Мързел

Покрай няколко текста тази седмица, които ме подразниха, реших, че е време да подредя най-досадните или просто много объркани лафове, които се срещат най-често.

1. Царят на джунглата. Лъвът е нарочен за царя на животинското царство главно заради външния му вид.
Често се използва като синоним за храброст, величие, достолепие, агресивност, лидерство.
Иронията идва от простия факт, че лъвовете не ловуват. Всъщност лъвиците са тези, които осигуряват вечерята и за които може да се коментира, че са силни, агресивни и страшни. Лъвовете са групово животно и това е начинът, по който лъвиците осигуряват вечеря. Повечето лъвове единаци умират.
В западния свят терминът „Цар на джунглата“ се затвърждава благодарение на Едгар Бъроус, който публикува книгата „Тарзан“.
В нея има лъвове в джунглата, с които Тарзан се бие в някакъв момент. Нещо, което е изключително невярно. Лъвовете живеят в саваните и нямат нищо общо с джунглите. За съжаление концепцията става много бързо популярна и до днес слушаме за „Царя на джунглата“ или има хора, които наистина вярват, че лъвовете живеят в джунгли.
Защо този лаф толкова ме дразни? Защото Бъроус има умереното извинение, че е виждал лъв само на картинка и не си е написал домашното, преди да напише книгата, пък и екзотицирането на непознатото или залагането на митове и представянето им като факти, е бил любим литературен похват, неподлаган на критика поради липса на информация. Днес обаче… с достъпът до интернет, стотиците списания, книги, филми и програми посветени на темата, единствената причина е мързела.

2. Чай.
Чаят е растение, което се прави на напитка. Има разнообразие от видове и вкусове.
В момента обаче чай е станало събирателно за всяка билка накисната във вода, независимо дали има от растението чай или не.
Отвара или настойка всъщност са правилните термини за билки накиснати във вода, а чай се отнася само за растението накиснато във вода.
Причината да ме дразни е защото не става ясно как трябва да наричаме чая, ако наричаме отварата чай.
Като причина са ми изтъквали, че малко хора го знаят това (което не знам що за извинение или причина е), че е по-лесно да има само една дума (което пък ме кара да недоумявам. Да не би да имаме горна граница на думи, които можем да знаем, че трябва да внимаваме? Точността и разнообразието от думи, възможността да каже точно каквото имаш предвид, а не просто в най-общ смисъл винаги са били ценени високо и не мога да приема сериозно, че това е някаква реална причина. Информацията я има.)

3. Черна котка – все още има хора, които плюят през рамо или се връщат, ако черна котка им мине път. В по-голямата си част, нямат никаква представа защо го правят. Просто знаят, че черната котка носи нещастие и туйто.
Всъщност проблемът не е в котката ниво в цвета й, а в миналото.
Затвърждаването на идеята идва през 15 век, когато са големите гонения и изгаряния на вещици.
Чисто политически, това е било прочистване на паганизма, а „популярно“ схващане е било, че в паганизма се използват „фамилиари“ за правенето на магии. Под фамилиар се е разбирало животно (малко, най-често къщно, от типа на змии, плъхове, котки, кучета и пр.), с чиято помощ се е съставяло заклинанието.
Разбира се, разнообразието от животни сред бедното население е било изключително високо, съответно „доказателствата“ са били под носа на всеки, които е искал да отправи обвинение.
Дълбоко заседналата връзка в съзнанието на християнството е черно-зло, бяло-добро, дихотомия, която в последствие е била използвана за оправдание на расизма и робството.
И така, животни, които са черни и са малки и домашни, които живеят около възрастни хора, които са глухи/луди/образовани/практикуват медицина/изглеждат странно са били еднопосочен билет за кладите, заедно с гореспоменатите животни. Точните цифри не са сигурно но някъде около 12/20 000 души.
Днес единственото, което е останало е, че черната котка носи нещастие. Което би било вярно, aко живеехте в 15 век, да речем.

4. Петък 13
Един от най-досадните митове, поне за мен, е петък 13.
В гимназията бях питала абсолютно всичките си съученици от випуска. Мисля, че пет или шест души знаеха откъде идва и какво символизира. Останалите или обясняваха, че носи нещастие или твърдяха, че те не вярват в суеверни глупости (което според мен ги причисляваше доста успешно към вярващите, защото не знаеха за какво говорят).
Всъщност преди 19 век не са открити сведения или свидетелства, че е съществувало като суеверие или като страх конкретно от петък 13.
Може да се спори, че е комбинация от две суеверия – петък и числото 13.
За германските и нордическите народи идва от Фрея, която е била богиня на любовта (и не само). С идването на християнството образът й се променя и бива нарочена за вещица, а петъците биват наричани вещерски сабати, като средство за изкореняването на старата религия.
В Християнството пък се твърди, че Исус умира в петък.
Конкретно за Турция пък, твърди се, че петък 13 е било датата, в която Отоманската империя пада.
Като цяло, суеверието е миш-маш от вярвания, но основно главно от християнството.
Крайният ефект е, че е въпрос на повтаряне до втръсване, докато се стигне до момента, в който хората, които вярват в това, нямат никаква представа в какво точно вярват.

