(http://ikonomika.org/)
Естонските избори
Изборите потвърдиха тезата на естонския премиер, че най-реформаторските правителства се ползват с най-голяма подкрепа от избирателите. Двете партии от управляващата коалиция в Естония увеличиха мнозинството си в парламента от 50 на 56 депутати (от общо 101) и е вероятно да продължат да управляват заедно.
Две партии отпаднаха от парламента – Народният съюз (земеделска партия) и Зелената партия (интересно, че и в Ирландия зелената партия отпадна). Съответно, в парламента на Естония има вече само 4 партии:
Реформаторска партия – либерали, членове на Либералния интернационал, най-голяма партия с 33 депутати; лидер е Андрюс Ансип, премиер на Естония от 6 години насам; интересно е, че към края на комунизма Ансип е бил за 2 години инструктор и бюрократ в комунистическата партия на Естония
IRL (Union of Pro Patria and Res Publica) – дясна, либерална, член на Европейската народна партия, 23 депутати в парламента; лидер е легендарният премиер на Естония Март Лаар; заместник-председател е Джухан Партс, също бивш премиер на Естония
Централна партия – лява, либерална (но не икономически), член на парламентарната група на либералите в Европейския парламент; партията е наследник на Народния фронт на Естония; 26 депутати в парламента; лидер е Едгар Сависаар – бивш премиер на Естонската съветска социалистическа република и настоящ кмет на Талин; лидерът на партията е уличен да получава пари от Москва
Социалдемократическа партия – ляво-центристка, социалдемократическа партия, 19 депутати в парламента, лидер е Свен Миксер, бивш министър на отбраната; лидер е от 6 месеца, най-млад от политическите лидери; бившият лидер на партията е президент на Естония, избран с гласовете на десните партии в парламента и вероятно ще бъде преизбран отново.
Добре е да се има предвид, че естонският политически живот е твърде динамичен и почти нито едно правителство не е изкарало пълен мандат. Съответно е имало множество коалиции - практически всяка партия е била в коалиция с всяка друга и то нееднократно. Това е огромна разлика с България където се смята за голямо постижение ако едно правителство изкара цял мандат, дори и през този мандат да не е постигнато нищо съществено.
Преизбирането на правителството на Естония въпреки тежките реформи вероятно ще накара някои български политици да кажат "ама те естонските избиратели са различни". Нищо подобно. Естонските избиратели бяха много критични към правителството през 2009 когато беше най-тежкият период на кризата и когато започнаха да се прилагат тежки реформи и бюджетна дисциплина. Тогава управляващите партии изгубиха местните и европейските избори. Но това не ги спря, те продължиха с реформите и не след дълго позитивните резултати от тях станаха очевидни за всички. Тогава доверието към управляващите се върна. Така че естонските избиратели са същите като българските – страхуват се от кризи и реформи и не вярват преди да видят резултати. Това, което е различно, са политиците – защото българските политици се страхуват да правят непопулярни реформи, дори да знаят че от тях ще произлезе положителен резултат.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2011/03/09