Демографско затопляне

Тази вечер, някъде по времето между да нахраня кучето и да си сипя едно малко уиски, по телевизията премина министърът на земеделието и обясни на какво се дължи поскъпването на живота. Според него повишението на цените на храните и горивата – най-важните неща, защото горивата са храна за нашите машини, а храните са гориво за самите нас – се дължи на факта, че човечеството се увеличава, а ресурсите на планетата – не. Затова всяка единица ресурс на глава от глобалното население поскъпва поради растящата конкуренция за нея. Дължи се на всичко това и, разбира се, на глобалното затопляне. Логиката е желязна. Както учи класическата политикономия, стойността на стоката се определя от количеството обществено полезен труд, вложен в нея, а цената й – за съжаление, се определя от търсенето. Следователно ако имаме един банан и две маймуни, търсенето е едно, обаче ако имаме един банан и 10 маймуни, търсенето е съвсем друго. Ето това е провидял министърът на земеделието Мирослав Найденов.

Провиждайки го обаче, той, волно или неволно, е направил епохално откритие в областта на науката демография, което ни дава много по-лесен от познатите досега начин за преброяване на човечеството. Изведеният от него закон би могъл да се формулира така: цените на нещата поскъпват в права пропорция спрямо броя на желаещите да ги притежават. Тоест, ако цената на храните през последните три месеца от управлението на правителството се е увеличила с 10%, това безспорно означава, че с 10% се е увеличила и човешката популация на планетата. Тоест N=A.B.C, където „N” е цената на нещата, „А” е числеността на човечество, „В” е коефициентът на неговото нарастване, а „С” е, разбира се, глобалното затопляне (някои биха сложили всичко това върху „D”, кадето „D” е свинският грип, но нека не усложняваме формулата). Следователно по поскъпването на стоките можем да мерим увеличаването на популацията. Обратно – ако цените на нещата рязко паднат, то някъде по света със сигурност се е случил катаклизъм или геноцид и ние можем да измелим неговите мащаби. Ето това е нашият земеделски министър. Ето такива деца е раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!

Тук е мястото да призная, че аз, като един изкушен от рекламата и връзките с обществеността човек, си имам любим министър в кабинета. И това е именно Мирослав Найденов. Неговите медийни акции са най-готически. Той като Джингиби обикаля бакалиите да проверява има ли месо в салама. Той стандартизира всичко, включително и храната за бедни. За мен това е откровение, защото, ако стандартът за висококачествената храна трябва да гарантира висококачествени съставки в нея, то какво гарантира стандартът за нискокачествената храна? Очевидно гарантира наличието на нискокачествени съставки в нея. Тоест, ако в някое сирене за бедни има мляко или пък в някой салам за бедни има месо, то производителят подлежи на наказание. Велико!

Министър Мирослав Найденов е като Лорънс Оливие. Представя ни се във всевъзможни роли и във всяка от тях е неповторим и различен до такава степен, че в първите минути ти е трудно да го познаеш, че е той. Това ми напомня за един стар виц. Английската кралица решила да прави секс с Лорънс Оливие. Понеже била наясно с таланта му да се превъплъщава, решила да се възползва докрай от него. Първата вечер му казала: „Желая да ме любите като Луи ХІV”. Оливие се явил с напудрена перука и дискретен струнен оркестър. Под звуците на барокова музика обсипал дамата с комплименти и я обладал с рицарско преклонение. Десетина пъти, като при всеки следващ сеанс превъзнасял женствеността на все по-висок пиедестал. Втората вечер кралицата казала: „Сега желая да ме любите като Петър І Велики”. Оливие се явил вонящ на алкохол и с огромни кални ботуши. Разкъсал копринената нощница на кралицата и я обладал като някой подивял анимал. Десетина пъти, оригвайки се в лицето й. Кралицата не била виждала нищо такова досега. Такъв секс даже не била и сънувала. Затова на третата вечер казала: „Сега, на края, искам да ме любите като сър Лорънс Оливие!”. Актьорът свел кротко глава и отговорил: „Ваше величество, боя се, че трябва да ви призная, че аз всъщност съм импотентен”.

Така и министър Мирослав Найденов ни разтърсва с превъплъщенията си, с част от които ви поздравявам чрез следващата скромна фотоколекция (освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен):

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: