Паркингът постепенно започна да се опразва. По пистата бавно, но енергично се движеше едрият й верижен стопанин. Скиорите прибираха екипировката, а аз допивах горещия чай. И тогава между автомобилите, подредени в редичка, се появиха силуетите на очакваните шведски гости.

Единият хвърли за последно дързък поглед напред, преди да затвори очи в очакване. Вторият изръмжа наставнически до него. Метнах раницата на рамо и се приближих.

Двигателите пукаха тихо след героичното изкачване, а големите колела бяха намерили покой на сантиметри от снега – SAAB-ите изглеждаха гордо и във свои води. Отворих вратата, седнах в удобната кожена седалка, затегнах колана и събудих моя 9-3 с електронния ключ. Напуснах скучния паркинг и поех по неравния път нагоре.

Дори самата идея, че държа под контрол 180 шведски коня, за да ги пусна на свобода на излизане от завоя, беше възбуждаща. А стегнатият волан, послушно следващ волята ми, прилягащият удобно в дланта ми скоростен лост и насърчителното ускорение с лекота и неподправен финес изкарват от уравнението на чистото удоволствие завладяващия панорамен изглед към града в подножието на планината.

Твърдото окачване ми напомня, че управлявам частен самолет на четири колела. И въпреки че пътят не е достатъчно гладък, за да излетя, тишината в купето ми вдъхва увереност и сигурност. Единственото, което липсва, са Kings of Leon, премигващи в далечината фарове, пълен резервоар и стотици километри през заснежени хълмове и малки градчета.

Нямам представа колко е часът, не ме и интересува. Влюбен съм в скърцащия звук от допира на мократа подметка и послушния педал на съединителя. Обичам и безропотното изгасване на приятната зелена светлина на уредите, провокирано от желанието да карам дълго през нощта и натискането на един бутон.

Със затварянето на вратата на 9-5 отново се оказвам зад контролното табло на изтребител. Широките греди и тесните странични прозорци само засилват усещането. Сърцето ми ускорява ритъм с всяко изкачване на стрелката на вертикалния скоростомер. 30. 40.

55 осветява в зелено малък участък от челното стъкло – елегантно намигване към славното авио-наследство на компанията. А левият ми крак скучае, докато дясната ми ръка тържествува в играта с лъскавия лост на автоматичната скоростна кутия.

Една снимка на eggsngrits

Преди една година се разходих из музея на SAAB в Trollhättan. Днес покарах 9-3 и 9-5. Нямам търпение да се кача в свой собствен 900?

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Аз съм критичен читател и в ревютата си се стремя да показвам всичко – и това, което ми е харесало, и онова, което ме е подразнило, във всяко едно от произведенията, които съм прочела. Когато обаче се сблъскам с Книгата – онази, която пишем с голямо „К”, ми е наистина трудно да опиша емоциите си. То е като да се опиташ да разкажеш какво е любовта – може и да го направиш добре, но никога няма да ти се струва достатъчно. Така се случи и с „Тайната градина” на Франсис Бърнет.

На 11 март вицепремиерът на България и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заедно с евродепутатa Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) участваха в дискусия със студенти от Тракийски университет в Стара Загора. Превърнали се в традиционни, тези срещи дават възможност на студентите да се запознаят подробно с работата на министъра на вътрешните работи и тази на евродепутата.

Започнали мравките да си строят мравуняк. Струпали десет сламки и в този момент се появил Охлювът:
-Какво правите тук?
-Мравуняк строим.
-Веднага да приберете всичко от пътя.
Мравките разтурили купа и Охлювът пропълзял.
На ново място построили висок, солиден мравуняк. Тъкмо положили последната сламка и Охлювът се появил отново.
-Пак ли? - разкрещял се той. - Вие какво, издевателствате над мен ли?! Веднага прибирайте всичко от пътя, ще пропълзявам!
-Скоро е зима, - примолили се мравките - разбери ни, без мравуняк ще замръзнем!
-Не ме интересува, до сутринта пътят да е свободен!
Охлювът се скрил в къщичката си и захъркал.
-На Охлюва му е все едно накъде пълзи, - казала една от мравките - а ние без мравуняк ще загинем. Трябва да го обърнем, докато спи.
Така и направили.
Охлювът се събудил сутринта и не повярвал на очите си: пътят бил свободен. "Кога успяха да преместят такава планина?! На мен, разбира се, ми е все едно накъде пълзя - и тук трева, и там трева. Но принципно не искам да се обръщам. За чий дявол да се обръщам, като мога да пълзя и направо?!"
И Охлювът отпълзял натам, откъдето пристигнал.

Понякога е по-добре да си направиш вид, че отстъпваш и злото погасва от само себе си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Започвам много силно да харесвам Роалд Дал. След "Вълшебният пръст" дойдоха и Чарли и шоколадовата фабрика на Уили Уонка. Следват приключенията с големия стъклен асансьор и аз наистина се чудя дали да не пренебрегна още една книга за възрастни, за да остана още малко в детския свят.

Eто, че след като обявихме първия победител в "Аз чета с мама" за 2011 год., вече имаме и първия си участник в конкурса за март и април.

Неотдавна получихме писмо на мейла на рубриката (smama@azcheta.com). Първоначално решихме, че е от Катина Цолова (така пишеше в лентата с името на подателя), но после се оказа...Изненада! Писмото бе от една изключително млада, чаровна и забавна млада госпожица на име Дана. Ето какво ни пише тя:

Максим Проданов
Вчерашното земетресение в Япония бе най-мощното в историята на страната и петото по сила в света. По последни изчисления на японската полиция, жертвите вече са над 700, а броят им вероятно ще расте. Към ужаса, който преживаха милиони хора, днес дойде друга страшна новина – цунамито, ударило японските брегове е извадило от строя охладителните системи на АЕЦ Фукушима Даиичи, а днес е имало голям взрив в един от блоковете на централата. Една от стените около първия реактор на АЕЦ е разрушена, а поне четирима работници са пострадали:

Според Агенцията за атомна и индустриална безопасност на Япония, във въздуха около реактора е бил засечен радиоактивният елемент цезий, което може да означава, че топлоотделящите прътове са започнали да се разтапят. Макар, че според правителството радиоактивните материали няма да достигнат населени места, вече е започнала евакуацията на около 45,000 души в 10-километров радиус около централата. Взривът е станал около 15:30 местно време (08:30 в България).

Междувременно, правителството вече е изпратило около 50,000 спасители в най-силно засегнатите от цунамито и земетресението зони. Помощ изпращат страни от целия свят – първи на бедствието се отзоваха Русия, Китай и САЩ – три страни с изключително преплетени интереси в региона.

На фона на ужаса, пред който в момента е изправена Япония, окуражаващо е поне, че едва ли има друга страна, която е по-добре подготвена за справяне с подобна криза. За сравнение, земетресението в Индийския океан през 2004 г. (9.1 по рихтер) и последвалото цунами в Индонезия уби над 230,000 души, а земетресението в Шаанси, Китай през 1556 г. убива над 800,000, макар и доста по-слабо – 8.0 по рихтер.

Пред невъобразимата мощ и разрушителност на природната стихия, която връхлетя Япония по суша и вода( не дай Боже и по въздуха чрез ядрена радиация), въображението на коментатора се превръща в ненужна дреха. По-добре да повиси на закачалката, вместо един публицист да се закача с тема, която приляга на учените и богословите. Неудържимо е обаче напиращото [...]

В края на декември 2010 г. сайтът Wikileaks даде начало на скандала Cablegate: публикацията на 251 287 секретни американски дипломатически телеграми. До този момент в сайта са публикувани 5000 телеграми или около 2% от цялата база. Осем от публикуваните до момента телеграми са от американското посолство в София.

Общо в базата данни на Wikileaks има 978 дипломатически телеграми от посолството на САЩ в София. В още 66 грами от други посолства се среща етикетът Bulgaria.

На 1 декември 2010 г. Гардиън публикува в сайта си дипломатическа телеграма на американското посолство в София за организираната престъпност в България.

На 7 декември 2010 Монд публикува обзорен материал за влиянието на руската мафия в Европа, в който също се цитира грамата, подписана от посланик Джеймс Пардю.

От статията в Монд научаваме също, че има и друга телеграма датирана от 11 септември 2009 г., която също е посветена на българската организирана престъпност. В нея има раздел "Руска връзка", където се коментира представителят на Майкъл Чорни в България – адвокатът Тодор Батков. Посолството подчертава неговите солидни политически връзки и факта, че през 2008 г. е награден от президента Георги Първанов  с най-високото държавно отличие орден „Стара планина”.

Десет дни след публикацията в Монд, на 17 декември 2010 в сайта на Wikileaks беше публикуван цензурираният от Гардиън текст на дипломатическата телеграма от 7 юли 2005, подписана от посланик Джеймс Пардю.

Текстът на телеграмата от септември 2009 така и не видя бял свят и до този момент единствено журналистите от изданията акредитирани от Wikileaks са запознати с него.

Защо Гардиън и Монд скриха информацията за престъпността в България?

Както е известно, политиката на Wikileaks е да не публикува изцяло оригиналните текстове от тези телеграми, а да публикува цензурирани варианти подадени от екипите на партньорските медии след като се запознаят със съдържанието на документите. По този начин медии, които са известни със своя професионализъм и добра репутация гарантират, че в публикациите няма да се появят имена на информатори и трети лица, които да бъдат застрашени от разкриването на самоличността им.

Wikileaks са избрали този модел, за да не излагат на опасност живота на агенти на разузнаването и информатори, както се случи след публикуването на материали за военната операция на САЩ и съюзниците в Афганистан. Тогава дори принципни защитници на свободата на словото като "Репортери без граници" отправиха остри и основателни критики към Джулиан Асанж.

Прави впечатление, че в публикуваната грама от 7 юли 2005 г. разделът "Кой кой е в българската организирана престъпност" изобилства от цензурирани пасажи. Може само да гадаем за причините, поради които журналистите от Гардиън са скрили лица и фирми, за които посолството смята, че са част от организираната престъпност. Имената на тези лица и фирми, както и информациите за предполагаеми връзки с организираната престъпност не са нови за българската и световната публика.

В грамата се говори също за финансиране на предизборната кампания на политическа сила през 2001 г., но е заличено името на въпросната политическа сила. Заличени са и имена на градове, за които се твърди, че са контролирани от организираната престъпност. Не е ясно какво точно застрашава въпросните предполагаеми фигури от криминалния свят и свързаните с тях политици, ако имената им бъдат публикувани. Очевидно е, че те самите не са били информатори на Пардю, за да бъдат закриляни по този начин. Още по-трудно ни е да се ориентираме в причините за скриване на цяла грама, както в случая с публикацията в Монд.

Прикриването на тази информация не помага на усилията за повече прозрачност и гражданска нетърпимост към обвързаностите между подземния свят и властта. Има противоречие с основната идея на Wikileaks – да се дава публичност на документи, скриващи от обществото язвите на организираната престъпност, корупцията, мръсните сделки на властта и връзките на политически фигури с тях.

Би било жалко ако се окаже, че журналисти от реномирани световни медии се отнасят с предоставената безплатно от Wikileaks информация като със стока, чиято стойност зависи от подбора на момента, в който да бъде пласирана на пазара. Факт е, че неотдавна в София се появи специален пратеник на Монд. Петр Смолар се срещна с журналистите от в. Галерия, взе интервю от все още държания под домашен арест Алексей Петров и написа голяма статия за конфликта между премиера Бойко Борисов и Алексей Петров, с подробности около скандала с подслушването със специални разузнавателни средства (СРС).

Защо публикуваме този текст?

Биволъ се сдоби с нецензурирания текст на телеграмата на Джеймс Пардю от 07.07.2005. Той ни беше предоставен от списанието "Русский Репортер", което подготвя публикация за влиянието на руската мафия в България с молба да проверим автентичността на имената и събитията и да предоставим коментари за съдбата на знаковите босове на организираната престъпност, цитирани в грамата.

Държим да уточним, че нямаме никакви договорни и финансови  отношения с "Русский репортер", неговите собственици и неговите източници на информация. Професионалните ни контакти се изчерпват с работата по този конкретен случай:  обобщаване и предоставяне на фактологическа информация и на нашия редакционен анализ на грамата.

Автентичността на грамата беше потвърдена и от друг източник - норвежкия вестник Aftenposten, който има независим достъп до всички дипломатически телеграми изтекли в Wikileaks.

Много внимателно прегледахме целия текст и не открихме в него нито едно име на лице, което трябва да бъде скрито от съображения за неговата сигурност, защото е предоставяло информация за организираната престъпност на американското посолство.

Ние като журналисти не можем да се подпишем под твърденията за съпричастност на цитираните лица и фирми към престъпна дейност, както е направил посланик Пардю, разполагащ с източници и методи за събиране на информация, които вероятно далеч надхвърлят възможностите на журналистиката.

Но както читателите ще се убедят сами, в грамата става въпрос за пълното окупиране на държавата от организираната престъпност - ни повече, ни по-малко. Тя от своя страна има директна връзка с остатъците от ДС и съветските служби, връзка, която без да изпадаме в конспиративни теории дава доказателства за жизненост и до ден днешен.

Българите трябва да узнаят какво пише в грамата, тъй като предстои подписване на изключително спорни от икономическа и стратегическа гледна точка проекти с руските монополисти в енергетиката: Южен Поток и АЕЦ "Белене".

Тези проекти бяха прокарани и защитавани от НДСВ (решението за АЕЦ "Белене" беше взето лично от Симеон Сакскобургготски още в началото на неговия мандат), от БСП и от Президента.

Посланик Пардю пише през 2005 г., че лица свързани с организираната престъпност и същевременно свързани с руските финансови и икономически интереси в енергетиката, са финансирали политически кампании на НДСВ, БСП и президента Първанов, за да запазят позициите си. Имената им са изписани черно на бяло в грамата.

Също така научаваме, че близки до премиера Борисов олигарси са считани от американските ни съюзници за близки до руската организирана престъпност и до руското разузнаване.

Вижда се, че финансовото влияние от тези среди не е изолирано явление, а се възпроизвежда в политическия цикъл. Има реална опасност то да бъде фактор и на предстоящите избори за президент и местна власт. Избирателите имат право да знаят как, от кого и с какви цели се трансформира и използва гласуваното от тях доверие.

Ето защо, оценявайки наличната информация от гледна точка на преобладаващия обществен интерес ние считаме, че е редно да бъде публикуван пълният, нецензуриран текст на телеграмата. За по-голям отзвук го предоставихме на сайта Balkanleaks.

Анализът на посланик Пардю

Както неведнъж беше казвано за информацията от секретните американски дипломатически телеграми: в тях няма нищо ново. За сметка на това добре известното старо е поднесено много подробно и систематизирано. Новото в случая е, че знаем как един от най-успешните американски дипломати анализира ситуацията с организираната престъпност в България.

Може би най-важният извод е, че в грамата е очертан подробно цикълът на възпроизводство на мафията, съвпадащ с политическия цикъл: мръсни пари  - политически кампании - конструиране на политически институции след изборите - създаване на правила, удобни за пране на пари, легализиране на престъпния бизнес и неговото разрастване.

Цитирани са конкретни имена на хора и фирми, които и днес фактически притежават и управляват значителни активи в България. Разгледана е симбиозата на престъпността и властта чрез финансиране на предизборните кампании на конкретни политическите сили:  НДСВ от Васил Божков и Емил Кюлев през 2001 г., Георги Първанов същата година от Емил Кюлев, НДСВ и БСП през 2005 г. от Васил Божков, Емил Кюлев и Сашо Дончев.

Отбелязана е тенденцията лица произлезли от средите на организираната престъпност да влизат директно в политиката на национално ниво или да контролират пряко местната власт. Тенденция, която както е известно се усилва през следващите години. Може би върхът на този цинизъм ще бъде вероятната кандидатура за президент на Алексей Петров, следствен за рекет и изнудване.

Подчертана е приемствеността между престъпните комунистически репресивни служби и фигури на българската организирана престъпност. В началото на прехода освен добилите известност борци, гребци и други спортисти от комунистическите школи, в организираните престъпни групи влязоха бивши остриета на репресивната система - барети, тюлени и други специални части, възпитавани и готвени не за борба с някакъв външен враг, а за да пазят помазниците на режима от гнева на българския народ. Споменатият Алексей Петров, който е бивша барета, както и неговият съдружник Златомир Иванов - Баретата са само два от примерите.

ТИМ - номер едно на организираната престъпност според Пардю

Под номер едно в "Кой кой е в организираната престъпност в България" Пардю поставя групировката ТИМ, която подобно на бившата Мултигруп се стреми да проникне във всички сектори на легалния и нелегалния бизнес. Днес думите на посланик Пардю,  че "изгряващата звезда" на бизнес империята на ТИМ e най-сериозното притеснение за българската икономика  са особено актуални.

При управлението на ГЕРБ, свързани с ТИМ фирми налагат необезпокоявано картелни цени на зърното, а оттам – на хляба и олиото, което по същество е пладнешки грабеж, засягащ всеки български гражданин, но кой знае защо този монопол не е преследван съгласно антимонополното законодателство. Парите от контролираните от ТИМ пенсионни фондове „Съгласие” и „Сила” се преливат към друг бизнес на групата, а контролните органи дискретно си затварят очите за тези незаконни трансфери.

На фона на всичко това скандалният проект на ТИМ "Алея първа", споменат и в грамата, изглежда почти безобидно бизнес начинание, но фокусира общественото внимание върху отношението на ГЕРБ към варненската групировка. Факт е, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов упорито отказват да коментират всичко свързано с ТИМ, както е факт, че депутатът от ГЕРБ Емил Радев е бивш "тюлен" и колега на шефовете на ТИМ, служил заедно с тях в секретното поделение "Тихина". Същият лобира за закриване на достъпа до Търговския регистър, което ще затрудни разследващите журналисти, търсещи информация за престъпните групировки и техния легален бизнес.

Наистина, през 2005 г. посланик Пардю няма как да знае, че ТИМ ще придобие най-голямата си мощ при управлението на ГЕРБ, дошло със заканата да скъса връзките на властта с организираната престъпност. В случая с ТИМ става точно обратното - връзките се заздравяват. И тези връзки не са от вчера. Документите от Търговския регистър показват, че премиерът Бойко Борисов е бил съсобственик с Румен Николов - Пашата от СИК и Иво Каменов от ТИМ във фирма произвеждаща контрабандно цигари през 1995 г.

Безизходица в борбата с организираната престъпност

През ноември миналата година вестник "Ню Йорк таймс" отбеляза безизходицата във връзка с организираната престъпност след оправдателните присъди на братя Галеви и освобождаването от ареста на Баретата.

Към този момент още не беше известно, че "Октоподът" Алексей Петров също ще излезе пуснат на свобода, най-вече поради неспособността на прокуратурата да защити обвиненията в съда. Така най-гръмката акция, която властта изтъкваше като знакова за волята и да се бори с мафията започна да се превръща във фарс. Тази безизходица има няколко конкретни причини:

Безпомощна съдебна система

Усещането за безизходица се засилва и от впечатлението за безпомощност на прокуратурата. Като че ли нарочно обвинителите допускат груби грешки в обвинителните актове по знакови дела, бавят и провалят процесите, а връзките на прокурори с лица от подземния свят са обществена тайна. Конкретен пример е новината, че рано сутринта в дома на прокурор Първолета Никова, работила делото на оправданите братя Галеви е арестуван издирван от полицията гангстер? Висшият съдебен съвет обаче не смята това съжителство за укоримо и проблемно за престижа на съдебната власт. Случаят с лобиста Красьо "Черничкия" показа грозни обвързаности на магистрати с бизнеса и политиците, но не се стигна до разследване и обвинения за търговия с влияние. Въпреки несекващите призиви в докладите от Брюксел, същинската реформа в съдебната система изглежда все по-проблемна и невероятна.

Държавна сигурност на всеки километър

Друг деморализиращ момент е масивното присъствие на бивши кадри на ДС в службите за сигурност, оцеляващи при всяка власт поради липса на политическа воля за пълна лустрация.

При комунистическия режим именно кадрите на ДС изпълняваха държавната политика за организиране и покровителстване на престъпни дейности като производство и трафик на наркотици, пране на пари, финансиране на терористични организации и физическо елиминиране на дисиденти на режима.

С идването на власт на президента Първанов, оказал се сътрудник на комунистическата Държавна сигурност под тайното име "Гоце", в днешните служби за сигурност бяха върнати много бивши служители на ДС.

Тази своеобразна реставрация продължи и след като Румен Петков стана министър на вътрешните работи. Той подаде оставка след като стана известно за среща с "оперативно интересните" братя Галеви, организирана с посредничеството на Алексей Петров. През 2008-2009 г. Алексей Петров стана специален съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов, като според много анализатори той фактически е управлявал най-мощната тайна служба на държавата.

И в момента в структурите на МВР и ДАНС работят стотици бивши сътрудници на ДС, някои от които са на висши ръководни позиции. Въпреки показната реторика на правителството на ГЕРБ не са предприети реални лустрационни действия в силовите ведомства.

Нездравословните връзки на политиката с бизнеса

Да припомним, че сред съветниците на президента Първанов бяха и споменатият в грамата на посланик Пардю собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев, бивш МВР служител, който бе застрелян през октомври 2005 година на бул. „България” в София, както и простреляният през 2007 г. Манол Велев – и двамата членове на небезизвестния клуб «Възраждане» заедно с Васил Божков – Черепа, Димитър Гущеров, Тошо Тошев, Радосвет Радев и убития Илия Павлов.

В най-актуалния скандал по повод изтекли телефонни разговори между българския премиер Борисов и шефа на митниците Танов, в които министър-председателят настоява да се прекрати започнатата проверка срещу собственика на бирената фабрика „Леденика” Михаил Михов, интимно наричан от премиера на България „Мишо Бирата”,  внезапно се оказа, че адвокат на Мишо Бирата е не кой да е, а председателят на правния съвет на българския президент Сашо Пенов.

Заради друг близък до президента бизнесмен – Людмил Стойков, бивш представител на ВИС-2 в Перник, европейските фондове за България бяха замразени. Въпреки разкритията на ОЛАФ за престъпни злоупотреби със 7 милиона евро от фондовете на САПАРД, Людмил Стойков така и не беше осъден. Според ОЛАФ над Стойков е разперен политически чадър от най-високо място.

Икономическото влияние на лица посочени в грамата като свързани с организираната престъпност продължи да се разраства през годините с активното съдействие на държавата, която практически субсидираше техния бизнес.

Тодор Батков, адвокатът на Майкъл Чорни, получи със заменка стотици декари земя на морето и беше отличен от президента с орден „Стара Планина”.

Свързани с Васил Божков – Черепа и Гриша Ганчев лица и фирми също получиха ценни терени със скандални заменки.

Вместо да разтрогне договорите и да търси отговорност, новото правителство на ГЕРБ временно ограничи строителството на придобитите чрез заменки земи… до следващия удобен за олигарсите момент.

Може ли ЕС да спаси България от мафията?

Крилатата мисъл, че "в България мафията си има държава" придобива плът и кръв в написаното от Пардю, който с горчивина отбелязва фрустрацията на обществото от безпомощното положение, в което то се намира. Посланик Пардю смята все пак, че лостовете за влияние на ЕС са критично важни. За да се обърне тенденцията в битката с мафията, натискът от страна на ЕС за реформа на съдебната система и нейното ефективно прилагане не трябва да отслабва през следващите години - завършва той анализа си.

Шест години по-късно, три от тях като членове на Европейския съюз, много от фигурите на организираната престъпност, които Пардю е изборил през юли 2005 г., не са между живите. Някои от тях като братята Маргини бяха арестувани и обвинени, но след дълга и гротескна съдебна сага бяха оправдани. Петър Петров - Амигоса е единственият осъден на първа инстанция. Към момента нито един от знаковите босове не излежава ефективна присъда.

Уви, все по-ясно става, че изпадналите в безизходица граждани не могат да разчитат на активна външна намеса. Информацията от Wikileaks е потвърждение, че САЩ оценяват сериозността на положението, оказват логистична подкрепа и водят "агресивна политика" за отказване на визи на скандални фигури (последният случай е с бившия вътрешен министър Румен Петков). Останалото трябва да свърши Европа, тъй като българският проблем с мафията вече е проблем и на гражданите от всички европейски страни.

Въпросът е дали Джеймс Пардю, а и българските граждани, не надценяват възможностите на ЕС. Нещо повече: съдейки по реакцията на водещи европейски вестници, прикрили реалното състояние на нещата, четейки меките формулировки в докладите на Брюксел, възникват съмнения за волята и капацитета на Европа да промени ситуацията в България.

На думи има натиск за борба с организираната престъпност, но в същото време свързани с ДС и организираната престъпност политици са депутати в Европейския парламент, а водещи европейски компании правят бизнес с фирми ръководени от лица, които разузнавателните централи подозират в престъпен бизнес.

Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков коментира, че икономическите проблеми в страната се дължат предимно на факта, че на важни бизнес позиции се се настанили "борци, комунисти и комсомолци", с които се работело трудно. Според него те щели да бъдат изместени "по естествен път".

Още по-естествено би било ЕС да обяви своеобразна лустрация за тези "борци, комунисти и комсомолци" като изготви публичен списък на фирмите и лицата, с които не е препоръчително да се осъществява съвместен бизнес. Като помощно пособие може да се ползва грамата на Пардю, която вероятно възпроизвежда списъка на Отдела за превенция на измамите на американското посолство в София.

English translation

Bulgarian Organized Crime Uncensored

At the end of November, 2010, the whistle-blowing site Wikileaks triggered the Cablegate scandal: the release of 251 287 secret American diplomatic cables. Currently, the site has published 5 000 cables or about 2% of the entire database. Eight of them are from the American Embassy in Sofia.

The Wikileaks site has a total of 978 diplomatic cables from the US Embassy in Sofia. There are another 66 cables with the tag Bulgaria.

On December 1, 2010, The Guardian published on its site the diplomatic cable of the American Embassy in Sofia dedicated to organized crime in Bulgaria.

On December 7, 2010, Le Monde published an overview about the influence of Russian mafia in Europe, also citing the cable, signed by then Ambassador to Sofia, James Pardew.

From the Le Monde article we learn that there is another cable, dated September 11, 2009, also focusing on the Bulgarian organized crime. It has a section titled “Russian Influence,” commenting on the representative of Michael Chorny in Bulgaria – attorney, Todor Batkov. The Embassy stresses on his solid political connections and the fact he has been awarded in 2008 by President, Georgi Parvanov, with the country’s highest order “Stara Planina.”

Ten days after the Le Monde publication, on December 17, 2010, the Wikileaks site published the Guardian-censured version of the text of the diplomatic cable from July 7, 2005, signed by Ambassador James Pardew.

The text of the September 2009, cable never saw daylight and currently only journalists from the publications, accredited by Wikileaks, know about it and its content.

Why did The Guardian and Le Monde Conceal Information about Crime in Bulgaria?

The stated policy of Wikileaks is to not publish the original texts of the cables, but rather censured versions, edited by the teams of their partner media, after the latter have examined the content of the documents. This way media, known for their professionalism and good reputation, offer a guarantee the names of informers and third parties and their identities would not be revealed.

Wikileaks have chosen this model in order to not endanger the lives of intelligence agents and informers as it happened after the publication of documents about the US and its allies’ military operation in Afghanistan. At the time, even staunch supporters of freedom of speech, such as “Reporters without Borders,” voiced strong and grounded criticism of Julian Assange.

One cannot help it, but note that in the published cable from July 7, 2005, the section “Who Is Who in Bulgarian Organized Crime” abounds with censored paragraphs. We can only guess the reason of the Guardian journalists to conceal individuals and businesses the Embassy believes are part of organized crime. The names of these individuals and businesses, along with information about alleged ties with organized crime, are nothing new for the Bulgarian and international audience.

The cable further talks about financing of the election campaign of a certain political party in 2001; but the party’s name is deleted. So are names of cities and towns, the cable lists as being controlled by organized crime. It is unclear what would the exact danger be for the alleged organized crime personalities and politicians connected to them if their names are published. Obviously, in order to receive such protection, they have been, themselves, informers of Pardew. It is even more difficult to understand the Le Monde reasons to conceal an entire cable.

The cover-up of this information does not help the effort for more transparency and civil intolerance for connections between the underworld and the power. This contradicts Wikileaks’ main idea – to make public documents, concealing from society the ulcers of organized crime, corruption, the dirty deals of those in power, and ties of political figures with them.

It will be real pity if it turns out journalists from reputed international media use information, provided by Wikileaks as merchandise, whose value depends on the selection of the precise moment to offer it on the market. It is a fact that recently, a special envoy of the Le Monde, Petr Smolar, emerged in Sofia and met with journalists from the Galeria weekly, interviewed Alexey Petrov while he was still under house arrest and wrote an extensive article about the conflict between Prime Minister, Boyko Borisov and Petrov, with details about the wiretap scandal surrounding the use of special surveillance devices (SRS).

Why Are We Publishing This Text?

Bivol received the uncensored text of James Pardew’s cable, dated July 7, 2005. It was provided for us by the magazine “Russkiy Reporter” (Russian Reporter), which is preparing a publication about the influence of Russian mafia in Bulgaria. The magazine asked us to verify the authenticity of the names and the events, and to prepare comments on the faith of the emblematic organized crime bosses, cited in the cable.

We must note that we have no contract or financial relations with “Russkiy Reporter,” its owners and its sources of information. Our professional contacts end with the work on this particular case: summarizing and offering factual information and our editorial analysis of the cable.

The cable’s authenticity was confirmed by another source – the Norwegian paper Aftenposten, which has independent access to all diplomatic cables leaked through Wikileaks.

We examined in detail the entire text and did not find in it a single name of a person that must be concealed for safety reasons, because they have provided information about organized crime to the American Embassy.

We cannot sign under claims of involvement of the quoted individuals and companies with organized crime, like Ambassador Pardew did – he had available sources and methods of collecting information way beyond the possibilities of journalism.

But, as the readers will see for themselves, the cable talks about the total invasion of the State by organized crime – no more and no less.

The mafia, on its part, has a direct connection with the remnants of the Communist Secret Services (DS) and the Russian ones (KGB); a connection which we can say, without falling in the trap of conspiracy theories, is alive today.

Bulgarians must further know this now, because the signing, with Russian monopolists, of some very controversial from economic and strategic point of view contracts for energy projects is pending: South Stream and the “Belene” Nuclear Power Plant.

These projects were supported by NDSV (the decision to build “Belene” was made personally by Simeon Saxe-Coburg in the beginning of his term), by BSP and the President Parvanov.

In 2005, Ambassador Pardew writes that individuals connected to both Bulgarian organized crime and Russian financial and economic interests in the energy sector have finances political campaigns of NDSV, BSP and President Parvanov in order to maintain their positions. Their names are spelled out in the cable.

We also learn that oligarchs, close to now Prime Minister Borisov are considered by our American partners to be close to Russian intelligence.

It is obvious, the financial influence of these circles is not an isolated occurrence, but rather an event that is reproduced in the political cycle. There is a real threat that it would become a factor during the forthcoming local and presidential elections as well. The voters have the right to know how, by whom, and for what reasons their trust is being transformed.

Assessing the information from the point of view of public interest, we believe the only right thing to do is to publish the full, uncensored text of the cable.

Ambassador Pardew’s Analysis

As it has been said many times already – there is nothing new in the information provided by the secret American diplomatic cables. But the well-known old is offered in detail and systematically. The new, in this case, is that we can find out how one of the most successful American diplomats analyses the situation of organized crime in Bulgaria.

Maybe the most important deduction is that the cable outlines in detail the reproduction cycle of the Mafia, coinciding with the political one: dirty money – political campaigns – managing the political institutions after the elections – establishment of rules favorable for money laundering and legalizing and expansion of criminal business.

The cable quotes concrete names of individuals and companies, which still own and manage significant assets in Bulgaria. It examines the symbiosis of crime and power by the financing of election campaigns  - NDSV by Vassil Bozhkov and Emil Kyulev in 2001; Georgi Parvanov this same year by Kyulev again, NDSV and BSP in 2005 by Bozhkov, Kyulev, and Sasho Donchev (Banker Kuylev had strong ties with Russian financial interests. Donchev is the Head of Overgaz, a GAZPROM intermediary selling Russian natural gas on the Bulgarian market).

The cable further notes the trend of individuals coming from the organized crime circles to directly enter national-level politics or to directly control local power. A trend that, as we all know, became more and more pronounced in the years to follow. Maybe the climax of this cynicism would be the likely run of Alexey Petrov, an individual indicted for racket and blackmail, for President.

The cable stresses on the legacy of the criminal Communist repressive apparatus for the figures of Bulgarian organized crime. In the beginning of the transition period, in addition to the now-notorious wrestlers, rowers and other sports competitors from the Communists training schools, former “blades” of the repressive system also entered organized crime groups – berets, navy seals and other special task forces, brought up and trained not to fight some external enemy, but to safeguard the favorites of the regime from the anger of the Bulgarian people. The above-mentioned, Alexey Petrov, and his associate Zlatomir Ivanov AKA Baretata (The Beret) are just two of the many examples.

TIM – The Number One of Organized Crime, According to Pardew

Under number one in “Who Is Who in Bulgarian Organized Crime,” Pardew lists the TIM group, which, similarly to the former Multigroup, is attempting to permeate all sectors of legal and illegal business. Today, Pardew’s words that the “up-and-coming star” of the TIM business empire is the most serious economic concern in Bulgaria sound particularly true.

Under the GERB rule, companies connected to TIM impose, undisturbed, cartel prices on grain and consequently on bread and cooking oil, which is, in reality, a daylight robbery, affecting every single Bulgarian. The money from the “Saglasie” and “Sila” retirement funds, controlled by TIM, are redirected to another business of the group, while the authorities discretely close their eyes for these illegal transfers.

On the backdrop of all this, the outrageous TIM project for Alley One, mentioned in the cable, appears to be an almost innocent business endeavor, but focuses the public attention on the attitude of GERB towards the Varna-based group. It is a fact that Boyko Borisov and Tsvetan Tsvetanov stubbornly refuse to comment on anything related to TIM; it is also a fact the GERB Member of the Parliament, Emil Radev, is a former navy seal, from the secret navy unit “Tihina,” famous for being the place of military service for the TIM bosses. This same Radev is lobbying to limit access to the Business Registry for investigative reporters seeking information about the crime groups and their legal business activities.

Indeed, in 2005, Ambassador Pardew had no way of knowing TIM will acquire its greatest power under the GERB rule all while GERB ran its election campaign on promises to sever ties between political power and organized crime. These ties date from a long time ago. Documents from the Business Registry, show Prime Minister, Boyko Borisov, had been a co-owner, along with Rumen Nikolov aka The Pasha, from SIK, and Ivo Kamenov, from TIM, of a factory, producing contraband cigarettes in 1995.

The Dead-Lock of the Fight against Organized Crime

In November, 2010, the New York Times noted the dead-lock of organized crime after the not-guilty verdicts of the Galevi Brothers and The Beret’s release from jail.

At that time, we still did not know that “The Octopus,” Alexey Petrov, would also be let walk free mainly over the inability of the prosecution to make their charges hold water in court. So, the most advertised police operation, the symbol of the resolve of the government to fight the mafia, began turning into a farce. This dead-lock has several causes:

A Helpless Court System

This feeling of impasse is becoming stronger by the impression of helplessness of the prosecution. As if on purpose, prosecutors make grave mistakes in the indictments in high-profile cases; delay and doom to failure trials while ties between prosecutors and people from the underworld are public knowledge. Here is a concrete example – one early morning, a wanted by the police gangster was arrested in the home of prosecutor Parvoleta Nikova, who had worked on the Galevi case. The Supreme Judicial Council (VSS), however, does not see this cohabitation as reproachable and as a problem for the image of the judicial power. The case with the lobbyist, known as “Krasio the Black,” reveals the ugly interdependence of magistrates, the business and politicians, but there had been no probe and charges of trading influence. Despite the endless appeals in Brussels’ reports, the true reform of the judicial system looks more and more problematic and impossible.

State Security Everywhere

Another demoralizing moment is the mass presence of former collaborators of the Communist State Security (DS) in the now Security Services, surviving every government over the lack of political will for full lustration.

Under the Communist regime precisely the State Security (DS) agents were the individuals organizing and protecting criminal activities such as the manufacturing and distribution of illegal drugs, support of terrorist organizations and physical extermination of opponents of the regime. DS employess were the executors of the State policy of patronizing criminal activities.

After President Parvanov took office, a person who had also been a DS agent, many former DS employees were reinstated in the Security Services.

This odd restoration continued with Rumen Petkov becoming Interior Minister.  He resigned after it was revealed he held a meeting with the “persons of interest,” the Galevi Brothers, organized through the intercession of Alexey Petrov. In 2008 – 2009, Petrov was appointed Special Advisor to the Director of the State Agency for National Security (DANS), Petko Sertov, and, as many experts believe, Petrov actually ran the most powerful secret service in the country.

Currently hundreds of former DS agents and collaborators are employed in the structures of the Interior Ministry and DANS, some at high-ranking positions. Despite the show-off rhetoric of GERB, they failed to undertake a serious lustration move in these law enforecement instituions.

The “Unhealthy” Ties between Politics and Business

Let’s remind that the owner of DZI Bank, Emil Kyulev, a former Interior Ministry employee, is among the advisors of President Parvanov, mentioned in the cable. Kyulev was gunned down in October, 2005, on “Bulgaria” boulevard in Sofia; together with the other shooting victim from 2007, Manol Velev (still in coma), they were members of the notorious “Vazrazhdane” club along with Vassil Bozhkov AKA The Scull, Dimitar Gushterov, Tosho Toshev, Radosvet Radev, and the also murdered, Iliya Pavlov.

In the most current scandal, revolving around leaked taped phone conversations between Bulgarian Prime Minister Borisov and the Director of the Customs Agency, Tanov, where Borisov can be heard insisting on halting a probe against the owner of the “Ledenika” brewery, Mihail Mihov, intimately called by the PM “Misho The Beer,” it suddenly emerged that “The Beer” attorney was Sacho Penov, the same Penov who was the Chair of the President’s Legal Counsel.

The EU funds were frozen over another connection of the President – Lyudmil Stoykov, former representative of VIS-2 in Pernik. Despite OLAF’s revelations of criminal abuse of the SAPARD funds in the amount of EUR 7 M, Lyudmil Stoykov was never sentenced. According to OLAF, Stoykov has been provided a political cover-up from the highest place.

The economic influence of individuals, listed in the cable as having ties with organized crime, continued to expand over the year with the active collaboration of the State, which in reality subsidized their business.

Todor Batkov, attorney for Michael Chorny, received a land swap for hundreds of decares near the sea and was bestowed by the President with the “Stara Planina” order.

Businesses and people connected to Vassil Bozhkov AKA The Scull, and Grisha Ganchev, also obtained priceless plots through scandalous land swaps.

Instead of annulling the contracts and seeking responsibility, the new GERB cabinet temporarily limited construction on plots acquired through land swaps… until a more favorable time.

Can the EU Rescue Bulgaria from the Mafia?

The notorious saying that “in Bulgaria the mafia has a State,” becomes alive by what Pardew has written. The Ambassador bitterly notes the society’s frustration from its helpless situation. Pardew believes the tools of influence of the EU are crucial. “If the EU uses this leverage to demand not only far-reaching judicial reform but effective implementation as well, there is reason to hope that the tide will slowly begin to turn against organized crime in the coming years,” the Ambassador concludes.

In Bulgaria, six years later, three of which as an EU Member State, many of the figures of organized crime, listed by Pardew in 2005, are no longer living. Some, like the Marguin Brothers were arrested and charged, but were exonerated after a long and grotesque court saga. Petar Petrov AKA The Amigos is the only one sentenced at first instance. Currently, none of the emblematic crime bosses has an effective sentence.

Hellas, it becomes more and more clear, the citizens in this dead-lock cannot count on an effective external interference. The Wikileaks information is yet another proof the US understand the seriousness of this situation; offer logistics support, and lead an “aggressive policy” of denying entry visas to scandalous individuals (the latest case is the former Interior Minister, Rumen Petkov). The rest is up to Europe, because the Bulgarian mafia problem is now a problem for the citizens of all European countries.

The question here is – do James Pardew and Bulgarians overrate the EU potential? Even more: judging by the reaction of the leading European newspapers, which concealed the real state of the matters, and reading the “soft” wording in the Brussels’ reports, we have doubts about the will and the capacity of Europe to change the situation in Bulgaria.

There is lots of talk about pressure to fight organized crime, but at the same time, politicians with ties to DS and organized crime are serving as Members of the European Parliament while leading European companies do business with firms managed by people intelligence services suspect of criminal deals.

Not long ago, Finance Minister, Simeon Djankov, commented economic problems in the country stem mostly from the fact that “wrestlers, Communists and Komsomol members” have invaded the business and it was “difficult” to work with them. They will be pushed out in a natural way, Djankov believes.

It would be even more natural for the EU to announce a particular lustration for these “wrestlers, Communists and Komsomol members” by preparing a public list of the companies and individuals which are not suitable for doing business with. Pardew’s cable can be used as a helping tool, because it is, most likely, a copy of the list of the Fraud Prevention Unit in Sofia Embassy’s Consular Section.

Днешният пътепис е малко по-особен. Повод за него ми дават два факта:

• Вчера в София имаше протести на екологични организации и жители на Разлог (освен другите) за и против зоните на Натура.
• Другия повод е свързан с автора: Василена предизвиква всички блогъри да пишат по тема „По пътя“, като даже има и награда – GPS :). Условията са:

1. Тема: „По пътя“ 2. Разказът да бъде ликнат във фен-страницата на производителя на GPS-a (все пак Василена се занимава с маркетинг) 3. Разказът да получи максимален брой коментари в мястото, където е публикуван (но не във ФБ) Слагам тази обява, защото Василена е приятелче на нашия сайта (т.е.пише и праща пътеписи ;-) ) и защото не печелим от нея (обявата) :) А ако иска някой да участва чрез нашия сайт – с радост ще му предоставя място тук. А сега, приятно четене:

Кукери (Нова година в Разлог)

Новата година не е нещо особено. Има обаче малки ценни моменти, в които нещо привлича вниманието ти и те кара да се чувстваш по-различно от когато и да било. Така тази година започна особено – с прогонване на злите сили. Кукерите в Разлог бяха нещо, за което само съм чувала, но и най-живописните разкази не могат да се сравнят с реалността. Първо ти става интересно. Всичко е шарено, ново, динамично. После усещаш един странен прилив на енергия, нещо старо, много старо. Не говоря за паранормални и направо ненормални активности, а просто за един колективен дух, който е виден навсякъде около теб. Този дух е обединявал други хора години, векове наред даже – общото желание да започнеш годината начисто, да се отърсиш от лошотията и напук на дребното си ежедневие да си герой поне за един ден. След първоначалния шок започваш да забелязваш различни неща. Например децата и младите хора – бяха толкова много! През цялото време от уредбата женски глас говори за това колко е важно да запазим традициите живи, но докато не видиш децата, това послание си остава просто фраза. Естествено, с идването на младите традициите вече се променят: освен чаушите и кукерите може да видиш каруцата на българския Супермен Бат Бойко, лицето от Писък и всякакви други съвременни добри и зли сили. Но остават носиите, чановете, маските. И онова усещане, за което говорех преди малко: че си част от Всичкото и Всичкото те прави по-голям, весел, добър, зареден. По принцип мисля за себе си като за градско чедо, но това беше първия и май единствен момент през големия новогодишен уикенд, в който се чувствах напълно успокоена и доволна от света наоколо. И се надявам, че снимките са по-добри от думите.

Край

Автор: Василена Вълчанова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Честито Рождество Христово и щастлива Нова година
2. Нова година в Балкана – Чифлика край Троян
3. Нова година във Виетнам
4. Коледа и Нова година
5. Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)
6. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
7. Нова година в Португалия
8. Нова година в Кейптаун (ЮАР)
9. 15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (1)
10. Нова година в Прага
11. Нова година в Будапеща, Унгария
12. Нова година в Дрезден

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ По времето, когато българите бяха призовани да гласуват за това кои са десетте чудеса на България, в политическия живот на страната чудеса се случват постоянно и в такива количества, че никой вече няма сили и време да ги класира.

Феим Чаушев, бивш заместник министър на външните работи в социалистическото правителство на Сергей Станишев бе заловен от полицията като посредник в рекетьорска сделка за връщане на краден автомобил. Румен Петков, бивш министър на вътрешните работи в същия кабинет, изпрати писмо до 19 американски сенатори и конгресмени, в което протестира заради официално отнетата му американска виза и отправи нападки срещу посланика на САЩ в София. Четирима депутати от “Атака” напуснаха партията. Поводът е, че лидерът Волен Сидеров по време на предизборната кампания ги е накарал да подпишат в негова полза запис на заповед за 150 хиляди лева, задържал е документите и, както смятат народните представители, парите са изтеглени за тяхна сметка.

Още много подобни чудати работи могат да се изброят, случили се само през последната седмица. На този динамичен фон обаче ту потъва някъде, ту отново се появява на повърхността темата за едно друго, наистина много сериозно чудо – чудото с имената и качествата на очакваните кандидати за президентския пост на изборите през есента. 

- Пламен, има ли вече президентски кандидатури, които са окончателно ясни? 

- Да, има, Фили, макар че все още основната част от партиите сякаш изчакват периода около края на май, за да обявят номинациите си. От една страна, това е нормално поради тактически съображения – да не прегорят твърде рано кандидатите в една кампания, която и без това се очертава да бъде твърде активна, да не кажа брутална.

От друга страна обаче подобно въздържание може да изиграе лоша шега на онези формации, ако има такива, които смятат да извадят и подкрепят нови лица за президентския пост. За тази цел месец май вече ще бъде твърде късен момент – не само заради скъсения период до изборите, но и заради предстоящата лятна ваканция, която винаги разсейва избирателите. А така или иначе е ясно, че по-неизвестните кандидати, поради изначално доста пасивната позиция, която поддържа българското общество, би трябвало да получат достатъчно време не само за да разгърнат концептуалните си идеи за бъдещо управление – и тук пак вметвам “ако имат такива” – те трябва да имат време, за да станат дори просто като физиономия и поведение по-познати на хората.

Само че виждаме, че това не се случва. Което пък означава, че като цяло може да се очаква основните политически сили да заложат на вече познати фигури, с които няма да имат този проблем. 

- Не крие ли обаче и големи рискове подобно поведение? 

- Рисковете тук са напълно известни и са в две основни посоки. Едната засяга пряко самите партии, доколкото тъй наречените “стари муцуни” в тях вече са изхабени до голяма степен като политици, вече не се харесват почти на никого, имат врагове навсякъде, дори в собствените си редици, слабостите им са известни на всички и така могат да станат лесна плячка на политическите си противници по време на дебатите или на PR-екипите откъм онази, тъмната страна на кампанията, която се очаква да се разгърне.

Но партиите вероятно са калкулирали този риск, така че да се оправят сами с опасността и да си носят последствията. Нас с теб, Фили, повече ни интересува въпроса за рисковете и последствията, свързани с положението на българското общество като цяло. Защото появата на старите муцуни в нови битки означава едно единствено нещо – че българското общество, което има неистова нужда от нови, свежи идеи за развитие на страната, има нужда от сериозна промяна на статуквото и баланса на властите, нужда от различен поглед към нещата наоколо, за да се измъкне от блатото, в което е попаднало и се дави от години, очевидно няма да ги получи като възможност за избор и този път. 

- Пламен, с това искаш да кажеш, че партиите като цяло в тази ситуация гледат единствено собствения си пряк политически интерес и до голяма степен загърбват интереса на обществото. Не е ли това обаче донякъде естествено и разбираемо поведение? 

- Да, донякъде разбираемо е, Фили, ако говорим за партиите в донякъде нормална страна, а не в до голяма степен ненормална като България. Естественият ред е наистина такъв – да изразяват партиите интересите на определени обществени слоеве. Тогава сблъсъкът между различните “партийни” интереси довежда и до постигането на реален баланс на обществените интереси.

Само че интересите на кой точно обществен слой изразява в България например най-голямата опозиционна сила БСП – на милионерите в своето ръководство, на мутрите и съмнителните бизнесмени, с които е обвързано това ръководство, или на партийната маса от пенсионери, които се чудят как да си купят днес един хляб и кофичка кисело мляко едновременно?

Давам това само като много отчетлив пример, Фили, но всъщност по подобен начин стоят нещата и с другите главни партии в страната. И затова като казвам, че ситуацията тук е ненормална, имам предвид, че е ненормална едновременно и от гледна точка на чистата политологическа наука, и от гледна точка на практическия разум. 

- Тогава нека чрез практическия разум да се върнем на въпроса за вече известните конкретни имена на бъдещи кандидат-президенти, за да се опитаме да видим и какви процеси стоят зад – или пред – тях. 

- Няма да започна с епитети, Фили, обещах си твърдо, че няма да започна с епитети да придружавам отговора на този въпрос. Затова директно. Първото вече категорично ясно име е на Волен Сидеров, лидер на националистическата партия “Атака”. Не знам всичките му съображения, но едно ме впечатли силно – оказва се, че най-важният стимул за кандидатурата на Сидеров е дошъл от…..екстрасенса Вера Кочовска. Малко преди нейната смърт той я посетил в Плевен и на въпрос за бъдещия президент тя му казала: “Ти си!”

Пак няма да употребя никакви епитети, защото ми свършиха. Само ще добавя, че ми се струва съвършено неподходящо национален политик и истински християнин, за какъвто се представя Волен Сидеров, да бъде стимулиран за отговорно политическо действие от врачка. Пък била тя смятана и за истински феномен.

Другото известно име е на Алексей Петров. Настоящият обвиняем за редица тежки престъпления Петров, бивша барета, бивш агент под прикритие на специалните служби в престъпния свят – или, както други смятат, бивш агент под прикритие на престъпния свят в специалните служби – вече заяви, че независимо от мярката си за неотклонение, започва да пътува из страната, за да води кандидат-президентска кампания. И го прави. Социолозите отчитат, че той няма абсолютно никаква поддръжка и никакъв шанс, но явно целта му, както и самият Петров намеква, са не толкова той да спечели, колкото друг да загуби. В случая под друг се има предвид Бойко Борисов като евентуален кандидат за президент от ГЕРБ. 

- Има ли шанс сегашният премиер наистина да се кандидатира и за президент на тези избори? 

- Борисов засега категорично отрича тази възможност, Фили, но, както се знае от практиката, всяко негово решение е предпоследно. От една страна, позициите на ГЕРБ до голяма степен видимо се влошават след яростните атаки към тях през последните месеци. От друга, поради особености на българското законодателство, според което за президент не може да се кандидатира човек, който през последните пет години не е живял в страната, партията няма как да извади евентуалния си най-силен коз – еврокомисаря Кристалина Георгиева. От трета страна ГЕРБ нямат дълбока или поне широка банка с нови лица, които да са зайчето на добрите кадрови решения, извадено от цилиндъра. Това е видно и от непрекъснатите смени на министри през първите две години от управлението им. А с президента ситуацията е по-сложна, защото него не можеш да го смениш лесно, след като веднъж си го избрал. Така че положението при управляващите е непредвидимо. 

- Тогава да продължим с другите известни имена….. 

- Е, направо ще избегна да задълбавам прекалено много в тълкувания около заявката на Иван Славков да се кандидатира за президент. Бившият зет на Тодор Живков, бивш  президент на българския футболен съюз и известен бонвиван Славков заяви неотдавна, че като гледа имената на другите кандидати, които се въртят в пространството, решил е и той да се кандидатира.

Това може да се приеме най-малкото по два начина – веднъж като поредния несериозен опит за създаване на обществен цирк от негова страна и втори път – като наистина много сериозна, макар силно иронична, оценка за качествата на останалите кандидати. По подобен начин може да се разгледа и идеята, която бе лансирана от партията РЗС на Яне Янев за евентуалната кандидатура на бившия главен прокурор Никола Филчев – човек, натоварен със сериозни обществени съмнения, свързани не само с психическото му здраве, но и с евентуално участие в убийства. 

- Пламен, това започва да прилича на някакъв паноптикум, в който обаче фигурите не са изцяло восъчни, а донякъде живи….. 

- Така е, Фили, но и още по-лошо става. Защото докато споменатите дотук имена са на някакви повече или по-малко случайни фигури, свободни електрони, които се мяркат и изчезват в пространството, то имената, към които клонят везните на някои от основните опозиционни партии, са от същия порядък. Какво ще кажеш например за двама бивши външни министри като възможни кандидати – Ивайло Калфин от БСП и Надежда Михайлова от СДС? Калфин тотално провален още като министър, Михайлова – като политик в периода след това. Или какво ще кажеш за бившия цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, чието име също се завъртя в пространството като възможна, евентуално обща кандидатура за президент на НДСВ и ДПС?

Кажи нещо ти, Фили, защото само като преглеждам всички тези имена на евентуални бъдещи президенти, на мен ми свършват не само епитетите, но и всички останали думи.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

69 години по-късно, лозунгът на Африканския корпус на Фелдмаршал Ромел: “Към Тобрук! Към Бенгази!” , придобива отново изключителна актуалност. Кадафи е диктатор, убиец и заслужава да бъде екзекутиран както Садам или съден и ликвидиран както Милошевич. В това няма съмнение, но какво ще го замени в Либия? Ако това са ислямисти фанатици какъв е смисълът? [...]