Демокрация от пещерен тип. Сещаме се да протестираме, чак когато ни бръкнаха в джоба. И то за цената на бензина, която е една и съща в цяла източна Европа. Правителството няма какво да направи, освен да “търси начини”, да пише писмо на Комисията и най-важното, да сформира междуведомствена група. Или да организира тимуровски отряди от пенсионери, които да следят цените на всички бензиностанции и да докладват в базата.

Хубаво е да протестираш, ама е още по-хубаво, когато знаеш и за какво. От 10 години държавната НЕК е хранилка на политическата мафия: Цанков камък, Белене, договорите за газ с руснаците. Безброй непрозрачни сделки, безброй дългосрочни далавери. Къде бяха протестиращите тогава? Гледаха сапунка или вдигаха наздравица за българския ядрен ренесанс?

А този министър Найденов е по-голям мозък и от Лъчо Мозъка, още живее в плановата икономика. Отишъл да си прави PR на модернизираната рибна борса във Варна и 9 от 15-те магазина затворили и избягали. Нещо се улашили хората, касови апарати ли нямат, без договори ли работят или са очаквали пред репортерите да ги опандизи – не става много ясно.

По трагичен за нея начин, без да иска, Япония е на път да ни освободи от задаващото се по нашите земи увековечаване на руското енергийно робство! Ние, които сме свикнали Русия непрекъснато да ни освобождава ( от турците, от вредната за Москва независимост на България през 1944 г. и от Живков през 1989 г.), този [...]

Добрата новина е, че в Борисовата градина няма открити яйца от тиранозаври. Тези яйца няма да се излюпят. Тиранозаврите, които няма да се излюпят от тях, няма да напуснат Борисовата градина и няма да тръгнат из града. И като няма да тръгнат из града, няма да ни изядат. Следователно не е нужно да си купуваме пушки за лов на слонове и да пълним джобовете на оръжейните магазини, доколкото магазините могат да имат джобове.

Горе-долу това беше водещата тема на новините по бТВ тази вечер. Първите 10-15 минути от централната емисия протекоха така:

1. От студиото с видимо облекчение и прояснени, съпричастни лица съобщиха, че опасност от радиация в България, вследствие на повишената радиация в Япония (да не дава Господ!), няма. За да разберем по-добре, че няма, правят директно включване или репортаж (не стана ясно) от някакъв радиационен институт.

2. Репортаж от радиационен институт. Репортерът, лъчезарен благолаж, ни дарява добрата вест: опасност от радиация в България НЯМА! За доказателство отива до монитора на компютъра и ни сочи нещо в някаква малка таблица, което е прекалено дребно, за да можем да го видим, но за нас е важно, че то доказва, че радиационният облак не е стигнал до нас. Вярно, за да стигне, той би трябвало да се движи с 1500 км/ч, без да се разсейва, и то ако тръгне в обратна посока, защото въздушните потоци над Япония са от запад на изток, тоест към западните брегове на Америка. Но това си го знаем ние, няма го в репортажа.

3. Архив. Кадри от това какво е казал здравният министър по-рано днес. Човекът казва, че е невъзможно да дойде радиация от Япония. За мен това негово изречение би трябвало да бъде достатъчно да изчерпи темата в емисията, но емисията продължава.

4. Репортаж в репортажа. Здравно лице казва, че няма нужда да се пие йод. После се казва, че йод има на склад и ако ни удари радиация, той ще се раздава, следователно няма нужда да се купува.

5. Репортаж в репортажа в репортажа. Обяснение защо трябва да се пие йод в случай на радиация, макар че такъв случай няма и не е нужно да се пие йод. Всичко е свързано с щитовидната жлеза, да знаете!

6. Отново се връщаме в първия репортаж, където благолажният репорптер вече е при друг монитор, на който се виждат неща, които ние не разбираме, но благодарение на тях телевизията ни убеждава, че и от метеорологична гледна точка ситуацията за България е благоприятна, защото няма директни въздушни потоци от Токио към София. Репортажът савършва с нещо като ¡Venseremos! – репортерът, радушно и предразполагащо ухилен, се провиква: НЕ ПИЙТЕ ЙОД!!!

7. Студио. Отново се връщаме в централното студио, където обобщават, че засега няма опасност от радиация. Но само засега… Тайничко обаче се надяват един ден да има, за да могат с разтреперани от вълнение брадички да ни информират от мястото на събитието.

Всичко това е чудесно, но аз виждам два генерални пропуска. Първо, не ни информираха за радиационния фон на Луната. Ами представете си, че се е покачил! Не трябва ли да пием йод или тамифлу при това положение? И, второ, бяха пропуснали да облекат репортера в противорадиационен скафандър. Ами представете си, че наистина имаше радиация?! Той, като отива да пита, не знае има ли, няма ли. Пък и стила на телевизията е такъв – като има репортаж от наводнение, репортерът стои с гумени ботуши до кръста в най-дълбоката вода и го снимат така; като има репортаж за боклука, репортерът е влязъл в контейнер за смет и тъжно стърчи от него с микрофон в ръка, докато ни информира за сензационните събития.

Ето такава беше централната тема в централната новинарска емисия на телевизията, за която истината е въпрос на гледна точка. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Искам да бъда японка. Днес в България.  Искам приятелите ми да бъдат "японци".Искам колегите ми да бъдат "японци".

На 14 март саудитски войски навлязоха на територията на Бахрейн, съпътствани от полицейски части от ОАЕ. Какво трябва да значи това – намеса във вътрешните дела на държавата, страх от разпространение на протестите от Бахрейн към С. Арабия или превантивни мерки срещу усилващото се недоволство сред шиитската общност в Бахрейн, подкрепяна от съседен Иран? Вестник “Капитал” публикува коментар за навлизането на саудитските войски, който аз бих искал да допълня.

Неимоверно тези въпроси съпътстват усмихнатите лица на саудитските войници, влизащи в бахрейнската столица Манама. От днес е в сила и извънредно положение, обявено от крал Хамад.

Събитията довели до смъртта на седем души при сблъсъци с полицията в центъра на Манама, естествено доведоха до обявяването на по-тежки мерки. Правителството е неспособно да се справи само с напрежението, което е таено от 90-те години на XX век, белязани от тежки противоречия между сунити и шиити. През последните три седмици положението е отново напрегнато, след като група младежи от двете общности се сбиха пред очите на полицията. Не последваха мерки, а иранският посланик заяви, че Манама защитава сунитското население и не полага грижи еднакво за всички свои граждани.

Статутът на иранския посланик Хюсеин Амир официално е представител на Иран в Бахрейн. Реално правомощията му граничат с тези на Джеймс Уорлик в България – има мнение по всеки един въпрос, засягащ дори вътрешните дела на страната. Определено Иран дава сили на шиитското население на Бахрейн, като по този начин разделя и без това разделеното арабско общество в малката островна държава.

Интересно е защо влизането на саудитски войски в Бахрейн е така добре прието от съседните държави, без дори намек за несъгласие, при положение, че Рияд откликна на призив от страна на бахрейнското правителство към Съвета за защита на заливните страни, а не на официално разрешение на Арабската лига, в която членуват всички в района. Историята ни дава един пример от близкото минало, ясно показващ лицемерната реакция на редица правителства. Когато Арабската лига допуска навлизането на сирийски войски в Ливан, мнозина реагират остро в знак на несъгласие с решението. Критики към навлизането на сирийски части в Бейрут има, но не може да се забрави или скрие фактът, че именно Дамаск спомага за спирането на гражданската война в Ливан.

Днес не сме 80-те години на XX век, а нещата са още по-сложни. Режимите се тресат из основи и единствената крачка, която могат да направят е да поискат помощ от съседна страна. В случая Бахрейн има сериозни проблеми с протестиращите, а С. Арабия трябваше да изкара възможно най-голям брой полицейски части по улиците на най-големите си градове, за да спре избухването на недоволство към липсата на социални реформи.

От друга страна е влиянието на Иран, което не е за подценяване. Една усилващата се пропаганда от страна на Техеран може да докара сериозни проблеми в района на Персийския залив, тъй като арабските лидери не желаят подобно развитие. Остава да видим какво точно означава навлизането на саудитски сили в Бахрейн. Дали е демонстрация на сила, насочена към Иран, спиране и премахване на протестите в района или намеса във вътрешните дела на Манама.

Броени дни остават до българската премиера на „Червената шапчица” на работилата и по филма "Здрач" Катрин Хардуик. По повод световната премиера на на 11 март (в България филмът идва на 18 март) Мариан Ин от Сайтът Mediabistro разговаря с режисьора на филма Катрин Хардуик и автора на книгата по филмовата лента - 21-годишната Сара Блейкли-Картрайт. Публикуваме интервюто със съкращения, за да разберем как всъщност една добре позната история преминава през филмовото си превъплъщение, за да се върне отново в писмен вид.

Вчера споменах, че има различни начини за изпълнение на директивата за биодизела. Тези различни начини не променят общата тежест за икономиката – но могат да я преразпределят.

В България е възприет принципът, че във всеки литър дизел трябва да има определен процент биодизел.

В някои други страни е възприет обратният принцип – в горивото за камиони и коли няма никакъв биодизел докато в горивото за земеделието има голям дял, 30-40% биодизел. Така средно за цялата страна се изпълнява изискването определен дял от горивото да идва от биодизел. По този начин цените на бензина за камиони и автомобили са с няколко цента по-ниски, а цените на горивата за земеделието не са по-високи, тъй като оскъпяването от биодизела се компенсира чрез освобождаването на земеделието от акцизи (което е позволено от ЕС).

Смяна на начина на изпълнение на директивата за биодизел би могло да намали крайната цена с 6-9 стотинки. Въпросът е, че земеделците вероятно биха искали да ги освободят от акцизи без да вкарват по-голямо съдържание на биодизел в горивото, което купуват. Все пак, при желание в крайна сметка би могло да се стигне до някакъв компромис – по-нисък акциз за земеделие, но срещу изискване за повече биодизел в земеделието.

 

Блогът за икономика 2011
 

„Като погледнеш, ние не бяхме на художествена изложба – ние бяхме изложбата, ние бяхме превърплътеното изкуство, а 60-те години бяха наистина за хората, не за това, което те правеха; „певецът/не песента” и т.н.”

60-те години винаги са ме привличали със своя вдъхновяващ бунт и цветно очарование. За мен те винаги са били едно събирателно десетилетие – символ, не само за едно поколение, но за цялото човечество. Подплатени с  музика, която разтърсва, филми, които провокират, събития, идеи, политика и личности, които рушат остановеното статукво, тези години се превръщат в повратна точка на културната революция през ХХ век.

Към люлката на малкия принц, станал по-късно един от великите владетели на своята държава, пристъпили две феи.
-Ще подаря на своя любимец острия поглед на орел, - казала първата - от който в неговата държава няма да може да се укрие и най-дребната мушица.
-Подаръкът ти е прекрасен, - отвърнала втората - принцът ще бъде прозорлив монарх. Но за орела е присъщ не само зоркият поглед, който му позволява да забележи и най-дребната мушица, а и благородното презрение към преследването им. И нека това качество принцът получи за подарък от мен.
-Благодаря ти, сестро, за мъдрото ограничение! Наистина, много владетели щяха да са далеч по-велики, ако, обладавайки силна проницателност, не се унижаваха с дребнави дела.

Готхолд Ефраим Лесинг

Баснята е насочена срещу Фридрих ІІ и установения от него полицейски надзор над населението.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

В нашият конкурс получаваме много снимки на картини, направени с интересни техники. Една от тях е “ТОРЦЕВАНИЕ” – бях виждала само по руските сайтове, но самата аз никога не бях изпробвала. Помолих Мариана Кирчева и децата от 3 клас при  ОУ”Свети Патриарх Евтимий” град  Белослав да ни покажат и снимат как точно са направили своите красиви картини:

Необходими са ви: цветна хартия – тишу или креп ( интернет магазин КРОКОТАК), ножица, лепило и картинка, върху която да залепите цветните листчета. Добре е, тя да е с по-изчистени форми:)

Хартията се нарязва на ленти с ширина 1 см, а след това на квадратчета – 1см х 1см.

Всяко хартиена квадратче се поставя между  палеца и показалеца  и с помощта на дървена пръчица (шишче, тънка четка за рисуване) се притиска  и леко завърта.

Така готовият елемент се залепя на листа, на който предварително сме поставили лепило (на малки участъци). След като поставим листчето,  внимателно издърпваме пръчицата нагоре.  Елементите са подраждат един до друг, докато  се оформи цялата картина.

Повечето от картините са изработени от Велиана Вълчева и Вероника Христова

Днес ще пиша по една любима тема на Бисер, а именно: последната кампания на Diesel. И аз винаги съм ги харесвала, но този път те успяха да изтръгнат от мен не просто саркастична усмивка, но и искрен, неподправен (и доста силен предвид ранния час тук) смях. Струва си да се пише за такива компании!

Не сте очаквали от марка дънки да си направи собствена държава, нали? Но Diesel не са която и да е марка дънки – те са глупави (в добрия, Be Stupid смисъл, който те използват). Затова вече можете лесно да заявите гражданство в Diesel Island – онлайн общност, създадена около марката. Островът си има собствена история, химн, паспорт, флаг и какво ли още не. А пропусквателният режим в страната е много улеснен – за да станете граждани, трябва просто да се свържете с Facebook профила си. Първо, вижте краткото представяне на Diesel Island:

Типично в стила на марката, жителите на острова са млади, приключенски настроени и особено директни – химнът на Diesel Island е далеч от всяка политическа коректност, но предава бранд идентичността много добре. Вероятно много патриоти ще се почувстват засегнати, но споменаването на толкова много държави в текста наистина показва, че нещо със света не е наред, а на Diesel Island нещата магически се оправят. На всичкото отгоре мелодията е заразна и сега не мога да спра да си я тананикам

Но личен фаворит ми е видеото с историята на острова – забавна и побираща се идеално в 3-минутния неписан лимит за потенциално viral video. Разказът предава цялата философия на Diesel: светът е объркан, но ние все пак ще се забавляваме! Политическите нотки са достатъчно много, за да привлекат вниманието на бунтуващите се млади и все пак не толкова силни, че да отвличат вниманието от смеха и позитивните емоции.

На сайта на Diesel Island пък можете да прочетете последните новини от острова, да видите неговите жители и дори да покрачите виртуално на плажа с Island Streetview. Можете да намерите и полезна информация за обичаите на острова, като например факта, че днешният ден е обявен за Day of the naked woman. Културата на Diesel Island много ми допада – даже се чудя дали да не емигрирам…

Още по темата:

1. Lexus: Лошият хибрид

Продукти:
1 1/2ч.ч. ориз
2ч.ч. доматен сок от консерва
300г спанак
1 връзка пресен лук
2 моркова
1ч.ч царевица от консерва
1ч.л. сол
2с.л. зехтин /олио/
4- 5стръка пресен копър

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително в купичка с вода. Спанакът се почиства от корените и се поставя в съд с вода. Периодично се излива водата и се налива нова чиста /достатъчно е да се повтори 2 или 3 пъти операцията/. След това спаначените листа се измиват много добре на течаща вода. Отрязват се стъблата им. Лукът се почиства, измива и реже на ситно. В тавичка се слага отцеденият ориз. Добавя се лукът, доматите, царевицата от консерва и настърганите моркови. Спаначените листа се късат на дребно, след което се разпределят в тавичката. Поръсва се 1ч.л. сол и ситно надребнен копър. Наливат се 2ч.ч. вода и 2с.л. мазнина. Ястието се покрива с фолио за печене. Готви се на умерена фурна 40 минути. После се маха фолиото и се връща да се допече още 10- 15 минути. Поднася се топло.

Някои казват, че икономиката няма да ускори растежа си докато не започне да расте вътрешното потребление. Други са много крайни и твърдят, че само вътрешното потребление може да дърпа икономиката, износът не може.

По този повод, (цитирам по памет) мнението на МВФ по темата:

Проблемите на ирландската икономика започнаха когато конкурентността на износа престана да е основен двигател на растежа, а икономиката започна да се движи от вътрешното потребление.

Между другото, добре е да се прави разлика между вътрешно потребление и вътрешно търсене. Вътрешното търсене е по-обхватен индикатор, който включва и инвестициите (вкл. чуждите) докато потреблението включва само покупките на домакинства и държава. Вътрешно търсене и вътрешно потребление не са синоними (както смятат някои синдикалисти).

Блогът за икономика 2011

Отдавна не бяхме ходили към някой земен Рай. Днешният пътепис ще води до едно такова място – Националния парк Комодо в морето Флорес. Наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Бали и островите Флорес, Ринча и Комодо (Индонезия)

Преди 3 години един австралиец ми сподели, че след като видя Бали, няма да поискам да отида никъде другаде. Това е достатъчно да разпали любопитството ми. И след като отделих достатъчно време на Западното полукълбо, се амбицирах да осъществя поредната си мечта-да видя Острова на боговете. Наричат Бали остров на хилядата храма. Според мен са около 2000. Във всяко село има по 2-3. Балийците са много интересен народ-в границите на Индонезия са запазили своята култура, бит и религиозност. Всяка сутрин благодарят на боговете, че са живи и само този факт ги кара да си свиркат или направо да си пеят. Пееха всички-от охранителя на хотела ни до капитана на гемията ни в морето на Флорес-усмихнати, благодушни и добронамерени.

Туризмът за Бали

е от фундаментално значение за прехраната на местното население, което е около 2, 5 милиона и непрестанно нараства. Оризищата-главният селскостопански продукт- не са в състояние да ги изхранят. Въпреки че са известни с отзивчивостта и гостоприемството, повечето балийци работещи в сферата на туризма, са доста обиграни в пазарлъка и изкарването на бакшишите с усмивка.

Но да се върна на духа-на всяко кътче, което се сетите, има олтар на божество. Каменните статуи са бизнес-край пътищата има огромни пространства-магазини на открито, в които се продават всички възможни атрибути за създаването им. Толкова голямо значение на смъртта като ново начало и празник не съм срещала никъде. Случайно присъствах на две церемонии по кремиране. Хората бяха усмихнати, изглеждаха щастливи. Шествието, начело с жените, които носят даровете за мъртвите върху главите си, спира уличното движение за около 15 минути. Попаднали в задръстване, присъствахме неволно и на самата кремация. Когато видиш такова нещо с очите си, мирогледът претърпява някакви необясними протуберанси, нещо в теб избухва като свръхнова и ти вече не си същия. Даровете, обикновени панички от листа, в които има ориз, цвете, бонбон и димяща пръчица се поднасят всяка сутрин и вечер. Това е съпроводено със специален кратък ритуал и молитва. Дали е кухня, бръснарница или суперлуксозен хотел, ритуалът не се променя и не подлежи на обсъждане.

Въвлечени в развлекателната индустрия, наречена турове по интереси, се "обзаведохме" набързо с гид, кола с климатик и стриктно разписание за 4 дни наред. Програмата ни е почти задължителна и включва всички национални туристически обекти. На 2-3 пъти се опитах да споря с гида ни, опитът беше напълно неуспешен по 2 причини-първата, че съм жена, а втората, че , ако не изпълни програмата, може да не получи бакшиш. Вратата на колата никога не се отваряше за мен, а само от страната, от която е решил да се качи мъжът ми. С мен мъж трудно се отпускаше да разговаря, ако преди това не  е получил с поглед одобрението на Биг боса. Но, когато в ресторантите няколко пъти се опитаха да ми поднесат сметката, изригнах като местните вулкани. . .

и отлетях за Комодо, да плаша динозаврите.

Комодо е една грандиозна пи-ар кампания с цел поминък на местното население на островите Флорес. Гущерите са полуопитомени, някой единичен екземпляр, побъркан от жега или хормони, може и да се е зареял в свободния свят, но останалите хитруват и стоят до храната. Авантюрата по море си заслужаваше най-вече заради природните красоти и усещането да спиш в гемия, насред нищото. А дотам се стига със самолет-маршрутка, който, излитайки от Бали, има кацания на три острова, отдалечени по на 1 час полет един от друг. Полетът е веднъж дневно, така че е невъзможно да начешеш любопитството си само за ден.

На Бали животът ври и кипи денонощно,

не можеш да скучаеш. Не, защото не ти се иска, а защото никой просто не те оставя. Измислени са и са пуснати успешно в ход всевъзможни рекламни трикове с примамливи оферти за всякакви удоволствия и релакс. Естествено, на първо място са многобройните салони за спа-процедури и масаж, които са се пръкнали буквално през 5 метра. Степента на лукс и предлагани услуги, разбира се, варира за всеки джоб. Привлечена от предложението на нашите домакини в хотела, се възползвах от пълната 3-часова процедура. Това беше първият балийски масаж в живота ми, съчетан с музико- и ароматерапия. Приятно е, но няма да ми липсва.

Храната! Другата ми слабост

- опитахме балийска, индонезийска, тайландска, китайска кухня. Вкусно, питателно, здравословно и. . . много лютиво. Лютиво, ама вкусно!

Движението е необяснимо за европееца

- потоци, ята, урагани от моторчета, които имат право да се придвижват и по тротоарите в случай на задръстване. Но така и не видях нито една катастрофа, за щастие! Далеч съм от представата си за първопроходец-толкова много българи вече са били на Бали. Само в нашия самолет , излитащ от Куала Лумпур на отиване, бяхме 16 българи, разпределени в три групи, непознаващи се помужду си. На връщане пътувахме с друга семейна двойка. При цялото българско "нашествие" е доста странно, че в нет-а намерих само четири пътеписа. Това е и една от причините да напиша и споделя впечатления. От практическа гледна точка е полезно да се знае, че най-добрият курс за валутна обмяна е в магазините на "Кодак", че плажовете на Бали на са като на Златните и е рядкост да видиш шезлонги покрай морето. Полезно е да се избягва happy-hour-а, тъй като се опитаха да ни пробутат кофти алкохол. А, да! И най-важното-всички балийци с раждането си получават по една безплатна абонаментна карта за целодневна и целогодишна доживотна сауна, което бързо разделя нас, европейците от мечтите ни за живот на някой топъл остров.

За балийците, Бай Ганьо и другите рускоговорящи

Когато срещнете двуного с дълбоко изрязан потник, рекламиращ местната бира "Бинтанг", небрежно закриващ едро нанесените татуировки, бъдете сигурни, че

това е Джон от Пърт.

Понякога Джон се разхожда и със самата бутилка в ръка, раздаващ го много easy, което е доста глупаво предвид факта, че живителната течност достига температура на кипене точно 2 минути след като е извадена от хладилника. За австралийците Бали е нашият Сл. бряг или Златни пясъци. Единственото, което ги привлича, е евтинията. Бирата в магазина е 2 лева, а в ресторантите-3. Можеш да си наемеш квартира и за пет долара на месец, особено във вътрешността, в района на Убуд. Те не правят снимки, не купуват сувенири и не хвърлят монети в езерце, за да се върнат. Знаят си, че след 6 месеца отново са тук. Обикновено отсядат за по 3-4 дни, колкото да изкарат по-дълъг уикенд. Шумни, весели, леко дразнещи, чувствайки се като домакини на тази мини-Австралия. Има и доста изпаднали типове, които очевидно не могат до долетят обратно до дома поради липса на средства. Един такъв небрежняк, готин и леко отнесен като Хю Грант, ни пресреща на летището на Лебуан Баджо на връщане от Комодо, с печален израз, скръбна полуусмивка и мъжка сълза в ъгълчето на дясното око, съобщавайки ни на входа, че всички полети за Бали от предишния и същия ден са отменени, и хората стоят  и не знаят как да се придвижат. В същия момент нашият гид Джос проверява и се оказва, че с нашия полет няма и никога не е имало проблем. Склонна да се поддавам на клишета и да изпитвам безгранично доверие към човек от моята раса, все пак обхождам с поглед всички зали на летището/те са общо 2/ и не виждам нито измъчени и полузаспали физиономии, нито налягали по пода, сред бутилки минерална вода и еднократни одеяла изнемогващи пасажери. Врътваме гърбовете си и отиваме да пием бира, нищо, че е 8, 30 сутринта. Този човек с приятелчето си стояха на летището до излитането ни с раниците си. Така и не разбрах дали са отлетели към Сидни. Още ги мисля. . .

Балийците са друго тесто хора.

Първото е диалекта - не могат да произнасят "Ф". Когато казвах на шофьора ни, че искам някъде да пия кафе, той питаше- Копи? , и аз все отговарях-Да, бе, пейст! Лесно свикваш, че 15 е пиптийн, но вярна на байганьовското родилно петно, едва не направих скандал, объркана точно от този фъфлещ звук. Още при пристигането ни в хотела, любезните домакини ни информираха, че имаме право на "три масаж" и трябва веднага да уточним часа. Поблазнена от перспективата на толкова гратисно предложение, пробутах и другаря Беров да се възползва от него и така да утилизираме първите 2 масажа. Не исках да приема, че девет часа от живота ми могат да бъдат прекарани, накисната в олио и намазана със слузести соли. Възползвахме се от тази блага за душите и телата ни отмора, като не забравях, че трябва да си запиша час и за третия масаж. Изчаках ден, два, три, но покана не идваше. На четвъртия ден , леко напрегната слизам на рецепцията и с тон, нетърпящ възражение/на повечето от вас-странно познат/, започвам отдалече. -"Тъй и тъй имаме три масажа, с мъжа ми използвахме два. Таа, какво става с третия? -Отговарят ми с усмивка-"Всичко е allready, madam! " И така- три пъти. Сядам ядосана на бара, поръчвам една бърза бира и в този моменто-OMG! ми просветва, че всъщност "three" е "free" и се изчервявам тайно, запазвайки имперско хладнокръвие.

За рускоговорящите?

Те са навсякъде-избират скъпите хотели и скъпите забавления, изобщо местата, където може целият останал свят да ги види, чуе и забележи. За себе си знам, че съм най-лошо говорящата английски туристка на света, но не би ми минало през ума да си водя гид с руски, за да ми превежда на всяка крачка, да ме придружава по летища и спа-процедури, защото изобщо не мога да отлепя дума на друг език.

Втори ден на Бали.

Отседнали сме в малък хотел в Кута и неуспешно претърсвам за хиляден път рекламни брошури с предлаганите турове, най-важният от които е експедицията до Комодо. Седнали на бара до рецепцията, омаломощени от изгарящата жега и спиращата дъха влажност, в един от онези моменти, в които ти се иска да си съблечеш кожата и да останеш "само по парфюм", като дух от бутилка изниква Еми, една от приветливите рецепционистки. "Вие не искате ли да се поразходите малко из острова? " и подава лист с десетина полу- и целодневни турове. Цените са приемливи -от 25 до 40 долара на човек дневно , в зависимост от програмата и включените обекти. Набързо постигаме консенсус, програмата за следващите 4 дни е попълнена изцяло, когато аз плахо питам-"А Комодо? ", "Разбира се, имаме и Комодо! "Следва кратък спор и опит за пазарлък от моя страна, изключително дилетантски и неуспешен, но вече имаме разписка за платената сума и ни остава да изчакаме заветния ден за лов на динозаври. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Националният парк Комодо включва островите Флорес, Ринча и Комодо.

До него се стига с витлов самолет-маршрутка. Защо маршрутка? Защото полетът обслужва 3 острова, първото кацане е нашето-на Лебоан Баджо, малко рибарско селце в северозападната част на Флорес. Там ни посреща Джос-местно момче и наш гид. С кола стигаме до пристанището и след обещанията, че ще спим на "кораб" и че ще бъдем настанени в самостоятелна каюта, очаквам да разпозная сред стотината рибарски гемии някой свръхлуксозен скутер или яхта с италиански дизайн, но. . . "Мадам, ето, заповядайте! "Рибарската лодка с двама капитани се полюшва лекичко и ни очаква. Посрещането на борда включва обилен обяд, приготвен зад рубката-вкусен, местен и питателен.

Пътуването до Ринча

е около 2, 5 часа, през които не можем да отлепим поглед от невероятната, почти извънземна красота. Това е моята Пандора! -възкликвам и напълно забравям за притесненията относно комфорта, който очаква всеки среден европеец. Морето е спокойно, водата изглежда изумрудена, бризът обсипва устните ти с романтика и сол. Неусетно пристигаме на Ринча, на кея ни посреща първият комодски варан-бебе на 2 месеца. Слизайки на сушата ни полъхва горещина на пещ, вятърът е утихнал и ни се иска да спрем калорифера поне за малко, но. . . бързо забравяме мрънкането, навлизайки в селцето на рейнджърите.

Плащаме чинно таксата за входен билет и официалното дарение за развитието на парка, Джос ни запознава с рейнджъра-симпатичен чичко, който е завършил семестриално НАТФИЗ. И започва представлението! Избираме среднодългия маршрут, рейнджъра ни води, въоръжен с двузъба сопа, ние след него притичваме с щракащи фотоапарати. В гората е тихо и спокойно, показва ни що е то фикус, орхидея и изкопани ямички, в които женските мътят по няколко месеца, съпроводено с обилно инфо за канибализма, жестокостта и изяждането на бебетата от родните им майки, които не ги разпознават.

Разминаваме се с двойката набори от Русия, с които сме се засекли на летището, и които вече стенат, пъшкат и са готови да обявят трета световна война, защото не са видели нито един гущер още. Нито един "свободен гущер" имам предвид, защото едрите мъжкари са "приютени" под колибите, в селцето, където си чакат обяда и вечерята, лениво помръдвайки само клепачи на жегата. И в този момент нещо вляво прошумолява и

излиза Той - тийнейджър, дълъг около 1, 50 метра,

който иска да се шмугне отново в гората. Рейнджърът го подгонва и насочва към пътеката, аз се спускам подире му. Признавам-бърз е, усилвам темпото до лек тръс и успявам да заснема десетина кадъра. За да го върне обратно и задържи още малко при нас, чичкото със сопата му подхвърля каскета си  и го уцелва по муцуната. Каскетът първо е опитан с език, дълъг около 80 см, сръфан, ударен три пъти в земята и захвърлен като ненужен парцал. За това си лошо поведение получава удар  с камък по гърба-звукът от удара е като в скала. Връщаме се по обратния път-доволни, превъзбудени, щастливи. Видели сме едно от чудесата на света, което за съжаление не успя да попадне сред новите  7, както и нашите Белоградчишки скали. Мъката ни на родолюбци от този факт е напълно споделена от Джос, който се тюхка и пита-"Няма ли да има ново гласуване? "

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Да подгоним динозавъра ;-)"][/caption]

Връщаме се на нашата лодка и

отплуваме към Острова на прилепите, по средата на обратния път към Флорес.

Мангрови дървета, приютили стотици хиляди птици, които всяка вечер на залез излитат, образувайки километрично ято като магистрала, отправяйки се за вкусна вечеря с манго, авокадо и прочие деликатеси на Флорес. Акостираме на около 500 метра от птичия остров до друго малко такова островче с дребна ивица златожълт пясък. Питам за разрешение да се гмурна и след 2 минути съм вече във водата, с температура и вкус на борш. Остров за двама! Играем си като деца, отмивайки толкова жега, пот и адреналин от телата и душите си. Но, време е за батманите! Обратно на борда и ново хвърляне на котва-сега сме на около 80 метра от мангровата гора. Появява се първият прилеп, следват го трима, стават десетина и изведнъж цялото небе е обсипано само с прилепи. . . Времето е спряло, тишината е почти непоносима, залезът е като на рекламна картичка-толкова наситен сюрреализъм не ми се случва често. . . . И, ето, дойде време за вечеря и сладки приказки. Питат ни-кога ще спите? Ние увъртаме от неудобство, но дрямката се засилва. Екипажът се втурва и прави спалня като на младоженци в меден месец. Къде? Естествено на пода, Джос- в краката ни, капитанът- в рубката, а помощникът му-на покрива й.

Рано сутринта ни събужда проливен дъжд, наблюдаваме приказния изгрев и бавно се прощаваме с нашите домакини, с обещанието непременно да се върнем някой ден и да разкажем на всички приятели в България за тяхната островна райска Пандора.

Край

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Още пътеписи от близки места:

1. Из ЮИ Азия (12): Индонезия – о-в Бали
2. Из ЮИ Азия (13): Индонезия — о-в Бали — продължение
3. Из ЮИ Азия (14): Индонезия — о-в Бали — продължение
4. Бали и Сингапур /част 2/: Бали – слънчевият остров
5. Бали – необятна красота
6. До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност
7. Бали и Сингапур /част 1/ „отлитаме“
8. Из ЮИ Азия (11): На път за Индонезия
9. Бали и Сингапур /част 3/: Чудото Сингапур
10. Перу (2): Из островите на езерото Титикака
11. Островите Росарио, Колумбия
12. До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(1): Сингапур през погледа на един зъбодоктор

Египетските пирамида са на 5 000 години, а най-старата пещерна рисунка е едва на 30 000 години. Можем ли тогава да прогнозираме и да гадаем какви ще бъдат хората след 100 000 години, 3 000 поколения след нас?

Into eternity е нов, необикновен еко документален филм за това какво ядрено наследство може да намери цивилизацията на земята толкова надалеч в бъдещето, колкото е живота на отпадъка, който оставяме след нас.

В света в момента, коментира един от учените във филма, има между 200 000 и 300 000 тона ядрени отпадъци, които се съхраняват във временни хранилища. Това са хранилища, които не са защитени от големи катаклизми или човешка глупост.

Документалната история на датския режисьор Майкъл Медсън разказва за първото и засега единствено постоянно хранилище в света, Онкало (’място за криене’ от финландски) на 300 км от Хелзиники. Финландското правителство, приело закон всички радиокативни отпадаци от атомните централи на Финландия да се съхраняват на територията на държавата, е в последна фаза на строеж на подземно хранилище с размерите на голям град. През 2020 година Онкало ще стартира и ще бъде запълнен и запечатан с ядрен боклук до 2100 година. Времето през което този отпадък ще бъде опасен за живите същества е 100 000 години.

Майкъл Медсън интервюира инженери, политици, учени, теолози, техници за това какво може да се случи с хранилището толкова далеч във времето от нас. От разговора с тях разбираме за една от най-големите дилеми на проекта - как да се комуникира с хората от бъдещето така че да ги предупредим за неприятната изненада в Онкало и можем ли да бъдем сигурни кои ще бъдат тези хора, какъв език ще говорят, с какви инструменти ще разполагат.

Някои от предложенията са кръг с обелиски в стила на Стоунхендж, с детайлно забрана на всеки език от ООН (и ненадписани камъни за езиците на бъдещето); символични скулптори около Онкало, които наподобяват тръни и изглеждат заплашително; празни червени знаци на които има съвременните символи за радиация и натравяне с човешка фигура, която бяга от тях; или дори копие на картината “Писъци” на норвежкия художник Едуард Мънк, която според един от интервюираните ще предава чувството за опасност на всяко човешко същество.

Into Eternity не задава въпроса трябва ли да има ядрени централи (в едно от интервютата учените споменават ядрен ренесанс по света сега). Into eternity е документална фантастика, която показва ефекта от краткосрочното мислене на нашата цивилизация и обсъжда решенията за това как можем да направим едно непоправимо вече зло по-малко опасно за бъдещите поколения.

—

intoeternitythemovie.com

Бръчката дошла при човека и му казала:
-Ако се смееш, ще легна около устата ти. Ако плачеш, ще легна под очите.
Човекът решил да я надхитри.
-А аз няма нито да се смея, нито да плача - казал и той. - Нищо няма да правя.
Но не можел да не мисли.
И какво се случило? Човекът мислел и бръчките се появили на челото му ... и около устата, и около очите, защото, мислейки, той и плакал, и се смял.

Рахил Бумвол

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

За пета поредна година, приятелите ни от народно читалище “Бъдеще сега” организират курс за инструктори на детски групи. Това е курс за преподаване през игра, работа с деца, интерактивни методи, учене чрез преживяване и обучение сред природата. Курсът е за всички вдъхновени от придобиването на умения за игра и работа с деца, от родители до учители, заинтересовани от позитивното възпитание и образователния ефект на играта.

Курсът ще се проведе в периода от 3-ти до 26-ти април в „Творчески център” на улица „Бигла” 6, в село Гудевица и на хижа Мальовица.

Таксата е 280 лв, а крайният срок за записване е 28ми март. Затова побързайте.

За повече информация и записвания се свържете с нас на: home@gudevica.org, или на телефон: 0878 55 85 76.

От курса можете да научите как:

• да създавате уникална и здравословна атмосфера за деца от 6 до 14+ години
• да водите тематични модули и с много игри да увличате младите изследователи да променят отношението си към различни растения, застрашени и “страшни” животни
• да преминавате заедно с децата през разнообразни приключения, като разходки в пещери, спускане по въжета, нощни походи, изкачване на върхове или откриване на извори
• да си припомните старите традиционни игри
• да помомогнете на децата около нас, чрез лично преживяване да опознаят и преоткрият себе си, света и другите.

—

Повече за курса

Българска национална рота. В условията на изострящата се „сту­дена война” между Изтока и Запада БНК и лично д-р Г. М. Димитров от­делят особено внимание за организиране на Българска национална рота 4093 към НАТО, създадена през април 1949 г. Атлантическият пакт въз­никва като необходимост за съхранението на Запада от опитите за нару­шаване на статуквото от Москва, [...]