SAAB-и

03/12/11 22:04
(http://raltchev.info/)

Паркингът постепенно започна да се опразва. По пистата бавно, но енергично се движеше едрият й верижен стопанин. Скиорите прибираха екипировката, а аз допивах горещия чай. И тогава между автомобилите, подредени в редичка, се появиха силуетите на очакваните шведски гости.

Единият хвърли за последно дързък поглед напред, преди да затвори очи в очакване. Вторият изръмжа наставнически до него. Метнах раницата на рамо и се приближих.

Двигателите пукаха тихо след героичното изкачване, а големите колела бяха намерили покой на сантиметри от снега – SAAB-ите изглеждаха гордо и във свои води. Отворих вратата, седнах в удобната кожена седалка, затегнах колана и събудих моя 9-3 с електронния ключ. Напуснах скучния паркинг и поех по неравния път нагоре.

Дори самата идея, че държа под контрол 180 шведски коня, за да ги пусна на свобода на излизане от завоя, беше възбуждаща. А стегнатият волан, послушно следващ волята ми, прилягащият удобно в дланта ми скоростен лост и насърчителното ускорение с лекота и неподправен финес изкарват от уравнението на чистото удоволствие завладяващия панорамен изглед към града в подножието на планината.

Твърдото окачване ми напомня, че управлявам частен самолет на четири колела. И въпреки че пътят не е достатъчно гладък, за да излетя, тишината в купето ми вдъхва увереност и сигурност. Единственото, което липсва, са Kings of Leon, премигващи в далечината фарове, пълен резервоар и стотици километри през заснежени хълмове и малки градчета.

Нямам представа колко е часът, не ме и интересува. Влюбен съм в скърцащия звук от допира на мократа подметка и послушния педал на съединителя. Обичам и безропотното изгасване на приятната зелена светлина на уредите, провокирано от желанието да карам дълго през нощта и натискането на един бутон.

Със затварянето на вратата на 9-5 отново се оказвам зад контролното табло на изтребител. Широките греди и тесните странични прозорци само засилват усещането. Сърцето ми ускорява ритъм с всяко изкачване на стрелката на вертикалния скоростомер. 30. 40.

55 осветява в зелено малък участък от челното стъкло – елегантно намигване към славното авио-наследство на компанията. А левият ми крак скучае, докато дясната ми ръка тържествува в играта с лъскавия лост на автоматичната скоростна кутия.