ГОЛЯМО БЕЗЦИЦИЕ В ЛЕБЕДОВОТО ЕЗЕРО

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Нещо ми става, граждани, очевидно нещо ми става. Но то не е онова, за което веднага се сетихте. И няма как да бъде, защото отправната точка в разговора ни днес е Сергей Станишев. А от него – поне на мен – онова няма как, нали….. 

Всъщност имам предвид, че за първи път в живота си ще призная едни думи на Станишев за правилни. Което ме накара на първосигнално ниво веднага да си помисля, че може би нещо ми става. Но пак чета и пак виждам – прав е човекът да твърди, че правителството на ГЕРБ няма стратегическа линия в политиката, която да следва. И че действа на пожар, като запълва дупки, а не гради концептуално. Така де, почти с тези думи се е изразил гражданинът Станишев пред гражданите на село Ново село, община Стамболийски, където в игри и закачки е прекарал Тодоровден или тъй наречения Конски Великден.

Какво общо има Станишев с конете, да не би това да е другата му житейска слабост, освен моторите, не е ясно. Пък и не ни интересува. Ясно е обаче друго – че не точно Станишев е човекът, който има право да говори такива неща. Или има?

Може би има, `щото по време на неговото управление всичко течеше по мед и масло, красивите стратегически политики се виеха една след друга по софийските и провинциалните улици и ни зареждаха с гражданска енергия и обществен възход. А може би има, `щото той не хранеше излишната и огромна администрация, яхнала данъкоплатеца, за сметка на същия този данъкоплатец – каквато е другата му основна критика към сегашния кабинет. Или има, `щото по негово време цените не растяха, а адекватните действия точно на неговото правителство ни предпазиха от големите удари на световната икономическа криза…..

Все си мисля, че дори политик от левицата няма как да е толкова нагъл, та да критикува гневно другите за това, което сам е свършил или не е свършил, но все оставам приятно изненадан, граждани, когато действителността ме опровергае. А наричам този вид изненада приятна, защото поведение като описаното показва, че дъното в България все още не е достигнато и под краката ни има пластове, в които да се дълбае.

Защото представете си, че бяхме достигнали въпросното дъно и ни остане единствено възможността да се оттласнем към по-добро – е, някой има ли идея като как ще изглежда това по-добро и най-вече като как ще го постигнем като целокупен народ, разделен от хаотични интереси. Разбира се, алтернатива винаги съществува – да се удавим вкупом окончателно и безвъзвратно…..

Слава Богу, няма такава опасност, защото, както е взел да говори правилни неща, Станишев току-виж спечели следващите избори и опасното дъно се отдалечи с още няколко светлинни години.

Употребената дотук ирония по отношение на самия комунистически лидер обаче  съвсем не цели да оправдае, обясни или омаловажи факта, че ГЕРБ съществуват в режим на политическа зелена еуглена и реагират само на целенасочени или хаотични външни убождания. Освен, разбира се, когато не реагират на вътрешните убождания, породени от силния апетит да хапнат нещо – я апартаментчета, я Солунската митница.

И в никакъв случай казаното не цели също да внуши някому, че именно ГЕРБ е онзи необходим избавител на нацията от капана, който сама си е заложила през годините и в който, съответно, сама се е хванала.

Само това оставаше. Такива избавители вече сме виждали и са ни избавяли многократно. Досега трябва да сме прозрели, че не отделни хора, а множество добри идеи и добри екипи, които да ги реализират, са ни необходими. Освен дето всеки от нас, гражданите, трябва да се проникне и от доста по-различен дух, да се издигне на доста по-високо информационно и мисловно ниво, отколкото е в момента, за да стане работата като при хората. Иначе ще продължим да се питаме защо ни е необходимо рядък вид маймуни да пристигат в зоопарка в София, както гласи едно медийно заглавие от вчера, след като и без това си имаме предостатъчно маймуни от редки видове между нас.

Маймуни, които на маймуни ни обърнаха – това не е оксиморон, а реалност и показва, че реалността ни е твърде оксиморонна.

Чета, че група граждани се самоорганизират за протести срещу високите цени на тока, водата и различните горива. Прави са гражданите, тези цени са наистина непомерно високи, съотнесени с българския стандарт. Прави са също, че хората трябва да се самоорганизират за протести – ако чакат на някой друг, той няма да ги организира. Или ако ги организира, това ще е в името на политическия интерес.

От друга страна обаче – няма нищо лошо нещо да се прави в името на политическия интерес, ако е ясно какъв обществен интерес и какви базисни принципи стоят зад него и пред него. И ако те са реалистични и правилни от гледна точка на ситуацията и бъдещето. Защото демокрацията това е измислила като нормален механизъм за балансиране на взаимоотношенията – партиите и борбата на идеи между тях, които да теглят обществото напред.

Вече видяхме през последните години няколко случая на протести, при това доста масови и драматични, когато организаторите настояваха на някакъв измислен от тях и, както се видя, напълно неработещ принцип – политическите партии да не се месят в делата им.

Да, наистина, дотам сме я докарали в България, че партия понякога ни звучи като мръсна дума. Но защо обвиняваме за това само тъй наречените партийни лидери или върхушки. Не виждаме ли гредата в собственото си око? Защото нали през годините точно тези лидери и върхушки бяха издигани, подкрепяни и оставени да си разиграват коня именно от нас, от хората, които сега ги отричат тотално, заедно с партийната система като такава.

Тоталното отричане на партийния принцип в изграждането на демократичното общество няма да заработи, повярвайте ми. Вече единадесета година гледаме този филм и постоянно виждаме, че не става за гледане. Всякакви приказки за необходимостта от неглижиране на партиите и разгръщане на управление само и единствено чрез експертния граждански потенциал, са приказки за наивници. Подобни внушения чуваме твърде често – например от страна на президента, за когото е видно, че много иска да се окаже на върха на нещо “гражданско”. А, преведено от неговия език, това означава – достатъчно масово, за да ме подкрепя, но и достатъчно аморфно, за да не ме контролира какви ги върша.

Знам, че като цяло това преориентиране на обществото, за нуждата от което говоря тук, предефинирането на неговите цели и основни механизми на действие, сътворени през годините, е много трудна работа. Но все пак не е толкова трудна, колкото например да се промени обема на женските прелести в дадено класическо изкуство като балета.

“Голямо безцицие цари в “Лебедово езеро” – заяви с доза презрение неотдавна един приятел. Тогава си помислих, че всъщност ако има трудност, която хората могат да нарекат истинско предизвикателство, то е именно промяната на общия обем цици в състава на даден класически балет. В това отношение техническите изисквания са наистина безпощадни и ето защо всяка друга обществено полезна задача ми изглежда по-лесна от тази. Включително възможността да започнем да мислим по-самостоятелно и оттам – да действаме по-умно като хора и общество.

Веднага давам пример за обратното – подканата, отправена на последното правителствено заседание от финансовия министър Дянков към министрите да обясняват на хората, че да, цените на основните хранителни стоки и горивата тук се вдигат, но те се вдигат навсякъде по света. А според някакъв си доклад на Евростат – в България вдигането им процентно е по-малко, отколкото в другите европейски страни. Сякаш ние сме някакви малоумници, затънали до шия в Лебедовото езеро и пасем водорасли. И сякаш на някого му пука дали при заплата от 3 хиляди евро средният германец ще трябва да плати 30 евро повече на месец за храна, след като хората тук, при заплата от 300 лева, са принудени да плащат 300 лева повече за храна.

Тези думи на Дянков не са умни думи и поведението му не е умно поведение. Това са думи и поведение, изкарани сякаш от учебник по когнитивна магия, при която шаманът лекува племето от натрапчивия масов главобол, който му се е стоварил, като чертае тайнствени знаци по земята, на кратки периоди дърпа жена си за ластика на гащите или като прави нещо още по-тъпо, все едно. Учудвам се само за две години как се изучи това момче Дянков на тъпите български мурафети в управлението. Пък аз доскоро го уважавах за качествата му на финансов специалист.

Така де, все пак в ситуацията, в която се намираме като народ, продължава да ми се вижда по-добре човек да е уважавал Дянков доскоро, отколкото още да продължава да уважава Станишев. И това не е въпрос на личен избор и вкус, не е като да предпочиташ просто така, природно и без обяснения, големите пред малките цици, както може да каже някой, дето е свикнал да подбира. Това е въпрос на обективна преценка на положението. И е констатация, която идва да каже – жална ни майка, граждани.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: