Намеса или демонстрация на сила?

На 14 март саудитски войски навлязоха на територията на Бахрейн, съпътствани от полицейски части от ОАЕ. Какво трябва да значи това – намеса във вътрешните дела на държавата, страх от разпространение на протестите от Бахрейн към С. Арабия или превантивни мерки срещу усилващото се недоволство сред шиитската общност в Бахрейн, подкрепяна от съседен Иран? Вестник “Капитал” публикува коментар за навлизането на саудитските войски, който аз бих искал да допълня.

Неимоверно тези въпроси съпътстват усмихнатите лица на саудитските войници, влизащи в бахрейнската столица Манама. От днес е в сила и извънредно положение, обявено от крал Хамад.

Събитията довели до смъртта на седем души при сблъсъци с полицията в центъра на Манама, естествено доведоха до обявяването на по-тежки мерки. Правителството е неспособно да се справи само с напрежението, което е таено от 90-те години на XX век, белязани от тежки противоречия между сунити и шиити. През последните три седмици положението е отново напрегнато, след като група младежи от двете общности се сбиха пред очите на полицията. Не последваха мерки, а иранският посланик заяви, че Манама защитава сунитското население и не полага грижи еднакво за всички свои граждани.

Статутът на иранския посланик Хюсеин Амир официално е представител на Иран в Бахрейн. Реално правомощията му граничат с тези на Джеймс Уорлик в България – има мнение по всеки един въпрос, засягащ дори вътрешните дела на страната. Определено Иран дава сили на шиитското население на Бахрейн, като по този начин разделя и без това разделеното арабско общество в малката островна държава.

Интересно е защо влизането на саудитски войски в Бахрейн е така добре прието от съседните държави, без дори намек за несъгласие, при положение, че Рияд откликна на призив от страна на бахрейнското правителство към Съвета за защита на заливните страни, а не на официално разрешение на Арабската лига, в която членуват всички в района. Историята ни дава един пример от близкото минало, ясно показващ лицемерната реакция на редица правителства. Когато Арабската лига допуска навлизането на сирийски войски в Ливан, мнозина реагират остро в знак на несъгласие с решението. Критики към навлизането на сирийски части в Бейрут има, но не може да се забрави или скрие фактът, че именно Дамаск спомага за спирането на гражданската война в Ливан.

Днес не сме 80-те години на XX век, а нещата са още по-сложни. Режимите се тресат из основи и единствената крачка, която могат да направят е да поискат помощ от съседна страна. В случая Бахрейн има сериозни проблеми с протестиращите, а С. Арабия трябваше да изкара възможно най-голям брой полицейски части по улиците на най-големите си градове, за да спре избухването на недоволство към липсата на социални реформи.

От друга страна е влиянието на Иран, което не е за подценяване. Една усилващата се пропаганда от страна на Техеран може да докара сериозни проблеми в района на Персийския залив, тъй като арабските лидери не желаят подобно развитие. Остава да видим какво точно означава навлизането на саудитски сили в Бахрейн. Дали е демонстрация на сила, насочена към Иран, спиране и премахване на протестите в района или намеса във вътрешните дела на Манама.

Прочети цялата новина

Свързани новини: