Не много отдавна, по времето на социализма, тракторът беше символ на напредъка в държавата, и в частност – в селското стопанство. За него имаше песни, стихотворения (включително детски - „тракторист е моят татко/тракторист ще стана аз“). Тракторът и комбайнът бяха танкът и гаубицата на фронта на мирния труд - те обитаваха репортажи, очерци и кинопрегледи. Гледани от самолет, напредваха в стъпаловиден ред, ликвидирайки хаоса в природата или просто събирайки реколтата, могъщо въртяха колелата си в едър план и олицетворяваха стоманената хватка на властта върху обществото, технологиите и бъдещето.


Вместо анализи за състоянието на българското земеделие, по телевизията показваха трактор и всичко беше ясно - на прав път сме, земеделието е модерно и ръководството е мъдро.

Мина се време и „трактор“ стана мръсна дума. Сега Тракторът символизира класа, враждебна на нашия строй. Той вече определи своя технологичен символ – това са флашките и патрашките.

Затова, прогресивната част от обществото се сдоби с нов символ на напредъка, модернизацията и новото време – таблетът iPad (айпад), продукт на Apple.

Навъсено, символите се гледат изпод вежди от двете страни на фронтовата линия между доброто и злото.

Вероятно в някакво неопределено бъдеще, извън границите на мандата и на настоящия текст, някой кибернетичен Шекспир ще опише тайната сладост на греховното възсъединяване на флашката и айпада в безсмъртна любовна конекция. Но, все още не.

След мобифона на 90-те години, айпадът каза от името на съвременна България технологичното „сбогом“ на миналото.



И, както операторите на трактор бяха идеализирани и изобразявани върху монети, банкноти и стенописи през годините на социализъма в, така и днес iPad, със или без оператор, сътворява чудеса, живописно отразявани в медиите.

Именно с помощта на чудодейното устройство, прикрепеният към iPad външен министър Николай Младенов започна хуманитарната операция в Либия.

Ако министърът беше използвал мобилен телефон или обикновен компютър, жизнено важната информация за отварянето на границата между Либия и Тунис вероятно щеше да го пропусне или фатално да закъснее. Буквално преди дни, министърът допусна грешка, като подаде по социалните мрежи информация за цунамито в Япония около час след самото цунами, защото използва телефона си. Виждате защо е важно, не само да имаме прогресивни айпади (новата версия вече излезе!), а и да посъкратим малко от компютрите и телефоните. Вече и службите, събиращи информация, и информационните агенции изглеждат излишни, защото не разполагат с него.


Освен свръхефективен, този модел таблет за Вежди Рашидов е символ на възвишеното и модерното: „Обществото казва – ние искаме да ядем, но не всичко е ядене, нали трябва да се модернизираме.“

Чул-недочул, главният секретар на вътрешното министерство Калин Георгиев тръгнал да се оплаква - кражбите на коли били скочили двойно? Моля!? Този човек чете ли доклада на държавния департамент на САЩ? Той не знае ли какво каза премиерът, който лично зачете от доклада пред журналистите в залата - нещата се подобряват. И ако на Калин Георгиев още му се привиждат автокражби, нека си вади изводи от следния епизод:

Непредпазлив крадец отвлякъл внучката на Вежди Рашидов, която се намирала в колата на сина му, заедно с мобилен телефон и таблет от горната марка. Няколко минути след като подкарал колата, крадецът усетил, че вътре има още някой, изхвърлил от колата детето и телефона, но оставил (или забравил, или просто сърце не му дало да го захвърли) айпадa вътре, който бил включен и така колата била открита по вградената система за позициониране в играчката. Найс, а!?

Така че, господин Георгиев, ако нямате полицаи, купете айпади на министерството.

Ще може да се реши и проблема с отсъствието на депутатите в пленарна зала и по комисиите, само трябва да се назначи един партиен надзирател, който да гледа – къде точно по картата на София или по тази на света, мигат точките на народните представители.

А сега да погледнем отблизо тази вълшебна плочка.

Според ПП ГЕРБ, основната му цел е да спестява хартия и така да се грижи за екологията в България.

Характерно за него е, че е труден за писане, но лесен за четене и красив на изглед, без излишни копчета, дупчици и лампички, които разсейват потребителя. Всяка екстричка се купува отделно и струва много пари. Лесно е да се играе с него, да се гледат филми, да се стреля с ядосани птички по паянтови конструкции (това само в паузите между пленарните заседания!).

Устройството няма клавиатура, собственото мнение може да се изразява само безмълвно, с докосвания по екрана. Има, наистина, екранна клавиатура, която може да се използва за кратки изречения, но не и за документи със сложно форматиране.

Но това е полезно – ограничени са възможностите на депутати и министри за разколническа дейност, трудно е да се води блог, например.

Устройството ограничава излишното любопитство, експериментите и бърникането под капака.

Минимизират се и всякакви ефекти от недостатъчна грамотност – не случайно Индия гласува на подобни устройства.

Умберто Еко оприличава философията на Apple на католицизма - „...Те са весели, приятелски настроени, консенсусни, те казват на вярващите как да стигнат стъпка по стъпка - ако не точно до небесното царство - то поне до момента на отпечатване на документа. Те са катехизистични - откровението се постига чрез прости формули и богати икони. Всеки има право на спасение.“

Спокоен съм. Всичките тези хора ще бъдат спасени, а те ще спасят България. А и още не съм чул новини как айпадът с прикрепен към него премиер се е проявил.

Сега само остана да уредим в Правец производството на айпади, все пак там произвеждахме пра-прадядовците им (Apple II) в жълтите кутии.

И така ще постигнем поне една стотна от правешката модернизация.

Версия на този текст излезе в „Седем“