SOS – Морковена торта

Стържа моркови на ситното ренде. Ръката ми отмалява. Усещам напрежение в китката. По начало си ме боли. Особено зимата. Чупила съм и двете ръце в китките. Сигурно затова бързо се изморявам (в ръцете). Почивам за кратко, разтръсквайки дясната ръка и започвам отново. Пак изтръпва. Чудя се кога ли ще му дойде края. Крайчето на последния морков. Имам още. Вальо идва и ми взима рендето от ръката. Казва: „Викай ме да ти помагам“. Аз: ? Добре, трябва да настържа тези моркови за морковената торта. Вальо: „Юхуу, ще ядем торта!“. Започва да стърже ентусиазирано, чувствайки се съпричастен в днешния десерт.

„Юхуу“ е поздрав между нас. Най-вече когато се срещаме вечер след работа. С „юхуу“ казваме: тук съм, прибрах се. Или изказваме въодушевление. Звучи.. звучи като.. няма как да ти опиша как звучи. Но след „Юхуу, ще ядем торта!“ виждам много повече от „Охо, ще имаме торта за десерт!“.

Ей така, без повод правя торта. После се чудя колко време ще я ядем. Нося на работа, раздавам наляво и надясно. Що ли – не знам, не си познавам добре съседите. Иначе и на тях ще дам. Ааа не, знам добре домоуправителя. Приятен човек. Срещаме се почти всеки ден. И един писател има във входа, но е много потаен. Харесвам котката му, която се разхожда свободно на двора. Другите съседи се сменят често. Та, затова не ги знам. А колко хубаво щеше бъде ако си ходим на гости на следобедно кафе. Както едно време. И носим нещо сладко със себе си. Че даже и рецептата.

Морковите са настъргани. Аз продължавам нататък с моите други помощници - миксера и кухненския робот. Питаш ме защо не ползвам кухненския робот за морковите? Ами, много сложно става. Пък и трябваше да си изпробвам новото ситно ренде. Абе, нали си имам Вальо. И така, яйчицата със захарта, после подправките, малко екстри, брашно и бум в тавата. Печене точно за 35 минути и платката бе готова.

Сега настъпва трудна дилема. Дали да използвам краве масло в крема от крем сирене или да не използвам? Със сигурност знам, че ще добавя кленов сироп. За повече вкус и приятен аромат. Той дали ще разводни крема? Не, няма. Ама това масло… много ми се вижда. Ще стане тежка торта. Не искам така. Добре. Ще сложа, но малко. Това го реших след като смесих останалите продукти за крема. Защо ли така правя? Разбивам отново крема с добавеното в последния момент масло. Става на бучки. Естествено! Разсеяна съм и не внимавам. Продължавам да разбивам упорито докато и последната бучица изчезна. Сглобявам тортата и я оставям в хладилника.

Трябва ми цвят. Нар? Защо не? А моркови от марципан? Започвам да мачкам марципана с боички. С голи ръце. Ръкавиците свършиха. Пак не внимавам. Боядисвам се като великденско яйце. Нищо. Ще изпера два парцала на ръка и до утре няма да личи. Пък и да личи, какво? Аз съм артист. Но и артистите се изморяват. Правя три – четири моркова. За снимките.

Подреждам сценките. Вальо ме гледа. Междувременно настройва апарата. Минава ми на ум да си налея чаша вино. Току виж съм прогледнала по-добре. Е, наливам си. Разменяме си реплики като: „смени си позицията, не виждаш ли какво става отзад“, „не искам да е толкова размазано“, „увеличи блендата“, „пробвай пак“, “намали скоростта“, „гледай си работата“… Виното не ми помага. Погледа ми се замъглява още повече. Нов обектив! Първите десет снимки са кошмарни. Следващите десет – по-малко кошмарни. Не искам повече изкуствена светлина. Искам слънце.

Морковена торта

По идея от answersencroute.blogspot.com и gourmeted.com

Морковена торта в рубриката SOS си пожелаха Биляна и Роси. Надявам се Биляна да остане доволна и да опита рецептата. Знам със сигурност, че Роси ще го направи, защото вече я опита, а и има-няма вече половин година ми говори за тази морковена торта.

В този вариант, за изпичане на блатовете използвах тавата на фурната (40×32 см.) и приготвих тортата с правоъгълна форма. Рецептата е приложима и за кръгла торта с диаметър 26-28 см.

Използвам два вида захар – бяла и тъмно кафява (muscovado). Може да се заменят със същото количество светло кафява захар.

Лешниците и ананасът може да се заменят съответно с орехи и стафиди.

Вариации при подправките не са изключени. Използваните от мен подправки може да варират според индивидуалния вкус. Може да се добави настърган пресен джинджифил, лимонова кора или малко тъмен ром.

За блатовете:

• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 200 гр. бяла захар
• 150 гр. тъмно кафява захар (muscovado)
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• настъргана кора от 1 портокал
• 100 мл. олио
• 400 гр. моркови, настъргани на ситно
• 150 гр. смлени сурови лешници
• 200 гр. ананас от консерва, нарязан на малки кубчета
• 300 гр. брашно
• 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица настъргано индийско орехче
• 1/4 чаена лъжица смлян карамфил

Фурната се нагрява на 180°C.

Тавата на фурната (40×32 см.) се намазва с мазнина. От хартия за печене се изрязва правоъгълник с размерите на тавата. Поставя се на дъното и също се намазва с мазнина. (Ако се приготвя кръгла торта, използват се две форми с диаметър 26 см. или 28 см. Формите се подготвят по същия начин.)

Яйцата, захарта и солта се смесват в голяма купа. Разбиват се добре с миксер, докато сместа се сгъсти и стане обемна. Добавят се ванилията, портокаловата кора и олиото. Разбиват се за кратко.

Към сместа се добавят морковите, ананасът и лешниците. Разбъркват се с дървена лъжица.

Брашното се пресява с бакпулвера, канелата, индийското орехче и карамфила. Добавят се към морковената смес и се разбърква за кратко.

Сместа се изсипва в подготвената тава. (Ако се приготвя кръгла торта, сместа се разделя на две равни части и се разпределя в двете подготвени форми.) Заглажда се на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна за 35 минути.

Изпеченият блат се оставя да изстине. Обръща се върху кухненския плот и хартията за печене се отстранява. Разрязва се на две равни части по широчина. (Ако се пекат два блата в кръгла форма, това е излишно.)

За крема:

• 350 гр. крем сирене „Филаделфия“ (2 опаковки), със стайна температура
• 100 гр. меко масло
• 200 гр. пудра захар
• 50 мл. кленов сироп
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

Крем сиренето се оставя на стайна температура за няколко часа или от предната вечер. Водата, която се е отделила от него се отстранява.

Смесват се сиренето и кравето масло и се разбиват на пухкав крем. Добавят се пудрата захар, кленовият сироп и ванилията. Кремът се разбива добре докато се сгъсти и стане гладък. Ако е необходимо се оставя за няколко часа в хладилник. (При мен не беше необходимо, но това зависи от стайната температура, маслото и евентуално ако филаделфията се замени с друго крем сирене.)

Сглобяване:

Едната половина от блата се поставя в сервизна чиния (поднос). Намазва се с половината крем. Поставя се втората половина от блата и отгоре се разпределя останалата половина крем. Тортата се оставя за няколко часа в хладилник. (Ако се приготвя кръгла торта, сглобява се по-същия начин с двата кръгли блата.)

Ако желаеш да покриеш цялата торта с крем ще бъде необходимо кремът да се увеличи с 1/2 от посочените дози.

P.S. Роси, спокойно може да добавиш още 100 грама масло към крема.

SOS – Морковена торта от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: