Капитулация

Има жестока разлика в коментирането на темата на бездомните кучета.
Ако идва от кучелюбци (в случая термина не се отнася за хора, които просто обичат кучета и животните като цяло, а за онази притеснителна група, която освен, че призовава към насилие над хора, говори и как всеки нападнат си е лично виновен, независимо от ситуацията, възрастта и пола) коментират за горките, онеправдани, тормозени и злостно избивани кученца, които никому не пречат и просто имат нужда някой да ги обича.
От другата страна на барикадата са хора, които са ставали жертва на кучета и настояват (не без основание) всички бездомни кучета да бъдат избити или поне прибрани някъде, за да не представляват опасност за обществото.

Истината, поне според мен, е някъде по средата.
Че има много сериозен проблем с кучетата, че има ужасно много бездомни кучета и няма никакъв контрол над тях, разнасят зарази, хапят хора и навсякъде се валят труповете им край пътищата, защото никой не прибира блъснатите животни.
До моята спирка от два месеца всеки, който иска, може да види процесите, през които минава едно разлагащо се кучешко тяло.

Също така, като всеки нормален човек, се чудя къде точно отиват дадените всяка година пари за кастрация на кучета.
Чисто логически, ако всяка година се кастрират кучета, те би трябвало да намаляват като бройка, а не да се увеличават в прогресия.
Защото последните пет години бройката на бездомните кучета се е увеличила, а не е намаляла.

Един близък ме помоли да публикувам личната му история тук, защото вече няма представа какво да прави и как да се справи с тези проблеми без директно избиване на уличните кучета.
Нещо като последен вик за помощ към хората, които по принцип твърдят, че са алтернатива на агресията и избиване на животните.

Уличните кучета са втръснала тема.
Ама безподобно втръснала.
Откак се помня, различни кметски администрации обясняват как до решаването на проблема с бездомните кучета остават „броени месеци” и „всичко е под контрол”. Имайте търпение, граждани, скоро всичко ще е тип-топ.
Там е работата, че на мен – столичанин, редовен данъкоплатец и електорална единица – наистина ми писна.
Ще спестя многобройните подробности по темата за бездомните псета по улиците. Както вече казах, темата е многократно дискутирана, а резултатът е нулев. Накратко: за трети път в рамките на по-малко от година станах обект на агресия от страна на улично четириного. Не, уважаеми кучелюбци – не ме е страх от животни, кучето не е „надушило страха ми”, не съм се държал агресивно спрямо него, не съм го замерял с нищо, не съм тичал и тям подобни. Просто се връщах от джогинг на стария ст. „Академик”, когато в комплекса на БАН към мен се втурнаха две кучета и бясно ме залаяха. Изведнъж към тях се присъединиха още две и ми преградиха пътя, като също ме лаеха и ми се зъбеха, принуждавайки ме да отстъпя. Действието се развива точно зад административната сграда на стадиона. Хора в този момент нямаше, беше мрачен февруарски ден. Отървах се невредим, но цялата ситуация ме изкара извън нерви.
За какво иде реч всъщност?
Иде реч за това, че в квартала ни винаги е имало бездомни кучета. От две години насам, въпреки твърденията на ОП „Екоравновесие”, броят им стабилно се увеличава. Въпреки многократните ни сигнали, писма и телефонни обаждания, положението не се подобрява, напротив. От „Екоравновесие” любезно ни увериха, че кучетата били кастрирани и, следователно, безопасни. Ние сме си свършили работата, господине. Точка.
Да, ама не. Кастрираното куче нито ходи в тоалетната и си пуска казанчето, нито онемява, драги общинари. Нито, колкото и да ви се иска, задължително е кротко. Особено ако е в глутница. До блока ми има четири кучета, които превърнаха живота ни в ад миналото лято. По цели нощи лаеха, биеха се с други кучета из квартала, преследваха коли по улицата и, което е по-лошо, налитаха на хора, каращи мотоциклети и скутери. Кучетата са кастрирани, но какво от това? Само аз си знам колко безсънни нощи съм изкарал и как съм ходил на работа на следващия ден. Как не стана и някой пътен инцидент, за мен също е загадка.
Друг особено дразнещ момент е, че бездомните псета веднага си намериха закрилници. Всевъзможни бабички, невротични стари моми, самотни хорица и охранители развиха мащабна строителна дейност в тяхна закрила, превръщайки градинките в нещо средно между сметище и кучкарник. Паркингът зад блока в един момент приличаше на разровен общ гроб – целият беше осеян с кокали, пластмасови кофички и парцали, предназначени за кучетата. Животните скоро наедряха, охраниха се и се почувстваха напълно безнаказани ; те вече не изпитват никакъв респект към хората. Приятелката ми не смее да напусне дома си без кучегона си, тъй като положението в квартала, в който живее, е дори по-тежко от това в моя собствен район.
От приложените снимки можете да видите за какво говоря. За кратко време (около тридесетминутна разходка) щракнах около 15 екземпляра, при това не съм снимал наред. Поне още 5 останаха извън кадър. Вечерта в района на зала Универсиада пътят ми пресече глутница от 6 кучета, но за съжаление апаратът ми не беше у мен…
На фона на всичко това, пасивността на общината е просто убийствена. Община, която строи метро и хвърля маса пари за подновяване на тролейбусите, пътната инфраструктура и т.н., тържествено обяви, че проблемът с уличните псета ще се реши през… 2014 година! Браво бе, общинари! Ами дотогава? Да не смея да карам колело, тъй като кучетата ме гонят? Да не смея да минавам през определени места нощем, тъй като вероятността да ме налетят 5-6 псета е голяма? Да не спя нощем заради джафкането под прозорците ми? И защо? Как е възможно най-богатата община в България да не може да се справи с някакви си помияри?
Съжалявам, дами и господа, но аз подобно нещо не мога да приема. За мен е срамота в град, претендиращ да е в Европа, някакви си кучета да стоят по-високо от хората. Да не говорим колко са пострадалите от техните нападения; сред тях и член на собственото ми семейство, който оттогава получи отравяне на кръвта и уплах. Едва се оправи.
Призовавам Столична община да си признае един, според мен, очевиден факт – тя за пореден път загуби битката с уличните кучета и помиярите, които нощем спят на стълбите пред Културно-информационния център на София на метростанция „Софийски университет”, са най-яркото доказателство за това.
Имам един простичък въпрос, уважаеми общинари – докога ще се помотвате и ще дрънкате празни приказки, когато е очевидно, че по отношение на „кучешкия проблем” отново се провалихте?

И така, това е отворено писмо към всички, които смятат, че биха могли да помогнат.
Защото иначе се свежда до оцеляване и съвсем нормално, всеки би предпочел собствения си живот.
И последно, тези, които имат отговорността, трябва да си я поемат и да си свършат работата, а не да се разчита на добрата воля на хора, които правят опити да решат проблемите ВЪПРЕКИ действията на кметовете и на грижата им за градовете.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: бездомни кучета, избиване на животни, кастрация, кучета, проблеми

Прочети цялата новина

Свързани новини: