Племенницата ми Дарина (6г.) обича стиховете, рисунките, театъра, въобще всякакво поле за самоизява (само може би без някои видове учене).

Днес ми рецитира песен, която измислила сама.

Говориме си за творческия процес:

– Дара, как ги измисляш тия работи?
– Започвам да им говоря в училище и другите ме гледат така (и опулва очи)
– И ти?
– И аз продължавам да им говоря, за да продължават да ме гледат така.

А песента е това:

Всгледана* като чайка

моята мила майка
живее  в гората
и си гледа децата.

Живея на морето
и си пея със шкембето
Хващам си метлата
Тра-ла-ла, тра-ла-ла

Къпя се във водата
И си щракам със ръката

*Понеже не ми беше много ясна тази дума, а ми беше продиктувана буква по буква, попитах авторката:
– Дара, какво значи „всгледана“?
– Ами да те гледа много внимателно в очите.