5. Астрология
Може да се каже, че ненавиждам астрологията. Не за друго, а просто защото тя залага на наблъскване на хората по рафтчета и че ние ние сме нищо повече от марионетки, които са дефинирани от деня си на раждане.
Като човек, който по принцип трудно търпи идеята, че сме набор от хромозоми, които са неспособни да бъдат нещо повече от пола си/средата си/расата/етноса си, става ясно защо атрологията ме дразни.
Дори да оставим отношението ми настрани обаче, чисто логически астрологията е въздух под налягане.
Повечето твърдения за каква е личността под даден зодиак често са изключително ласкателни.
Например: аз съм зодия дева. Според зодиака, това е знак носител на доброта, искреност, работливост и успех.
Това означава ли, че всички останали зодии не са такива или просто моята зодия е по-специална и сме принципно по-добри в тези неща? Много ласкателно, наистина. Като всеки човек, моето его обича да бъде четкано и самата идея, че просто защото съм родена на дадена дата, аз автоматично съм по-искрена, работлива и подлежаща на успех от околните, естествено, че ще ми хареса и ще искам да чуя още. Чета, че над мен властва Меркурий, което ме кара да се чудя дали ако Меркурий се взриви/изчезне/откъсне, всички ние ще се проснем мъртви от раз или ще спрем да бъдем мили/добри/успешни.
Ооо, освен това излиза, че всички деви пишем увлекателно и общодостъпно. Е… в такъв случай, даа, съгласна съм със зодиака.

Само дето… аз съм успешна защото съм си скъсала задника от бачкане. Пиша от 6 годишна и съм се учила как да се изразявам, да не говорим, че в училище всички се учим да пишем съчинения и разсъждения, а и всеки минава през период, в който държи да сподели своите пуберски, изпълнени с дълбоки откровения мисли я в дневник, я в поеми, я по някакъв друг начин, защото експресивността е нещо, което е споделяно от всички хора и някои хора продължават и след това.
Всъщност… астрологията е толкова обща, че няма начин да не уцели нещо вярно за теб и когато е по толкова ласкаещ начин, естествено, че ще ми хареса и ще искам още.

Тук обаче е моментът, в който се объркваме.
Преди няколко седмици излезе твърдение, че е открита нова планета, която променя зодиите. Всяка зодия отива с един знак назад (т.е. аз ставам лъв??), а телците биват пренесени магически под зодията змиеносец.
Масовата реакция беше „но аз не искам да бъда друга зодия“ и „типично за моята зодия е ината и аз ще продължа да се смятам за старата си зодия“, макар че имаше и много „о, боже мой, сега всичко придобива смисъл, аз винаги съм бил/а много повече зодията б, отколкото а, сега вече всичко стана ясно“.
Само дето стана ясно, че всъщност няма нова зодия и всичко си е постарому.
На практика, пример как хората са склонни да повярва на всичко, стига да им бъде представено по подходящия начин и да ги кара да се чувстват уууубер специални.

И въпреки това… астрологията си процъфтява, дават се чудовищно много пари, за да ни се тълкуват светлина на звезди, която се е появила преди хиляди години (означава ли това, че зодиака всъщност е за хора живели преди хиляди години?) и по някакъв начин знаят дали звездата не е изгаснала (астрономите много биха се зарадвали да им се сподели тайната, защото те още не могат да виждат в бъдещето и да знаят дали една звезда още я има или е изчезнала).

6. Кремовете против бръчки.
Като  принадлежаща от женския пол, огромен процент от рекламите на телевизията/вестниците и къде ли не още са подчинени на убеждаването ми, че бръчките са омегата на моето съществуване. На което аз казвам – пълни глупости.
Не може възрастните мъже да ни бъдат представяни като символ на власт и сила, бръчките им да говорят за живот, решения, мъдрост и прочие, а женските да бъдат символ, че сме развалини. Всичко е въпрос на тълкуване кой какво го дефинира и какво има да предложи.
Моят проблем в случая не са половите стереотипи, най-малкото, стереотипите знам откъде се появяват и защо ги има.
Обаче кремовете за бръчки ми бъркат сериозно в здравето.
Защото повечето са идентични едни с други.
Като цяло, мога да обобщя с думите на Сара Хаскинс.

Кожата не търпи добре мръсотия, мазно, дим, лоша храна, липса на движение и гравитацията.
Разбира се, че редовното миене, добрата храна и почивките биха ни се отразявали добре. И още по-добре би ни се отразявало ако бяхме в миниатюрната група на изключително красиви хора (които по принцип имат парите, времето и възможностите да се грижат за себе си доста повече от нас). Само че няма голямо значение какво слагате на лицето си, какъв крем с не-знам-си-какви ензими и прочие подобни, защото гравитацията и изтощаването не прощават никому и можем да се мажем до посиняване с кремчета, няма да работят, освен да направят кожата по-мека, но това го може всеки един вазелин. Единственото лечение е да се застреляме от раз или да изприпкаме и да си купим новото кремче, което със сигурност ще ни реши проблемите (независимо че милиарди пъти досега не е). Може да се каже, че рекламите намират хората за по-тъпи от кучето на Павлов, защото смятат, че ще очакваме положителен резултат милион и един път след като зеленото копче ни е донесло токов удар.
И ние продължаваме устремно да го помпаме и натискаме, та може и да имат някакви причини да го вярват.

Като цяло, индустрията на красотата ме дразни просто защото смята, че малко псевдонаучни думички, няколко красиви личица и картинки на молекули и 3д анимация са достатъчни, за да изключа напълно мозъка си, да забравя напълно каквото съм учила по химия и биология и да изпадна в пискащ възторг на поредното розово шишенце. Иначе казано, дразня се, че ме третират като идиот и което е по-дразнещо, дразни ме, че има достатъчно жени, които осъзнават, че ги третират като идиотки, но продължават да натискат френетично копчето.

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж Tagged: бръчки, глупости, невярна информация, стереотипи, суеверия

Прочети цялата новина

Свързани новини: