Дамаск вярва на сълзи

От два дни южният сирийски град Дара се тресе из основи. След сблъсъци с полицията, 6 души бяха убити, а над 50 ранени. Това разгневи още повече протестиращите и над 10 000 души излязоха по улиците на града, за да отидат на погребението на двама от загиналите. Това действие доведе в Дара повече полицейски части, а някои свидетели твърдят, че и армейски части са били разположени на изходите на града.

 

Гледайки новините от Южна Сирия, няма как да седя спокоен. Няма начин да не се замисля какво може да се случи в страната, ако протестите се задълбочат и разпространят. Като човек със сирийски произход и аз гледам, заедно с моите приятели тук, всички новини, които идват от Дара, където мнозина от нас имаме приятели, познати или семейство. Вълната от недоволство, помела Бен Али, Мубарак, предизвикала война в Либия, сътресения в Йемен и Бахрейн, нямаше начин да подмине Сирия. Не е изненадващо, че недоволството става именно в Дара – това е град, близо до Голанските възвишения и Йордания. В кралството вече имаше протести, а тези дни пак имаше напрежение, заради което бяха направени промени в правителството в Йордания. Този плам се пренесе и в Сирия, която досега седеше отстрани на събитията. Националната телевизия показваше в детайли случващото се в Египет, Тунис и Либия, но едва ли е смятала, че гледките ще вдъхновят мнозина младежи в самата Сирия, за да поискат правата си.

Аз и приятелите ми, въпреки подкрепата си за Сирия и президентът Башар Асад, няма как да не видим проблемите. Защото те съществуват и удрят по името на държавата. Корумпирани хора са по-силни от много политически фигури в страната, а от разговорите ми със сирийски депутати и интелектуалци, става ясно едно – мнението е единодушно, че най-голямата заплаха за Сирия за нейните тайни служби. Тяхната независимост от властта неведнъж е правела проблеми дори вътре в партията Баас, а какво остава за обикновените хора.

Сега, вече и след факта, че има загинали, хората в Дара няма да се приберат спокойни по домовете си. Една роза, за да бъде красива, трябва да бъде поливана, обгрижвана постоянно. Това е важно условие, за да може и желанието за права и свободна мисъл да съществува. Няма как обществото да не реагира срещу острите действия на силите за сигурност, разполагането на танкове, хеликоптери във въздуха, които следят всяко движение. Сирийците вярват на своите управляващи, но се разгневиха, че вместо да са на Голан, те са по улиците срещу сирийското население, което протестираше мирно. Паника ли можем да наречем случващото се? Нямам представа, още нямам представа за нищо. Надеждата е, че сирийците знаят много добре какво означава война, сблъсъци, надежда и загуба, и че това знание ще им помогне да запазят същността на мирните протести, за да не се обърнат те в омраза и насилие.

Като човек, свързан със Сирия, аз не искам да видя Дамаск как плаче, нито Палмира с потъмнели сенки, нито величието на крепостта в Халеб да бъде сломено. Аз искам силна Сирия, силно общество и държава – заветът на сирийските революционери от началото на XX век. Но това няма да се изпълни, ако властта не е със своите хора.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: