстват уууубер специални.

И въпреки това… астрологията си процъфтява, дават се чудовищно много пари, за да ни се тълкуват светлина на звезди, която се е появила преди хиляди години (означава ли това, че зодиака всъщност е за хора живели преди хиляди години?) и по някакъв начин знаят дали звездата не е изгаснала (астрономите много биха се зарадвали да им се сподели тайната, защото те още не могат да виждат в бъдещето и да знаят дали една звезда още я има или е изчезнала).

6. Кремовете против бръчки.
Като  принадлежаща от женския пол, огромен процент от рекламите на телевизията/вестниците и къде ли не още са подчинени на убеждаването ми, че бръчките са омегата на моето съществуване. На което аз казвам – пълни глупости.
Не може възрастните мъже да ни бъдат представяни като символ на власт и сила, бръчките им да говорят за живот, решения, мъдрост и прочие, а женските да бъдат символ, че сме развалини. Всичко е въпрос на тълкуване кой какво го дефинира и какво има да предложи.
Моят проблем в случая не са половите стереотипи, най-малкото, стереотипите знам откъде се появяват и защо ги има.
Обаче кремовете за бръчки ми бъркат сериозно в здравето.
Защото повечето са идентични едни с други.
Като цяло, мога да обобщя с думите на Сара Хаскинс.

Кожата не търпи добре мръсотия, мазно, дим, лоша храна, липса на движение и гравитацията.
Разбира се, че редовното миене, добрата храна и почивките биха ни се отразявали добре. И още по-добре би ни се отразявало ако бяхме в миниатюрната група на изключително красиви хора (които по принцип имат парите, времето и възможностите да се грижат за себе си доста повече от нас). Само че няма голямо значение какво слагате на лицето си, какъв крем с не-знам-си-какви ензими и прочие подобни, защото гравитацията и изтощаването не прощават никому и можем да се мажем до посиняване с кремчета, няма да работят, освен да направят кожата по-мека, но това го може всеки един вазелин. Единственото лечение е да се застреляме от раз или да изприпкаме и да си купим новото кремче, което със сигурност ще ни реши проблемите (независимо че милиарди пъти досега не е). Може да се каже, че рекламите намират хората за по-тъпи от кучето на Павлов, защото смятат, че ще очакваме положителен резултат милион и един път след като зеленото копче ни е донесло токов удар.
И ние продължаваме устремно да го помпаме и натискаме, та може и да имат някакви причини да го вярват.

Като цяло, индустрията на красотата ме дразни просто защото смята, че малко псевдонаучни думички, няколко красиви личица и картинки на молекули и 3д анимация са достатъчни, за да изключа напълно мозъка си, да забравя напълно каквото съм учила по химия и биология и да изпадна в пискащ възторг на поредното розово шишенце. Иначе казано, дразня се, че ме третират като идиот и което е по-дразнещо, дразни ме, че има достатъчно жени, които осъзнават, че ги третират като идиотки, но продължават да натискат френетично копчето.

След като прехвърлих във влака едни 200 много тежки страници от доста сериозна книга за маркетинга, тази сутрин трябваше да се разтоваря малко с нещо леко. И затова за прочетох "Тина и половина" на Юлка. Като в доброто старо време преди 10-тина години - по книжка на сутрин. 

Както писах в блога на Foreign Policy, ако Саудитска Арабия иска да бъде подмината от протестната вълна в арабските страни, трябва да предприеме големи реформи. Не става дума просто за пакет от услуги към обществото, а за смяна на начина на управление. Първите протести вече са налице от 4 и 5 март.

Въпрос за 35 милиарда долара: протестите, залели арабските страни от Мароко до Ирак, ще се отразят ли и на саудитското кралство. На 4 март се случиха два малки протеста, един в столицата Рияд, а другият в източната провинция Ал Ахса. Това не са първите сигнали за надигащо се напрежение в кралството. Имаше още няколко малки протеста, повлияни от революцията в Египет и Тунис. Събралите се пред правителствени сгради поискаха спиране на корупцията, освобождаване на политическите затворници, реформа в трудовото законодателство и повече работни места.

При малък протест бе арестуван един човек, обвинен в организиране на протеста:

В град Хофуф, провинция Ал Ахса, протестиращи излязоха по улиците, за да настояват за освобождаването на реформатора шейх Тауфик Амер, който бе арестуван на 25 февруари, след проповед, в която призовава за налагането на конституционна монархия.

(детски терапевтични приказки и притчи)

Някога Египет бил управляван от един цар. Вярно не цар, а фараон, така се наричали египетските владетели. Той не се отличавал с нищо особено. Не бил нито умен, нито глупав, справял се добре с управлението на държавата. И министрите му били добри. Така и щяло да отмине царуването му незабелязано, ако не се било случило ...
В един прекрасен ден фараонът решил да се разходи в градината. А дворцовата градина била просто великолепна. В нея имало цветя от цял цвят, летeли пеперуди, бълбукали фонтани и, разбира се, пеели птици. Даже в жаркото обедно време можело да се намерят сенчести кътчета. Но в този ден слънцето светело особено ярко и фараонът, изтощен от жегата, бил принуден да се прибере в двореца.
-Пфу! Да беше изчезнало това слънце! - казал той, излизайки от градината.
А точно в този момент богът на слънцето Ра бил решил да отдъхне там. Ра бил ужасно обидчив, както всички богове.
-А, така ли! - казал той. - Ще те науча да цениш слънцето!
И дворецът и градината потънали в тъмнина. Фараонът с радост се върнал в градината и заповядал да донесат факли.
Но на следващата сутрин, когато слънцето изгряло над цялата страна, а дворецът останал потънал в мрак, фараонът се изплашил. Заповядал да се свика Големия Държавен Съвет и да поканят на него всички жреци.
Огледал фараонът пълната зала (министри той имал много, а жреци още повече) и попитал:
-Кой от тук присъстващите може да ни отговори на въпроса, защо слънцето не изгря над двореца?
Но министрите само свивали рамене, а жреците уплашено въртели очи.
-А всички ли се явиха?
-Не, - услужливо подсказал главният министър - жрецът на бог Ра не дойде.
-Незабавно изпратете за него.
Когато побелелият от страх вестоносец влязъл в залата сам, фараонът едва не заповядал да го екзекутират, но решил все пак да го изслуша.
-Главният жрец на бог Ра заръча да ти предам, че нито той, нито други жреци от Слънчевия храм ще дойдат, защото си разгневил бог Ра, Велики. И няма да има слънце над двореца, докато не заслужиш божественото опрощение.
-Ха, - възкликнал фараонът - сякаш си нямам друга работа, че прошка да искам! Ще преживеем и без слънце.
Минавали ден след ден, а дворецът оставал потопен в тъма. Птиците в градината престанали да пеят, пеперудите отлетели, а цветята увехнали. Даже водата във фонтаните не бълбукала вече така весело. Минала седмица, след нея друга. Министрите се разпръснали по срочни дела, даже слугите все по-често се престрували на болни, за да не идват в мрачния и тъмен дворец. Накрая фараонът не издържал. Гордост, гордост, но съвсем не му се искало да остане сам, а и му било жал за градината. Заповядал да приготвят колесницата, за да отиде в храма на Ра и да поиска прошка.
Когато портите на двореца се разтворили и колесницата излязла на пътя, фараонът присвил очи от яркото слънце, но след малко ги отворил и се огледал. Наоколо се простирали поля и градини. Водата ромоляла в каналите, пеели птици и се смеели деца.
Бил жарък летен ден, но фараонът сякаш не усещал горещината. Той не откъсвал очи от слънцето.
Когато стигнали до храма и колесницата спряла, фараонът скочил на земята и се втурнал по стълбите, без да изчака слугите. На площадката пред входа на храма стоял главният жрец.
-Приветствам те, Велики! - поклонил се той с достойнство.
-Кажи ми, какво трябва да направя, за да заслужа прошката на Ра? Без слънце градината ми ще загине, а дворецът ми стои пуст и мрачен.
-Ти вече го направи и Ра ти прости. Защото най-трудното е да признаеш грешките си и да поискаш прошка.

Оттогава, даже в най-горещите дни, фараонът казвал:
-Няма нищо страшно, ще преживеем горещината. Нека само има слънце!

частичен превод оттук

Днес е ден за прошка. Ако съм сгрешила нещо, простете ми!

След влизането си в ЕС, нашата северна съседка Румъния бързо се европеизира. Eвропейската еманципация достига и до местата за излежаване на съдебни наказания.  След падането на комунизма през 1990 година, румънците не се заемат да откриват отново колелото, а просто преписват голяма част от френските закони и Конституция.  Наказателното право е почти копие на френското, [...]

Докато съседна Либия се тресе от гражданска война, египтяните все още има недовършена работа. През последните два дни гражданите на Египет трябваше да се справят с нещо, което отлагаха твърде много. Режимът на Хосни Мубарак нямаше да е такъв, ако не съществуваха т.нар. “мухаббарат” – държавна сигурност и тайната полиция. Според данните, над 100 000 души е включвал апаратът от мрежи на службите. Щабът на ДС е наричан от египтяните “Град на Ада”, заради мъченията, извършвани зад стените му. Знае се, че сградата има поне три подземни етажа, използвани за затвори, като е възможно да има още скрити помещения. Има намерени снимки на изнасилвани затворници, насъсквани кучета, изпращани срещу арестанти и други, които не бих искал да пускам тук, прекалено силни са.

С помощта на тези две средства, тайната полиция и държавна сигурност, властта на Мубарак бе укрепвана над 30 години, а онези, които показваха някакъв тип недоволство, биваха задържани безразборно. Достатъчно е да си припомним два случая. През 1991 г., при протест срещу подкрепата на правителството в Кайро за ударите по Ирак от САЩ, бяха арестувани над 1000 души, обвинени в тероризъм. През 2010 г., активисти от младежкото движение “6 април” излязоха на протест срещу липсата на свобода на словото в интернет и цената, която платиха бе над 500 задържани, повечето, от които пуснати едва след падането на Хосни Мубарак.

Огромни купчини от нарязани документи бяха открити в щаба на египетските ДС.

На 5 март се стигна до силни сблъсъци между протестиращи и служители на ДС. Поводът за протеста бе запалването на редица документи в двора на централата на Държавна сигурност в Насър Сити, Кайро. Събралите се малцина протестиращи бързо се увеличават на 2 500 демонстранти, които искат да влязат в сградата на ДС, за да спрат унищожаването на документи за дейността на службите. Al Jazeera съобщава, че много от документите са доказателства за извършени мъчения над арестанти, за пребивания на активисти, нарушения на човешките права.

Зейнаб Мохамед показва в блога си достатъчно снимки и линкове относно атаките над централата на ДС. Аз ще пусна някои клипчета, които показват претърсването на стаите в централната сграда, които са намерени напълно опразнени. Явно служителите на тайната полиция са е погрижили никакви доказателства за дейността на ДС при Мубарак да не стигне да протестиращите, тъй като са намерени големи купчини от нарязана хартия, а някои документи са обгорени. Армията е издала заповед за арестуването на офицери от държавна сигурност на Египет.

Този клип, пуснат от Абдел Салам, показва ситуацията по улиците около централната сграда на ДС. Виждат се ясно доказателства за сблъсъци между протестиращи и служители на ДС. Армията се намесва по-късно и 4 войници са ранени тежко от снайперисти на ДС. Един фотограф също е ранен, както и активист, застрелян в стомаха.

След като армията поема контрол над сградата, а последните служители от силите за сигурност се предават на войниците, е позволено на активисти да претърсят всички стаи. Вижда се, че те са напълно празни…

В други помещения пък са намерени купища от нарязана хартия…

Една от най-важните задачи на хората, влезли в щаба на ДС бе да се провери дали няма подземен затвор. Характерно за тези служби е, че имат тайни, подземни затвори, където биват задържани активисти, говорили срещу режима на Мубарак. При претърсването на главната сграда, е намерен такъв затвор, като в него е имало няколко души, един от които е там от повече от година!

Някои намерени документи имат шокиращо съдържание. Имаше много слухове, че атентатът пред църква в Александрия на Нова година, когато загинаха десетки, е бил осъществен със знанието на ДС на Египет. Според намерените документи става ясно, че явна разпоредба на властта е било създаването на религиозно напрежение в Египет. Истинско престъпление срещу народа, заслужаващо най-сурово наказание.

Според активисти, чиито мнения са пуснати отново от Зейнаб Мохамед, файловете и досиетата, открити в огромната сграда на Държавна сигурност, се отнасят за арести на опозиционни лидери и симпатизанти, както и доказателства, че МВР на Египет има връзка с атентата в Александрия на Нова година. Смущаваща е папката, намерена при претърсванията, със знака на ЦРУ, в която са открити доказателства, че службите са предавали за мъчения опозиционни лидери, обвинени в тероризъм. С тези разкрития се доказа и истинността на твърденията на Wikileaks, че службите в редица арабски страни действат за интересите на ЦРУ и много хора са предадени на чужди служби, измъчвани в египетски затвори.

Папката с документи на ФБР -

Намерена сред тези папки, съдържащи различни данни за студенти, работници, членове на опозиционни движения и т.н.

Определено намереното е скандално, но потвърждаващо тезата, че наистина ДС в Египет нерядко е давало сведения на различни чужди служби. Обществото го знаеше, но досега нямаше преки доказателства. Още по-смущаващи са разкритията от подземните затвори на службите.

Така например, в тези килии са намерени хора, които за първи път излизат от тях от 14 години насам. Снимката е направена от Ясер Сейф.

На следващия клип се вижда един от затворниците в тези подземни затвори, който обяснява как са го измъчвали на инструмента, който ще видите. Хората са събличани голи, поливани с вода и заставяни да седнат в това устройство, където им е бил пускан ток.

Тези разкрития са само началото. Протестиращите няма да оставят досиетата, намерени в щаба да останат затворени, тъй като египетското общество се нуждае от отговори, крити над 30 години. Прокуратурата в Кайро заяви, че ще съхранява документите до началото на делата срещу служители и офицери на ДС. Активисти планират отново да претърсят сградите на службите за скрити помещения, където все още може да има затворени хора, както и стаи с непокътнати документи.